№ 3781
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВ. М.
при участието на секретаря А. Т.
като разгледа докладваното от ЦВ. М. Гражданско дело № 20221110155258
по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ за заплащане на сумата
от 182,79 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи
се в направени разходи за дейностите по възстановяване на единична ограничителна
система за пътища на републикански път I-5 „сп. .... при км. 367 + 150, вследствие на ПТП
от 21.12.2020 г., предизвикано по вина на водача на л. а. „Опел Вектра“, с рег. № ...., чиято
„Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба – 12.10.2022 г. до окончателното плащане /с оглед
частично прекратяване на делото с влязло в сила определение № 2447/19.01.2023 г. за
разликата над сумата от 182,79 лв. до първоначално предявената такава от 3 810,23 лв., или
за размера от 3 627,44 лв., поради оттегляне на иска/.
Ищецът ...., действащa чрез Областно пътно управление - Кърджали твърди, че на
21.12.2020 г., около 14:50 часа, на републикански път I-5 „сп. .... при км. 367 + 150 е
настъпило застрахователно събитие - ПТП, за което е съставен протокол за ПТП №
1555776/21.12.2020 г., предизвикано по вина на водача – Т. Г., която при управление на л. а.
Опел Вектра“, с рег. № ...., губи контрол над автомобила и се блъска в еластична ограда
/мантинела/, вследствие на което е претъпял материални вреди, доколкото инцидентът е
настъпил на територията на републиканската пътна мрежа на област Кърджали, изразяващи
в направени разходи за дейностите по демонтаж на стара единична ограничителна система
за пътищца, доставка и монтаж на нови ограничителни системи, демонтаж на пътен знак с
променливи размери, демонтаж на стоманени стълбчета ф89, производство, доставка и
монтаж на нови стоманени стълбчета ф89, монтаж на пътни знаци с постоянни размери към
тръбна стойка, както и свързаните с тях разходи, чиято обща стойност се равнява на сумата
от 3 810,23 лв. Поддържа, че към момента на настъпване на ПТП-то – 17.12.2017 г. по
отношение на л. а. Опел Вектра“, с рег. № .... е била налице задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника ЗД „Лев Инс“ АД, поради което същият отговаря
за вредите, причинени вследствие на виновното и противоправно поведение на
застрахования при него водач. Сочи, че с писмо - покана с изх. № 53-00-582/02.11.20221 г.,
получено на 02.11.2022 г., ответникът е уведомен за настъпилото застрахователно събитие,
1
но до момента не е удовлетворил претенцията му, поради което претендира същата. С 2
броя уточнителни молби съответно с вх. № 232877/31.10.2022 г. и с вх. № 263868/29.11.2022
г. заявява, че в хода на процеса от страна на ответника ... е извършено плащане в размер на 3
627,44 лв., в подкрепа на което представя платежно нареждане от 28.10.2022 г. Претендира
и разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът ... е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска по размер. Поддържа, че в хода на претенцията, по повод на която е
образувана щета № 0000-5000-21-000930, в полза на ищеца е определено, а на 28.10.2022 г. и
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 3 627,44 лв., съответстващо на
действителния размер на претърпените вреди, настъпили вследствие на процесното
застрахователното събитие. Посочва, че така определената сума е съобразена с процента на
овехтяване на ограничителните системи в района и отчитане на масата на стоманения
отпадък, изчислен на 448 кг., от който ищецът е могъл да реализира приход в размер на
152,32 лв. чрез продажбата за вторични суровини. По изложените съображения моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира и разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Най-напред за процесуална яснота следва да се отбележи, че с молба с вх. №
56812/01.03.2023 г. /л. 56 от делото/, докладвана в открито съдебно заседание на 09.03.2023
г., изрично ищецът е заявил, че претенцията му за законна лихва върху главницата се
претендира от него от датата на подаване на исковата молба, т. е. считано от 12.10.2022 г. до
окончателното плащане, а не считано от друг предходен момент, както се е поддържало от
него преди това в хода на процеса, като именно в този смисъл е бил и заявеният с нея
петитум. При това положение следва да се приеме, че волята на ищеца е за присъждане на
тази претенция считано от датата на подаване на исковата на исковата молба – 12.10.2022 г.
до окончателното плащане, поради което в рамките на така очертаните предели на търсената
съдебна защита съдът дължи произнасяне и с настоящия съдебен акт.
По иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Основателността на иска се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните
предпоставки: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което са причинени
вреди на собствената му ограничителна система; размера на вредата.
В случая, съдът приема, че посочените по-горе предпоставки са налице, доколкото
всички юридически факти, включени във фактическия състав на вземането и некасаещи
неговия размер, са отделени за безспорни между страните с доклада по делото от 24.11.2022
г., срещу който те не са възразили. Нещо повече, за тяхното осъществяване свидетелства и
представеният протокол за ПТП № 1555776 от 21.12.2020 г., съставен от мл. автоконтрольор
при ОД на МВР – гр. Кърджали, в който е отбелязано, че водачът на л. а. Опел Вектра“, с
рег. № .... е представил застрахователна полица за застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника ..., като в тази част същият се ползва с обвързваща съда материална
доказателствена сила, както и извършеното от последния признание относно наличието на
дълг на посоченото основание с оглед твърдението, а и доказателствата по делото за
извършено от него плащане на част от процесното вземане.
Ето защо, с оглед на разпоредбата на чл. 153 ГПК съдът приема, че фактите, некасаещи
размера на вземането, са доказани, като спорният по делото въпрос касае единствено
размера на вредите, причинени от застрахования при ответника по застраховка „Гражданска
отговорност“ л. а. Опел Вектра“, с рег. № .... върху собственото на ищеца имущество –
2
еластична ограда /мантинела/.
В тази връзка, по делото е излушаното и прието заключение по съдебно-
автотехническата експертиза, което като компетентно и обективно изготвено на основание
чл. 202 ГПК съдът кредитира. Експертът изяснява, че уврежданията по имуществото на
ищеца се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на 21.12.2020 г. на път
път I-5 при км. 367 + 150 произшествие. Посочва, че към момента на настъпване на
процесното ПТП средната пазарна стойност за отстраняване на същите възлиза на 3 931,30
лв., като съдът намира, че обезщетяването на вредите следва да се извърши по средни
пазарни цени именно към този момент. Обемът на отговорността на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ обхваща действително причинените вреди, а
обезщетението трябва да съответства на това, което увреденият следва да разходва, за да
възстанови предхождащото увреждането състояние по средни пазарни цени. Границата на
отговорност на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ е определена от
размера на действително причинените вреди, които от своя страна се съизмеряват с
действителната стойност на вещта към момента осъществяване на застрахователния риск. В
този смисъл е ППВС № 7/04.10.1978 г., в което се приема, че за вложените нови материали
при отстраняване на повредите по застраховка „Гражданска отговорност“ не се взема
предвид изхабяването и то не се намалява от стойността на обезщетението, макар
повредената вещ да е имала по време на настъпване на събитието известна амортизация. Ето
защо, неоснователно е възражението на ответника, че следва да бъде отчетена степента на
увехтяване на увреденото имущество. Така, общо дължимата сума възлиза на посочения по-
горе размер от 3 931,30 лв., като между страните не се спори, че извънсъдебно ответникът е
заплатил сумата от 3 627,44 лв., поради което той е останал задължен за разликата от 303,86
лв., която сума надвишава претендираната от ищеца такава от 182,79 лв., поради което
предявеният иск за заплащане на същата се явява основателен и следва да се уважи изцяло.
Тя следва да бъде присъдена ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба – 12.10.2022 г. до окончателното ѝ заплащане.
По отговорността за разноски.
При този изход на спора – цялостна основателност на предявения иск, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени своевременно поисканите от него
разноски, като същите възлизат в общ размер на сумата от 402,44 лв., от които: 152,44 лв. -
платена държавна такса, 150 лв. – депозит по САТЕ и 100 лв. - юрисконсулстско
възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското възнаграждение на
ищеца на основание чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за
правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като
съобрази вида и обема на извършената дейност от пълномощника на ищеца, липсата на
фактическа и правна сложност на делото, както и приключването му в рамките на едно
съдебно заседание, без събиране на допълнителни доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... А да заплати на ....,
действащa чрез .... БУЛСТАТ ..../ със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, сумата от 182,79 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за дейностите по възстановяване на
единична ограничителна система за пътища на републикански път I-5 „сп. .... при км. 367 +
150, вследствие на ПТП от 21.12.2020 г., предизвикано по вина на водача на л. а. „Опел
Вектра“, с рег. № ...., чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, ведно
3
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 12.10.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ..., ЕИК ...., със седалище и адрес на управление: ... А да заплати на ....,
действащa чрез .... БУЛСТАТ ..../ със седалище и адрес на управление: ...., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 402,44 лв., представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4