Решение по дело №569/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 931
Дата: 17 ноември 2020 г. (в сила от 17 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариана Димитрова Шотева
Дело: 20207150700569
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 29 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 931/17.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Административен съд - Пазарджик, I състав, в открито съдебно заседание на деветнадесети октомври две хиляди и двадесета  година в състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ШОТЕВА

при секретаря Тодорка Стойнова, като разгледа докладваното от съдия ШОТЕВА  административно дело № 569 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

         Производството е  образувано по жалба на Й.Н.Д. ***, чрез адв. К. У. *** против Заповед за прилагане на ПАМ  № 20-0340-000052/09.04.2020 г. на началник РУ към ОДМВР Пазарджик, Районно управление Септември, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, е наложена санкция на основание чл. 171, т. 1,б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. С жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Иска се от Административния съд да постанови решение, с което да се отмени  изцяло Заповед за прилагане на принудителна административна мярка.

     Ответната страна - началник РУП към ОДМВР Пазарджик, Районно управление Септември в подробно писмено становище оспорва жалбата.

     Съдът, като съобрази доводите, изложени в жалбата, и събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

     Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.

     Със Заповед    № 20-0340-000052/09.04.2020 г. на началник РУ към ОДМВР Пазарджик, Районно управление Септември,  е наложил санкция на основание чл. 171, т. 1,б. „б“ от ЗДвП временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. За да наложи тази мярка, административният орган е приел, че на 09.04.2020г. около  23.20 часа в с. Варвара на ул.“ Двадесет и осма“ като водач на МПС-ФИАТ ДОБЛО с рег. № РА5982КН жалбоподателя, в района на оширението на супермаркет „Марина“ , отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство „Дрегер Алкотест“ 7510+С инвентарен номер 0098, за установяване на употреба на алкохол в издишаният въздух. Отказва да изпълни предписанията за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологична проба за алкохол в кръвта му. Издаден му е медицински талон за мед. изследване № 0059411. Водачът не е предоставил СУМПС и контролен талон към СУМПС.

     По делото е представен АУАН серия „ АА“ бл. № 445729 от 09.04.2020г., съставен от младши инспектор Д.А.С..-младши автоконтрольор при РУ Септември, който е съставен против Й.Н.Д., за това, че на 09.04.2020г. около 23:00 часа, в района на супермаркет „Марина“ в с. Варвара, видели товарен автомобил който е правел маневра криволичейки на заден ход в посока паркинг намиращ се пред сграда на бившата поща. Актосъставителят  спрял автомобила за проверка от която се установило, че е Фиат Добло с рег. № РА5982КН с водач и собственик Й.Н.Д. с ЕГН ********** с адрес ***.  От поисканите му документи свързани с управлението на автомобила последният не представил СУМПС и КТ към него. От извършената проверка чрез системата РСОД е било установено, че същият има неплатени глоби в размер на 1300 лева. Водачът на товарния автомобил бил във видимо нетрезво състояние, лъхал на алкохол, с несигурна походка и завален говор, което било основание да му се извърши проба с техническо средство за установяване на концентрация на алкохол в издишания въздух. В 23:20 часа Д. отказал да му бъде извършена проба с техническо средство Алкотест Драгер 7510 с № 0098. Водачът е бил запознат с правата му да се извърши проба с доказателствен анализатор или да даде кръвна проба за извършване на химическо лабораторно изследване, като за целта е следвало да му се издаде и предяви талон за медицинско изследване. Жалбоподателят заявил, че не желае да бъде изпробван с техническо средство или с доказателствен анализатор, като заявил, че ще се свърже по телефона с адвокат. Д. не изпълнил разпореждането на проверяващите го полицаи да остане на мястото на проверката за да му бъде съставен АУАН по ЗДвП. Докато проверяващите   му записвали данните и поради факта, че сградата от която е бил излязъл преди да се качи в автомобила, с който е спрян за проверка била на около 10 м. Д. избягал и се укрил в нея. Проверяващите отправили многократни покани към Д. да излезе, но той отказвал. Автомобилът, който е бил управляван от него и ключовете останали на мястото на проверката, както и предоставените от него лични документи Лична карта № ********* и СРМПС част 2 с номер *********. Проверяващите заключили автомобила, като му свалили и двете регистрационни табели с № РА 5982КН, и го оставили на мястото на проверката. Въз основа на така установената фактическа обстановка и на основание чл. 174, ал. 3 от ЗДвП за отказа да бъде изпробван с техническо средство за употреба на алкохол на Й.Д. му е съставен обжалвания АУАН сер. „АА“ с бл. № 445729 от 09.04.2020г. на основание чл. 5, ал. 3, т. 1 във връзка с чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.АУАН бил съставен , като св.М. подписал АУАН в качеството си на свидетел , че лицето било отказало да получи акта. Същият заявява, че „не мога да знам, дали знае, че му се състави акт, най-вероятоно е разбрал и за това е избягал…“Св.И. пък казва, че част от документите се съставили на място, а друга в районното управление.Видно е от събраните по делото доказателства – писмени и гласни, че всъщност АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, а не в хипотезата на отказ за подписване и получаване на АУАН.

     Горната фактическа обстановка се изяснява по несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства, показанията на двамата свидетели- Й.Г. ***, който е свидетел на отказа на жалбоподателя да получи и подпише АУАН / макар и да не е видял и чул жалбоподателя да отказва, тъй като същият не е бил там/, и И.А.Г. ***, който е удостоверил с подписа си отказа на Д. да получи и подпише ТМИ. Съдът ги кредитира като обективни, последователни и непредубедени, както и от събраните писмени доказателства – ЗПАМ №20-0340-000052/09.04.2020г. издадена от Началника на РУ Септември, АУАН серия „АА“ бл. № 445729 от 09.04.2020г., съставен от младши инспектор Д.А.С..-мл. автоконтрольор при РУ  гр. Септември, докладна записка от актосъставителя мл. инспектор Д.А.С.таменов с рег. № 340р-7529/18.05.2020г, ксерокопие на Заповед № 312з-74/18.01.2017г., с която Директора на ОДМВР-Пазарджик, определя длъжностните лица, които имат право да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки от Закона за движението по пътищата, и справка нарушител/водач с рег. № 340р-7530/18.05.2020г.

     При така изяснената фактическа обстановка, на база анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, съдът направи следните правни изводи:

     ЗППАМ № 20-0340-000052/09.04.2020г. е издадена в предвидената от закона форма и от компетентен орган. При направената служебна проверка съдът обаче констатира, че в хода на проведеното административнонаказателно производство е допуснато съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя и е довело до незаконосъобразност на издаденото ЗППАМ. Това е така, защото АУАН е съставен в отсъствието на нарушителя, което е в противоречие на изискванията на чл. 40 от ЗАНН. Посочената разпоредба определя, че АУАН се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на нарушението, като само по изключение в случаите, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие. Безспорно е, че нарушителят не е бил неизвестен, а напротив, при самата проверка се установява неговата самоличност и за него е следвало да бъде отправена покана от контролният орган за явяването на съставянето на административния акт, дори може да се приеме, че такава е била отправена.  Контролният орган е установил самоличността на нарушителя, което е неговото основание да състави АУАН след надлежна покана на лицето, което е субект на административните нарушения. Съставянето на АУАН в отсъствие на нарушителя е само едно изключение от правилото, че административните органи са задължени да уведомят лицето, спрямо което са установили противоправно поведение, което подлежи на квалифициране за съставянето на актове. На следващо място, не е бил налице и конкретен, ясен отказ да се подпише съставяният АУАН, защото такъв не е бил съставен в присъствието на жалбоподателя. Освен така описаните нарушения на провежданото административно - наказателно производство, които съществено са нарушили правото на защита на нарушителя- да разбере какво е осъщественото от него нарушение, каква е неговата правна квалификация и да направи съответните за това възражения, в последствие екземпляр от съставеният АУАН не е бил предявен на нарушителя, каквото е изискването на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН и чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, което е същественото наршение. С това неоснователно се е стигнало до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Непредявяването на АУАН е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл. 52, ал. 2 от ЗАНН, което опорочава административнонаказателното производство. Само обоснован и законосъобразен АУАН може да бъде процесуална предпоставка за издаването на ЗППМАМ. Съставянето на акта слага началото на административно-наказателния процес и затова ЗАНН предвижда редица гаранции за спазване на принципа на обективност още при започване на производството. Допуснатите съществени процесуални нарушения обосновават незаконосъобразност на административно наказателното производство, защото те са довели до невалидност на съставените актове, като със съставянето на ЗППАМ се е стигнало до ограничаване на правото на защита на нарушителя. Така посочени те са съществени и са основание за отмяна на издаденото ЗППАМ, без да се разглежда въпроса по същество. Наложената принудителна административна мярка се явява незаконосъобразна, защото така определена при изяснените съществени пороци на административнонаказателното производство, с нея няма да се изпълнят целите на наказанието по смисъла на чл. 12 от ЗАНН. Мотивиран от изложеното съдът намира, че атакуваната ЗППАМ е незаконосъобразна и като такава следва да бъде отменена. Изложените от жалбоподателя възражения в подадената от него жалба се явяват напълно основателни и съответни на събраните доказателства.

         С оглед изхода на спора основателно е и направеното искане за присъждане на сторените по делото разноски, които се явяват доказани . Същите са в размер на 530 лв.- 500лв. адвокатски хонорар за един адвокат, 10лв. ДТ и 20 лв. депозит за свидетели.

 

В предвид на изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът:

 

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка  № 20-0340-000052/09.04.2020 г. на началник на Районно управление Септември, с която на основание чл. 22 ЗАНН, е наложена санкция на основание чл. 171, т. 1 б.б от ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

ОСЪЖДА:  ОДМВР- Пазарджик, РУ гр. Септември да заплати на Й.Н.Д. *** сторените по делото разноски в размер на 530 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                               СЪДИЯ:/П/