№ 19284
гр. София, 29.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Божидар Ив. Стаевски
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Гражданско дело №
20251110103368 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ".." ЕООД, ЕИК .., със
седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н Триадица, бул. "Витоша" № 14
срещу ".." АД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1000, р-н
Оборище, ул. „Георги Бенковски" № 7, ет. 3.
В срока за отговор по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът ".." АД е заявил отвод за
неподведомственост на спора пред общите съдилища, като се е позовал на наличието на
арбитражна клауза. Ответникът твърди, че ищецът ".." ЕООД е замествал изцяло предходния
наемател „Прадо Джелато" ЕООД като страна по Договора за наем, включително и по
отношение на Общите условия, които са неразделна част от Договора за наем и съдържат
арбитражна клауза. Ответникът поддържа, че арбитражната клауза е приложима и спрямо
ищеца и моли съда да прекрати производството по делото.
Ищецът е представил становище, в което оспорва възражението, като поддържа, че
арбитражната клауза в Общите условия не го обвързва. Твърди, че Общите условия не са му
били надлежно доведени до знанието, не се е съгласявал с тях към момента на подписване на
Споразумението за заместване, нито управителят на заместващото дружество ги е подписал.
Ищецът поддържа също, че арбитражна клауза в Общи условия, които не са доведени до
знанието на страната, е незаконосъобразна, тъй като арбитражната клауза има характер на
самостоятелен договор и е следвало да бъде предоставена на ищеца при подписване на
Споразумението за заместване. Ищецът се позовава на съдебна практика в подкрепа на
тезата си.
Съдът, след като се запозна с делото, постъпилите становища и приложените
доказателства, намира, че възражението за неподведомственост е основателно поради
следните съображения:
Възражението е направено от ответника в срока по чл. 8, ал. 1 от Закона за
международния търговски арбитраж (ЗМТА), поради което е допустимо, а разгледано по
същество е основателно.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът попада в изрично предвидените в закона
изключения. В случая се касае именно за имуществен спор по неизпълнение на договор за
наем. От приложените доказателства не се установява спорът да попада в някое от
изключенията по чл. 19, ал. 1 от ГПК. В случая както ищецът, така и ответникът са
търговски дружества, поради което не е налице хипотезата на спор с потребител.
1
Арбитражното споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да
реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях
относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение. То може да бъде
арбитражна клауза в друг договор или отделно споразумение. Арбитражното споразумение
трябва да бъде писмено. Смята се, че споразумението е писмено, ако се съдържа в документ,
подписан от страните, или в размяна на писма, телекси, телеграми или други средства за
съобщения. Също така, споразумението е писмено и когато се съдържа в общи условия, към
които препраща сключен между страните писмен договор.
В настоящия случай съдът намира, че е налице валидна арбитражна клауза, уговорена
между страните писмено в Общите условия към Договор за наем от дата 13.04.2023 г.
Съгласно тази клауза, всички спорове, породени от или във връзка с договора, следва да
бъдат разрешавани от Арбитражния съд при Българската търговско-промишлена палата.
Относно аргументите на ищеца, че арбитражната клауза в Общите условия не го
обвързва, съдът намира същите за неоснователни. Макар ищецът да е станал страна по
договора за наем чрез заместване, това заместване е било изцяло, включително по
отношение на всички условия на договора, чиято неразделна част са Общите условия. При
заместване на страна в договора, съдържащата се в този договор арбитражна клауза остава
валидна и в отношенията между първоначалната страна и заместващата страна.
Арбитражното споразумение, включено в договора, е независимо от другите му уговорки.
Твърдението на ищеца, че арбитражната клауза в Общите условия не го обвързва, тъй
като не му е била известна, не се е съгласявал с нея и не е подписал Общите условия, е
неоснователно в контекста на търговските правоотношения и факта, че Общите условия са
неразделна част от основния договор, в който ищецът е встъпил чрез заместване. В
търговските отношения Общите условия обвързват другата страна, ако е търговец и ги е
знаела или е била длъжна да ги знае и не ги оспори незабавно, а когато за действителността
на договора е предвидена писмена форма, общите условия обвързват, ако са били предадени
при сключването.
Относно довода на ищеца, свързан с лицето, подписало Споразумението за
заместване и неговото право да представлява дружеството към този момент, този довод е
неотносим към валидността на арбитражната клауза в този случай. Съгласно задължителната
съдебна практика на Върховния касационен съд, за сключване на арбитражно споразумение,
което е част от материалноправния договор, е достатъчно упълномощаването за сключване
на този договор, без да е необходимо изрично овластяване за сключване на арбитражното
споразумение.
Цитираната от ищеца съдебна практика е неотносима. Решение № 117/31.05.2018 г. на
ВКС относно изискването за подпис от законния представител и неприложимостта на чл.
301 ТЗ към арбитражно споразумение е свързано с представителната власт при сключване
на арбитражно споразумение. Позоваването на Решение № 91/26.07.2019 г. на ВКС и
цитираното в него Решение № 46/08.05.2013 г. на ВКС в подкрепа на тезата, че само клауза
в договора остава валидна при заместване, не отчита в достатъчна степен, че Общите
условия, когато са надлежно включени в договора, се считат за негова част. Решение от
06.06.1995 г. на Арбитражен съд при БТПП, цитирано от ищеца, е практика на арбитражен
съд и не е задължителна за държавните съдилища по начина, по който е задължителна
практиката на ВКС, особено тълкувателните решения. Решение № 119/06.07.2015 г. на ВКС
относно изискванията на чл. 7 ЗМТА и чл. 298 ТЗ за обвързване с Общи условия излага
общи принципи, но в конкретния случай на заместване в търговски договор, който препраща
към Общи условия, приемането на договора включва и приемането на тези Общи условия,
включително арбитражната клауза.
С цел преодоляване на противоречивата съдебна практика, Общото събрание на
Търговската колегия на ВКС постанови Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 21.02.2024 г.
2
Същото следва да се приложи по аналогия в настоящия случай. Същественото от
постановеното Тълкувателно решение е, че арбитражният съд е компетентен да разглежда и
решава спорове между приобретателя на вземането (цесионера) и длъжника по силата на
арбитражно споразумение/клауза, сключени между прехвърлителя (цедента) и длъжника. С
това решение ВКС даде отговор на въпроса дали при прехвърляне на вземане чрез цесия,
арбитражната клауза, сключена между цедента и длъжника, е обвързваща за цесионера и
длъжника. На по голямо основание арбитражното споразумение следва да се прилага за
страната която е заместила някоя от първоначалните страни в договора.
Освен това, съгласно Тълкувателно решение № 1/2023 на ВКС, арбитражното
споразумение следва да бъде прието за принадлежност на прехвърленото материално право
и се прехвърля с него при цесия, освен ако не е уговорено противното, принцип, приложим
по аналогия и при заместване на страна в договора.
Ето защо съдът намира, че между страните е налице валидна арбитражна клауза и
компетентен да се произнесе по спора е арбитражният съд. Налице е отрицателна
процесуална предпоставка за разглеждане на делото пред държавен съд, а именно наличието
на арбитражно споразумение по смисъла на чл. 19 ГПК. Така е налице неподведомственост
на спора на общите съдилища - чл. 15, ал. 1 ГПК.
Поради това настоящото производство следва да бъде прекратено като
неподведомствено на съда.
По изложените съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 3368/2025г. по описа на Софийски районен
съд,168 състав.
Определението може да бъде обжалвано от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3