Р Е Ш Е Н И Е
№ 91
гр. Перник, 26.04.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито заседание на тридесети
март две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
СЪДИЯ: С. Д.
при секретаря
Емилия Владимирова, като разгледа докладваното
от съдия Д. административно дело № 606 по описа на съда
за 2019
година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.145 и сл. от Адимнистративнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията /ЗУТ/.
Образувано е по жалба
на С.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Н.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, и А.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, срещу Заповед №
1349/26.08.2019 г. на кмета на община Перник, с която на основание чл.44, ал.2
от ЗМСМА, чл.225а, ал.1, ал.3 и ал.4, във вр. с
чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, Констативни протоколи
№ № 1-18/ТР-340/27.03.2018 г., 2-18/ТР-340/22.11.2018 г. и
6-18/ТР-340/27.03.2018 г. и съставен от служители на община Перник Констативен
акт № 3-18/ТР-340/11.12.2018 г. е наредено да се премахне строеж: „ПРИСТРОЙКА
КЪМ МАСИВНА СГРАДА“, намиращ се в УПИ ХІ-5316, кв.238 по плана на гр. Перник,
ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, представляващи имот с идентификатор
55871.505.744, сграда с идентификатор 55871.505.744.1 и пристройка с
идентификатор 55871.505.744.2 по кадастралната карта на гр. Перник, и са разпоредени действия относно премахването на този строеж.
Жалбоподателите считат, че оспорената заповед е постановена при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК, и молят за отмяната
й. Сочат, че процесният строеж – с предназначение тоалетна към обект, намиращ се на
първия етаж на сградата, е изградена при действието на ЗТСУ /отм./ и
представлява търпим строеж, който не подлежи на премахване и забрана за
ползване, поради което не е налице основанието по чл.225а от ЗУТ, във връзка с
чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Твърдят, че той е бил изграден във вида, в който
съществува и днес и е нанесен на кадастралната карта на гр. Перник с
идентификатор 55871.505.744.2. Разминаването между действителните размери -
приблизително 3,35/1,20 м и височина около 3,60 м, с нанесените на КК:
2,30/2,00 м, обясняват с това, че при одобряване на КККР на гр. Перник не са
правили проверка нанесена ли е пристройката, с какви размери е нанесена и дали
последните отговарят на действителните такива. Заявяват, че през 2017 г. е
направен козметичен ремонт, за който не се изисква издаване на разрешение за
строеж.
Отделно от горните съображения за
отмяна, жалбоподателките С.Л.А. и М.Н.Н. твърдят, че неправилно са посочени като адресат на
административното задължение - предмет на заповедта, тъй като не притежават
право на собственост в имота, нито ограничени вещни права на строеж в него, не
са взели каквото и да е участие в извършените ремонтни дейности и поради това
не са възложител по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ.
В съдебно заседание, жалбоподателите се представляват от адв. А.А. ***,
която поддържа жалбата и допълва доводите в нея. Прави искане за отмяна
на оспорената заповед като незаконосъобразна
и присъждане на направените по делото разноски. Представя списък по чл.80 от ГПК /л.287/.
Ответникът по жалбата – кметът
на община Перник, чрез процесуалния
си представител старши юрисконсулт Д.Е., изразява становище за неоснователност на жалбата. Пледира същата
да се остави
без уважение като неоснователна и недоказана. Прави искане за присъждане на разноски
и представя списък на същите по
чл.80 от ГПК /л.286/. И в съдебно
заседание и в представени по делото писмени
бележки застъпва становище, че процесният
строеж е изпълнен в нарушение на чл.148, ал.1 от ЗУТ, тъй като
е извършен без одобрен проект и надлежно издадени строителни книжа. Същият не отговаря и на
условията за търпимост, което административният орган е изследвал и взел предвид при постановяване
на оспорения акт.
Като заинтересовани страни в
производството са конституирани съсобствениците на имота.
Заинтересованата страна Й.С.М., чрез процесуалния си представител адв. К. ***, счита че жалбата е неоснователна и моли съда
да я остави без уважение. Претендира разноски съгласно представения списък
/л.285/.
Заинтересованата страна Н.Б.К. се представлява от адв.
Д.Д. – назначена за нейн
особен представител с протоколно определение на съда от 06.10.2020 г., на
основание чл.137, ал.6 вр. чл.18а, ал.9 от АПК. Не
изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна Р.Б.С. се представлява от адв.
В.Б. - назначена за нейн особен представител с
протоколно определение на съда от 06.10.2020 г., на основание чл.137, ал.6 вр. чл.18а, ал.9 от АПК. Счита, че жалбата е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а процесната
заповед да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
Заинтересованите страни Т.А.К., Н.А.Д., Н.Т.Н. и В.М.Б. не се явяват в
съдебните заседания и не изпращат процесуални представители.
Административен съд – Перник, като обсъди
доводите на страните и прецени по реда на
чл.235, ал.2 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено
от фактическа страна следното:
Административното производство
е започнало по повод подадено в община Перник Заявление вх. №
18/ТР-340/24.01.2018 г. на заинтересованата страна Й.М. и А. М. А. /л.146/. В
него се сочело, че М. е съсобственик на сграда с административен адрес: гр.
Перник, ул. *** № ***, ет.1, кадастрален номер 55871.505.744, и парцел в
съседство – ПИ с идентификатор 55871.505.745 и площ 417 кв.м и като такъв
изисква проверка и становище относно новоизградената
през 2017 г. пристройка на южната фасада на този имот и по-нататъшното
съществуване на сградата.
Заявлението на М.
е препратено по компетентност на кмета на
община Перник. Възложена е проверка.
На 27.03.2018 г. служители на община Перник
посетили посочения в жалбата адрес. В имота – УПИ ХI-5316, кв.238 по плана на гр. Перник, ЦГЧ, представляващ
имот с идентификатор 55871.505.744, към западната фасада на масивна сграда с
идентификатор 55871.505.744.1 установили пристройка с предназначение тоалетна
към обект, намиращ се на първи етаж на сградата и ползващ се като кафе. За тази
пристройка проверяващите приели, че е нова и построена на мястото на
съществувала постройка с идентификатор 55871.505.744.1. Размерите на
премахнатата постройка съгласно кадастралната карта били приблизително
2,30/2,00 м, а размерите на новата пристройка: 3,35/1,20 м и височина
приблизително 3,60 м. Конструкцията на сградата била преценена като масивна
бетонова, а конструкцията на покрива – дървена, покрита с LT-ламарина. Върху 3 броя стоманобетонови колони 0,25/0,25 м, на височина 0,95 м
спрямо прилежащия терен, имало стоманобетонова плоча
с дебелина 0,12 м. Над плочата имало иззидани зидове от три страни, а за
четвъртата стена се ползвала стената на сградата. Върху стените имало положена
външна изолация. Външно пристройката била напълно завършена.
На 22.11.2018 г. и 20.08.2019 г. били извършени нови проверки на обекта,
при които служителите на община Перник не установили да са извършвани нови
строителни работи.
Констатациите от проверките са обективирани в
Констативен протокол № 1-18/ТР-340/27.03.2018 г. /л.102/, Констативен протокол
№ 2-18/ТР-340/22.11.2018 г. /л.93/ и Констативен протокол №
6-18/ТР-340/20.08.2018 г. /л.26/.
За извършеното строителство не били представени строителни книжа. Въз основа на данните, посочени
от Й.М. и А.А. в заявлението, с което е инициирана
проверката, служителите на община Перник приели, че пристройката е изградена
през месец декември 2017 г. Строежът е определен като такъв от пета категория,
съгласно чл.137, ал.4 от ЗУТ, като част от жилищната сграда, която е пета категория
съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003 г. за номенклатурата на видовете
строежи.
Съставен е Констативен акт № 3-18/ТР-340/11.12.2008 г. /л.89/. В него са
поименно изброени собствениците на имота, собствениците на строежа и
възложителите на последния. Посочено е, че не е представен договор за
строителство и договор за строителен надзор, че липсват одобрен проект, в т.ч.
съгласувани и одобрени части на проекта, съгласуване с контролни органи,
разрешение за строеж, протокол за откриване на строителна площадка, протокол за
определяне на строителна линия и ниво и заповедна книга. В частта „Изпълнение
на строежа“ са отразени констатациите от извършените проверки. Направен е
извод, че изградената пристройка към масивната сграда на мястото на съществувала
постройка с идентификатор 55871.505.744.2 без необходимите строителни книжа –
проект и разрешение за строеж, представлява незаконен строеж по смисъла на ЗУТ,
а като нарушена разпоредба е посочена тази на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Констативният акт е получен лично само от заинтересованата страна Й.С.М. на
12.12.2018 г. До останалите съсобственици той е
изпратен с Писмо изх. № 18/ТР-340-6/13.12.2018 г. /л.87/. Получен е от Р.С., М.Н.,
С.А. и А.А.. Писмата до Н.Н.,
Т.К., В.Б., Н.К. и Н.Д. са върнати като непотърсени, поради което, на
21.12.2018 г., Констативният акт е
обявен по реда на §4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на стената на сграда с
идентификатор 55871.505.744.1 по КККР на гр. Перник, на информационното табло
на входа на община Перник и е обявен на официалния сайт на община Перник.
Срещу констативния акт е постъпило Възражение вх. № 18/ТР-340-8/27.12.2018
г. /л.72/ от С.Л.А.. То е разгледано от комисия на 04.01.2019 г., за което е
съставен Протокол № 5-18/ТР-340 от същата дата /л.70/. Прието е за
неоснователно.
С Писмо изх. № 18/ТР-340-10/25.10.2019 г. от всички собственици на имота са
изискани декларации относно периода на изграждане на пристройката. То е
изпратено по пощата. Получено е от Р.С. и Й.М., а обявяването му на останалите
съсобственици е направено по реда на §4 от ДР на ЗУТ. Декларация /нотариално
заверена/ е представена само от Й.М.. Според нея пристройката е изградена преди
не повече от две години. Постъпили са и декларации от три други лица, които не
са съсобственици на имота, нито възложители на обекта: Е.П. Д., Д. Ж.Д. и Г.А.Г.-А.. Според тях пристройката е изградена в
периода от м.октомври 2017 г. до м.март 2018 г.
На 26.08.2019 г. кметът на община Перник издал процесната
Заповед № 1349/26.08.2019 г., с която на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА,
чл.225а, ал.1, ал.3 и ал.4, във вр. с чл.225, ал.2,
т.2 от Закона за устройство на територията, е наредил на жалбоподателите и
заинтересованите страни по делото, в качеството им на възложители, да премахнат
строеж: „ПРИСТРОЙКА КЪМ МАСИВНА СГРАДА“, намиращ се в УПИ ХІ-5316, кв.238 по
плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, представляващи имот
с идентификатор 55871.505.744, сграда с идентификатор 55871.505.744.1 и
пристройка с идентификатор 55871.505.744.2 по кадастралната карта на гр.
Перник.
Заповедта е връчена на Й.С.М. на 28.08.2019 г., лично. На жалбоподателките С.Л.А. и М.Н.Н.
е връчена по пощата на 02.09.2019 г. Връчена е и на заинтересованите страни Р.Б.С.
и Н.Т.Н.. По отношение на останалите съсобственици на имота няма данни за
редовно връчване на акта.
Жалбата, по която е образувано настоящото производство, е подадена на
16.09.2019 г. – в срока по чл.215 от ЗУТ.
В хода на съдебното дирене
са събрани писмени и гласни доказателства, и са изслушани две съдебно-технически
експертизи.
Според
свидетелските показания на Л.И.Б./без родство и дела със страните/ процесната пристройка с предназначение „тоалетна“ е
съществувала и през 1996 г., когато в масивната сграда била открита аптека, в
която свидетелката работела от 1996 г. до 04.01.2017 г. Наличието на тоалетна
било едно от задължителните изисквания към обекта. В началото входът към
пристройката бил отвън и за да се стигне до нея трябвало да се излезе от сградата
и да се заобиколи откъм страничната стена. Вратата
била дървена и се заключвала с катинар. За да изпълнят изискванията към обекта,
през 1996 г., свидетелката Б. и колежката й Т.Б. зазидали тази врата и
направили вход откъм основното помещение. Други промени не били правени,
мястото на външните стени също не било променяно и те останали така, както ги
заварили. По преценка на Б. и към
настоящия момент стените на процесната пристройка се
намират на същите места, където са били и през 1996 г., а като размери тя
отговаря на тези от 1996 г. Единствената
разлика била в това, че сега стените са измазани и укрепени, което се виждало и
отвън. През последните две години откакто аптеката не се помещава в тази
сграда, свидетелката не била влизала в тоалетната, но видяла, че сегашните
наематели са направили укрепване и измазване на стените, тъй като там имало
пукнатини/. Същата заявява, че и през 1996 г. отзад на къщата имало вход за
мазетата, но се влизало много трудно и трябвало човек да се наведе и да се
мушне навътре. Визуално и сега входът за мазетата изглеждал така както през
1996 г. И през 1996 г. тоалетната не била на нивото на терена, а по-високо. Не
помни дали е имало колони и по какъв начин се е държала плочата над нивото на терена,
нито пък помни тя и колежката й да са избивали колони, а единственото което
направили било, че са избили врата откъм основното помещение, за да има пряк
достъп до пристройката, а не да се излиза навън и да се заобикаля сградата.
Според
свидетелката Т.Б.Т./без родство и дела със страните/ процесната
пристройка представлява тоалетна към обект, който нейна приятелка взела под
наем през 2017 г. Тя направила козметичен ремонт на помещението, но не и други
строителни дейности.
В хода на съдебното
производство са изслушани и свидетелките
Г.А.Г.-А. /снаха на заинтересованата страна Й.М./ и Д. Ж.Д. /дъщеря на
заинтересованата страна В.М./. Показанията им съдът преценява по реда на чл.172
от ГПК, с оглед на всички други данни по делото, като взема предвид и
възможната им заинтересованост.
Според първата
свидетелка процесната пристройка е изградена в края
на 2017 г., когато основното помещение било наето за заведение. Преди това на
мястото на пристройката имало заграждение от ламарини, ползвано от предишния
наемател, а сега фасадата изглеждала различно. Вече имало избити колони,
стоманобетонна плоча и зидария с височина около 2 метра. Виждала се и
канализационна тръба, отиваща към мазетата. Допреди тази реконструкция през
вратата за мазетата се влизало нормално, а сега трябвало да се клекне. Преди
2017 г. на мястото на заведението имало аптека, но към нея нямало тоалетна.
Свидетелката Д.
Д. твърди, че до 2017 г. процесната пристройка не е
съществувала. За пръв път я видяла през пролетта на 2018 г. Тя видимо се
различавала от облика на основната сграда. Имала две колони, изградени от нови
материали. Според нея, плочата на пристройката е като тераса, но по-прибрана от
преди съществуващата и не толкова издадена. Сегашната пристройка била по-дълга
и се ползвала за тоалетна.
От заключението
на вещото лице Р.М.Г. се установява, че размерите на процесната
пристройка са 3,35/1,20 м и височина от нивото на терена 3,6 м. Конструкцията е
масивна, изградена е върху три броя стоманобетонови
колони. Външно на пристройката е изпълнена топлоизолация. Обектът като
конструкция отговаря на строителните правила и нормативи по Закона за планово
изграждане на населените места /отм./, ЗТСУ /отм./ и по сега действащите
нормативи по ЗУТ. Експертът не може да посочи период на изграждането му.
Заключението на
вещото лице А.Ц., изготвил повторната съдебнотехническа
експертиза, е по-подробно. Според него, пристройката е с размери 3,35 м/1,20 м,
залепена за сграда с идентификатор 55871.505.744.1 /задна фасадна стена –
западна/. На място се виждат три изляти колони, над
тях стоманобетонна плоча, изградени две стени и покрив с ОСБ плоскости,
покритие с битумни керемиди. Пристройката се ползва за тоалетна /санитарен
възел/ към съществуващо кафе в сграда с идентификатор 55871.506.744.1,
захранена е с вода, има канализация. Тя е изградена със съвременни строителни
материали и съществено се различава от основната постройка /сграда с
идентификатор 55871.506.744.1/. Според експерта, пристройката не отговаря на
строителните правила и нормативи по ЗТСУ /отм./ и ЗУТ и същата е изградена
преди приблизително 2-3 години. За нея не са представени строителни книжа и
документи от собствениците, а такива не са открити и в община Перник.
Според вещото
лице Ц., конструкцията на основната сграда е каменни основи, тухлени стени,
дървен покрив с керемиди, а конструкцията на процесната
пристройка е: стоманобетонни колони, изляти върху
съществуващи бетони, стоманобетонна плоча, стени – материалът не се вижда,
поради положена топлоизолация, покрив с ОСБ плоскости и битумни керемиди, ПВЦ
скоби за улуци като самите ПВЦ улуци липсват. Пристройката е долепена към
основната сграда и различията между вложените материали на двете са съществени.
Експертът е
категоричен, че пристройката не е изграждана като време с основната сграда. На
КК, одобрена през 2008 г., има нанесена сграда с идентификатор 55871.506.744.2,
но тя не съвпада с процесната нито като площ, нито
като конфигурация. Според вещото лице сградата с идентификатор 55871.506.744.2
е била разрушена, тъй като на място се установяват останки и е видна разликата
– част от основи, под, облицовка от плочки. Старата постройка е била изградена
върху самия терен, а сегашната е на около 90 см над него, върху плоча на
колони. Предвид останалото на място дъно на старата пристройка, размерите й се
установяват на 2,39 м/2,13 м /почти квадрат/, със засек
до къщата и площ 5 кв.м. За разлика от нея сегашната постройка е с правоъгълна
форма и размери 3,35 м/1,2 м в план и площ 4,02 кв.м. По представения от община
Перник застроителен план /ЗП/, одобрен със Заповед №
4/04.01.1993 г. РЗП на гр. Перник, ЦГЧ, не се предвижда пристройка, не са
представени последващи изменения на плана.
Становището на вещото лице е, че вътрешно сегашната пристройка отговаря на
санитарните изисквания, но не и на ЗТСУ /отм./ и на ЗУТ за отстояние
от регулационната линия към съседния УПИ ХVII5314,
кв.238, а именно: отстояние от три метра.
Съдът кредитира
изцяло заключението на вещото лице А.Ц. като го намира за задълбочено и
обосновано, изготвено с необходимите професионални знания и опит. Съдът не отхвърля
заключението и на другия експерт, но го намира за непълно, а поставените въпроси
– за недостатъчно проучени, поради което от него не могат да се изяснят правнорелевантните факти и обстоятелства.
При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Перник, като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата
на страните и на основание чл.168, ал.1 от АПК въз основа на събраните
по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на
всички основания по чл.146 от АПК, намери следното:
Жалбата е подадена
срещу подлежащ на съдебен контрол
административен акт от лица по чл.147, ал.1 от АПК, чиито права са засегнати
от него, в срока по чл.149, ал.1 от АПК, във вр. с чл.215, ал.4 от ЗУТ, поради което процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Оспорената заповед е
издадена от кмета на община Перник в съответствие
с предоставената му в чл.225а, ал.1 от ЗУТ материална
и териториална компетентност,
във връзка с недопускането и отстраняването на незаконно строителство
на територията на общината.
Съгласно чл.225а, ал.1 от ЗУТ кметът на общината или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от
четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл.225, ал.2, или на части от
тях.
От заключението на вещото лице А.Ц. се установява, че процесната пристройка представлява строеж от
пета категория съгласно чл.137, ал.4 от ЗУТ, като част от жилищната сграда,
която е пета категория съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2003 г. за
номенклатурата на видовете строежи.
Следователно, компетентен да издаде заповедта за премахването й е кметът на община
Перник, от който е постановен оспорения административен акт.
Последният отговаря на изискванията за форма, съдържание
и реквизити, уредени в чл.225а, ал.1 от ЗУТ, във вр. с чл.59, ал.2 от АПК. Обективиран е в писмена
форма, посочен е издателят и адресатите, изложени са фактическите
основания, послужили за постановяването му, съдържа разпоредителна
част с индивидуализиране задълженията
на страните, разпределени са разноските за изпълнението,
отразен е редът за обжалването му. Подписан и датиран.
Предвид това съдът намира, че същият отговаря на изискванията за компетентност и форма и не са налице
основания по чл.146, т.1
и т.2 от АПК за отмяната му.
В проведеното административно
производство по издаването на заповедта
не са допуснати
съществени нарушения на общите процесуални
правила и е спазена процедурата, регламентирана в чл.225а, ал.2 от ЗУТ. Административното производство е започнало със съставянето на констативен акт от компетентни
за това лица
– служители за контрол на строителството
в администрацията на община Перник, съобразно разпоредбата на чл.225а, ал.2, изр.1-во, във вр. с
чл.223, ал.2 от ЗУТ. В съответствие
с изискванията на чл.225а, ал.2, изр.1-во и изр.2-ро от ЗУТ те са съставили Констативен акт № 3-18/ТР-340/11.12.2008 г., който е връчен на тримата жалбоподатели по пощата, а на
останалите заинтересовани страни – лично или по реда на §4 от ДР на ЗУТ. Жалбоподателката С.Л.А. се е възползвала от правото си да
направи възражения срещу него. Подала е Възражение вх. № 18/ТР-340-8/27.12.2018
г., което е разгледано от нарочна комисия, но е подробно обсъдено и в
оспорената заповед.
Предвид редовно проведената процедура по издаване на процесната
заповед и липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, съдът
счита, че не са налице основания
за отмяната й по чл.146, т.3 от АПК.
Като правно основание
за издаването на оспорения акт
са посочени разпоредбите на чл.225а, ал.1, във вр. с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Те уреждат
правомощието на кмета на община
да издаде заповед за премахване
на строежи от четвърта до
шеста категория, които са изградени
без инвестиционен проект и/или без
строителни книжа. И от
двете, приети по делото, съдебнотехнически експертизи
се установява по категоричен начин, че процесният строеж: „ПРИСТРОЙКА КЪМ МАСИВНА СГРАДА“, намиращ се в УПИ ХІ-5316, кв.238 по плана на гр.
Перник, ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***, е строеж от V-та категория
/съгласно чл.137, ал.4 от ЗУТ, тъй като е част от
жилищната сграда, която е пета категория съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №
1/2003 г. за номенклатурата на видовете строежи/. За него не е одобряван инвестиционен проект и не е издавано разрешение за строеж, които се
изискват по силата на чл.148, ал.1 от ЗУТ. При тези данни
съдът приема, че същият е незаконен
по смисъла на чл.225а, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Възражението на
жалбоподателите, че строежът е търпим, поради което не подлежи на
премахване е неоснователно /т.е. че за него
са приложими
нормите на §16,
във вр. с
§127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ/. Съгласно §127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ
строежи, изградени до 31 март 2001 г., за които
няма строителни книжа, но са
били допустими по разпоредбите, които са действали
по времето, когато са извършени,
или по действащите
разпоредби съгласно този закон, са търпими строежи и не подлежат на
премахване или забрана за ползване.
В настоящия
случай се установява, че строежът е изпълнен в
периода от края на 2017 до началото на 2018 г. В този смисъл са показанията на
свидетелите Г.А.Г.-А. и Д. Ж.Д.. Те не се опровергават от показанията на
свидетелката Тинка Б. Тодорова, нито от тези на Людмила Иванова Б..
Действително, последната счита, че сега съществуващата пристройка е същата,
която през 1996 г. тя и колежката й Т.Б. са приобщили към основното помещение,
отваряйки вход откъм него и зазиждайки външната врата, но същевременно заявява,
че не е влизала в това помещение откакто не е негов наемател, а преценката й се
базира на визуалното възприемане на външната фасада.
От една страна,
строежът е изграсен след 31 март
2001 г. От друга – дори да е извършен преди тази дата, той не
отговаря на изискванията за триметрово отстояние от
регулационната линия към съседния имот /УПИ ХVII5314,
кв.238/, т.е. не отговаря на ЗТСУ /отм./ и на ЗУТ.
Разпоредбата на
§127, ал.1 от ПЗР на ЗУТ
е неприложима. Строежът подлежи на премахване на основание
чл.225а, ал.1, във вр.
с чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ.
Предвид гореизложеното, настоящият
съдебен състав намира, че по отношение на
оспорената заповед не е налице нито
едно от основанията
по чл.146 от АПК за отмяната й.
Същата е законосъобразна, поради което подадената срещу нея жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид изхода
на спора и на основание чл.143, ал.4 от АПК в полза на ответника и
заинтересованата страна Й.С.М. следва да се присъдят направените
по селото разноски, както
следва:
- на община
Перник - в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева/ за община Перник, от
които: 200,00 лв. /двеста лева/ - юрисконсултско
възнаграждение, и 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/ - внесен депозит за вещо
лице;
- на
заинтересованата страна Й.С.М. – в размер на 460,00 лв. /четиристотин и
шестдесет лева/, от които: 300,00 лв. /триста лева/ - уговорено и платено
адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от
22.11.2019 г. /л.180/, и 160,00 лв. /сто и шестдесет лева/ - внесен депозит за
вещо лице.
Жалбоподателите
следва да бъдат осъдени да заплатят и разноски за възнаграждение на особените
представители на заинтересованите страни Н.Б.К. и Р.Б.С., съответно: адв. Д.Д. и адв.
В.Б.. Същите са назначени от съда на основание чл.137, ал.6 вр. чл.18а, ал.9 от АПК.
Според разпоредбата на чл.137, ал.6, изр.2-ро от АПК, когато страната е призована
чрез залепване на съобщението по реда на
чл.18а,
ал.9, както и по
изречение първо, след като установи
редовността на направеното по този начин съобщение,
съдът разпорежда съобщението да се приложи към
делото и назначава особен представител на разноски на
жалбоподателя, каквото е направено в случая. Съгласно
изр.3-то на с.р., възнаграждението
на особения представител се определя от съда
съобразно фактическата и правната сложност на делото, като
размерът може да бъде и под
минималния за съответния вид работа съгласно чл.36,
ал.2 от Закона за адвокатурата, но не по-малко
от една втора
от него.
Съгласно чл.8,
ал.2, т.2 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
издадена на основание чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, за процесуално
представителство, защита и съдействие по административни дела без определен
материален интерес по ЗУТ, каквото е настоящото, се дължи възнаграждение от
900,00 лв. /деветстотин лева/.
В конкретния
случай, като съобрази характера на делото и предвид това, че същото не се
отличава с фактическа и правна сложност, съдът счита, че дължимото
възнаграждение за особените представители следва да се определи до размера на
възможния минимум, а именно: на една втора от възнаграждението по чл.8, ал.2,
т.2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, т.е. на по
450,00 лв. /четиристотин и петдесет лева/ за всеки от тях.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен
съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата, подадена
от С.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Н.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, и А.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, против Заповед №
1349/26.08.2019 г., издадена от кмета на община Перник, с която на основание
чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.225а, ал.1, ал.3 и ал.4, във вр.
с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията, е наредено да се
премахне строеж: „ПРИСТРОЙКА КЪМ МАСИВНА СГРАДА“, намиращ се в УПИ ХІ-5316,
кв.238 по плана на гр. Перник, ЦГЧ, с административен адрес: ул. ***,
представляващи имот с идентификатор 55871.505.744, сграда с идентификатор
55871.505.744.1 и пристройка с идентификатор 55871.505.744.2 по кадастралната
карта на гр. Перник, и са разпоредени действия
относно премахването на този строеж.
ОСЪЖДА С.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Н.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, и А.Л.А. с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на община Перник, представлявана от кмета,
направените по делото разноски в размер на 360,00 лв.
/триста и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА С.Л.А.
с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Н.Н. с ЕГН **********
и адрес: ***, и А.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на заинтересованата
страна Й.С.М. направените по делото разноски в
размер на 460,00 лв. /четиристотин и шестдесет лева/.
ОСЪЖДА С.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Н.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, и А.Л.А. с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. Д.Я.Д., вписана под
№ 7953 в Националния регистър
за правната помощ, възнаграждение за особен представител
по делото в размер на 450,00 лв. /четиристотин и петдесет
лева/.
ООСЪЖДА С.Л.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, М.Н.Н. с ЕГН ********** и адрес: ***, и А.Л.А. с ЕГН **********
и адрес: ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. В.В.Б., вписана под № 7517 в Националния регистър за правната
помощ, възнаграждение за особен представител
по делото в размер на 450,00 лв. /четиристотин и
петдесет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ:/п/