Р Е
Ш Е Н И Е № 260907
гр. Пловдив, 22.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, XV- ти граждански състав, в публично заседание на девети
февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при секретаря Катя Янева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 6515 по
описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Ищцата
Д.Д.П. е предявила срещу „Хюманита“
АД обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва: 1) за заплащане на начислено,
но неизплатено трудово възнаграждение за месеците март 2020 г. и април 2020 г.
в общ размер на 4228,79 лева, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда– 09.06.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата и 2) за заплащане на обезщетение за забава
върху неизплатени трудови възнаграждения за месеците февруари, март и април
2020 г. за периода 01.04.2020 г. – 01.06.2020 г., в общ размер на 38,49 лева.
Ищцата посочва, че между
страните е действало валидно трудово правоотношение, учредено с трудов договор
№ ***, по силата на който същата заемала длъжността „***“. Трудовото
правоотношение било прекратено със Заповед № *** на основание чл. 328 ал.1 т.2 КТ. От служебно извлечение се установявало, че ищцата следвало да получи
следните възнаградения: за месец февруари 2020 г. – 989,72 лева, за месец март
2020 г. – 2212.79 лева, за месец април 2020 г. – 3239,06 лева. На 01.06.2020 г.
на ищцата била изплатена сумата в размер на 1000 лева по банков път и сумата в
размер на 1202 лева в брой, с които суми се погасили задълженията за заплащане
на трудово възнаграждение за месец февруари 2020 г. и частично за месец март
2020 г., като останала непогасена сумата в размер на 989,73 лева. Поради
изложеното ищцата предявява посочените искови претенции. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор на искова молба от ответника „Хюманита“
АД. В същия се излагат съображения, че дружеството е изплатило изцяло
задълженията си към ищцата на 23.06.2020 г. Поради изложеното се оспорва
предявеният иск и се иска неговото отхвърляне. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
счита за установено следното от фактическа страна:
От представения по делото Трудов
договор ***. се устнановява, че между страните е възникнало по надлежен ред
трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответното
дружество длъжност „***, ***” / л. 3/. С предизвестие, връчено на ищцата на
17.03.2020г. / л. 3- гръб/, същата е уведомена, че трудовото правоотношение
между страните ще бъде прекратено в двумесечен срок, считано от връчването,
поради осъществено съкращаване на щата. Преустановяването на трудовоправното
отношение между страните е констатирано със Заповед № ** на *** на ответното
дружество / л. 4/.
На ищцата е издадено служебно
извлечение изх. № *** / л. 5/ от ответното дружество, от което се изяснява, че
към датата на издаването му, на ищцата са дължими следните суми: нетно трудово
възнаграждение за месец 02.2020г. в размер от 989, 72 лв., за м.03.2020г. в
размер на 2 212, 79 лв. и за м. 04.2020г. в размер от 3 239, 06 лв.
От изготвеното по делото
заключение по назначената съдебносчетоводна експертиза / л. 80- л. 82/ се изяснява, че след
входиране на исковата молба, с платежни нареждания от 16.07.20г. и 23.07.20г.
на ищцата са преведени сума в размер от 1100лв. и сума в размер от 684, 54 лв. ***
посочва, че остатъкът от дъжимото от ответното дружество трудово възнаграждение
за м.03. и м. 04.2020г. възлиза на сума в размер от 2444, 24 лв. В табличен
вид, вещото лице е отразило трудовото възнаграждение на ищцата, месеците, за
които се дължат суми и постъпилите от плащания от ответника. Следва да се
посочи и че в цитираната таблица, вещото лице е коментирало и възнаграждението,
дължимо на ищцата за м. 02.2020г. В открито съдебно заседание, проведено на
09.02.2021г. /л. 86/, вещото лице разяснява и причината, поради която включва
м. 02.2020г. в заключението. Експертът посочва, че ответното дружество не
следва последователността на плащанията и с паричните преовди
от м. юни 2020г., следва да се покрият не задълженията към ищцата за м.
03.2020г., а за м.02.2020г. Предвид това, оставащата сума от 989, 72 лв. следва
да бъде дължима за м.03.2020г., а не за м. 02.2020г., както е отразено в счетоводството
на дружеството. Съобразно това, то за м. 03.2020г. е дължи сума в размер от
989, 72 лв., а за м. 04.2020г. оставщата сума е в размер от 1454, 52 лв. или
общо за двата месеца се дължи трудово възнаграждение в размер от 2444, 24 лв. ***
е посочило, че върху трудовите възнаграждения за м.02, м.03 и м.04.2020г.
следва да се начисли и лихва за забава в общ размер от 63, 53 лв.
Съдът кредитира в цялост
заключението на *** и дадените разяснения в ОСЗ от 09.02.2021г.) като счита
същото за обективно, всестранно и обосновано.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, счита за
установено от правна страна следното:
По
исковете с правно основание чл. 128, т.2 КТ:
По делото се установи съществуване на трудово
правоотношение между страните през процесния период. В приложение на
установената от чл. 8, ал. 2 КТ презумпция и при липсата на обратно доказване
от страна на ответника, съдът приема, че за същия период ищцата е изпълнявала
добросъвестно трудовите си задължения, включително задължението си да престира
работна сила. Следователно, за същия период за работодателя са възникнали
задълженията по чл. 128, т. 1 и т. 2 КТ да начислява и заплаща уговореното възнаграждение
за извършената работа.
От приетото по делото заключение по изготвената ССчЕ
се изяснява, че дължимото трудово възнаграждение на ищацата за релевантния
период ( м.03 и м. 04.2020г.) възлиза на 2444, 24 лв., формирано, както следва:
остатък за плащане за м.03.2020г. в размер от 989, 72 лв. и остатък за плащане
за м. 04.2020г. в размер от 1454, 52 лв. По- горе бе разяснено и по каква
методика вещото лице достига до заключение за дължимост на посочените суми.
Доколкото съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице като обективно,
комепентно и обосновано, то искът с правно основание чл. 128, т. 2 следва да
бъде уважен за сумата от 2444, 24 лв., като за разликата от тази сума до пълния
предявен размер от 4228, 79 лв., искът следва да бъде отхвърлен. Съдът счита за
нужно да посочи, че искът се отхвърля за разликата от 2444, 24 лв. до 4228, 79
лв., поради осъществено в хода на процеса частично погашение на претендираната сума ( осъществени плащания на 16.07.2020г.
и 23.07.2020г., посочени в заключението по изготвената ССчЕ
).
Върху уважения размер на исковата претенция следва да
се присъди и законна лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в
съда /09.06.2020г. / до окончателното й погасяване.
По
отношение на претенцията с правно основание чл. 86,ал. 1 ЗЗД:
Следва да се посочи, че се претендира мораторна лихва за несрочно изплащане на трудовото
възнаграждение на ищцата за месеците февруари, март и април. Съобразно
заключението на вещото лице, то действително е налице забавяне в изплащането на
трудовото възнаграждение на ищцата за посочените месеци. *** е определил
размера на обезщетението за забава в общ размер от 63, 53 лв. Макар и размерът
на обезщетението за забава да е определен на 63, 53 лв., то ищецът претендира
сума в размер от 38, 49 лв., като с
оглед диспозитивното начало в гражданския процес, на
ищеца следва да му се присъди именно сума в размер от 38, 49 лв.
По предварителното изпълнение на решението:
Разпоредбата на чл. 242 ал. 1 от ГПК предвижда
постановяване на предварително изпълнение на решението, когато се присъжда
издръжка, възнаграждение и обезщетение за работа. Вземанията по чл. 242 ал. 1
от ГПК, за които е предвидено предварително изпълнение, са от категория,
обезпечаваща посрещане на ежедневни нужди, свързани с нормалното съществуване
на индивида. Именно предвид това, процесуалният закон разписва, че съдът
допуска служебно предварително изпълнение на решението и това принудително
изпълнение не може да бъде спряно дори и при представено обезпечение за
взискателя /Определение № 9 от 2011 г. по
ч.гр. д.№ 658/2010 г., Г.К., ІV ГО на ВКС/. Съобразно гореизложеното, то
следва да се допусне предварително изпълнение на решението досежно присъдената
сума за трудово възнаграждение и обезщетение за забава.
По разноските:
При този изход на спора и на основание
чл. 78 ал. 1 ГПК ищецът има право да бъде възмезден за сторените разноски в настоящото
производство. Разноски на ищеца следва да бъдат присъдени в общ размер от 500
лв., формиран, както следва: 300 лв. за процесуално представително по
настоящото дело / л. 6 гръб/, 100 лв.- разноски по изп.
дело за обезпечение № *** IV- ти район СИС при РС- Пловдив / съобразно
удостоверение на л. 84/ и 100 лв.- разноски по изп.
дело за обезпечение *** IV- ти район СИС при РС- Пловдив / съобразно удостоверение
на л. 85/. Следва да се посочи, че съобразно изричните разяснения, дадени в т.
5 от ТР 6/13г. по тълк. дело № 6/ 2012г. на ОСГТК,
разноските по обезпечението се разпределят със съдебното решение по исковия
процес.
Доколкото ищецът е освободен от
заплащане на такси и разноски в производството, следва на основание чл. 78 ал. 6 ГПК, вр. чл. 3 Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, ответникът да бъде осъден да заплати сумата в
размер на 99, 31 лева, представляваща дължима държавна такса върху уважените искове
в настоящото производство и сума в размер от 100 лв.- възнаграждение за вещото
лице, изготвило приетата по делото ССчЕ.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
„Хюманита“
АД, ЕИК ********* да заплати на Д.Д.П., ЕГН **********
следните суми: на основание чл. 128, т. 2 КТ сума в размер на 2444, 24 лева,
представляваща сбор от неизплатено нетно трудово възнаграждение за месеците март
и април 2020 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от
датата на подаване на исковата молба в съда / 09.06.2020г./ до окончателното й
погасяване, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД сума в размер от 38, 49 лв., представляваща обезщетение за забава
върху несвоевременно заплатени трудови възнаграждения на ищцата за месеците
февруари, март и април 2020г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за разликата от 2444, 24 лв. до пълния
претендиран размер от 4228, 79 лв., поради
осъществено частично погашение на дължимата сума в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Хюманита“ АД, ЕИК
********* да заплати на Д.Д.П., ЕГН ********** сума в
размер от 500 лв., представляваща сторени разноски в рамките на исково
производство и в обезпечителното производство.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Хюманита“ АД, ЕИК *********, да заплати в полза
на Държавата- бюджет на съдебната власт, по сметка на РС- Пловдив сума в размер
от 199, 31 лева, представляваща дължима държавна такса и разноски в
производството.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението досежно присъдените суми за трудово
възнаграждение и обезщетение за забава.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Частта на решението, с която е допуснато предварително изпълнение, на
основание чл. 244 ГПК подлежи на обжалване с частна жалба в седмичен срок,
считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/ НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА.
В.С.