Р
Е Ш Е
Н И Е № 427
гр.Стара Загора, 21.10.2020 год.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският административен съд в публичното
заседание на дванадесети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при
секретаря Николина Николова
и в
присъствието на прокурора
като
разгледа докладваното от БОЙКА
ТАБАКОВА адм.дело № 407 по описа
за 2020 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.198, ал.2 от Закона за
изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във връзка с чл.145
и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от М.Г.Х. с адрес *** против
Заповед № Л-1618 от 03.07.2020г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара
Загора, с която е наредено да продължи да изтърпява наказанието „доживотен
затвор без замяна“ при специален режим. Изложени са оплаквания за
незаконосъобразност на заповедта като издадена при съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправни
разпоредби и в несъответствие с целта на закона. В съдебно заседание твърди, че
описаните ЗИНЗС цели на наказанието се
постигат чрез включването му в програми и дейности за личностна промяна, отстраняващи факторите, формиращи риска ми от
рецидив и вреди, но не е бил включван в такива дейности по причина, че е
настанен в Зоната с повишена сигурност и е със специален режим. Счита, че не може да се остави само
на субективната преценка на инспектора СДВР да преценява до каква степен е агресивен,
за да продължи пребиваването му в условията на изолация. В тази връзка се
позовава на практиката на Европейският съд по правата на човека /ЕСПЧ/ по
делото Х. и Т. срещу България и по делото Радев срещу България, в която се акцентира
върху пагубното въздействие на продължителната изолация върху лишените от
свобода. Изтъква, че според ЕСПЧ енергично отстояване на защитата на личните му
права не може да се разглежда като надежден критерий за по-висок риск за сигурността
и оправдаване на затворническият режим, на който е подложен, а в оспорената
заповед това изрично е посочено. Като аргумент против необходимостта да бъде
държан продължително време в изолация посочва и липсата на инциденти с насилие
спрямо служители на затвора. По тези
съображения е направено искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Началник на Затвора гр.Стара Загора, чрез
процесуалния си представител юрисконсулт П. изразява становище за
неоснователност на жалбата, тъй като макар формално да е налице
материалноправната предпоставка на чл.198, ал.1 ЗИНЗС, липсва втората, а именно
поправяне и превъзпитание на осъденото лице към спазване на законите и добрите
нрави. Счита, че поведението, което жалбоподателят манифестира в Затвора Стара
Загора, затвърждава личността му като такава с външно обвинително и нападателно
поведение, безкритично към действията си и проявите. Обосновава с цялостното му
поведение, установените данни за личните му особености и нагласи, че дори и
след продължителен период в затвора за затворническата администрация няма
основание да направи извод за дори частично постигнати цели на наказанието по
смисъла на чл.36, ал.1 от НК. Намира за правилно формираното у административния
орган вътрешното убеждение, че по отношение на Х. продължава да е налице
необходимостта от наблюдение в строго контролирана среда, каквато е Зоната с
повишена сигурност и той трябва да
продължи да изтърпява наказанието си при специален режим на този етап. Моли
заповедта да бъде потвърдена като съобразена с материалния закон, с целта му и
с целите на наказанието, както и да се присъди юрисконсултско възнаграждение в
полза на ГДИН.
Въз основа на съвкупната преценка на
събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят
Х. е осъден с влезли в сила присъди на „доживотен затвор“ и „доживотен затвор
без замяна“ с определено общо наказание „доживотен затвор без замяна“ и
постановен специален режим на изтърпяване на наказанията. Постъпило е в Затвора
Стара Загора на 25.02.2002г като от 18.01.2005г търпи наказанието „доживотен
затвор без замяна“, настанен в зона за повишена сигурност.
С
влязла в сила Заповед № Л-1402/ 05.07.2019г на Началника на Затвора-Стара
Загора на основание чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е наредено жалбоподателят да продължи
да изтърпява наказанието „Доживотен затвор без замяна“ при специален режим.
С
оспорената Заповед № Л-1618/ 03.07.2020г
на Началника на Затвора – Стара Загора на основание чл.198, ал.1 и ал.3
от ЗИНЗС и становища на началник сектор СДВР, заместник - началник РНОД,
инспектор – психолог и инспектор СДВР, е
наредено осъденият на доживотен затвор без замяна М.Х. да продължи да изтърпява
наказанието доживотен затвор при
специален режим.
Административният
орган констатира, че за осъденото лице М.Х. оценката на риска от рецидив е 71 бала в
пределите на средното ниво, запазени са отчетените дефицити в зоните отношение
към правонарушението, начина на живот и обкръжение, междуличностни проблеми и умения
за мислене. През периода на преценка на поведението 03.07.2019г-03.07.2020г на Х.
е наложено едно дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за държане на
неразрешена вещ, което е обжалвано по съдебен ред
/протокол от съдебно заседание на 10.08.2020г/. Не е награждаван.
Отказва да бъде изследван със специализирана методика да психологическа
диагностика, но проявява симптоми на нарцистичност и антисоциално поведение, пренебрежително
отношение и липса на мотивация за търсене на поведенческа промяна, което
затруднява и възпрепятства корекционния процес спрямо него. Проявява устойчиво
негативно, на моменти открито враждебно отношение към затворническата
администрация, с непрекъснати претенции и неоснователни обвинения. Притежава
интелектуални и познавателни способности над средните нива за затворническата
общност, които използва изключително за предявяване на претенции от различно
естество, насочени към задоволяване на лични интереси и утвърждаване на
влиянието и авторитета му на доминиращ спрямо другите настанени в зоната за
повишена сигурност. Направен е краен извод за липса на каквато и да е позитивна
промяна и корекция на поведението в социално приемлива посока, поради което и с
оглед необходимост от строги превантивни мерки чрез изолиране и наблюдение
замяната на режима му в по-лек е счетена за неоправдана.
В
становището на Заместник-началник РНОД от 18.06.2020г са отразени наложеното през 2019г дисциплинарно наказание
и шест незаличени по давност
дисциплинарни наказания като е дадено мнение определеният режим на
изтърпяване на наказанието да не бъде променян
поради нестабилното и противоречиво поведение на Х. и враждебните
нагласи към администрацията на затвора.
Становището
на главен инспектор НС СДВР от 17.06.2020г също съдържа мнение за продължаване
първоначалния специален режим на осъдения Х. по съображения, че актуалната му
оценка за риска от рецидив регистрира повишение от 70 на 71 бала с дефицитите в
зони: отношение към правонарушението, начин на живот и обкръжение,
междуличностни проблеми и умения за мислене. През атестационния период не
сътрудничи на екипа ИСДВР и психолог за
изпълнение плана на присъдата, отказва консултации с психолог. Поради това е
препоръчано прилагане на поддържащо третиране.
В
доклада на Инспектор СДВР от 15.06.2020г е посочено, че спрямо Х. оценката на
риска от рецидив е 71 бала - средна, а
рискът от вреди остава от висока степен, насочен към обществото, служителите на
затвора и другите лишени от свобода. Следва линия на трайно негативно и на
моменти открито враждебно отношение към затворническата администрация.
Нагласите му са с антисоциален характер, фиксиран е предимно върху изразяване
на многобройни, често прекомерни и неоснователни претенции от всякакъв характер
до всевъзможни инстанции. Демонстративен, склонен към конфликтност и прояви на
агресия особено при наличие на фрустриращи обстоятелства. За осмисляне на престоя и намаляване на
последствията от изолация е включван в организирани общи мероприятия, но с
оглед изразени във времето нагласи за деструктивен тип поведение и прояви,
застрашаващи установения в затвора ред, участието му е значително редуцирано и
се свежда до посещаван е на седмични сбирки на китайска практика за духовно
самоусъвършенстване. Корекционният процес спрямо него е затруднен и
възпрепятстван поради негативното му отношение и липса на мотивация за търсене
на поведенческа промяна. Изложеното становище на инспектора се базира на
личните му впечатления от осъдения и
данни от досието му, видно от дадените свидетелски показания.
Според
становището на психолога от 17.07.2020г Х. демонстрира добре развити
интелектуални способности и високи нива на потребност от признание, уважение и
постижения. Той е с повишена взискателност и претенции към администрацията на
затвора, с високи, дисбалансирани самочувствие и самооценка. Проявява
арогатнтно, презрително и пренебрежително отношение, не показва емпатия,
преиначава фактите от действителността в своя
полза. В поведенчески план е с трайни, устойчиви негативни постъпки, за
решаване на проблеми не търси договореност, а противопоставяне. Тези данни са
снети само по метода „наблюдение“, тъй като Х. категорично отказва да бъде
изследван със специализирана методика за психологическа диагностика. За периода
е проведена една кризисна интервенция по негово желание в ситуация на силен
гняв, когато се е проявил възбудим, ядосан, изискващ и обвиняващ. Всички тези
обстоятелства напълно се потвърждават и от разпита в качеството на свидетел на
психолога.
В
представената и приета като доказателство Резолюция № 2455/2020 от 08.07.2020г
прокурорът при Окръжна прокуратура Стара Загора приема, че не са налице
основания за оспорване на процесната заповед с протест по реда на АПК.
По
делото е представена схемата, по която е извършена оценка на вероятността от
ново осъждане и профил на нуждите на Х.. Всички раздели са надлежно попълнени,
като за процесния период се установява обща оценка 71 бала, съвпадаща с
дадената на 29.05.2019г.
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа обстановка,
направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като
извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена на 07.07.2020г в
14-дневния срок по чл. 198, ал.2, вр.ал.3 от ЗИНЗС, считано от датата на
връчване на 03.07.2020г на процесната Заповед № Л-1618/
03.07.2020г, издадена от Началника на Затвора Стара Загора. Следователно
оспорването като направено от легитимирано лице, за което административният акт
е неблагоприятен, в законово установения срок и против акт, подлежащ на съдебно
обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
Според
разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК наказанието се налага с цел: 1. да се поправи
и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави, 2. да се
въздействува предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши
други престъпления и 3. да се въздействува възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. В нормата на чл. 65, ал.1 от
ЗИНСЗ е посочено, че режимът в местата за лишаване от свобода спомага за
осъществяване целите на наказанието.
Съгласно
чл. 57, ал.1, т.1 от ЗИНЗС, първоначалният режим за изтърпяване на наказанието
се определя от съда, като на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна се определя задължително специален режим. Съгласно чл. 54 от ЗИНЗС, лишените от свобода на специален режим: 1/ изтърпяват наказания в
затвори от закрит тип; 2/ се настаняват в постоянно заключени помещения при
засилен надзор и охрана; 3/ не могат да участват в колективни мероприятия с
други лишени от свобода, поставени на общ и на строг режим; 4/ могат да работят
в отделни помещения при наличие на подходяща работа при засилен надзор и
охрана. Разпоредбата на чл. 198, ал.1 от ЗИНЗС предвижда възможност на осъдените на доживотен затвор и на доживотен
затвор без замяна, първоначалният специален режим да бъде изменен в по-лек.
Съгласно чл. 198, ал.3 от ЗИНЗС,
началникът на затвора се произнася относно продължаването на изтърпяването на
наказанието на доживотно осъдените при специален режим периодично, но не
по-късно от една година от предходното си произнасяне.
Оспорената
Заповед № Л-1618/ 03.07.2020г е издадена от материално компетентен орган, а
именно Началникът на Затвора Стара Загора. Постановена е в изискуемата писмена
форма и съдържа мотиви от фактическо и правно естество, включително чрез
препращане към приобщените становища, дадени по реда на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС
от началник сектор СДВР, заместник-началник РНОД, инспектор-психолог и доклад
от инспектор СДВР, в които също се съдържат конкретни данни за поведението на осъденото
лице и неговата оценка.
Съдът
намира, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Изпълнени са изискванията на чл.198 ал.1 от ЗИНЗС преди
издаване на заповедта по ал.3 на същата норма.
Началникът на Затвора-Стара Загора е взел становищата относно
основанията за продължаване на специалния режим по отношение на осъдения от
всички посочени в закона лица - ръководител на направлението за социална
дейност и възпитателна работа, заместник-началника по режимно-охранителната
дейност и психолог.
Обжалваната
заповед е издадена в съответствие с материалния закон, при спазване целта на
закона и за целите на наказанието.
Разпоредбата
на чл.218 изр.първо от ППЗИНЗС предвижда две предпоставки за промяна в режима
на доживотно осъдените - изтичане на едногодишен период след първоначалното му
определяне и наличието на добро поведение на лицето. В чл.198, ал.3 от ЗИНЗС е
предвидено началникът на затвора да се произнася периодично относно продължаването на
изтърпяването на наказанието при специален режим, но
не по-късно от една година от предходното си произнасяне. В случая първата
предпоставка е налице доколкото е изтекъл едногодишен срок от постановяване на
предходната заповед.
Съгласно
чл. 439а от НПК, доказателства за поправянето се установяват от оценката на
осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС и от всички други източници на информация за
поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Оценката на поведението
може да се основава на юридически факти,
показващи стремеж да се следва едно като
цяло добро поведение, какъвто факт е например липсата на непогасени по давност
дисциплинарни наказания /чл.109 от ЗИНЗС/.
В случая обуславящи крайния извод са данните за едно дисциплинарно
нарушение, което Х. е извършил, неговото естество и нивата на оценка на риска
от рецидив 71 бала и риска от вреди
/висок, вкл. насочен към обществото и другите/, трудностите в корекционния
процес, характерологичните данни. Източник на информация за тези факти са
становищата, дадени по реда на чл.198, ал.1 от ЗИНЗС от началник сектор СДВР,
заместник-началник РНОД, инспектор-психолог и доклад от инспектор СДВР.
Изложеното в тях напълно се потвърди при разпитите в съдебно заседание на
психолога и инспектор СДВР, при които освен това се установи, че обективно и пълно
е направено и то както и от непосредствените впечатления на съда от поведението
на жалбоподателя. Видими са враждебното отношение към администрацията на
затвора, ниския праг на поносимост към ограничения и утвърдени правила. В тази
връзка неоснователно е оплакването на Х., че административният орган в
противоречие с практиката на ЕСПЧ се позовава предприеманите от него действия
по защита на личните му права като критерий, показващ, че представлява по-висок
риск за сигурността. Това обстоятелство е споменато с оглед обосноваване на демонстрираната
негативна позиция към служителите, които
правят опити да работят с него за постигане целите на наложеното наказание. Нежеланието
да бъде изследван със специализираната методика за психодиагностика предопределя
невъзможността да бъдат очертани конкретните му нужди, респективно да бъде
включван в адекватна на тези нужди групова терапевтична работа с други лишени
от свобода, при която непременно трябва да се гарантира сигурността на
обкръжаващите го лица. Затворническата администрация има задължение по силата
на чл.2 от ЗИНЗС да поддържа физическото и психическото здраве на осъдените и да
зачита правата и достойнството им, включително при провеждане на общи мероприятия. Ако един
лишен от свобода е потенциална заплаха, което в случая на Х. не може да бъде
отречено напълно поради възпрепятстване на диагностиката, той не следва да бъде
допускан. Това не означава, че с него не трябва да се провежда индивидуална
работа за корекция на проблемните зони, но видно от данните по делото, той
упорито и без основание я отказва. Настояването за включване само в общи
мероприятия навежда на извод, че се касае за постигане на друга цел, а не за декларираното
от него поправяне и осъзнаване. Въпреки всичко изложено към настоящия момент
той не е ограничаван да посещава седмични сбирки на китайска практика за
духовно самоусъвършенстване, което показва, че администрацията му осигурява достъп
до целенасочени и смислени дейности.
Естеството
на извършеното нарушение, за което жалбоподателят е наказан със заповед №
Л-2832/ 13.12.2019г – притежаване на метален ключ за болтове, е показателно,
че той представлява опасност за затворническата администрация и останалите
лишени от свобода. Съгласно действащото законодателство наказанието „писмено
предупреждение“ не подлежи на съдебен контрол, а само по административен ред,
който е изчерпан според твърденията на жалбоподателя, поради което фактът на
предприето оспорване на заповедта пред съд е ирелевантен за настоящото
производство.
Характерът
на дисциплинарното нарушение, наред с другите данни за лицето и поведението му
– упорито проявено през атестационния период несъдействие към корекционния
процес, липса на мотивация /или поне без външно изразяване/ за поведенческа
промяна и негативни нагласи спрямо другите,
оправдават преценката, че при жалбоподателя към момента на произнасяне
на началника на затвора е висок рискът от вреди. В този смисъл е налице пречка
за облекчаване на режима на изтърпяване на наказанието. Така направеният извод
от административния орган освен, че се споделя от съда, не влиза и в
противоречие с постановките, посочени в § 49 от Решение от 17.11.2015 г. на
ЕСПЧ по делото Радев срещу България и в § 171 от Решение от 8.07.2014 г. на
ЕСПЧ по делото на Х. и Т. срещу България, където се приема, че режимът на
лишения, който изолира осъдения на доживотен затвор за продължителен период от
време, най-вероятно в дългосрочен план може да има вредни последици, които
водят до влошаване на умствените способности и социалните умения, както и че
този режим не може да се счита за оправдан, освен ако не е наложен въз основа
на подходящи съображения по отношение на риска, и не трябва да се запазва, след
като тази опасност е отминала. В настоящия случай са изложени убедителни съображения,
основани на обективна, професионално изготвена преценка от предвидените закона специалисти, за съществуваща опасност
за външната общност, за други затворници и за тези, които работят в затвора,
изискваща изолацията на жалбоподателя.
В
обобщение, събраните по делото доказателства еднозначно сочат, че цялостната оценка
на поведението на осъденото лице през атестационния период не показва постигнат
от осъдения напредък към поправяне и превъзпитание по смисъла на чл.36, ал.1 от НК във връзка с чл.65, ал.1 от ЗИНЗС и добро поведение по смисъла на чл.218 от
ППЗИНЗС във връзка с чл.198, ал.3 от ЗИНЗС като предпоставка за изменение на
режима в по-лек. С оглед всичко изложено
изводът в оспорената заповед, че спрямо Х. на този етап не следва да се
преминава към облекчаване режима на изпълнение на наказанието „доживотен затвор
без замяна“ поради непостигнатия от осъдения напредък към поправяне, е
фактически, доказателствено и правно обоснован и не сочи нарушение на член 3
ЕКПЧ в резултат на продължителна изолация и липса на смислени дейности.
По
тези съображения оспорената заповед като издадена от компетентен орган, в
съответствие с изискванията за форма и съдържание, при липса на допуснати при
издаването й съществени нарушения на
процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и целите на
наказанието, се явява законосъобразна, а жалбата на М.Х. срещу нея следва да се
отхвърли като неоснователна.
При
този изход на спора жалбоподателят /освободен от заплащане на държавна такса,
но не и от заплащане на разноски/ следва да бъде осъден да заплати в полза на
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр.София юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв на основание чл.78, ал.8 ГПК /изм. ДВ,
бр.8/2017г./ във връзка с чл.144 от АПК, определен по реда на чл.37 Закона за
правната помощ, препращащ към чл.24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Водим
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 предл. последно от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.Г.Х.,*** против Заповед
№ Л-1618 от 03.07.2020г, издадена от Началника на Затвора гр.Стара Загора, с
която е наредено да продължи да изтърпява наказанието „доживотен затвор без
замяна“ при специален режим, като неоснователна.
ОСЪЖДА
М.Г.Х., с адрес *** да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр.София сумата 100 /сто/лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно на основание чл.198,
ал.2 от ЗИНЗС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: