№ 232
гр. Перник, 14.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720102765 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на ЕМ. Г. СТ., с ЕГН: ********** срещу
Община Перник, с код по БУЛСТАТ: *********, с която се иска ответната
община да бъде осъдена да заплати на ищеца следните суми: сумата от 5670
лева – главница, представляваща обезщетение за прекратяване на служебното
правоотношение на ищеца и сумата от 882.07 лева – обезщетение за забава за
периода от 06.11.2019 г. /датата на изпадане на общината в забава/ до
18.05.2021 г. /денят, предхождащ исковата молба/, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба до окончателното
заплащане на сумата. Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че от 17.10.2016 г. ищецът е работил по
служебно правоотношение при ответника като е заемал длъжността „главен
експерт“ с основно мсечно възнаграждение в размер на 900 лева.
Впоследствие от 01.01.2019 г. възнаграждението на ищеца било увеличено на
945 лева. През есента на 2019 г. обаче работодателят отправил писмено
предложение до служителя за прекратяване на служебното му
правоотношение съобразно чл. 107а от Закона за държавния служител /ЗДСл/
- срещу заплащане на обезщетение в размер на 6 месечни основни заплати.
Това предложение било прието от ищеца, поради което и от временно
изпълняващия длъжността кмет на Община Перник С. К. била издадена
заповед № СП-4/05.11.2019 г. Със същата служебното правоотношение между
ищеца и общината било прекратено, а на ищеца били определени за
1
заплащане съответните обезщетения – за 5 дни неизползван платен годишен
отпуск за 2019 г. и обезщетение по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл в размер на 6
основни месечни възнаграждения. Съгласно заповедта тези обезщетения
следвало да се платят при връчването й.
На следващо място ищецът посочва, че получил заплащане за
неизползвания си платен годишен отпуск, но така и не получил включително
и към настоящия момент уговореното обезщетение по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл
в размер на 6 заплати. В тази връзка ищецът излага подробни доводи за
законосъобразно приложение на разпоредбата на чл. 107 а от ЗДСл –
отправено предложение от административния орган за прекратяване на
служебното правоотношение срещу обезщетение и приемане на това
предложение от служителя съответно връчване на заповедта и прекратяване
на правоотношението. Излагат се подробни доводи, че след като заповедта
била издадена и връчена на ищеца същата не била обжалвана и влязла в
законна сила като служебното правоотношение било прекратено. Уточнява
се, че заповед № СП-4/05.11.2019 г. е връчена на ищеца на 05.11.2019 г. и
именно от тази дата ставало дължимо обезщетението по чл. 107 а от ЗДСл,
поради което и ответникът изпаднал в забава, считано от 06.11.2019 г.
Доколкото последното основно месечно възнаграждение на ищеца било в
размер на 945 лева, то същият счита, че дължимата му сума възлиза на 5670
лева.
По отношение на обезщетението за забава се посочва, че същото било
дължимо, съответно изчислено от датата на забавата на длъжника – ответната
община, а именно от 06.11.2019 г. до деня, преди подаване на исковата молба
– т.е. 18.05.2021 г.
На последно място се излагат подробни доводи с оглед приложението
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците. В тази връзка от една страна се поддържа, че
вземанията на ищеца не били погасени по давност, а от друга страна, че
ответната община дължи обезщетение за забава, тъй като процесните
вземания били такива срещу публично правен субект /а не частно правен
такъв/. Уточнява се, че претендираното обезщетение било изчислено с
помощта на калкулатор, като възлизало на 882.07 лева за заявения процесен
период.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.
С исковата молба са представени: копие от заповед № СП-4/05.11.2019
г., копие от служебна книжка на ищеца, фиш за възнаграждение и разпечатка
от интернет калкулатор.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника Община Перник е постъпил
писмен отговор, с който предявените искове се оспорват. В тази връзка се
твърди, че претендираното от ищеца обезщетение не било заплатено,
2
доколкото процесната заповед № СП-4/05.11.2019 г. на изпълняващия
длъжността кмет на Община Перник С. К. била незаконосъобразен
административен акт. Последната ищецът следвало да оспори по
административен ред в 14 – дневен срок. Доколкото това не било сторено
същата влязла в сила и служебното правоотношение на ищеца било
прекратено. Предвид незаконосъобразността на заповедта обаче за последния
не възникнало право на обезщетение по чл. 107 а от ЗДСл. Обръща се
внимание и че текстът на заповедта бил неясен. На последно място се твърди,
че процесните вземания били погасени по давност. С тези аргументи се иска
претенциите да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.
В хода на производството по делото е изготвена и приета съдебно
счетоводна експертиза.
В съдебно заседание, проведено на 20.09.2021 г. процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена. Счита, че обезщетението за забава следва да бъде присъдено в
пълен размер, а не съгласно заключението на вещото лице.
Процесуален представител на ответната страна не се явява в
насроченото по делото съдебно заседание, за което е редовно призован.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните не спорят, а и от представеното по делото копие от служебна
книжка на ЕМ. Г. СТ. се установява, че ищецът е бил нает по служебно
правоотношение при ответника на длъжността „главен експерт“. Същото е
прекратено със заповед № СП-4/05.11.2019 г. /представена по делото/ на
изпълняващия длъжността кмет на Община Перник С. К., връчена на ищеца
на 05.11.2019 г. и необжалвана от последния и от ответната община.
Видно от цитираната заповед № СП-4/05.11.2019 г. служебното
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 107а от Закона за
държавния служител /ЗДСл/, считано от 07.11.2019 г. поради причина –
срещу уговорено обезщетение. В тази връзка и съгласно заповедта на
служителя следвало да се изплатят обезщетения – по чл. 61, ал. 2 от ЗДСл:
неизползван платен отпуск за 2019 г. – 5 дни и по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл: 6
последно получени основни заплати. Второто обезщетение с правно
основание по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл отново съгласно заповедта следвало да
бъде изплатено на датата на връчване на заповедта. Последната е подписана
от С. К., в качеството й на временно изпълняващ длъжността кмет съгласно
решение № 1300/25.09.2019 г. на ОбС Перник като е съгласувана от началник
отдел УЧРД – Р. Рангелова. Така подписаната заповед е връчена на ищеца Е.
С. на 05.11.2019 г. отново срещу подпис. Независимо от връчването на
заповедта обаче страните не спорят, че на ищеца е заплатено единствено
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск, но не и обезщетението
3
по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл в размер на шест основни заплати.
По делото е изготвено и прието заключение по допусната съдебно
счетоводна експертиза /ССчетЕ/. Съгласно същото последното месечно
основно трудово възнаграждение на ищеца е получено през м. октомври 2019
г. и възлиза на 945 лева. В тази връзка и размерът на обезщетението по чл.
107а, ал. 2 от ЗДСл от шест основни заплати възлиза на 5670 лева, което
съвпада с претенцията по исковата молба. От тази сума следва да бъдат
удържани 567 лева – плосък данък, поради което на ищеца следва да се дължи
сумата от 5103 лева.
От своя страна обезщетението за забава върху посочената сума от 5670
лева за периода от 06.11.2019 г. до 18.05.2021 г. възлиза на 870.98 лева. При
съобразяване на дължимия плосък данък сумата е в размер на 783.88 лева.
В съдебно заседание вещото лице дава разяснение, че обезщетението за
забава е изчислено при допускане на календарна година от 360 дни съгласно
нормативно установено правило.
Така изготвеното заключение следва да бъде кредитирано, доколкото
същото е пълно и изчерпателно и отговаря на поставените задачи като за
вещото лице липсват данни за евентуална заинтересованост от изхода на
делото. Освен това заключението не е оспорено от никоя от страните по
делото, а допълнително поставената от ищцовата страна задача към вещото
лице не е допусната от съда, доколкото не предполага необходимост от
специални знания.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл. 107а, ал. 2 от ЗДСл и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на служебно
правоотношение с ответника, както и прекратяването на същото на
посоченото основание – по чл. 107а от ЗДСл.
В доказателствена тежест на ответника е да установи, че служебното
правоотношение с ищеца е било прекратено незаконосъобразно – като
издадената заповед № СП-4/05.11.2019 г. е била незаконосъобразен
административен акт, поради което и за ищеца не е възникнало правото на
обезщетение.
По допустимостта:
Настоящият състав намира предявените искове за допустими, като в
тази връзка липсват наведени възражения и от страна на ответната община.
По основателността:
4
Съгласно чл. 107а от ЗДСл органът по назначаването може да предложи
на държавния служител прекратяване на служебното правоотношение срещу
обезщетение в размер на не повече от 6-кратния размер на последната
получена месечна основна заплата. При приемане на предложението от
страна на държавния служител органът по назначаването е длъжен да му
изплати уговореното обезщетение заедно с връчването на заповедта за
прекратяване на служебното правоотношение.
В настоящия случай между страните не се спори, а и от заповед № СП-
4/05.11.2019 г. е видно, че служебното правоотношение на ищеца с ответната
община е прекратено именно на основание чл. 107 а от ЗДСл. В тази връзка
липсва спор, че органът по назначаването е отправил предложение до
служителя за прекратяване на служебното му правоотношение срещу
обезщетение, което предложение е било прието. Поради това е издадена и
заповед № СП-4/05.11.2019 г., с която е определено на ищеца да се заплати
обезщетение за прекратяване на служебното му правоотношение в размер на
6 месечни основни заплати. Размерът на това обезщетение се установи от
изготвената по делото ССчетЕ и възлиза на 5670 лева / шест заплати по 945
лева /, колкото се претендират и с исковата молба. Заплащането на плосък
данък в размер на 10% или 567 лева представлява въпрос на данъчни
взаимоотношения между страните по делото и държавата по повод изплащане
на обезщетението и не подлежи на обсъждане в настоящото производство от
гражданския съд, който не може да съобразява при преценка основателността
на претенцията задължението на работодателя за удържане на този данък.
Поради това и исковата претенция за главница следва да се приеме за
основателна в пълния претендиран размер от 5670 лева.
В тази връзка възраженията на ответната община, че обезщетението не
се дължи, доколкото заповед № СП-4/05.11.2019 г. била незаконосъобразна
няма как да бъде споделено. Този извод следва от една страна от
обстоятелството, че между страните липсва спор, че заповедта не е обжалвана
от никоя от тях по административен ред в законовите срокове по реда на
Административно процесуалния кодекс, както предвижда чл. 124 от ЗДСл.
Поради това и гражданският съд не може да преценява инцидентно в рамките
на настоящия процес законносъобразността на процесната заповед. От друга
страна липсва правна логика и в тезата на ответната община, която признава,
че заповедта е влязла в сила, но само досежно прекратяване на
правоотношението, но не подлежала на изпълнение в частта относно
заплащане на обезщетението, защото била незаконосъобразна. На последно
място следва да се отбележи и че процесната заповед е представена пред съда,
като от същата е видно, че е подписана от органа по назначаването – в случая
временно изпълняващ длъжността кмет, редовно избран с решение на
Общинския съвет също цитирано в заповедта. Заповедта е подписана и от
ищеца при връчването, като датата на последното също е отбелязяна. Налице
е и подпис на служител от УЧРД като връчител, а от текста на заповедта не се
установява същата да е неясна, каквито бланкетни твърдения излага
ответникът.
5
Като неоснователно следва да се приеме и възражението на ответната
община за погасяване по давност на настоящата претенция. Посоченият извод
следва от чл. 125 от ЗДСл, съгласно която разпоредба имуществените спорове
по ЗДСл се предявяват в 3-годишен срок по общия исков ред. Същият
давностен срок е установен и в чл. 111, б. „а“ от ЗЗД. Предвид датата на
връчване на заповедта – 05.11.2019 г. и датата на исковата молба 19.05.2021 г.
този срок не е изтекъл.
Относно иска за обезщетение за забава с правно основание по чл. 86, ал.
1 от ЗЗД съдът намира същия за основателен до сумата от 870.98 лева,
какъвто размер е установило вещото лице по приетата ССчетЕ. В тази връзка
и възражението на ищцовата страна, че в случая следвало обезщетението да
се изчисли според действителния броя календарни дни забава е
неоснователно.
Съгласно Постановление № 426 от 18.12.2014 г. за определяне на
размера на законната лихва по просрочени парични задължения – ал. 2, член
единствен – дневният размер на законната лихва за просрочени парични
задължения е равен на 1/360 част от годишния размер, определен по ал. 1.
Именно по този ред и вещото лице е изчислило сумата от 870.98 лева
съгласно дадените разяснения в съдебно заседание. Така цитираното
постановление е нормативен акт съгласно Закона за нормативните актове
/ЗНА/, като е прието от Министерския съвет на основание чл. 86, ал. 2 от ЗЗД
като е в сила в процесния период.
В тази връзка и за разликата между сумата от 870.98 лева и пълния
размер на претенцията от 882.07 лева или за сумата от 11.09 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни по
спора. С оглед изход на делото обаче и на основание чл. 78 от ГПК такива
следва да бъдат присъдени и на двете страни.
Ищецът претендира разноски в размер на 1080 лева – адвокатско
възнаграждение с ДДС. Последните са действително извършени, видно от
договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане. От общината е
направено възражение за прекомерност на разноските, което е основателно.
Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения по дела в случая предвид цената на
иска минималният размер на адвокатското възнаграждение възлиза на 658
лева. Доколкото ищецът се представлява от дружество с регистрация по
ЗДДС, то върху посочената сума следва да се начисли ДДС, в която връзка и
минималният размер на дължимото възнаграждение възлиза на 789.60 лева.
Предвид фактическата и правна сложност на делото – едно единствено
съдебно заседание, с изслушана една експертиза с малък обем, както и малък
обем на материалите по самото дело съдът намира, че разноските за адвокат
6
на ищеца следва да бъдат намалени на 800 лева. От тази сума предвид изхода
на делото на ищеца се дължат 798.65 лева с ДДС съобразено уважения размер
на исковите претенции.
От своя страна ответната страна се представлява от адв. Анежела
Асенова, която обаче не представя доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение, поради което и такова на общината не следва да бъде
присъждано.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответната община следва да бъде
осъдена да заплати в полза на съда сумата от 89.85 лева – разноски за
експертиза и сумата от 261.64 лева – държавна такса.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Свети Иван Рилски № 1 ДА ЗАПЛАТИ на ЕМ. Г. СТ., с ЕГН:
********** и адрес: гр. Перник, **** следните суми: сумата от 5670 лева –
главница, представляваща обезщетение за прекратяване на служебното
правоотношение между ЕМ. Г. СТ. и Община Перник по силата на заповед №
СП-4/05.11.2019 г., подписана от С. К., в качеството й на временно
изпълняващ длъжността кмет съгласно решение № 1300/25.09.2019 г. на ОбС
Перник, и сумата от 870.98 лева – обезщетение за забава за периода от
06.11.2019 г. /датата на изпадане на общината в забава/ до 18.05.2021 г.
/денят, предхождащ исковата молба/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на исковата молба – 19.05.2021 г. до
окончателното заплащане на сумата КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от
11.09 лева – обезщетение за забава за периода от 06.11.2019 г. до 18.05.2021
г., представляваща разликата между присъдения размер от 870.98 лева и
пълния размер на претенцията от 882.07 лева, поради неоснователност на
претенцията в тази част.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ЕМ. Г. СТ., с ЕГН:
********** сумата от 798.65 лева – разноски за адвокатско възнаграждение в
настоящото производство.
ОСЪЖДА Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* и адрес: гр.
Перник, пл. Свети Иван Рилски № ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд -
гр. Перник на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата в размер на 261.64 лева,
представляваща дължима държавна такса и сумата в размер на 89.85 лева,
представляваща възнаграждение по допусната съдебно – счетоводна
експертиза.
УКАЗВА на Община Перник, с код по БУЛСТАТ: ********* да внесе
възложените в нейна тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
7
срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО Я
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист и ще пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Пернишкия
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8