№ 760
гр. Варна, 22.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Мирела Огн. Кацарска
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20233100500706 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е въззивно и е образувано по жалба на З. Т. А.
чрез адвокат З. Й. срещу решение № 181 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д.
№ 1539 по описа за 2021 г. на Районен съд – Девня, трети състав, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от въззивника иск с правно
основание член 32, алинея 2 от ЗС срещу Р. И. К. и С. К. К., с който ищецът
моли да бъде извършено ново разпределение на дяловете в недвижим имот с
находяща се в него сграда в град С. - ***, представляващ УПИ V-1260 в
кв.114 по плана на град С. - съсобственост между ищеца З. Т. А. и
ответниците Р. И. К. и С. К. К.; както и е осъден З. Т. А. да заплати на Р. И. К.
и С. К. К. сумата от по 475 лева за направени разноски за възнаграждение на
вещо лице и адвокатско възнаграждение в съдебното производство пред
първата инстанция.
Във въззивната жалба се бланкетно се сочи, че решението е
незаконосъобразно поради неправилност и необоснованост, доколкото
изводите на съда не се подкрепят от доказателствата по делото. Иска се
отмяна на атакуваното решение и постановяване на ново, с което да бъде
1
уважена исковата претенция.
В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от насрещната страна, с който жалбата се оспорва. Излага се, че
първоинстанционният съд не е установил наличието на нови обстоятелства,
които да обосноват промяна в разпределение ползването на съсобствения
имот, поради което и се желае се потвърждаване на решението.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, становищата на страните и като съобрази приложимия
закон съобразно нормата на член 235 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
В исковата молба се твърди, че с влязло сила съдебно решение № 130 от
06.10.2014 г., постановено гр.д.№ 1009 по описа за 2013 г. на Районен съд –
Девня, е разпределено ползването на имот в град С. - *** , както и на
жилищната сграда, находяща се в имота. сочи се, че с направеното
разпределение се затруднява ползването на сградата от него и неговите
близки поради натрупване върху общото стълбище на хора , вещи и багаж.
Излага се също така, че е затруднен да ползва общото стълбище.
С уточнителна молба, депозирана пред първоинстанционния съд, се
потвърждава, че се желае ново разпределение на общите части на
недвижимия имот с подробен петитум. В първото по делото съдебно
заседание пред районния съд, проведено на 21.06.2022 г., пълномощникът на
ищеца е уточнил, че новите обстоятелства, на които основава исковата си
молба са, че пристройката за достъп към първия жилищен етаж е съборена,
построена отново, като е променена нейната площ и височина. С уточнителна
молба от 28.04.2023 г. отново се навежда довод, че е налице промяна в
обстоятелствата - в северната страна е изградена стена с дължина 1,10 м и
ответниците използват входа към помещението, който е запазен, въпреки че
пристройката е премахната. Ищецът желае да ползва единствено
самостоятелно централния вход на сградата откъм ***, без да ограничава
достъпа до предназначените за общо ползване с ответниците площадка от 3
кв.м, в която е обособено входно антре и санитарен възел, стълбище със
застроена площ от 10 кв.м и таванските помещения, както и мястото за
паркиране от 60 кв.м, намиращо се вдясно от централния вход към сградата;
ответниците Р. и С. К.и да ползват самостоятелно входа откъм двора,
осигурявайки достъп до сутерена.
2
В срока по член 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Сочи, че липсва
правен интерес от иска, тъй като не са налице нови обстоятелства,
възникнали след влизане в сила на решението за разпределение на
ползването. Оспорва също и основателността на иска, ако се приеме, че той е
допустим, като намира, че изложените от ищеца твърдения сочат на
неоснователни действия на ответниците /ако са налице такива/, с които му
пречат да упражнява правото си върху разпределената за общо ползване част
от жилищната сграда. Моли за прекратяване на делото, евентуално – за
отхвърляне на иска.
Няма спор, а и е установено от събраните по делото доказателства, че в
дворното място има изградена в етажна собственост сграда при само двама
етажни собственици: ответниците - на първия етаж, а ищецът – на втория,
поради което и спорът за разпределение ползуването на дворното място
следва да се разгледа по реда на член 32, алинея 2 от Закона за собствеността
/ЗС/.
Също така не е налице и спор относно обстоятелството, че с решение №
130 от 06.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 1009/2013 г. по описа на Районен
съд – Девня, е извършено разпределение на ползването на недвижим имот,
находящ се в град С. - ***, представляващ УПИ V-1260 в кв.114 по плана на
града - съсобственост между ищеца З. Т. А., който да ползва таванският етаж
– идеална част, източната с площ от 47,5 кв.м, защрихована със син цвят на
скицата на лист 70 от делото; ½ идеална част от лицето на имота, като се
приспадне общото ползване, - 34 кв.м /точки 6-7-8-9/; североизточната част на
имота с площ от 212 кв.м /точки 2-3-15-12-13-14/, защрихована със син цвят
на скицата на лист 72 от делото, и ответниците Р. И. К. и С. К. К., които общо
да ползват стълбище със застроена площ от 10 кв.м – от входа за сградата до
таванските помещения /като на първи етаж стълбищната площадка 3 кв.м се
ползва от К.и и в нея са обособени входно антре и санитарен възел/; 1 кв.м от
тавана – за вход към съответните части на двете страни; теренът под сградата
от 80 кв.м /точки 4-16-17-18/; вход за сградата и място за паркиране, в което е
изградена и септичната яма на К.и – 60 кв.м /точки 1-2-3-4-5-6-7/,
защриховани с червен цвят на скицата на лист 72 от делото; маза с площ от 9
кв.м; от таванския етаж – идеална част, северозападната с площ от 21,5 кв.м,
защрихована със зелен цвят на скицата на лист 70 от делото; вход тяхната
3
част 1 м източно от сградата и югоизточната част на имота от 246 кв.м /точки
5-6-9-8-10-11-12-15-16-17-18/, защрихована със зелен цвят на скицата на лист
72 от делото.
След като безспорно с влязло в сила решение на съда, цитирано в
предходния абзац, е било разпределено правото на ползване на този
съсобствен имот, то може да бъде изменено по решение на съда, когато
настъпят нови обстоятелства, които поставят в несъответствие ползването с
правата на собствениците. Не всяка промяна обаче е основание за ново
разпределение на ползването, а въпросът може да бъде пререшаван от съда
при настъпило изменение във фактическото положение, свързано с общата
вещ, например - когато площта е намалена по силата на регулационен план;
при изграждане на нови постройки върху мястото, които довеждат по
промяна в съотношението на правата, притежавани от съсобствениците
спрямо общата вещ или при разрушаване на постройки; при прехвърляне на
идеална част от имота на трето лице. Такива хипотези не са налице в
настоящия случай. В този смисъл е практиката на ВКС – решение № 1387 от
17.12.2008 г, постановено по гр.д.№ 6459/2007 г. - V ГО; решение № 891 от
19.02.2010 г, постановено по гр.д.№ 1001/2008 г. - І ГО; решение № 469 от
14.06.2012 г, постановено по гр.д.№ 316/2012 г. - І ГО; решение № 1419 от
17.06.2009 г, постановено по гр.д.№ 4896/2007 г. - І ГО.
Също така следва да се отбележи, че искът по член 32, алинея 2 от ЗС е
иск за спорна съдебна администрация. Съгласночлен 38, алинея 1 от ЗС при
сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на различни
собственици, общи на всички собственици са различни елементи на сградата,
неизчерпателно изброени, които по естеството си или по предназначение
служат за общо ползване. В зависимост от функциите, които изпълняват, те са
два вида - по естеството си и по предназначение. Общи части по естеството си
са такива, без които етажната собственост не може да съществува.
Стълбището е такава част, защото осигурява достъп до обектите на горните
етажи или до други общи части. Общи по предназначение са тези части от
сградата, извън обектите индивидуална собственост, без които сградата може
да съществува, но предназначението им е да обслужват етажните собственици
и да се ползват от тях. Основна характеристика на общите части от втората
група е, че те следва да са предназначени за общо ползване от етажните
собственици. Общите части по предназначение са такива и остават такива,
4
доколкото не е променено предназначението им, както с изрично решение на
всички етажни собственици, така и подразбиращо се. Върху общите части по
естеството си, каквото е стълбището, предвид функционалното му
предназначение да обслужва съществуването на етажната собственост, не
може да се определя начинът на ползване от етажните собственици.
Невъзможността да се вземе решение от етажните собственици в този случай
произтича не от невъзможността да се постигне мнозинство, а от естеството
на общата част. Затова, върху този вид общи части е недопустима и спорна
съдебна администрация по реда на член 32, алинея 2 от ЗС.
И двете посочени основания водят до извод за недопустим иск, и
респективно, произнасяйки се по недопустим иск районният съд е
постановил недопустимо решение по този иск, което следва да се
обезсили, а производството да се прекрати.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че изложеното в
мотивите на решението, че е „налице влязло в сила съдебно решение, имащо
сила на присъдено нещо“ не кореспондира с правната теория и съдебната
практика. Както бе отбелязано по-горе искът по член 32, алинея 2 от ЗС има
за предмет осъществяване на съдебна администрация на гражданско
правоотношение между съсобственици по повод служене с обща вещ, по
отношение на която мнозинство от съсобственици или не е било формирано,
или е взело решение, вредно за нея. В този случай съдът замества
мнозинството от собственици и преценява целесъобразността, както и
възможностите съобразно участието на страните в съсобствеността за
разпределяне ползването на общия имот. С оглед тази дефинитивност на
претенцията се извежда и липсата на възможност в такова производство да
бъде разрешен спор за собственост, тъй като решението по чл. 32, ал. 2 ЗС
няма сила на пресъдено нещо, по него съдът не изпълнява правораздавателни
функции и не решава спор за права, нито по състезателен ред преценява
решенията на мнозинството, а промяната в съсобствеността обуславя нова
възможност за провеждане на такова производство.
Също така в решението е прието, че искът е и недопустим, и
неоснователен. Когато установи наличието на порок, който води до
недопустимост на иска, съдът не може да пристъпи към решаване на спора по
същество, както е процедирал в случая първоинстанционният съд, а следва да
прецени какъв е порокът и да предприеме надлежните процесуални действия.
5
Непрецизен и неотговарящ на петитума е диспозитива на решението, тъй
като не се иска „разпределение на дяловете“, а разпределение ползването на
съсобствен имот.
По изложените съображения и на основание член 270, алинея 3,
изречение първо от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 181 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д.№
1539 по описа за 2021 г. на Районен съд – Девня, трети състав, с което е
отхвърлен като неоснователен предявеният от З. Т. А. иск с правно основание
член 32, алинея 2 от ЗС срещу Р. И. К. и С. К. К., с който ищецът моли да бъде
извършено ново разпределение на дяловете в недвижим имот с находяща се в
него сграда в град С. - ***, представляващ УПИ V-1260 в кв.114 по плана на
град С. - съсобственост между ищеца З. Т. А. и ответниците Р. И. К. и С. К. К.;
както и е осъден З. Т. А. да заплати на Р. И. К. и С. К. К. сумата от по 475 лева
за направени разноски за възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение в съдебното производство пред първата инстанция.
ПРЕКРАТЯВА производството по иска на З. Т. А. ЕГН ********** с
адрес в град С. - *** с правно основание член 32, алинея 2 от ЗС, предявен
против Р. И. К. ЕГН ********** и С. К. К. ЕГН **********, двамата с адрес в
град С. – ***, за извършване ново разпределение на ползването на недвижим
имот с находяща се в него сграда в град С. - ***, представляващ УПИ V-1260
в кв.114 по плана на град С. - съсобственост между ищеца З. Т. А. и
ответниците Р. И. К. и С. К. К., като недопустим.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно дело № 706 по описа за
2023 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна.
Решението може да бъде обжалвано в едномесечен срок от
връчването му на страните с касационна жалба чрез Окръжен съд –
Варна пред Върховен касационен съд по реда на член 280 и следващи от
Гражданския процесуален кодекс.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6