№ 67
гр. Гълъбово, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на пети октомври
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Антоанета Делчева
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100266 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадена искова молба от "А." ООД- гр.Н.З. против
ЕТ "Д.-Д.Д.-Н.Д."-Гълъбово с правно основание чл.367 ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД и
чл.86 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между "А." ООД, ЕИК: ****** и ЕТ "Д.-Д.Д.-Н.Д.",
ЕИК: ****** са налице търговски взаимоотношения.
Ищецът заявява, че ЕТ "Д.-Д.Д.-Н.Д.", ЕИК: ****** дължи на "А." ООД, ЕИК: ******
незаплатена сума за продажбата по фактура № ********** от 31.12.2021г. на стойност
1663.57 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) и
обезщетение върху забавените и неплатени суми в размер на законната лихва от деня на
забавата, съгласно чл.86, изр. първо от ЗЗД, в размер на 80лв /осемдесет лева/.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сума в размер на 1663.57 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и три лева и петдесет и седем
стотинки) главница представляваща незаплатена сума по
фактура № ********** от 31.12.2021 г; сума в размер на 80 лв. (осемдесет лева),
представляваща мораторна лихва за забава формирана от дължимото обезщетение за забава
по фактура № ********** от 31.12.2021г. на стойност 1663.57 лв. за периода от 01.01.2022 г.
до 23.06.2022г.и законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното плащане.
Претендира направените по делото разноски.
Ответникът ЕТ "Д.-Д.Д.-Н.Д." в законоустановения срок депозира писмен отговор по
реда на чл.131 от ГПК.
Заявява, че по така издадената фактура № **********/ 31.12.2021 г, дължи сумата в
размер на 1663.57 лева с вкл. ДДС, за доставено и получено Дизелово гориво с количество
690.030 л и зимна течност "Маренол - 20" с количество 3.000 бр., всичко на обща стойност 1
663.57 лева.
Декларира, че след получаване на исковата молба- на 30.08.2022 г- е заплатил цената
на иска, а именно главница по издадената и процесна фактура в размер на 1 663.57 лева и
лихва в размер на 80.00 лева, възлизащо на обща сума в размер на 1743.57 лева, за което
извършено плащане представя платежно нареждане, както и че, в хода на съдебното
производство ще заплати и внесената държавна такса по образуваното дело - такса в размер
1
на 69, 75 лева.
Отбелязва, че други разходи, видно от представените документи и книжа по делото
не са сторени от ищцовото дружество, което претендира и адвокатски хонорар, но липсват
документи по делото за заплатен такъв към датата на образуването му.
Няма доказателствени искания.
Прави възражение за евентуална прекомерност на претендираните разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, респ. юрисконсулстко възнаграждение, тъй като
считат че настоящото производство не е от фактическа и правна сложност.
В съдебно заседание упълномощения процесуален представител на ищцовото
дружество не се явява,но депозира писмено становище,като моли съда да постанови
решение с което да бъде уважен предявения иск,като основателен и доказан,като се
претендират и направените по делото разноски, а именно – платена държавна такса в размер
на 69,75лв и платено адвокатско възнаграждение- 600лв /шестстотин лева/.
В съдебно заседание ответника не се явява,представлява се от упълномощен
процесуален представител,който изразява становище,че ответника не отрича задължението
си към ищцовото дружество, погасил е е главницата и лихвата по задължението и заявява, че
в най-кратки срокове ще погаси дължимата законна лихва и разноските зо завеждането на
делото- държавната такса в размер на 69,75лв.
Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, поради липсата
на фактическа и правна сложност по делото и признаване исковата претенция от ответника.
Съдът на основание чл.235 ал.2 от ГПК,след като обсъди становището на страните и
представените и приети по делото писмени доказателства,приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът е продал на ответника дизелово гориво, за което била издадена данъчна
фактура № ********** от 31.12.2021 г. с описание на вида стока, количеството, цената и
начина на плащане. Между страните не е имало уговорка за отложено плащане. Въпреки
изминалия дълъг период от датата на доставката , до момента на завеждане на исковата
молба, плащане от длъжника не било инкасирано.
В хода на започналото съдебно производство, след получаване на исковата молба- на
30.08.2022 г, длъжникът заплатил цената на иска / главница по издадената и процесна
фактура в размер на 1 663.57 лева и лихва в размер на 80.00 лева/ възлизащ на сума в размер
на 1743.57 лева. Декларира готовност да погаси законната лихва и останалите разноски по
делото.
С оглед на обсъдените доказателства,съдът намира от правна страна следното:
Между страните са установени търговски отношения и е сключен договор за
покупко-продажба на дизелово гориво с количество 690.030 л зимна течност "Маренол - 20"
с количество 3.000 бр., всичко на обща стойност 1 663.57 лева.
Съгласно чл.327 ал.1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
стоката или на документите,които му дават право да я получи,освен ако не е уговорено
друго.По искане на купувача,продавачът е длъжен да издаде фактура,а по съгласие на
страните-и други документи/чл.321 от ТЗ/.
Представената по делото фактура № **********/ 31.12.2021 г. доказва съществените
елементи на договора за покупко-продажба,сключен между страните-вида на стоката и
цената,доказателство за което е положения от ответника подпис върху фактурата.
Ищецът в качеството на продавач,е изпълнил задълженията си -да прехвърли правото
на собственост върху стоките на купувача и да ги предаде на последния.За извършената
продажба е съставена фактура,която е подписана от представител на ищеца и от
ответника.Следователно щом ответника е подписал като получател описаната в
приложената и съставена от ищеца фактура стока,то в случая е налице признание на
купувача за престиране на дължимото по договора на дружеството-продавач.Необходимо е
да се посочи,че фактурата е частен свидетелстващ документ и като такъв удостоверява
2
материализираното в нея изявление,т.е. получаването на описаната стока.
С оглед изпълнението на задължението от продавача-ищец,купувачът-ответник
дължи насрещната престация-заплащане на продажната цена на доставеното количество
материали,съгласно уговореното в договора за покупко-продажба и в негова тежест по
делото,съгласно чл.154 от ГПК е да докаже,че е изпълнил това свое договорно
задължение.Ответника признава, че не е изпълнил задължението си да плати на ищеца и
погасява задължението едва след инцииране на съдебното производство.
Предвид изложеното съдът приема,че ответникът-купувач не е изпълнил
задължението си да плати покупната цена на доставените стоки,поради което дължи
плащането им.
Предявеният иск е доказан за претендираната сума от 1663.57 лв. (хиляда шестстотин
шестдесет и три лева и петдесет и седем стотинки) и следва да бъде уважен като
основателен.
Присъждането на законната лихва върху уважения размер на иска по чл.327 ал.1 от
ТЗ и чл.79 от ЗЗД от датата на предявяване на исковата молба до окончателното плащане
представлява законна последица от уважаването на иска,поискано е с исковата молба,поради
което същата следва да се присъди.
Касателно размера на адвокатското възнаграждение претендирано от ищцовата
страна- ответника, при подаване на исковата молба не представя доказателства за направени
разноски за адвокатски възнаграждение, а в депозирана до съда молба от 28.09.2022год и
представения списък на разноските , направени от "А." ООД по гр.д.266/2022год от с.д.,
претендира за сума от 600лв.
В отговора по реда на чл. 131 ГПК, ответника твърди, че от ищеца такива разноски
не са направени, с оглед липсата на доказателства за това, в първото по делото съдебно
заседание, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорара, с оглед липсата на
фактическа и правна сложност по делото.
Процесуалният представител на ищеца е изпратил молба, с която уведомява съда, че
няма да присъства на съдебното заседание.
При тези констатации и при своевременно направено възражение от ответника за
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът, на осн.чл. 78, ал.5
ГПК, определя същото до размера, предвиден в чл.7, ал.1, т.6 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения- 352,05лв /триста петдесет и два лева и пет
стотинки/.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответника следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноските по делото, а именно 69,75лв-
платена държавна такса и 352,05лв-адвокатско възнаграждение или общо сумата от 421,80
лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЕТ "Д.-Д.Д.-Н.Д.", ЕИК: ****** да заплати на ищеца "А." ООД, ЕИК:
ЕИК: ****** сумата от 1663.57 лв. (хиляда шестстотин шестдесет и три лева и петдесет и
седем стотинки) главница представляваща незаплатена сума по фактура № ********** от
31.12.2021 г; сума в размер на 80 лв. (осемдесет лева), представляваща мораторна лихва за
забава формирана от дължимото обезщетение за забава по фактура № ********** от
31.12.2021г. на стойност 1663.57 лв. за периода от 01.01.2022 г. до 23.06.2022г.и законната
лихва върху главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
ОСЪЖДА ЕТ "Д.-Д.Д.-Н.Д.", ЕИК: ****** да заплати на ищеца "А." ООД, ЕИК:
3
ЕИК: ******, направените по делото разноски в размер на 421,80 лева, от които - 69,75лв-
платена държавна такса и 352,05лв-адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски Окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
4