СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш Е Н И Е
20.02.19г.
Софийски
градски съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа
в съдебно заседание на 24.01.19г. /с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 7187/16г. и констатира следното:
Предявен
е иск от Т. Я. против Ж. Я. с правно основание чл.
79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 538 от ТЗ и чл. 535 от ТЗ за
сумата 70 000 лева. Претендира се и законната лихва върху посочената сума
за периода – след предявяване на иска.
Съображенията
на страните са изложени по делото.
Представените
по делото доказателства удостоверяват, че:
Със
запис на заповед от 01.09.05г. К. Я. /наследодател на ответника Ж. Я. и на брат
му Д. Я. – при квоти по ½ за всеки от посочените наследници/ е поел
задължение да плати /на 01.09.10г./ на Т. Я. сума в размер на 140 000
лева. По настоящото дело ищцата претендира от ответника /при условията на чл.
79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 538 от ТЗ и чл. 535 от ТЗ/ 1/2
от посочената сума /представляваща половината от дълга по ценната книга –
съобразно наследствените права и задължения на Ж. Я./.
Искът е
неоснователен:
От една страна:
Процесният
запис на заповед се явява /по смисъла на чл. 418, ал. 2 от ГПК във връзка с чл.
417, т. 10 от ГПК и чл. 535 от ТЗ/ „редовен от външна страна“ документ и същият
удостоверява изискуемо /с настъпил падеж, „подлежащо на изпълнение вземане“/ в
полза на ищцата срещу ответника за процесната сума. Автентичността
/авторството/ на ценната книга е установена надлежно с приетата по делото –
графологична експертиза.
От друга страна
обаче:
Действително
/принципно/ – кредиторът по запис на заповед разполага с правната възможност
/доколкото тази едностранна абстрактна правна сделка е уредена в закона като
самостоятелен източник на задължение/ да се позове директно /само/ на документа
и да претендира присъждане на визираната в същия сума. Абстрактното
правоотношение обаче никога не се обективира /не се създава, не възниква, не се
учредява/ самостоятелно. Същото винаги се явява акцесорно на друго такова
/каузално/ между съответните страни /и на практика само обезпечава изпълнението
на последното/. Именно такава е и процесната хипотеза:
Ищцата не
спори, че процесната абстрактна договорна връзка е била учредена във връзка с
каузално правоотношение /в такъв смисъл е изявлението на процесуалния
представител на Т. Я. от съдебното заседание на
09.11.17г., в същата връзка са и представените в съдебното заседание на
17.05.18г. писмени доказателства/. В хипотеза като посочената /когато е
доказано, съответно – безспорно/, че е налице връзка между двете правоотношения
/абстрактно и каузално/ кредиторът може да претендира изпълнение по абстрактната
договорна връзка само, ако преди това установи своята изправност в рамките на
каузалната такава /предвид именно само акцесорният характер на едностранната
сделка/. С други думи – кредиторът следва да установи, че разполага с
действително възникнало /и изискуемо/ задължение спрямо длъжника по каузалното
правоотношение. В случая:
Писмените
доказателства /представени в съдебното заседание на 17.05.18г./ сами по себе си
не установяват наличие на конкретна договорна /каузална/ връзка между ищцата и К.
Я.. По делото не са заявени и твърдения /обяснения/ на ищцата, които да
очертаят конкретните параметри на заявеното каузално правоотношение /съответно,
които да конкретизират как точно двете договорни връзки – каузална и абстрактна
се съотнасят една към друга/. Дори и съпоставката /по съдържание/ на посочените
доказателства с ценната книга – не установява /сама по себе си/ връзка между
двете правоотношения /налице е съществена разлика в моментите на възникване на
договорните връзки и в задълженията по същите/.
В такава
хипотеза /съобразно изложеното по-горе/ правото на кредитора да претендира
изпълнение по абстрактното правоотношение следва да бъде отречено /именно
доколкото ищцата не установи – валидно възникнало в нейна полза и изискуемо
задължение по каузалното, по основното правоотношение/.
С оглед
изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД във връзка с чл. 538
от ТЗ и чл. 535 от ТЗ на Т.Г.Я. ЕГН ********** против Ж. К.Я. ЕГН ********** за
сумата 70 000 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: