№ 46414
гр. София, 18.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ
като разгледа докладваното от ЦВЕТОМИР М. МИНЧЕВ Частно гражданско
дело № 20251110108613 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление с вх. № 50132/12.02.2025 г., подадено от „*** ЕИК ***** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. С., ЕГН ********** за
сумите, както следва: 900 лв. – главница по договор за потребителски кредит № 348982 от
13.08.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК
– 12.02.2025 г. до окончателното плащане, 674,82 лв. – неустойка по чл. 6.2 от договора за
непредставяне на обезпечение, 152,18 лв. – договорна лихва за периода от 13.08.2019 г. до
13.03.2020 г., 273,12 лв. – лихва за забава за периода от 13.03.2020 г. до 11.02.2025 г.
Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е издадена за вземанията за главница, договорна
възнаградителна и законна лихва както и за разноските, съразмерно с уважената част, но
съдът намира, че следва да откаже издаването на такава за сумата от 674,82 лв. – неустойка
по чл. 6.2 от договора за непредставяне на обезпечение.
Уговорката в договор за потребителски кредит № 348982 от 13.08.2019 г. за заплащане
на неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение (поръчители
или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е така, тъй като
неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече
отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без
обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по
заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На
практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата
институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия
длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. По този начин
на кредитополучателя се вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е
отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост
на длъжника се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на същото в
отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя да проучи
предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска обезпечение на
задълженията по договора за кредит най-късно към момента на сключването му и така се
постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска предоставяне на кредити без
1
предварителна оценка на кредитоспособността. Прехвърлянето на неблагоприятните
последици от неизпълнение на това задължение на кредитополучателя в патримониума на
потребителя е неравноправна клауза, водеща до значително неравновесие между правата на
търговеца и потребителя. В този смисъл са и задължителните за правосъдните органи
разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За
съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността се
преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретното
неизпълнение. Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като
императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само
обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което обаче пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до кумулиране на
неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е
недопустимо.
В хипотезата на заявление по чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши преценка за
съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е изрично
вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974 от
07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.
Ето защо, заявлението в посочената по-горе част следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 50132/12.02.2025 г., подадено от „*** ЕИК ***** за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу М. Н. С., ЕГН ********** за
сумата от 674,82 лв., представляваща неустойка по чл. 6.2 от договора за непредставяне на
обезпечение.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2