РЕШЕНИЕ
№
град София, 18. 07. 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-г въззивен състав, в публично заседание на десети юни през две хиляди
двадесет и втора година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ
при секретар Алина Тодорова, като разгледа докладвано от председателя гр. д. № 4253/2021 год. по описа на
СГС, за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение от 18. 01. 2021 год., постановено по гр. д. № 10724/32020
год. на СРС ГО 25 състав, е признато за установено, че К.Г. С.дължи на Т.С.ЕАД сумата
от 1916.51 лева цена на доставена топлинна енергия за исков период със законна
лихва от 02. 10. 2019 год. до изплащане на вземането и сумата от 39.15 лева
цена на дялово разпределение за исков период ведно със идентична закона лихва;
в останалата част претенциите са отхвърлени. Съобразно изхода разпределени са
разноските по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице помагач на страната
на ищеца Н.И. ООД.
Въззивната жалба изразява недоволство на ответницата от решението в
тази му част, подадена в срок, редовна, поради което следва да бъде разгледана
по същество. Твърди се в нея, че решението е необосновано, незаконосъобразно и
неправилно. Крайните изводи на съда, в диспозитива на решението не
кореспондират с фактите и доказателствата по делото. Спорният размер на
вземането остава недоказан. Иска се отмяна на решението и постановяване на
друго, с което претенциите на дружеството да бъдат отхвърлени изцяло като
недоказани и незаконосъобразни. Претендират се разноски в производството.
Постъпила е молба на 27. 04. 2022 год. от ищеца, която е бланкетна,
претендират се разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатско
възнаграждение.
Отговори от ищеца въззиваем и трето лице негов помагач не са
депозирани по делото.
Постановено е разпореждане по чл. 267 ГПК на 05. 04. 2021 год.
В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват
и не се процесуално представляват, с изключение на пълномощника на въззивника
адвокат Р..
Нови доказателства под хипотезите на чл. 266 ГПК не са заявени от
страните пред въззивния съд.
Съдът е приключил съдебното дирене, поради това, че страните не са
заявили нови доказателствени искания.
Въззивната жалба на ответника против основното решение е депозирана в
срока по чл. 259 ал. 1 ГПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от
обжалването, против подлежащ на такова обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
При осъществяване на служебната проверка съдът намира обжалваното
решение да е валидно, в обжалваната му част – да е правилно, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото с въззивната жалба на ответниците, във връзка
с което, поради покриване на крайните изводи на настоящия съдебен състав с тези
на районния съдия, с настоящите се препраща към мотивите на първоинстанционния
съд, съобразно предоставената от законодателя възможност по смисъла на чл. 272 ГПК, наред с което и следното :
С въззивната жалба ответницата изразява становището си решението,
което атакува частично, да е необосновано,
незаконосъобразно и неправилно. Крайните изводи на съда, в диспозитива на
решението да не кореспондират с фактите и доказателствата по делото. Спорният
размер на вземането останал недоказан.
Оплакванията са неоснователни. Мотивите на районния съдия са
конкретни, обстойни и правилни, като напълно съответстват на диспозитива на
решението. Въззивникът не посочва в какво точно се изразява некореспондирането
на фактите и доказателствата по делото с крайните изводи на съда в диспозитива
на съдебния акт, вследствие на което възражението се преценява да е
несъстоятелно изцяло. Неоснователно е възражението на въззивника за
недоказаност на претенцията по размер, поради липса на фактури и кредитни
известия. Дължи се цената на реално потребената топлинна енергия, която се
установява от вещото лице по СТЕ, а не сумата, фактурирана от ищеца, тоест
прогнозното потребление.
Съществено нарушение на съдопроизводствените правила не се констатира
от въззивния съд, който действа при условията на ограничен въззив.
На тези доводи жалбата се преценява да е бланкетна.
Бланкетната жалба е подадена в нарушение на правната норма на чл. 260
т. 3 ГПК, според която : жалбата съдържа указание в какво се състои порочността
на решението, като в конкретния случай ответникът въззивник не е посочил в
какво конкретно счита да се състои порочността на коментираното съдебно решение
на районния съдия.
Според правилото на чл. 269 изр. 2 ГПК, според което : по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, въззивната съдебна инстанция
осъществява контрол за правилността на първоинстанционното решение по принцип в
рамките на заявените в жалбата основания, като следи служебно само за
спазването на императивните материалноправни норми, по аргумент от ТР № 1/17.
07. 2001 год., точка 10, на ОСГК на ВКС.
От представената бланкетна жалба в случая, в срока за обжалване на
първоинстанционното решение ответникът не е изложил конкретните пороци на
постановения съдебен акт.
Съдът не е длъжен да указва на ответника да стори това, затова защото
законът не го изисква, аргумент от разпоредбата на чл. 262 ал. 1 ГПК. С
изтичане на срока за обжалване, е преклудирана възможността да се сочат
пороците на решението, затова дори да постъпят „допълнения” към жалбата, а
такива няма, съдът не следва да обсъжда подобни, като несвоевременно постъпили,
а в дадения казус такава хипотеза не е и поставена на разглеждане. Доколкото
въззивникът ответник иска отмяна на решението бланкетно, то въззивната проверка
следва да се ограничи до посочените въпроси, за които въззивната съдебна
инстанция следва да следи служебно, при която служебна проверка се установи, че
първоинстанционното решение е валидно и е допустимо в обжалваната част, тъй
като обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради
което същото е валидно, предвид изискванията на процесуалния закон за
служебната проверка на постановеното решение в обжалваната част не се
установяват и нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване
и упражняване правото на искане, /такива не се и твърдят с жалбата/, поради
което първоинстанционното съдебно решение е и допустимо - на ответника е дадена
възможност за становище по искането, с което съдът е предоставил равни
възможности на страните за участие в производството и е постановил съдебно
решение по смисъла на закона.
При постановяване на първоинстанционното съдебно решение не са
нарушени императивни материалноправни норми, по останалите въпроси въззивният
съд се позовава на предоставената му от законодателя правна възможност,
регламентирана за това с разпоредбата на чл. 272 ГПК.
В открито съдебно заседание ССЕ и СТЕ са приети без оспорване и без
въпроси от страните.
Производство по чл. 200 ГПК не е проведено, поради липса на хипотеза
по чл. 200 ал. 3 ГПК, изр. 2 на която разпоредба гласи, че оспорването можи да
бъде направено докато трае изслушването. Такова оспорване няма от страна на ответницата.
Съгласно чл. 202 ГПК, съдът не е длъжен да възприема заключението на
вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Последното
е сторил правилно районният съдия в мотивите на обжалваното решение в
установителната му част, която на свой ред изцяло е съответна на изводите на с
да и диспозитива на решението.
Други оплаквания и възражения бланкетната въззивна на ответника жалба
не съдържа, поради което в рамките й настоящият въззивен съдебен състав я
намира за изцяло неоснователна.
Изложеното дотук обуславя потвърждаване на първоинстанционното решение
в обжалваната част.
При съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на искането, въззивната жалба на ответника
следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея
решение на Софийски районен съд в неблагоприятната за въззивника ответник част
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото, на жалбоподателя разноски не се следват и не
се присъждат.
Въззиваемият ищец е претендирал разноски, в размер на 200 лева юрисконсултско
възнаграждение, което му се следва с оглед и на процесуалното му поведение,
подаване на молба от 27. 04. 2022 год.,
Настоящето решение не подлежи на касационно обжалване, предвид
предвиденото в чл. 280 ал. 3 ГПК, ограничение.
По изложените мотиви и на основание чл. 271 ал. 1 ГПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВРЪЖДАВА решение от 18. 01. 2021 год., постановено по гр. д. №
10724/32020 год. на СРС ГО 25 състав , в обжалваните части.
ОСЪЖДА К.Г. С.с ЕГН **********, да
заплати на Т.С.ЕАД, ЕИК*******, 200 лева юрисконсултско възнаграждение за един
юрисконсулт пред въззивната съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на Н.И. ООД – фирма за
дялово разпределение и трето лице помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на
касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.