Решение по дело №1516/2012 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 797
Дата: 12 декември 2012 г. (в сила от 16 януари 2013 г.)
Съдия: Йорданка Христова Вутова
Дело: 20124310201516
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 ноември 2012 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 12.12.2012 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми състав в открито заседание на единадесети декември,  две хиляди и дванадесета година, в състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: В.Д., като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1516 по описа за 2012 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление №4705/11/28.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., са наложени на Д.П.Д.,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за това, че на 20.10.2010 год., в 17.52 часа на път 1 клас №4, км.65+700 като водач на МПС лек с рег. № ВН8447ВМ, при обстоятелства: ПП І-4 км. 65+700 посока София - Варна управлява л.а. ВН8447ВМ със скорост 153 км.ч. при въведено с ПЗ В26 ограничение 60 км.ч. Превишението от 93 км.ч. е констатирано със система за контрол на скоростта SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. Водача не представя контролен талон към СУМПС, с което извършил

1. Движение със скорост над разрешените стойности за ППС, което управлява сигнализирани с пътен знак, с което виновно нарушил чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят П., който го обжалва в срок, и излага, че НП е незаконосъобразно, необосновано и несправедливо. Излага, че възразява срещу описаната фактическа обстановка, и че не е извършил вменените му нарушения. Излага, че АУАН не отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН, като не били посочени законовите разпоредби, които са нарушени, а също така бил нарушен чл.42, т.7 от ЗАНН, където било предвидено да има свидетел или очевидец на нарушението. Излага, че НП не отговаря на изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, като не били описани обстоятелствата при които е извършено нарушението. Моли при условия на алтернативност да се приложи по благоприятния за него закон.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Ответникът – ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП - редовно призовани не изпращат представител.

От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите С.Л.Н. и В.С.В., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 15.04.2011год. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение №4705 /бл. №231732/ от св. С.Л.Н. в присъствието на св. Г.А.Г. и св. В.С.В., срещу Д.П.Д.,***, за това, че на 20.10.2010 год., в 17.52.33 часа на ПП І-4 км. 65+700 с посока на движение София – Варна, е управлявал л.а. Фолксваген Голф, с рег. №ВН8447ВМ, собственост на Д.П.Д., ЕГН **********,***, със скорост 153 км.ч. при въведено с ПЗ В26 ограничение на скоростта от 60 км.ч. Превишението от 93 км.ч. е констатирано със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, и регистрирано в измервателен протокол №2085/2010 със снимков материал №00023 и показан на водача, с което е нарушил чл.21, ал.2 във вр. с чл.6, т.1, пр.3 от ЗДвП. С акта са иззети като доказателства – 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, снимка №00023, 1 бр. призовка/покана, АУАН 796095. В акта в графа „Възражения” не е  вписано възражение. Жалбоподателят е подписал акта на 26.05.2011г., когато му е бил връчен препис от последния. Въз основа на акта за нарушение е постановено обжалваното наказателно постановление.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка. От показанията на актосъставителя и свидетелят при съставянето на акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. Съдът кредитира в цялост показанията на св. В. и св. Н., които пресъздават свои непосредствени възприятия, придобити след обработването и разглеждането на снимков материал №00023 регистриран в измервателен протокол №2085/2010 год. констатиран със система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ. Именно от този снимков материал, приложен и приет като доказателство по делото, се установява, че жалбоподателят се е движил с превишена скорост от 153 км.ч., в пътен участък, за който е важало ограничение от 60 км.ч., въведено с п.з. В-26. В подкрепа на показанията на двамата свидетели са и приетите и вложени като доказателства по  делото – снимков материал №00023 регистриран в измервателен протокол №2085/2010 год., справка от централната база на КАТ на л.а. с рег. №ВН8447ВМ, 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г. на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год. Настоящата инстанция  намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административното нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП.

От обективна страна последният като водач на МПС по смисъла на &6, т.11  от ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, с превишена скорост от 153 км.ч., в пътен участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да се превишава е била въведена с п.з. В-26 и е важало ограничение от 60 км.ч.

От субективна страна деянието е извършено небрежно, тъй като жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е движил в участък от пътя за който е важало ограничение от 60 км.ч. въведено с п.з. В.26, не е следвало да надвишава 60 км.ч. Фактическата обстановка се установява от показанията на свидетелите Н. и В. и приетите и вложени като доказателства по делото писмени доказателства.

В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти. Безспорно установено е по делото, че управлявания от жалбоподателят  автомобил е бил засечен с техническо средство -  система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID №003059047ВВВ, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 09.10.2009 год., писмо с изх. №504/15.06.2010г. на Сименс ЕООД, Протокол за проверка №14 – ПД /10.12.2009 год. на ГД „МИУ”, схема за контрол на скоростта с техн. средство с Вх. №26723/17.06.2011 год., от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство и наличието на п.з. В-26 за процесния участък от пътя. В тази връзка е и приложения по делото снимков материал, видно от който именно л.а. управляван от жалбоподателят на процесната дата е бил заснет с превишена скорост. Обстоятелството, че на процесната дата именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало процесния автомобил се установява от приетата и вложена като доказателство по делото 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, от която е видно, че жалбоподателят е декларирал, че на процесната дата именно той е управлявал л.а. с превишена скорост. Цитираната по горе декларация, както в хода на административно наказателното производство, така и в хода на съдебното производство не беше оспорена от страните, поради което съдът приема, че декларираните в последната обстоятелства отговарят на истината. При определяне на превишението съдът намира, че административно наказващия орган правилно е взел предвид отклонението от 3%, което дава системата за контрол на пътя, използвана в случая, и правилно е дал  толеранс, като жалбоподателят правилно е санкциониран за скорост от 153 км.ч.  С оглед на гореизложеното, съдът приема за установено по несъмнен начин извършването на нарушението, авторството и вината на жалбоподателят, като направените възражения касаещи горецитираните обстоятелства се явяват неоснователни.

При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е съставен при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. И в акта  и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. Изложеното обуславя редовност на акта за нарушение, който от друга страна, доколкото отразените в него констатации не са опровергани, сам по себе си е доказателство за   нарушението съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП. В тази връзка съдът намира за неоснователни направените с жалбата възражения касаещи допуснати процесуални нарушения при съставянето на акта и издаването на НП. По делото е приет и вложен снимков материал, от който безспорно се установява извършването на нарушението. Относно направеното възражение, че акта е съставен в отсъствие на свидетели очевидци на нарушението, което безспорно се установи в хода на съдебното следствие, съдът намира, че последното не съставлява съществено процесуално нарушение, тъй като съгласно разпоредбата на чл.40, ал.3 от ЗАНН „При липса на свидетели, присъствували при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него.”, която разпоредба правилно е приложена в случая. От друга страна безспорно от събраните по делото доказателства се установява, че нарушението е констатирано с автоматизирана система за видеоконтрол на пътя, като при заснемането на движещия се с превишена скорост л. а. на жалбоподателят не е имало очевидци. Данните са снети по надлежния ред от системата, били са обработени, констатирано е нарушението на жалбоподателят от актосъставителят и съответно в присъствието на двама свидетели е бил съставен АУАН, като при съставянето му са спазени императивните разпоредби на ЗАНН.

Наказващия орган e наложил на жалбоподателят административни наказания  по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП – глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, които са били в рамките на предвидените в ЗДвП за извършеното нарушение. В ДВ брой №10 от 01.02.2011 год. обаче е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за движението по пътищата, с който в т.6 на чл.182, ал.2 от ЗДвП цифрата „200” е заменена с „250”, а думите „и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС” се заличават. Съгласно разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН “Ако до влизане в сила на НП последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по благоприятна за нарушителят”. С оглед на това, съдът намира, че НП следва да бъде отменено, в частта, в която на жалбоподателят е наложено наказание лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца, както и в частта в която на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 13 контролни точки по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, тъй като за това нарушение вече съгласно действащата нормативна уредба не се отнемат контролни точки. Съдът намира, че в случая не следва да се увеличава размера на наложената глоба, с оглед забраната да се утежнява положението на жалбоподателят при условие, че производството е инициирано по негова жалба.

При съставянето на АУАН не е изтекъл срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за образуване на административно наказателно производство, който е 3 месеца. Съгласно, чл.34, ал.1 от ЗАНН „Не се образува административно наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, банкови, екологични и валутни нарушения, както и по Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Кодекса за застраховането и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години.”. В случая видно от събраните и приети и вложени като доказателства по делото писмени доказателства, в частност 1 бр. декларация по чл.188 от ЗДвП, се установява, че жалбоподателят е попълнил тази декларация на 17.03.2011 год., като обстоятелството, че именно жалбоподателят, а не друго лице е управлявало л.а. със превишена скорост е станало известно на актосъставителят едва на 17.03.2011 год.  Именно от тази дата започва да тече и предвидения в закона 3 месечен срок за съставянето на АУАН, който срок в случая с оглед на обстоятелството, че АУАН е съставен на 15.04.2011 г. е спазен от актосъставителят. Видно е от приложената по делото призовка, че жалбоподателят е бил поканен за съставянето на АУАН и след като не се е явил правилно акта е бил съставен в негово отсъствие, като е спазена процедурата по връчването му.

 С оглед на гореизложеното, съдът счита, че обжалваното Наказателно постановление следва да се отмени в частта, в която на жалбоподателят е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца” и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП,  и се потвърди в частта, в която на жалбоподателят е наложено наказание глоба в размер на 200.00 лева.            

При този изход на процеса  въпроса за разноските  не следва да се обсъжда, тъй като такива не са претендирани, а от друга страна в това производство е недопустимо присъждането на разноски.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

  

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4705/11/28.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., В ЧАСТТА, в която са наложени на Д.П.Д.,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП наказание „лишаване от право да управлява МПС за 3 месеца” и на основание Наредба №І-1959 на МВР са му отнети общо 12 контролни точки по чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №4705/11/28.06.2011 год. на Николай Васков Недялков, Началник на сектор ПП – Ловеч към ОДМВР гр. Ловеч, упълномощен с МЗ № Із – 1687 от 02.08.2010 год., В ЧАСТТА, в която е наложено на Д.П.Д.,***, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.182, ал.2, т.6 от ЗДвП наказание „Глоба в размер на 200.00 лева” за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

   Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: