РЕШЕНИЕ

 

                                                   №

 

                                   гр. Варна,17.12.2020год.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

   ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ШЕСТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на осемнадесети ноември    през  две  хиляди и  двадесета   година, в състав:

 

           РАЙОНЕН СЪДИЯ: РУМЯНА  ХРИСТОВА

 

  при секретаря Галя Дамянова , като разгледа докладваното от съдията гр.дело №8841/2020г. по описа на ВРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявеният  иск, намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 49 ал. 1 от СК.

Ищцата Р.А.Я., ЕГН: **********, претендира от съда да прекрати гражданския  брак, сключен  между нея и ответника А.К.Я., ЕГН: ********** ***, поради настъпило в брачните отношения на страните  дълбоко и непоправимо разстройство.

Излага, че с ответника са сключили граждански брак на 19.09.1992г. в гр.Варна с акт № 1467/19.09.1992г. От брака имат две деца, които към настоящият момент са пълнолетни и водят напълно самостоятелен живот отделно от тях. З. А. К. е родена на ***г., а К. А. К. е родена на ***г. Понастоящем и двете живеят в **.

Първоначално отношенията им от брачната връзка се развиват и протичат нормално. С течение на времето възникват противоречия по вземането на конкретни решения, свързани със съвместния им живот. И така всеки един от тях започва да живее сам за себе си без да се интересува от проблемите на другия. Настъпилата фактическа раздяла от повече от 4 години довежда до охладняване на чувствата в отношенията им, атмосферата в семейството им е напрегната, липсват чувството за уважение, доверие, любов и взаимност, върху които следва да се гради едно семейство.

Нямат общо семейно жилище тъй като до настоящият момент са живели под наем. Поради настъпилата фактическа раздяла от четири години е на работа в Германия гр. Х., където и работи. Не поддържат контакти помежду си и възможност за помирение между тях, от страна на двамата не съществува и желаят да се разделят.

Счита, че бракът им не е в състояние да изпълнява социалното си предназначение, поради което, претендира от съда да постанови решение, с което да прекрати с развод брака им, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49 ал.1 СК, без да се поизнасяте по въпроса за вината.

 След развода  желае да носи предбрачното си фамилно име Т.

ОТВЕТНИКЪТ в срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК, не депозира отговор.

 В съдебно заседание ищцата,  чрез проц. представител адв.К. от ВАК,поддържа иска за развод и моли за неговото уважаване.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява.  

Съдът, след преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

От предоставеното удостоверение за сключен граждански  брак , издадено от община Варна е видно, че на 19.09.1992год. в община  Варна,А.К.Я. и Р.А. Т. са сключили граждански брак пред длъжностното лице по гражданското състояние, за което е съставен акт за граждански брак №* от същата дата. След сключване на брака съпругата е приела да носи фамилно име  Я..

В хода на производството по делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля  З.  А. К.- дъщеря на страните и без  дела със страните.  

В показанията си пред съда свидетелката   заявява следното:  Майка ми в момента е в Германия от около 4 – 5 години. В момента работи в една пералня. Баща ми живее в едно село около Добрич - Стефаново. Родителите ми са разделени, откакто майка ми замина за Германия, от около 4 – 5 години. Преди да замине в Германия живееха заедно, но не бих казала, че нямаха проблеми. Майка ми реши, че не иска повече да живеят заедно и замина да работи в Германия. Преди това живееха заедно в С., където в момента живее баща ми. Имали са проблеми, несходство в характерите. Имаха ежедневни скандали, битовизми. Тогава и двамата работеха на едно място в борса за безалкохолни напитки в Добрич. Може би се е отразило това, че работят на едно и също място, но те имаха проблеми от доста преди да са работили заедно. Имам предвид, че не се разбираха, ежедневно се караха и оттам нататък примерно майка ми е решила да замине, за да приключат техните караници. След като замина за Германия се върна веднъж за бала на сестра ми. Тогава отседна при мен. С баща ми се видяха само на бала, но той не реагира по никакъв начин. До решението да се разведат се стигна общо. Тя замина, имали са разговори по телефон и са стигнали до това решение. От четири, пет години не поддържат никаква връзка. Мисля, че между двамата всичко е приключено. Не е имало опити да се съберат и да си подобрят отношенията, не са се търсили взаимно в този период от време. С баща ми поддържаме връзка. Той в момента живее сам в С., няма човек до него. На баща ми му е известно за това дело. Той каза, че иска всичко да приключи, но не му се занимава. Майка ми реши за развода и той е абсолютно съгласен, просто не му се занимава. Предавам неговите думи. Не смятам, че двамата имат шанс да се съберат отново. По-добре би било за тях да не се събират.

 

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

В брачните отношения на съпрузите е настъпило дълбоко и непоправимо разстройство. Между тях са изчезнали любовта, взаимността, разбирателството, топлотата в отношенията им, характерни за брачната връзка и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за обществото. Причината за дълбокото разстройство в брака идва от задълбочаващото се несходство в характерите между съпрузите, което с течение на времето води до раздялата им преди 4-5 година, когато ищцата заминава да работи в чужбина. След напускането от ищцата на семейното жилище, съпрузите вече не живеят и формално, нямат никаква общност в духовен и физиологичен смисъл. Брачната връзка фактически не съществува, същата е лишена от съдържание, съгласно закона и морала, предвид на което ,съдът приема , че брака между страните е  дълбоко и непоправимо разстроен . Ето защо иска  за развод на соченото основание се явява доказан и основателен, и като такъв, следва да се уважи, на основание чл.49,ал.1 от СК.

Относно фамилното име на съпругата след развода.  

Съгласно разпоредбата на чл.53 от СК , съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Съпругата  е заявила желание да възстанови предбрачното си фамилно име,предвид на което след развода следва да се именува с предбрачното си фамилно име Т.

Съдът определя окончателна държавна такса по иска за развод в размер на 50.00 лв.  На основание чл.329, ал.1 от ГПК , държавната такса , следва да бъде възложена по равно за двамата съпрузи .  

Мотивиран от изложеното, съдът

 

          Р Е Ш И:

 

ПРЕКРАТЯВА с РАЗВОД брака между А.К.Я., ЕГН: ********** и Р.А.Я., ЕГН: ********** *** от 19.09.1992год., поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство, на основание чл.49,ал.1 от СК.

 

ПОСТАНОВЯВА след развода съпругата да се именува с предбрачното си фамилно име Т.

 

ОСЪЖДА А.К.Я., ЕГН: **********   с адрес: *** да заплати държавна такса за развод в размер на 25лв. /двадесет и пет  лева/, на основание чл.329,ал.1 от ГПК,  определена по размер,  на основание  чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

 

ОСЪЖДА Р.А.Я., ЕГН: **********   с адрес: *** със съдебен адрес:***,чрез адв.И.К.  да заплати държавна такса за развод в размер на 25лв. /двадесет и пет  лева/, на основание чл.329,ал.1 от ГПК, определена по размер,  на основание  чл.6, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.  

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ВОС в двуседмичен  срок от съобщаването на страните, ведно с препис от съдебния акт.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                             /Р.Христова/