ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 967
гр. Бургас , 19.08.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на деветнадесети август, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Таня Т. Русева Маркова
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Детелина К. Димова Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501188 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК.
С Определение №260079 от 31.03.2021 г. по гр.д. № 405/2020 г. по описа на Районен
съд Царево, съдът е прекратил производството по делото, образувано по предявени от Д. В.
ЯНК., „Атлиман –клуб“ ЕООД, представлявано от управителя Красимир Асенов Моллов,
СВ. АЛ. ЯНК.; ЯНК. ИВ. ЯНК.; Н. В. К.; ПР. В., Б.Р. –П., Н. П. и АНН. КР. Н. и „Филстед
енд Партнърс Маяарт“ ООД, представлявано от управителя Ханс Филстед, искове с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за приемане за установено, че по отношение на ищците не са
възникнали правоотношения с Етажната собственост въз основа на взети решения на
проведено Общо събрание на етажната собственост, с адрес: гр. Приморско, ул. „Иглика“ №
42, обективирани в Протокол №1 от 12.07.2018 г., както и предявен при условията на
евентуалност иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС за отмяна на същите тези решения на ОС като
незаконосъобразни. Съдът е прекратил производството поради недопустимост на исковете.
Срещу постановеното определение са постъпили три частни жалби: първата е
подадена от процесуалните представители на ПР. В., Б.Р. –П., Н. П. и АНН. КР. Н. /частна
жалба вх. № 261476/13.04.2021г/; втората частна жалба изхожда от Филстед енд Партнърс
Маяарт“ ООД, представлявано от управителя Ханс Филстед /ч.жалба вх. №
261532/19.04.2021 г./, а третата е подадена от Д. В. ЯНК., „Атлиман –клуб“ ЕООД,
представлявано от управителя Красимир Асенов Моллов, Св.. АЛ. Ян.; Ян. Ив. Ян.; Н. В. К.,
представлявани от адв. Лещев /ч.жалба вх. № 261709/19.05.2021 г./
Препис от частните жалби е връчен на ответната страна – Етажна собственост с
1
адрес: гр. Приморско, ул. „Иглика“ № 42, комплекс „Приморско дел Сол“, представлявана
от управителя Петко Сивчев. В срока по чл. 276 от ГПК е депозиран писмен отговор,
подаден от процесуалните представители на ЕС – адв. Димитрина Ройдева и адв. Галина
Гарова.
В частната жалба, подадена от името на ПР. В., Б.Р. –П., Н. П. и АНН. КР. Н. се
изразява несъгласие с изводите на ЦРС относно предмета на делото и по – конкретно с
извода, че ищците искали да установят, че няма учредена Етажна собственост. Според
жалбоподателите предявеният от тях иск няма за предмет да установи възникването и
съществуването на ЕС, а началният момент на учредяване на нейните органи, чрез които тя
влизала в правоотношения със собствениците на обекти. Твърдят, че на датата 12.07.2018 г.
се била състояла среща на собствениците, но не било проведено Общо събрание на
етажните собственици по реда и правилата на ЗУЕС. Предвид това отразените в протокола
от 12.07.2018 г. решения не били правно обвързващи за етажните собственици. По тези
съображения намират, че районният съд неправилно е приел, че с иска се цели да бъде
установен правно значим факт, а не правоотношение, и поради това намират, че
обжалваното определение следва да бъде отменено.
В подадената от името на „Филстед енд партнърс маяарт“ ООД частна жалба /вх.№
261532/, се излагат идентични аргументи, като допълнително се уточнява, че с предявените
искове по чл. 124, ал.1 от ГПК не се оспорва съществуването изобщо на Етажната
собственост /тъй като тя възниквала по силата на закона/, а „законосъобразността на
проведеното на 12.07.2018 г. общо събрание и взетите от него решения“. Твърди се, че на
посочената дата била проведена среща на собствениците, обективирана като „Присъствен
списък на събрание на собствениците в „Гранд хотел Приморско“, но на тази среща не бил
извършван избор на органи, съгласно изискванията на ЗУЕС. Поради това ЕС не била
встъпила в правоотношения със собствениците чрез органи, които да са законосъобразно
избрани. Що се касае до предявения иск по чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, то жалбоподателят намира,
че същият не е предявен след срока по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС, тъй като за взетите решения от
12.07.2018 г. били узнали едва с отговора на исковата молба по гр.д. № 94/2020 г. Моли за
отмяна на прекратителното определение.
С третата частна жалба с вх. № 261709/19.05.2021 г. определението на ЦРС се
оспорва като недопустимо и неправилно. Излагат се оплаквания, че съдът неправилно е
квалифицирал първия иск като такъв по чл. 124, ал. 4, изр. второ ГПК, а не като иск по чл.
124, ал.1 предл. трето ГПК. Считат, че въпросът, на който се иска съдът да даде разрешение
е дали изобщо на датата 12.07.2018 г. е било проведено Общо събрание на ЕС. В случай, че
такова е било проведено, то пътят на защита на етажните собственици срещу
незаконосъобразно взетите решения на ОС е този по чл. 40 от ЗУЕС. Излагат доводи в
подкрепа на становището си за допустимост на иска по чл. 40 от ЗУЕС, като предявен в
законоустановения преклузивен срок. Твърдят, че единствения документ с достоверна дата,
от който се установява, че на 12.07.2018 г. било проведено ОС е писмо от Община
2
Приморско с изх. № 94-00-2113 от 12.06.2020 г., в което било удостоверено, че на дата
05.05.2020 г. в общината постъпило уведомление за регистрация на ЕС по реда на чл. 46б от
ЗУЕС. След като ищците не били уведомени за провеждането на това ОС, то за тях срокът
по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС започвал да тече от посочената по – горе достоверна дата, а не от
посочената от ответната ЕС дата, която ищците били оспорили като андидатирана. В
настоящия случай преценката за допустимост не можела да се направи в този начален етап
на производството, тъй като не се касаело до изначално недопустим иск, а било необходимо
да се извърши преценка и на събраните по исканията на страните доказателства. Правят
искане за отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Преписи от подадените частни жалби са връчени на ответната Етажна собственост,
представлявана в производството от упълномощените представители адв. Димитрина
Ройдева и адв. Галина Гарова. По първите две жалби /вх. №261532 и №261476/ е подаден
общ отговор, с който се поддържа, че определението на ЦРС е правилно и законосъобразно.
Заявява се, че след направеното уточнение на исковата молба, съдът правилно е приел, че се
касае за иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, за установяване на факта с правно значение – учредена
ли е или не ЕС, и като такъв е приел, че същият е недопустим. Изразява се несъгласие със
заявеното в частните жалби уточнение, че всъщност се касаело до иск за съществуването
или не на едно правоотношение. В този случай, следвало страната ясно да формулира
конкретното правоотношение , което се оспорва, което в случая не било направено нито в
исковата молба, нито в уточнението й. От изложеното от ищците можело да се направи
извод, че чрез иска се оспорва законосъобразността на свикването на ОС на ЕС, проведено
на 12.07.2018 г., както и на взетите на него решения, обективирани в Протокол на ОС на ЕС.
Това оспорване води до извод, че са касае за иск по чл. 40, ал.1 от ЗУЕС. А оспорването на
истиността на протокола от проведеното ОС следвало да бъде заявено по особения ред,
предвиден в чл. 16, ал. 9 от ЗУЕС. След като това не е сторено в законоустановения срок,
протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици, третите лица и съда
доказателствена сила. Твърди се, че протоколът от проведеното ОС бил обявен по реда на
чл. 16, ал. 7 ЗУЕС на 13.07.2018 г, за което бил съставен протокол за обявяване, поради
което след изтичането на срока по чл. 40 ЗУЕС, считано от тази дата, етажните собственици
повече не могат да искат отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните
решения.
Идентични по смисъл и съдържание доводи се излагат и в отговора на частната
жалба, подадена от Д. В. ЯНК., „Атлиман –клуб“ ЕООД, представлявано от управителя
Красимир Асенов Моллов, Св. Ал. Ян.; Ян. Ив. Ян.; Н. В. К., представлявани от адв. Лещев.
Допълнителни аргументи са изложени във връзка с позоваването на жалбоподателите на
уведомлението от Община Приморско, от което се установявала достоверна дата по смисъла
на чл. 181, ал. 1 ГПК, от която следва да се счита, че ищците са узнали за оспорените
решения на ЕС. Считат, че при наличие на специално предвиден ред по чл. 16, ал. 9 от
ЗУЕС, жалбоподателите не може да се позовават на чл. 181, ал. 3 от ГПК.
3
Съдът намира частните жалби за допустими, като подадени против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от легитимирани лица, имащи
право на жалба.
Разгледани по същество същите са неоснователни.
Производството е образувано въз основа на искови молби, предявени първоначално
като насрещни такива в производството по гр.д. № 94/2020 г. по описа на РС Царево.
С протоколно определение от 21.10.2020 г. по гр.д. № 94/2020 г. по описа на ЦРС,
съдът е отказал да приеме за съвместно разглеждане предявените насрещни искове по
делото /формулирани в два броя искови молби/ и е отделил същите в две отделни
производства – гр.д. № 405/2020 г. и гр.д. №406/2020 г., и двете по описа на РС Царево.
Производството по гр.д. № 405/2020 г. е образувано по исковата молба на ПР. В., Б.Р. –П.,
Н. П., АНН. КР. Н. и „Филстед енд Партнърс Маяарт“ ООД, представлявано от управителя
Ханс Филстед. А производството по гр.д. № 406/2020 г. е образувано по исковата молба на
Д. В. ЯНК., „Атлиман –клуб“ ЕООД, представлявано от управителя Красимир Асенов
Моллов, Св. Ал., Ян.; Ян. Ив., Ян. и Н.В.К., всички действащи чрез адв. А.Лещев. По
отношение на съищеца „Манг“ ООД производството по делото е било прекратено поради
заявен отказ от иска като определението за прекратяване е влязло в сила.
С Определение №260084 от 16.11.2020 г. по гр.д. 406/2020 г. по описа на ЦРС, съдът
е постановил двете производства /гр.д. №405/2020 г. и гр.д. №406/2020 г./ да бъдат
съединени на основание чл. 213 ГПК и обединеното производство да продължи своя ход по
номера на по – рано образуваното гр.д. № 405/2020 г. на РС Царево. За да обедини делата за
съвместно разглеждане, съдът е приел, че ответната страна и предмета на делото са
идентични; исковите молби са подадени от лица – етажни собственици в ЕС и със същите се
оспорват едни и същи решения, взети на едно и също Общо събрание на ЕС, проведено на
12.07.2018 г. като оспорванията им почиват на твърденията, че такова ОС изобщо не е било
провеждано.
В първоначалната искова молба, подадена от първата група ищци - ПР. В., Б.Р. –П.,
Н. П., АНН. КР. Н. и „Филстед енд Партнърс Маяарт“ ООД, представлявано от управителя
Ханс Филстед /по която е образувано гр.д. 405/2020 г./ е заявен един единствен петитум,
съдържащ искане да приеме за установено в отношенията между страните, че: „на дата
12.07.2018 г. не е било проведено ОС на ЕС, с адрес: гр. Приморско, ул. „Иглика“ № 2 ,
комплекс „Приморско дел сол“, съответно такава не е учредявана, не са избирани органи на
ЕС и не са взети решения, които да обвързват собствениците на самостоятелни обекти в
комплекса, които решения са обективирани в Протокол № 1 от 12.07.2018 г.“.
С втората искова молба, подадена от втората група ищци - Д. В. ЯНК., „Атлиман –
клуб“ ЕООД, представлявано от управителя Красимир Асенов Моллов, Св. Ал. Ян., Ян. Ив.
4
Ян. и Н.В.К., по която първоначално е било образувано гр.д. № 406/2020 г., са предявени два
иска. С първият иск страните са поискали да бъде установено на основание чл. 124, ал. 1,
предл. 3 от ГПК, че на дата 12.07.2018 г. не е било проведено Общо събрание на ЕС, от
което да са възникнали правоотношения за ищите – етажни собственици. С вторият иск,
предявен при условията на евентуалност, е поискано от съда да отмени на основание чл. 40
от ЗУЕС взетите решения на ОС на ЕС, обективирани в Протокол № 1 от 12.07.2018 г.
поради тяхната незаконосъобразност. С исковата молба е заявено оспорване по чл. 193, ал. 1
от ГПК на истинността на положените подписи върху Присъствен списък на събрание на
собствениците в „Гранд хотел Приморско“ от 12.07.2018г, като се твърди, че подписите,
положени за присъствалите собственици са неистински.
Препис от двете искови молби е бил връчен на ответната Етажна собственост,
представлявана от Управителя Петко Сивчев, като в срока по чл. 131 от ГПК е постъпил
писмен отговор, депозиран от упълномощените представители адв. Димвитрина Ройдева и
адв. Галина Гарова. С отговора, предявените искове са оспорени като недопустими, поради
което е направено искане за прекратяване на делото. Заявят, че с предявените установителни
искове се цели установяването на факт с правно значение, каквато възможност не е
предвидена в закона. По същество чрез предявените искове се оспорвала истинността на
протокола от проведено ОС на ЕС от 12.07.2018 г., което не е допустимо предвид
установения специален ред за това в чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС.
Що се отнася до предявения от втората група ищци иск с правно основание чл. 40 от
ЗУЕС, то същият се оспорва като недопустим, поради предявяването му след изтичане на
преклузивния 30 –дневен срок, считано от оповестяването на решението по реда на чл. 16,
ал. 6 ЗУЕС. Излагат се твърдения, че проведеното на 12.07.2018 г. общо събрание било
първото за ЕС, като до този момент не е имало избрана форма на управление, нито избрани
органи. По тази причина разпоредбата на чл. 13, ал. 2 от ЗУЕС била неприложима. За
съставения протокол от ОС от 12.07.2018 г. всички етажни собственици се считат за
уведомени от датата на поставянето му на видно място в комплекса, а именно от 13.07.2018
г. Възразяват срещу твърдението на ищците, че Етажната собственост била учредена с
протокола от ОС, проведено на 12.07.2018г, като посочват, че ЕС възниква по силата на
закона и не се учредява с някакъв специален акт или по инициатива на някое лице. Оспорват
предявените искове и по същество, като заявяват, че са неоснователни. Излагат твърдения,
че Общото събрание от 12.07.2018 г. е било редовно свикано и проведено съобразно
изискванията на ЗУЕС.
С разпореждане № 260057 от 12.01.2021 г. съдът е оставил без движение исковата
молба и е указал на ищците да формулират ясен и точен петитум на исковата молба като
посочат какви искове предявяват – установителни по смисъла на чл. 124 от ГПК за
приемане за установено, че изобщо не е проведено общо събрание на дата 12.07.2018 г. или
се предявяват искове по чл. 40 от ЗУЕС за отмяна на взетите от ОС на ЕС решения.
5
В изпълнение на указанията, процесуалните представители на първата група ищци
уточняват, че предявеният от ПР. В., Б.Р. –П., Н. П., АНН. КР. Н. и от Филстед енд
Партнърс Маяарт“ ООД иск е установителен, с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК и с
него се иска да бъде прието за установено спрямо ищците, че на 12.07.2018 г. в град
Приморско, ул. „Иглика“ № 2а, комплекс „Приморско дел сол“ не е възникнало
правоотношение по учредяване на Етажна собственост, както и правоотношение между ЕС
и собствениците на самостоятелни обекти, поради което отразените в Протокол № 1 от
12.07.2018 г. решения не са валидни и не обвързват собствениците и обитателите на обекти
от посочения комплекс /молби на л. 114 и л. 115 от делото/.
Предявените искове от втората група ищци - Д. В. ЯНК., „Атлиман –клуб“ ЕООД,
представлявано от управителя Красимир Асенов Моллов, Св. Ал. Ян.; Ян. Ив. Ян. и Н.В.К.
са уточнени с молба от 05.02.2021 г., подадена от процесуалния им представител адв. А.Л.
/л. 118 по делото/. С нея ищците поддържат, че от тяхно име са предявени два обективни
съединени иска – установителен по чл. 124, ал. 1 пред. трето от ГПК и конститутивен иск с
правно основание чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС, предявен при условията на евентуалност. С първия
искат съда да приеме за установено, че по отношение на тях „не са възникнали
правоотношения с ЕС по силата на взети решения на ОС на ЕС, обективирани в Протокол №
1 от 12.07.2018 г.“ С иска по чл. 40 от ЗУЕС се иска отмяна на взетите на това ОС на ЕС
решения поради тяхната незаконосъобразност.
След така заявените уточнения, ответната страна отново е оспорила искове като
недопустими, тъй като и след дадената възможност за уточняването им, нито твърденията,
нито формулираните петитуми са променени.
С обжалваното понастоящем определение от 31.03.2021 г. съдът е приел, че всички
предявени искове са недопустими. Според съда предмет на установителните искове е факта
с правно значение дали е налице учредена етажна собственост, като е изложил мотиви, че
такава не се учредява по волята на етажните собственици, а по силата на закона. Искът по
чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС е приет като недопустим заради предявяването му след преклузивния
30 – дневен срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС.
Бургаският окръжен съд намира за правилно постановеното от Районен съд Царево
определение за прекратяване на производството по делото.
Ищците, в сезиращите настоящия съд частни жалби, изразяват съгласие с извода на
съда, че етажната собственост възниква по силата на закона. Неправилно същите считат, че
правоотношенията между етажната собственост, от една страна и отделните собственици и
ползватели, от друга, възникват /биват учредени/ след конституиране на органите на ЕС.
Пред въззивната инстанция ищците поясняват, че предмет на спора е не възникването на ЕС,
а установяването на началния момент на учредяване на органите на ЕС, чрез които ЕС
влизала в правоотношения със собствениците на обекти. Признават и факта, че на
6
12.07.2018 г. се е състояла среща на етажните собственици, но оспорват да се е провело
общо събрание. Уточняват, че предмет на установителния иск не е правно значим факт,
както районния съд е приел, а съществуването на правоотношенията между ЕС и
собствениците, възникнали по силата на взетите решения на ОС на ЕС на 12.07.2018 г.
Установителният иск е този, чийто петитум се ограничава с искането да се разреши
граждански спор със сила на пресъдено нещо. Чрез същия се цели да се внесе яснота,
определеност и безспорност в гражданските отношения. Предмет на установителния иск
трябва да е едно конкретно, вече възникнало отношение.
В чл. 1 от ЗУЕС е посочено, че с този закон се уреждат обществените отношения,
свързани с управлението на общите части на сгради в режим на етажна собственост, както и
правата и задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни
обекти или на части от тях. В чл. 5 от ЗУЕС са уредени правата, а в чл. 6 – задълженията на
собствениците, ползвателите и обитателите. С оглед на което правоотношения между
етажните собственици възникват още от момента на възникване на етажната собственост,
тъй като част от правата и задълженията, които имат в това си качество, не са обусловени от
конституирането на органи на ЕС.
В чл. 8 от ЗУЕС е уредено какво обхваща управлението на етажната собственост, а в
чл. 9 са посочени възможните форми на управление – чрез общо събрание или чрез
сдружение на собствениците. В раздел II на глава втора се съдържат норми, уреждащи
правомощията на Общото събрание, инициативата за свикване на ОС, реда за свикване и
провеждане на ОС, както и за приемане на решения и др. Етажните собственици са длъжни
да изпълняват решенията на органите на управление на ЕС /чл. 6, т. 8 от ЗУЕС/. Решението
на ОС, което се е стабилизирало след изтичане на срока по чл. 40 от ЗУЕС може да породи
нови задължения за ЕС, както и конкретни нови правоотношения между ЕС и отделните
собственици.
С Решение № 47 от 27.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7403/2013 г., II г. о., ГК е даден
отговор на въпроса по който е допуснато касационното обжалване: „може ли по своето
естество „етажната собственост“ да бъде възприета като комплекс от правоотношения или
същата има характер на правно значим факт?“ и „допустимо ли е съществуването на етажна
собственост да се установява с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК при наличието на обоснован правен
интерес от това?“, съдът е приел, че термина етажна собственост може да служи и за
обозначаване на комплекс от правоотношения, като е приел също така, че не може да бъде
даден еднозначен отговор на въпроса дали правен спор свързан с етажна собственост касае
правоотношение или правно значим факт. Преценката зависи от смисъла, в който е
употребен термина при сезирането на съда.
В конкретния случай от изложените в исковите молби твърдения и петитум, става
ясно, че ищците се домогват да установят, че по отношение на тях не са настъпили
последиците на взетите решения на ОС на ЕС, проведено на 12.07.2018 г. Доколкото от
7
конкретни решения на ОС на ЕС биха могли да възникнат и конкретни правоотношения
между ЕС и собствениците, то в случая ищците искат да установят, че по силата на
оспореното решение на ОС на ЕС не са настъпили правни последици, и следователно за
ищците не са възникнали нито права, нито задължения /като част от съдържанието на едно
правоотношение/. За да се произнесе по такъв установителен иск, съдът неминуемо следва
да се занимае с преюдициалния спор относно законосъобразността на проведеното ОС, за
разглеждането на който обаче са налице процесуални пречки – този спор може да бъде
повдигнат само в рамките на преклузивен срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Извън този срок,
законосъобразността на взетите решения на ОС на ЕС не може да се оспорва нито пряко
чрез специалния иск по чл. 40 от ЗУЕС, нито косвено като преюдициален въпрос, от който е
обусловен изхода по иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
В заключение може да се каже, че специалния ред, предвиден в чл. 40 от ЗУЕС за
оспорване на решенията на ОС на ЕС, респективно на техните последици, изключва и
правния интерес от водене на иск по чл. 124 ГПК за установяване несъществуването на
конкретни правоотношения, които възникват вследствие на същите тези решения. Ето защо
исковете по чл. 124 от ГПК се явяват недопустими и поради липса на правен интерес.
Що се отнася до иска по чл. 40 от ЗУЕС, предявен при условията на евентуалност от
втората група ищци, то настоящият състав на въззивната инстанция напълно споделя
изложените от ЦРС мотиви за недопустимост поради предявяването му след преклузивния
срок по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Съдът намира за неоснователни оплакванията на
жалбоподателите, представлявани от адв. Лещев относно началния срок, от който според тях
следвало да се счита, че започва да тече срока по чл. 40, ал. 2 от ЗУЕС. Тези възражения се
основават на заявеното с отговора на исковата молба оспорването на истинността на
протокола от проведено ОС и на твърдения, че същият е антидатиран. Чрез оспорването на
протокола по реда на чл. 193 от ГПК, се заобикаля специалния ред, предвиден в чл. 16, ал. 7
от ЗУЕС, както и реда за оспорване на решенията на ОС на ЕС по чл. 40 от ЗУЕС. В
допълнение следва да се посочи, че с исковата молба не е била оспорена истинността на
протокола по чл. 16, ал. 7 от ЗУЕС, с който е удостоверено поставянето на съобщението за
изготвения протокол на видно място в комплекса. А началният момент, от който започва да
тече срока за оспорване на решенията се свързва именно с датата, на която е съставен
протокола по чл. 16, ал. 7 ЗУЕС.
Поради изложените по- горе мотиви, настоящият съдебен състав намира, че
обжалваното определение като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено. На
основание чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК определението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС, при обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК. Това важи и
за определението, в частта, в която е прекратен и евентуалния иск по чл. 40 от ЗУЕС,
именно с оглед обстоятелството, че същият е предявен при условията на евентуалност
спрямо заявения като главен иск по чл. 124 от ГПК.
8
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №260079 от 31.03.2021 г. по гр.д. № 405/2020 г. по
описа на Районен съд Царево, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявените искове.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен
срок, считано от съобщаването му на страните, при наличие на предпоставките на чл. 280,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9