Р Е Ш Е Н И Е
град Ловеч,08.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, първи наказателен състав в открито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ШОЛЕКОВА
при секретаря : ВАНЯ КИРИЛОВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 1307 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази :
С наказателно постановление № 994/14.11.2018 г. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.1,т.1 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева на Д.И.С., ЕГН: **********, за това, че през периода от 27.06.2018 г. до 16.07.2018 г. в землището на гр. Угърчин, община Угърчин, имот с кадастрален ******** - частна горска територия, като лице по чл. 108, ал. 2 от Закон за горите, на което е издадено Позволително за сеч ******от 24.06.2018 г. във връзка със задълженията му по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, не е изпълнила задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план, като е допуснала прокарването на 6 /шест/ броя нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния план, което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108. ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.
Недоволна от наказателното постановление останала жалбоподателката Д.И.С., която го обжалва чрез адв.Наков в срок, като незаконосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателката и моли да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателката, редовно призована не се явява, за нея се явява адв.Н., който поддържа жалбата, като излага, че не са събрани доказателства, които да доказват, че С. от обективна и субективна страна е осъществила нарушението и моли съда до отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
За ответника - Регионална дирекция по горите-Ловеч, редовно призован, се явява юриск.Т., която моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Счита, че показанията на свид.Б. са противоречиви и нелогични, както и че законодателят не е въвел задължение нарушителят да присъства при извършване на проверката, тъй като административнонаказателното производство започва със съставяне на АУАН и при съставянето му няма допуснати съществени нарушения. Представена е писмена защита.
От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Л.Л., П.Х., А.О., К. Б., В.В., както и от становищата на процесуалните представители на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
На 16.08.2018 год. бил съставен Акт № 001089 за установяване на административно нарушение от св. Л.Л., в присъствието на св. П.Х. и А.О., срещу Д.И.С., за това, че през периода от 27.06.2018 г. до 16.07.2018 г. в землището на гр. Угърчин, община Угърчин, имот с кадастрален ******** - частна горска територия, като лице по чл. 108, ал. 2 от Закон за горите, на което е издадено Позволително за сеч ******от 24.06.2018 г. във връзка със задълженията му по чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии, не е изпълнила задължение да следи за спазване на одобрения технологичен план, като е допуснала прокарването на 6 /шест/ броя нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния план, което представлява нарушение на чл. 257, ал. 1, т. 1 от Закона за горите, във връзка с чл. 108. ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. По акта жалбоподателката е вписала възражение, че не е съгласна с констатациите в акта, това не отговаря на истината. Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.
НП е издадено от компетентно лице, видно от представената заповед № РД 49-199/16.05.2011 г.на министъра на земеделието и храните.
Атакуваното наказателно постановление е издадено в рамките на шестмесечния срок.
Съдът не приема възражението на адв.Н., че в случая е налице едновременно протичане на две производства – административнонаказателно и наказателно, тъй като от представеното удостоверение и постановление на РП-Ловеч е видно, че има образувано досъдебно производство за незаконна сеч в процесния имот, но от изложените в постановлението на прокурора обстоятелства не може да се направи извод за идентичност относно извършителя и деянието, за което е образувано досъдебното производство и това, за което е образувано административнонаказателното производство. Доколкото в настоящото производство се твърди нарушение – неизпълнение на задължение и допускане на прокарване на просеки, което е различно от изпълнителното деяние на престъплението по чл.235 от НК може да се говори за едно и също деяние, предмет на двете производства, ако присъстват доказателства, че незаконно отсечената дървесина е отсечена именно от процесните просеки. Такива доказателства обаче не са събрани по делото.
Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, пр.2, т.1, пр.1 от Закона за горите, за което нарушение е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката, се предвижда наказание глоба от 300 до 5000 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, за лице, упражняващо лесовъдска практика, което не изпълни задължения или контролни правомощия, възложени му по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях.
В нормата на чл.257, ал.1, т.1, от ЗГ са посочени изпълнителни деяния „не изпълни задължения или контролни правомощия“, която е препращаща диспозиция, тъй като визираните задължения или контролни правомощия трябва да са възложени по този закон, подзаконовите актове по прилагането му, както и решения и предписания, основани на тях. В АУАН и в НП е посочено, че С.. не е изпълнила задължението си да следи за спазване на одобрения технологичен план, като по този начин е допуснала прокарването на 6 броя нови просеки, неотразени в технологичния план, което задължение му е вменено с разпоредбата на чл.12б, ал.1, т.7, пр.1 от Наредба № 1 за контрол и опазване на горските територии. Съгласно чл. 12б, ал.1, т.7 от Наредба № 1 от 30.01.2012г. за контрола и опазването на горските територии, лицата по чл. 108, ал. 2 ЗГ след получаването на позволителното за сеч са длъжни да следят за спазването на одобрения технологичен план ипротивопожарните норми и мерки при добива на дървесина;
Съгласно чл. 108, ал. 1 и ал. 3 от Закона за горите, позволителното за сеч се издава на лице, вписано в публичния регистър за упражняване на лесовъдска практика, при условия и по ред, определени в наредбата по чл. 101, ал. 3. Лицето по ал. 2, на което е издадено позволителното за сеч, упражнява контрол и взема мерки за предотвратяване и спиране на незаконни действия по извършването на добива на дървесина, както и за транспортирането на остатъците от сечта, по ред, определен с наредбата по чл. 148, ал. 11, до освидетелстване на сечището.
С оглед така цитираните законови разпоредби наказващият орган е дал правилна правна квалификация на нарушението и правилно е определил санкционната норма, но е допуснал други процесуални нарушения.
При извършената проверка относно реквизитите на акта за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът констатира допуснати процесуални нарушения по приложението на императивните изисквания на чл.42,т.4 и чл.57,т.5 от ЗАНН, тъй като в АУАН и в НП не е посочено пълно описание на административното нарушение, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В акта и в НП е посочено, че жалбоподателката не е изпълнила свое задължение да следи за сазване на одобрения технологичен план, като е допуснала прокарването на 6 броя нови просеки, непланирани и непосочени в технологичния план. Липсва обаче каквато и да било конкретика относно това какви/по ширина и дължина/ и къде са т.нар.просеки и с каква давност са същите, което нарушава правото на защита на санкционираното лице.
На следващо място съдът приема, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато и друго нарушение, касаещо съставения КП № 135769/16.07.2018 г. Действително няма законово изискване проверяваното лице да присъства при извършване на проверката, но в конкретният случай е била нарушена регламентираната със заповед № 356 от 07.06.2012г. на Изпълнителния директор на ИАГ /публикувана на сайта/ процедура по съставяне и връчване на КП. В тази заповед т.ІІІ е посочено, че бланките на констативните протоколи се отпечатват в три екземпляра, първият от които се представя с доклад пред съответния работодател, вторият се предоставя на проверяваното лице, а третият остава в кочана. Съдът счита, че от събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че екземпляр от съставеният при проверката на място констативен протокол не е бил връчен на С., нито при съставянето му, нито след това, а именно на база този констативен протокол е съставен АУАН. Още повече, че нито от КП, нито от АУАН се установява как длъжностните лица са стигнали до извода, че проверявания имот е именно посоченият. Не присъстват доказателства по делото, от които да се установява с какви технически средства,карти или схеми са разполагали служителите на РДГ и същите не са посочени в КП и АУАН, поради което не може да се добие представа за точното местонахождение и номер на имота, посочен в КП и АУАН.
Съдът счита, че нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката не е осъществено от нея от обективна и субективна страна и не доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Безспорно е обстоятелството, че С. има качеството на лице по чл.108, ал.2 от ЗГ, както и че позволителното за сеч № 0439959/24.06.2018г. е издадено на жалбоподателката.
Не става ясно от писмените и гласните доказателства по делото дали С. е била замесена по какъвто и да било начин в прокарването на въпросните просеки. На практика при липса на данни в тази насока, а буквално всяко физическо лице би могло да извърши прокарването на просека, но следва по категоричен начин да е доказано, че жалбоподателката е допуснала това и да е посочено с кои свои действия или бездействия е извършила нарушението. Липсват и безспорни доказателства кога са прокарани просеките, дали преди или след изотвянето на технологичния план,поради което съдът приема, че не са налице категорични доказателства и за датата или периода на извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателката. Очевидно наказващият орган е приел за начална дата на периода, в който е извършено нарушението началната дата на провеждане на сечта, посочена в позволителното за сеч и за крайна дата датата на проверката, но не е изследвал изобщо въпроса дали точно в този период са прокарани допълнителни просеки и каква е съпричастността на жалбоподателката към прокарването им. А е следвало да се изясни този въпрос, тъй като има значение за състава на административното нарушение, с оглед това, че отговорността за неспазване на технологичния план е за лично поведение на нарушителя, докато при допустителство, което е прието от наказващият орган отговорността е за действия или бездействия на извършителя, довели до административно нарушение извършено от трети лица. Не е разследвано в хода на административнонаказателното производство и друго обстоятелство от особено съществено значение – дали изобщо се касае за прокарани просеки, тъй като от показанията на свид.Б. и В. се установява, че през имота минава стар път, както и че в непосредствена близост до имота има дере, което прави възможен достъпа до имота. В тази връзка не се споделя изложеното в писмената защита от юриск.Т., че от показанията на тези двама свидетели не става ясно дали въпросното дере минава през имота или е само подход към същия. Съдът не счита, че е налице и промяна в показанията на свид.Б., тъй като същият заявява при разпита си „мисля, че не съм прочел протокола, подписах се и ми връчиха екземпляр”, което не е в противоречие с друго заявено от него обстоятелство, че след като е бил извикан в имота от проверяващите са му показали стария път, като са го приели за прокарана просека. Свид. Б. не е присъствал при проверката в имота, извикан е след като е приключила и са му показани две разклонения, приети от проверяващите за просеки, което не изключва заявеното от него, че не е прочел съставения впоследствие КП и не е запознат със съдържанието му.
Поради изложените съображения съдът приема,че вмененото във вина на жалбоподателката нарушение не е безспорно доказано.В тежест на административнонаказващият орган е да установи по несъмнен начин участието на лицето, което санкционира в осъществяването на деянието и връзката му с него. Не може да се приеме, че С. само поради качеството си на лице по чл.108,ал.2 от ЗГ следва да носи административнонаказателна отговорност за проблеми, възникнали в процесния имот. Отговорността не е принципна и почиваща на предположения, а конкретна и в тежест на АНО е да докаже по безспорен начин деянието и неговият извършител, както и вината му, които обстоятелства в случая нито са изложени в АУАН и НП, нито са доказани, вкл. и пред първоинстанционния съд.
С оглед посочените по-горе процесуални нарушения, допуснати в хода на административнонаказателното производство, както и с оглед извода на съда, че не е налице извършено нарушение, съдът не следва да обсъжда въпроса за приложение на чл.28 от ЗАНН.
Предвид на изложените съображения, съдът намира,че при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №994/14.11.2018 г. на Павли Петров Богдански, Директор на Регионална дирекция по горите-Ловеч, с което е наложена на основание чл.53,ал.1 и 2 от ЗАНН, чл. 275, ал.1, т.2 и чл.257, ал.1,т.1 от Закона за горите глоба в размер на 300/триста/ лева на Д.И.С., ЕГН: **********, за нарушение на чл. 257, ал. 1, предложение второ, т. 1, предложение първо от Закона за горите, във връзка с чл. 108. ал. 3 от същия закон, във връзка с чл. 12б, ал. 1, т. 7 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд в 14 дневен срок от съобщението на страните,че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :