Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………./…………………….
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на
23.04..2019 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МАКАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
СВЕТЛАНА ЦАНКОВА
ТАНЯ КУНЕВА- МЛ.С.
при участието на секретаря Елка И.а
разгледа докладваното от съдия Светлана Цанкова
въззивно гражданско дело № 479 по описа за 2019 год. и
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба депозирана от В.П.С., ЕГН **********, чрез процесуалния и
представител адв Е.С. против Решение № 5407/31.12.2018 г.,
постановено по гр.д. 15512/2017 год. по описа на ВРС, с което ВРС:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните - ищеца К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***5,
и ответницата В.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, КАКТО СЛЕДВА :
На основание чл. 23, ал. 1 СК приема за установено по отношение на ответницата В.П.С.,че придобитият по
време на брака недвижим имот ГАРАЖ № 11 с идентификатор 10135.2554.625.1.1.,
находящ се в гр. Варна, район Приморски, улица „Евлоги Георгиев”, ет. 1, с площ
от 26,25 кв.м. ведно със съответните части от общите части на сградата, при
граници по кадастралната схема на същия етаж: 10135.2554.625.1.2, под обекта –
няма, над обекта: няма, е придобит изцяло с лични средства на К.Б.Т., ЕГН **********
и представлява лично имущество на К.Б.Т., ЕГН ********** и ответницата няма
принос в неговото придобиване.
На основание чл. 23, ал. 2 СК приема за установено по отношение на ответницата В.П.С., че К.Б.Т., ЕГН **********
има лично притежание в размер на 44500/84500 ид. части, придобити с лични
средства на К.Б.Т., ЕГН **********, както и че по отношение на останалата част
от имота в размер на 40000/84500 ид.ч. В.П.С. и К.Б.Т. са съсобственици при
равни квоти на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 42, с идентификатор
10135.2562.3.2.42, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к. „Чайка” , бл.
1, вх. В, ет. 6, ап. 42, с площ от 60,46 кв.м., ведно с принадлежащото му
избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при граници по
кадастрална схема: на същия етаж: 10135.2562.3.2.41, под обекта
10135.2562.3.2.38, над обекта – няма.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижимия имот
АПАРТАМЕНТ № 42, с
идентификатор 10135.2562.3.2.42, находящ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к.
„Чайка” , бл. 1, вх. В, ет. 6, ап. 42, с площ от 60,46 кв.м., ведно с
принадлежащото му избено помещение и 2,4434 % от общите части на сградата, при
граници по кадастрална схема: на същия етаж: 10135.2562.3.2.41, под обекта
10135.2562.3.2.38, над обекта – няма, между съсобствениците и при квоти както
следва
За ищеца К.Б.Т., ЕГН **********
при квота от 64500/84500 ид.ч. и
За ответницата В.П.С. , ЕГН
**********, при квота от 20000/84500 ид.ч. , на основание чл. 34 ЗС.
ДОПУСКА ДА БЪДЕ ИЗВЪРШЕНА
СЪДЕБНА ДЕЛБА на недвижимия имот
– АПАРТАМЕНТ № 3 с
идентификатор 10135.2562.3.1.3., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 1,
вх. А, ет. 1, ап. 3, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено
помещение с площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на
сградата, при граници по кадастралната схема: на същия етаж: 10135.2562.3.1.2,
10135.2562.3.1.31, под обекта – няма, над обекта: 10135.2562.3.1.6. между
съсобствениците и при квоти както следва
За ищеца К.Б.Т., ЕГН **********
– при квота ½ идеална част и
За ответницата В.П.С. , ЕГН
**********- при квота ½ идеална част , на основание чл. 34 ЗС .
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, с
адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на К.Б.Т., ЕГН **********, с адрес: ***5 СУМАТА от общо
6 381,71 лева (шест
хиляди триста осемдесет и един лева и седемдесет и една стотинки ) – сторените от ищеца
съдебно деловодни разноски пред настоящата инстанция , на основание чл. 78,
ал.1 ГПК.
Твърди се във въззивната
жалба,че постановеното решение е незаконосъобразно постановено в нарушение на
съдопроизводствените правила относно за анализ на събраните по делото
доказателства и допускане на такива, които ГПК не допуска. Твърди се,че постановеното решение е
необосновано,тъй като не се обосновава
на събраните по делото доказателства. Нарушени са основни принципи на ГПК-
служебно начало, равенство на страните,състезателно начало ,установяване на
истината и вътрешно убеждение.
Твърди се, че К.Б. не е провел пълно и главно доказване за твърденията
си.Твърди се, че не е заведен иск за
установяване на по-голям дял по реда на чл. 29 ал. 3 от СК, поради което и
съдът не е могъл да извърши съдебна делба при квоти, различни от
презюмираните по СК. Сочи се, че иск по
чл. 29 ал. 3 от СК не е допустим само по отношение на недвижимите имоти, а по
отнощение на цялото имущество на страните, придобито през време на брака. Твърди
се прекомерност на адв. хонорар, в частта от решението, касаеща направените по
делото разноски.Съдът не е обсъдил
възраженията, изложени в отговора на исковата молба.Моли се отмяна на
решението, в условията на евентуалност, недопустимост на същото.Претендират се
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна е
депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на
депозираната жалба. Претендират се направените по делото разноски.
Съдът, след преценка на събраните
доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на
закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не
страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните,намира за установено следното от фактическа страна :
Производството по
делото е образувано по предявена във ВРС искова молба от К.Б.Т., ЕГН **********, чрез адв. Бр. Б. против В.П.С., ЕГН **********, с която
претендира На основание чл. 23, ал. 1 СК
да бъде прието за установено по
отношение на ответницата В.П., че придобитият по време на брака недвижим имот ГАРАЖ № 11 с идентификатор
10135.2554.625.1.1., находящ се в гр. Варна, район Приморски, улица „Евлоги
Георгиев”, ет. 1, с площ от 26,25 кв.м. ведно със съответните части от общите
части на сградата, при граници по кадастралната схема на същия етаж:
10135.2554.625.1.2, под обекта – няма, над обекта: няма, е придобит изцяло с лични средства на К.Б.Т. и представлява лично
имущество на К.Б.Т. и ответницата
няма принос в неговото придобиване.;
На основание чл. 23, ал. 2 СК да бъде прието за
установено по отношение на ответницата В.П., че
К.Б.Т. има лично притежание в размер на 44500/84500 ид. части, придобити с лични средства на К.Б.Т., както и че
по отношение на останалата част от имота в размер на 40000/84500 ид.ч. В. П. и
К. Т. са съсобственици при равни квоти на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 42, с идентификатор 10135.2562.3.2.42, находящ се в гр. Варна,
район Приморски, ж.к. „Чайка” , бл. 1, вх. В, ет. 6, ап. 42, с площ от 60,46
кв.м., ведно с принадлежащото му избено помещение и 2 ,4434 % от общите части
на сградата, при граници по кадастрална схема: на същия етаж:
10135.2562.3.2.41, под обекта 10135.2562.3.2.38, над обекта – няма,
след което да бъде допусната и извършена ДЕЛБА на имота
при КВОТИ 64500/84500 ид.ч. за К.Б.Т., и 20000/84500 ид.ч. за В.П.С. на
основание чл. 34 ЗС.
На основание чл. 34 ЗС да бъде допусната и извършена
ДЕЛБА при равни КВОТИ между К.Б.Т. и В.П.С. на следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор
10135.2562.3.1.3., находящ се в гр. Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 1, вх. А, ет.
1, ап. 3, с площ от 63,50 кв.м. ведно с принадлежащото му избено помещение с
площ от 8 кв.м. и 2,9812 % идеални части от общите части на сградата, при
граници по кадастралната схема: на същия етаж: 10135.2562.3.1.2,
10135.2562.3.1.31, под обекта – няма, над обекта: 10135.2562.3.1.6.
Ищецът твърди, че
с ответницата са бивши съпрузи/ граждански брак сключен на 25.10.2001 година, който е прекратен
с Решение № 2197/30.05.2017 г. постановено по гр.д.№ 14484/2016 г. по описа на
РС Варна/. По време на брака си, вече бившите съпрузи, са придобили следното
имущество:
апартамент № 3, находящ се в гр.Варна, ж.к. „Чайка”, бл. 1, вх. А, ет.
1, 19-ти подрайон на града с идентификатор 10135.2562.3.1.3. състоящ се от две
стаи, кухня,коридор, баня,тоалет, два балкона, със застроена площ от 63,05
кв.м.по документ за собственост а по данъчна оценка от 63,05 кв.м. ведно с изба
без посочена площ по документ за собственост, а по данъчна оценка с площ от 8
кв.м. заедно с 2 ,9812 % идеални части от сградата и от правото на строеж върху
мястото, което е построена по плана на 19-ти подрайон на гр.Варна, предвидено
за жилищно строителство, което е изпълнено.
апартамент № 42, находящ се в гр.Варна, ж.к. Чайка, бл. 1, вх. В, ет. 6,
с идентификатор 10135.2562.3.2.42 състоящ се от две стаи, кухня, коридор,
баня-тоалет , дрешник и два балкона , с обща площ на жилището и избеното
помещение 60,46 кв.м. както и 2,4434 % идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху държавно дворно място, попадащо в 19 –ти
подрайон по плана на града и
гараж № 11, находящ се в гр. Варна, ул. „Евлоги Георгиев”, ет. 1, с
идентификатор 10135.2554.31.4.1. с площ от 26,25 кв.м., находящ се в град
Варна, ул. Евлоги Георгиев, квартал 16 по плана та 24 подрайон на гр. Варна,
кв. 33 ведно със съответните части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавното дворно място ,в което е построен гаража. /като в
исковата молба са посочени и границите на трите обекта/
Твърди, че
апартамент № 3 e придобит чрез договор за покупко – продажба от 7.3.2006
г., / нотариален акт № 104/2006 година/ , като ищеца и ответницата са придобили същия в
режим на СИО, със съвместни усилия и
средства. След прекратяването на брака, съсобствеността между страните по
делото продължавала да съществува при равни квоти. /Данъчната оценка на този имот възлизала на 47117,60 лв./
Вторият имот -апартамент 42, страните са придобили по време на
брака си при следните обстоятелства: Търсели подходящо жилище в района на ж.к.
„Чайка”, в гр. Варна и постигнали принципно съгласие с продавача, материализирано в предварителен договор
сключен между продавача и ответницата, с одобрението на ищеца на 11.10.2007 г.,
съгласно който придобиването на недвижимия имот ще се извърши при следните
условия : продажната цена - 84 500 евро и ищецът заплатил капаро в размер
на 8000 евро, а останалата сума от 76500 евро следвало да се изплати при
изповядване на сделката. Върху имота имало наложена ипотека от Банка ДСК ЕАД в
размер на 35 000 евро, същата следвало да бъде „погасена от продажната
цена ведно с всички затова последици за купувачите”. Желанието на ищеца да
закупи жилище, ищецът споделил с баща си Б.Т.И., който наскоро продал жилище в идеалния център на гр.Варна за сума от над
130 000 евро. Тогава, неговият баща решил да му направи дарение с
цел ищецът да си закупи жилище и на 18.09.2007 г. подписали пред
свидетел договор за дарение.Бащата на ищеца внесъл по негова еврова
сметка в Банка „ДСК” на два пъти сумите от 15 000 и 32 000 или общо
47 000 евро. Сделката за
закупуване на жилището „била в напреднала фаза” и да не плаща банкови такси,
ищецът започнал да тегли безкасово по 1500 евро, като за периода от 25.09.2007
– 29.10.2007 г. изтеглил сумата от 13500 евро. От тази същата сума ищецът
платил на 11.10.2007 г. капарото от 8 000 евро, а на 29.10.2007 г.
изтеглил допълнително сумата от 26500 евро. През следващите дни сумата от 4500
евро – или общо сумата от 44500 евро. Сумата не стигала, затова ищецът и
ответницата подписали договор за заем с Банка „ДСК”, като срещу ипотека им била
отпусната сумата от 85000 лева, равняваща се на около 43000 евро, като от този
заем страните по спора заплатили ипотеката на купувача и всички разноски по
заема, новия заем, нотариални такси.
С изтеглената от
ищеца сума, дарена от баща му, твърди ищецът, вече бившите съпрузи заплатили
остатъка от дължимата сума на купувача в размер на 36500 евро, след което
купувачът им прехвърлил имота. С оглед изложеното, ищецът твърди, че при
закупуването на апартамент № 42 той вложил лични негови средства в размер на
44 500 евро. От общата стойност на закупеното жилище, с оглед
изплащането му с лични средства на ищеца, той е притежател на 44500/84500
идеални части от целия имот, като останалите части в размер на 40000/84500
ид.ч. са съсобствени между него и ответницата при равни квоти. При тези фактически твърдения ищецът
сочи, че квотите в съсобствеността върху този имот са 64500/845000 ид.ч. за
него и 20000/84500 ид.ч. за ответницата /при данъчна оценка на имота
39 179,80 лв./.
Твърди, че
описания по –горе ГАРАЖ 11 ищецът ,тъй като е автомонтоьор придобил с цел да
разработва собствен бизнес. Твърди, че ЧСИ обявил на търг подходящ гараж на ул.
„Евлоги Георгиев „ във Варна, който гараж ищецът искал да купи. По този повод и
тъй като страните нямали средства, ищецът се обърнал отново към баща си Б.И. ,
който се съгласил да му даде 10500 евро,
които имали от продажбата на жилище, като затова направили договор за дарение в
присъствието на свидетел. Първоначално Б. И. внесъл в сметка на ищеца 1000 евро, с част от които ищецът платил необходимия
депозит за участие в търга на 26.03.2014 г., а на 31.03.2014 г. /след
спечелване на търга за сумата от 16741 лв./ внесъл още 9500 евро, с които
ищецът заплатил оставалата част в размер на 15067,90 лева. Така, ищецът, изцяло
с негови лични средства, придобил собствеността върху посочения гараж, в чието
придобиване ответницата нямала никакъв принос, макар и недвижимия имот да бил придобит по време на брака.
С оглед изложено ищецът желае делбата да се
допусне и извърши при равни квоти; иска с правно осн. чл. 23 ал. 2 СК да бъде установено, че при закупуване на апартамент № 42 ищецът участвал с лични
средства в размер на 445000 евро и има лично притежание в този имот в размер на
44500/84500 ид.ч. а останалите
40000/845000 ид.ч. са в съсобственост при равни квоти с ответницата и на
основание чл. 34 ЗС да бъде
допусната и извършена делба на този имот при квотите 64500/85000 ид.ч. за ищеца
и 20000/84500 ид.ч. за ответницата на осн. чл. 34 ЗС, като и иска на осн. чл. 23, ал. 1 СК да бъде прието за установено, че гараж № 11 е лична собственост на
ищеца и ответницата няма никакъв принос в неговото придобиване.
В срока по чл.
131 ГПК ответницата по иска е депозирала отговор на искова молба, чрез
адвокат Е.С.,в който изразява становище
,че исковете са допустими доколкото между страните имало влязло в сила Решение
за прекратяване на брака сключен между тях.
Твърди се, че е
безспорно, че по време на брака си
страните придобили при условията на СИО недвижимите имоти, подробно описани
в исковата молба.
Твърди, че страните придобили и множество движими вещи, които и към
настоящия момент оставали неподелени, в т.ч. /но не само/:лек автомобил,
марка „Опел", модел „Вектра", рег.№ В 1313 CP, с номер на рама:
WOL000087S5193716, двигател №X16SZ02BT8269, цвят - зелен, бензин, с дата на
първоначална регистрация 13.05.1995г., със застрахователна стойност 1500лв.; Кухненско обзавеждане с включени в него
ел.уреди на стойност 6317лв., придобито от „Деспас" ООД с лични средства
на В.П.С., платени в брой с 3 бр.ПКО..
Ответницата твърди,че през 2005г. получила от родителите си П.С.П. и Г.А.
П. като дарение в брой сумата от 20 000лв.
През 2007 г.
ответницата В.П.С. била кредитополучател по договори за кредит с „Банка ДСК”,
които от началото до настоящия момент изплащала абсолютно сама /лично или чрез
дъщеря си от първия си брак - Р.С.Н./, а именно: Договор за ипотечен кредит от
06.11.2017г. за покупка на
апартамент №42, подробно описан в отговора на искова молба, за 85 000лв., срок
на издължаване 360 месеца, по който ищецът бил съкредитополучател;Договор за
потребителски кредит от 30.05.2007г. за сумата от 20 000лв. със срок на издължаване 96 месеца, по който поръчители били трети
за делото лица.
Твърди, че почти
през цялото време на брака си с К.Т. е работела и получавала доходи /като се изключи
времето, в което се грижела за роденото от брака между страните дете - П.К.Т.,
ЕГН ********** в първите й години/. Трудовата ангажираност на В.С. и реализацията
на доходи през годините била както следва: През 2006г. В.С. работела на
граждански договор към Застрахователен брокер; от 2007г. до м.май 2013г.
работела като самонаето лице в собственото си ДЗЗД „ВИК”-гр.Варна, БУЛСТАТ:
********** като застрахователен брокер /за което се прилагат и писмени
доказателства./.Само за периода м.07.2010
г. - м.04.2013г. вкл. ответницата била
получила комисионни от една от застрахователните компании – ЗБК
"Балкан” в размер на 25556,70лв.,
което било видно от Аналитична хронологична ведомост на същите /приложена като
доказателство/.
От м.05.2013 г.
отв.В.С. работела по трудово правоотношение със ЗБК „Балкан"; от м.май
2015г. до настоящия момент работела като „кебин стюард" към „Ривър Кетъринг” ЛТД - Лимасол, Кипър с нетна заплата 1200 евро. Подчертава в
отговора на искова молба, че от
сключването на брака между нея и ищеца през 2001 г. до настоящия момент, К.Б.
нямал постоянна трудова заетост и не формирал никакви доходи, от които да можел
да издържа семейството си - респ. да правел разходи за покупка на недвижими
имоти и движими вещи,поради което и нямал никакъв принос в приходната част на
семейството.
Ответницата изцяло оспорва: по автентичност и съдържание
представените с исковата молба: договор за дарение на парични средства от
18.09.2007г. сключен между К.Б. и Б.Т.И.. Твърди, че документа бил
съставен за нуждите на процеса, не притежавал достоверна дата, оспорва
съдържанието на този договор и и евентуално - подписа на Б.Т.И..; Оспорва и договор
за дарение от 12.03.2014г., сключен
между Б.Т.И. и К.Б.Т.. Твърди, че
документът бил съставен за нуждите на процеса, не притежавал достоверна дата, оспорва съдържанието му и
евентуално - подписа на Б.Т.И.. Твърди се ,че и този документ бил съставен
значително след посочената в него дата и се желае ВРС да изключи договора от го
доказателствения материал.
Ответницата сочи,
че от представените с исковата молба банкови извлечения от „Банка ДСК „ 12 броя от спестовния влог на К.Б.Т.
/за периодите 22.08.2007 г. - 01.01.2010 г. и 01.01.2010г. - 31.07.2017г. по
повод постъпили суми от Б.Т.И. било видно, че: на 18.09.2007 г. постъпили 15
000 евро с основание „трансфер“; на 22.10.2009 г. постъпили 3000 евро с
основание „прехвърляне по спестовен влог”; на 17.08.2012г. постъпили 2000 евро
с основание „захранване“; на 12.03.2014 г. постъпили 1000 евро с основание
„захранване на спестовен влог”; на 31.03.2014г., постъпили 9500 евро с
основание „прехвърляне на средства”
или общо постъпили суми през годините 2007-2014 - 30 500 евро. Никъде в
основанията на преведените суми не бил цитиран договор за заем или каквото и да
било друго основание, от което да се правел извод, че сумите били давани като
целево дарение за закупуване на определено имущество. Няма доказателство, че К.Т.
ползвал сумите за нуждите на СИО или за лични разходи - особено при положение,
че нямал/според ответницата/ никакви доходи и имущество, от което да се
издържа. Нещо повече, заявява ответницата: ако действително били подписани
приложените 2 броя договори за дарение на датите, на които било посочено в тях,
в преводите щяло да е посочено съответното основание „по договор за дарение”.
Твърденията си в
горния смисъл ответницата подкрепа и с анализ на нормативната разпоредба.
Твърди, че придобиването
на вещни права върху имот, което било резултат от съвместен принос на
съпрузите, водело до възникване на СИО. Законовата презумпция на СК –отменен и
действащ .В тежест на този съпруг било да проведе обратното и пълно доказване
по законовата презумпция за съвместен принос.
В настоящия
случай от приложените към исковата молба доказателства под никаква форма не се
доказвало, че била налице трансформация на лично имущество на К.Т., от която трансформация средствата да
били вложени в имоти, придобити в условията на СИО.
По отношение на имота апартамент № 3 – ответницата
твърди, че този имот бил собственост на родителите на В.П.С.,като е направено
твърдение, че била налице относителна
симулация досежно вида
на договора - в нотариалния акт било посочено, че е за покупко-продажба, но в действителност по него нямало
заплащана никаква продажна цена от купувачите В.П. и К.Т. на продавачите Паруш
и Господинка Парушеви.
В условията на
евентуалност, ответницата релевира,че стойността на имота към датата на
прехвърлянето му значително надвишавала посочената в нотариалния акт цена в
размер на 28 302,70лв.
Ответницата
счита,че двата апартамента / 3 и 42/ са равностойни –което, според ответницата е доказателство, че нямало особена
динамика при пазарната им цена. Това било видно и от посочените стойности на
данъчните оценки в нотариалните актове ,което ще доведе до заключение, че разликата
над цената от 28 302,70 лв. до 85
000лв. /продажната цена на ап.42 за сделка, осъществена между независими
пазарни участници с участието на финансираща кредитна институция/, а именно -
сумата от 56 697,30лв. е била личен принос на ответницата В.П.С., доколкото
лишаването на родителите й от разликата до действителната продажна цена
представлявала дарение на дъщеря им. Предвид горното, твърди, че личният принос
на бившите съпрузи в придобиването на апартамент №3 е както следва: 14151,35/85
0000 - за К.Б.Т.; 70848,65/85000 - за В.П.С..
Относно апартамент № 46 ответницата твърди, че е налице съсобственост при равни квоти: по 1/2 за всеки от бившите съпрузи,тъй
като апартамента бил закупен изцяло
с кредитни средства, като отпуснатия кредит се покривал единствено и само от
ответницата /което било ирелевантно за приноса, а водело до разчети по
облигационни отношения между двамата съкредитополучатели - предмет на друго
производство/.
Неверни и
недоказани намира ответницата твърденията изложени в исковата молба, че по
предварителен договор /непредставен с исковата молба/ договорената цена е била
84 500 евро. Съгласно Нотариален акт за покупко-продажба № 81/ 07.11.2007 г. по
описа на Жана Кирчева, имал характер на официален документ и се ползвал с
материална доказателствена сила, като в същия била посочена като продажна цена
сумата от 85 000 лв. Нотариалният
акт уреждал окончателно правоотношенията между страните - вкл.досежно
окончателната продажна цена, поради което по отношение на апартамент № 42 приносът на страните бил равен.
Относно Гараж №11 , ответницата твърди, че гаражът е придобит
в условията на СИО при равни квоти между страните . Ищецът нямал никакви доходи
или имущества, от чиято трансформация да е придобил собствеността на гараж №
11. Нещо повече - към 2014г. вече действал новият СК от 2009 г., който уреждал
реда за придобиване на имущества в условията на разделност,а страните нямат
брачен договор за такава воля . Приходите
в семейния бюджет били формирани изцяло от доходи на ответницата, евентуално
ищецът участвал в тях чрез получавани от баща му Б.Т.И. суми под формата на
захранване на лична сметка по спестовен влог. Дори да се приеме, че целево Б.И.
дарил сумите от 1000 евро /на 12.03.2014г./ и 9500 евро /на 31.03.2014г./, не
се установявало дали ги дарил за придобиване чрез публичен търг на въпросния
гараж за семейството или ги дарил с намерението синът му да придобива имота
като лично имущество. Безспорно обаче според ответницата е,че наредените от Б.И.
суми по банковата сметка на К.Т. не представлявали лично имущество на
последния, не била налице трансформация на такова при придобиването на гаража -
респ. за тях не бил приложим реда на чл.23, ал. 2 от СК . Оспорва и целта за
ползване на гаража като работилница, тъй като гаражът не е с променен статут за
търговско предназначение и не може да се ползва като такова; на второ място -
ако следвало да се придобива за осъществяване на стопанска дейност, то К.Т.
можело да се регистрира като ЕТ или да учреди ТД, което да придобие
собствеността върху имота. Счита за очевидно, че гаражът бил закупен със
средствата и за нуждите на СИО.
Ответницата в
отговора на искова молба излага и разбирането на понятието „принос“,поради което твърди, че
гараж №11 бил придобит при условията на СИО при равни квоти за страните.
Ответницата и процесуалният й представител заявяват в отговора на искова
молба,че искът за делба бил недопустим тъй
като иск за по-голям дял по реда на
чл.29, ал.З от СК не е заведен, Още
повече че такъв иск следва
да обхване цялата имуществена общност, а не конкретен имот/конкретни
имоти.
В условията на
евентуалност, ако съдебна делба съдът прецени, че е допустима, то
ответницата моли ВРС да включите в нея
и другите два имота, както и движимите вещи, за които представя доказателства с
отговора, като се раздели производството и спре делбеното такова
до приключване на делото по чл. 23 от СК като преюдициално. Предвид изложеното по-горе, ответницата желае
ВРС да отхвърли предявените искове поради неоснователност и недоказаност, а по
отношение този по чл. 34 от ЗС -и поради недопустимост.Обективирано е
искане за присъждане на направените разноски.В подкрепа на изложеното в
отговора на искова молба ответницата е направила
доказателствени искания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства намира за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:
Безспорно по делото е обстоятелството, че страните са
били съпрузи / от 25.10.2001 год/ и че бракът им е прекратен./ л. 8 - копие на Решение № 2197/30.05.2017 г.,
постановено по гр.дело № 14484 /2016 г. по описа на ВРС/ , .
Видно от нотариален акт № 104//2006 г./ л. 9/ е че на 07.03.2006 г. Г.А. П. и П.С.П. са продали на В.П.С. и К.Б.Т. собствения си
недвижим имот - АПАРТАМЕНТ № 3 в гр.Варна, ж.к.Чайка , бл.1 , вх. А, Ет.1
, със застроена площ от 63,50 кв.м. ведно с ИЗБА без посочена площ по документ
за собственост, а по данъчна оценка с площ от 8 кв.м., както и 2,9812 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж за сумата от 28 302,70
лв., като продавачите са заявили, че са получили изцяло и в брой от купувачите
сумата преди подписване на нотариалния акт.От нотариалния акт се установява,че
към датата на сделката данъчната оценка на АПАРТАМЕНТ № 3 е била равна на
продажната цена.
Видно от нотариален акт № 81/2007 г. е, че на 07.11.2007 г. А.П. Т., действащ
чрез пълномощник продал на В.П.С. и К.Б.Т.–***
с прилежащо избено помещение с обща площ на жилището и избеното помещение 60,46
кв.м. както и 2,4434 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху държавно дворно място, попадащо в 19 –ти подрайон по плана на града , за сумата от 85 000 лева, за които
бил поет ангажимент за кредит от БАНКА ДСК ЕАД ,ФЦ Варна, съгласно
удостоверение № I – 4032 / 06.11.2007 г. на същата Банка, която сума е
вписано в нотариалния акт ,че ще да бъде изплатена на продавача след
представяне на нотариалния акт и вписване на законна ипотека. Записано е в
нотариалния акт,че данъчната оценка към датата на продажбата на ап.42 е била 30
946,00 лв.
От Постановление за възлагане на недвижим имот от 07.04.2014 г., вписано в Служба по
вписванията – гр. Варна с вх. рег. № 18876/28.08.2014 г., акт № 43, том ХLІХ,
дело № 2811 / л. 11 /, се установява, че на 07.04.2014 г. недвижим имот - ГАРАЖ № 11 с
идентификатор 10135.2554.31.4.1. с площ от 26,25 кв.м. , находящ се в гр.Варна, ул.Евлоги Георгиев, кв.16, по плана на 24
подрайон на гр.Варна, кв.33, ведно със съответните части от общите части на сградата
и от правото на строеж върху държавно дворно място, в което е построен гаража ( собственост на
длъжниците П.П.П. и М.Т.П. по изп. дело № 20137120400028 – имот изнесен на
публична продан ) е възложен на К.Б.Т.
за сумата от 16 741,00 лева . В
мотивите на Постановлението е посочено , че К.Т. е внесъл по сметка на ЧСИ с вносен документ от 26.03.2014
г. сумата от 1 673,10 лв. и от
31.03.2014 г. сумата от 15 067,90 лева .
От писмените
доказателства /л. 13.-18/ се установява идентификатора на процесните имоти, местонахождението
и разположение им, както и данъчните им оценки: гараж 11–11 021,00 лв.; ап.3–47 117,60 лв. и ап.42 –
39 179,80 лв.
От останалите
писмени доказателства /л.19 – 61/ се установява
,че по време на брака си страните са сключили договори за кредит както следва:
- На 06.11.2017 г. В.С. и К.Т., като кредитополучатели
и Банка ДСК ЕАД , ФЦ Варна, като кредитодател са сключили договор за ипотечен
кредит
в размер на 85 000 лева за закупуване на недвижим имот –
АПАРТАМЕНТ № 42 в гр.Варна, ж.к.”Чайка”, бл. 1,вх.В, ет.6 със срок на погасяване 360 месеца,чрез разплащателна и
титуляр на сметката А.П. Т., при договорените
в т. 6 и т. 7 месечни вноски и лихвени проценти и съгласно чл. 8 , при
обезпечение – законна ипотека върху същия имот, собственост на В.П.С. и К.Т.Б.
.
- На 30–ти май
2007 г. , В.С. е получила от Банка ДСК ЕАД кредит за текущо потребеление в
размер на 20 000 лева, като този кредит е бил обезпечен с поръчителство на
физически лица- Снежана Владимирова и Екатерина А.а, със срок на погасяване от
96 месеца чрез разплащателна сметка с титуляр В.С. и при договорени параметри на
погасителни вноски и лихвени проценти в т. 6 – 9 . Останалите описани
доказателства свидетелстват за движението на парични средства по сметките на В.С. и К.Т. .
- От Договор за дарение / л.25/ е видно, че на 18.09.2007 г. Б.Т.И.
е ДАРИЛ на К.Т. като благодарност към надарения К.Т. и с желанието същият да си
закупи жилище с дарените му средства сумата
от 50 000 ЕВРО. Посочено е, че средствата ще бъдат прехвърлени по негова
сметка в Банка ДСК ЕАД – Клон Варна.
Изрично е записано в т. 1.1. от Договора,че произхода на средствата, предмет на
дарение, са от продажбата на семеен на дарителя недвижим имот в гр.Варна. Договорът
е подписан и съставен в присъствието на свидетел Т. И. И..
Част от писмените
доказателства и настоящият въззивен
състав намира неотносими към спора, тъй като касаят твърдения за придобиване по
време на брака на съпрузите на движими вещи и л.а., които въпреки възможността,
предоставена на ответницата по чл.101 ГПК, да уточни дали желае да се включат в
предмета на делото, поради приложимостта на нормата на чл.101, ал.3 ГПК са
останали извън предмета на спора,както посочва и ВРС.
По делото са представени и доказателства за наличието на трудов договор на В.П.С.,извлечение от
банковата й сметка за посочените в тези
извлечения периоди, както и операционни бележки за съответните, посочени в тях
дати
Безспорно е
установено,че В.П.С. / родена на
18 юни 1971 г/ е дъщеря на Г.А. К.и П.С.П. /л. 84 /, както и че В.П. С.
има още едно дете – Р.С.Н. ,род . на 09.12.1991 г., с баща С.С. / л. 86/.
Видно от договор за дарение /л. 87/ П.С.П. и
Г.А. П. / родителите на В.С. / ДАРЯВАТ на дъщеря си В.П.С. 20 000 лева, които и предават в
брой с подписването на договора/ което е отразено и в договора/ Договорът е подписан от дарителите и
надарената .
Установява се /
л. 224/ по безспорен начин и факта,
че К.Т. е роден на *** г. е син на П.К.М. и Б.Т.И.
Установено е по
делото и обстоятелството / л. 225 и сл/ , че на 07 март 2006 г. ,П.К.М.
/ майка на ищеца/ и И.Й. И. / втори съпруг на майката на ищеца / ПРОДАВАТ на
Стоянчо Парушев Стоянов /брат на ответницата/
собствен недвижим имот - АПАРТАМЕНТ
№ 53, в гр.Варна, ж.к. Младост, бл.148, вх.1, ет.6, / нотариален акт № 103/ 2006 / за 16 591,20 лева, от която сума продавачите са заявили
пред нотариуса ,че са получили 11 791,20 лв. в брой от купувача преди
подписването на нотариалния акт, а за разликата от 4 800 лв. купувачът се
задължил за изплати на продавачите в срок до 06.03.2008 г .
От нотариален акт № 9 / 2008 г./ л. 226/,
се констатира, че на 22.12.2008 г. П.К.М. дарява на сина си К.Т. НИВА №
016018 от 16 дка в с.Тръстиково и НИВА №
016039 с площ от 11,601 дка.
От нотариален акт № 99/2008 г / на л. 235/ е видно, че на 18.12.2008 г. И.Й. И. е ПРОДАЛ на К.Б.Т. лозе
,четвърта категория, в м. Пясъка, село
Страшимирово с площ от 926 кв.м. за 137,20 лв., което с нот.акт № 150/
2012 г. / л. 236 / на 05.07.2012 г. К.Т. и В.С. са продали на Мария Антонова Т.
за сумата от 227,52 лева.
Установено е също
така, / л.239/ , че П.К.М. е дарила 12 000 лева на сина си К.Б.Т., които да
послужат за купуване на апартамент, за обзавеждане на кухнята и за довършителни
работи,вкл. И за движими вещи, като изявлението за дарение съдържа подпис на
дарител и свидетел И.Й. И. и дата 10.11.2007 г.
От приложените на
л.246 и сл. по делото справки от НАП / към 24.4.2018 г./ се установява, че от
17.2.2010 г. ищецът е бил осигуряван, като са подавани и необходимите
декларации,като са налице и доказателства, че К.Т. е имал качество на управител
на ДЗЗД „ВИК” , като е наел на
работа и физически лица.
Налице е
доказателство / л.265 / за продажба
на личен недвижим имот от К.Б.Т.
,представляван от Е.П.К. на Е.П.К.- НИВА
от 16 дка , с .Тръстиково за 1860лв.
Установява се още
/ л.266/ ,че по гр.дело № 11 535/2013 г. е
издаден изпълнителен лист в полза на БАНКА ДСК ЕАД против солидарните длъжници
– В.П.С., Е.Л.А. и С.Г.В. за 8712,21 лв., лв. договорна лихва и др. произтичащи
от Договор за кредит за текущо
потребление от 30.05.2007 г.
От нотариален акт
за собственост на апартамент/ л. 268/ се установява , че Б.Т.И. / баща
на ищеца/ е притежавал апартамент в центъра на гр.Варна,като се установява от
приложените доказателства, че Б.И. е депозирал декларации и за получени доходи
от наем .
Установено е по
делото / въз основа на справка от ТД на
НАП Варна, л. 354 / , че по отношение на лицето Г.А. П. няма данни за осъществявана трудова дейност в периода от 2005 г. –
2008 г.
Установява се
също така от справка на НАП Варна / л.
352 -том 2 –ри/, че за П.С.П. също няма данни да е осъществявал трудова дейност
в периода от 2005 – 2008 г.,
като през 2006 и 2008 г. Парушев е
декларирал от 12.03.2007 г. сума от 40 лева като доход от граждански договор,
хонорар, а с декларация от 08.04.2009 г. 22 лева , като възнаграждение от извън трудово правни правоотношения .
От договор / л.
351 / се установява, че на 11.10.2007 г.
Д.П.Т. като пълномощник на А.П. Т. и В.П.С. са подписали предварителен договор
за покупко – продажба на апартамент № 42
, в гр.Варна,ж.к.„Чайка „, бл.1 , вх.В,ет. 6,като в договора е посочено, че продажната цена на имота е :„ 84 500 Е „ , както и че
продавачът А.Т., действащ чрез Д.Т. декларира,
че върху имота има вписана ипотека в размер на 35000 евро .Срок за сключване на
окончателния договор е 15.12.2007 г.
От нотариален акт № 56/1999 г., / том 2-ри
от делото /се констатира ,че на 16.12.1999г.
продавачите П.С.П. и Г.А. П. са продали
на Д.С.Т. свой недвижим имот, представляващ СИО, находящ се в гр.Варна, ж.к.Младост, ул.Младежка № 38, ап. 46 –
с площ от 36,19 кв.м.и изба № 46 с
площ от 1,96 кв.м. , както и 0,7060 % ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж върху мястото , който имот подал в кв. 16 –ти подрайон на
гр.Варна , за сумата от 10 451,00
лв.,сума представляваща и данъчната оценка на имота, като продавачите
заявили, че са получили напълно и в брой сумата от купувача.
Установено е въз
основа на служебна бележка/ л. 320/, че П.С.П.
,през месец май 1999 година е получил обезщетение при пенсиониране в размер на
2 625 126,00 лева.
По делото са
приети СГЕ / листи от 336 – 346 / ,от която се установява, че оспорванията на
отделните договори за дарения относно
подписите не са успешни.
По делото са разпитани
и свидетели .
Въз основа на събрания по делото доказателствен материал,
анализиран в съвкупност и поотделно и съгласно разпределението на тежестта на
доказване и установената фактическа
обстановка, настоящият въззивен състав изцяло възприема правните изводи на ВРС,
че ищецът е провел пълно и главно
доказване, респ. исковете следва да бъдат уважени изцяло и по начина, по който
са предявени и препраща към тях на осн.чл.272 от ГПК.
Правилно и
законосъобразно ВРС е посочил, че всяко възражение за трансформация по чл. 23 СК по същество не е оспорване на съвместния принос, а опровергаване на
презумпцията за съвместен принос, поради което и доказателствената тежест е за
този който поддържайки влагането на лични средства следва да изключи
приложението на презумпцията,
установявайки пълно и пряко влагането на извън семейни средства – лични
средства в придобиването на конкретна вещ или вещно право.
Презумпцията за
съвместен принос е оборима и твърденията за трансформация следва да се докажат .
С оглед на това,
ищецът в настоящето производство следва да докаже притежанието на лични средства и че именно
тези лични средства са вложени – в случая при закупуването на двата недвижими
имота, защото само когато придобиването
на вещи и вещни права е по време на брака, но със средства придобити по дарение
/т.е. така както твърди ищецът/ - с лично имущество по см. на чл. 22 СК –
приносът е изключен и е основание за пълна или частична трансформация съгласно
чл. 23 СК.
Съответно в тежест на ответницата е възложено,
че ако ищецът обори презумпцията, следва да наведе правоизклюващи възражения и или
насрещно пълно и главно оборване на същата презумпция.
Безспорно по делото
е обстоятелството,че процесните три имота -два отделни апартамента с номера 3 и
24 в един и същи блок 1 –ви в кв.Чайка, съответно във вх.А на първия етаж и във
вход В на шестия етаж и ГАРАЖ № 11 са били придобити през време на брака на
страните. Налице е спор относно налице
ли е пълна или частична трансформация на лично имущество от страна на ищеца?.
В чл.23,ал.2 СК
се предвижда възможност, когато вещните
права са придобити отчасти с лично имущество, притежание на съпруга да е съответната
част от придобитото, освен ако тази част е незначителна.
За да се приеме
за осъществен фактическия състав визиран в нормата на чл.23,ал.1 СК и съответно
да бъде доказано възражението за пълна трансформация следва да бъде установено
,че са налице такива вещи, за които трансформацията е възможна и за чието
придобиване липсва всякакъв принос от страна на другия съпруг.
По отношение на гараж
с номер 11 – ищецът твърди, че е негова лична вещ, съгласно чл.23,ал.1 СК с твърдение, че средствата вложени за
придобиването на имота са му дарени от
неговия баща.
Настоящият
въззивен състав изцяло споделя извода на ВРС, че ищецът е доказал по пътя на
пълното и главно доказване липсата на съвместен принос в придобиването на
вещното право на собственост върху този недвижим имот ,като е доказал че е налице
пълна трансформация на извънсемейно имущество по закупуването на този имот. С оглед горното и съгласно основание чл. 23,
ал. 1 от СК следва да бъде прието за установено по отношение на ответницата В.П.,
че придобитият по време на брака недвижим имот, представляващ Гараж № 11 е
придобит изцяло с лични средства на ищеца, представлява лично негово имущество
и ответницата няма никакъв принос за неговото придобиване.
Изводът на съда
изцяло се подкрепя от събраните по
делото писмени и гласни доказателства . Налице са писмените доказателства
доказващи превода на суми от бащата на ищеца в банковата сметка на ищеца КаменТодоров.
Налице са и свидетелски показания от които се обосновава извода, че именно тези
суми са послужили изцяло, както за даването на капаро,
така и по отношение на изплащането на целия гараж, придобит чрез участието на
ищеца в публичната продан на имота и с влизане в сила на Постановлението на ЧСИ
за възлагане на имота. Писмените доказателства – извлечения от сметка на ищеца -освен
преводите по банков път- кореспондират
напълно и с договора за дарение . Дарението извършено от бащата на ищеца към
ищеца се потвърждава и от показанията на разпитаната по делото свидетелка,чиито
показания съдът кредитира,тъй като същите се подкрепят от събраните по делото
останали доказателства .
Ппо делото няма
писмено доказателство за проданта на имота находящ се
в гр.Варна,собственост на бащата на ищеца, / както сочи и ВРС/ , но всички доказателства сочат на извършено в
полза на ищеца дарение на суми за закупуване на гаража с предвидената от ищеца
цел точно със средства дарени от бащата,които той притежава продажбата именно
на този имот. В същия смисъл са и
показанията на останалите водени от ищеца свидетели ,вкл. И от показанията
на разпитаната по делото свидетелка Ц.М.,
чиито показания съдът кредитира.
Дарението
на парите за закупуване на гараж от бащата на ищеца към ищеца се установява по
делото, че е било именно с тази цел - ищецът К.Т. да си купи гараж в който да
работи като автомонтьор , т.е. да упражнява професията си, видно от събраните
доказателства, които не се опровергават
от доказателствата, сочени от ответната страна.
Настоящият
въззивен състав приема извода на ВРс,че е установено по безспорен начин, че дарението е направено лично от бащата на
ищеца към последния и то като лично дарение в полза единствено и само на К.Т.. Видно от договора за Дарение от дата 12-ти
март 2014 г. – предшестващ внасянето и на депозита за участие в изнесения на публична
продан от ЧСИ Станчева гараж 11 - на посочената дата Б.И. е дарил на сина си –ищеца К.Т. сумата от 10 500
евро - / почти 20 000 лв./–като е вписано в договора за дарение че тази
сума Б.И. е дарил на К.Т. „ за закупуване на стопански обект за направа на
автосервиз, какъвто синът му желае си направи за да упражнява дейността си на
автомонтоьор „ . / л.40 –ти от делото /.
Неоснователно
е възражението, че договорът за дарение е антидатиран. Фактът на съставяне на договора се установява
,както от представеното банково
извлечение, от което е видно, че бащата на ищеца – Б. Т. е превел по банкова
сметка *** К.Т. сума в размер на 9 500 лв, така и от показанията на свид Т.
И. и сви. Ж.А.,които в показанията си сочат,че гаражът е бил закупен със
средства дарени от бащата на ищеца . В тази насока следва да бъде посочено и
обстоятелството,че лично разпитания по делото свидет Ж.А. е присъствал при
съставяне и подписване на договора за дарение и е подписал същия като свидетел.
Показанията
на разпитаните по делото свидетели И. и А.
съдът кредитира изцяло, като пълни , непосредствени и при липса на данни за тяхната
заинтересованост.
Нещо
повече, от Постановлението от 7.4.2014 г./л.11/ се вижда,
че е вписана цена на гаража 16 741,00 лева като е отразено от ЧСИ Ил.Станчева,
че по
сметка на ЧСИ е била внесена сума от 1673,10 лева на 26.3.2014 г., на 31.03.2014г. сумата от
15 067,90 лв.Видно от л. 38
– ми, втора страница на дата 26.03.2014 г. е вписано, че е преведена сума от
857,56 лв. . депозит за участие в търг – гараж 11 , на 31.03.2014 г.е отразено
прехвърляне на средства от Б.Т.И. по сметката на К.Т. в размер на 9 500 лв./ л. 39/ и 3,00
лв., на същата дата е вписано доплащане на остатък от търг сумата от 7 723,17
лева от сметката на К.Т. към сметка на ЧСИ Ил.Станчева , като банковите операции
отразени в позиции III 4011 по евровата сметка на К.Т.,водена
при Банка ДСК ЕАД, съответстват напълно с вписаното и в Постановлението на ЧСИ
.
Т.е.
налага се извод, че гараж 11 не е придобит със съвместен принос и средства на
двамата бивши съпрузи, респ.не представлява СИО , т.к. всички средства / видно от показанията на разпитаните по
делото свидетели и писмени доказателства / за закупуването на този имот са били
дарени на ищеца лично от баща му на дата 12.3.2014 г. , а съпругата на ищеца.
не е имала принос в закупуването на имота .
Съвкупния
анализ на събраните гласни доказателства, показанията на разпитаните по делото
свидетели потвърждават твърденията за получено дарение – в размер, който да
покрие разходите за участието в търга обявен от ЧСИ, в каквато насока е и писмения
договор за дарение и извлечението от
банковата сметка на ищеца .
Ето
защо и предявен иск по отношение на гараж № 11 следва да бъде уважен изцяло . Поради
съвпадащите изводи , тази част решението
на ВРС следва да се потвърди.
По отношение на апартамент № 42, находящ се в ж.к.
„Чайка”, бл. 1, вх. „В”, ет. 6,:
Предварителният
договор за закупуването на ап.№ 42 от 11.10.2007 год е подписан само от
ответницата В.С. с продавача, действащ чрез пълномощник, като е определена
продажна цена 84 500 Е, при изричното декларирано от продавача изявление,
че върху имота има ипотека №44/ 2005 г. в полза на Банка „ДСК“ , в размер на 35000
евро и посочен срок за сключване на окончателния договор 15.12.2007 г.
Договорът за
Дарение е от дата, предхождаща предварителния договор - 18.09.2007 г. и в този
договор е записано, че Б.Т.И. е ДАРИЛ на К.Т. като благодарност към надарения К.Т.
и с желанието същият да си закупи жилище с дарените му средства сумата от 50 000
ЕВРО, които средства е вписано, че ще бъдат прехвърлени по негова банкова
сметка *** – Клон Варна. Изрично е записано в т. 1.1. от Договора,че произхода
на средствата предмет на договора за дарение, са от продажбата на семеен на
дарителя недвижим имот в гр.Варна,ул.Княз Б. № 76 .
Видно от
представеното извлечение от банковата смета на ищеца К.Б.Т. / в евро/ се
установява/,че на 18.09.2007 год,неговата банкова сметка ***вро от сметка на
баща му Б.Т.И..
Т.е. настоящият
въззивен състав прави извод, че възражението на ищцата, че договорът за дарение
е антидатиран е неоснователно,тъй като са налице писмени доказателства,които
сочат на неговата достоверност.
От показанията на разпитаните свидетели И. и А.,чиито
показания съдът кредитира, като дадени обективно и безпристранство и които
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства, също по
категоричен начин се доказва твърдението
на ищеца,че за придобиването на посочения апартамент са вложени средства, които са били дарени от баща му лично,в
посочения в исковата молба размер..
Настоящият
въззивен състав изцяло възприема извода на ВРС, че към момента на придобиване на вещното право на собственост от
съпрузите е имало вложени средства, които са били заплатени от ищеца, след като
той ги е получил под формата на дарение от баща си -Б.И., като финансовите
средства са били постъпили по банков път по сметка на К.Т..Дарените средства
съдът приема, че са получени от ищеца от неговия баща съгласно писмен договор
за дарение, тъй като при извършено сравнение между датите на
предварителния договор за закупуване на този апартамент, датата на договора за
дарение на парични средства , датата на изповядване на правната сделка, се
установява,че твърденията на ищеца за влагане на лични средства са изцяло
доказани . Разпитаните по делото свидетели
безпротиворечиво установяват твърденията на ищеца,че след продажба на личен апартамент в гр.Варна,
бащата на ищеца разпределил порите между синовете си и това се оказва произходът средствата които Б.
Илиев е дарил на сина си К.Т., като една част от които превел по банков път /
така както е написано в договора за дарение /.Точно в този смисъл са и показанията на свидетеля по договора за
дарение./
Останалата част
от средствата за достигане на продажната цена са били получени от ищеца и
ответницата въз основа на Банков кредит отпуснат им от Банка ДСК .При така
изложеното до тук, дори и само на база на писмените доказателства по делото се
налага извода от правна страна ,че е налице твърдяната от ищца частична трансформация
съгласно чл.23 , ал.2 СК. При доказаната частична трансформация, на основание
чл. 23, ал. 2 от СК, по отношение на средствата, с които е придобит недвижимия
имот ап. № 42, съдът определя квотите които притежават вече бившите съпрузи по
следния начин : 64500/84500 ид.ч. за ищеца и 20000/84500 ид. части по отношение
на ответницата, след пресмятане на
сумата дарена от бащата на ищеца в негова полза послужила за закупуването на
апартамента и след разделяне на останалата част от цената на имота на по две равни
части,т.к.остатъкът от стойността на имота има характера на СИО.
С оглед
изложеното, неоснователно е искането на
ответницата ап. 42 да бъде допуснат до делба при квоти от по ½ ид.ч. за
ищеца и ответницата .
В обобщение, и в
тази част, решението на ВРС като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА апартамент № 3, в гр.Варна , ж.к. „Чайка”, бл. 1, вх. „А”, ет. 1,:
Настоящият
въззивен състав изцяло споделя изводите на ВРс, че този имот е съсобствен между
ищеца и ответницата, придобит по време на брака им в режим на бездялова СИО
,при равни квоти и въз основа на правна възмездна сделка – покупко – продажба .
Настоящият
въззивен състав възприема изводите на ВРС, че възраженията на ответница за
симулативност на договора за покупко –продажба относно неговия вид и по точно,
че прикрива дарение от родителите на ответницата по отношение на този
апартамент и че К.Т. няма никакво участие в придобиването на имота, е неоснователно и
недоказано.
Нотариалния акт № 104/2006 г. ,в който е записано ,че
продавачите са получили изцяло и в брой от купувачите сумата преди
подписване на нотариалния акт, се ползва с материална доказателствена сила,
поради която вписаното в нотариалния акт е вярно и точно отразено и обективира
и волята и изявленията на страните по сделката , така както е било отразено от
нотариуса . Тази материална доказателствена сила не е била оборена от
ответницата по пътя на пълното и главно доказване . Липсват доказателства, от които да се направи
извод, че е извършено дарение и че
имотът е бил дарен само на ответницата , от родителите й .
След като имота е
придобит през време на брака, с принос на двамата съпрузи / не са налице
доказателства за противното / по отношение на имота,представляващ ап.3 в кв.”Чайка „,
бл.1 съдът приема, че е налице
съсобственост между ищеца и ответницата при равни квоти от по ½ идеална
части, като съсобствеността е възникнала по време на брака на В.С. и К.Т. и
т.к. е бездялова СИО, то имотът следва да се допусне до
делба при квотите така както са посочени .
С
оглед изложеното и в тази част решението
на ВРС следва да се потвърди
С оглед на основателността на така
предявените искове, съдът счита,че при уважаването на исковете с правно осн.
чл.23 СК / не и по отношение на иска по чл.34 ЗС / съдебно деловодните
разноски, сторени от ищеца му се дължат и съгласно чл. 78, ал.1 ГПК следва да
се присъдят в негова полза и в тежест на ответницата .
Възражението за прекомерност намиращо
правното си основание в нормата на чл. 78, ал.5 ГПК е сторено своевременно от
адв.С., но настоящият въззивен състав го намира за неоснователно , поради
наличие на фактическа и правна сложност на делото и поради продължителността на
процеса.. Ето защо съдът следва да остави възражението по чл.78, ал.5 ГПК без
уважение и да присъди в полза на ищеца онези разноски , които е сторил по
предявените съединени с исковете за делба установителни искове и за които е
представил доказателства за реалното им извършване .
В обобщение, решението на ВРС като правилно и
законосъобразно следва да се потвърди изцяло,включително и по отношение на
направените пред първата инстанция разноски.
С оглед изхода на правния спор пред
настоящата въззивна инстанция, в порза на въззиваемия следва да се присъдят
направените по делото в размер на
2 000 лв,като съдът счита за неоснователно възражението за прекомерност на
дв.хонорар с оглед наличието на правна и фактическа сложност на правния спор.
Водим от горното,съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5407/31.12.2018
г.,
постановено по гр.д. 15512/2017 год. по описа на ВРС, с което ВРС
ОСЪЖДА В.П.С., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ
на К.Б.Т., ЕГН **********, СУМАТА от 2000
/ две хиляди / лева – сторените от ищеца разноски пред въззивната инстанция ,
на осн. чл. 78, ал.1 ГПК
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано
от страните в едномесечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му
пред Върховен касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :