Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 319
Добрич, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Добрич, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта
година, III състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА И.
при секретаря
ВЕСЕЛИНА САНДЕВА изслуша докладваното от съдията административно дело № 286/
2023 год.
Производството е по реда на чл. 156 - 161 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на С.Д.Н., ЕГН **********, адрес ***, регистриран като **** – С.Д.Н.“,
ЕИК **** със седалище и адрес на управление с. Бранище, ул. „Извън регулация“ №
7, общ. Добричка, п.к. 9361, срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03000822003100-091-001/23.11.2022 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП – Варна и потвърден с Решение № 288/ 09.03.2023 г. на Директора на
Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.
Според
жалбоподателя Ревизионният акт (РА) е неправилен и незаконосъобразен поради
несъответствие на правните изводи с фактическата обстановка и с материалния
закон. Настоява, че при формирането на фактическите и правни изводи, изложени в
него, неправилно са анализирани събраните в ревизионното производство
доказателства, а направените от ревизиращите органи фактически констатации са в
нарушение на процесуалните правила - принципите на обективност и законност,
което нарушение е съществено и е довело до неправилно приложение на материалния
закон, съответно - до установяването на задължения, несъответстващи на
обективно осъществили се факти.
Оспорва
отказания данъчен кредит и дължимите лихви по фактурите, издадени от „***“
ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, като излага съображения за това.
Счита,
че органите по приходите не са приложили правилно разпоредбата на чл. 37, ал. 1
от ДОПК и не са анализирали обективно събраните в ревизионното производство
доказателства.
Прави
възражение, че в ревизионното производство са нарушени разпоредбите на чл. 2,
чл. 3 и чл. 5 от ДОПК. Изтъква, че в рамките на ревизионното производство е в
доказателствена тежест на органа по приходите да обоснове с всички
доказателствени средства своите крайни изводи, което според жалбоподателя не е
сторено, поради което Ревизионният акт счита, че РА се основава на
предположения, а не на служебно изяснени факти от значение за установяване на
публичните задължения на дружеството.
Анализира
нормите на чл. 25, ал. 2, чл. 70, ал. 5, чл. 82, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗДДС,
във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за извода си, че в процесните доставки
е било налице правото на приспадане на данъчен кредит за жалбоподателя. Обръща
внимание, че в случая предмет на доставките са различни по вид услуги, свързани
с извършването на селскостопански операции при изграждане на лозов масив в с.
Ген. Киселово и окопаване на лавандула от „***“ ЕООД, ремонт на селскостопанска
техника от „***“ ЕООД и различни консултантски услуги от „***“ ЕООД, за които
услуги в хода на ревизията са представени конкретни доказателства, които според
жалбоподателя не са съобразени при издаване на РА.
Така
за доставките от „***“ ЕООД посочва, че са представени фактури, отговарящи на
изискванията по ЗДДС, договори от 02.02.2018 г., 04.02.2018 г., 07.02.2018 г. и
11.05.2018 г. с приложени количествено-стойностни сметки, с които са договорени
конкретните видове работи, количества и единични цени, двустранно подписани
приемо-предавателни протоколи към датите на издаване на фактурите - 08.05.2018 г.,
10.05.2018 г., 11.05.2018 г. и 25.06.2018 г., с които извършените услуги от
доставчика са приети без забележка, а за извършените плащания са представени
фискални бонове от регистриран в НАП ЕКАФП.
За
доставките от „***“ ЕООД изтъква, че са представени двустранно подписани
фактури, отговарящи на изискванията по ЗДДС и двустранни протоколи - работни
карти от 18.06.2018 г., 22.06.2018 г. и 25.06.2018 г., с които едноличният
търговец (ЕТ) като възложител е приел конкретно посочените и извършени от
доставчика ремонтни работи на селскостопанска техника, а за извършените
плащания са представени фискални бонове от регистриран в НАП ЕКАФП.
Относно
доставките от „***“ ЕООД също излага становище, че са представени фактури,
отговарящи на изискванията по ЗДДС, договори от 24.07.2018 г., 26.07.2018 г.,
03.08.2018 г. и 24.08.2018 г., с които страните са договорили конкретния вид
консултации, за които е заплатено в брой с издадени фискални бонове от
регистриран в НАП ЕКАФП.
От горното
извежда довод, че органите по приходите в нарушение на принципите на ДОПК са
оценили субективно неизпълнението на задълженията за представяне на
доказателства от доставчиците като трети лица, като възразява, че изложените
аргументи в РА се свеждат до непредставянето на документи от доставчиците,
върху което обстоятелство законодателят не бил предвидил способ, чрез който търговецът
да оказва влияние, поради което настоява, че непредставянето на документи от
доставчиците няма връзка с определянето на задълженията му при ревизията. В
тази връзка счита, че при липсата на
отрицателни предпоставки органът по приходите е бил длъжен да зачете формалната
доказателствена сила на представените частни документи, което обаче не е
направил. За тези доводи се позовава на
Решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11 г., според
което член 167, член 168, буква а), член 178, буква а) и член 273 от Директива
2006/112 трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална практика,
съгласно която данъчният орган отказва да признае право на приспадане, поради
това че данъчно задълженото лице (ДЗЛ) не се е уверило, че издателят на
фактурата за стоките, във връзка с които се иска упражняване на това право, има
качеството на данъчно задължено лице, разполагал е със стоките, предмет на
доставката, бил е в състояние да ги достави и е изпълнил задълженията си за
деклариране и за внасяне на данъка върху добавената стойност, или поради това
че въпросното данъчно задължено лице не притежава други документи, освен
фактурата, от които да е видно съществуването на посочените обстоятелства,
макар да са изпълнени предвидените в Директива 2006/112 процесуални и
материалноправни условия за упражняването на правото на приспадане и данъчно задълженото
лице да не разполага с данни за евентуални нарушения или измама от страна на
въпросния издател. Продължава с позоваването в този смисъл на Решение по дело
С-18/13 (Макс Пен). Добавя, че с
отказване на данъчен кредит по конкретните фактури при извършената му ревизия
се достига до двукратно внасяне в бюджета на ДДС, което сочи, че е в
противоречие с принципа на данъчен неутралитет и набляга, че, след като ДДС по
фактурите за получените услуги е начислен и изискуем от регистрирано по ДДС
лице чрез издаден данъчен документ, за него, като регистрирано по ЗДДС лице,
възниква право на данъчен кредит, което му е отказано неоснователно.
Жалбоподателят
изразява становище, че се касае за услуги, поради което е относима кадровата обезпеченост
на доставчиците, а за спазването на трудовото и осигурителното законодателство
от доставчиците не може да бъде държан отговорен и твърди, че в този смисъл е
постоянната съдебна практика на СЕС, прилагана и от ВАС, като се основава на Решение
на СЕС по дело С-324/11 (Gabor Toth).
При тези
съображения счита, че неоснователно и незаконосъобразно му е отказано
приспадането на данъчен кредите по процесните фактури.
По
определените по ЗДДФЛ задължения жалбоподателят оспорва изводите на органите по
приходите, като анализира разпоредбите на чл.
26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16 от ЗКПО, на основание на които органите
по приходите са отказали разходи в общ размер от 74 266.00 лв. по всички
фактури, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД, посочени в т.1 от
жалбата му, счетени от органите по приходите за документално необосновани, като
настоява, че тези изводи са в противоречие с материалния закон. Моли да бъдат
съобразени изредените в т.1 от жалбата документи, като счита, че с тях са
изпълнени условията на чл. 10, ал. 1-3 от ЗКПО, във връзка с чл. 6, ал. 1 от
Закона за счетоводството (ЗСч) и настоява, че поради реалното получаване на
услугите от доставчиците по процесните фактури не са налице основанията по чл. 16,
ал. 2, т. 4 от ЗКПО за извършеното увеличение на счетоводния финансов резултат
(СФР).
Излага
становище, че неподаването на ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. от страна на
всички доставчици по процесните фактури, изтъкнато от приходните органи като
аргумент за непризнаването на разходите и на данъчния кредит, само по себе си
не може да обоснове извод за липса на документална обоснованост на разходите
при получателя на услугите, като сочи, че законът не обвързва правото и
задължението на получателя по доставките да осчетоводи разходи за използването
на предоставените му услуги с изпълнение на задължението на доставчиците да
осчетоводят и декларират приходи във връзка със същите сделки.
При тези
съображения жалбоподателят иска да бъде отменен РА и да му бъдат присъдени
сторените по делото разноски.
В съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. С., редовно
упълномощен, който поддържа жалбата. Претендира разноски. Представя Писмени
бележки с вх. № 332/ 29.01.2024 г., в които развива доводите си за
основателност на жалбата.
Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция
„ОДОП” - Варна при ЦУ на НАП, чрез процесуалните си представители заема
становище за неоснователност на подадената жалба. Представя Писмени бележки с
вх. № 506/ 07.02.24 г. Претендира заплащането на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение. В Писмените бележки ст. юрисконсулт Г. определя спора между
страните като формиран по въпроса налице ли са реално извършени доставки на
услуги и съответно възникнало ли е данъчно събитие между жалбоподателя и
неговите доставчици „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД - в ликвидация, даващо
основание за издаване на фактурите, по които ЕТ е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит, а оттам и следващите изводи на органите по приходите за
задължения на ЕТ по ЗДДФЛ и преобразуване на ФР.
На първо място, процесуалният представител
на ответника сочи, че за целите на приспадане на данъчен кредит не е достатъчно
само наличието на издаден данъчен документ (фактура) и съответните ѝ
отразявания в счетоводството на доставчика и на получателя, а следва да е
установено, че стопанската операция по издадената фактура е действително
осъществена, съобразно принципа на чл. 3, ал. 3 от ЗСч. Настоява, че правилно с
РА е прието, че по спорните фактури липсва доставка на услуги по смисъла на чл.
9 от ЗДДС, както и че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие
по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което правото на данъчен кредит правилно
е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Продължава, че доставката на услуги
подлежи на данъчно облагане, само ако между доставчика и получателя съществува
реално правоотношение с достатъчно индивидуализиран предмет, в рамките на което
се разменят конкретни взаимни престации, като полученото от доставчика
възнаграждение представлява действителната равностойност на предоставената
услуга и само ако е налице пряка връзка между доставената услуга и получената
насрещна престация, като се позовава на т. 29 от Решение от 27.03.2014 г. по
дело С-151/13 Le Rayon dOr.
Черпи довод от т. 37 от Решението по същото дело и т. 40 и т. 42 от Решение на
СЕС от 20.06.2013 г. по дело С-653/11 за становището, че в доказателствена
тежест на ревизираното лице е да установи наличието на реална доставка на
услугите: действително правоотношение, в рамките на което реално се разменят
насрещни престации, пряка връзка между услугата и възнаграждението, което
представлява действителната равностойност на услугата и чийто размер предварително
е определен според добре установени критерии, както и че борбата с отклонението
от данъчно облагане, избягването на данъци и евентуална злоупотреба е призната
и насърчавана от Директивата цел, която води до забрана на напълно изкуствените
конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени с
цел получаване на данъчно предимство, съответно че отчитането на действителното икономическо и
търговско положение представлява основен критерий при прилагане на общата
система на ДДС.
Във връзка с горните съображения обсъжда
договора с „***“ ЕООД и приемо-предавателните протоколи (ППП) за извършени
услуги, съпоставяйки ги с доказателствата от извършените насрещни проверки на „***“
ЕООД, като изтъква, че при тези проверки не са представени никакви
доказателства, подкрепящи твърдението за реалното изпълнение на услугите от
това дружество, тъй като не са представени трудови договори, ведомости за
заплати, сметки за изплатени суми, присъствени форми, както и доказателства за
това кои работници са извършили фактурираните услуги. Отбелязва, че „***“ ЕООД
е регистрирано в гр. Велико Търново и има данни за друг обект на територията на
страната - офис, находящ се гр. София, ул. „****“ № 19, но не са представени
доказателства за командироване на лица, разходи за транспорт, квартирни и др.
документи, доказващи пребиваването на лицата на мястото/обектите, където са
извършени съответните действия. Сочи, че от базата данни на НАП за подадени уведомления
от работодател по чл. 62 от КТ е установено, че през периодите на издаване на
процесните фактури от „***“ ЕООД - през м.05.2018 г. няма назначени лица по
трудово правоотношение, а през месец 06.2018 г. има назначени три лица по трудово
правоотношение от дата 25.06.2018 г., когато е издадена фактура към ЕТ, но те
са на длъжности, несвързани с конкретните дейности, съответно са с декларирано
работно място в гр. София.
По отношение доставчика „***“ ЕООД в
Писмените бележки е изложено, че нито в ревизионното производство, нито при
административното обжалване са представени доказателства на кои селскостопански
машини е извършван ремонт и доказателства за подлежаща на ремонт техника, а само
в обясненията си управителят на ЕТ е посочил, че издадените фактури и работни
карти касаят ремонт на фадрома, ремонт на трактор „Беларус 952“ и ремонт на
трактор „Щаер компакт“. Процесуалният представител на ответника изрежда, че селскостопанската
техника, за която се твърди, че е ремонтирана от посочения доставчик, не е
индивидуализирана по регистрационен талон и рама, не е удостоверено
транспортирането ѝ до сервиз на доставчика в гр. София, нито предаването ѝ
за ремонт след диагностика на повредата и необходимия ремонт, съответно вложените
в него материали, не са представени доказателства за прилаганите норми и
разценки за положен от изпълнителя труд за всяка една от посочените операции,
доказателства за обекта, в който са извършени ремонтните работи, респ. данни за
притежаваните от изпълнителя активи - машини, стендове, измервателна апаратура,
необходими за диагностициране и монтиране на посочените в протоколите ремонтни
работи; доказателства за вложените части, начин на придобиване, за чия сметка
са същите, сведения/документи за придобиването - по поръчка или закупени от
трето лице, съответно фактури за закупуването, начин на доставяне и т.н., както
и кои работници са извършили фактурираните услуги. Добавя, че работното място
на лицата, за които е подадено уведомление до НАП по чл. 62 от КТ, е в гр.
София, а не са представени доказателства за тяхното командироване.
За третото дружество, за което не са
приети по процесните фактури доставките за реално осъществени, „***“ ЕООД (в
ликвидация в момента), с предмет - консултация във връзка с намирането на общи
работници, консултация във връзка с търговията на масло от лавандула,
консултация във връзка с намирането на фирми за строителство и инвестиции,
консултации във връзка с търговия на зърнено житни култури, ст. юрисконсулт Г.
сочи, че в издадените фактури не е индивидуализиран договорът, по който са
издадени, нито обем и вид на работата, предадена по него, отчет, с който това е
станало, кой е извършил работата и как е остойностен трудът, за който е
плащането.
С оглед горното счита, че нито жалбоподателят,
нито дружествата-доставчици са представили доказателства за възможността за
фактическото извършване, както и за надлежното предаване и приемане на
фактурираните услуги, от което прави извод, че процесните фактури не са
съставени за документиране на действителни стопански операции, осъществили се
по начина, твърдян от жалбоподателя. В потвърждение на изводите си сочи и, че дружествата
не са открити на адреса за кореспонденция при извършваните им насрещни проверки
и не са представени от тях изисканите по реда на ДОПК документи, а от извършена
справка за подадена по чл. 73 от ЗДДФЛ информация от дружествата, се установява,
че няма декларирани суми за изплатени възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, като за периодите на издаване на фактурите от дружествата няма
подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО и в Търговския регистър
няма публикувани от тях годишни отчети за 2018 г.
Горните обстоятелства според ответника представляват
„обективни данни“ по смисъла на практиката на СЕС (позовава се на конкретни
решения на СЕС) и установяват наличие на злоупотреба, състояща се в избягване
заплащане на ДДС, съответно неправомерно ползване на данъчен кредит.
По отношение непризнатите разходи по
процесните фактури ст. юрисконсулт Г. указва на нормата на чл. 26, ал. 1 от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен
търговец е формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба и на база изложеното по
отношение непризнаване на данъчен кредите по процесните фактури, намира за
правилен РА и в частта, в която е счетено, че включвайки в разходите си
фактури, издадени от посочените доставчици в размер на 74 266.00 лв. ЕТ
неоснователно е намалил счетоводния финансов резултат, съответно, че правилно и
законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с РА е преобразуван в
увеличение счетоводният финансов резултат на ДЗЛ с отчетените от него разходи
по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
На последно място, според ст. юрисконсулт Г.,
в съдебно заседание не са събрани нови доказателства, които да оборват изводите
на ответника, а експертизите потвърждават същите. Иска да бъде оставен в сила
оспореният акт и да бъдат присъдени на ответника съдебно – деловодни разноски
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 785.74 лв.
Административен съд - Добрич, III състав, като прецени доводите на страните
във връзка със събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна
следното:
Оспорeният РА № Р-03000822003100-091-001/ 23.11.2022
г. е издаден по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК от ****- началник на сектор
„Ревизии“, дирекция „Контрол“, ТД на НАП Варна - възложил ревизията и ****-
главен инспектор по приходите в същата дирекция - ръководител на ревизията.
Ревизията
е възложена със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-03000822003100-020-001/
23.06.2022 г. от екип от ревизори – ****- главен инспектор по приходите (ръководител
на ревизията) на НАП и ****И. - инспектор по приходите.
Предметът
на ревизията е за определяне на задължения за данък върху добавената стойност
за периода от 01.05.2018 до 31.10.2018
г. и годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ от 01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.
Ревизираното
лице е уведомено надлежно по електронен път за издадената ЗВР на 30.06.2022 г.
(л. 3, т. 1 от административната преписка- АП)
За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад (РД) № № Р-03000822003100-092-001/ 17.10.2022 г. (л. 490, т.
3 от АП), който съгласно чл. 120, ал. 2 от ДОПК,
е неразделна част от обжалвания РА. РД е връчен по електронен път на 18.10.2022
г. (л. 463, т. 3 от АП).
Срещу
РД няма подадено възражение в срока по чл. 117, ал. 5 от ДОПК и не са
представени допълнителни доказателства.
В
резултат е издаден процесният РА № Р-03000822003100-091-001/
23.11.2022 г. (л. 513, т. 3 от АП), с който на
жалбоподателя са определени следните задължения:
-за м.05.2018 г. – установен размер на
задължение по ЗДДС – 4545.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 2049.20 лв.
-за м.07.2018 г. – установен размер на
задължение по ЗДДС – 4233.40 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 1836.97 лв.
-за м.08.2018 г. – установен размер на
задължение по ЗДДС – 4700.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 1998.97 лв.
-за м.10.2018 г. – установен размер на
задължение по ЗДДС – 1375.00 лв. като главница и лихва по ДОПК върху тази сума
в размер на 561.50 лв.
Общо като главница са определени
задължения по ЗДДС поради непризнат данъчен кредит в размер на 14 853.40 лв. и
лихва в размер на 6 446.64 лв.
По чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за данъчен
период 2018 г. на С.Д.Н. с **** – С.Д.Н.“ са определени задължения като
главница в размер на 3 962.41 лв. и лихва от 1 434.29 лв.
В хода на ревизията органите по приходите
са установили, че жалбоподателят е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ, регистрирано като
едноличен търговец. В подадената от ЗЛ
ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. е декларирана основна дейност с код 0128-отглеждане
на подправки, етерични масла и лечебни растения, като през ревизирания период
дейността на едноличния търговец е производство и реализация на селскостопанска
продукция, ЗЛ е регистриран земеделски производител (ЗП).
Според справка за дейността на ЕТ, издадена
от ОД „Земеделие“ - Добрич, през стопанската 2017/2018 г. той обработва 304.251
дка земя в землищата на селата Бранище и Стефаново, област Добрич.
На 07.05.2013 г. ДЗЛ има регистрация по ЗДДС
по избор.
На основание чл. 45 от ДОПК в хода на
ревизията са извършени насрещни проверки на цитираните по – горе юридически
лица. Присъединени са доказателства от други проверки, за което са изготвени
нарочни протоколи.
Според писмени обяснения с изх. № 0901/ 05.09.22
г., заведени в деловодството на ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен с № ВхК-8468/ 30.09.2022
г., изготвени от счетоводителя на ЗЛ Виолета Славова, упълномощена с нотариално
заверено пълномощно на 20.03.2017 г. от Нотариус с рег. № 535, през ревизирания
период от 01.01.2018 г. -31.12.2018 г. ЕТ е регистриран при Областна дирекция
„Земеделие“ - Добрич с наета земеделска земя и през 2018 г. отглежда лавандула,
нахут, царевица, тикви и овощни дървета - круши, праскови, сливи и ябълки в
землищата на селата Бранище и Стефаново, област Добрич.
От предоставена от ЗЛ справка за
обработваема земя за 2017/2018 г. по анкетни карти от 19.12.2017 г. общата
използвана площ от ЕТ е 304.251 дка по култури - круши, праскови, сливи,
ябълки, лавандула, слънчоглед, царевица, картофи градина и пчели кошери - 22
броя, а по очертания – ИСАК от 20.04.2018 г. (л. 312, т. 2 от АП) общата
използвана площ от ЕТ е 301.000 дка по култури, дка и землища, както следва: круши
- 1.600 дка в землище Бранище; праскови – 3.800 дка в землище Бранище; сливи - 1.900
дка в землище Бранище; ябълки - 9.300 дка в землище Бранище; лавандула – 12.100
дка в землище Бранище и 183.200 дка в землище Стефаново; нахут – 49.200 дка в
землището на с. Бранище; царевица – 12.000 дка в землището на с. Бранище и 24.900
дка в землището на с. Стефаново; тикви градина – 3.000 дка в землището на с.
Бранище.
ДЗЛ е подавало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
като за 2018 г. е подадена редовна и коригираща декларация.
В РД е отразено, че съгласно чл. 26, ал. 1
от ЗДДФЛ облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е
формираната по реда на ЗКПО данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от
прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на
едноличния търговец от търговския регистър. Указано е, че на основание чл. 78
от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният финансов
резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало да
бъдат отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но
не са отчетени от ДЗЛ, с оглед на което при ревизията са приети за документално
обосновани приходи на стойност 478 068.03 лв. и при определяне на данъчния
финансов резултат счетоводният финансов резултат е коригиран в намаление със
сумата от 61 207.36 лв. на приходите и разходите, които е следвало да бъдат
отчетени през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са
отчетени от ДЗЛ. Разликата между декларираните от ЗЛ приходи в ГДД и отчета за
приходите и разходите (ОПР) се дължи на това, че в ОПР не е посочено
намалението на незавършено производство. Спор по този въпрос между страните
няма.
За преценка реалността на сделките с
приети за рискови контрагенти от органите по приходите са изискани
доказателства от ЗЛ и са извършени насрещни проверки на третите лица –
доставчици на услуги.
В Протокол
П-03000822019427-073-001/ 27.04.2022 г. е отразено, че от ЗЛ са представени
фактури с доставчик „***“ ЕООД, както следва:
1.Ф-ра № 50/ 08.05.2018 г. с предмет
услуги по извършени селскостопански операции на лозов подложков маточник
съгласно договор от 02.02.2018 г. и протокол от 08.05.2018 г., към която са приложени
фискален бон, Договорът за извършване на услуги по операции от посочената по –
горе дата, на лозов подложков маточник, находящ се в с. Генерал Киселово, общ.
Вълчи дол, Приложение 1 — Количествено- стойностна сметка за: 1) резитба за 150
дка с ед. стойност 17.50 лв. и 2) поставяне планки (колчета) за 150 дка с ед.
стойност 29.50 лв. или общо на стойност
7050.00 лв. или 8 640.00 лв. с ДДС, Приемо - предавателен протокол от
08.05.2018 г. за извършени услуги по Договора без забележка.
2.Ф-ра № 55/ 10.05.2018 с предмет услуги
по извършени селскостопански операции на лозов подложков маточник съгласно
договор от 04.02.2018 г. и протокол от 10.05.2018 г., към която са приложени фискален
бон, Договор за извършване на услуги по операции от 04.02.2018 г.
селскостопански операции на лозов подложков маточник, находящ с в с. Генерал
Киселово, общ. Вълчи дол, Приложение 1 – Количествено- стойностна сметка за: 1)
разнасяне и набиване на индивидуални колчета за 75 дка с ед. стойност 35.50 лв.
и 2) връзване на индивидуални колчета за 150 дка с ед. стойност 29.50 лв. или
на обща стойност от 7087.50 лв., с посочена ДО във фактурата в размер на
7537.50 лв., Приемо - предавателен протокол от 10.05.2018 г. за извършени
услуги по Договора без забележка. Стойността на услугата е 9045.00 лв. с ДДС.
3.Ф-ра № 60/ 11.05.2018 с предмет услуги
по извършени селскостопански операции на лозов подложков маточник съгласно
договор от 10.02.2018 г. и протокол от 11.05.2018 г., към която са приложени фискален
бон, Договор за извършване на услуги по операции от 07.02.2018 г.
селскостопански операции на лозов подложков маточник, находящ с в с. Генерал
Киселово, общ. Вълчи дол, Приложение 1 – Количествено- стойностна сметка за: 1)
разнасяне и набиване на индивидуални колчета за 75 дка с ед. стойност 35.50 лв.
и 2) опъване на тел (колчета) за 150 дка с ед. стойност 39.50 лв. или на обща
стойност 8587.50 лв., с посочена ДО във фактурата в размер на 8137.50 лв., Приемо
- предавателен протокол от 11.05.2018 г. за извършени услуги по Договора без
забележка. Стойността на услугата е 9765.00 лв. с ДДС.
4.Ф-ра № 142/ 25.06.2018 с предмет услуги
по селскостопански операции - окопаване ръчно на лавандула, към която са
приложени фискален бон, Договор за извършване на услуги по операции от 11.05.2018
г. за селскостопански операции - окопаване ръчно на лавандула, Приложение 1 –
Количествено-стойностна сметка за: 1) окопаване - ръчно за 183 дка с ед. стойност
26.50 лв. или на обща стойност 4 849.50 лв., Приемо - предавателен протокол от
25.06.2018 г. за извършени услуги по Договора без забележка. Стойността на
услугата е 4 849.50 лв. без ДДС.
В РД е отбелязано, че от ЗЛ при представяне
на горните документи не са представени никакви счетоводни регистри.
Същевременно в хода на ревизионното
производство са събрани като доказателства регистри от счетоводството на РЛ,
като в т. 3 от АП се съдържат такива, вкл. Хронологичен регистър на сметка 401
Доставчици, в който са видни отразяванията на изброените фактури (л. 293, т 3
от АП).
Във връзка с четирите фактури е извършена
насрещна проверка на „***“, ЕИК ***, завършила с Протокол за извършена насрещна
проверка № П-04000422021631-141-001/ 24.03.2022 г., от който се установява, че
органът по приходите след 2 посещения на адреса за кореспонденция в гр. Велико
Търново, през най-малко 7 дни, на 28.02.2022 г. е изготвил Съобщение по чл. 32
от ДОПК с изх. № П- 04000422021631-С32-001/ 28.02.2022 г., което е качено в
сайта на НАП и на видно място на таблото в ТД на НАП В. Търново и е изпратено
на декларирания електронен адрес на дружеството и на адреса за кореспонденция с
писмо с обратна разписка, след което на 15.03.2022 г. е свалено с Протокол за
сваляне на съобщение по чл. 32 от ДОПК № П-04000422021631-П32-001/ 15.03.2022
г. и е счетено, че е извършено връчване на ИПДПОЗЛ № П-04000422021631-040-001/ 09.02.2022
г. по реда на чл. 32 от ДОПК. В законоустановения срок не са представени
изисканите с ИПДПОЗЛ документи и писмени обяснения от това дружество. В РД е
посочено, че „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09.02.2018 г. и дерегистрирано
по ЗДДС на 17.10.2018 г., като представлява дружество с натрупани публични
задължения в големи размери.
Относно услугите, отразени в горните
фактури, от страна на органите по приходите (ОП) е прието, че не са събрани
доказателства за ресурсна и техническа обезпеченост от „***“ ЕООД за
изпълнението на услугите. Съобразили са същевременно, че дружеството не е
намерено на адреса на кореспонденция, не е подало декларация по чл. 92 от ЗКПО
за 2018 г., при което са стигнали до извода, че няма категорични доказателства
за реално извършени услуги от „***“ ЕООД, тъй като не са налице доказателства
за изпълнение на условията на чл. 3, ал.
3 от Закона за счетоводството, т.е. че предприятията осъществяват
счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските
операции. Независимо че фактурите са редовни от формална гледна точка, с оглед
останалите обстоятелства ОП са счели, че на основание чл. 77, ал. 1 от ЗКПО
разходите на ДЗЛ са отчетени в нарушение на счетоводното законодателство,
поради което не се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
отчитане и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16 от ЗКПО са преобразували
декларирания счетоводен финансов резултат за 2018 г. със сумата от 27 574.50
лв.
По отношение фактурите, издадени на РЛ от
„***“ ЕООД, ЕИК ***, не е спорно, че през ревизирания период в счетоводството
на ЕТ, както и при предходното дружество, са осчетоводени фактурите от този
доставчик, както следва:
1.Ф-ра № 222/ 18.06.2018 г. с предмет
ремонтни дейности селскостопанска техника съгласно протокол – карта, към която
са приложени фискален бон, Протокол – работна карта от 18.06.2018 г. за
извършени услуги по: 1) ремонти работи телескопични цилиндри фадрома 2266.00;
2) ремонтни работи трансмисия 1996.00; 3) ремонтни работи тракове 858.00. Стойност
на цялата услуга – 5120.00 лв. без ДДС.
2.Ф-ра № 233/ 22.06.2018 г. с предмет на
услугата ремонтни работи селскостопанска техника съгласно протокол – карта, към която фактура
са приложени фискален бон, Протокол – работна карта от 22.06.2018 г. за извършени
услуги по: 1) ремонтни работи селскостопански машини – ремонт скоростна кутия
2234.00; 2) ремонт диференциал 1126.00; 3) смяна тампон каре, кардан 2х199.00;
4) ремонт ходова част 1752.00. Стойност на услугата по фактурата е 5510.00 лв.
без ДДС.
3.Ф-ра № 237/ 25.06.2018 г. с предмет
ремонтни работи селскостопанска техника съгласно протокол – карта, към която
фактура са приложени фискален бон, Протокол – работна карта от 25.06.2018 г. за
извършени услуги по: 1) ремонтни работи селскостопанска техника - ремонт ел.
инсталация 3123.00; 2) смяна притискателен диск 328.50; 3) смяна масла, филтри,
ремъци 2235.00. Обща стойност на услугата - 5686.50 лв. без ДДС.
За установяване реалността на сделките на
„***“ ЕООД е извършена насрещна проверка (НП), завършила с Протокол за
извършена насрещна проверка № П-04000422021779-141-001/ 23.03.2022 год., от
който се установява, че дружеството не е намерено на адреса и с него не е могла
да бъде осъществена връзка и чрез декларирания електронен адрес. Отбелязано е в
РД, че дружеството е включено в регистъра на НАП като рисков контрагент,
регистрирано е по ЗДДС на 01.02.2018 г. и е дерегистрирано по ЗДДС на
12.09.2018 г. с последна подадена СД по ЗДДС за м.09/2018 г. По отправено до РЛ
Искане същото е представило копия на гореописаните фактури, към които са
приложени документите, идентични с предоставените в хода на предходна ПУФО на
ЗЛ с УИН: П-03000822019427; счетоводна справка „Хронологичен регистър на сметка
401, доставчик *** ЕООД за периода от 01.01.2018 г. до 31.12.2018г.“, от които
е извлечена информацията за осчетоводяването и плащането по фактурите в
счетоводството на ЗЛ. Приети са обяснения с вх. № 8468/ 30.09.2022 г., в които
ЗЛ разяснява, че предмет на доставката по ф-ра № 222/ 18.06.2018 г. от „***“
ЕООД е ремонт на фадрома, на доставката по ф-ра № 233/ 22.06.2018 г. е ремонт
на трактор „Беларус 952“ и на доставката по ф-ра № 237/ 25.06.2018 г. е ремонт на трактор „Щаер компакт“. На „***“
ЕООД е извършена още една НП, приключила по същия начин като горецитираната.
След изтичане на поставения срок за представяне на документи са постъпили
такива от „***“ ЕООД, а именно: заверено копие на фактурите и Придружително писмо с подпис срещу
управител и текст, в който управителят е декларирал, че фирмата му е
осъществила посочените във фактурите услуги, че разполага с необходимата
материална и трудова обезпеченост и са направени необходимите счетоводни
записвания и разчети, че разплащането е в брой чрез регистриран по надлежния
начин касов апарат. Изложено е, че разчетите по ЗДДС са отразени по кредита на
сметка 4532, подадени са регистрите към НАП - Хронологичен регистър за
м.06.2018 г. за контиране по Дебит сметка 411 срещу Кредит сметка 703 и Дебит
сметка 411 срещу Кредит сметка 4532; Аналитичен регистър на сметка 4532 и на
сметка 703/ Приходи от продажби на услуги за месец 06.2018г.; Главна книга и
оборотна ведомост за месец 06.2018 г.; счетоводна разпечатка на касова книга от
м.01.2018 г. до м.12.2018 г. за сметка 501 срещу Кредит 411, клиент ****-С.Д.Н.“;
свидетелство за регистрация на ФУ с рег. № 3895515/ 08.02.2018 г., одобрено със
свидетелство на БИМ № 736/ 23.12.2016 г.; дневни финансови отчети за датите на
фактурите; рекапитулация за месец 06.2018 г. От ОП е извършена проверка на
твърденията на управителя, при която е установено, че дружеството е вписано в Търговския
регистър на 15.01.2018 г., а по ЗДДС е регистрирано на 01.02.2018 г. с
основание: „Регистрация по избор, независимо от облагаемия оборот“, като от
същата дата е рисково в БДРС и е дерегистрирано по ЗДДС на 12.09.2018 г. с
повод за дерегистрация „Задължителна при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС“. През м.06.2018 г. от дружеството са подадени Декларации 1 за осигуряване
на 3 лица, но в РД е отбелязано изрично, че хода на ревизионното производство не
са представени доказателства, удостоверяващи кои лица са извършили
фактурираните услуги, не са представени свидетелства за притежавана от
конкретни лица компетентност за извършването на ремонтни дейности,
командировъчни и други. При проверка в базата данни на НАП е установено, че
всички подадени СД по ЗДДС от „***“ ЕООД за периода от м.02.2018 г. до
м.09.2018 г. са с резултат ДДС за възстановяване. От ОП е констатирано, че
в Дневника за покупки на това
дружество са включени фактури, които не са отразени в дневниците за продажби на
доставчиците, във връзка с което е оформено съмнение, че сделките не са
извършени реално. Счетено е, че дружеството компенсира начисления ДДС от
продажбите, като включва в Дневниците си за покупки фактури от доставчици,
които в действителност не са му издадени.
Органите по приходите са извели от
събраните в ревизионното производство доказателства, че услугите, фактурирани
като предмет на доставки, за които се претендира приспадане на данъчен кредит
от посочените доставчици, изобщо не са осъществени, т.е. налице е симулация и
декларираните покупки в Дневниците за покупки на „***“ ЕООД в действителност не
са осъществени, съответно последващите доставки на услуги от това дружество към
ЕТ са с недоказан произход, като е
създадена правна привидност, зад която не стои нищо. В допълнение е отразено,
че в Дневниците за продажби на „***“ ЕООД дружеството е включило процесните
фактури през данъчен период м.06.2018 г., за периода е подадена справка-декларация
по ЗДДС на 14.08.2018г. от IP адрес 212.39.89.17 с автор на КЕП Красимир Славов
Любенов, а същевременно от дружеството не е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за
2018 г. Прието е, че това дружество не разполага с техническа и ресурсна
обезпеченост за извършване на фактурираните доставки. Предвид факта, че
дружеството не е декларирало дейност през 2018 г., като не е подало до ГДД по
чл. 92 от ЗКПО, предоставените от дружеството счетоводни разпечатки са счетени
без доказателствена сила, респ. предоставените доказателства във връзка с
доставките по издадените фактури от дружеството към ЕТ са третирани от ОП като
частни документи с невярно съдържание и недействителност на сделките. В
резултат, позовавайки се на нормите на Закона за счетоводството и ЗКПО, при
ревизията е счетено, че на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл. 16
от ЗКПО следва да се преобразува декларираният счетоводен финансов резултат за
2018 г. със сумата от 16 316.50 лв., касателно фактурите, издадени от „***“
ЕООД.
Относно доставките от „***“ ЕООД, ЕИК ***, също няма спор, че през
ревизирания период в счетоводството на ЕТ
са осчетоводени фактурите, издадени му от доставчик „***“ ЕООД с
декларирани стойности и предмет на доставка, както следва:
1.Ф-ра № 13/ 28.08.2018 г. с предмет „Консултантски
договор по пласмент на пшеница“ с данъчна основа от 7666.67 лв. и начислен ДДС
в размер на 1533.33 лв.
2.Ф-ра № 14/ 29.08.2018 г. с предмет
„Набиране на общи работници“ с данъчна основа от 2583.33 лв. и начислен ДДС в
размер на 516.67 лв.
3.Ф-ра № 15/ 30.08.2018 г. с предмет
„Консултации по търговия с масло от лавандула“ с данъчна основа от 6916.67 лв.
и начислен ДДС в размер на 1383.33 лв.
4.Ф-ра № 16/ 31.08.2018 г. с предмет
„Консултация за инвестиции“ с данъчна основа от 6333.33 лв. и начислен ДДС в
размер на 1266.67 лв.
5.Ф-ра № 20/ 07.09.2018 г. с предмет
„Консултация по консултантски договор“ с данъчна основа от 6875.00 лв. и
начислен ДДС в размер на 1375.00 лв.
От ЗЛ са представени горните фактури в
хода на Проверка за установяване на факти и обстоятелства (ПУФО) с обхват от
01.01.2017 г. до 31.12.2018 г., документирана с Протокол
П-03000822019427-073-001/ 27.04.2022 г., но към фактурите не са приложени
консултантски договори и счетоводни регистри.
При проверка в информационния масив на НАП
е установено, че при други процесуални производства и извършени насрещни
проверки, „***“ ЕООД не е открито, поради което са съставяни и сваляни съобщения
по чл. 32 от ДОПК. Това дружество е регистрирано по ЗДДС на 09.05.2017 г. и дерегистрирано
по ЗДДС на 25.10.2018 г., с последна подадена СД по ЗДДС за м.05/ 2018 г., а
фактурите на ЕТ са от м.08- 09.2018 г. Отразено е в РД, че „***“ ЕООД е с
натрупани изискуеми публични задължения, събирани от НАП, в особено големи
размери.
Във връзка с ИПДПОЗЛ №
Р-03000822003100-040-001/ 01.07.2022 г., в което на основание чл. 37, ал. 2 и 3
от ДОПК в т. 11 към раздел I на Искането от РЛ са изискани всички относими към
отразените във фактурите сделки документи, от същото са представени копия на
фактурите, към които са приложени документите, идентични с предоставените в
хода на предходната ПУФО на ЗЛ с № П-03000822019427 и издадените към фактурите
фискални бонове с изключение на ф-ра № 20/ 07.09.2018г.; счетоводна справка
„Хронологичен регистър на сметка 401, доставчик „***“ ЕООД за периода от
01.01.2018 г. до 31.12.2018 г.“, от които е извлечена информацията за
осчетоводяването и плащането по фактурите в счетоводството на ЗЛ. Представени
са и копия на консултантски договори от 24.07.2018 г., 26.07.2018 г.,
03.08.2018 г. и 24.08.2018 г. Установено е, че за доставките от „***“ ЕООД са
налице фактури с едни и същи номера и дати един път ръчно написани от кочан и
втори път с компютърна разпечатка. В обяснения ЗЛ е посочило, че предмет на
доставката по ф-ра № 16/ 31.08.2018г от „***" ЕООД е консултантска услуга,
свързана с планирането на инвестиции; предмет на доставката по ф-ра № 15/ 30.08.2018г
е консултантска услуга, свързана с отглеждането на лавандула-био; предмет на
доставката по ф-ра № 14/ 29.08.2018 г. е консултантска услуга, свързана с
наемане и разработване на лозов масив; предмет на доставката по ф-ра № 13/ 28.08.2018
г. е консултантска услуга, свързана с отглеждане на пшеница-био, а на доставката по ф-ра № 20/ 07.09.2018 г. е
консултантска услуга, свързана с планирането на инвестиции по европейските
програми.
Извършена е НП от други ОП на процесния
доставчик, приключила с издаден Протокол за извършена насрещна проверка №
П-22220522118149-141-001/ 22.08.2022 г. Установено е, че от 05.04.2019 г. дружеството
е със седалище и адрес на управление в гр. София, като от 23.09.2021 г. е с
прекратена търговска дейност. По реда на ЗДДС е регистрирано на 09.05.2017 с
регистрация по избор и дерегистрирано по същия закон, считано от 25.10.2018 г.
от органи на НАП при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС. При
извършените проверки дружеството не е открито на адреса, вкл. не е могла да
бъде осъществена връзка с него на декларираните електронни адреси, за което са
изготвени съответните протоколи и съобщения. Не са представени никаквr доказателства за дейността на дружеството
и неговия персонал. Не е подадена ГДД за 2018 г. В резултат е отчетено, че от
хронологични счетоводни регистри, Главна книга и Оборотна ведомост за 2018 г.
на ЕТ е видно, че стойността на услугите по изследваните фактури, издадени му
от „***“ ЕООД, е осчетоводена в счетоводството на ЕТ като текущ разход и
участва в разходната част на ОПР и ГДД за 2018 г., но поради липса на категорични
доказателства за реално извършени услуги от „***“ ЕООД, е прието, че не е
налице разход, който може да бъде доказан документално. Изтъкнато е в РД, че издадените
първични документи сами по себе си не означават наличие на извършени сделки по
смисъла на ТЗ, съответно, че липсата на действително осъществени сделки между
посочените във фактурата страни обосновава извода, че ревизираното лице, дори и
да притежава редовни от формална страна документи (фактури), те не удостоверяват
реално осъществени стопански операции и не доказват отразените в тях
обстоятелства, поради което на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО, във връзка с чл.
16 от ЗКПО е преобразуван декларираният СФР за 2018 г. със сумата от 30 375.00
лв.
В РД са обсъдени и данните относно установени
факти и обстоятелства по отношение на отчетени разходи за амортизация, свързани
с лавандулови насаждения в с. Стефаново и с. Бранище, като е посочено, че липсва
одитна следа за придобиване на активи на наличната в счетоводството стойност,
съответно доказателства за документалната обоснованост на отчетените разходи за
амортизация в размер на 24 005.34 лв. и на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО,
във връзка с чл. 16 от ЗКПО е преобразуван декларираният СФР за 2018 г. със
сумата от 24 005.34 лв., но с оглед подадените корекционни ГДД от ЕТ е
прието с РА, че не следва да се коригира ФР за 2018 г. с отчетените разходи за
амортизации за използване на активи.
По РД е издаден оспореният в настоящото
производство РА № Р-03000822003100-091-001/
23.11.2022 г. (л. 513, т. 3 от АП), който е връчен на ЕТ електронно на 24.11.2022
г.
Срещу РА е
подадена жалба от РЛ по административен ред с вх. № 13293/ 08.12.22 г., с която
е оспорен изцяло РА (л. 518 от АП). Изложените в нея съображения са идентични с
тези в жалбата до съда.
Горестоящият
орган е разгледал жалбата и я е счел за неоснователна, като е издал Решение № 288/
09.03.23 г. (л. 12 – 19), с което е потвърдил РА изцяло.
Горестоящият
административен орган е изложил конкретни мотиви по възраженията, отправени с
жалбата до него.
Административният
орган е посочил, че с РА е прието, че по спорните фактури липсва доставка на
услуги по смисъла на чл. 9 от ЗДДС, и че същите са издадени, без да е
възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което
правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Изложил е, че в случая между страните не се спори, а това се установява и от
представените от жалбоподателя доказателства, че процесните доставки са
обективирани във фактури, които са отразени в счетоводството на жалбоподателя,
както и в дневниците за продажбите и СД по ЗДДС на преките доставчици, с
изключение на „***“ ЕООД - в ликвидация, но е изтъкнал, че само наличието на
първични счетоводни документи и счетоводното отразяване на операциите не е
достатъчно основание съответната доставка на стока или услуга да бъде призната
за реално осъществена, тъй като за тази цел следва стоките, съответно услугите,
предмет на същата, да бъдат действително получени от получателя, респективно
извършени от посоченото във фактурата като неин издател лице. От събраните в
хода на ревизионното производство доказателства, изложеното в РД и РА,
приобщените от други производства доказателства е заключил за всички сделки,
отразени в процесните фактури, че не се явяват реални такива, тъй като не са
налице доказателства, че преките доставчици на ЕТ са разполагали с необходимия
материален, технически и кадрови потенциал. С оглед на това е счел
установяванията в ревизионното производство за правилни и изводите в оспорения
РА за липса на право на данъчен кредит по процесните фактури за съответни на
материалния закон. За мотивите си се е позовал и на практика на СЕС.
Приел е, че
правилно в ревизионното производство са установени задълженията и по ЗДДФЛ и в
резултат е потвърдил РА изцяло.
Решението е
връчено чрез куриер на 30.03.2023 г., видно от известието за доставяне (л. 11
от делото)
Жалбата
срещу Решение № 288/ 09.03.23 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика” Варна, ЦУ на НАП, е регистрирана на 19.04.2023
г. (л. 3 от делото), като е изпратена чрез Български пощи на 13.04.2023 г.,
видно от печата върху приложеното копие от плика по делото (л. 9).
В хода на съдебното дирене са приобщени
всички писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка, съответно
електронни документи, приети като веществено доказателство със СD. От страна на жалбоподателя не е
извършено оспорване на приетите като доказателства документи.
По делото е изслушана съдебно –
икономическа експертиза (СИЕ) - основна и допълнителна (л. 90 и л. 126) с
приложени писмени доказателства, представени от жалбоподателя и заверени от
него. Вещото лице дава заключение, че услугите по фактури № **********/ 08.05.2018
год., № **********/ 10.05.2018 год., № **********/ 11.05.2018 год., № **********/
25.06.2018 год., издадени от „***“ ЕООД, са използвани от жалбоподателя за
извършване на облагаеми доставки. Отразява, че ****–С.Д.Н.“ има сключен договор
с „***” ООД от 05.02.2018 г. за агротехнически мероприятия по създаване и
поддържане на 150 дка лозов масив в с. Генерал Киселово, общ. Вълчи дол, по
който има издадена фактура № **********/ 09.05.2018 г., като за изпълнението му
са използвани външни услуги от „***” ЕООД, както и че част от услугите на това
дружество са свързани с ръчно окопаване
на 183 дка собствени на ЕТ лавандулови насаждения.
За
издадените от „***“ ЕООД фактури за услуги за ремонт на селскостопанска техника
с № **********/ 18.06.2018 г., № **********/ 22.06.2018 г. и № 00000000237/ 25.06.2018
г. вещото лице счита, че участват при формиране на себестойността на
извършваните услуги и произвежданата продукция, като разяснява, че разходите за
гориво, резервни части, масла и амортизации за тези активи са отнесени по
сметка 612 – „Разходи за транспорт“ по съответните аналитични партиди и
съответно намаляват прихода от услуги по сметка 703 – „Приход от услуги“
партида „Лозов масив“ или се отнасят в себестойността на произвежданата
продукция по сметка 611 – „Разходи за основната дейност“ като намаляват прихода
от земеделска дейност по сметка 701 – „Приходи от продажба на продукция“.
По
отношение доставката по фактура № **********/ 29.08.2018 г. от „***“ ЕООД,
свързана с наемане на работници за разработване на лозов масив, както и
доставката по фактура № **********/ 30.08.2018 г. за консултантска услуга,
свързана с търговията на лавандулово масло, вещото лице изразява становище, че
биха могли да бъдат свързани с приходите, получени от контрагентите „***“ ЕООД
и „***“ ЕООД, но за останалите три фактури с № **********/ 28.08.2018 г.,
свързана с намерение за отглеждане на пшеница – био, № **********/ 31.08.2018 г.,
свързана с планирането на инвестиции и № **********/ 07.09.2018 г., свързана с
планирането на инвестиции по европейските програми, вещото лице заявява, че не е
намерило данни за извършени последващи доставки.
По
искане на процесуалния представител на жалбоподателя е изготвено допълнително
заключение, за което вещото лице е извършило проверка на счетоводни документи
на **** – С.Д.Н.“ – оборотна ведомост, задбалансови сметки (сметки за условни
активи и пасиви), счетоводни регистри на сметки 401, 411, 602, 611, 612, 614,
701 и 703. Вещото лице уточнява, че впоследствие разходите, свързани със
създаването на лозовия масив, са префактурирани на „***” ООД съгласно фактура №
**********/ 09.05.2018 г., като с разхода за създаването на лозовия масив се
намалява приходът по сметка 703 – „Приход от услуги“ партида „Лозов
масив“.
Продължава,
че предмет на доставката по фактура № **********/ 10.05.2018 г. на стойност
7537.50 лв. без ДДС от „***” ЕООД са селскостопански услуги, свързани с
разнасяне и набиване на колчета върху 75 дка. и връзване на колчетата към
лозовите насаждения от 150 дка. За разнасяне и набиване на колчета е ползвана
Фадрома Л-34. Сумата е отразена като текущ разход по сметка 602 – „Външни
услуги“ и отнесена по сметка 614 – „Разходи за организация“, партида „Лозов
масив“. Разходите, свързани със създаването на лозовия масив, са префактурирани
на „***” ООД съгласно фактура № **********/
09.05.2018 г. С разхода за създаването
на лозовия масив е намален приходът по сметка 703 – „Приход от услуги“ партида
„Лозов масив“.
За
доставката по фактура № **********/ 11.05.2018г. на стойност 8137.50 лв. без
ДДС от „***” ЕООД вещото лице сочи, че се касае за селскостопански услуги,
свързани с разнасяне и набиване на колчета и опъване на тел по колчетата към
лозовите насаждения от 150 дка. За целта са ползвани трактор Щаер компакт и
Фадрома Л-34. Сумата е отразена като текущ разход по сметка 602 – „Външни
услуги“ и отнесена по сметка 614 – „Разходи за организация“, партида „Лозов
масив“, които впоследствие са префактурирани на „***” ООД. С разхода за
създаването на лозовия масив е намален приходът по сметка 703 – „Приход от
услуги“ партида „Лозов масив“.
В
заключението е отразено, че предмет на доставката по фактура № **********/ 25.06.2018г.
на стойност 4849.50 лв. без ДДС от „***” ЕООД са селскостопански услуги,
свързани с ръчно окопаване на 183 дка собствени лавандулови насаждения. Сумата
е отнесена като текущ разход по сметка 602 – „Външни услуги“, включена е в
себестойността по сметка 611 – „Разходи за основната дейност“ партида
„Лавандулов цвят“ и участва в облагаемата земеделска дейност за производство на
лавандула, като намалява прихода по сметка 701 – „Приходи от продажба на
продукция“, партида „Лавандулов цвят“.
Вещото
лице отговаря, че транспортните
средства, участвали в извършването на селскостопанските дейности и услуги на ****–С.Д.Н.“, са Фадрома Л-34,
трактор „Щаер Компакт“ и Колесен трактор „Беларус 952“. За Фадрома Л-34 е
сключен договор за наем от 20.12.2017 год. с лицето Донко Александров Н.,
назначен на трудов договор при търговеца за управление на Фадрома Л-34 и
трактор „Щаер Компакт“. Фадрома Л-34 се води задбалансово по сметка 930 като
чужд актив и разходите за нейната пооръжка се отразяват в себестойността на
произвежданата продукция по сметка 611 – „Разходи за основната дейност“ и
извършваните услуги по сметка 703 – „Приход от услуги“. Потвърждава, че наемът
е изплатен през месец 01.2019 год. Трактор „Щаер Компакт“ е отразен в САП, ДАП
и инвентарната книга на търговеца и за него се начисляват амортизации, които
участват при формиране на себестойността на извършваните услуги и
произвежданата продукция. Текущите разходи по поддръжката се отразяват по
сметка 612 – „Разходи за транспорт“ и се отнасят в себестойността на
произвежданата продукция по сметка 611 – „Разходи за основната дейност“ и
извършваните услуги по сметка 703 – „Приход от услуги“. Колесен трактор
„Беларус 952“ е с първоначална стойност 200.00 лв. Заведен е в инвентарната
книга и задбалансово по сметка 960. Текущите разходи по поддръжка се отразяват
по сметка 612 – „Разходи за транспорт“ и се отнасят в себестойността на
произвежданата продукция по сметка 611 – „Разходи за основната дейност“ и
извършваните услуги по сметка 703 – „Приход от услуги“. Вещото лице установява,
че разходите за гориво, резервни части, масла и амортизации за тези активи са
отнесени по сметка 612 – „Разходи за транспорт“ по съответните аналитични
партиди и съответно намаляват прихода от услуги по сметка 703 – „Приход от
услуги“ партида „Лозов масив“ или се отнасят в себестойността на произвежданата
продукция по сметка 611 – „Разходи за основната дейност“, като намаляват
прихода от земеделска дейност по сметка 701 – „Приходи от продажба на
продукция“.
Относно
фактура № **********/ 18.06.2018г. на стойност 5120.00 лв. без ДДС от „***“
ЕООД вещото лице отразява, че касае извършен ремонт на Фадрома Л-34. Сумата е
отразена като текущ разход по сметка 602 – „Разходи за външни услуги“, отнесена
е по сметка 612 - „Разходи за транспорт“, партида „Фадрома Л-34“ и в намаление
на прихода от услуги по сметка 703 – „Приход от услуги“. Предмет на доставката
по фактура № **********/ 22.06.2018 г.
на стойност 5510.00 лв. без ДДС от „***“ ЕООД е извършен ремонт на
Колесен трактор „Беларус 952“. Сумата е отразена като текущ разход по сметка
602 – „Разходи за външни услуги“, отнесена е по сметка 612 - „Разходи за
транспорт“ партида „трактор Беларус 952“. Сумата участва пропорционално в
себестойността на лавандуловия цвят по сметки 611– „Разходи за основната
дейност“ и 701 – „Приходи от продажба на продукция“ и в извършваните
агротехнически услуги в намаление на прихода по сметка 703 – „Приход от
услуги“. Вещото лице изяснява, че предмет на доставката по фактура № **********/
25.06.2018г. на стойност 5686.50 лв. от
„***“ ЕООД е ремонт на трактор „Щаер Компакт“. Сумата е отразена като текущ
разход по сметка 602 – „Разходи за външни услуги“, отнесена е по сметка 612 -
„Разходи за транспорт“, партида „трактор Щаер Компакт“ и участва пропорционално
в себестойността на лавандуловия цвят по сметки 611– „Разходи за основната
дейност“ и 701 – „Приходи от продажба на продукция“ и в извършваните агротехнически
услуги в намаление на прихода по сметка 703 – „Приход от услуги“.
По
отношение фактурите, издадени от третото дружество, вещото лице посочва, че предмет
на доставката по фактура № **********/ 28.08.2018 г. на стойност 7666.67 лв.
без ДДС от „***“ ЕООД е консултантска услуга, свързана с намерение за
отглеждане на пшеница – био. Сумата е отразена като текущ разход по сметка 602
– „Разходи за външни услуги“, отнесена е по сметка 614 – „Разходи за
организация“ и в намаление на прихода от производствената дейност 701 –
„Приходи от продажба на продукция“. Фактура № **********/ 29.08.2018г. на
стойност 2583.33 лв. без ДДС от „***“ ЕООД е консултантска услуга, свързана с
наемане на работници за разработване на лозов масив. Сумата е отразена като текущ
разход по сметка 602 – „Разходи за външни услуги“, отнесена е по сметка 614 –
„Разходи за организация“ и в намаление на прихода по сметка 703 – „Приход от
услуги“, от услугите към „***” ООД, свързани със създаване на лозов масив. По
фактура № **********/ 30.08.2018 г. на стойност 6916.67 лв. без ДДС от „***“
ЕООД вещото лице отбелязва, че касае консултантска услуга, свързана с
търговията на лавандулово масло. Сумата е отразена като текущ разход по сметка
602 – „Разходи за външни услуги“, отнесена е по сметка 614 – „Разходи за
организация“ и в намаление на прихода от производство и продажба на лавандулово
масло по сметка 701 на контрагентите „***“ЕООД и „***“ ЕООД. За фактура № **********/
31.08.2018г. на стойност 6333.33 лв. без ДДС от „***“ ЕООД вещото лице също
посочва, че се отнася до консултантска услуга, свързана с планирането на
инвестиции. Сумата е отразена като текущ разход по сметка 602 – „Разходи за
външни услуги“, отнесена е по сметка 614 – „Разходи за организация“ и в
намаление на прихода от производствената дейност по сметка 701 – „Приходи от
продажба на продукция“, а фактура № **********/ 07.09.2018 г. на стойност 6875 лв. без ДДС от „***“ ЕООД има
за предмет консултантска услуга, свързана с планирането на инвестиции по
европейските програми. Сумата е отразена като текущ разход по сметка 602 –
„Разходи за външни услуги“, отнесена е по сметка 614 – „Разходи за организация“
и в намаление на прихода от производствената дейност по сметка 701 – „Приходи
от продажба на продукция“. Според вещото лице, въпреки, че всички фактури на „***“
ЕООД са осчетоводени, няма данни да са осъществени последващи доставки по
фактури № **********/ 28.08.2018 г.,
свързана с намерение за отглеждане на пшеница – био, № **********/ 31.08.2018 г.
свързана с планирането на инвестиции и № **********/ 07.09.2018 г. свързана с
планирането на инвестиции по европейските програми.
Заключението
на вещото лице е приобщено към доказателствения материал по делото, неоспорено
от страните, като съдът го кредитира изцяло (основно и допълнително) съобразно
останалите доказателства по делото. Процесуалният представител на жалбоподателя
е възразил срещу приемането на заключението по въпроси 1, 2 и 4, като е
настоял, че в тази част е непълно, с оглед на което е изготвено допълнителното
заключение.
В
съдебното производство са събрани допълнителни писмени доказателства (освен
приложените, свързани с проверките на вещото лице) от ТД, в които са
регистрирани контрагентите на ЕТ (л. 58 - 77, 78 – 81).
По
искане на жалбоподателя са събрани и гласни доказателства:
Св****Н.,
който работи при ЕТ като механизатор-тракторист, споделя, че през
2018 г. работил в с. Ген. Киселово, общ. Вълчи дол, когато участвал в
разнасянето на колове. Спомня си, че имало някакъв парцел, в който правели насаждения
– лозови масиви, а той с трактора разнасял материали на нивата. Според
свидетеля взимали материалите от базата в с. Оборище, но не му е известно на
кого е базата, но добавя, че фирмата, която била в с. Оборище, се казвала „****“
и услугите ги извършвали техни работници. На полето имало около 5-10 човека.
Студено било тогава времето, февруари-март. Засаждали лозички и подготвяли тези
редове, които носели от базата. Не знаел кой е наел работниците, но не били
работници на ЕТ. Мисли, че били на „****“.
Свидетелят твърди, че тракторът, с който работел, е на ЕТ, като при повреждане
ЕТ отстранявал повредите. За ремонта на фадромата си спомня, че е имало такъв,
който бил извършен в с. Бранище, в базата на ЕТ. Споделя, че двама човека са
дошли да извършат ремонта и може би фирмата, от която са били, е „***“. За
трактор „Беларус“ знае, че му бил правен ремонт, но не знае от кого.
Св.
**** Н., пълномощник на ЕТ, разказва, че през 2018 г. създавали трайни насаждения,
лозов масив. Този лозов масив бил на фирма „Витис Блек“, немска фирма, която работела в България. Лозовият
масив бил около 200 дка, а върху 150 дка от него създали лозови насаждения. Материалите
са осигурявали от „Витис блек“, като
били складирани в склада на с. Оборище, тяхната база и от там ги разнасяли на
полето и вече опъвали телта, забивали коловете. Повечето работа била ръчна.
Работниците били на „****“, той ги бил наел да извършат ръчната работа. Всеки
път били различни работници. Виктор ги водел с микробус на полето и вечер си ги
взимал. Работниците били от Нови пазар и
Шумен. Свидетелят приемал работата на работниците. Контактувал от „****“ с това
лице на име Виктор. Виждал го два пъти,
на полето и след това при сключване на договорите. Във връзка с
приемането на работата накрая при приключване на работата подписвали
приемо-предавателен протокол. С „Витис блек“ също подписвали. Работниците
изкопали и лавандулата на ЕТ в с. Стефаново, 180 дка. От други фирми взимали
работна ръка. Обяснява, че знаел, че фактурата за работата щяла да бъде от
друга фирма, защото имало проблем да е от „****“. Спомня си, че от „***“ била
издавана фактура. Не си спомня за други
услуги от тази фирма освен за наема на работници. Посочва, че ЕТ разполагал с
три трактора и наета фадрома и сеялки и други инвентари, плугове, като през
2018 г. при ползване на тази техника са извършвани ремонти на фадромата и на трактор
„Беларус“, които ремонти ставали чрез „***“ – двама мъже на доста години,
според свидетеля, които дошли от шуменските села да поправят машините. С „***“
подписали документи за получените услуги, фактура и приемо-предавателен
протокол. Всичко било от тези хора, свалили цилиндрите, натоварили ги на
микробус и ги занесли, после ги върнали и сложили.
При така събраните доказателства, съдът,
като взе предвид констатациите в обжалвания Ревизионен акт, Решението на
горестоящия орган, становищата на страните, прави следните изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срока
по чл. 156, ал. 1 от ДОПК, от ревизираното
лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното
оспорване на РА. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
мотиви:
При извършване на задължителната проверка
по чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че
ревизията е възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него
срок. РА е издаден от компетентните органи по чл. 119, ал. 2 от ДОПК - възложителят и ръководителят на ревизията, и определя
данъчни задължения за периода, за който е възложена ревизията, поради което
обжалваният РА не страда от пороци водещи до неговата нищожност.
Спазени са сроковете за извършване на
ревизията и издаване на РД по чл. 114, ал. 1
и чл. 117, ал. 1 от ДОПК. РА съдържа всички
реквизити, предвидени в чл. 120 от ДОПК, поради
което не са налице пороци от формална страна.
Съдът не намира да са допуснати съществени
нарушения на ревизионните правила, в това число на принципите и разпоредбите
относно доказването, вкл. събирането и преценката на доказателствените
средства, както и такива, гарантиращи правото на защита на РЛ или затрудняващи
съдебния контрол. В хода на ревизионното производство приходната администрация
е предприела всички процесуални действия, разписани в закона и е събрала годни,
допустими и относими доказателства, необходими за определяне на основата за
облагане с данъци на задълженото лице. Не се споделя възражението, че органът
по приходите е нарушил чл. 37 от ДОПК, тъй
като не са установени всички обстоятелства и не е анализиран целият
доказателствен материал. Напротив, в РД и РА органът е посочил точно
установените от него обстоятелства и въз основа на кои доказателства се
основават изводите му. Не е налице нарушение на чл. 3 от ДОПК,
доколкото органът по приходите е изпълнил служебното си задължение за събиране
на доказателства от значение за данъчното облагане на жалбоподателя, на същия
са връчени съответни искания за представяне на доказателства. В ревизионното
производство надлежно са приобщени материали от други проверки. Спазена е
процедурата при извършване на насрещни проверки.
По делото няма спор, че процесните фактури
са осчетоводени в счетоводството на ЕТ, че са отразени в дневниците за продажбите и СД по ЗДДС на
преките доставчици, с изключение на „***“ ЕООД - в ликвидация. Няма спор, че
сумите, предмет на фактурите, са заплатени в брой от регистрирани касови
апарати. Спорът се състои в това дали, след като са съставени към фактурите
придружителни документи – договори, приемо-предавателни протоколи, работни
карти, е достатъчно да се приеме, че фактурите обективират реални сделки, а
оттам, че е доказано правото на жалбоподателя за приспадане на данъчен кредит.
Решението на този основен въпрос определя резултатите за задължения на ЕТ,
установени с РА, по ЗДДС и ЗДДФЛ. По отношение размера на сумите спор също
няма.
С оглед горното съдът намира следното:
Правото на приспадане на данъчен кредит
задължително е обусловено от наличието на реално извършени доставки на стоки
или услуги. Съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС данъчен кредит е сумата на
данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си
задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема
доставка. Съгласно чл. 68, ал. 2 от ЗДДС правото на приспадане възниква, когато
подлежащият на приспадане данък стане изискуем. За целта не е достатъчно обаче само
наличието на издаден данъчен документ, в случая фактура, респ. отразяването в
счетоводството на доставчика и на получателя, а следва да е установено, че
стопанската операция по издадената фактура е действително осъществена,
съобразно принципите на чл. 3, ал. 3 от Закона за счетоводството и то от
лицето, в случая фирмите, посочени като контрагенти и изпълнители на доставките
и услугите. По разбирането на настоящия състав тази предпоставка не е доказана.
На първо място, от доказателствата по
делото се установява, че фирмите-контрагенти на жалбоподателя са регистрирани
по ЗДДС „по избор“, като „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09.02.2018 г. (първият
договор с жалбоподателя е от 02.02.2018 г.) и дерегистрирано по ЗДДС на
17.10.2018 г.; „***“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 01.02.2018 г. и е дерегистрирано по
ЗДДС на 12.09.2018 г. с последна подадена СД по ЗДДС за м.09/2018 г.; „***“
ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 09.05.2017 г. и дерегистрирано по ЗДДС на
25.10.2018 г., с последна подадена СД по ЗДДС за м.05/ 2018 г., а фактурите на
ЕТ са от м.08-09.2018 г. Първите две дружества са такива с публични задължения
в големи размери, а последното – в особено големи размери.
По отношение доставчика „***“ ЕООД са
приети като доказателства договори между жалбоподателя и това дружество за
извършване на услуги по операции от 02.02.2018 г., 04.02.2018 г., 07.02.2018 г.
и 11.05.2018 г. с предмет селскостопански операции на лозов подложков маточник,
находящ се в с. Ген. Киселово, общ. Вълчи дол и селскостопански операции -
окопаване ръчно на лавандула, посочени в Приложенията (количествено-стойностни
сметки) към тях. От РЛ са представени копия от приемо-предавателни протоколи за
установяване завършването на възложените услуги по посочените договори. При
извършените обаче насрещни проверки от „***“ ЕООД не са представени никакви
доказателства, установяващи реалното изпълнение на услугите именно от това
дружество. Свидетелите разказват за по около 5-10 работници на ден, водени от
лице на име Виктор. Св. **** Н., чиито показания би следвало да бъдат
кредитирани като пълномощник на ЕТ, твърдящ, че той е преговарял и сключвал
договорите, говори за присъстващо лице при сключването им – Виктор, а в
договорите е посочено, че са подписани от Теодора Петрова. Свидетелите споделят,
че всеки ден били различни работниците. След приключване на работата били изготвяни
приемо – предавателни протоколи. От събраните по делото доказателства обаче се
налага изводът, че „***“ ЕООД не е разполагало с такива работници, нито като
брой, нито като квалификация, т.е. не е било изпълнено и условието на раздел IV.т.1 от договорите да изпълни видовете
работи със собствена работна ръка, инструменти и техника. Не са налице трудови
договори, ведомости за заплати или граждански договори и сметки за изплатени
суми, присъствени форми, както и никакви доказателства за това кои са точно
лицата, извършили фактурираните услуги. „***“ ЕООД е регистрирано в гр. Велико
Търново. Има обект - офис, находящ се гр. София, но нито в ревизионното
производство, нито пред съда са представени доказателства за командироване на
лица, разходи за транспорт (работниците били водени всеки ден с микробус и
връщани с него обратно). В дружеството през месец май 2018 г. няма назначени
лица по трудово правоотношение, през месец юни 2018 г. има назначени три лица
по трудово правоотношение от 25.06.2018 г., съвпадаща с датата на издадената
фактура към ЕТ, но те са на длъжност търговски представител ИКТ, технически
организатор, експерт търговия и за тях е декларирано населено място за работно
място - гр. София. В този смисъл дори услугите да са били извършени – вещото
лице установява, че впоследствие разходите, свързани със създаването на лозовия
масив, са префактурирани на „***” ООД съгласно фактура № **********/ 09.05.2018
г., то не са налице доказателства, че са извършени от фирмата, издател на
фактурата, респ. вписана като контрагент на жалбоподателя.
По отношение издадените от „***" ЕООД
фактури, няма спор, че към тях се съдържат протоколи – работни карти, в които
са изброени видове ремонтни работи. Не е посочено кой протокол – работна карта
за коя селскостопанска машина се отнася, с изключение на този за фадромата, като
едва в писмените обяснения на управителя на ЕТ се посочва, че се касае за
ремонт на фадрома, ремонт на трактор „Беларус 952“ и ремонт на трактор „Щаер
компакт“. От разпита на свидетелите се извежда, че техниката е изправна след
датата на ремонта, според което ремонт на същата е бил направен, ако техниката
е подлежала на ремонт, както твърдят свидетелите, въпреки че писмени
доказателства за подлежаща на ремонт селскостопанска техника липсват (протоколи
за диагностика от сервиз). Не се доказва обаче, че този ремонт е направен от
служители или наети по граждански договор лица от „***“ ЕООД. Св****Н. твърди,
че тракторът, с който работел, е на ЕТ, като при повреждане ЕТ отстранявал
повредите, за ремонта на фадромата си спомня, че е имало такъв, извършен в с.
Бранище, в базата на ЕТ, като двама човека са дошли да извършат ремонта и може
би фирмата, от която са били, е била „***“, а за трактор „Беларус“ знае, че му
бил правен ремонт, но не знае от кого. Св. **** Н., сочещ, че е пълномощник на
ЕТ, говори за три трактора и наета фадрома и сеялки и други инвентари, плугове,
като твърди, че през 2018 г. при ползване на тази техника са извършвани ремонти
на фадромата и на трактор „Беларус“, които ремонти ставали чрез „***“ – двама
мъже на доста години от шуменските села ги
поправяли. С „***“ подписали документи за получените услуги, фактура и
приемо-предавателен протокол. Всичко било от тези хора, свалили цилиндрите,
натоварили ги на микробус и ги занесли, после ги върнали и сложили. Видно от
справка за уведомленията по чл. 62 от КТ (л. 535 – 536, т. 3 от АП), за периода на фактурите
01.05.2018 г. – 30.06.2018 г., „***“ ЕООД е наело три лица по трудов договор – ****,
ЕГН **********, ****, ЕГН ********** и ****, ЕГН **********, и трите лица с
работно място в София. Св. **** Н., пълномощник според него на ЕТ, споделя за
лицата, взели частите за ремонт, че са били на доста години, а лицата, за които
са подадени уведомления, са значително млади. Наетите лица са с работно място в
гр. София, а свидетелят говори за лица „от шуменските села“. Няма документи за
командироване на лица, транспорт, което да потвърди извършването на услуги от
конкретната фирма. Вещото лице посочва, че разходите за ремонт от фактурите са
отразени като текущ разход по сметка 602 – „Разходи за външни услуги“ и отнесен
по сметка 612 - „Разходи за транспорт“ по партидата на всяка една от трите
цитирани селскостопански машини. Това не доказва обаче, че този ремонт е
извършен от конкретната фирма предвид изложеното по – горе, обосновано от
събраните по делото доказателства.
По отношение доставчик „***“ ЕООД не се
спори, че между ЕТ и това дружество са сключени консултантски договори от
24.07.2018 г., 26.07.2018 г., 03.08.2018 г. и 24.08.2018 г. (л. 142 – 133, т. 1
от АП) с предмет - консултация във връзка с намирането на общи работници,
консултация във връзка с търговията на масло от лавандула, консултация във
връзка с намирането на фирми за строителство и инвестиции, консултации във
връзка с търговия за зърнено житни култури. В издадените фактури не е посочен
конкретният договор, по който са издадени, нито обем и вид на работата,
предадена по него, отчет, с който това е станало. Всички договори са с един и
същи текст, като макар да имат различен предмет, разликата се състои само в
договорените суми. Това са по – скоро договори за посредничество/комисионни
договори, отколкото консултантски договори. Така или иначе в самите договори
липсват условия, които да обосноват начина на заплащане. Примерно към договора
за набиране на общи работници липсват доказателства за набраните общи
работници, за работата, времето и мястото, където е следвало да я извършат. В
този смисъл липсва база за заплащане. В договора за консултации по търговия с
масло е уговорена комисионна от 8300.00 лв. с ДДС, консултантът е задължен
според чл. 4 от Договора, да сключи сделките, предмет на Договора, лично, а
същевременно е записано, че се касае за консултации. Липсва към договора
каквото и да е писмено доказателство, удостоверяващо начина на изпълнение на
договора, обосновало заплащането на същия. Същевременно в периодите на издаване
на фактурите от „***“ ЕООД в това дружество няма назначени лица по трудови
правоотношения, а липсват доказателства за наети по граждански договори и за
сметки за изплатени суми.
Анализът налага извода, че според фактите,
обстоятелствата и доказателствата, събрани в ревизионното и съдебно
производство, взети в тяхното единство и съвкупност, нито жалбоподателят, нито
дружествата- доставчици са установили възможността за фактическото извършване,
както и за надлежното предаване и приемане на фактурираните услуги. В този
смисъл процесните фактури не са съставени за документиране на действителни
стопански операции, осъществили се по начина, твърдян от търговеца, а чрез тях
е създадена само една привидност за извършване на доставки, без в
действителност такива да са осъществени от издателите на фактурите.
В Решение от 21 юни 2012 г. по съединени
дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben, Pеter Dаvid, в Решение от 6 септември 2012
г. по дело С-324/11, Gabor Toth, в Решение от 13 февруари 2014 г. по дело
С-18/13, Макс Пен и в Определение от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19,
Vikingo СЕС тълкува чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 във връзка с
преюдициални запитвания по спорове със сходни факти. В този случай, когато
данъчният орган предостави конкретни улики за наличието на измама, националната
юрисдикция следва да провери в рамките на съдебния спор дали самият издател на
фактурата е извършил въпросната сделка, и за тази цел да вземе предвид всички
обстоятелства (т. 50 от решението на СЕС по делото Gabor Toth). В случая с РА е
прието, че по процесните фактури липсва доставка на услуги по смисъла на чл. 9
от ЗДДС, т.е. че същите са издадени, без да е възникнало данъчно събитие по
смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, поради което е счетено, че не са налице
предпоставките на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и правото на данъчен кредит е
отказано с РА на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС – неправомерно начислен данък при
липса на данъчно събитие. При преценката за законосъобразността на РА, с който
се оспорва приспадането от данъчнозадължено лице на ДДС, съдът следва да изходи
от обективните данни, представени от данъчната администрация, за да установи
наличието на измама, при положение че съгласно чл. 70, ал. 5 ЗДДС не е налице
право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно (виж т. 38 от
решението на СЕС по делото Макс Пен). По разбирането на настоящия състав
приходната администрация е изпълнила това условия и събраните по делото
доказателства, вкл. опровергават изцяло
твърдението на жалбоподателя за наличие на основание за приспадане на данъчен
кредит, тъй като упражняването на правото на приспадане от получателя по
фактурата е ограничено единствено от данъка по облагаеми с ДДС сделки (виж т.
40 и т. 47 от Решение на СЕС от 31 януари 2013 г. по дело C-643/11, „ЛВК –
56" ЕООД), чиято реалност в случая не се доказа. Упражняването на правото
на данъчен кредит по фактури, по които не са предоставени услуги от издателя
им, или издадени без доказателства за настъпило данъчно събитие към момента на
издаването им, е позоваване на това право с цел злоупотреба. В подкрепа на
изложеното са и обстоятелства, почти идентични за трите дружества - те не се
откриват на адреса за кореспонденция при извършваните им насрещни проверки и не
представят изисканите по реда на ДОПК документи, с изключение на „***“ ЕООД (л.
355, т. 3 от АП), което ги представя след указания срок, но което представяне
не променя горните изводи. Няма назначени съответни лица по трудови
правоотношения, а информацията за подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ от
дружествата сочи, че няма декларирани суми за изплатени възнаграждения по
извънтрудови правоотношения. От показанията на св. **** Н. може да се направи
извод, че фактури са издавани от различните фирми в зависимост от това, от коя
фирма е било изгодно това. За периодите на издаване на фактурите от дружествата
няма подадени годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКПО. В търговския
регистър няма публикувани годишни отчети за 2018 г. от тях. Както вече беше
отразено, първите две са с големи размери публични задължения, а третото – с
особено големи размери.
Изводите относно липсата на право на
данъчен кредит, свързани с недоказаност реалността на доставките на услуги,
рефлектират и върху правилността на изводите относно задълженията по ЗДДФЛ, тъй
като ЕТ, включвайки в разходите си фактури, издадени от посочените доставчици в
размер на 74 266.00 лв., неоснователно е намалил счетоводния финансов резултат,
поради което правилно и законосъобразно на основание чл. 26, т. 2 от ЗКПО с РА
е преобразуван в увеличение счетоводният финансов резултат на ДЗЛ с отчетените
от него разходи по фактурите, издадени от „***“ ЕООД, „***“ ЕООД и „***“ ЕООД.
С оглед изложеното съдът счита, че
оспореният РА е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден изцяло.
При този изход от спора, като се има
предвид направеното от ответника искане за присъждане на разноски (л. 182), с
което се претендира юрисконсултско възнаграждение от 2 785.74 лв., съдът
счита, че следва да му бъдат присъдени разноски за първата инстанция в този
размер с оглед материалния интерес от 26 696.74 лв. на основание чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения и на основание чл. 160 от ДОПК, Административен съд – Добрич,
III състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалба на С.Д.Н.,
ЕГН **********, адрес ***, регистриран като **** – С.Д.Н.“, ЕИК **** със
седалище и адрес на управление с. Бранище, ул. „Извън регулация“ № 7, общ.
Добричка, п.к. 9361, срещу Ревизионен акт № Р-03000822003100-091-001/23.11.2022
г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Варна и потвърден с Решение
№ 288/ 09.03.2023 г. на Директора на Дирекция ОДОП – Варна при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА С.Д.Н., ЕГН **********, адрес ***,
регистриран като **** – С.Д.Н.“, ЕИК **** със седалище и адрес на управление с.
Бранище, ул. „Извън регулация“ № 7, общ. Добричка, п.к. 9361, да заплати на Национална
агенция по приходите съдебно – деловодни разноски за първата инстанция в размер
на 2 785.74 лв. (две хиляди седемстотин осемдесет и пет лева и 74 стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване чрез
Административен съд – Добрич пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщението.
СЪДИЯ: