Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Ихтиман, 29.08.2019г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ихтиманският районен съд, втори състав, в открито съдебно заседание, проведено на тридесет и първи януари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Районен съдия: Ивайло Йорданов
при секретар Адриана Хаджипеткова, като разгледа докладваното от съдията Йорданов АНХД № 714 по описа на съда за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН
Делото е образувано по жалбата на от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - София, ЕИК: …………. със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”…” № .., представлявано управителя Н.. Г. Н. от против Наказателно постановление (НП) № СИ - 446 от 10.10.2017г. на началника на Регионален отдел “Метрологичен надзор (МН) Западна България” на Главна Дирекция “Метрологичен надзор”, с което на жалбоподателя на основание чл.85, ал.2 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за това, че на 03.05.2017г. е използвало за измерване на протичащо количество студена вода водомер, разположен във водомерна шахта на къща, намираща се в с.Костенец, общ.Костенец, ул.”………” № … без знак от последваща проверка – нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ. Поддържа се в жалбата, че административнонаказващия орган (АНО) е следвало да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение представлява маловажен случай с оглед обстоятелството, че измервателното средство е било в изправност и от описаните в НП действия не са настъпили общественоопасни последици. Иска се от съда да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
За въззиваемата страна не се е явил представител в съдебно заседание. Депозирано е писмено становище, че атакуваното НП е законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните във връзка с доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
От
фактическа страна:
Между страните фактически няма спор относно описана
фактическа обстановка в акта за установяване на административно нарушение (АУАН)
и атакуваното НП, като от представителя на жалбоподателя в съдебно заседание не
се оспорва извършването на нарушението, а се твърди, че деянието представлява
маловажен случай.
АУАН № 2С 780 от 29.05.2017г. е съставен срещу жалбоподателя за това, че при извършена на 03.05.2017г. около 11,15ч. в с.Костенец проход проверка е установено, че дружеството “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ……….., което осъществява водоснабдяване на територията на гр.Момин проход, използва като средство за измерване на протичащо количество студена вода, предназначено за непрекъснато определяне на обема на водата, която преминала през него с цел осъществяване на търговски плащания, което попада в приложното поле на чл.5 от ЗИ водомер, разположен във водомерна шахта на къща, намираща се в с.Костенец, общ.Костенец, ул.”Патриарх Евтимий” № 31 без знак от последваща проверка – нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ. В АУАН е посочено, че въпросният водомер тип ВКЕТВ 5 с идентификационен № 19421/11, с производител “Беласица” – Петрич, се намира във водомерна шахта в имота и е свързан към водопроводната мрежа, като осигурява захранването на водопроводната инсталация на абонат с абонатен № 08361037. Посочени са техническите и метрологични характеристики на водомера, а именно – номинален ход Qn 2,5 куб.м./час, максимален разход Qmax 5,0 куб.м./час и работна температура 40 градуса по Целзий.
От показанията на свидетелите И.Т.К. – актосъставител, Н.И.Д. и З.А.М. е видно, че при извършената проверка, в която е участвала актосъставителката, е констатирано, че в шахта на къща в град във водомерна шахта на къща, намираща се в с.Костенец, общ.Костенец, ул.”Патриарх Евтимий” № 31, дружеството - жалбоподател използва водомер без знак от последваща проверка. Проверяващата е счела, че установеното осъществява състава на административно нарушение по чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ, поради което след надлежно поканване на управителя на „ВиК” е съставен цитирания по-горе АУАН. АУАН е съставен на в присъствието на упълномощено от управителя на „ВиК” лице и е връчен на упълномощеното от управителя на „ВиК” лице да се запознае със съдържанието на акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено атакуваното НП, като АНО е приел, че е реализиран състава на административното нарушение по чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ, подари което на основание чл.85, ал.2 от ЗИ е наложил на жалбоподателя имуществена санкция в минималния предвиден в ЗИ размер от 200лв.
От правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.44, т.4 от ЗИ лицата, които използват средства за измерване, са длъжни да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗИ.
Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.10 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (по - нататък Наредба № 4), издадена от министъра на регионалното развитие и благоустройството (обн., ДВ, бр.88 от 08.10.2004г., попр., бр.93 от 19.10.2004г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005г. на ВАС на РБ - бр.41 от 13.05.2005г., в сила от 13.05.2005г.; изм. и доп., бр.63 от 17.08.2012г., в сила от 17.08.2012 г., изм., бр.95 от 01.11.2013 г., в сила от 01.11.2013г., бр.102 от 12.12.2014г., в сила от 12.12.2014г.), операторът на водоснабдителната система монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода. Не се спори по делото, че жалбоподателят монтира, поддържа и контролира водомерите на водопроводните отклонения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода в с.Костенец. С оглед на това жалбоподателят се явява от кръга на лицата, които използват средства за измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ, последваща проверка се извършва на средствата за измерване в употреба и се удостоверява със знаци за последваща проверка.
Съграсно разпоредбата на чл.28 от ЗИ, Министерският съвет определя с наредба изискванията към средствата за измерване и тяхното използване по предназначение, реда и методите за извършване на контрол и знаците, които удостоверяват резултатите от него, и реда за водене на регистър по чл.34 от закона.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗИ, последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.3 от ЗИ, последващата проверка се извършва преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване.
Съгласно разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗИ периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от Наредба № 4, водомерът на водопроводното отклонение и общият водомер в сгради - етажна собственост, подлежат на задължителен метрологичен контрол съгласно ЗИ.
Съгласно разпоредбата на ал.2 на чл.34 от Наредба № 4, освен контрола по ал. 1 на водомерите се извършват и следните проверки:1. периодично; 2. след ремонт; 3. при нарушаване на пломбата; 4. по искане на оператора или потребителя.
Със Заповед № А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011г., (обн., ДВ бр.85 от 01.11.2011 г., в сила от 01.11.2011г.), на основание чл.43, ал.4 във връзка с чл.10в, ал.2, т.1 от ЗИ и предложение на председателя на Българския институт по метрология рег. № 29-00-22 от 30.03.2011г. председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е определена периодичноста на последващите проверки на средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, като съгласно т.10 от Списъка, за водомери с номинален разход (Qn): – Qn <15 куб.м./час срока е 5 години.
Метрологичните изисквания, на които следва да отговарят водомерите и реда и начина на провеждането на първоначалната им и последващи проверки е уредена в Раздел ХІІІ на Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета с ПМС № 239 от 24.10.2003г. (обн. ДВ бр.98 от 07.11.2003г., изм. бр.96 от 30.11.200г., в сила от 01.12.2005г., бр.40 от 16.05.2006г., в сила от 05.05.2006г., доп., бр.80 от 03.10.2006г., изм., бр.37 от 08.05.2007г., изм. и доп., бр.46 от 12.06.2007г., в сила от 12.06.2007г., изм., бр.56 от 22.07.2011г., в сила от 01.07.2011 г., изм. и доп., бр. 22 от 24.03.2015 г.)
Съгласно
разпоредбата на чл.242, ал.1 от Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила към
момента на извършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция),
изискванията на раздел ХІІІ се прилагат само към водомери, които работят изцяло на механични принципи и използват
обемни камери с подвижни стени или действието на скоростта на водата върху
скоростта на въртене на подвижна част (радиална или аксиална турбина,ротор и
др.).
Съгласно разпоредбата на чл. 268, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (в сила към момента на извършване на деянието, за което е наложена имуществената санкция), при първоначалната проверка на водомерите за студена вода трябва да са изпълнени изискванията на чл. 262 и чл. 264, т. 1 – 4.
Наредбата за
средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол чл.273, ал.1 от Наредбата за средствата за измерване,
които подлежат на метрологичен контрол, последващата
проверка на водомерите се извършва при изискванията за първоначална проверка и
включва проверка на точността.
В Раздел пети на Глава трета от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол е посочен реда за извършване на последващ контрол, като в Глава четвърта са посочени видовете знаци, удостоверяващи резултатите от контрола на средствата за измерване (чл.846, чл.850, ал.1), основанията (чл.847-чл.848) и начина на поставянето им (чл.849, чл.850, ал.2).
От цитираните до тук законови разпоредби, разгледани в тяхната съвкупност, се достига до извода, че задължението да поддържа и контролира проверения, по които се отчита и заплаща изразходваното количество вода за имота, в който е бил монтиран, е на жалбоподателя като лице, ползващо средството за измерване по смисъла на ЗИ и е негово задължението да не използва средства за измерване без знак за последваща проверка по чл.43, ал.1 от ЗИ. Последващата проверка се извършва периодично или след ремонт на средствата за измерване,2 като може да се извършва и преди изтичането на срока на валидност на първоначалната или периодичната проверка в случай на унищожаване на знака или по желание на лицето, което използва средството за измерване – жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява, че е осъществен състава на нарушението, за което на жалбоподателя е наложена имуществената санкция. Водомерите, като средства за измерване подлежат на последваща метрологична проверка, съобразно чл.43, ал.1 от ЗИ, като чл.44, ал.4 от ЗИ изрично забранява използването на средства за измерване без знаци за последваща проверка. За да се приеме, че водомерите отговарят на изискванията на чл.43 от ЗИ, следва същите да бъдат проверявани в определените със Заповед № А-441 на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор от 13.10.2011г., издадена на основание чл.43, ал.4 от ЗИ срокове с оглед отговорността на жалбоподателя монтираните от него измервателни уреди да осигуряват точност и достоверност на измерванията. Законодателят е разработил контрола на средствата за измерване като система от строги правила - в чл.43 и чл.44 от ЗИ е въвел предписания за спазване, но и е формулирал забранителна норма - чл. 44, ал. 4 от ЗИ, с която гарантира съблюдаването им. Относно процесния водомер жалбоподателят не само не е изпълнил нормативното задължение за осъществяване на последваща проверка, но като е използвал средство за измерване без знака по чл.43, ал.1 от ЗИ е нарушил изрична забрана, в резултат на което измерванията, които са направени с неотговарящ на законовите изисквания водомер са компрометирани и не могат да осигурят изискуемата точност и достоверност на измерването.
АУАН е съставен от лице, на което е възложено тази функция в съответствие с изискванията на чл.94, ал.1 от ЗИ, видно от приложената по делото Заповед № А-333 от 10.05.2017г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
Атакуваното НП е издадено от лице, на което възложено тази функция в съответствие с изискванията на чл.94, ал.2 от ЗИ, видно от приложената по делото Заповед № А-331 от 10.05.2017г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор.
При съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са нарушени изискванията на ЗАНН, като АНО е наложил имуществена санкция в минималния предвиден в закона размер, като настоящият съдебен състав счита, че с налагането на имуществената санкция се постигат целите на ЗИ и ЗАНН.
Действително, при издаване на атакуваното НП, АНО не е изпълнил задължението си по чл.28 от ЗАНН, като не е обсъдил дали не е налице маловажен случай.
Безспорно е, че преценката на АНО за "маловажност" на случая по чл.28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. В чл.28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност.
Общото понятие на административното нарушение се съдържа в чл.6 от ЗАНН. В чл.28 и чл.39, ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни" нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен" случай на административно нарушение, той следва да приложи чл.28 от ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, наказващият орган всъщност освобождава от административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на основанията по чл.28 от ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В този смисъл е и Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК.
Безспорно е,
че по приложението на чл.28 от ЗАНН,
преценката на АНО за приложимостта на чл.28 от ЗАНН, позовавайки се на критериите, визирани в субсидиарно приложимата
разпоредба на чл.93, т.9 от НК във връзка с чл.11 от ЗАНН, подлежи на съдебен
контрол, но неизлагането от АНО на мотиви относно приложимостта на чл.28 от ЗАНН не представлява само по себе си
съществено нарушение на процесуалните правила. От данните по делото е видно, че
в случая разпоредбата на чл.28 от ЗАНН не
може да намери приложение. Нарушението е формално, поради което не е необходимо
от него да настъпят вредни последици. Деянието накърнява обществените отношения, свързани с осигуряване на проследимост, точност и
достоверност на измерванията. Самият ЗИ има за цел в съответствие с националните интереси да
защитава живота и здравето на хората и околната среда от вредни въздействия,
както и имуществото на физическите и юридическите лица от неблагоприятни
последици, които могат да настъпят вследствие на неверни резултати от
измерванията.
Във връзка с твърдението на жалбоподателя, че са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН с оглед обстоятелството, че процесният водомер е бил в изправно състояние в момента на извършване на проверката, настоящият съдебен състав счита за необходимо отново да отбележи обсъденото по горе, че водомерите като средства за измерване подлежат на последваща метрологична проверка съобразно разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗИ, като чл.44, ал.4 от ЗИ изрично забранява използването на средства за измерване без знаци за последваща проверка.
Предвид обсъденото до тук настоящият съдебен състав намира, че в случая е неприложим чл.28 от ЗАНН, определящ случая като "маловажен", а с налагането на имуществена санкция се постигат целите на ЗИ.
С оглед обсъденото по-горе съдът намира, че по делото по безсъмнен и категоричен начин се доказва извършването на нарушението, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде отменено.
С оглед гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО И ОБОСНОВАНО Наказателно постановление № СИ - 446 от 10.10.2017г. на началника на Регионален отдел “Метрологичен надзор (МН) Западна България” на Главна Дирекция “Метрологичен надзор”, с което на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД - София, ЕИК: …………… със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”… №.. на основание чл.85, ал.2 от Закона за измерванията (ЗИ) е наложена имуществена санкция в размер на 200 лева за това, че 03.05.2017г. е използвало за измерване на протичащо количество студена вода водомер, разположен във водомерна шахта на къща, намираща се в с.Костенец, общ.Костенец, ул.”…….” №… без знак от последваща проверка – нарушение на чл.44, т.4 във вр. с чл.43, ал.1 от ЗИ.
Решението подлежи на Касационно обжалване пред Софийски окръжен административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия:
(И. Йорданов)