Р Е Ш Е Н
И Е
гр.София,
08. 07.2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,
XVII-ти въззивен състав в публично съдебно заседание на ДЕВЕТНАДЕСЕТИ ФЕВРУАРИ през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ:П. САНТИРОВ
МЛ. СЪДИЯ:СИМОНА УГЛЯРОВА
с участието на секретар Елена Чаушева ,
постави
за разглеждане ВНЧХД № 4251/19г.,
докладвано
от съдия Снежина Колева, при което за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда глава двадесет и първа
НПК.
С присъда от
9.10.2018 г. н.ч.х.д. № 20496/
2017г., СРС, 107 състав признал подсъдимия Г.С.Д., роден на *** г. в
гр. София, българин, български гражданин, неосъждан, за невиновен в това, че на
12.04.2017 г. в гр. София, в писмо до КЗД по преписка № 232/2016г., изведено от
МТСП под № 37-113/12.04.2017г. и заведено в КЗД под вх. № 90-15- 56/12.04.2016г./техническа грешка на СРС/ в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му е казал нещо
унизително за честта или достойнството на Д.Б.Б., а именно: „...Д.Б. - И. е
изготвила или контролирала изготвянето на редица становища, които поставят под
въпрос нейната професионална подготовка и компетентност, изложени в жалбата до
КЗД, в открито заседание и в допълнително представените искания за събиране на
доказателства“, като обидата е разпространена по друг начин, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по
повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 2,
пр. 2 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 НК.
Подсъдимият Г.С.Д. е признат за невиновен и в това, че на 12.04.2017 г. в
гр. София, в писмо до КЗД по преписка № 232/2016г., изведено от МТСП под №
37-113/12.04.2017г. и заведено в КЗД под вх. № 90-15- 56/12.04.2016г. / същата техническа грешка в годината/ в качеството му на длъжностно лице при
изпълнение на службата му е разгласил позорно обстоятелство за Д.Б.Б., а
именно: „Горепосочените примери са само малка част от работата на г-жа Б.,
които показват, че при изпълнение на служебните си задължения допуска
съществени грешки, които имат голям отрицателен обществен ефект. Това от своя
страна подронва доверието на гражданите към институциите. В същото време не
могат да се посочат примери от нейната работа, които да подкрепят изразените от
нея твърдения за висок и неоценен професионализъм.“, поради което и на
основание чл. 304 НПК го оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 148, ал. 2, вр. чл. 147, ал. 1 НК.
На основание чл. 190, ал. 1 НПК частният тъжител Д.Б.Б. е осъден да заплати на подсъдимия Г.С.Д. 600
лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение, както и 5 лева държавна
такса за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е обжалвана с въззивна жалба и
допълнение към нея от повереника на
частния тъжител с доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, изразили се в отказа
да бъдат допуснати до разпит свидетели; нарушения в оценката на
доказателствените източници; липсата на установяване от страна на подсъдимия
верността на фактическите твърдения, намерили място в писмото, станало повод за
частната тъжба. Твърди се необоснованост
на акта и неправилно приложение
на материалния закон, т.к. като се
счита, че повдигнатите обвинения не са насочени към отговорност за изказано
мнение, гарантирано от свободата на словото. Поддържа се, че не съществува пречка за ангажиране на
отговорност на подсъдимия и поради факта, че
изявлението е осъществено при действие на лицето в качеството
му на министър – административен орган , а не в лично качество. Твърди
се, че в АПК и ГПК има изисквания,
регламентиращи поведението на тези лица. Сочи се, че е налице пропуск
да се даде оценка дали твърденията са
верни и дали са обидни/ клеветнически.
Изтъква се, че събраните
доказателства сочели на доказаност на обвинението , като е установена
ситуация противоположна на описаната в писмото, т.е. твърденията в него са
неверни Твърди се , че съдът следвало да
обсъди и и засягането на честта и
достойнството от съответните твърдения. Твърди се че няма данни, доказващи твърденията
за поведение, съпроводени с грешки и и
то с „голям отрицателен ефект“ , поради което се счита, че неправилен е извода
за несъставомерност на деянието . Искането
е за отмяна на присъдата и постановяване на нова - осъдителна.
В постъпил
отговор от защитника на подс. Д. - адв. Б. по въззвината жалба се
поддържа потвърждаване на съдебния акт .
В допълнителна молба от 15.01.2020г. частния тъжител прави анализ на
изискуемите по закон обективни и субективни елементи на съставите обида
и клевета и твърди, че данните по делото са в подкрепа на извод за
съставомерност.
В молба от 12.02.2020г. Д.Б. – И. изтъква
допълнителни доводи в подкрепа на тезата си
На 14.02.2020г.
е постъпило становище от подс. Г.Д. чрез защитника му адв. И.Б., с което
се възразява срещу доводите на частния тъжител и повереника . Претендира се потвърждаване на постановената
оправдателна присъда .
В съдебно заседание пред настоящата съдебна
инстанция страните поддържат наведените доводи, като подсъдимият, който не
се явява, прави това чрез защитника си. .
Въззивният съд, намери следното от фактическа
и правна страна:
В предявената тъжба Д.Б. – И. срещу Г.Д. е
поискала да бъде признат за виновен в
това, че в подписан от него
документ писмо до КЗД по преписка №
232/2016г., изведено от МТСП под № 37-113/12.04.2017г. и заведено в КЗД под вх.
№ 90-15- 56/12.04.2017г. подписал свое изявление според което „ Д.Б. – И. е
изготвила или контролирала изготвянето на редица становища , които поставят под
въпрос нейната професионална подготовка и компетентност, изложени в жалбата до
КЗД, в открито заседание и в допълнително представените искания за събиране на
доказателства“ и „Горепосочените примери са само малка част от работата на г-жа Б., които показват, че при изпълнение на служебните си задължения допуска съществени грешки, които имат голям
отрицателен обществен ефект. Това от една страна подронва доверието на
гражданите към институциите . В същото време не могат да се посочат примери от
нейната работа, които да подкрепят изразените от нея твърдения за висок и
неоценен професионализъм“ . В тъжбата е посочено, че са осъществени съответно съставите на чл.
148 ал.1 т.2 и т.4 вр. с чл. 146, ал.1 от НК и чл. 148, ал.2 вр. с чл. 147, ал.1
от НК .
С разпореждане от 20.12.2017г. съдията – докладчик
е посочил, че с тъжбата отговаря на
изискванията на чл. 81 НПК са повдигнати
обвинения по чл.148, ал.1, т.2 пр.2,
т.4 вр. с чл. 146 и по чл. 148, ал.2 , вр. с чл. 147, ал.1 от НК .
В съдебно заседание на 03.04.2018г. е даден ход на делото и съдебното следствие .
Докладвана е тъжбата . Подсъдимият не е
изразил лично становище по обвинението, т.к. не се е явявал в с.з. На
09.12.2018г. е даден ход на съдебните прения и в тях повереникът е поддържал,
„че всяко едно от тях изпълва елементите от фактическия състав на съответно на
обида и на клевета за второто и третото от тях“ . Развити са доводи, че и трите
израза отговарят на изискванията на НК и
изпълняват елементите на двата конкретни състава, като по своето единство
засягат честта и достойнството на
частната тъжителка. Частната
тъжителка пред първата инстанция в съдебните прения е заявила невярност на твърденията за липса
на висока професионална компетентност и доказателства за нея , като се е
аргументирала с препоръки от експерти от ЕС, от участието й в различни мисии в
чужбина, от представената й диплома и професионална биография. Оспорва се и
заявеното в инкриминирания документ, че
допуска съществени грешки в работата си, като сочи, че й е било възлагано
да води делегации за преговори с Руската федерация от различни министри, а
проекта на договор, по който е следвало да се преговаря е бил одобряван от
Министерски съвет, като твърди, че с поведението си практически подсъдимият оспорва ратифициран със закон от Народното събрание договор. Като сочи, че при преговори през 2014, г. при
водени от нея преговори е успяла да постигне до резултат при който РСФР е поела задължение в да върне становище в
три – месечен срок, ч.т. Б. – И. възразява срещу основателността на твърдението, че е налице
отрицателен обществен ефект от
действията й . Изтъкнати са
конкретни данни относно компетентността й по въпросите по Регламент 883 и че липсва насрещно адекватно становище на
експерт по този регламент, който да опровергае дадените от нея заключения .
Страната е заявила, че подкрепя всичко казано от повереника й адвокат Т..
Пред първата съдебна инстанция адв. Тарандов последователно е провеждал линия на защита с
насоченост, че описаните в тъжбата факти не осъществяват състав на престъпление.
Доводите са били, че инкриминираният документ е официална кореспонденция –
отговор на МТСП пред особена юрисдикция
– КЗД и поради това е реализация на правото на защита в едно спорно производство; отделно то е подписано при спазване на документооборота след
съгласуване с други дл.лица . Въпросите на професионалната компетентност се осъществяват по специален ред по ЗДС и не
съставляват дискриминационно отношение; изразите не са обидни клеветнически,
т.к. тези състави не обхващат правото на защита.
За да
постанови оправдателната присъда СРС е
изтъкнал три съществени аргумента: първо, че инкриминираните изрази са заявени
от подсъдимия при реализация на
процесуален способ на защита на конституирана страна пред особеното административно
производство пред КЗД; писмото е подписано от министъра на МТСП след съгласувателна процедура, съобразно
правилата в министерството и трето,
че съдържателно инкриминираните
изречения не са обидни, респективно клеветнически, т.е. съставите на престъпленията
не са осъществени от обективна страна .
При така развилото се производство, въз основа на
събраните от двете съдебни инстанции
доказателства, фактическите изводи са
следните :
Пред
Комисията за защита от дискриминация е образувано производство по преписка №
232/16г. по описа на КЗД. Производството е образувано по жалба с вх. №
44-00-3057/20.06.2016г. подадени от Д.Б.Б., в която представила на вниманието на КЗД / Комисията/
нейни „сигнали съдържащи данни за тормоз и преследване на работното място до
министъра на труда и социалната политика ; ресорният му заместник – министър и до ръководителя на инспектората на министерството“ от 13.06.2016г.; 17.06.206г. и от 20.06.2016г. С жалбата е
поискана защита от действията на А.Е.Началник отдел МОМС, МТСП и защита от действията на И.Х.– директор
Дирекция ЕВМС, МТСП .
С допълнителна молба от вх. № 44-00-
3453/15.07.2016г., е дадена оценка на
действията на лицата срещу които е търсена защита и са изтъкнати обстоятелства,
в подкрепа : поддържано е, че Е.не възлагал задачи по линия на международни
организации и по линия ЕС и Съвета на Европа, въпреки юридическото образование
и познанията й по международно публично
и частно право и европейско право . В жалбата се описва, че след като е потърсила защита на 13.06.16г. от органа по назначението –
министърът на МТСП / министерство на труда и социалната политика/ - не получила
такава, а вместо това последният /
тогава З.Р./ издал
заповед от 15.06.16г. за
образуване на дисциплинарно производство срещу нея.
В качеството на страни по преписката пред КЗД са
конституирани Д.Б.Б. в качеството на жалбоподател, в качеството на ответна
страна е конституиран началникът на отдел „МОМС”, дирекция „ЕВМС” към МТСП, в
качеството на ответна страна е конституиран и директорът на дирекция „ЕВМС” към
МТСП, както и министърът на труда и социалната политика.
Въз основа на дадени указания в Решение № 115/
28.03.17г. на КЗД, е подадено
становище вх. № 90-15-56/12.04.2017г. от
министъра на труда и социалната политика Г.Д. по преписка № 232/2016г. С това
писмо в т. І. са представени писмени доказателства, ІІ. направени
са възражения по решенията за допускане на свидетели ; ІІІ. Взето е отношение
по документи, представени от жалбоподателя; ІV.
направени са искания за събиране
на гласни доказателства , а т. V е със
следното съдържание : „В изпълнение на длъжността началник отдел на отдел „Свободно движение на работници и координация на социална сигурност“, както и на длъжността на началник отдел
„Европейско и международно социално
право“ Д.Б. – И. е изготвила или контролирала изготвянето на редица становища,
които поставят под въпрос нейната професионална подготовка и компетентност,
изложени в жалбата до КЗД, в открито заседание и в допълнително представените
искания за събиране на доказателства. По -
конкретно могат да бъдат посочени следните примери:“ Очертаните въпроси са били във връзка с :1.Проблеми с работещите в Коми
2. Проблеми относно прилагането на чл.
23 от Договора с Руската федерация за социална сигурност; 3 . становище относно Проект за постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредба за командировъчни средства при задграничен
мандат, приета с ПМС № 188/2008г. Конкретизирани са становищата, които е поддържала Д.Б. – И. и противостоящи насрещни доклади и становища, изготвени от НОИ, междуведомствена работа група и такова по водена от МВнР съгласувателна
процедура. След това е заявено и „Горепосочените примери са само малка част от
работата на г-жа Б., които показват, че при изпълнение на служебните си
задължения допуска съществени грешки, които имат голям отрицателен обществен
ефект. Това от своя страна подронва доверието на гражданите към институциите. В
същото време не могат да се посочат примери от нейната работа, които да
подкрепят изразените от нея твърдения за висок и неоценен професионализъм”.
Посочено е, че се представят писмени доказателства в подкрепа на горното. Писмото е подписано от Г.Д. в качеството на
министър на труда и социалната политика, като е изготвено от друго длъжност лице и
съгласувано от пет други от МТСП.
От писмените доказателства се установява отлична
диплома на Д.Б. по специалност право на СУ „Св. Климент Охридски“, дадени й
отлични препоръки по повод работата й от различни лица; представят се данни за
прекратяване на образуваното
дисциплинарно производство в МТСП и заповед за участието й в мисия в Камбоджа
през 2018г.
При така изведените факти, настоящата съдебна
инстанция споделя правния извод на СРС,
че инкриминираните изрази в писмо - становище от 12.04.2017г. не осъществяват
от обективна страна състава на
престъпленията обида и клевета .
Почива на закона – чл. 146 от НК, изтъкнатото от
първата съдебна инстанция, че за да е
налице обида следва да се установи деецът да е казал или извършил нещо
унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, а отрицателната оценка се прави в езикова форма като се използват
унизителни от гледна точка на обществения и господстващ морал епитети, отразяващи
отрицателни качества, ругателни думи и изрази, унизителни съждения за качествата на пострадалия. При тази изходна база на правна оценка,
инкриминираните като обидни изявления на
подс. Г.Д. не отговарят на посочените
критериите, заложени в закона, за да се определят като осъществяващи състав на
престъпление обида. Изявлението, че изготвяни от Б. – И. становища „поставят под въпрос нейната професионална
подготовка и компетентност“ не е
направено по начин и чрез езикови средства, които да имат недвусмислено
отрицателно, принизяващо и неглижиращо
личността на частната тъжителка, значение . Изказът не е вулгарен,
обиден и целящ да злепостави ; не е в
разрез от общоприетите в обществото критерии за морално и етично
поведение. Отделно не може да се игнорира и контекста, обстоятелствата и
повода, по който са направени посочените изрази: в становище, на конституирана страна в
производството министъра на МТСП - видно и от отразените в решението на КЗД
страни, а този факт е заявен и в частната тъжбата, което опровергава доводите
на ЧТ / частния тъжител/ в с.з. /съдебно
заседание/ от 19.02.2020г., че изявлението на Г.Д. било по време, когато срещу него не е имало подадена жалба, т.е. не
би следвало да се счита, че упражнява право на защита.
Данните по са
с друга насоченост: срещу Г.Д. по това време не е имало предявена жалба с конкретизирани твърдения за
дискриминация, но в сезиращите КЗД
документи се е твърдяло образуване на дисциплинарно производство от
работодателя - министъра на МТСП и поради това е конституиран като заинтересована страна в производството. Тези
данни обосновават, че инкриминираното изявление
е направено в рамките и целите на
производството; то не е произволно, а е част от отстоявана позиция в предоставена възможност за становище по събраните материали и исканията.
Ето защо не се възприемат възраженията на ЧТ,
че писмото от 12.04.2017г. не е
подадено по време и с цел упражняване на регламентирана от закона възможност, а е с цел да
се злепостави и засегне честта и
достойнството на ЧТ по неправомерен начин.
В случая е видно, че положителната самооценка на ЧТ, намираща утвърждение в документи за образование, автобиография и препоръки, е пострадала. И това е така, т.к. образоваността и професионалната компетентност имат
отражение в личностен и междуличностен план. Това, обаче не означава, че инкриминираното
изявление осъществява състав на престъплението обида, квалифицирана
поради качеството на подс. Д. като длъжностно лице и поради разпространението й
по „друг начин“ в писмено становище, по чл. 148, ал.1 т.2 пр.2 , т.4 вр. с чл.
146 НК, т.к. инкриминираното
изявление не е с характеристики, определящи
го като унизително, срамно и
злепоставящо от гледна точка на общо приетите морални норми. А отделно то е направено и депозирано
за целите на спорното и
състезателно производство пред КЗД по което всяка от страните, вкл. подс. Д. в
качеството на министър е отстоявал позиция, противостояща на твърденията на
ЧТ.
По повод
доводите на ЧТ Б. – И.,
развити в молба от 15.01.2020г. и поддържани в с.з. от 20.01.2020г., че
не само обсъдения до тук израз, но и другите два имат обидно съдържание, следва да се посочи, че въззивният съд не разполага с процесуално правомощие за преценка
дали втория и третия инкриминирани изрази съставляват престъпление
обида, т.к. такова обвинение за тях не е
имало пред първия съд; с
присъдата, СРС е дал окончателната си правна оценка на фактическите твърдения на ЧТ, изложени в тъжбата му, а тази оценка е в
синхрон с доводите
и исканията им пред първия съд,
изложени в пренията. Във въззивната жалба и допълнението към нея няма твърдения за
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради пропуск на СРС да се произнесе по
цялото обвинение за обида и респ. искане
въззивния съд да упражни съответно
правомощие по чл. 335, ал.4 вр. ал.2 НПК или
по чл. 336, ал.2 НПК, което също
потвърждава настоящия извод, че
присъдата е била постановена в съгласие с направените от тази страна
искания по см. на чл. 318, ал.4 от НПК, поради
което заявеното пред тази инстанция искане не може да доведе до претендираното преразглеждане
на въпроса с фактическите обвинения спрямо подсъдимия и практически изменението
едва в този стадий на процеса.
В тази връзка, следва да се заяви, че първата
съдебна инстанция е следвало детайлно и
фактически да опише повдигнатите от ЧТ обвинения, а не само да даде правна квалификация, т.к. това е
процесуалният документ, който дава яснота за какви са обвиненията ; какви са пределите на доказване на ЧТ и съответно
очертават и пределите, по които следва да се осъществи правото на защита на
подсъдимия. В случая, с оглед заявеното по – горе – за присъда,
произнесена в съответствие с исканията и обстоятелството, че подсъдимият е оправдан,
до ограничаване правата на страните в
производството не се е стигнало, поради което и липсват основания за въззивна
намеса.
Настоящият състав споделя изводите на СРС, че изразите
„Горепосочените примери са само малка
част от работата на г-жа Б., които
показват, че при изпълнение на
служебните си задължения допуска
съществени грешки, които имат голям отрицателен обществен ефект. Това от една
страна подронва доверието на гражданите към институциите . В същото време не
могат да се посочат примери от нейната работа, които да подкрепят изразените от
нея твърдения за висок и неоценен професионализъм“ не осъществяват клевета по
чл. 148, ал.2 вр. с чл. 147 от НК / не е отразена цифрово
т.2,обосноваващо специфика на субекта – „длъжностно лице“/ .
Правилно е приетото, че в случая не се разкрива
изискуемото по чл. 147 от НК разгласяване на позорни обстоятелства, водещи до
накърняване на доброто име и
положителната обществена оценка за ЧТ. Съобразно
изискванията на закона и съдебната практика „разгласяването като форма на
изпълнително деяние изисква деецът да е
съобщил свои твърдения зад които застава, като претендира, че тези обстоятелства са обективен факт“ / р.
426 от 07.01.2016 на ВКС, 1 н.о./.
Инкриминираните
изрази тук са с оценъчен характер, а
обвинението не включва приписаните, в депозираното на 12.04. 2017г. молба – становище, служебни действия, на които е дадена
отрицателна оценка.
Ето защо с
основание първият съд не е подложил на оценка източниците относно верността или
не на твърденията, че становищата на Б. – И. са довели до проблеми : 1. с работещите
в Коми ; 2. относно прилагането на чл. 23 от Договора с Руската федерация за
социална сигурност и 3. по повод Проект за постановление на Министерски съвет за изменение и допълнение на Наредба за командировъчни средства при задграничен
мандат, приета с ПМС № 188/2008г.
А след като изявления по посочените пунктове не са
включени в тъжбата, инициираща
наказателното производство, анализ и
изследване дали те са обективирани позорни обстоятелства, приписани на ЧТ, не следва да се осъществява и от настоящия
състав.
На следващо място, въззивният съд и тук споделя
виждането, че чрез писменото становище от 12.04.2017г. се упражнява
законово гарантирано процесуално право
на страна в особеното производство, инициирано от ЧТ с наведени твърдения за
дискриминация. Това производство има състезателен
характер и в него страните се стремят да
докажат своите и опровергаят насрещните твърдения чрез доводи,
основани на факти, за които са събрани
конкретни данни. Видно е, че в разглеждания казус пред КЗД и
относно така посочените страни, вкл. и
министъра на МТСП, за решаване е стоял
въпроса осъществявани ли са тормоз
и преследване на работното място
на ЧТ в МТСП
на основание признаци:
образование, убеждения, лично и обществено положение. В този аспект
игнорира се от ЧТ, че насрещните страни
също защитават свои законни интереси, поради което и разполагат със
средствата и способите, предвидени в закона.
И именно поради това, писмото
становище, респективно изявленията се разглеждат като реализирал се процесуален способ за
защита на конституирана страна в особеното административно производство по реда
на Закона за защита от дискриминация, поради което и липсват основания заявеното в него да бъде извличано от
контекста и целите му.
Ето защо и не са налице основания, които да доведат до извод, че
с инкриминираните изрази са разгласени позорни, клеветнически обстоятелства и то с цел да засегне обществената оценка на честта и достойнството
на ЧТ.
Доводите на ЧТ, че направеното изявление, въпреки
протеклата съгласувателна процедура е с автор подс. Г.Д., се споделят, но те
променят решаващите изводи на съда.
При така извършената проверка на данните по
делото, съдът не констатира в производството да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до ограничаване правата на страните,
акта на първата съдена инстанция е правилен
и следва да бъде потвърден.
В отговора на въззивната жалба и в с.з. защитникът
на подсъдимия е направил искане за
присъждане на сторените по делото разноски. По делото е приложено / л. 323 първа инстанция / пълномощно за
договорено и платено възнаграждение в размер на 2 000 лева за въззивно
производство. Същите, предвид нормата на чл. 190, ал.1 от НПК следва да се
възложат на частния тъжител.
Предвид това и на основание чл. 334, т.6 във вр. с чл. 338 от НПК,
Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
9.10.2018 г. н.ч.х.д. № 20496/
2017г., СРС, 107 състав, изцяло.
ОСЪЖДА Д.Б.Б. да заплати на подсъдимия Г.С. Д. сумата 2 000 / две хиляди/ лева разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция и пет лева държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.