№ 5336
гр. София, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Виолета Йовчева
Членове:Мариана Георгиева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20221100507367 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалбa на К.
Т. Й. и Д. Й. Й. чрез адв. С. срещу Решение 20016266 от 23.02.2022г., постановено по
гр. д. № 24811/2021г. по описа на Софийски районен съд, 169 с-в, в частта с която е
уважен, предявеният от „Топлофикация София“ЕАД срещу жалбоподателя иск по чл.
422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД за дължимост на суми, с които се обогатили
под формата на спестяване на разход, представляващи стойност на ТЕ, постъпила в
имот тяхна собственост и суми за дялово разпределение.
Изложени са оплаквания за липса на доказателства за реално ползване на имота за
стопански нужди от тях, което е задължително за уважаване на претенция за
неоснователно обогатяване.
Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.
СГС след служебна проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното
решение за валидно и допустимо. По отношение неговата правилност въззивния съд е
ограничен от оплакванията в жалбите и императивните материални норми.
След преценка на твърденията и възраженията на страните мнозинството от
настоящият състав намира обжалваното решение за неправилно по следните
съображения.
1
Първоначално СРС е приел, че е сезиран с искове на договорно основание за
вземаняи за цена на ТЕ за небитови нужди.
След отмяна на деден ход по същество е дал вярната правна квалификация на
исковете, а именно по чл. 59 ЗЗД с оглед на твърденията на ищеца за доставена в обект
предназначен за стопански нужди ТЕ без договор в писмена форма съгласно чл. 146
ЗЕ.
В настоящото производство не се спори, че между главните страни не е бил
сключен договор за продажба на топлинна енергия за процесния период в
предвидената в чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ писмена форма, поради което помежду им не е
възникнало валидно облигационно правоотношение за продажба на топлинна енергия
за небитови (стопански ) нужди. При невъзможност на топлопреносното предприятие
да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то
същото разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да
му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. С тази законова
норма се осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в
друго, въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Предвид изложеното и при липсата на писмен договор въззивният съд приема, че
между страните не е възникнало валидно облигационно отношение и ищецът може да
търси претендираните суми с иска по чл. 59 ЗЗД.
Релевантно за делото с оглед правния характер на предявените искове е да ли
ответниците са ползвали имота лично през процесния период (в смисъл на фактическо
ползване. Това е така, защото само ползвайки го биха могли да се обогатят със
стойността на топлинната енeргия, потребена в него, съответно със стойността на
възнаграждението за дялово разпределение.
В конкретния случай по делото не е доказано, че именно ответнците са ползвали
имота със стопанска цел, съответно, че са се обогатили неоснователно със спестяване
на разходите за заплащането за сметка на ищеца. Жалбопоадтелите са изразили
изрично становище в ОСЗ по този въпрос в ОСЗ. Ищеца, чиято е доказателствената
тежест-надлежно указана с определението за отмяна на хода по същество не е
ангажирал никакви доказателства в тази насока. Факта, че ответниците са собственици
не доказва ползване за процесния период, следва да се съобрази и служебно известното
на състава решение на СГС по в.гр.д. 478/2020г. на II-В с-в, с което между същите
страни и на същото основание, но а предходен период са отхвърлени исковете на
настоящият ищец срещу настоящите жалбоподатели относно същият стопански обект
за период до 30.04.2017г. Следователно със СПН е отречено ползване до посочената
дата и не могат да се вземат предвид представените по настоящото дело писмени
доказателства, които ои без това не са относими за процесния период и за факта на
2
ползване на имота, а само към собствеността върху него. В тежест на ищцовото
дружество е възложено да установи по реда на пълното и главно доказване всички
елементи на съдебно предявеното вземане, включително и обстоятелството, че през
процесния период именно ответниците са ползвали имота.
За да е основателна претенцията, основана на нормата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД не е
достатъчно да се установи, че ответникът е собственик или вещен ползвател на
топлоснабдяван имот, а е необходимо ищецът да проведе пълно и главно доказване, че
насрещната страна реално е ползвала топлинна енергия. При съобразяване на
процесуалното бездействие на ищеца за установяване на този релевантен спорен
между страните факт, съдът следва да приложи неблагоприятните последици на
правилата за разпределение на доказателствената тежест и да приеме за ненастъпили
тези правни последици, чиито юридически факт е останал недоказан. Отнесено към
разглежданата хипотеза това означава, че съдът приема, ответниците не са
консумирали топлинна енергия за отопление на имот и за битово горещо
водоснабдяване, поради което и не е налице хипотеза на спестяване на разходи за
нейното овъзмездяване. При така установеното се налага извод, че не е налице елемент
от фактическия състав на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД – липсва обогатяване от страна на
ответника, поради което предявеният иск е неоснователен.
Исковете за неоснователно обогатяване в размер на стойността на дяловото
разпределение на топлинна енергия са обусловени от изхода на делото по исковете за
стойността на потребена та топлинна енергия, поради което и доколкото последните
въззивният съд приема за неоснователни, то неоснователни са и исковете за
неоснователно обогатяване в размер на стойността на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, извършвано за процесния имот.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени
в обжалваната му част и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове
да се отхвърлят.
При този изход на делото само въззивниците имат право на разноски за двете
инстанции. Двамата имат право на държавната такса от по 25,00 лева по въззивната
жалба.
На процесуалния представител в първа инстанция на К. Т. Й. –адвокат И. се
дължат по чл. 38 ЗА разноски за първа инстанция в размер още на 245,41 лева.
На процесуалния представител в заповедното производство на К. Т. Й. –адвокат
Б. се дължат по чл. 38 ЗА разноски в размер още на 245,41 лева.
На процесуалния представител в първа инстанция на Д. Й. Й. –адвокат Л. се
дължат разноски за първа инстанция в размер още на 245,41 лева.
На процесуалния представител в заповедното производство на Д. Й. Й. –адвокат
3
Димитрова се дължат разноски в размер още на 245,41 лева.
За въззивното производство се дължат разноски по чл. 38 ЗА на адвокат Виктор
С. в размер общо на 360 лева.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение 20016266 от 23.02.2022г., постановено по гр. д. №
24811/2021г. по описа на Софийски районен съд, 169 с-в, в частта с която са уважени,
предявените от „Топлофикация София“ЕАД срещу Д. Й. Й. с ЕГН ********** и К. Т.
Й. с ЕГН ********** искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД вр. с чл. 86 ЗЗД за
дължимост за периода 01.07.2017г.-30.04.2020 г. на сумите от 527,72 лева (стойност на
ТЕ, 25,78 (цена на дялово разпределение) по отношение на К. Й. и на сумите 175,91
лева (стойност на ТЕ) и 8,59 лева (цена за дялово разпределение) по отношение на Д.
Й., с които се обогатили под формата на спестяване на разход, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. 9762/2021г. на СРС, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ОТХВЪРЛЯ така предявените искове.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на Д. Й.
Й. с ЕГН ********** разноски за въззивното дело в размер на 25,00 лева за държавна
такса по жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на К. Т.
Й. с ЕГН ********** разноски за въззивното дело в размер на 25,00 лева за държавна
такса по жалбата.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на
адвокат В.Ф. С. с ЕГН ********** възнгарждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА в размер на
360,00 лева за безплатно процесуално предстаивтелство на К. и Д. Й.и пред въззивния
съд.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на
адвокат Н. И. И. с ЕГН ********** възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от още
245,41 лева за безплатно процесуално представителство в първа инстанция на К. Й..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на
адвокат К.И. Б. с ЕГН ********** възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от още 245,41
лева за безплатно процесуално представителство в заповедното производство на К. Й..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на
адвокат С.Й.Д. с ЕГН ********** възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от още 245,41
лева за безплатно процесуално представителство в заповедното производство на Д. Й..
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ЕАД С ЕИК ********* да заплати на
4
адвокат М. Л. Л. с ЕГН ********** възнаграждение по чл. 38, ал. 2 от ЗА от още
245,41 лева за безплатно процесуално представителство в първа инстанция на Д. Й..
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5