РЕШЕНИЕ
№ 50
гр. Търговище, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на пети май
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИАНА Н. ИВАНОВА
Членове:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
БОРЯНА СТ. П.А
при участието на секретаря ИРИНА П. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ Въззивно гражданско
дело № 20253500500135 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от въззивна жалба на ответника С. Х. К. от
гр.*********, действуваща чрез процесуалния си представител адв.Н. С. от
АК-********* против решение №64/21.02.2025г. по гр.д.№1255/2024г. на
Районен съд-Търговище, с което на осн.чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на
ищеца С. Х. В. от гр.Търговище е установено, че същата не е собственик
наследство и давностно владение на над 3/4 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ апартамент с адм. адрес гр.Търговище, кв.Запад, бл.
34,вх.Д,ет.6,ап.17, имот с ид. 73626.508.112.5.17 с площ от 64,66кв.м., при
граници на същия етаж 73626.508.112.5.18, 73626.508.112.5.16;под обекта
73626.508.112.5.14; над обекта 73626.508.112.5.20, ведно с избено помещение
№ 17 при съседи: изток- терен на блока, запад-коридор на избените
помещения, север-коридор на избените помещения, юг-коридор и изба № 16,
над обекта-жилище № 2 , отдолу-земя, ведно с 69/10000ид.ч. от общите части
на сградата, ведно с 69/10000ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот
с ид. 73626.508.112, както и на над 3/4 ид.ч. от недвижим имот с ид.
73626.508.116.6 с адм. адрес в гр.Търговище, кв.Запад, вх.Б с площ от 18 кв.м.
1
съгл. скица и с площ от 17,82кв.м. съгл. нотариален акт, за които имоти се е
снабдила с НА за собственост по реда на чл. 587, ал.1 и ал.2 от ГПК № 80,том
П,рег.№ 1514, дело № 192/2018г. по описа на нотариус Св. Г. с район на
действие РСТ, рег.№ 327, на осн. чл. 124,ал.1 от ГПК; както и е отменен НА за
собственост по реда на чл. 587,ал.1 и ал.2 от ГПК № 80,том П,рег.№ 1514,
дело № 192/2018г. по описа на нотариус Св. Г. с район на действие РСТ, рег.№
327, с който ответницата С. Х. К. с ЕГН ********** от гр.*********, кв.
„*********“ бл.****, вх. ****, ап. **** е призната за собственик въз основа на
наследство и давностно владение на недвижим имот, представляващ
апартамент с адм. адрес гр.Търговище, кв.Запад, бл. 34,вх.Д,ет.6,ап.17, имот с
ид. 73626.508.112.5.17 с площ от 64,66кв.м., при граници на същия етаж
73626.508.112.5.18, 73626.508.112.5.16;под обекта 73626.508.112.5.14; над
обекта 73626.508.112.5.20, ведно с избено помещение № 17 при съседи: изток-
терен на блока, запад-коридор на избените помещения, север-коридор на
избените помещения, юг-коридор и изба № 16, над обекта-жилище №2,
отдолу-земя, ведно с 69/10000ид.ч. от общите части на сградата, ведно с
69/10000ид.ч. от правото на строеж върху поземлен имот с ид. 73626.508.112,
както и на недвижим имот с ид. 73626.508.116.6 с адм. адрес в гр.Търговище,
кв.Запад, вх.Б с площ от 18 кв.м. съгл. скица и с площ от 17,82кв.м. съгл.
нотариален акт, в частта за над 3/4 ид.ч. от всеки от двата имота, на осн. чл.
537,ал.2 от ГПК, като на ищеца са присъдени направените по делото разноски
в размер на 1 567.50 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост, въззивницата моли за отмяна
на решението и за отхвърляне на предявените искове.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата
страна, действуваща чрез процесуалния си представител адв.Д. П. от АК-
******** оспорва основателността на въззивната жалба и моли за
потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но неоснователна.
Предявеният отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК,
както и по чл.537, ал.2 от ГПК са обосновани с обстоятелствата, че по
2
наследство от баща им-Хр. К. Х., поч. през ****** г., ищецът С. Х. В. и
ответницата от С. Х. К. от гр.******** са съсобственици на апартамент в
гр.Търговище от 64.65 кв.м. с прилежащите помещения и части, но през 2018г.
сестра му неправомерно се сдобила с нотариален акт по обстоятелствена
проверка №80, том II, рег.№1514, нот.д.№ 192/2018г. нотариус рег.№327
относно наследствената му 1/4 ид.ч., обуславящо и правния му интерес от
водене на делото.
С писмен отговор по реда и в срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответницата
оспорва предявените искове с възражение за изтекла в нейна полза 10-
годишна придобивна давност относно наследствената част на брат й, което
намерение за своене е демонстрирала на последния през 2012г.
След преценка на събраните по делото доказателства, въззивният съд
прие за установено следното:
Съгласно приложената документация, страните са брат и сестра,
легитимирани като сънаследници на апартамент в гр.Търговище от 64.65 кв.м.
с прилежащите помещения и части, при квоти 1/4 ид.ч. за ищеца и 3/4 ид.ч. за
ответницата, като през 2018г. ответницата се сдобила с нотариален акт по
обстоятелствена проверка №80, том II, рег.№1514, нот.д.№ 192/2018г.
нотариус рег.№327 относно 1/5 ид.ч. от наследствената част на брат си.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по
давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години, като владението е упражняване на фактическа
власт върху вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя-
чл.68 от ЗС.
Позоваващият се на придобивна давност е длъжен при условията на
пълно и главно доказване да установи предпо-ставките по чл.79, ал.1 от ЗС-
начален момент и непрекъснатост на владението в продължение на 10 години,
в който период фактическата власт е упражнявана явно и необезпокоявано
именно с намерение за своене, като за придобиване на имот по давност не е
достатъчно само упражняване на фактическа власт, независимо дали тя е
получена със знанието и съгласието, или не, на собственика, но и открито
манифестиране на намерението за придобиване на собствеността (в този
смисъл-Тълкувателно решение №1/06.08.2012г. по т.д.№1/2012г. на ОСГК на
ВКС, решение №635/25.10.2010г. по гр.д.№1405/2009г. на ВКС, Іг.о., решение
3
№566/21. 06.2010г. по гр.д.№1053/2009г. на Іг.о., решение №270/20.05.2010г.
по гр.д.№1162/2009г. на ІІг.о. и определение №27/22.01.2014г. по гр.д.№66
45/2013г. на Іг.о.), която практика е по чл.290 от ГПК и е задължителна за
съдеб-ните инстанции).
В конкретния случай, ищецът от 2005г. до 2015г. е бил на работа в
Испания, като ответницата се позовава на установена фактическа власт върху
жилището от 2008г., откогато го отдава под наем на трето лице и на
демонстрация на намерението спрямо брат си през 2012г., т.е. откогато
осъществява индивидуално владението по смисъла на чл.68 от ЗС, но
показанията на наемателката св.Д. Г. не установяват ясна и категорично
заявена воля лично на сънаследника, а само че в проведения телефонен
разговор ответницата уведомила наемателката, че апартаментът е единствено
неин.Самият ищец е посетил жилището, но не с намерение да се настани и
пребивава там, нито да оспорва отдаването му под наем, а търсейки начин за
лична среща със сестра си.Действително, когато съсобственикът е в
неизвестност, владелецът не разполага с фактическата възможност лично да
му демонстрира намерението за своене, но в конкретния случай, посочената
хипотеза не е налице-сънаследникът не е в неизвестност, често се е връщал в
България и е търсел срещи със сестра си по повод уреждане именно на
сънаследствените им отношения, последната разполага и с телефония му
номер и без каквото и да е усилия е могла открито да му изрази намерението
си, но не го е сторила.От друга страна, ищецът не се е дезинтересирал от
собствеността си-плащал данъците за своята част през процесния период, при
всяко връщане в страната търсел начин за уреждане на наследствените
въпроси, но именно ответницата избягвала срещите или опитвала да ги
осуети, съгласно показанията на св.Р. М. и св.Ан. М., което поведение е в
разрез с изискванията за явно и открито владение-съществен негов признак от
основно значение за придобиване на собствеността. Намерението за своене на
други наследствени части е проявено едва при снабдяването с нот.акт за
собственост по давностно владение през 2018г. С оглед на това, не е
възможно да се приеме, че ответницата успешно е провела пълно и главно
доказване на правнорелевантните обстоятелства по спора, поради което не са
налице предпоставките по чл.79, ал.1 от ЗС и възражението за придобивна
давност върху наследствената 1/4 ид.ч. на ищеца е неоснователно.
При разрешаване на спора първоинстанционният съд е изложил
4
обстойни мотиви, цитирайки задължителна съдебна практика, които мотиви
изцяло се споделят от настоящия състав на въззивната инстанция, поради
което въззивният съд извършва препращане към тях, на осн.чл.272 от ГПК.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд е постановено
в съответствие със закона и на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде
потвърдено, като на въззиваемата страна се присъдят и направените в
настоящата съдебна инстанция разноски в размер на 1 000 лв.
Въз основа на изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №64/21.02.2025г., постановено по гр.д.
№1255/2024г. по описа на Районен съд-Търговище, на осн.чл.271, ал.1 от
ГПК.
ОСЪЖДА ответницата С. Х. К. от гр.********, ЕГН:********** да
заплати на ищеца С. Х. В. от гр.********, ЕГН:********** направените по
делото във въззивната инстанция разноски в размер на 1 000 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5