Р Е Ш Е Н И Е
№ 109
Гр.Бяла , 18.05.2018г.
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД гр.Бяла, втори граждански
състав, в открито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Ивелина
Бонева
при секретар Мариета Йорданова, с участието на
прокурор ............, след като разгледа докладваното от съдия Бонева гр.д.№411
по описа на съда за 2017г, за да са произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано въз основа на постъпила искова молба от ЗК “ЛЕВ ИНС” АД,
представлявано от М.С.М. – Г. и П.В. Д. - изпълнителни директори, чрез
процесуален представител - Х.Х. против Б.Б.А. и Ц.Г.А., като
законни наследници на Г.Ц.Г., с наследствена квота по ½ ид.ч. Молят съда да постанови решение, с което да приеме за
установено по отношение на ответниците, че същите имат задължение към ЗК “Лев Инс“ АД в размер на 20000,00 лв. /двадесет хиляди лева/- по
½ ид.ч. от цялото задължение, а именно по
10 000лв. за всеки един от тях, представляваща изплатено застрахователно обезщетение, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане.
Претендират разноски за държавна такса в размер на 400.00 лева /четиристотин
лева/, както и юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраша
представител, депозира молба с която поддържа предявените искове.
В едномесечния срок по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
по делото, с който считат иска за процесуално допустим, а разгледан по същество
за неоснователен по основание и размер по съображения изложени в отговора.
Правят възражение за изтекла погасителна давност, начиная
от датата на деликта, до подаване на заявлението. На следващо място възразявят,
че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия и са налице предпоставките за намаляване на
обезщетението, съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД, т.к. с цялостното си поведение същия е
допринесъл в значителна степен за вредоносния резултат. Ангажират събирането
гласни доказателства, както и правят искане за допускане на комплексна автотехническа и съдебномедицинска експертиза, със задача
посочена в отговора. В съдебно заседание ответниците, чрез пълномощниците си, поддържат заявеното с писмения отговор
оспорване. Подробни съображения по съществото на спора са развити в
представените по делото писмени бележки.
Районният
съд след като се запозна с изложените в исковата молба фактически твърдения,
след като съобрази доводите на страните и след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното от фактическа страна:
От
приложеното по делото ч.гр.дело № 183/2017 г. на РС- Бяла е видно, че по
заявление на ищцовото дружество за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била издадена Заповед от 23.02.2017г. за
сумата от, по 10 000 лв. - главница,ведно със законната лихва считано от
21.11.2016г. до окончателното изплащане , както и съдебни разноски в размер на 400.00
лв. държавна такса и 1130 лв. юрисконсултско
възнаграждение. В заповедта е посочено, че вземането произтича от изплатено
застрахователно обезщетение по договор за застраховака
„Гражданска отговорност“,със срок на валидност от 08.09.2010г. до
07.09.2011г.,като отговорността на длъжниците е
ангажирана на основание чл.5 и чл.9 ЗН
срещу законните наследници на покойния Г.Ц.Г.. В срока по чл.414, ал.2 ГПК е
постъпило писмено възражение от длъжниците , което
обуславя правният интерес на ищеца от предявяване на иск за установяване на
вземанията му, предмет на заповедта.
Искът е предявен в срока по чл.414 ГПК.
Установява
се от ангажираното в тази връзка писмено доказателство- удостоверение за
наследници изх.№51/10.10.2016г., издадено от Община Ценово,
че Г.Ц.Г., е починала на 17.10.2010г. и оставила за свои наследници
ответниците по делото- ответникът Ц.Г.А./
баща/ и ответницата Б.Б.А./ майка/. В
удостоверението за наследници изрично е отразено, че починалото лице е било със
семейно положение неомъжена.
По
делото е приложена застрахователна полица №22310001386, от която е видно, че
между ищеца и собственика на лек автомобил марка „Мерцедес“ модел „Ц 250 ТД“ с *****
е сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобилистите
със срок на действие на договора от 08.09.2010г. до07.09.2011г.
От
представеното по делото и прието като писмено доказателство Постановление на
Окръжна прокуратура-Русе, се установява, че е прекратено досъдебното
производство на основание чл.243, ал.1,т.1 във вр.с
чл.24, ал.1,т.4 от НПК. В мотивите на прокурорския акт е прието, че на 17.10.2010г.
около 03.00ч.-04.00ч. след употреба на алкохол в питейно заведение пострадалата
заедно с лицата Й. П.Д. и С.И.С. тръгнали да се прибират с лек автомобил марка „Мерцедес“
модел „Ц 250 ТД“ с *****, като автомобилът се управлявал от пострадата
Г.. Движели се по второкласен път II-54 гр.Бяла-гр.Свищов,в посока гр.Бяла.Имало
гъста мъгла ,степента на видимост била ниска ,асфалтовото покритие на пътя било
мокро.Поради ранните часове на деня ,все още било тъмно.Г. управлявала
автомобила с изключително висока скорост –около и на 119.5 км/ч.В района на
километър 11+900 след плавна лява по посока на движението на л.а.хоризонтална
крива,Г. ,под влиянието на употребения алкохол и високата скорост,изгубила
контрол над автомобила .Така достигнала до орехово дърво ,където последвал удар
между дясната страна на автомобила и дървото.От директната деформация на
автомобила,Г. и пътуващият до нея на предната седалка Й.Д. получили увреждания и починали ,а пътувалият
на задната седалка С.С. получил телесни увреждания. В
постановлението е прието ,че според заключението на съдебно-медицинската
експертиза двамата пострадали са починали вследствие на тежки несъвместими с
живота черепно-мозъчни травми. Посочено е също ,че водачът на автомобила Г. е управлявала с 1.42 промила алкохол в кръвта. Прието е с оглед
заключението на автотехническата експертиза, че
скоростта на автомобила непосредствено преди настъпването на произшествието
била равна, и не по-малко от 119.5 км/ч.
Установява
се от ангажираните от ищеца доказателства , че между ЗК“Лев Инс“АД
от една страна и, от друга пострадалия С.И.С.
е подписано споразумение №0046/31.01.2011г., съгласно което застрахователят се
е съгласил да заплати на С.И.С. застрахователно обезщетение в размер на 20 000
лв. за претърпени неимуществени вреди от описаното по-горе застрахователно
събитие. Общо дължимата сума е предадена на два транша, съответно на 21.02.2012г.
и, на 02.03.2012г. по банкова сметка ***.
От допусната и назначена СИЕ по
искане на ищеца се установява,че размера на изплатеното обезщетение на С.И.С.
възлиза на 20 000.00лв.,както и,че сметката е заверена и, сумата от обезщетението е постъпила по
банковата сметка на С..
За изясняване на спора от
фактическа страна по делото е изслушана съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни, изготвена от вещо лице, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. От заключението на вещото лице и от
дадените разяснения от експерта в съдебно заседание, се установява,
че на С.С. са били причинени следните
увреждания : Счупвания на черепа.Контузия на крайния и малкия мозък. Субарахноидален кръвоизлив.Десностранна
хемипареза.Счупване на три ребра в ляво.Контузия на
белите дробове.Счупване на лява лопатка, като описаните увреждания са в
причинна връзка с ПТП от 17.10.2010г.ВЛ е приело ,че възстановителният период
на пострадалото лице е бил около десет
месеца.
Заключението на изслушаната съдебно-автотехническа експертиза,чието заключение съдът
кредитира като компетентно и обосновано изготвено, и неоспорено от страните по
делото дава отговор на въпроса за механизма на станалото
пътно-транспортно произшествие. Според експертизата причина за настъпилото произшествие е ,че
водачът на лекия автомобил е управлявал
същия със скорост ,при която не го е владеел постоянно и напълно,като навлизайки в левия банкет на
пътя е изгубил контрол върху
автомобила и поради това е причинил
настъпването на ПТП.В съдебно заседание ВЛ уточнява,че времето на реакция на
водача след употреба на алкохол е 1.4
секунди и, ако в конкретния случай водачът не е бил употребил алкохол , или алкохола
е бил под 0.5 промила времето за реакция
ще е около една секунда , а степента на конфликтната зона ще е променена
незначително и това няма да повлияе, и промени
изводите му за неизбежност на произшествието.
От допусната и назаначена
по делото комлексна- съдебно медицинска и автотехническа експертиза, и от изслушаните в съдебно заседние ВЛ се установява,че процесният
автомобил ,с който е настъпило ПТП на процесната дата
е имал фабрично поставени колани в задната част, но не и фабрично поставени
въздушни възглавници,като според ВЛ –медик, ако пострадалия С. е имал предпазен колан , това би
обусловило по-малко на брой
увреждания,или по-малка тежест на самите увреждания.
За
изясняване на спора от фактическа страна по делото са ангажирани и гласни
доказателства,посредством разпит на свидетели.
От разпита на свидетеля С.С. ,пострадал при процесното ПТП се установява, че свидетеля няма никакви
спомени от самия инцидент,возил се е на задната седалка ,а пострадалата Г. е
управлявала автомобила на прибиране от дискотеката в с.Новград към с.Белцов.
Свидетеля споделя,че в следствие на настъпилото ПТП е получил мозъчно-черепна травма и не можел
да ходи в продължение на една година.
От разпита на св.П.П.
се установява,че заедно с пострадалата Г., С. и Й. са се забавлявали в дискотека в с.Новград
,като всички били употребили алкохол,като конкретно Г. е пиела уиски и това
обстоятелство е било известно и на пострадалия Ст.С..
От разпита на свидетеля К.Д. се установи, че същият към момента на ПТП-то работел
в Спешна помощ гр.Бяла,когато получили сигнал от мъж и жена за настъпило ПТП,
след с.Ценово.Посетили мястото и установили,че двете лица на предната седалка били
мъртви ,а на задното стъкло на автомобила имало човек,изправен до кръста-все
едно бил седнал, като свидетеля твърди ,че същият е нямал предпазен колан.
Въз основа
на така възприетата по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
прави следните изводи:
Предявени
са обективно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК вр.чл.415 ГПК вр. чл.274,
ал.1т.1 предл.1- во от КЗ,
във вр. с чл.60 от ЗНасл,
които са допустими.
Съгласно
чл. 274 ал. 1 т. 1, пр.1 от Кодекса за застраховането /отменен с новия КЗ, в сила от 01.01.2016
г, но действал към момента на застрахователното събитие /, застрахователят има
право да получи от застрахования платеното от застрахователя обезщетение,
когато застрахованият при настъпването на пътнотранспортното произшествие е
управлявал моторното превозно средство след употреба на алкохол с концентрация
на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на
наркотично вещество или негов аналог, или е отказал да се подложи, или виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, наркотично вещество или негов аналог.
Съгласно чл. 257 ал. 2 КЗ застраховани лица са собственика на МПС, за което е
налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което
ползва МПС на законно основание, т.е. всяко лице във фактическата власт на
което се намира автомобила, която не е установена противоправно.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка „гражданска отговорност” в настоящия случай е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки : договор
за застраховка „гражданска отговорност”, осъществен деликт
от застрахованото лице, управляване на застрахованото МПС след употреба на
алкохол с концентрация в кръвта над допустимата по закон норма и плащане от
застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
В тежест на ответника е да проведе
насрещно доказване по тези факти, както и да докаже възраженията си в отговора,
а – при установяване на горното от ищеца – да докаже, че е погасил претендираното обезщетение.
При така
разпределената доказателствена тежест, съдът счита
иска за неоснователен по следните съображения:
Безспорно се установи, а и този
релевантен факт не бе спорен по делото, че към процесния момент17.10.2010г.
между ищеца и собственика на лек автомобил „Мерцедес“ модел „Ц 250 ТД“ с ***** е
съществувал договор за застраховка „ГО“ със срок на действие от 08.09.2010г. до
07.09.2011г.
По
правния въпрос дали е осъществен сложният фактически състав на непозволеното
увреждане по смисъла на материално правната норма на чл.45 от ЗЗД в четирите й елемента/
противоправно поведение, вреда, причинна връзка между
поведението и вредата и вина/ следва да се отбележи, че по аргумент на чл.300
от ГПК обсъденото по-горе прокурорско постановление, с което е прекратено ДП№1608/2010г.
по описа на ОП Русе, няма задължителна сила за гражданския съд и не го
обвързва, както го обвързва влязлата в сила присъда или заместващите я актове.
Ето защо в настоящото производство следваше да се установи налице ли са предпоставките
на деликта относно факта на извършването
му, неговата противоправност и виновност на дееца.
Тук е момента да се посочи, че правнозначимите
обстоятелства е недопустимо да се доказват в гражданския процес със заключения
на изготвени в наказателното производство експертизи и събраните в рамките на
същото свидетелски показания. Ето защо при условията на непосредственост/
основен принцип в гражданското производство/ по делото бяха изслушани съдебно-автотехническа и съдебно медицинска експертизи. След
анализа на тези доказателствени средства безспорно се установи, че в
резултат на противоправното поведение на водача на
автомобила Г. Г. същата е управлявала МПС в процесния момент със скорост 117
км / час , три пъти по-висока от съобразената с пътната обстановка, ,метереологични условия и видимост ,в следствие на което е настъпило описаното в
обстоятелствената част на исковата молба пътнотранспортно произшествие, като
вещото лице /автоексперт/ подробно изясни механизма
на ПТП-то. Съдебно-медицинската експертиза категорично установи, че
травматичните увреждания на пострадалия С.С. при процесното ПТП, причинено от Г. Г. са в причинна връзка с
ПТП на 17.10.2010г. От тук следва правният извод за наличие на причинно
следствена връзка между противоправното поведение и
вредата. Презумпцията за вина в хипотезата на чл.45, ал.2 от ЗЗД не
бе оборена.
В контекста на горните
разсъждения съдът счита, че по делото ищеца не проведе пълно и главно доказване
на правно значимия факт,относим към разглежданата
хипотеза на чл.274,ал.1,т.1 КЗ ,а именно факта,че водача на МПС го е управлявал
с концентрация на алкохол в кръвта над допустимите норми.
Установяването на употребата на
алкохол от водачите на МПС следва да се извърши по реда Наредба №30 от 2001г.
по реда на установяване употребата на алкохол
или друго упойващо вещество на водачите на МПС/отм./,но действала към
датата на въпросното ПТП. Съгласно чл.17 от наредбата, химическото изследване
на пробите се извършва от химик или лекар ,като резултатите се отразяват в
протокол за химическа експертиза. Такъв протокол по делото не беше представен.
Единственият документ ,в който се сочи,че в кръвта на водача Г. е имало алкохол
е постановлението на РОП за прекратяване на ДП , но както се посочи по-горе
същото не съставлява допустимо
доказателствено средство в гражданския процес. Ето защо твърденията на ищеца,
че причината за станалото ПТП се корени в нарушение от страна на прекия
причинител Г. на правилата за движение
по пътищата и по-конкретно в разпоредбата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП , запретяваща да се управлява пътно превозно средство под
въздействието на алкохол, останаха недоказани. Поради тези
причини съдът счита, че предпоставките за реализиране на регресната
отговорност на ответниците на посоченото в исковата молба основание не са
налице, което обосновава неоснователност на иска за възстановяване на
обезщетението, което застрахователят е заплатил на пострадалото от
произшествието лице,
При
недоказаност на горната предпоствка ,безпредметно е
да се разглеждат възраженията на ответниците по делото за погасяване на иска по
давност и наличие на съпричиняване. Само за пълнота
на изложеното,съдът следва да посочи,че първото е неоснователно.Това е
така,защото съгласно трайната съдебна практика на ВКС е прието, че регресните искове на застрахователя по чл.274 КЗ се
погасяват с изтичане на общата петгодишна погасителна давност, която започва да
тече от момента, в който застрахователят изплати обезщетението на правоимащото лице,като регресното
право на застрахователя срещу деликвента възниква по
силата на закона, а не по силата на застрахователния договор, обвързващ застраховащ
и застрахован, поради което не възниква от датата на застрахователното събитие
(увреждането), а от момента на плащане на обезщетението на увреденото лице
Що се
касае до възражението за наличие на съпречиняване
,съдът намира същото за основателно предвид събраните по делото
доказателства,но с оглед изхода на спора счита, че също не следва да бъде
обсъждано.
Предвид
изхода на делото ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците сумата
от 1250 лв. разноски по делото
Така
мотивиран , съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК *********
представлявано от М. С.М.-Г. и П.В.Д.-Изп.директори,
иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 ГПК вр.чл. 274,ал.1,т.1 от КЗ/отм.,/, вр.чл.60 ЗН за признаване за установено по
отношение на Б.Б.А. ,ЕГН ********** и Ц.Г.А.,ЕГН **********
, че същите дължат на ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК ********* сумата от общо: 20 000 лева (двадесет хиляди лева), представляваща
заплатено застрахователно обезщетение ,ведно със законната лихва,считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на ЗИПЗ до окончателното й плащане, за които суми е издадена Заповед от 23.02.2017г.
за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК , като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА
ЗК „Лев Инс“АД с ЕИК ********* ДА
ЗАПЛАТИ на Б.Б.А. ,ЕГН **********
и Ц.Г.А.,ЕГН ********** сумата от 1 250 лв./ хиляда двеста
и петдесет лева/, съставляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване Окръжен съд Русе в
двуседмичен срок,считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/