О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
гр. Провадия, 20.04.2021 г.
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ІІI състав, в закрито съдебно заседание
на 20.04.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от съдията г. д. № 1118/2019
г. по описа на съда, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
3396/19.09.2019 г. и молба вх. № 6296/24.10.2019 г./последната представена в
оригинал на 18.11.2019 г./, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********
против С.М.Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД.
В
срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответника, поради което
на основание чл. 140 от ГПК съдът следва да насрочи делото; да се произнесе по
доказателствените искания, като допусне доказателствата, които са относими,
допустими и необходими; да определи размер и срок за внасянето на разноски за
събиране на доказателства, да изготви проект за доклад.
Съдът на основание чл. 140, ал. 3 от ГПК
изготви следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ищеца:
Ищецът твърди, че на 26.09.2008 г. бил
сключен договор за потребителски кредит между ответника и „Юробанк България”
АД, ЕИК ********* с предоставена сума от 20 000 лева със срок за
издължаване 96 месеца, като сумата била предоставена в деня на подписване на
договора за кредит – 26.09.2008 г. по сметката на ответника. Уговореният падеж
бил на дата 26.09.2016 г., който е настъпил. Сумата била разсрочена на 96
месечни анюитетни вноски, всяка от които в размер на 361.23 лева или общото
задължението възлизало в размер на сумата 34 677.48 лева. Посочва,
че съществените параметри на сключения договор за кредит били, както следва:
срок – 96 месеца; погасяване – на 26 – то число от месеца, считано от
26.10.2008 г.; ГЛП-БЛП - 11.50% към датата на подписване + надбавка 3.70
пункта; ГПР – 17.26%. Последната падежна датата била 26.09.2016 г. След
усвояване на сумата кредитополучателят не е извършвал редовни плащания на
месечните вноски, поради което непогасеното задължение по кредита било в общ
размер на 23325.02 лева. Кредитополучателят преустановил плащанията, при което
останали неплатени сумите от 19 059.58 лева – главница и 4265.44 лева –
договорна лихва за периода от 26.09.2008 г. до 18.01.2018 г.
Договорната/възнаградителна лихва била начислена за периода от 26.09.2008 г. до
18.01.2018 г. /датата на договора за цесия/ на основание договорения ГЛП,
предвиден в договора за кредит.
На 18.01.2016 г. бил
сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, по силата на
който ищецът придобил вземанията към ответника. Последният бил уведомен за
прехвърлянето от изрично упълномощения представител на цедента - „ЕОС Матрикс”
ООД, който бил овластен да извършва уведомяване от името и за сметка на
„Юробанк България” АД.
Поради липса
на плащане, ищецът се снабдил със заповед по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
257/2019 г. на РС – Провадия, по което е постъпило възражение. Това пораждало
правен интерес от предявяване на настоящите искове в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Моли се за уважаването им. Претендира се разноски.
Предвид изложеното моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 2000 лева – частична претенция,
представляваща част от общото задължение от 23325.02 лева по договор за
потребителски кредит № FL 464305 от 26.09.2008 г., от
които 1500 лева от общо дължима 19059.58 лева главница и 500 лева от общо
дължима 4265.44 лева договорна/възнаградителна лихва за периода от 26.09.2008
г. до 18.01.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 40
лева. Претендира разноски.
В уточнителна молба от 19.09.2019 г.,
подадена в изпълнение на указанията на съда, посочва, че сумата на последното
плащане е през месец 02.2015 г. и е в размер на 8.00 лева. Така към месец
02.2015 г., според погасителния план, били изплатени 77 вноски от разсроченото
общо задължение. Сумата от 19059.58 лв. - главница, представлявала разликата
между отпуснатия размер на кредита и погасената част от него - само главница.
Не била налице периодичност, доколкото се касаело за единно задължение, чието
връщане било разсрочено на части. Падежът на задължението - 26.09.2016 г., бил
настъпил и неплатената главница се дължала изцяло. Претендираната част от
главницата - 1500 лева не била ограничена с период, тъй като задължението било
неделимо. Сумата от 4265.44 лв.- договорна/възнаградителна лихва,
представлявала начисленото възнаграждение, което кредитополучателят дължал на
кредитора за времето, през което ползва заетата сума. Уговорен бил размер на
това възнаграждение, което се изчислявало като процентна стойност от размера на
кредита, като същото възнаграждение отново било разсрочено на части и се дължало
изцяло на падежа - 26.09.2016 г. Лихвените проценти и надбавки били посочени
изрично в договора за кредит. Уточнява също, че уведомлението
за извършената цесия е отправено на адресите, посочени в договора за кредит и
че ответната страна е уведомена за цесията най – късно с исковата молба.
С молба от 24.10.2019 г., подадена в
изпълнение на указанията на съда, моли да бъде взето предвид изменение на
досега изложената фактическа обстановка относно броя на платените и неплатените
погасителни вноски, както следва: Уточнява, че действително сумата на
последното плащане през месец 02.2015 г. е в размер на 8.00 лева, но неплащане
е имало през значителен период от време, поради което платените вноски са до 5
вноски по погасителен план, включително. След тази вноска всички останали били
непогасени и просрочени. Сумата от 19059.58 лева представлявала разликата между
отпуснатия размер на кредита и погасената част от него – само главница,
представляваща главница от 91 месечни неплатени вноски и че не била налице
периодичност, доколкото се касаело за единно задължение. Падежът на
задължението е 26.09.2016 г., който е настъпил, и неплатената главница се дължала
изцяло. Претендираната част от главницата – 1500 лева, не била ограничена с
период, тъй като задължението било неделимо.
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на ответника:
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор
от ответника, с който оспорва предявения частичен иск по основание и размер.
Твърди, че са налице неравноправни клаузи в
договора за потребителски кредит, които са пряко свързани с определяне на
дължимата възнаградителна лихва и счита същите за нищожни. Счита за
неравноправна клаузата по чл. 3, ал. 1 от договора, доколкото не били
определени ясни критерии и методика за определяне на променливата част,
формираща лихвения процент. В ал. 4 на същия член било предвидено, че
ежемесечно базовият лихвен процент се преразглежда от Съвета на директорите на
банката, като са описани част от променливите, които органът следи, но не и
методиката, по която изменение на някой от показателите ще се отрази при
определяне на базовия лихвен процент. Излага също, че едностранното изменение
на лихвата по договора съгласно чл. 7, ал. 2 се отразявал в погасителния план
едностранно от банката, като промените се отразявали в него, считано от датата
на приемане на решението от компетентния орган. От представените по делото
доказателства не можело да се установи колко на брой вноски са платени, било ли
е правено подобно изменение на погасителния план по отношение на лихвения
процент, като същото би повлияло върху частта от сумата, която е дължима като
главница и съответно лихва, доколкото плащания са извършвани по погасителния
план, приложен към договора. Следвало да се установи дали към момента на
цедиране на вземането и описването му единствено с параметри относно отсъстващи
главница и лихва за заплащане е правено такова изменение в погасителния план, доколкото
на интернет страницата на кредитната институция е било посочено, че по
отношение на БЛП за потребителски кредити анюитетни и револвиращи, базовият
лихвен процент от 11.08.2008 до 02.11.2008 г. е в размер на 11.50% а от
03.11.2008 г. до 30.06.2011 г. - в размер на 12.75%, т.е. било е налице
увеличение на лихвения процент по отношение на сключения договор, съответно
това увеличение при отразяването си е довело до промяна в стойността на същия,
съответно на заплатените месечни вноски и оставащите главница и лихва. За
обезпечаване на главницата, лихвите и разноските е бил подписан запис на
заповед, а съгласно чл. 14, ал. 3 от договора, в същия следвало да е налично
ежемесечно отразяване, съгласно чл. 20, ал. 3 от Закона за потребителския
кредит, на това каква част от главница и лихви да платени. Ищецът твърдял, че
са платени 77 вноски по 361.33 лв., т.е. 27814.71 лв. от 34 677.68 лв.,
уговорени първоначално, но не е ясно защо в петитума се твърдяло, че общото неизплатено
задължение е в размер на 23 325.02 лв. - главница и лихва. Tоест не
било ясно каква част от този размер е възнаградителна лихва и каква ГПР,
доколкото в погасителния план бил посочен само размер на лихва. При главница от
20 000 лв. е следвало да бъде заплатена сума за ГПР в размер на 3450.00 лв., то
вече е била заплатена общата сума по кредита. Остатъкът до 34 677.68 лв.
счита за недължим, както и сумата, определена съгласно неравноправната клауза
за лихва.
Още
по-неясно било разпределението им при определяне на размера на частичния иск,
доколкото ищецът така и не уточнявал, за кой период се отнасят. Макар и
непериодични плащания, договорът, съгласно погасителния план, предвиждал
частични плащания по смисъла на чл. 66 от ЗЗД. От разпоредбата на чл. 430, ал.
1 от ТЗ било видно, че предмет на договора може да е само предоставянето на
точно определена по своя размер парична сума. Следвало да се държи сметка, че
тази сума, представляваща крайното задължение на кредитополучателя, се формира
от съвкупността от разходите за обслужване на кредита, дължимата
възнаградителна лихва и главницата по кредита, която в случая при посочената
по-горе неравноправна клауза не можела да бъде определена. По своето правно
естество паричните престации били винаги делими, те можели да се изпълняват на
части според уговорката на страните по договора, какъвто е и случаят с договора
за банков кредит. От този извод следвало, че след като задължението е делимо,
то плащанията на кредитополучателя са частични и се насочвало към чл. 66 ЗЗД.
По
аргумент на противното можело да се заключи, че след като задължението е делимо
и има съгласие на банката, то можело да се изпълни на части. А под частични
плащания следвало да се разбира възможността длъжникът да изпълнява разсрочено
своето задължение по начин, който няма да ощети кредитора. В горния смисъл се позовава
на практика на ВКС: определение № 168 от 26.11.2008 г. по ч. гр. д. № 3310/2008
г., V г. о. на ВКС и решение № 21 от 16.01.1992 г. по гр. д. № 1145/91 г., I г.
о. на ВС.
От
гореизложеното следвал извода, че доколкото са налице частични плащания, с
които кредиторът е бил съгласен, то следвало и неговата частична претенция да
бъде конкретизирана по отношение на това за кои конкретно плащания се отнася.
Счита
клаузите относно описаният лихвен процент за неравноправни и противоречащи на
добрите нрави и морала, доколкото в договора за кредит бил определен лихвен
процент с неясен променлив размер, а ответникът не била запозната и с начина,
по който щял да бъде определен той за в бъдеще от съвета на директорите на
банката. Позовава се на разпоредбата на чл. 143, т. 3 от ЗЗП, като твърди, че в
случая промяната на Базисния лихвен процент на банката е изцяло в нейна власт.
Нещо повече, в договора за кредит изрично било посочено, че БЛП не подлежал на
договаряне с кредитополучателя. По този начин зависимостта от изпълнение на
задължението се явявало единствено БЛП на самата банка.
На
второ място, твърди, че цитираните по-горе клаузи от договора били
неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 10 от ЗЗП, а и освен това противоречали
на добрите нрави и морала, поради това били нищожни и на основание чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД.
Неравноправността
на клаузата за едностранно преразглеждане на лихвата произтичала и от това, че
новите размери на лихви и такси влизали в сила след публикуването им на интернет
страница, което поставяло ответника в неблагоприятно положение спрямо
кредитора.
Предвид
гореизложеното моли да се отхвърли като неоснователен частичният иск, доколкото
са налице неравноправни клаузи в договора по отношение на определяне на
лихвения процент, а от исковата молба било видно, че е заплатена сума
надхвърляща размера на дължимата главница, а и поради нищожност на клаузата за
договорена лихва следвало да не се дължи заплащането ѝ.
В
подаденото срещу заповедта възражение е посочено, че вземанията не се дължат,
тъй като длъжникът не е уведомен за цесията по надлежния ред.
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
се отделят обстоятелствата, че: между „Юробанк България” АД, като кредитор и
ответника – кредитополучател e сключен договор за потребителски кредит на 26.09.2008
г., със сочените в ИМ параметри; непогасените вземания са прехвърлени на ищеца
с договор за цесия от 18.01.2016 г. и Приложение № 1, неразделна част от него.
Не са налице други
факти и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят
от доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
На основание
чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, следва да се укаже на страните, че съгласно
чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти,
на които основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
Съдът на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че при условията на пълно
и главно доказване следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му - наличие на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит от 26.09.2008 г., сключен
между „Юробанк България” АД, като кредитор, и ответника, при спазване на
законовите изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който
е предоставена договорената парична сума, която е усвоена; параметрите на
договора, срок и начин на погасяване; брой, размер и падежи на погасителните
вноски, вид и размер на сумите включени в тях, кои от тях са погасени - по
месеци, брой и размер, вид и размер на сумите, включени в тях, кои от вноските
са останали непогасени – по месеци, брой и размер, вид и размер на сумите,
включени в тях; настъпване на окончателния падеж за плащане; уговорка за
дължимост на възнаградителна лихва за исковия период; валидно прехвърляне на
вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията от
цедента, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните
вземания, както и правомерността на начисляването им, като включително
установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на
кредита и докаже конкретния размер на дълга.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
търсените суми.
Съдът, на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, указва на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията
си, че правомощията да уведоми длъжника за цесията са му предоставени от
предишния кредитор, доколкото по делото е представено само пълномощно от
управителя на ищеца, с което преупълномощава „Адвокатско дружество Иванов и
Денев” да уведомява длъжниците за прехвърляне на вземанията и пълномощно, с
което последното преупълномощава със същите права адвокат Р.М., както и че не
сочи доказателства относно размера на всяка от твърдените като дължими суми по
периоди съгласно погасителния план и общо за всяка от тях.
Съдът, на основание чл.140 от ГПК, следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
По доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба и
уточнителните молби документи, са относими към предмета на доказване и са
необходими за изясняване на фактическата страна на спора, а приемането им като
писмени доказателства е допустимо. Следва да се приложи по делото изисканото
ч.гр.д. № 257/2019 г. на РС – Провадия.
По доказателствените искания на ответника:
По
искането да бъдат предоставени от ищеца доказателства относно размерите на
задължението по периоди съгласно погасителния план съдът се е произнесъл на
основание чл. 146, ал. 2 от ГПК с оглед разпределението на доказателствената
тежест.
По
искането бъдат предоставени от ищеца доказателства относно естеството на
начислените суми и отразяването им в алонжа, приложен към издадения от
ответника запис на заповед за обезпечение на вземането на кредитора, съдът
намира, че се касае за искане по чл. 190 от ГПК. Същото е допустимо и относимо,
поради което следва да бъде уважено, като ищецът бъде предупреден за
последиците при непредставяне на документа, предвидени в чл. 190, ал. 2 от ГПК.
Други
доказателствени искания към настоящия момент не са направени.
На страните следва да се разяснят и
последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК, както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за
разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140,
ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по
делото, както следва:
Съдът е сезиран с искова молба, уточнена с молба вх. №
3396/19.09.2019 г. и молба вх. № 6296/24.10.2019 г./последната представена в
оригинал на 18.11.2019 г./, подадена от „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********
против С.М.Р., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правна квалификация чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 99 от ЗЗД.
На основание чл. 153,
вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване
се отделят обстоятелствата, че: между „Юробанк България” АД /с предишно
наименование „Юробанк И Еф Джи България” АД/, като кредитор и ответника –
кредитополучател e сключен договор за потребителски кредит на 26.09.2008 г.,
със сочените в ИМ параметри; непогасените вземания са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 18.01.2016 г. и Приложение № 1, неразделна част от него.
Не са налице други факти
и обстоятелства, които се признават, както и такива, които не се нуждаят от
доказване.
При разпределение на
доказателствената тежест:
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр.
ал. 2 ГПК, на страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка страна
е длъжна да установи спорните факти, на които основава своите искания или
възражения, както и връзките между тях.
УКАЗВА, на основание
чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК, на ищеца, че при условията на пълно и главно
доказване следва да установи следните правопораждащи факти, а именно
основанието, от което произтича претенцията му - наличие на валидно
правоотношение по договор за потребителски кредит от 26.09.2008 г., сключен
между „Юробанк България” АД, като кредитор, и ответника, при спазване на законовите
изисквания и зачитане правата и интересите на потребителя, по който е
предоставена договорената парична сума, която е усвоена; параметрите на
договора, срок и начин на погасяване; брой, размер и падежи на погасителните
вноски, вид и размер на сумите включени в тях, кои от тях са погасени - по
месеци, брой и размер, вид и размер на сумите, включени в тях, кои от вноските
са останали непогасени – по месеци, брой и размер, вид и размер на сумите,
включени в тях; настъпване на окончателния падеж за плащане; уговорка за
дължимост на възнаградителна лихва за исковия период; валидно прехвърляне на
вземанията в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията от
цедента, т.е. както по основание, така и по размер дължимостта на процесните
вземания, както и правомерността на начисляването им, като включително
установи, че ответникът не е изпълнил задължението си за редовно обслужване на
кредита и докаже конкретния размер на дълга.
В тежест на ответника е да проведе насрещно
доказване, както и да установи възраженията и твърденията в отговора, а при
установяване на горните предпоставки от ищеца – следва да докаже, че е погасил
търсените суми.
УКАЗВА, на основание чл. 146, ал. 2
от ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства относно твърденията си, че правомощията да уведоми длъжника
за цесията са му предоставени от предишния кредитор, доколкото по делото е
представено само пълномощно от управителя на ищеца, с което преупълномощава
„Адвокатско дружество Иванов и Денев” да уведомява длъжниците за прехвърляне на
вземанията и пълномощно, с което последното преупълномощава със същите права
адвокат Р.М., както и че не сочи доказателства относно размера на всяка от твърдените
като дължими суми по периоди съгласно погасителния план и общо за всяка от тях.
По доказателствата:
ДОПУСКА за приемане представените с исковата
молба и уточнителните молби документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА за прилагане по делото изисканото
ч.гр.д. № 257/2019 г. на РС – Провадия.
УКАЗВА, на основание чл. 190 от ГПК, на
ищеца да представи заверено четливо копие от алонжа, приложен към издадения от
ответника запис на заповед за обезпечение на вземането на кредитора, като ПРЕДУПРЕЖДАВА
същия, че непредставянето на документа ще се преценява съгласно чл. 161 от ГПК,
който предвижда, че с оглед на
обстоятелствата по делото съдът може да приеме за доказани фактите, относно
които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства.
Други
доказателствени искания към този момент не са направени.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ
на страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото,
както и да предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от
всяка от тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към
сключването на съдебна спогодба, медиация, извънсъдебно споразумение или друг
способ за доброволно уреждане на спора, последиците от които са по-благоприятни
за тях.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им
УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда
спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението
на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона
за медиацията страните към разрешаване
на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че при използван способ чрез медиация, страните могат да решат и
други свои конфликтни отношения, извън предмета на съдебния спор и сключат по
тях споразумение.
УКАЗВА
НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да бъде осъществена в Център за медиация към
Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в
сградата, в която се помещава СИС при ВРС. Участие в медиация страните следва
да заявят на тел. 052 662 596, като могат да поискат
и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА
на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК, ако ответникът не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без
да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли
иска; ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба
и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие,като в този случай, ако
ищецът предяви отново същия иск, прилага се чл. 232, изречение второ; ако
ищецът не е посочил и не е представил доказателства с исковата си молба и
ответникът не е подал в срок отговор, и двете страни не се явят в първото
заседание по делото, без да са направили искане делото да се гледа в тяхно
отсъствие, делото се прекратява.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
НАСРОЧВА делото в
открито съдебно заседание на 20.05.2021
г. от 10:30 часа, за които дата и час да се призоват страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да бъде
връчен на страните, като на ищеца се връчи и препис от отговора на ИМ, а на
ответника – препис от молба вх. № 6296/24.10.2019 г. /последната представена в
оригинал на 18.11.2019 г./, ведно с приложението към нея, като им се УКАЗВА, че на основание чл. 146,
във връзка с чл. 140, ал. 3 от ГПК, те могат да вземат становище по изготвения
проекто – доклад и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото
съдебно заседание.
УКАЗВА на деловодителя да приложи в
кориците на делото представеният с молба вх. № 6878/18.11.2019 г. оригинал на
молбата с вх. № 6296/24.10.2019
г., като подреди същата последователно и я номерира, съобразно изискването на
чл. 78, ал. 6 от ПАС.
УКАЗВА на деловодителя Борисова в 3-дневен срок да представи
писмени обяснения поради какви причини не е изпълнила разпореждането на съда от
19.11.2019 г., с което е указано да се връчат на ответника освен преписи от
исковата молба с приложенията и уточнителна молба вх. № 3396/19.09.2019 г. с
приложенията, а също и от молба вх. № 6878/18.11.2019 г. с приложението, преписът
от която е прикрепен към външната страна на корицата на приложеното ч. г. д. №
257/2019 г. на РС – Провадия и очевидно не е връчен на страната, а това е видно
и от съдържанието на съобщението до ответника, с което му е връчен препис от
ИМ. Служителят следва да обясни и поради какви причини представеният на 18.11.2019
г. оригинал на молбата на ищеца, изпратена първоначално на имейла на съда и
заведена с вх. 6296/24.10.2019
г., не е приложен по делото съобразно изискванията на чл. 78, ал. 6 от ПАС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: