РЕШЕНИЕ
№ 80
гр. Сливен, 29. 03. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на шестнадесети март, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 20 по описа на съда за 2023 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално
осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба
от Г.Д.Х. с ЕГН: **********,***, подадена против Решение № 1012-19-94#1 от
23.12.2022 г., издадено от Директора на Териториално поделение /ТП/ на
Националния осигурителен институт /НОИ/– Сливен, с което е отхвърлена жалбата
му срещу Разпореждане № 191-00-2349-4 от 01.11.2022 г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП на НОИ– Сливен, за възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
08.06.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 3758,20 лева главница.
В жалбата си оспорващият
изразява несъгласие с оспореното решение. Излага съображения, че: от предходен
работодател е претендирана разликата от полученото обезщетение, като
претенцията е предявена след получаване на обезщетението за безработица;
цитираната в оспореното решение практика няма отношение, тъй като не е получил
две обезщетения на различни основания за оставането му без работа; не е налице
дублиране на парични обезщетения. Моли оспореното решение да бъде отменено.
Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание
оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен
процесуален представител, който поддържа жалбата, моли да бъде уважена,
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от Закона за
адвокатурата /ЗА/.
Административният
орган, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален
представител, който оспорва жалбата като неоснователна, счита обжалваното
решение за законосъобразно, претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. В представен писмен отговор излага съображения в подкрепа на
твърденията си.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Със Заповед № 00000001 от 08.06.2020 г., издадена от
р. Е. К. М., е прекратено трудовото правоотношение с оспорващия Г.Д.Х., считано
от 08.06.2020 г.
Със Заявление Вх. № 191-00-2349-1 от 08.06.2020 г. по
описа на ТП на НОИ – Сливен, Г.Д.Х. е заявил желание да му бъде
отпуснато/изплатено парично обезщетение за безработица, на основание КСО, като
е декларирал прекратяване на трудовото му правоотношение с Е. К. М.
По подаденото заявление е издадено Разпореждане №
191-00-2349-3 от 29.06.2020 г. от Ръководителя на осигуряването за безработица
в ТП на НОИ– Сливен, с което на основание чл. 54ж, ал. 1 и във връзка с чл. 54а,
ал. 1, чл. 54б, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на заявителя Х. е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 08.06.2020 г. до 07.02.2021 г. в размер
на 40,85 лева дневно. Разпореждането е съобщено на Х. на 02.07.2020 г. Липсват
данни по делото това разпореждане да е обжалвано от Х., с оглед на което следва
да се приеме, че същото е влязло в сила на 17.07.2020 г.
На 01.11.2022
г. в ТП на НОИ – Сливен, е входирано писмо от осигурителя „Е. М.“ ЕАД – Сливен,
с което в изпълнение на чл. 54е, ал. 2 от КСО, са представени копия от два броя
съдебни решения и платежен документ за платено обезщетение по чл. 225, ал. 1 и
ал. 2 от Кодекса на труда /КТ/ на Г.Д.Х.. От приложените към писмото документи
е видно, че: С Решение № 392 от 27.05.2022 г., постановено по гражданско дело №
6065/ 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, потвърдено в обжалваната част с
Решение № 224 от 19.09.2022 г., постановено по въззивно гражданско дело № 367 /
2022 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, „Е. М.“ ЕАД е осъдено да заплати на Г.Д.Х., на основание чл.
225, ал. 1 и ал. 2 от КТ, сумата в размер на 3252,21 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради у. за периода 16.04.2020 г. до
15.10.2020 г., изразило се в пропусната полза в размер на разлика между брутното
трудово възнаграждение, което би получил при „Е. М.“ ЕАД за процесния период,
ако не беше н. у., и брутното трудово възнаграждение, което е получил при друг
работодател за три месеца /април, май и юни 2020 г./, в рамките на шестмесечния
процесен период, както и разликата между брутното трудово възнаграждение, което
би получил при „Е. М.“ ЕАД за процесния период, ако не беше н. у., и
изплатените му обезщетения за безработица за три месеца /юли, август,
септември, октомври 2020 г./ в рамките на процесния период, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 29.12.2021 г.,
до окончателното й плащане; В мотивите на решението по гражданско дело № 6065 /
2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, е прието, че със Заповед № 277 от 15.04.2020
г. на изпълнителния директор на „Е. М.“ ЕАД, на Г.Д.Х. е н. д. н. „у.“ и е
прекратено трудовото му правоотношение, като е отразено, че с Решение № 348 от
03.12.2020 г. по въззивно гражданско дело № 701 / 2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен,
влязло в сила на 21.12.2021 г., у. му е признато за незаконно и е отменена
посочената заповед; На 27.10.2022 г. чрез платежно нареждане за к. п., наредено
от „Е. М.“ ЕАД, на Г.Д.Х. е платена сумата 3525,93 лева, представляваща
обезщетение по гражданско дело № 6065 / 2021 г. и лихва 273,72 лева.
За периода от 08.06.2020 г. до 15.10.2020 г., на Г.Д.Х.
е изплатено обезщетение за безработица в общ размер на 3758,20 лева, от които:
за периода от 08.06.2020 г. до 30.06.2020 г. - 694,45 лева; за периода от 01.07.2020
г. до 31.07.2020 г. - 939,55 лева; за периода от 01.08.2020 г. до 31.08.2020 г.
- 857,85 лева; за периода от 01.09.2020 г. до 30.09.2020 г. - 817,00 лева; и за
периода от 01.10.2020 г. до 15.10.2020 г. - 449,35 лева /11 работни дни х 40,85
лева/. Плащането на горепосоченото обезщетение за безработица е отразено в
Справка за изплатени обезщетения за безработица на НОИ /л. 8 от делото/, като в
съдебно заседание на 16.03.2023 г. от процесуалния представител на оспорващия е
заявено изрично, че не се оспорва получаването на сумите, отразени в справката,
а се оспорва и твърди, че не се дължи връщане на тези суми.
С Разпореждане № 191-00-2349-4 от 01.11.2022 г. на
Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Сливен, на
жалбоподателя Г.Д.Х. е разпоредено да възстанови добросъвестно полученото
парично обезщетение за безработица за периода от 08.06.2020 г. до 15.10.2020 г.
в размер на 3758,20 лева главница. В разпореждането е отразено, че същото се
издава, на основание чл. 54е, ал. 4 и във връзка с чл. 54е, ал. 1 от КСО, и
изплатено обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. В мотивите на разпореждането е
посочено, че у.
на Г.Д.Х. е признато за незаконно с влязло в сила съдебно решение и че осигурителят „Е. М.“ ЕАД
е заплатил на 27.10.2022 г. на Г.Д.Х. обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за
периода от 08.06.2020 г. до 15.10.2020 г. включително.
Разпореждането на Ръководителя на осигуряването за
безработица в ТП на НОИ – Сливен, е обжалвано от Х. по административен ред в
срока по чл. 117, ал. 2 от КСО. С Решение № 1012-19-94#1 от 23.12.2022 г., издадено на основание
чл. 117, ал. 3 от КСО, Директорът на ТП на НОИ – Сливен, се е произнесъл по
жалбата и е отхвърлил същата като неоснователна. За да постанови акта си,
административният орган, след като е извършил подробен анализ на събраните по
преписката доказателства и на относимите за случая разпоредби, е приел, че: решението
на Районния съд по трудовия спор няма обвързваща сила спрямо ТП на НОИ –
Сливен, което не е страна по делото; двете задължения, независимо че са
парични, изискуеми и ликвидни, не са насрещни; задължението по чл. 54е, ал. 1
от КСО е публично задължение към ДОО и е недопустимо прихващането му от
вземане, което оспорващият има към своя работодател „Е. М.“ ЕАД; законосъобразно
административният орган е приел, че изплатеното на оспорващия парично
обезщетение за безработица за посочения период в размер на 3758,20 лева следва
да бъде възстановено от него.
Горепосоченото решение на Директора на ТП на НОИ – Сливен,
е съобщено на оспорващия на 29.12.2022 г., а жалбата срещу него е подадена чрез
изпращане по пощата на 06.01.2023 г.
Между страните не е спорно, че за периода от
08.06.2020 г. до 15.10.2020 г. Г.Д.Х. е получил от НОИ парично обезщетение за безработица в общ
размер на 3758,20 лева.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу индивидуален административен акт,
който подлежи на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното решение е издадено от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия по
смисъла на чл. 117, ал. 3 от КСО. Спазена е установената от закона форма –
оспореният акт е писмен и е мотивиран, като са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. В оспорения акт е описана приетата за установена от
административния орган фактическа обстановка, посочени са доказателствата, въз
основа на които са установени фактите, цитирани са правните норми, послужили
като основание за постановяване на административното решение. Същото съдържа
изискуемите от нормата на чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Издавайки акта
си, административният орган е приложил правилно материалния закон и е действал
в съответствие с целта на закона.
Съгласно чл. 54е, ал. 1 от КСО, изплатените парични
обезщетения за безработица се възстановяват от лицата за периода на полученото
обезщетение за оставане без работа поради н. у., определено съгласно нормативен
акт. Следователно, предвидените в разпоредбата предпоставки, обуславящи
възстановяване на изплатено парично обезщетение за безработица са следните: у.
на лицето, останало без работа, да е признато за незаконно; лицето да е
получило обезщетение за оставане без работа поради н. у.; за периода, за
който е получено обезщетение за оставане без работа поради н. у., е изплатено и
парично обезщетение за безработица.
В разглеждания случай е установено по безспорен между
страните начин, че за процесния период: 08.06.2020 г. - 15.10.2020 г.,
оспорващият е получил, както обезщетение за безработица, така и обезщетение за
оставане без работа поради н. у.
Спорът между страните е във връзка с обстоятелството,
че обезщетението за оставане без работа поради н. у., което е присъдено на
оспорващия с решението на Районния съд, представлява разликата между брутното
трудово възнаграждение, което би получил, ако не беше н. у., и изплатените му
обезщетения за безработица. Но постановеното по гражданско дело № 6065 / 2021
г. по описа на Районен съд – Сливен, решение няма обвързваща сила спрямо
Директора на ТП на НОИ – Сливен, който не е страна по гражданското дело. Наред
с изложеното, задължението по чл. 54е, ал. 1 от КСО е публично задължение към
държавното обществено осигуряване /ДОО/, а вземането, което оспорващият има към
работодателя, у. го н., е от частноправен характер.
С оглед установените по делото факти, съдът счита, че
за оспорващия е налице задължение да възстанови добросъвестно полученото парично
обезщетение за безработица, отпуснато от НОИ. За процесния период оспорващият е
получил два вида обезщетения – по чл. 225, ал. 1 от КТ - за оставане без работа
поради н. у., и по чл. 54а от КСО - за безработица, поради което и съгласно чл.
54е, ал. 1 от КСО, изплатеното парично обезщетение за безработица подлежи на
възстановяване. Оспорващият Г.Д.Х., чието у. е било признато от съда за н., има
право на парично обезщетение за времето на оставане без работа по смисъла на
чл. 225, ал. 1 от КТ само от работодателя, а не едновременно от работодателя и
от ТП на НОИ – Сливен, поради което и на основание чл. 54е, ал. 1 от КСО, дължи
възстановяване в бюджета на ДОО на полученото от ТП на НОИ– Сливен, обезщетение
за безработица за периода от 08.06.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 3758,20
лева.
Обстоятелството, че на оспорващия е присъдена разликата
между брутното трудово възнаграждение, което би получил, ако не беше н. у., и
изплатеното му обезщетение за безработица, не е основание да не възстанови в
бюджета на ДОО полученото парично обезщетение за безработица. Работодателят не
е страна в административното правоотношение между НОИ и правоимащото лице по
отпускане на паричното обезщетение за безработица, нито НОИ е страна в
гражданското правоотношение между работодателя и работника. Вземанията на НОИ
за извършени осигурителни разходи на отпаднало основание са публичноправни, съгласно
чл. 162, ал. 2, т. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Правният режим на публичните вземания се съдържа в специални нормативни актове
/КСО, ДОПК/. Изплащането на парично обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ е
юридически факт, който води до недължимост на паричното обезщетение за
безработица по чл. 54а от КСО. Разпоредбата на чл. 54е, ал. 1 от КСО е
императивна и не допуска получаването от едно лице едновременно на двата вида
обезщетение.
С оглед на изложеното, оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане са законосъобразни административни актове.
След като оспорващият е получил обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ и обезщетение
по чл. 54а от КСО, е осъществен предвиденият в закона фактически състав,
пораждащ задължение за възстановяване на полученото обезщетение за безработица.
Налице са материалноправните предпоставки на чл. 54е от КСО за възстановяване
на добросъвестно получените суми, съставляващи изплатени парични обезщетения за
безработица на лицето за периода, за който е получено и обезщетение за оставане
без работа поради н. у.
В гореизложения смисъл е и практиката на Върховен
административен съд на Република България: Решение № 4691 от 13.04.2021 г. по
адм. дело № 1658 / 2021 г., VI о.; Решение № 6049 от 16.05.2017 г. по адм. дело
№ 5606 / 2016 г., VI о.; Решение № 6943 от 10.06.2015 г. по адм. дело № 15743 /
2014 г., VI о.
По изложените съображения, оспореното решение е
законосъобразно, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски и претенцията на процесуалния му
представител за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА са
неоснователни.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.Д.Х. с ЕГН: **********,***,
подадена против Решение № 1012-19-94#1 от 23.12.2022 г., издадено от Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, с
което е отхвърлена жалба с Вх. № 1012-19-94 от 30.11.2022 г. от Г.Д.Х., с адрес:
***, срещу Разпореждане № 191-00-2349-4 от 01.11.2022 г. за възстановяване на
добросъвестно получено парично обезщетение за безработица за периода от
08.06.2020 г. до 15.10.2020 г. в размер на 3758,20 лева главница, издадено от Ръководителя
на осигуряването за безработица.
ОСЪЖДА Г.Д.Х. с ЕГН: **********,***, да заплати на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт – Сливен, сумата от 100 /сто/
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: