Решение по дело №3799/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266482
Дата: 10 ноември 2021 г.
Съдия: Стойчо Тодоров Попов
Дело: 20211100503799
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 24 март 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. София, 10.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публичното заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 СТОЙЧО ПОПОВ

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 3799 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение от 27.10.2020 г., постановено по ГД № 28280 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 76 с-в, са уважени предявените от Б.С.Л. срещу „Б.е.за е.з.“ ЕАД кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 10693/19.06.2020 г., издадена от изпълнителните директори на „Б.е.за е.з.“ ЕАД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – Ръководител отдел „Човешки ресурси“, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на парично обезщетение за времето от 22.06.2020 г. до 22.10.2020 г., общо за сумата от 11 086,44 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2020 г., до окончателното ѝ изплащане, като претенцията на ищцата е отхвърлена за сумата над уважения до пълния предявен размер от 21 884,16 лв. и за периода от 23.10.2020 г. до 22.12.2020 г. като неоснователна и поради прихващане със сумата от 3 503,00 лв., представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ.

Решението на СРС е обжалвано от ответника „Б.е.за е.з.“ ЕАД, чрез адв. С. Н.в частта, в която са уважени претенциите на ищцата. Въззивникът поддържа, че решението е незаконосъобразно, необосновано, постановено при нарушение на материалния закон и на процесуалните правила в обжалваните части, като излага подробни съображения в тази насока, като основният довод е, че СРС неправилно е приел, че предпоставките на чл. 328, ал. 2 от КТ не са налице, в частност заеманата от ищцата длъжност не е ръководна. Предвид изложеното моли в обжалваните части решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Б.С.Л. чрез адв. Е.И., с който се оспорва въззивната жалба на ответника, счита същата за неоснователна, излагат се доводи за правилност на атакуваното решение в обжалваната част. Въззиваемата намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че длъжността заемана от ищцата преди уволнението не е ръководна. В отговора ищцата сочи още и че не е изготвена бизнес програма. Признава за основателно възражението на ответника за прихващане с обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ. Предвид изложените в отговора на въззивната жалба съображения въззиваемата моли в обжалваната част решението на СРС да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно. Претендира разноски.

В срок срещу първоинстанционното решение е постъпила и въззивна жалба от ищцата Б.С.Л. чрез адв. Е.И. срещу частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен за сумата от 7294,72 лв. за периода от 22.10.2020 г. до 22.12.2020 г., ведно със законната лихва от 22.06.2020 г. до окончателното изплащане на дължимата сума. Ищцата моли в тази част решението да бъде отменено, искът да бъде уважен в пълния претендиран размер и за целия период, посочен в исковата молба. Претендират се разноски.

В срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК ответникът „Б.е.за е.з.“ ЕАД чрез адв. С. Н.е депозирал и частна жалба срещу Определение от 19.11.2020 г. на СРС, постановено по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК по същото дело, в която са изложени доводи, че разноските са погрешно изчислени и неправилно компенсирани. Предвид изложените съображения моли посоченото определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде намален размерът на дължимите от ответника разноски.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от ищцата Б.С.Л. чрез адв. Е.И., с която становище за нейната неоснователност и моли същата да бъде оставена без уважение, като излага подробни съображения за това.

Касателно постъпилата от ответника частна жалба срещу решението на СРС в частта, която същото има характер на разпореждане и с която на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК е допуснато предварително изпълнение, с Определение № 265083 от 17.03.2021 г., постановено по ВЧГД № 583 по описа за 2021 г. на СГС, ГО, IV-Г въззивен състав същата е оставена без уважение от въззивния съд.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни основания.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Депозираните въззивни жалби и частната жалба срещу определението по чл. 248, ал. 1 от ГПК на СРС са допустими. Същите са подадени в законоустановения срок, срещу подлежащи на обжалване актове на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирани лица и при наличието на правен интерес от обжалването.

По отношение въззивната жалба на въззивника ответник „Б.е.за е.з.“ ЕАД (БАЕЗ) чрез адв. С. Н.срещу решението на СРС:

Разгледана по същество същата е основателна.

Основният въпрос, по който спорят страните, е дали са налице предпоставките, уредени в чл. 328, ал. 2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба освен в случаите по ал. 1 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ и поради сключването на договор за управление на предприятието. Уволнението може да бъде извършено след започване на изпълнението по договора за управление, но не по-късно от 9 месеца.

От анализа на посочената разпоредба се установява, че за да бъде законно уволнението в тази хипотеза следва да са налице следните предпоставки, а именно: 1. длъжността, заемана от ищцата преди уволнението, да е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ; 2. да е сключен договор за управление на предприятието; и 3. Уволнението да е извършено в посочения в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ срок.

С оглед разпоредбата на чл. 154 от ГПК в тежест на ответника по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ е да докаже наличието на посочените предпоставки, които обуславят законността на извършеното уволнение.

Касателно първата от визираните предпоставки въззивният съд намира следното:

Понятието „ръководна длъжност” е изяснено в константната практика на ВКС (напр. - решение № 442/08.06.2010г. по гр. д. № 1621/2009г., III г.о., решение № 111/12.03.2012 г. по гр. д. № 726/2011г., ІV г.о., решение № 388/ 06.12.2012 г. по гр. д. № 582/2012 г., III г. о. на ВКС и др.) като е прието, че в ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници, също и други лица, на които е възложено ръководство на трудовия процес. Под ръководството на трудовия процес се разбира неговото организиране и планиране, разпределение на задачи между подчинените работници и служители, контролиране на тяхното изпълнение и пр. Характерът на длъжността като ръководна се определя не от нейното наименование, нито въз основа на включването й в Националната класификация на професиите и длъжностите, а въз основа съдържанието на трудовите функции по длъжностната характеристика и съществуващата йерархическа структура в съответното предприятие. Служители от „ръководството на предприятието”, по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ, във вр. с § 1, т. 3 от ДР на КТ са служители, от чиято трудова функция пряко зависи дейността на предприятието или на отделни негови звена, с оглед постигането на съответните цели по предмета на дейност на работодателя (така Решение № 108 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на ВКС, III ГО; Решение № 68 от 07.04.2015 г. по гр. д. № 2712 / 2014 г. на ВКС, III ГО, касаещо идентичен случай).

В конкретния случай не се спори между страните, а и от представения трудов договор (л. 44-45 от ГД № 28280/2020 г. на СРС) се установява, че ищцата е работила при ответника по трудово правоотношение на длъжност „Ръководител отдел „Управление на човешките ресурси“.

Основните функции и задължения на длъжността в случая са установени от приложената по делото длъжностна характеристика, според която заемащото длъжността лице: отговаря за цялостната дейност на отдел „Човешки ресурси“; осъществява процеса по набиране на подходящи служители за „БАЕЗ“ ЕАД, като ги търси и прави предварителен подбор по подадени автобиографии, а одобрените предлага на съответния директор или ръководител на отдел; осъществява въвеждането и приложението на процедури за управление на човешките ресурси в „БАЕЗ“ ЕАД; осъществява процеса по анализ и проектиране на длъжностите в „БАЕЗ“ ЕАД, като отговаря за разработването на нови и актуализиране на старите длъжностни характеристики на работниците и служителите съвместно със съответния директор/ ръководител на отдел; отговаря за разработването на всички необходими документи, изисквани от трудовото законодателство в страната – длъжностно разписание, длъжностни характеристики на служителите и др.; осъществява администрирането на трудовите отношения на служителите в агенцията – изготвя трудови договори, допълнителни споразумения, заповеди за отпуски и други; отговаря за входящата и изходящата кореспонденция, както и за заповедната книга, свързани с човешките ресурси; в сътрудничество с другите звена на организацията въвежда и организира програми за обучение на персонала; прилага процедури по назначаване, преместване и освобождаване на работниците и служителите; предоставя съвети и помощ на ръководството на дружеството по всички възникнали въпроси и проблеми, свързани с персонала; участва в изготвянето на работните заплати на персонала, като предава на счетоводната фирма необходимите елементи на работната заплата (отпуски, болнични листове, ДС, промени на банкови сметки и др.) за месеца и следи за включването им в работните заплати  на служителите, като удостоверява това с подписа си във ведомостта за работните заплати за месеца; представлява „БАЕЗ“ ЕАД пред ИА ГИТ при необходимост; участва в разработването на Правилника за вътрешен трудов ред и Правилата за работната заплата; организира процеса по оценяване на служителите в организацията; при установяване на неспазване на нормативната база и вътрешните правила информира експерт нормативно съответствие при „БАЕЗ“ ЕАД; инициира промотиране и развитие на служители в отдела; отговаря за организирането на обучения и проекти, свързани с повишаване на професионалната квалификация на служителите; изпълнява и други конкретни задачи, възложени от лицата, оправомощени да управляват и представляват дружеството или СД, свързани с изпълнение на длъжността.

При тези възложени задължения, свързани с упражняване на контрол върху дейността на други работници и служители в предприятието и организиране на дейности, пряко свързани с ръководството на трудовия процес и спазването на трудовата дисциплина, следва да се приеме, че длъжността е ръководна по смисъла чл. 328, ал. 2 от КТ. Лицето ръководи, организира и контролира цялостния трудов процес в административното звено, което оглавява, но нейната дейност има съществено значение и за трудовия процес в цялото предприятие. Ищцата осъществява процеса по набиране на подходящи служители за „БАЕЗ“ ЕАД, като ги търси и прави предварителен подбор, т. е. оказва непосредствено влияние при формиране на личния състав за осъществяване дейността на предприятието, администрира трудовите правоотношения, от нейната дейност зависи повишаването професионалната квалификация на персонала, следи за спазване на нормативната база и вътрешните правила и други. Всички казано до тук дава основание да се направи несъмнен извод, че задълженията на ищцата са пряко свързани с ръководство, планиране, организиране и контрол на трудовия процес в „БАЕЗ“ ЕАД.

В тази връзка въззивният съд намира за неоснователно твърдението на ищцата, че трудовата ѝ функция, с оглед длъжностната характеристика на заеманата от нея длъжност, не включвала никакви ръководни задължения. При това положение не може да бъде споделено и твърдението, че трудовата функция на ищцата била типичната за служител в отдел личен състав/ човешки ресурси.

Обстоятелството, че ищцата е осъществявала възложените й трудови функции под непосредственото ръководство на ресорния, представляващ дружеството изпълнителен директор, не променя извода за характера на заеманата длъжност. Също без значение е и обстоятелството, дали ръководителят на отдела има намиращи се на негово подчинение служители. След като с длъжностната характеристика са възложени ръководни функции за длъжността, то тя притежава качеството „ръководна”, тъй като естеството й предполага възлагане на задачи и упражняване на контрол по отношение на всички работници и служители в предприятието във връзка с посочените в длъжностната характеристика дейности, без да е необходимо за целта да съществува в предприятието нарочно обособено структурно звено, подчинено на съответния ръководен служител.

В този смисъл е и практиката на ВКС по сходни казуси (така Решение № 68/07.04.2015 г. по гр. д. № 2712/2014 г., III ГО на ВКС; Решение № 442/08.06.2010 г. по гр. д. № 1621/2009 г., III ГО на ВКС).

При това положение неоснователни се явяват доводите на въззивника ищец, че след като не ръководи други отдели, а в ръководения от нея отдел няма други длъжности и лица, които да ги заемат, то заеманата от нея длъжност не е ръководна.

С оглед на горното настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд, че заеманата от ищцата длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, т. е. въззивният съд намира, че тази предпоставка, обуславяща законността на извършеното уволнение, е налице.

Касателно втората от изискуемите предпоставки въззивният съд намира следното:

В чл. 328 от КТ са изброени основанията, въз основа на които може да бъде прекратен трудовия договор по инициатива на работодателя. С оглед действащият принцип на законоустановеност на основанията за уволнение, работодателят може да упражни преобразуващото си право на едностранно прекратяване на трудовото правоотношение само при наличие на конкретно посочените в цитираната норма основания. Съгласно чл. 328, ал. 2 от КТ основанието за уволнение е сключен договор за управление на предприятието. Именно неговото наличие и действие подлежи на съдебен контрол. Доколкото това основание се прилага само за ограничен кръг служители – „от ръководството на предприятието”, съдът при наведен довод следи и за това. Съгласно установената съдебна практика (напр. Решения по ГД № 2512/2017 г. на ІІІ г.о., ГД № 430/2018г. на ІІІ г.о., ГД № 819/2011г. на ІV г.о.) – от съдържанието на чл. 328, ал. 2 от КТ може да се направи извод, че законодателят е имал предвид сключването на договор за управление, който по своята правна природа е гражданскоправен договор за поръчка (мандатно правоотношение). Изясненият от практиката и доктрината смисъл, вложен в понятието „договор за управление“ е свързан с възлагане и преследване на бизнес цел (бизнес задача), която е същностното съдържание на договора. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, за осъществяването на която е сключен договорът. Въз основа на бизнес задачата управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време действието на договора. Тези принципни постановки следва да намерят приложение и когато се касае за държавно предприятие, което не е създадено с цел постигане на печалба и което освен стопанска, преследва и специална цел. Преценката дали един договор, който при сключването му е определен като „договор за управление на предприятие”, има характера на такъв по смисъла на чл. 328, ал. 2 от КТ и дали въз основа на него могат да бъдат уволнявани служители от ръководството на предприятието, се прави като се съобрази между какви страни е сключен, какви са възложените с него задачи и дали те са свързани с осъществяването на конкретна бизнес цел, т. е. дали се касае за хипотеза, при която договорът отговаря на изискванията да съдържа бизнес задача с конкретни икономически показатели, които управляващият предприятието трябва да постигне, като въз основа на нея той е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и следва да изпълни по време на действието на договора (така Решение № 108 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на ВКС, III ГО; Решение № 32 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС).

С договора за управление или мениджърски договор (чл. 141, ал. 7, чл. 241, ал. 6, чл. 244, ал. 7 от ТЗ, който в настоящия случай е сключен на основание чл. 241, ал. 6 от ТЗ, предвид установената в дружеството ответник двустепенна система на управление), се определят конкретни икономически показатели, които управителят трябва да постигне, и чието неизпълнение е основание за възникване на договорната отговорност на управителя. Правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ по икономически съображения, без да се излагат мотиви, е дадено на управителя при сключен договор за управление на дружеството именно с оглед постигането на определени икономически резултати с нов управленски екип. Когато в договора липсва бизнес задача не може да се приеме, че е сключен договор за възлагане на управлението, следователно не е налице елемент от фактическия състав на чл. 328, ал. 2 КТ и извършеното на това основание уволнение е незаконно (така Решение № 32 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС).

С отговора на исковата молба ответникът е представил заверен препис от договор за възлагане на управлението, сключен на 21.04.2020 г., сключен между „БАЕЗ“ ЕАД чрез председателя на надзорния съвет, в качеството на доверител, и Л.Д.-С., в качеството на изпълнителен член на управителния съвет на „БАЕЗ“ ЕАД (изпълнителен директор). От т. 2 от договора се установява, че същият е сключен за срок до 06.08.2022 г., а от т. 5.3., че на изпълнителния директор е възложено задължение да организира разработването и изпълнението на приета от доверителя и одобрена от общото събрание на акционерите бизнес програма на дружеството и да следи за достигането на конкретните показатели по нея. Принципно тази формулировка не е достатъчна, за да изпълни посочените в цитираната практика изисквания за необходимо съдържание на договора за управление, тъй като не поставя конкретни цели и конкретни икономически показатели, които управляващият трябва да постигне. Но няма законова пречка тези цели да стоят извън самия договор, в друг акт или документ, стига да се намира във връзка със сключения договор. Именно такъв документ е представен по делото. Към отговора на исковата молба е приложен препис от Бизнес програма на „БАЕЗ“ ЕАД за периода 2019 г. – 2022 г. Този документ съдържа конкретни цели (бизнес задачи), които изпълнителният директор на дружеството следва да постигне. Така например в точка 5. „Маркетингов план“ са предвидени конкретни икономически показатели за определени области, които следва да бъдат постигнати в посочения период, като ръст на застрахователните обеми до опредени стойности, ръст по отношение на пазарния риск, планиран темп на нарастване, ръст на застрахователните доставки, ръст в кредитните лимити и други. В т. 6 се конкретизира презастрахователната политика на „БАЕЗ“ ЕАД, като са заложени и конкретни цели, които следва да се постигнат в тази област. В програмата се предвиждат и методи за образуване на технически резерви. В този смисъл, настоящият въззивен състав намира, че сключеният на 21.04.2020 г. между „БАЕЗ“ ЕАД и Л.Д.-С. договор има характер на договор за възлагане на управлението, тъй като същият отговаря на специфичните условия и същностни характеристики на този договор, изведени в практиката на ВКС и посочени по-горе в изложението.

Изложеното дава основание на въззивния състав да счита, че втората от изискуемите предпоставки също е изпълнена. В тази част първоинстанционният съд е достигнал до същите изводи. С оглед приетото в тази част от мотивите на въззивния съд, същият не споделя доводите на въззивника ищец, наведени в отговор на въззивната жалба касателно липсата на възлагане за постигане на конкретен стопански резултат и липса на бизнес задача (бизнес цел).

Последното условие, визирано в разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ също е налице, а именно уволнението да е извършено в периода след започване изпълнението на договора за управление и преди изтичане на 9 месеца, считано от началото на изпълнението. От Заповед № 106903/19.06.2020 г., издадена от изпълнителните директори на ответното дружество М.Р.и Л.Д.-С., връчена лично на ищцата на 19.06.2020 г., се установява, че считано от 22.06.2020 г. процесното трудово правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл. 328, ал. 2 от КТ, при следните обстоятелства: прекратяването на трудовия договор е по отношение на служител от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието от 21.04.2020 г., в сила от 27.04.2020 г.

Между страните не се спори, а и от посочената заповед се установява, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 22.06.2020 г. Следователно това се е случило в 9-месечния срок по чл. 328, ал. 2 от КТ от започване изпълнението на договора за управление, което е станало на 27.04.2020 г. – от влизането му в сила.

В отговора на въззивната жалба при условията на евентуалност се твърди, че ответникът не може да упражнява правото на работодателя по чл. 328, ал. 2 от КТ. Твърди се, че цитираната разпоредба е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения. Тези твърдения въззивният съд също намира за несъстоятелни по следните съображения. Ответникът работодател не попада сред изброените категории лица. Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Закона за експортното застраховане (ЗЕЗ) „БАЕЗ“ е създадено с правноорганизационна форма на еднолично акционерно дружество. Същото по дефиниция е търговец – по агр. от чл. 1, ал. 2, вр. с Дял втори, Глава девета „Търговец – публично предприятие“, чл. 61 и сл. от ТЗ, вр. с чл. 64, ал. 1, т. 4 от ТЗ, и макар да е държавно предприятие и да преследва специална цел по смисъла на ЗЕЗ, то извършва и стопанска дейност с оглед постигане на печалба. Принципните постановки, изведени в цитираната вече практика касателно договора за възлагане на управление, следва да намерят приложение и когато се касае за държавно предприятие, което не е създадено с цел постигане на печалба и което освен стопанска, преследва и специална цел. В този смисъл са постановени следните решения: Решение № 108 от 27.06.2019 г. по гр. д. № 4168 / 2018 г. на ВКС, III ГО; Решение № 32 от 25.02.2014 г. по гр. д. № 4502/2013 г. на ВКС.

За пълнота следва да се отбележи, че несъмнено изпълнителните директори на ответното дружество – М.Р.и Л.Д.-С., са разполагали с работодателска власт да прекратят трудовото правоотношение с ищцата на посоченото основание.

Изложеното дава основание на въззивния съд да направи краен извод, че извършеното от ответника уволнение е законосъобразно, а оттам и за неоснователност на иска с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, респективно за основателност на депозираната от ответника „БАЕЗ“ ЕАД въззивна жалба.

По отношение на въззивната жалба на Б.С.Л..

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Този извод се налага от констатацията на въззивния съд за неоснователност на иска с правна квалификация по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, уважаването на който е абсолютна предпоставка за уважаването на исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 от КТ.

С оглед на изложеното, следва решението на СРС да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови друго, с което исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Доколкото въззивният съд намира, че исковете с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ следва да бъдат отхвърлени, то направеното от ответника с отговора на исковата молба възражение за прихващане на обезщетението по чл. 220, ал. 1 от КТ, изплатено на ищцата, с претендираното от последната обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, не следва да бъде разглеждано по същество.

В тази връзка решението на първоинстанционния съд в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен от СРС частично поради прихващане със сумата от 3 503,00 лв. също следва да бъде отменено. Това е така, тъй като по изричния регламент на разпоредбата на чл. 298, ал. 4 от ГПК, в тази част решението на съда също формира сила на пресъдено нещо.

Предвид този краен извод на въззивния съд, частната жалба срещу определението на СРС, постановено по реда на чл. 248 от ГПК, с което е оставена без уважение молбата на ответника за изменение на решението в частта за разноските, не следва да бъде разглеждана по същество, респективно обжалваното определение следва да бъде отменено.

По отношение на разноските:

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК право на разноски за двете инстанции има ответникът. Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 6/2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Въззивникът ответник е представил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, който включва следните пера: 1. държавна такса за въззивното производство в размер на 110,90 лв.; и 2. разноски, претендирани в първоинстанционното производство – 2160,00 лв. с вкл. ДДС. За първоинстанционното производство ответникът е представил договор за правна помощ и съдействие с пълномощно, в който е уговорено възнаграждение в размер на 2160,00 лв. (две хиляди сто и шестдесет лева) с включен ДДС, което е платимо по банков път. За установяване, че плащането е действително извършено, са представени фактура и извлечение от банковата сметка на довереника. На следващо място, от извършена в НАП електронна справка със свободен достъп се установява, че АС „Н., В.и п.“ е регистрирано по ЗДДС от 21.05.2012 г., като до датата на справката – 05.11.2021 г., липсва отбелязване за дерегистрация. По тези съображения на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 2270,90 лв.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 20236655 от 27.10.2020 г., постановено по ГД № 28280 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в частта, с която са уважени предявените от Б.С.Л., ЕГН **********, срещу „Б.е.за е.з.“ ЕАД, ЕИК ******искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, и в частта, с която искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ е отхвърлен поради прихващане със сумата от 3 503,00 лв. (три хиляди петстотин и три лева), представляваща обезщетение по чл. 220, ал. 1 от КТ, и Определение от 19.11.2020 г., постановено по реда на чл. 248 от ГПК по същото дело, И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Б.С.Л., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж к. „******срещу „Б.е.за е.з.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, бул. „******, кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със Заповед № 10693/19.06.2020 г., издадена от изпълнителните директори на „Б.е.за е.з.“ ЕАД; с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ – за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност – Ръководител отдел „Човешки ресурси“, и с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за заплащане на парично обезщетение за времето от 22.06.2020 г. до 22.12.2020 г. в размер на 11 086,44 лв. (единадесет хиляди осемдесет и шест лева и четиридесет и четири стотинки), ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 23.10.2020 г.

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20236655 от 27.10.2020 г., постановено по ГД № 28280 по описа за 2020 г. на Софийски районен съд, II ГО, 76 състав, в останалата част.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Б.С.Л., ЕГН ********** да заплати на „Б.е.за е.з.“ ЕАД, ЕИК ******– сумата от 2160,00 лв. (две хиляди сто и шестдесет лева) с включен ДДС, представляващи разноски по делото пред първата инстанция за адвокатско възнаграждение, и сумата от 110,90 лв. (сто и десет лева и деветдесет стотинки) – държавна такса за въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото решение.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                         

 

ЧЛЕНОВЕ:       1.                 

           

                           2.