РЕШЕНИЕ
№163
гр. Самоков, 27.10.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното заседание, проведено на двадесет и седми февруари през две хиляди и седемнадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 71 по описа на съда за
„Хета асет резолюшън ауто България” ООД, гр. София /понастоящем ЕООД/, с предишно
наименование „Хипо алпе-адриа-аутолизинг” ООД, е предявило /предвид уточнението
на исковата молба, постъпило в съда на 07.03.2016 г./ срещу „Салинели” ЕООД, гр. Самоков и А.Х.М. *** иск за установяване на съществуването
на свое вземане срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата 3036,11
евро, представляваща дължима част от вземане по запис на заповед, издаден от
първия ответник на 13.05.2008 г. в гр. София за сумата 10150,44 евро с падеж
01.06.2012 г., по който вторият ответник учредил менителнично поръчителство за
издателя, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2015 г. до
окончателното й изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
горепосоченият запис на заповед е издаден от ответника „Салинели” ЕООД, гр.
Самоков и с оглед съдържанието му, което изцяло съответства на изискванията на
чл. 535 от ТЗ, той породил задължение на този ответник да заплати на ищеца
посочената в записа на заповед сума, от която в настоящото производство се
претендира като дължима, част в размер 3036,11 евро. Вземането станало
изискуемо с настъпване на падежа на записа на заповед – 01.06.2012 г.
Солидарната отговорност на ответника А.Х.М. за заплащане на претендираната сума
се обосновава с едностранно учреденото от него менителнично поръчителство
/авал/ на ценната книга. За вземането си в претендирания в настоящото
производство размер ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 389/2015 г. по описа на
РС – Самоков. Съдът уважил заявлението и издал заповед за незабавно изпълнение,
а в срока по чл. 414 от ГПК ответниците подали възражения срещу заповедта. Това
обосновава според ищеца правния му интерес да предяви установителен иск за вземането
по записа на заповед.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответниците представят отговор на исковата молба, в който оспорват иска и
заявяват становище за неговата недопустимост и неоснователност. В тази връзка
сочат, че записът на заповед е издаден като обезпечение за изпълнение на
задължения на „Салинели” ЕООД, гр. Самоков по сключени с ищеца договори за
финансов лизинг и че по искове между същите страни и със същия предмет са
образувани т. д. № 233/2015 г. и т. д. № 235/2015 г. по описа на Софийския
окръжен съд.
В изпълнение на служебното си
задължение за проверка на допустимостта на исковете предвид наведените от
ответниците твърдения в отговора на исковата молба, съдът е изискал справка от
Софийския окръжен съд за страните, основанието и предмета на исковете по
посочените търговски дела, видно от която исковете по тях се основават на
записи на заповед, издадени от ответника „Салинели” ЕООД и авалирани от
ответника А.М., част от които /по т. д. № 235/2015 г. на СОС/ са издадени на
дата, различна от датата на записа на заповед, на който ищецът основава
претенцията си в настоящото производство, а останалата част от тях /по т. д. №
233/2015 г. на СОС/ са издадени на същата дата, но са с различни падежи от
падежа на процесния по настоящото дело запис на заповед. Поради това и по
съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, с протоколно
определение, постановено в с. з. на 19.09.2016 г. съдът е оставил без уважение
искането на ответниците за прекратяване на производството по настоящото дело.
Пред съда ищецът се представлява
от пълномощника си юрк. Ал. Тунчев, който заявява, че поддържа иска.
Ответниците се представляват от
пълномощника си адв. Пл. Паунов, който поддържа становището по иска, изразено в
отговора на исковата молба.
С оглед съдържащия се в отговора
на исковата молба довод на ответниците, че записът на заповед, на който се
основава предявения иск, е издаден от „Салинели” ЕООД, гр. Самоков за
обезпечаване изпълнението на негови задължения по договори за финансов лизинг,
в с. з. на 19.09.2016 г. и на 28.11.2016 г. пълномощникът на ищеца заявява, че този
запис на заповед обезпечава задължения на „Салинели” ЕООД по сключен между това
дружество и ищеца договор за финансов лизинг № *********, който има за лизингов
обект лек автомобил „Ауди Q7”.
Във връзка с посоченото от
процесуалния представител на ищеца конкретно каузално правоотношение, по което
процесният запис на заповед е издаден като обезпечение на договорните
задължения на неговия издател, в с. з. на 28.11.2016 г. пълномощникът на
ответниците заявява, че плащанията на лизинговите вноски по този договор са
редовни и по тях не е настъпила забава, поради което за ищеца не съществува
основание да ангажира отговорността на ответниците за задължение, произтичащо
от този запис на заповед.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 13.05.2008 г. в гр. София е
издаден запис на заповед, представен в оригинал по приложеното ч. гр. д. № 389/2015
г. по описа на РС – Самоков, в който е посочено, че ответникът „Салинели” ЕООД,
гр. Самоков, представлявано от А.Х.М., безусловно и неотменимо се е задължило
да плати по този запис на заповед на „Хипо алпе-адриа-аутолизинг” ЕООД, гр.
София или на негова заповед, сумата 10150,44 евро без протест и разноски на
падеж 01.06.2012 г. Записът на заповед носи подписа на А.Х.М. като представител
на издателя „Салинели” ЕООД, а освен това М. е подписал записа на заповед и
като физическо лице, което е авалирало задължението по него при условията, при
които то е поето. Автентичността на подписите на А.М. върху записа на заповед
не е оспорена по настоящото дело.
От извършените служебни справки
по електронен път по ЕИК на онези от страните, които са търговски дружества, се
установява, че до 28.01.2015 г. наименованието на фирмата на ищеца с ЕИК
********* е било „Хипо алпе-адриа-аутолизинг”; дружествената му форма до
15.12.2009 г. е била ЕООД; оттогава и към датата на предявяване на заявлението
по чл. 417 от ГПК и на настоящия иск – ООД, а след приключване на устните
състезания и към датата на постановяване на решението – отново ЕООД. Управител
на ответното дружество „Салинели” ЕООД с ЕИК ********* е бил А.Х.М. до
19.07.2013 г., а оттогава до настоящия момент управител на дружеството е
Теменужка Борисова Методиева.
По делото е представен договор,
сключен на 13.05.2008 г. между ищеца като лизингодател, Явор Данаилов Руменов
като лизингополучател и ответника „Салинели” ЕООД, гр. Самоков като поемател,
по силата на който ответникът „Салинели” ЕООД, гр. Самоков е заместил
лизингополучателя Руменов във всички права и задължения по договор за финансов
лизинг № *********, сключен между ищеца и лизингополучателя. По силата на това
тристранно съглашение „Салинели” ЕООД, гр. Самоков се е задължило да изпълни
всички задължения на лизингополучателя, произтичащи от договора за финансов
лизинг, в които се включват дължимите към момента на сключването му лизингови
вноски, в това число и просрочените, лихвите върху тях и всички други дължими
плащания до края на срока на лизинговия договор, като всички задължения са
посочени в погасителен план – приложение 1 към договора от 13.05.2008 г.
Посочено е в този договор, че за нуждите на информационната система на ищеца
номерът на договора за финансов лизинг се променя от ********* на *********.
Видно е от договор за финансов
лизинг № *********, че лизингов обект на договора е лек автомобил Audi Q7, шаси № WAUZZZ4L87D008711, двигател № BUG006434, като в приложение 2 към
договора сред обезпеченията към него са посочени и записи на заповед, издадени
от „Салинели” ЕООД и авалирани от А.Х.М.. Ответниците са представили и актуален
погасителен план по договора към 10.01.2009 г. Този план не е подписан от
страните, но е представен от ответника с отговора на исковата молба в подкрепа
на твърденията му и не е оспорен от ищеца, поради което следва да се приеме, че
в него са установени размерите и падежите на паричните задължения на ответника
„Салинели” ЕООД за лизингови вноски по договора за финансов лизинг.
Установява се от приетото и
неоспорено от страните заключение на вещото лице В.К. по съдебно-счетоводната
експертиза, че по договор за финансов лизинг № ********* са платени вноски в
размер 58393,53 лв., като при плащането им е допускана забава и са внасяни и
лихви за забава. Вещото лице посочва, че други конкретни задачи на експертизата
не са формулирани, но подчертава в заключението си, че не е вярно твърдението,
че по лизинговия договор няма допусната забава за плащане на лизингови вноски.
Според констативната част на заключението, по данни на ищеца, ответното
дружество „Салинели” ЕООД, гр. Самоков е погасявало задълженията си по договора
редовно до м. януари
При така установените факти, правните изводи на съда са следните:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ за установяване съществуването
на вземане на ищеца срещу ответниците за солидарно заплащане на сумата 3036,11
евро, представляваща дължима част от вземане по запис на заповед, издаден от
ответника „Салинели” ЕООД, гр. Самоков на 13.05.2008 г. в гр. София за сумата
10150,44 евро с падеж 01.06.2012 г. и авалиран от ответника А.Х.М., ведно със
законната лихва върху тази сума от 03.06.2015 г. до окончателното й изплащане.
Искът не е предявен като
частичен, тъй като независимо от изложените в исковата молба обстоятелства
относно размера на задължението по записа на заповед към датата на издаването
му, ищецът не твърди към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което е образувано ч. гр.
д. № 389/2015 г. по описа на РС – Самоков, респ. към датата на предявяване на
иска, по който е образувано настоящото производство, вземането да съществува в
пълния посочен в записа на заповед негов размер от 10150,44 евро.
Налице е у ищеца правен интерес
от предявяване на установителен иск срещу ответниците за съществуването на посоченото
вземане. Установява се от приложеното ч. гр. д. № 389/2015 г. на РС – Самоков,
че същото е образувано по заявление на ищеца за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК солидарно срещу ответниците за плащане
на претендираната сума и че срещу издадената заповед за изпълнение длъжниците са
подали възражения в сроковете по чл. 414, ал. 2 от ГПК, а заявителят е предявил
в едномесечен срок от съобщението иск за установяване на съществуването на
вземането, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение.
По изложените съображения искът е
допустим, а по същество е основателен.
С представения в оригинал по ч.
гр. д. № 389/2015 г. на РС – Самоков запис на заповед, издаден на 13.05.2008 г.
в гр. София от ответника „Салинели” ЕООД, гр. Самоков, същият валидно е поел
безусловно задължение да плати на ищеца или на негова заповед сумата 10150,44 евро
на падеж 01.06.2012 г. Документът съдържа всички законоустановени реквизити по
чл. 535, т. 1-3 и т. 5-7 от ТЗ. Липсата на посочване в него на място за плащане
/чл. 535, т. 4 от ТЗ/ не го лишава от характеристиките му на запис на заповед,
тъй като съгласно чл. 536, ал. 3 от ТЗ мястото на издаването /което е посочено/
се смята за място на плащането. Поради това документът представлява запис на
заповед и съгласно чл. 538, ал. 1 от ТЗ ангажира отговорността на ответника като
негов издател за заплащане на посочената в него сума на поемателя на ценната
книга – ищец в настоящото производство, от която в заповедното производство е
претендирана част в размер 3036,11 евро и която очертава предмета и размера на
предявения установителен иск. Промяната на наименованието на ищцовото дружество
не води до промяна в неговата правосубектност предвид обстоятелството, че ЕИК
на дружеството е непроменен.
С едностранното си писмено
изявление на лицевата страна на записа на заповед ответникът А.Х.М. валидно е
учредил менителнично поръчителство, за което с оглед чл. 537 от ТЗ са приложими
разпоредбите на чл. 483-485 от ТЗ. От съдържанието на това изявление се налага
извод, че този ответник е поръчителствал за издателя на записа на заповед
„Салинели” ЕООД, гр. Самоков и отговаря солидарно с него за плащане на сумата
по записа на заповед /чл. 484, ал. 3 от ТЗ и чл. 485, ал. 1 от ТЗ/.
Изискуемостта на солидарните
задължения на ответниците „Салинели” ЕООД, гр. Самоков и А.Х.М. – съответно
издател и менителничен поръчител /авалист/ по записа на заповед – за заплащане
на посочената в него сума, е настъпила с настъпване на падежа на ценната книга
– 01.06.2012 г.
В отговора на исковата молба
ответниците са направили едно доста неконкретно възражение срещу съществуването
на вземането по записа на заповед, основано на твърдението, че записът на
заповед обезпечавал изпълнение на задължения на „Салинели” ЕООД, гр. Самоков,
произтичащи от други каузални правоотношения между него и ищеца по сключени
между тях договори за финансов лизинг. Както вече се посочи, в хода на
съдебното производство и в отговор на това възражение ищецът чрез пълномощника
си е допринесъл за уточняването му, като е заявил, че записът на заповед е
издаден като обезпечение на задълженията на ответника „Салинели” ЕООД, гр.
Самоков по един от тези договори за финансов лизинг, а именно по договор за
финансов лизинг № ********* с лизингов обект – лек автомобил Audi Q7, шаси № WAUZZZ4L87D008711, двигател № BUG006434. Ответниците не са оспорили това
уточняващо твърдение на ищеца, а напротив – изтъкнали са в хода на делото чрез
пълномощника им, че не е допусната забава в плащането на лизингови вноски по
този договор, поради което записът на заповед бил лишен от обезпечителна функция
за неизпълнени договорни парични задължения на лизингополучателя „Салинели”
ЕООД, гр. Самоков и претенцията, основана на този запис на заповед е
неоснователна.
Така очертаното възражение на
ответниците, че „Салинели” ЕООД, гр. Самоков е изпълнявало точно задълженията си
по договор за финансов лизинг № ********* и не е допускало забава в плащането
на лизингови вноски по този договор, е неоснователно. Преди всичко следва да се
отбележи, че от събраните по делото доказателства /в т. ч. за страните и предмета
на посочените по-горе дела в СОС/ се установява, че ответникът „Салинели” ЕООД,
гр. Самоков е издал на 13.05.2008 г., а ответникът А.Х.М. е авалирал, най-малко
три отделни записа на заповед, като два от тях са с падежи съответно на
01.06.2010 г. и на 01.06.2011 г. и вземанията по тях са предмет на т. д. №
233/2015 г. по описа на СОС, а третият е с падеж 01.06.2012 г. и вземането по
него е предмет на настоящия установителен иск. Безспорно е, че тези записи на
заповед са издадени като обезпечение на вземанията на ищеца срещу ответника
„Салинели” ЕООД, гр. Самоков по договора за финансов лизинг № *********. С
оглед техния брой и датите на падежите по тях, а и при липсата на каквито и да
било други по-конкретни твърдения на ответниците за обезпечителната функция на
процесния запис на заповед, се налага извод, че всеки от трите записа на
заповед е имал предназначението да обезпечи изпълнението на задълженията на
„Салинели” ЕООД, гр. Самоков по този договор за лизинг за плащане на лизингови
вноски, чиито падежи са настъпили в последните 12 месеца до неговия /на
съответния запис на заповед/ падеж. Така процесният запис на заповед, чийто
падеж е настъпил на 01.06.2012 г., е обезпечавал задълженията на ответника
„Салинели” ЕООД, гр. Самоков за заплащане на лизингови вноски по посочения
договор за финансов лизинг, дължими на падежи, настъпили от 01.07.2011 г. до
01.06.2012 г. Дори тази констатация да е евентуално недотам прецизна относно началния и крайния момент на периода
на задължението на „Салинели” ЕООД, за чието неизпълнение е издаден като
обезпечение процесният запис на заповед с падеж 01.06.2012 г., то безспорно се
установява от заключението на вещото лице, че по договора за финансов лизинг са
платени само 58393,53 лв. Тази сума е левовата равностойност на около 29856
евро по фиксирания курс на БНБ, а от своя страна тя покрива сбора от първите 30
лизингови вноски съгласно погасителния план към договора за финансов лизинг – с
падеж до 01.11.2010 г. и част от 31-вата лизингова вноска с падеж 01.12.2010 г.
Този извод, основан на аритметически сбор на посочените лизингови вноски
съгласно погасителния план към договора, кореспондира именно с установеното от
вещото лице обстоятелство, че лизинговата вноска за м. декември
При прилагане на диспозитивното и
състезателното начало в гражданския процес и на правилата относно разпределението
на доказателствената тежест, които установяват в чия правна сфера следва да
настъпят неблагоприятните последици от недоказването на определени факти с
правно значение, съдът при тази съвкупност от обстоятелства приема, че
ответникът „Салинели” ЕООД, гр. Самоков не е погасил лизингови вноски с падежи
от 01.07.2011 г. до 01.06.2012 г. по сключения с ищеца договор за финансов
лизинг № *********, чийто общ размер значително надвишава размера на
претенцията по настоящото дело. Поради това основанието на задължението по
процесния запис на заповед, непосочено в ценната книга предвид нейното
естество, а произтичащо от каузалното правоотношение между поемателя и издателя
й по сключен между тях договор за финансов лизинг, и по-конкретно
представляващо своеобразно обезпечение срещу неизпълнението на задължението на
издателя-лизингополучател за плащане на лизингови вноски на техните падежи, не
е отпаднало и съществува както към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 389/2015 г. на РС –
Самоков, така и при подаване на исковата молба и при приключване на устните
състезания по настоящото дело.
Възражението на ответниците, че
обезпеченото със записа на заповед задължение на лизингополучателя за заплащане
на лизингови вноски по договора за финансов лизинг /или на части от тях/ е
погасено по давност, е неоснователно. Между ищеца и ответника „Салинели” ЕООД,
гр. Самоков е сключен договор за финансов
лизинг, който не е договор за наем, а има съществени елементи на договор за
кредит. Лизинговите вноски по този договор не са периодични плащания, тъй като
задължението за връщане на кредита е едно и уговорката за изпълнението му на
погасителни вноски представлява съгласие на кредитора да приеме изпълнение от
страна на длъжника на части, по арг. от чл. 66 ЗЗД. Ето защо лизинговите вноски
представляват в случая частични, а не периодични плащания /в този смисъл
Решение 61/12.07.2011 г. по гр. д. № 795/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и Решение
8/05.04.2012 г. по гр. д. № 523/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о./. Затова те се
погасяват по давност с изтичане на 5 години от настъпване на тяхната
изискуемост съгласно чл. 110 от ЗЗД, а не с изтичане на 3 години от същия
начален момент съгласно чл. 111, б. „в” от ЗЗД. Както вече се посочи, при недостатъчната
конкретност на възражението на ответниците за връзка между задължението на
„Салинели” ЕООД, гр. Самоков по записа на заповед и задълженията му по
каузалното правоотношение, основано на сключен с ищеца договор за финансов
лизинг, следва да се приеме, че записът на заповед обезпечава изпълнението на
задължения за лизингови вноски по договора с падежи, настъпили в периода от
01.07.2011 г. до 01.06.2012 г. Съгласно чл. 422, ал. 1 от ГПК искът за
съществуването на вземането се смята предявен от момента на подаването на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен едномесечният
срок за предявяването му, предвиден в чл. 415, ал. 1 от ГПК. Срокът за
предявяване на иска в случая е спазен, поради което искът се смята предявен на
01.06.2015 г. – денят, в който заявлението, подадено по пощата, е постъпило в
приемащата го пощенска станция, видно от запазения пощенски плик /л. 8 от ч.
гр. д. № 389/2015 г. на РС – Самоков/, с който то е прието в РС – Самоков и е
заведено във входящия дневник в регистратурата на съда с вх. № 837/03.06.2015
г. От датата дори на най-рано настъпилия падеж на лизингова вноска /01.07.2011
г./, обезпечена с издаване на процесния запис на заповед, до 01.06.2015 г. –
датата, на която искът се счита предявен, са изминали по-малко от 5 години,
поради което възражението за погасяване по давност на каузалните задължения на
ответника „Салинели” ЕООД, гр. Самоков, съставляващи основанието на
задължението по процесния запис на заповед, е изцяло неоснователно.
Доколкото направеното от
ответниците в отговора на исковата молба възражение за изтекла погасителна
давност е изключително обтекаемо /вж. стр. 5 от отговора, л. 36 от делото/,
съдът не намира за излишно или безпредметно да се произнесе и в онзи негов
аспект, който касае погасяване по давност на вземането /или на части от него/
по самия запис на заповед. Дори и относимо към вземането по записа на заповед,
това възражение е неоснователно по следните съображения:
Съгласно чл. 538, ал. 1 от ТЗ издателят
на запис на заповед е задължен по същия начин, както платецът на менителницата.
Следователно в съответствие с чл. 531, ал. 1 от ТЗ, приложима съгласно чл. 537
от ТЗ съответно и към записа на заповед, срокът на погасителната давност за
вземане на поемателя срещу издателя, основано на самия запис на заповед /а не
на каузалното правоотношение, стоящо в основата на издаването му/ е тригодишен
и започва да тече от падежа. Падежът по процесния запис на заповед е настъпил на
определен ден – 01.06.2012 г. Както вече се посочи по-горе, заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 389/2015 г. на РС –
Самоков се смята, с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2, изр. първо от ГПК,
като подадено на 01.06.2015 г. В чл. 422, ал. 1 от ГПК е установена законова
фикция – че искът за съществуването на вземането се смята предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ако е спазен
едномесечният срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК. Този срок в случая е спазен, поради
което искът за установяване съществуването на вземането, произтичащо от записа
на заповед, се счита предявен на 01.06.2015 г., т. е. в последния ден на
тригодишния давностен срок от неговия падеж. Така подаването на заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение – приравнено по последици на
предявяване на иск за вземането – има и последицата по чл. 116, б. „б”, предл. първо
от ЗЗД, а именно – то прекъсва погасителната давност. От прекъсването на
давността започва да тече нова давност /чл. 117, ал. 1 от ЗЗД/, но от същия
момент течението на новия давностен срок спира на основание чл. 115, б. „ж” от ЗЗД докато трае съдебния процес относно вземането, т. е. докато настоящото
производство приключи с влязло в сила съдебно решение. Затова възражението за
погасителна давност на вземането, основано на записа на заповед /доколкото
изобщо следва да се приеме, че именно такова възражение е направено/ също е
неоснователно.
По всички изложени съображения
предявеният иск е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
По разноските.
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати
разноските по делото в настоящото производство. Ищецът е довнесъл държавна
такса за исковото производство в размер 118,76 лв. Искът е предявен при
действието на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакцията на разпоредбата, обн. ДВ, бр.
59/2007 г./, поради което размерът на юрисконсултското възнаграждение за
процесуално представителство на ищеца следва да бъде определен в съответствие с
чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения /в ред., обн. ДВ, бр. 28/2014 г./, а именно –
626,90 лв. Така общият размер на разноските, дължими на ищеца в исковото
производство е 745,66 лв. и ответниците следва да бъдат осъдени солидарно да му
ги заплатят.
Постановките на т. 12 от
съобразителната част и диспозитива на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК
на ВКС относно произнасяне с осъдителен диспозитив в настоящото производство и
за разноските на ищеца в заповедното производство са неприложими в конкретния
случай. Въз основа на издадената в заповедното производство заповед за
незабавно изпълнение ищецът се е снабдил с изпълнителен лист за тези разноски,
като включително и за тяхното събиране е образувано изпълнително производство.
Затова ответниците не следва да бъдат повторно осъждани да ги заплащат, а съдът
следва единствено да установи в решението съществуването на вземане на ищеца
срещу ответниците за тези разноски.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 538, ал. 1 от ТЗ,
съществуването на вземане на „Хета асет
резолюшън ауто България” ЕООД /в дружествена форма ООД към датата на подаване
на исковата молба/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
понастоящем гр. София, район „Оборище”, ул. „Лисец” № 7, ап. 3 /с предишно
наименование „Хипо алпе-адриа-аутолизинг” ООД/, срещу „Салинели” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. Самоков, бул. „Искър” № 13 и А.Х.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, за солидарно заплащане на сумата 3036,11 евро /три
хиляди и тридесет и шест евро и 11 евроцента/, представляваща дължима част от
вземане по запис на заповед, издаден от „Салинели” ЕООД, гр. Самоков на 13.05.2008
г. в гр. София за сумата 10150,44 евро с падеж 01.06.2012 г., по който А.Х.М. е
учредил за издателя „Салинели” ЕООД, гр. Самоков менителнично поръчителство,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.06.2015 г. до
окончателното й изплащане, както и на сумата 556,59 лв. за разноски за внесена
държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение по ч. гр. д. № 389/2015 г. по описа на РС - Самоков, за
които е издадена заповед за незабавно изпълнение по посоченото частно
гражданско дело.
ОСЪЖДА „Салинели”
ЕООД, гр. Самоков и А.Х.М. *** солидарно да заплатят на „Хета асет резолюшън
ауто България” ЕООД, гр. София сумата 745,66 лв. за разноски по настоящото
дело, от които 118,76 лв. представляват дължим довнесен размер на държавна
такса по предявения иск и 626,90 лв. представляват юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: