Р Е Ш Е Н И Е
гр.София 31.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД ,
Ι ГО 9 състав, в публично съдебно заседание на двадесети септември две
хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: МАРИЯ КУЗМАНОВА
при секретаря Юлия Асенова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 16827 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявеният
иск е с правно основание чл.226, ал.1 КЗ(отм.)
Ищецът твърди в ИМ,че е пострадал
като велосипедист от ПТП, настъпило на 01.05.15 г.в гр. Благоевград.Водачът на л.а марка „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ *******,
нарушил правилата за движение при извършване на маневра завиване в обратна
посока,като не пропуснал попътно движещия се велосипед, в резултат на което му
причинил: счупване на лявото бедро в горния му край-пертрохантерно,множество
охлузвания и натъртвания на тялото.След ПТП-то му е била оказана медицинска
помощ в МБАЛ Благоевград АД и е извършена операция - наместване на фрактурата с
вътрешна фиксация на коста с метални инпланти, извадени оперативно след 2
месеци. Получените травми довели до трайно затруднение на движенията на ляв
долен крайник. В продължителен период не
е можел да се самообслужва и е бил принуден да ползва чужда помощ. Твърди, че и
към момента не е възстановен напълно, продължава да търпи болки при промяна на
времето или при по-продължително натоварване на крайниците. По НОХД № 1575/2016
г. по описа на РС-Благоевград, виновният водач Р.Я.А. е бил осъден.За
процесното МПС е имало сключен застрахователен договор за риска „гражданска
отговорност“ с ответника по застрахователна полица №09114001911604, валидна от
21.07.2014г.до 21.07.2015г. Претендира обезщетение за претърпените имуществени
и неимуществени вреди в посочения размер ведно със законната лихва от
01.05.2015 г. и адвокатско възнаграждение..
В отговора на ИМ, ответникът „ЗД Е.Р.“ АД, не
оспорва, че е страна по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
процесното МПС. Оспорва механизма на ПТП, посочените травми и връзката им с
настъпилото ПТП описани в ИМ и размера на обезщетението. Прави възражение за
съпричиняване, ищецът е нарушил чл.80, т.2 от ЗДвП - движел се в лявата лента
на пътното платно, возейки дъщеря си на рамката на колелото.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства приема за установено
следното:
Безспорно е, че ответникът е застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“.
От констативния протокол и
протокола за оглед се установява,че 01.05.2015г около 15:30 часа в
гр. Благоевград, кв.“Ален Мак“ на кръстовището на ул.“*******“ срещу бл.13 Р.А.,
водач на л.а „Рено“, модел „Меган“ с рег.№ *******, нарушил правилата за
движение, като при извършване на маневра „завиване в обратна посока“ в зоната на
кръстовището не пропуснал попътно движещия се велосипедист – ищеца в резултат
на което е настъпило ПТП между лекия автомобил и велосипедиста.С влязла в сила
присъда по НОХД № 1575/2015 г. по описа на РС-Благоевград водачът на л.а. бил
признат за виновен,че поради нарушение на чл.25 ал.2 изр.1 и чл.39 пр.1 ЗДП
последвало ПТП,причинил по непредпазливост средна телесна повреда на ищеца
–счупване лява бедрена кост. Видно от присъдата и мотивите ищецът се е движел
с ППС - велосипед с технически
неизправни спирачки и на рамката се е
возила 11 годишната му дъщеря.
В.л. П. по назначената САТЕ сочи,
че л.а. пресича траекторията на велосипеда, който се движел относително
праволинейно в лявата лента на движение и се удря в предна лява странична част
на автомобила, като контакта е настъпил между предно колело на велосипеда с
декоративната капачка на предно ляво автомобилно колело. Водачът на автомобила
е имал техническата възможност да
възприеме идващия отзад и отляво на посоката на движението му велосипед и
возещите се ищеца и неговата дъщеря и да предприеме действия по недопускането на вредоносния резултат. Свид.
В., издал констативния протокол за това ПТП, сочи, че инцидентът е настъпил в
резултат на предприета маневра “завиване в обратна посока“ от л.а марка „Рено“,
модел “Меган“. Последният е бил длъжен да пропусне велосипедистта, който се е
движел от неговата лява страна.
От заключението на в.л. д-р Д.по назначената СМЕ се установи,че ищецът е
получил счупване на лявото бедро в горния му край, довело до трайно затруднение
в движенията на левия долен крайник, операция с наместване и фиксация на коста
с метална пластина и 8 винта и имобилизация. На 08.07.2015 г. отново е била
извършена операция за изваждане на метала. След злополуката ищецът е търпял болки
и страдания в продължение на близо 6 месеца, обичайният срок за възстановяване
от такъв вид счупване и лекуване по оперативен път.Нуждаел се е от чужда помощ
при придвижване и изпълняване на всекидневните си задължения.След проверка
приложените финансови документи в.л. е
дало заключение за извършените разходи за заплащане метална пластина и винтове, медицински
консумативи,придружител и потребителска такса общо в размер на 1.542,59 лева, по повод счупването, операцията
и лечението на травмата.По отношение на останалите приложени фактури в.л. е приело за една част, че не могат
да бъдат разчетени, а другата част не е описано за какви лекарства се отнасят.
От показанията на свид.
Д., първи братовчед на ищеца преценени по реда на чл. 172 ГПК е видно,че след
операцията ищецът е бил 6 месеца на легло, не е спял заради болките, не се е
хранел и жена му денонощно се е грижила за него. Твърди, че ищецът е проходил
след 6-ия месец, като първоначално с патерици.Към настоящия момент когато е
лошо времето се оплаква от болки и подуване в крака.Инцидентът му се е отразил
и психически – намразил е колелата и колите.
При така установената фактическа обстановка,съдът достигна до следните правни изводи:
По иска по чл.226 от КЗ(отм.):
Настоящото производство е образувано с ИМ депозирана на 28.12.2015г. Съгласно чл.226, ал.1 КЗ(отм.),
увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност“ има право да иска обещетение за претърпените вреди пряко от
застрахователя. За да възникне субективното право по чл.226, ал.1 КЗ(отм.) е
необходимо да се установи, че в резултат на виновното и противоправно поведение
на лице, застраховано по задължителна застраховка “ГО“ са настъпили вреди,
които са покрит риск по застрахователния договор.
Безспорно е, че процесното ПТП е
настъпило по вина на водача на л.а. „Рено Меган“ управляван от Р.А.. За деянието, дееца, вината и
противоправността, съдът зачете обвързващата сила на присъдата по НОХД № 1575/2016
г. по описа на РС – гр.Благоевград, с която А. е бил признат за виновен и
освободен е от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 НК и му е
наложена глоба и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеци. След като поведението на
застрахования водач е виновно и противоправно, а вредите към трети лица са
покрит риск по застраховката, съгласно чл. 223, ал.1 КЗ (отм.), застрахователят
дължи плащане на застрахователно обезщетение за причинените от застрахования
водач имуществени и неимуществени вреди. Следователно искът
е доказан по основание.
При определяне размера на
неимуществените вреди претърпяни от ищеца, съдът се съобрази с указанията в
ППВС №4/68г. и с ППВС № 17/63г. и отчете силата, продължителността и
интензивността на болките и страданията, описани по-горе при установяване на
фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителния период-6 месеца; оперативните интервенции;възрастта на ищеца -
40 години към датата на ПТП; както и социално – икономическите условия към
момента на настъпване на събитието и към настоящия момент. Предвид това съдът
намира, че сумата от 28 000 лева е
справедливо обезщетение за понесените неимуществени вреди.
Ищецът е претърпял
имуществени вреди свързани със заплащане на метална пластина с винтове, медицински
консумативи, придружител и потреб. такса в размер общо на 1.542, 59 лева съгласно СМЕ.
По възражението за съпричиняване
Ответникът се позовава на чл.51, ал.2 ЗЗД твърдейки,че ищецът е нарушил
правилата на ЗДвП, като се е движил в лявата лента на пътното платно и че е
управлявал технически неизправно ППС (с неизправна задна спирачка).
Безпорно се установи,че велосипедът не е имал възможност да се движи в
дясната пътна лента, поради паркиралите в платното за движение други автомобили,поради
което това възражение е неоснователно. Съдът приема за основателно второто
възражение относно техническата неизправност на велосипеда.Съгласно
заключението на в.л. при своевременното задействане на спирачната система на
велосипеда от техническа гледна точко ПТП-то е било напълно предотвратимо. При
положение, че велосипедът е бил с неизправна задна спирачка и след като ищецът
е возил 11 годишната си дъщеря, обективно е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия за настъпването на вредоносния
резултат. Това поведение на ищеца е коментирано и в мотивите към присъдата по
НОХД 1575/2016 г.Ето
защо съдът приема от страна на ищеца съпричиняване
¼.
По претенцията за
законна лихва
След като характера на отговорността на застрахователя,произтича от непозволено
увреждане, задължението за обезвреда възниква от момента на увреждането и не е
необходима покана, за да се дължи лихва за забава.В случая от деня на
увреждането се дължи обезщетение за вредите и лихва за забава. Ответникът
следва да заплати лихва, считано от датата на ПТП – 01.05.2015 год.
С оглед изложеното и след приспадане
съпричиняването (¼ от 28 000 лв.) ответникът следва да заплати на
ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 21 000,00 лева. По отношение на имуществените вреди след съпричиняването ( ¼
от 1.542, 59 лв.) следва да се осъди ответника да заплати 1 156,50
лева. Исковете в разликата им за
неимуществените вреди до 60 000 лв. и за имуществените – до 1 650.57 лв. следва
да бъдат отхвърлени
По разноските
:
С оглед изхода на делото право на
разноски имат и двете страни. Ищецът е
освободен от такси и разноски.
Процесуалният
представител на ищеца
адв. П.К. има право на адв.
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА в размер на 2 379,52 лева. От тази сума съразмерно на уважената част от иска
следва да се присъди 855, 17 лева(22 156,50/61 650,57х2 379).Съдът отхвърля искането за присъждане на ДДС, тъй като счита,че не се
начислява ДДС, дори и адвоката да е регистриран по ЗДДС,след като това
възнаграждение не се дължи като обект от правна сделка-облагаема доставка по
см. на чл. 38,ал.2 ЗА, тъй като не е обект за свободно договаряне между
адвоката и страната, а по силата на закона и се определя от съда съгласно
стандартите в Н-ба № 1. В тази насока съобрази и с Р № 21/12.03.2018 г. по
гр.д. 1459/17 г. ГК ІІІ ГО ВКС.
Ответникът претендира разноски съгласно списъка по чл. 80 ГПК в размер
на 250 лева за депозити САТЕ и свидетел и 450 лева юрисконсултско
възнаграждение. Съразмерно отхвърлената част от иска съгласно чл. 78,ал.3 ГПК следва да му бъдат присъдени 160,15 лева (39 494,07/ 61 650,57х250). Претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 450 лева като
съдът счита, че следва да му се присъди в размер на 250 лева съгласно чл. 78 ал.8 ГПК или общо сумата 310,15 лева, които да му заплати ищеца.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да заплати по сметка на СГС ДТ - 886,26
лева и разноски – 300 лева или общо 1 186,26
лева
При изложените съображения съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА “ЗД Е.Р.“
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Н.Ф.М. ЕГН ********** *** чрез адвокат П.К. - съдебен адрес: ***,
на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) сумата от 21 000,00 лева -
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата 1 156,50 лева – за имуществени
вреди в резултат на ПТП, реализирано на 01.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумите от 01.05.2015 г. до
окончателното им изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ ИСКА: за неимуществените
вреди за разликата над сумата от 21 000 лв. до 60 000 лв. и за
имуществените – за разликата над 1 156,50 лв. до 1 650.57 лв.
ОСЪЖДА “ЗД Е.Р. “ АД, ЕИК *******да заплати
на адв. П.К. *** на осн. чл.38, ал.2 ЗА сумата
от 855, 17 лева. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Ф.М. ЕГН ********** ***, чрез адвокат П.К. - съдебен адрес: *** да заплати на “ЗД Е.Р. “ АД, ЕИК *******със
седалище и адрес на управление:*** сумата от 310,15 лева на осн. чл. 78, ал.3 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА “ ЗД Е.Р. “ АД, ЕИК: *******да заплати на осн. чл.78 ал.6 ГПК по сметка на СГС - ДТ и разноски общо в
размер на 1 186,26 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред САС в
двуседмичен срок от получаването му от страните.
СЪДИЯ: