№ 2237
гр. София, 20.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20211110212043 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 189, ал. 14 от ЗДвП, вр. чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Б. Г., ЛНЧ *** против
наказателно постановление № 21-4332-012879 от 24.06.2021 г., издадено от
началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция” СДВР, с което за
нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, пред.1 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се
сочат допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния
закон в хода на административнонаказателното производство. Твърди се
неясно описание на деянието. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя
изцяло поддържа депозираната жалба и изложените в нея аргументи за
отмяна на атакуваното НП. Заявява, че деянието било недоказано, а
поведението на нарушителя не било виновно. Претендира разноски.
За АНО, редовно призован, не се явява представител в съдебно
заседание.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните
съображения: атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване
по реда на ЗАНН, жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити и производството по нея е редовно образувано пред
РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 31.05.2021 г., около 22:50 часа, жалбоподателят Б. Г. управлявал лек
автомобил марка „**”, модел „***”, с рег. № ***, като се движел в град ***“,
в посока от ул. ** към бул. ** срещу номер 83. На пътното платно имало
цистерна с вода, като служител на Столична община почиствал пътя
поливайки с маркуч. Поради движение с несъобразена с мокрия път скорост,
жалбоподателят изгубил контрол върху управляваното от него МПС,
автомобилът поднесъл и самокатастрофирал в паркирания отдясно лек
автомобил марка „**”, модел ***, с рег. № ***. Именно мократа пътна
настилка допринесла за загубата на контрол върху автомобила. От
произшествието настъпили материални щети по двата автомобила. За случая
бил подаден сигнал в ОПП-СДВР, като на мястото на инцидента пристигнали
служители от Пътна полиция – свидетелите А.Д. и В.Г.. На мястото дошъл и
собственикът на ударения автомобил марка „**“. Полицаите извършили оглед
на местопроизшествието и снели обяснения от водача Б. Г..
Поради така установените обстоятелства срещу Б. Г. бил съставен
АУАН № 451260 от 01.06.2021 г., който му бил връчен на същата дата. Актът
бил подписан от актосъставителя и един свидетел, а нарушението било
квалифицирано по чл.20, ал.2 от ЗДвП. Актът бил предявен на нарушителя,
който го подписал без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложените в акта
фактически констатации за доказани и въз основа на него издал обжалваното
понастоящем наказателно постановление № 21-4332-012879 от 24.06.2021 г., с
което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 200 лева на основание чл.179,
ал.2, пред.1 от ЗДвП.
Гореизложената фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от показанията на свидетелите А.Д., В.Г. и В.Г., както и от
2
приложените по делото писмени доказателства. Свидетелят Д. подробно
разказа как на процесната дата получили сигнал за настъпило ПТП на бул.
*** срещу входа на паркинга на телевизия „***“. При пристигането на място
установили лек автомобил „**“, който бил ударил лек автомобил „**“. След
снемане на обяснения от водача и огледа на щетите на двата автомобила
свидетелят установил, че водачът на лекия автомобил „**“ е изгубил контрол,
автомобилът е поднесъл и е ударил паркирания отдясно на него автомобил
„**“. Разказът на свидетеля Д. изцяло се подкрепя от думите на колегата му
В.Г., който също потвърждава, че били изпратени по сигнал за настъпило
ПТП. На бул. *** срещу входа на паркинга на телевизия „***“ установили лек
автомобил „**“, който бил ударил лек автомобил „**“. Доведената от
жалбоподателя свидетелка В.Г. отново потвърждава за настъпилото
произшествие. Тя е била пасажер в автомобила на жалбоподателя, като
подробно описва как на процесната дата, излизайки на бул. ***, видели
цистерна с вода, която почиствала улицата и един човек пръскал с маркуч във
всички посоки по платното. Тогава автомобилът поднесъл на мокрия път и се
ударил леко в паркирано от страни друго превозно средство. Съдът изцяло
кредитира показанията на тримата свидетели, тъй като същите са логични,
последователи, непротиворечиви, взаимно се допълват и напълно
кореспондират с описаното в съставения АУАН и протокола за настъпилото
ПТП. Самият жалбоподател по същество също не оспорва настъпилото
произшествие, но иска отмяна на издаденото НП на процесуално основание и
тъй като според него нямал вина за инцидента.
Въз основа на изложеното, съдът прие за категорично установени
описаните по-горе фактически констатации.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението
си в качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло
правилността на наказателното постановление, независимо от
основанията, посочени от страните, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1
от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира следното:
В административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на
жалбоподателя да се защити. Спазени са императивните изисквания на
3
нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и сроковете за издаване на двата акта по
чл.34 от ЗАНН. В АУАН и НП са посочени времето и мястото, където е
извършено нарушението. Същото е точно, ясно описано и са отразени
обстоятелствата, при които е било извършено. Нарушителят е бил запознат с
всички съществени факти от значение за реализиране правото му на защита
срещу административното обвинение. Отразена е правилно нарушената
законова разпоредба както и основанието, на което се налага санкцията.
Поради това не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното
НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения,
водещи до порочност на административнонаказателното производство, до
нищожност на съставения АУАН или до нищожност на издаденото НП.
При така установената фактическа обстановка, съдът счита, че
жалбоподателят е осъществил състава на чл.20, ал.2 от ЗДвП, който
задължава водачите на пътни превозни средства при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на
необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Именно
поради движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост – мокра
пътна настилка, жалбоподателят е изгубил контрол върху управлявания от
него автомобил, превозното средство е поднесло и се е ударило в паркиран
отдясно друг лек автомобил. Произшествието е настъпило, тъй като
жалбоподателят не е управлявал автомобила с такава скорост, даваща му
възможност при стъпване върху мократа настилка безпроблемно да овладее
управлението на превозното средство и безаварийно да премина през мокрия
участък, като избегне произшествие. Действително мократа настилка е
допринесла за загубата на контрол и настъпване на удара, но това не може да
доведе до отпадане на отговорността на водача, тъй като беше отбелязано, че
той е трябвало да управлява с такава скорост, даваща му възможност при
мокър път да намали или да спре безаварийно, с цел избягване на
произшествие. Освен това е видно, че произшествието е настъпило през
тъмната част на денонощието и той явно не се е съобразил освен със
4
състоянието на пътя и с условията на видимост. Да бъде съобразена скоростта
на движение с условията на видимост означава, че когато превозното
средство се движи в тъмната част на денонощието, то трябва да бъде
управлявано с такава скорост, която да позволи на водача да спре в
осветената зона на фаровете при поява на някакво препятствие на пътя, тоест
не може деянието на водача да се оправдава с намиращата се на пътя
цистерна с вода и евентуалния опит за избягване на сблъсък с нея. Когато
автомобилът се движи на дълги светлини скоростта може да е по-висока, тъй
като осветената зона, която се явява и зоната за спиране е по-голяма.
Съответно при движение на къси светлини скоростта трябва да е по-ниска.
Всяка една скорост, която след поява на препятствие на пътя, осветено от
фаровете на автомобила, не позволява да бъде преустановено движението на
превозното средство в рамките на осветената зона и преди да се стигне до
контакт, се явява несъобразена с конкретните условия на видимост,
независимо от това дали е била разрешена за движение. Всяка неразрешена
скорост за движение винаги е и несъобразена, но може скоростта за движение
да е разрешена и пак да е несъобразена, тъй като трябва да бъдат отчитани и
всички останали обстоятелства, посочени в чл.20, ал.2 от ЗДвП.
С оглед на изложеното се явяват неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че произшествието е настъпило заради цистерната с вода в
насрещното платно. Дори той да се е движел с 30 км/ч, както е посочил в
попълнената декларация, то тази скорост явно е била несъобразена със
състоянието на пътя и условията на видимост през нощта, щом не е могъл да
избегне поднасянето на автомобила и удара в паркираното превозно средство,
след като фаровете са осветили мократа настилка и цистерната с вода. От
друга страна наличието на вода на пътя не може да е основание за отпадане на
вината. Жалбоподателят е трябвало да се движи с такава скорост, че да успее
да овладее автомобила на мокрия участък. Дали се движи по черен път в
някое село или по многолентов осветен булевард в центъра на столицата, то
правилата за движение са едни и същи, и важат на територията на цялата
страна. Деянието се явява със сериозна обществена опасност, тъй като е
извършено в центъра на столицата и е могло в близост да има пешеходци,
които сериозно да пострадат при произшествието и чист късмет е била
липсата на други хора на мястото на удара. Освен това е бил застрашен и
животът на служителите на Столична община, които с маркуч са почиствали
5
пътното платно, тъй като при загубата на контрол е имало вероятност
автомобилът да удари и тях. Свидетелката Г. и самият жалбоподател
посочват, че цистерната с вода били в насрещното платно, тоест тя по
никакъв начин не е създавала опасност за самия нарушител, понеже не се е
намирала в неговото платно за движение и не става ясно, как евентуално той
се е опитвал да избегне сблъсък с нея, щом тя се е намирала в лентите за
насрещно движение. Това би означавало, че самият нарушител е навлязъл
неправомерно в насрещното платно, което пък говори за толкова
несъобразена скорост, която дори не му е дала възможност да се движи в
собственото си платно.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват
само в изрично предвидените от закона случаи, тоест макар произшествието
да не е настъпило умишлено, то водачът е могъл и е бил длъжен да предвиди,
че при движение с такава скорост и мокра пътна настилка, може да настъпи
ПТП, но въпреки това не го е направил и не е намалил скоростта.
Нарушителят Г. е трябвало да намали скоростта след като се е движил през
нощта и при забелязването на мокрия участък, като поддържа една
съобразена скорост, която му дава възможност да намали, ако се появи
препятствие на пътя и възникне опасност от произшествие, а в случай на
необходимост и да спре, предотвратявайки загубата на контрол, довела до
удар с паркирания автомобил. Всяка скорост, която не му е позволявала да
стори това, се явява несъобразена със състоянието на пътя и условията на
видимост, дори да е разрешена за движение в съответния пътен участък.
Правилно жалбоподателят е бил санкциониран на основание чл.179,
ал.2 от ЗДвП, който предвижда глоба от 200 лева за извършеното нарушение.
Наложеното наказание е във фиксиран размер, поради което съдът не може да
го изменя.
Предвид немалката обществена опасност на извършеното нарушение,
съдът намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН
и случаят да се третира като маловажен. В последно време изключително
много зачестиха пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно
на шофиране с превишена или несъобразена скорост. В редица случаи тези
произшествия завършват със смърт или сериозни телесни увреждания.
Поради тази причина следва да се обърне сериозно внимание на водачите,
6
които си позволяват такова неправомерно поведение и според настоящия
състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят както
индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по
смисъла на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат
нарушителя към спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо,
възпитателно и предупредително действие по отношение на останалите
членове на обществото. Отново следва да бъде обърнато внимание, че
произшествието е настъпило в населено място – в центъра на столицата,
поради което деянието се явява със завишена обществена опасност, тъй като в
близост е могло да има пешеходци, които сериозно да пострадат и чист
късмет е била липсата на други хора на мястото на удара.
Въз основа на изложеното съдът намира, че наказателното
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
След като издаденото НП се потвърждава, то няма как да бъде уважено
искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на
разноски, а от своя страна наказващият орган не е претендирал такива, поради
което разноски не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН,
Софийският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-4332-012879 от
24.06.2021 г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция”
СДВР, с което за нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП на Б. Г., ЛНЧ *** е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева на
основание чл.179, ал.2, пред.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7