Р Е Ш Е Н И Е
№261957/14.6.2021г.
град В.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
Варненският районен съд, гражданско отделение,
четиридесет и трети състав, в публично съдебно заседание, проведено на
четиринадесети май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател: Т.Л.
Секретар: Дарина Димитрова
разгледа
докладваното от районния съдия гр. дело №16828/2019 г., по описа на ВРС и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа
искова молба на от Р.Б.Н., ЕГН **********, Д.С.Н., ЕГН ********** и Б.С.Н., ЕГН
**********, тримата с адрес: ***, с която против „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, са
предявени субективно съединени искове с правно основание чл. 200 КТ, за
осъждане на ответника да заплати на Р.Н. сумата в размер на 150000 /сто и
петдесет хиляди/ лева; на Д.Н. сумата в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/
лева и на Б.Н. сумата в размер на 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, претендирани
като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на
техния съпруг и баща С.Д.Н., в резултат на трудова злополука настъпила на
10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано
от датата на предявяване на исковете - 17.10.2019 г. до окончателното плащане. Претендират
се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от
ищците права:
Ищците са наследници на С.Д.Н. ***, починал на 10.06.2019 г., по време
и при изпълнение на трудовите си задължения, като първата от ищците е негова
съпруга, а вторият и третият – негови деца.
По силата на сключен трудов договор от 01.06.1999 г., наследодателят на
ищците е изпълнявал длъжността „ел.монтьор по изп.ел.съоръжения“ в
предприятието на ответното дружество. След подписано допълнително споразумение
№ 284 от 05.11.2002 г. до датата на трудовата злополука - 10.06.2019 г., той е заемал
длъжността „организатор по поддръжка и ремонт“. Твърди се, че в деня на
инцидента е проведна оперативка, при която обсъдено започването на летния сезон
и необходимостта възникнали аварии да се отстраняват без изключване на ел.
захранването. Излагат се твърдения, че
на пострадалото лице е било разпоредено
да не изключва напрежението, за да не се създават затруднения на туристите и да
няма оплаквания от тях. Според ищците ответното дружество не е изпълнило
задължението, което има като работодател, да осигури ефективен контрол за
извършване на работата по безопасен начин, без риск за живота и здравето на
работника.
Заявяват, че при извършване на разследване на злополуката е било
установено, че работодателят не е представил документация, доказваща предоставянето на лични предпазни средства
/предпазна каска/ на С. Н.. Намират, че другите лица, които са се намирали на
мястото на инцидента не са били подготвени да окажат първа долекарска помощ на
пострадалото лице. Сочат, че в трафопоста не са били налични елементарни
средства за оказване на първа помощ в случай на токов удар, в т.ч. дървена кука
за изтегляне на пострадалия от веригата. Ответникът не е позволил разгласяване
на случилото се.
С разпореждане № 5104-03-179 от 21.08.2019 г. на НОИ ТП – В., ответникът е уведомен, че злополуката
е приета за трудова, по смисъла на чл.55, ал.1 КСО. Считат, че същата е през
време на извършваната от починалото лице работа, в интерес на предприятието, от
което е последвала неговата смърт.
В исковата молба се излагат твърдения, че след смъртта на С. Н.,
съпругата и двете му деца, изпитват силни емоционални болки и страдание. Синът
му Д.Н. научава за смъртта на баща си в телефонен разговор с полицейски
служител, което му причинява силен шок; съпругата и дъщеря му разбират по-късно
за инцидента, като стресът е толкова силен, че Б.Н. губи съзнание, а майка
ѝ изпада в паника и се налага сестра ѝ да им оказва помощ и
подкрепа. Определят С. Н. като опората на семейството, като от него те
получавали разбиране и закрила. Наследодателят на ищците е бил материално
отговорен към дома и семейството си и основно той се е грижел за финансовата им
издръжка. Излагат се твърдения, че до смъртта на Н., семейството им е било
много сплотено. Всеки от ищците се опитвал да преодолее загубата по свой начин,
като и за тримата това било изключително трудно. Поканили ответното дружество
да заплати претендираните от тях суми, но получили отказ от работодателя.
В срока по чл. 131 ГПК, ответникът депозира отговор на исковата молба,
с който оспорва основателността на предявените искове. Не оспорва наличието на
трудово правоотношение между него и наследодателя на ищците. Не оспорва и че на
10.06.2019 година е настъпила злополука, при която същият е починал, както и че
злополуката е призната от НОИ ТП- В. за трудова с разпореждане № 5104-03-179 от
21.08.2019 г.
Налагат възражения, че трудовата злополука, при която е починал
наследодателят на ищците е настъпила при допусната от пострадалия служител
груба небрежност при изпълнение на трудовите му задължения.
Твърдят, че в качеството на отговорен ръководител, пострадалият е имал
задължението да организира работата по възможно най-безопасния за това начин.
Пренебрегнал е мерките за сигурност, в това число не е следвал установените
правила за издаване на наряд, като е отказал да изключи напрежението и не е
използвал лични предпазни средства.
Твърди се, че за починалия С. Н.
е била сключена групова застраховка „Трудова злополука“, по реда на Наредба за
задължителното застраховане на работниците и служителите за риска „Трудова
злополука“, обективирана в полица № 6031810000175 от 11.07.2018 г. и
застрахователна полица ЗОЗ № 6041810000007 от 13.11.2018 г. в З. „А.И.“ АД.
След настъпване на злополуката, застрахователното дружество било
уведомено за настъпване на застрахователно събитие, като са предоставени всички
нужни документи за изплащане на застрахователно обезщетение на наследниците на
служителя. Твърди се, че и на наследниците на пострадалия е било оказано пълно
съдействие за изплащането на застрахователно обезщетение. В тази връзка
заявяват, че следва да бъде взет предвид размерът на изплатеното на ищците
застрахователно обезщетение, като дължимото обезщетение по исковете да се
намали с размера на получените суми по сключените договори за застраховане на
работниците и служителите.
Оспорват исковете и по размер, като намират същите за прекомерни и в
противоречие с принципа за справедливост, прогласен в чл. 52 ЗЗД.
В свое становище по предявените искове, третото лице помагач на
ответника не оспорва същите по основание, предвид наличие на разпореждане №
5104-03-179 от 21.08.2019 г. на НОИ ТП-В., с което настъпилото на 10.06.2019 г.
събитие е прието за трудова злополука. Считат, че са налице предпоставки за
намаляване размера на дължимото от работодателя обезщетение на основание чл.
201, ал. 2 КТ, по повдигнатите от ответника аргументи в отговора на исковата
молба. Твърдят в тази връзка, че трудовата злополука е настъпила при
изключителна вина на пострадалото лице, чието поведение в случая следва да се
третира като груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ.
Оспорват размера на предявените искове и като прекомерно завишени и
несъответстващи на реално претърпените от ищците неимуществени вреди. Намират
за недоказани по вид и интензитет твърдените в исковата молба неимуществени
вреди. Оспорват се твърденията в исковата молба, че ищците Р. и Д. са загубили
работата си вследствие настъпилата трудова злополука и че ищцата Б.Н. към
датата на злополуката е имала твърдяното в исковата молба предложение за работа
в чужбина.
В открито съдебно заседание страните се представляват от упълномощени
процесуални представители, като поддържат заявените писмени становища.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено, от фактическа страна, следното:
Видно от представено по делото удостоверение за наследници изх.
№904/21.06.2019 г. на община В., район Вл. В., наследници по закон на С.Д.Н.,***,
починал на 10.06.2019 г., са ищците, като Р.Н. е негова преживяла съпруга, а Д.Н.
и Б.Н. – негови деца. За смъртта на лицето е съставен акт за смърт
№0207/11.06.2019 г. на община В..
От представено съобщение за смърт №238/11.06.2019 г. на МБАЛ „Св. А. - В.“
АД, смъртта на Н. е следствие от електрокуцио, предизвикано от електрометки в
областта на челото и лявата мишница.
Между страните не се спори, че към процесната дата - 10.06.2019 г., С.Д.Н.
е служител при ответника, като заема длъжността „организатор ремонт и
поддържка“ въз основа трудов договор №11/25.07.2014 г. С отговора на исковата
молба, ответникът представя и по делото е приета длъжностна характеристика за
посочената длъжност. Една от основните отговорности на лицето, заемащо
длъжността е за осигуряването на безопасността на работа на електрическите
мрежи и уредби. Длъжността е пряко починена на ръководител отдел „Изграждане,
поддържане и ремонт“, като при отсъствие на ръководителя на този отдел,
служителят го замества и изпълнява неговите функции и ръководи отдела.
Ответникът представя и по делото, като писмени доказателства са приети:
заповеди за провеждането на изпити във връзка с квалификацията на пострадалия;
протоколи за резултатите от провеждането им. Видно от протокол №888/04.02.2019
г. на ответното дружество, на посочената дата е проведен изпит на С. Н. по
Правилник за безопасност и здраве при работа в електрически и топлофикационни
централи и по ел. мрежи /ПБЗРЕУЕТЦЕМ/, Правилник за безопасност и здраве при
работа по енергообзавеждането с напрежение до 1000 V /ПБЗРЕО/ и Правила за оказване на първа
долекарска помощ при увреждане на здравето. Като издържал проведения изпит, С. Н.
придобива V-та квалификационна
група.
От представена заповед № 12/08.02.2019 г. на работодателя и списъци към
същата, се установява, че наследодателят на ищците е лице, което: може да
изпълнява задължения по чл.53, ал.1 и чл.55, ал.3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ; може да
изпълнява задълженията на изпълнители на работа/наблюдаващи и на наблюдаващи,
съгласно чл.53, ал.1 и чл.60, ал.3 ПБЗРЕУЕТЦЕМ; е част от ръководния технически
персонал, на които е разрешен едноличен преглед на ел. уредби; има право да
извършва оперативни превключвания в ел.уредби до и над 1000 V, съгласно чл.243,
ал.2 и ал.3 и чл.501 ПБЗРЕУЕТЦЕМ; има право да влиза в помещения на
разпределителни уредби с лични ключове, съгласно чл.241, ал.5 ПБЗРЕУЕТЦЕМ.
По делото е представен личен картон за отчитанае на специално облекло,
работно облекло и инструменти, видно от който, на С. Н., са били предоставени:
специално облекло, шапка, каска, обувки и инструменти.
Представено е доказателство за провеждане на начален и периодичен
инструктаж на пострадалото лице. Ищците оспорват авторството на положените
подписи, като по тяхно искане е допуснато провеждане на съдебно-почеркова
експертиза, от приетото заключение, на която се установява, че подписите в
графа №7, срещу дати 04.08.2014 г., 14.01.2019 г. и 08.04.2019 г., в Книга за
инструктаж /начален инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противопожарна охрана/, Книга за инструктаж /инструктаж на рботното място,
периодичен и извънреден инструктаж по безопасност, хигиена на труда и
противожарна охрана/, както и в Личен картон за отчитане на специално облекло,
работно облекло и инструменти, са изпълнени от С.Д.Н..
Страните не спорят, че злополуката, в резултат на която е настъпила
смъртта на Н. е приета за трудова, на основание чл.55, ал.1 КОС. Характерът на
същата е установен след разследване, в периода от 10.07.2019 г. до 09.08.2019
г., извършено на основание чл.58, ал.1 КСО и въз основа заповед на ръководителя
на НОИ ТП-В., като резултатът от същото е обективиран в протокол № 5104-03-115#5/09.08.2019 г. на НОИ ТП-В..
Видно от посочения документ, към момента на настъпване на залополуката,
пострадалият е прокарвал проводни по кабелен канал в главно разпределително
табло в трафопост №1868 „М.“. Увреждането е получено вследствие на допир до
тоководещи части, които се намират под напрежение, като Н. е получил „електрически
знаци /електрометки/ в дясна челна област на главата и по лявата мишница, оток
на белите дробове и мозъка, точковидни кръвоизливи по лигавици и серози,
венозен застой във вътрешните органи“. Причината за смъртта на С. Н. се дължи
на действието на електрически ток – електрокуцио /установена със
съдебномедицинско заключение от аутопсия №83./2019 г. на УМБАЛ „Св. М. - В.“
ЕАД.
В протокола е отразен извършеният анализ на причините за възникване на
злополуката, като е вписано, че С. Н. е извършвал ремонтни дейности в
трафопост, без изключване на напрежението и без да е използвал предпазна каска,
с което същият не е съобразил риска от допускане на злополука. Намерено е, че
инцидентът е настъпил поради наличие на предпоставки от организационен характер
при работодателя, като осигурителят е посочил същите в отделен раздел от
протокола, озаглавен „Отклонение от нормалните действия и условия, и
материалния фактор, свързан с тези отклонения“. Констатирани са отклонения по
четири позиции – работодателят не е изпълнил задължението си да осигури
ефективен контрол за извършване на работата по безопасен начин, без риск за
живота и здравето на работещите, тъй като е допуснал до работа пострадалият да
извършва ремонт в трансформаторния пост, без изключване на напрежението; не е
бил издаден предварително наряд, по определен ред и правила за извършване на
конкретна работа, с осигуряване на безопасността на работещите, при допускане
до работното място, изпълнение и завършване на работата; след злополуката
работодателят не е провел изпит за квалификационна група, на всички служители
пряко ангажирани в дейността на дружеството, тъй като не е представен протокол
за провеждане на такъв изпит; не е представена документация, от която да се
установи, че на пострадалия са били предоставени лични предпазни средства
/предпазна каска/.
В протокола са посочени установените нарушения на нормативни актове, а
именно – по чл.284, ал.1 КТ, чл.16, ал.1, т.6 ЗБУТ, чл.24, ал.2, т. 7 от
Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с
напрежение до 1000 V
/ПБЗРЕН/ и чл.17, ал.2 от Наредба №3 от 19.04.2001 г. за минималните изисквания
за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място. Съгласно протокола, лицето, допуснало
горепосочените нарушения е ответното дружество, като от Дирекция „Инспекция по
труда“ – В. са съставени два броя актове за установяване на административно
нарушение.
В протокола е посочено, че преки свидетели на злополуката са други
служители на ответника - А.Д.Я.и Л.Н.Л.. Лица, оказали първа помощ на
пострадалия са: А.Д.Я., Л.Н.Л., И. К.Д., Г.К.Г., както и дежурен екип на спешна
медицинска помощ.
След издаване разпореждане № 5104-03-179/21.08.2019 г. на НОИ ТП-В., с
което работодателят и наследниците на починалия се уведомяват за установената
трудова злополука, на 24.09.2019 г., последните изпращат покана до ответника,
да им изплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на
100000 лева, за всеки от тях.
С писмо изх.№РД01/388 от 02.10.2019 г., представено по делото, в
отговор на отправената му покана,
ответното дружество намира, че въпросът за имуществената отговорност за
настъпилата смърт на С. Н., следва да се уреди едва след като бъдат установени
релевантните факти и обстоятелства, касаещи доказване виновното поведение на
починалото лице и размерът на застрахователните обезщетения, които наследниците
му ще получат.
Представено е доказателство за сключване на застраховка „Задължителна
трудова злополука“, обективирана в застрахователна полица № 603181000175 на З.
„А.И.“ АД, със застраховащ „Е.З.п.“ АД, със срок на застраховката от 00.00.00
ч. на 13.07.2018 г. 24.00.00 ч. на 12.07.2019 г. Едно от застрахованите лица по
застрахователния договор е наследодателят на ищците.
По делото е представен електронен носител – флаш памет, съдържащ
аудиозаписи от проведени телефонни разговори от дата 10.06.2019 г. – в 09.00 ч.
и в 10.05 ч., с дежурен диспечер при ответника. Първият запис е неясен, поради
което по делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, за
установяване точното му съдържание. Вторият запис касае телефонен разговор
между диспечер и служител при ответника, проведен веднага след настъпване на
злополуката, в който диспечерът е уведомен за случилото се. Последният дава
указания за незабавно оказване на долекарска помощ.
По искане на страните, по делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на водените от тях свидетели – за ищеца – К.И.М. – без дела и росдство
със страните и Г.Б.Н. – сестра на първата от ищците и леля на втория и третия
ищец; за ответника - Й.С., Ж.Р.П.и А.Д.Я.-
четиримата намиращи се в трудово правоотношение с ответника.
В показанията си св. М. – приятелка на ищеца Р.Н. заявява, че случилото
се със съпруга на приятелката ѝ е кошмар. Сочи, че е узнала за смъртта на
Н. в телефонен разговор, но съпругата на починалия не била в състояние да
говори, поради което свидетелят не разбрал подробности. Определя смъртта на Н.
като нелепа, тъй като той е доказан професионалист и от дълги години работи по
тази специалност. Описва злополуката като трагедия за семейството, ад от който
те трудно ще излязат. Приживе С. Н. бил опора за цялото семейство – и за съпругата,
и за децата си. Макар Р.Н. да обичала професията си на микробиолог и заявявала,
че ще работи и след пенсионирането си, след смъртта на своя съпруг, напуснала
работа, тъй като не издържала психически. Сочи, че дъщерята на починалия е изпаднала
в дълбока депресия след смъртта на баща си, като се налагало двете с майка
ѝ да посещават различни лекари. Преди настъпване на фаталния край от
трудовата злополука, Б.Н. жевеела в едно домакинство с родителите си, като
разчитала на финансова подкрепа от тях. В деня на инцидента тя получила
съобщение, че била одобрена за работа в чужбина, което искала да сподели с
родителите си. След смъртта на баща си, Б.Н. не отпътувала от страната и не
заела предложената ѝ позиция. Синът на С. Н. е финансово независим, но в
лицето на баща си той виждал пример, имал силна морална опора.
В показанията си св. Н., които съдът преценява при спазване изискването
на чл.172 ГПК, свидетелят сочи, че в деня на инцидента, преди работа, сестра
ѝ и съпругът ѝ разговаряли за настъпила през предния ден
/09.06.2019 г./ тежка авария на работното място на последния, по отношение, на
която били предприети действия за отстраняване, но извършеното било
„полвинчато“, поради което се налагало да бъдат извършени допълнителни работи. С.
Н. споделил, че през годините, този трансформатор често бил наводняван при
проливни дъждове. На въпрос на ищцата как се работи в такава среда, съпругът
ѝ заявил, че токът задължително се изключва. Първи за смъртта на С. Н. бил
уведомен синът му, в следобедните часове на 10.06.2019 г. Към момента на
провеждане на разговора Д.Н. се намирал в офиса на работодателя си, където
водел разговор за уточняване на подробности по отпътуването му от страната и
присъединяването му към корабен екипаж. Шокът за племеника ѝ е бил много
силен, като той незабавно се отправил към З.п., но тъй като не бил в състояние
да шофира, дотам го отвел негов приятел. Д.Н. уведомил майка си и сестра си за
случилото се. Заявява, че сестра ѝ и племеницата ѝ са съсипани,
като Р.Н. ѝ споделила, че се чувствала като дърво без корен, вейка, която
вятърът може да отвее. Сочи, че наследодателят на ищците бил тяхната силна
опора. Мъката от загубата била непреодолима, като се наложило сестрата ѝ да
приема лекарство за високо кръвно налягане, както и два вида успокоителни.
Племеницата ѝ също преживявала тежко смъртта на баща си. Изпаднала в
тежка депресия, която не можела да преодолее. Описва починалия като много
лъчезарен човек, който е имал силна емоционална връзка със семейството си.
Всички свидетели, водени от ответника са негови настоящи служители,
като с оглед възможната им заинтересованост от изхода на процеса, преценява
показанията им при спазване правилото на чл.172 ГПК.
Според св. Й.С., на когото е известен фактът на настъпване на трудовата
злополука, в деня на инцидента, за времето от 08.30 ч. до 09.00 ч. е била
проведена оперативка, на която присъствал и пострадалият, който замествал своя
ръководител, отсъстващ поради ползване на отпуск. На тази оперативка било
коментирано, че в нощта на 09.06 срещу 10.06, в трафопост „М.“ е настъпила
авария, като електрозахранването спряло. Дежурната група отстранила аварията и
възстановила захранването, като оставила обезопасени кабели, за последващ
ремонт, тъй като същите били с нарушена изолация. Кабелите се намирали в
трафопоста, но били обезопасени.
С. Н. заявил, че ще отиде на място, за да направи оглед и евентуално да
се предвиди как да се извърши ремонтът, в т.ч. по кое време на деня. Заявява,
че тези оперативки били регулярни, като всяка сутрин били провеждани за да се
обсъди планираната за деня работа. Заявява, че възникналата авария е засегнала
три или четири големи хотела. Обяснява, че при подобна авария първо се извършва
оглед на място за да се прецени каква работа е необходимо да се изпълни, дали е
налице необходимост от изключване на напрежението, дали трябва да се пише наряд
и дали работата ще се извърши извън трафопоста. Сочи, че оперативният персонал
има право да извършва работи, дори и под напрежение в аварийни ситуации, като
това зависи от естеството на работата. Когато се работи под напрежение, следва
лицата да са оборудвани с лични защитни средства. Подмяна на последните се
извършва периодично. С. Н. е бил част от оперативния персонал преди време, като
към датата на инцидента, свидетелят не може да заяви с категоричност дали все
още е бил. Сочи, че най-удобното време за спиране на електрозахранването за хотелите
е между 14.00 и 15.00 ч. Преди да се пристъпи към изключване, се извършва
съгласуване с обектите, като диспечерът прозвънявал на всеки от тях. Едва след
като получи съгласието на всички, изключването на напрежението се извършва
така, както е планирано. Според свидетеля, характерът на аварията е позволявал
отстраняването ѝ във време, което ще позволи захранването да бъде спряно,
тъй като не е имало абонати, които да са останали без ток, кабелите били
извадени от тоководещите части и трябвало да се отремонтират за да се върнат по
местата, като това трябвало да стане в удобно за абонатите време. Отрича на
проведената оперативка от дата 11.06.2019 г. да е давано нареждане, да не се
изключва захранването. Заявява, че работата, която е следвало да бъде извършена,
не може да стане под напрежение. Решение за изключване на напрежението се взема
от диспечера, който съгласува с обектите, а предложението обикновено изхожда от
лицето, което извършва проверката, в случая – С. Н.. Свидетелят описва починалия
като „кадърен човек“ и „технически много грамотен“, поради което намира
случилото се за необяснимо. От други лица присъствали на инцидента разбрал, че Н.
влязъл в съоръжението за да прекара кабелите, които били повредени, но това
било безсмислено, тъй като дори да успеел да ги прекара през канала за кабели,
присъединяването им към ел. системата не можело да се извърши без да бъде
изключено захранването.
Свидетелят Ж.Р.П.работи на длъжност „електродиспечер“ при ответника.
Същият е бил на смяна, на датата на настъпване на инцидента. Всяка смяна е с
продължителност 12 часа – за времето от 07.00 ч. до 19.00 ч. Аварията в
трафопост „М.“е настъпила на 09.06.2019
г., по време на предходна смяна. Свидетелят разбрал за нея от дневник, който се водел при ответника. В
същия било записван с подробности всеки случай, в т.ч. какви дейности извършва
работната група, влизания и излизания от съоръженията, връзка с абонати и пр.
Задължение на диспечера било при застъпване на смяна да провери какво се е
случило по време на предходната смяна. В деня на инцидента, за времето от 8:30
до 9:00 ч. е била проведена оперативка, на която освен него присъствали ръководителят
на отдел „Енергиен контрол“, пострадалото лице, което замествало ръководителя на
звеното отговарящо за ремонтите и поддръжката, както и директорът на
предприятието. При провеждане на оперативката диспечерът запознал присъстващите
лица с обстоятелствата по настъпилата авария. Задължение на организатора било
да организира работната група, да прецени какви материали и колко работника ще
са необходими, като всичко се съгласувало с диспечера, за да може той да се
свърже с обектите, в случай, че се наложи спиране на електрозахранването. По
време на оперативката, Н. заявил, че той ще отиде на място, ще огледа и ще
прецени какво ще му бъде необходимо.
Свидетелят обяснява, че трафопостът се състои от две разпределителни
табла, като всяко се захранва от отделна трансформаторна машина. Таблата са
поставени едно срещу друго – вляво и вдясно от входа, като същите са съединени
чрез кабел, намиращ се кабелен канал в земята. От едната страна били закачени
на прекъсвач, който можел да бъде обезопасен, а от другата страна били на
твърда връзка, на самите шини, поради което работата не можело да се извърши,
без да се изключи напрежението. След работата на аварийната група, кабелите са
оставени в коридора, като същите не са били под напрежение. Свидетелят сочи, че
при отваряне вратата на съоръжението, се подава сигнал до компютъра му.
Обяснява, С. Н. му се е обадил по телефона, за да му каже, че влиза в
трафопоста и че ще се работи по кабелите, секционните, връзката със СП-то. Диспечерът
твърди, че го е попитал дали се нуждае от обезопасяване на трафопоста и дали му
е необходимо съдействие, като Н. отговорил, че дежурните не е му били необходими,
тъй като кабелите били извадени пред трафопоста и работели по тях. Свидетелят
сочи, че едва впоследствие е разбрал, че кабелите не са били отремонтирани, а
са били сменени с нови парчета. Твърди, че Н. в отказал обезопасяване, тъй като
работел извън съоръжението. След проведения първи телефонен разговор,
свидетелят очаквал организаторът да му се обади за да разбере подробности, дали
бил необходим наряд, както и дали щял да бъде отработен от дежурните на
неговата смяна. Отделно, той трябвало да предупреди абонатите, в случай на
необходимост от спиране на ел.захранването. Времето на спиране се съгласувало с
всеки от хотелите. Свидетелят заявява, че е нямал възможността той да нареди
изключване на електрозахранването, при данни, че работата се извършвала пред
трансформатора. Той разбрал, че е
възникнал проблем, едва когато на екрана на компютъра си видял, че трафопостът
е с изключено напрежение. Позвънил на Н., като в това време получил и първо
обаждане от хотел за спряното подаване на ел. енергия. На позвъняването
отговорил друг работник, като в първия момент свидетелят не разбрал с кого
говори, тъй като човекът бил в паника.
Обяснява, че ремонтът в съоръжението касаел само ремонт на кабели, които
са били разкачени от твърдата връзка, т.е. оттам, откъдето не могат да бъдат
извършвани дейности, без да се изключи напрежението, тъй като тази твърда
връзка е под напрежение. Останали са скачени към секционния прекъсвач, с който
можело да се борави, да се включва, изключва, заземява и да се поставят табели.
Свидетелят обяснява, че не е необходимо при всички аварии да се изключва
напрежението, но само в случай, че се работи далеч от тоководещите части –
напр. вторични вериги и аварии по алейно осветление. Всички останали аварии се
извършвали с изключване на напрежението. Св. Пенчев заявява, че аварията, при
която е настъпила злополуката не можело
да бъде отстранена напълно без да бъде изключено напрежението. Тъй като групата
е работела извън трансформатора, изключване не е било необходимо. За
присъединяване на отремонтираните или нови кабели е следвало съоръжението да
бъде обезопасено, тъй като свързването било към тоководещи части, като в т.ч.
не можело да бъдат поставени в канала, тъй като последният се намирал под
тоководещите части. Било необходимо след отремонтиране на кабелите,
отговорникът да се свърже с диспечера, за да уточнят подробности по връщане на
кабелите в трафопоста и свързването им
към таблата. Свидетелят заявява, че е чакал обаждане от Н. за мерките за
безопасност, които трябвало да се предприемат. От стаята, в която се намирал,
той нямал видимост към трафопоста. Сочи, че в случай на необходимост от спиране
на захранването, следва да се изготви наряд, да се съобщи на дежурния персонал,
който едва след допускане от диспечера предприема действия по обезопасяване на
трафопоста. Твърди, че по време на оперативката не е бил ясен какъв е обемът на
работата. Определя починалия като „стожерът на предприятието“.
Свидетелят Л.Н.Л. е бил част от работната група, изпратена да отстрани
процесната авария. В показанията си сочи, че заедно с пострадалия и още трима
служители на ответника са посетили трафопост „М.“ във връзка с повреда в съоръжението. След
като стигнали до трафопоста, Н. влязъл за да огледа какви повреди имало и какви
материали щели да бъдат необходими. Заявява, че при първоначалното влизане не
било необходимо изключване на захранването. Сочи, че при влизане Н. не е носел
предпазни средства, в т.ч. каска. Бил обут с диелектрични обувки, като бил с
блуза, с къс ръкав. След като излязъл от трафопоста, съобщил на колегите си, че
трябвало да си вземат каските, ръкавиците, инструментите и необходимите
материали. Всички заедно отишли и след като взели необходимото, се върнали до
съоръжението. С. Н. също си взел каската, но не я сложил. Кабелите, които били
разкачени се намирали на пода в трафопоста. Н. влязъл заедно с още двама свои
колеги - А.К.и Р. И. След като кабелите били изнесени от трафопоста, всички се
заели с прегледа им за да установят какви точни били повредите по тях. Било
установено, че същите били нагорели, като три от проводниците трябвало да се
подменят изцяло тъй като се били стопили. При извършване на ремонт извън
съоръжението не било необходимо изключване на захранването, но същото било
наложително при връщането им в трафопоста и установяването им върху шините.
След като било установено, че три от проводниците са за подмяна, А.К.и Р.И.се отправили
до битовката, за да вземат три парчета нов проводник, за подмяна. На място
останали свидетелят, А.Я.и С. Н.. След като увредените парчета проводник били
възстановени, Н. поискал да ги вкарат обратно в трафопоста с думите: „Хайде да
ги вкараме тези кабели и да си помогнем“. Свидетелят и А.Я.се опитали да го
разубедят, че първо трябва да се напише наряд, но пострадалият не се съгласил с
тях, тъй като това означавало да се спре електрозахранването на много хора.
Твърди, че въпреки това те му отказали, като Н. се ядосал, отишъл да си вземе
кафе и след като се върнал отново поискал кабелите да бъдат внесени в
трафопоста. Свидетелят и колегата му Я. отново отказали, като обяснява, че
отстраняването на аварията е търпяло отлагане до часове, в които спирането на
захранването би било поносимо. Сочи, че Н. взел едно парче кабел и влязъл в
трафопоста, като не носел предпазна каска. Свидетелят видял, че пострадалият
прекарал кабела през първото табло, но след това нямал преки наблюдения, тъй
като бил клекнал и се занимавал с възстановяване на друг кабел. Чул колегата си
А.Я.да вика пострадалия, но последният не отговорил. Я. влязъл в трафопоста и
му казал, че Н. бил залепнал, като незабавно се насочил да изключи машините. В
това време свидетелят сигнализирал на тел.112 и започнал да изключва на ръка,
всички автомати, които виждал. Обяснява, че кабелите били готови за
подключване, като за извършване на това, бил необходим наряд, а за свързване и
включване на кабелите било необходимо време от около 25 минути.
В показанията си св. А.Д.Я.сочи
фактическа обстановка по настъпване на трудовата злополука, идентична на
описаната от св. Л. Като част от работната група, насочена за отстраняване на
възникнала авария в трафопост №1868 „М.“, св. Я. бил пряк очевидец на случилото
се на 10.06.2019 г. Сочи, че същата сутрин, Н. бил нервен, защото на път за
работа, докато шофирал, щял да бъде ударен от друг автомобил. След като се
събрала групата, всички се отправили към трафопоста. На място, в съоръжението
влязъл само Н., като след като направил оглед, той и колегите му се отправили
към битовката за да вземат необходимото им оборудване и материали. След като се
върнали, издърпали кабелите на площадка пред трафопоста. Н. ги огледал и
преценил, че три от тях били за подмяна, а останалите били за възстановяване.
Свидетелят започнал да изолира
проводниците, които били повредени, а двама от колегите му отишли за
нови проводници. В това време Н. казал, че трябва да си помогнат малко като
вкарат обратно кабелите. Св. Я. се опитал да го разубеди, но тъй като бил
отскоро на работа, не посмял да му откаже. Поискал да изчакат колегите, които
отишли за кабели да се върнат, но Н. не се съгласил. Той се разсърдил,
отдалечил се за да си вземе кафе, а след като се върнал казал само „Хайде“ и
взел единия проводник. Свидетелят сочи, че за около минута-две, Н. успял да
прекара първия проводник, върнал се, взел
втория проводник, започнал да прекарва и него и тогава станал фаталният
инцидент. Свидетелят имал видимост към Н., но тъй като последният бил едър мъж,
с буйна коса, виждал само гърба му. Когато се намирал в трафопоста, Н. бил на
колене. Заявява, че след като прекарал успешно първия кабел, го е приканил поне
да си сложи каската, тъй като го виждал, че с косата си се доближавал до
шините. Имал ръкавици, но макар първоначално да бил взел каска, той не я
сложил. Сочи, че бил с блуза, с къс ръкав. Свидетелят заявява, че няколко пъти
е искал за изключат напрежението, но пострадалият не се съгласявал. Твърди, че
целта на Н. била да прекара кабелите през канала, а не да ги свързва.
По делото е допуснато провеждане на съдебно-техническа експертиза, от
заключението, на която, прието като обективно и компетентно, се установява, че
при работа по отстраняване на повреда в трафопост, изразяваща се в прокарване
на проводници през кабелни канали между табла ниско напрежение, е необходимо
спазване на мерки за безопасност. Според вещото лице, те са: изключване на
напрежението преди започване на работа; използване на предпазна каска,
диелектрични ръкавици и специално работно облекло, в т.ч. дълъг
панталон/гащеризон и яке с дълги ръкави, независимо от сезона. Посочено е, че
заповеди за наряди за работа по електроенергийните съоръжения се издават от
следните служители, изброени в йерархична последователност: енергетика на
предприятието, двамата ръководители на отдели, диспечерите, които не са на
смяна и организатор ремонт и поддръжка. Намерено е, че именно пострадалият като
организатор ремонт и поддръжка е следвало да вземе мерки за безопасност в
трафопост №1868 „М.“, като е допълнено, че той е притежавал V-та
квалификационна група, която съгласно чл.17, ал.1, т.1 от Правилника за
безопасност и здраве при работа в електрически уредби се изисква за
ръководители, които ръководят практическата дейност по обслужване, ремонт и
контрол на ел. уредби и мрежи. Вещото лице е посочило какъв, според него, е
маеханизмът на настъпване на трудовата злополука – при извършване на ремонтни
дейности за отстраняване на настъпилат авария, пострадалият, който не е бил
оборудван с необходимите защитни лични предпазни средства, допира главата си до
шините под главния прекъсвач, който е под напрежение. Тъй като същият е бил
наведен към тях и на колене, се е затворила веригата през ръката и сърцето и е
настъпила смъртта на Н.. В съдебно заседание се пояснява, че работата, която е
предприел пострадалият е по подмяна на проводниците, които свързват двете
машини на трафопоста. За да се извърши подмяната е следвало да бъдат отворени
вратичките на машините, за да се осъществи свързването към шините. Свързващият
кабел преминава в кабелен канал под пода на съоръжението. Мястото на свързване
е на височина около 50 – 60 см над земята, поради което, за даработи,
пострадалият е следвало да се наведе ниско или дори на легне на земята. Вещото
лице уточнява, че свързването следва да се осъществява при изключено електрическо
напрежение, а несъобразяването с това изискване определя като много рисково.
Уточнено е, че диелектирични щанги /дървени куки/ не се използват при
комплексни разпределителни уредби, т.к. при тях няма открити тоководещи части,
какъвто е процесният трафопост, а отделно такива щанги се изискват за уредби 20
KV, а в случая процесната уредба е 0,4 KV. При изслушване в съдебно заседание,
вещото лице допълва, че на при извършване на дейностите, на процесната дата в
трафопост №1868 „М.“, на 10.06.2019 г., пострадалият е бил с най-висока
квалификация от всички служители, които са били там и той е бил техен
отговорник, тъй като на място е нямало друг човек, който да му е висшестоящ.
Пояснява, че от извършен оглед на мястото на инцидента, е установил, че работната
площ в трафопоста е с размери 2 х 1 м. Предприетите от пострадалия действия и
другите служители на ответника са след настъпила аварийна ситуация, поради
което е било неоходимо да се реагира много бързо. Наследодателят на ищците,
като отговорник и лице с висока квалификация, е реагирал първи, като е тръгнал
със служебната кола и е отишъл в трафопоста. Вещото лице изразява съмнение дали
има издадена заповед за наряд, тъй като това изисквало време.
Допуснато е провеждане на фоноскопна експертиза за установяване сържанието
на аудиозаписи, намиращи се във флаш памет, представена от ответника. От
заключението на експертизата се установява, че двата файла са създадени на
10.06.2019 г. Същите съдържат записи от проведени телефонни разговори между
дежурния диспечер и С. Н. – при първия запис и с неустановено лице от работната
група – при втория запис. От разговора с Н. се установява, че същият съобщава
на диспечера, че „изкарва секционирането навън“, както и че не му е необходимо
обезопасяване, както и съдействие от дежурните. Вторият разговор се провежда
непосредствено след настъпване на злополуката, като от разменените реплики се
установява шокът на диспечера и силния стрес на лицето, с което той разговаря
При така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи.
Трудовата злополука е легално дефинирана в чл. 55,
ал.1 КСО – това е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време и във
връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена
в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност,
трайно намалена работоспособност или смърт. Съгласно разпоредбата на чл. 200,
ал.1 КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на
сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има
вина за настъпването им. Отговорността на работодателя по чл. 200, ал.1 КТ е
обективна и безвиновна.
В процесния случай, за
успежно провеждане на иск с правно основание чл.200 КТ, ищците следва да
установят кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно трудово
правоотношение, по което техният наследодател е имал качеството на
работник/служител при ответника, настъпване на трудова злополука по смисъла на
КСО, в резултат, на която всеки от тях е претърпял сочените неимуществени вреди,
чието репариране претендират.
Страните не спорят, а
и от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че към
10.06.2019 г. С. Н. и ответното дружество се намират в трудово правоотношение.
Не се спори, че злополуката от същата дата, настъпила в трафопост №1868 „М.“е приета от НОИ, ТП – В., за трудова.
Спорните въпроси между
страните касаят вида и интензитета на претърпените от ищците неимуществени
вреди, размерът на претендираното обезщетение за всеки от тях, както и дали с
действията си С. Н. е съпричинил вредоносния резултат.
От събраните по делото
гласни доказателства се установи, че между ищците и техния съпруг и баща е
съществувала силна емоционална връзка. Съдът възприема показанията на
свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви и отразяват преки впечатления
от живота на ищците, и починалия. Установи се, че четиримата, в т.ч. и по
отношение на Д.Н., за когото се сочи, че живее отделно, са имали задружно и
сплотено семейство, отношенията, в което се характеризират с топлота,
загриженост и разбирателство. Реализираните от починалия трудови доходи са били
основния източник на финансови средства за семейството. Към датата на смъртта
си наследодателят на ищците е трудоспособен човек, който е осигурявал
финансовата обезпеченост на семейството си. След загубата му, съпругата му
поема изцяло грижите за себе си, домакинството и за дъщеря си, която към този
момент не е реализирала трудов или какъвто и да е друг доход. Свидетелите на
ищците описват починалия като добър и загрижен съпруг, баща и приятел. Свидетелите
на ответника също дават добри характеристики за него. Не може да има каквото и
да е съмнение, че внезапната и нелепа смърт на Н. е станала причина за тежка
травма при всеки един от ищците, която бележи живота им не само емоционално, но
и в материален аспект. В лицето на наследодателя си, ищците са загубили морална
опора, сигурност, загриженост, съпружеска и бащина любов, финансова подкрепа, пример
за подражение, като тази загуба неминуемо е оказала, а и ще оказва изключително
негативно влияние върху живота им. Дали съпругата и дъщеря му действително са
посещавали психиатър за да търсят облекчение на душевните си страдания или не, е
без значение, доколкото безспорен факт е, че едно семейство е било разрушено по
ужасяващ и неочакван начин. Независимо, че неговите деца са вече пълнолетни, то
болката и страданието от внезапната смърт на родител, с когото са имали силна
емоционална връзка, е мъчение, през което те ще преминават ежедневно. Съдът
приема, че търпените от ищците неимуществени вреди са в сочените от тях
значителен интензитет и продължителност, като отшумяването им не може да бъде
прогнозирано, поради което същите подлежат на обезвреда.
Съгласно разпоредбата
на чл.51, ал.1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетение се дължи на всеки от
увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди,
обхваща най-близките роднини като низходящите, възходящите и съпруга, както и
разширения кръг на лицата определен с разрешението по т.1 на ТР №1/2016 г. на
ВКС, ОСНГТК. Всеки от ищците има право на обезщетение по справедливост
съобразно чл. 52 ЗЗД, възмездяващо страданията и загубата на морална опора и
подкрепа, понесени вследствие на увреждането /ППВС №4/1961 г./. Безспорно,
смъртта на съпруг и баща не може да има паричен еквивалент, но съдът е длъжен
да определи обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди.
За да определи
паричният еквивалент на неимуществените вреди и с оглед необходимостта
преценката да бъде извършена по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът следва да съобрази установените по делото конкретни обстоятелства,
тъй като съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория, а при всеки случай преценката следва да се основава на
обективно съществуващите обстоятелства, имащи значение за размера на вредите.
Компенсирането на вредите на увредено лице от вредоносно действие следва да
бъде в пълна степен и едва когато съдът е съобразил всички доказателства,
релевантни към реално претърпените от увреденото лице морални вреди, решението
е постановено в съответствие с принципа за справедливост /така Решение №
407/2010 г. по гр. д. № 1273/2009 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и Решение №
177/2009 г. по т. д. № 14/2009 г., т. к., ІІ т. о. на ВКС/.
При горните доводи,
съдът намира, че всеки от ищците е претърпял неимуществени вреди от смъртта на общия
им наследодател, в сочения от тях интензитет, поради което предявените искове с
правно основание чл.200, ал.1 КТ се доказани по своето основание и размер.
Ответникът въвежда
възражение по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на пострадалия, в максимален размер. Възражението е допустимо като
въведено в преклузивния срок. Същото е и частично основателно.
Според трайното
разбиране, застъпено в съдебната практика, работникът проявява груба небрежност
в случай, че не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна
обстановка, както, и при случаите, в които работодателят не е осигурил безопасни
условия на труд или без да е проведен точен инструктаж за технологичните
правила и правилата за безопасност при работа /решение № 227 от 25.10.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г.о./ или когато е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни правила за безопасност /решение № 60 по гр. д. №
5074/2013 г., IV г. о., ВКС/. Груба небрежност ще е налице, когато
работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносния резултат, но
лекомислено е смятал и се е надявал, че той няма да настъпи или че ще го
предотврати.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства, по безспорен начин бе установено, че
пострадалият е доказан професионалист в своята област, който се ползва с
уважението на своите подчинени и висшестоящи. Доказано бе, че работодателят му
е предоставил необходимото специално работно облекло, обувки, лични предпазни
средства и инструменти. Съдът приема за безспорно установено, че при
извършваните от пострадалия действия в трафопост „М.“същият не е носел предпазна каска, като
именно опирането на главата му в тоководеща част е станала непосредствена
причина за токовия удар и последвалата смърт. Доказателства за обстоятелството,
че Н. не е носел предпазна каска при влизане в съоръжението се съдържат както в
показанията на свидетелите водени от ответника, така и в представено от ищците съобщение
за смърт, издадено от МБАЛ „Св. А. – В.“
АД и в протокол от разследването на настъпилата злополука, проведено от НОИ,
ТП-В.. Съдът намира за неоснователно възражението на ищците, че показанията на
водените от ответника свидетели не следва да се кредитират, тъй като са негови
служители. Обстоятелството, че свидетелите се намират в трудовоправна връзка с
ответника не може да обоснове извод, че техните показания не отговарят на
истината. При преценяването им съдът спазва изискването на чл.172 ГПК, т.е. при
съобразяване с всички останали доказателства по делото. По същото не са налице
доказателства, които да опровергават твърденията на свидетелите на ответника,
че С. Н. не е носел предпазна каска.
Основният въпрос
свързан с възражението за съпричиняване е защо пострадалият не е изключил
подаваното към трафопоста напрежение. В показанията си пред съда, сестрата на Р.Н.
сочи, че сутринта преди инцидента, Н. е разговарял със съпругата си по повод
възникналата авария, като ѝ обяснил, че задължително следва да се изключи
напрежението. Според водените от ответника свидетели – Л. и Я., пострадалият е
предприел действия по отстраняване на аварията, като не е обезопасил обекта,
като дори е успял да прекара през кабелния канал първия кабел. Категорично
доказателство за отказа му съоръжението да бъде обезопасено се съдържа и в
проведения разговор с дежурния диспечер. Пострадалият е с висок професионален опит,
разполага с необходимите знания и умения, проверени от работодателя по
недлежния ред, проведен му е начален и периодичен инструктаж, поради което
същият е следвало да предприеме всички необходими мерки за безопасно изпълнение
на поставената задача. Единственото логично обяснение за действията му е
нежеланието да създава затруднение в работата на хотелите като спре подаваната
към тях ел. енергия. Отделно, както се установи от свидетелските показания на
служителите на ответника, той не е имал за цел свързване на проводници към
тоководещи части, а само да подпомогне работата си по подкачването им, т.е. да
намали времето, през което подаването на електроенергия ще бъде преустановено. С.
Н. е имал уменията да се справи със задачата, която е предприел. Както се
установи от показанията на св. Я., той е успял да прокара първия проводник, а
фаталният инцидент се е случил докато се е опитвал да направи същото с втори
проводник. В случая не се касае само за малшанс. С. Н. е бил без необходимото
специално облекло и каска, поради което случайното опиране на главата му до
тоководещи части, които са били под напрежение, е причина за възникване на злополуката
и вредоносния резултат. Като не се е съобразил с правилата за безопасна работа,
той съзнателно е поставил в риск собствените си живот и здраве, фатално подценявайки
опасността.
При тези
данни, съдът намира, че в случая е налице основание за намаляване отговорността
на ответното дружество, поради допусната от пострадалия груба небрежност, която
е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. Макар от страна на
пострадалия да е налице съпричиняване, същото не е в сочения от ответника
максимален размер. По делото бе безспорно установено, че процедурата по
изключване на ел. захранването на обектите, включени към процесния
трансформатор е тромава и продължителна. След като получи предложение за
изключване на напрежението в трансформатора, дежурният диспечер е необходимо да
се свърже да управителите на всеки един от хотелите, с оглед съгласуване на
подходящото време за спиране на захранването. Съобразяването с обстоятелства
извън тези свързани с конкретната авария, неминуемо са в тежест на лицата, ангажирани
с отстраняването ѝ. Отделно, свидетелите на ответника сочат, че Н. е
отказал да изключи напрежението в трафопоста с аргумента, че така ще бъде
спряно подаването на ел. енергия до много хора. Не бе установено на пострадалия
да е бил проведен инструктаж в деня на инцидента.
При тези
доводи, съдът намира, че съпричиняването от страна на пострадалото лице е в
размер на 50 %, като тук следва да се съобрази и резултатът от проведеното
разследване на злополуката, обективиран в протокол № 5104-03-115#5/09.08.2019
г. на НОИ ТП-В., видно от който работодателят е този, който е допуснал
нарушения на нормативните актове.
Съгласно практиката,
формирана в решение № 725 от 12.01.2011 г. по гр. дело № 403/2010 г. на ВКС,
ІІІ г.о. и в решение № 191 от 18.03.2010 г. по гр. дело № 824/2009 г. на ВКС,
ІV г.о., при доказаност на елементите от фактическия състав на чл. 200 КТ,
съдът трябва да определи размера на обезщетението за неимуществени вреди и да
приспадне от него платеното от застрахователя по застрахователното
правоотношение обезщетение, установено със съответните писмени доказателства. Макар
да въвеждат възражение, че евентуално присъдено в полза на ищците обезщетение
следва да бъде намалено с изплатените в тяхна полза застрахователни обезщетения,
по делото не представиха доказателства, за действително извършени плащания по
задължителната застраховка на ответника за трудова злополука, поради което
присъдените суми не следва да бъдат намалявани.
При горните доводи,
съдът намира, че предявените от ищците искове се явяват основателни, както
следва: за ищеца Р.Н., за сумата от 75000 лева, и за всеки от ищците Д.Н. и Б.Н.
– за сумата от 40000 лева, като за разликите над присъдените размери до пълните
размери на предявените искове, същите подлежат на отхвърляне.
В полза на ищците
следва да бъде присъдена и законната лихва върху главните задължения, на осн.
чл.86, ал.1 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД. Вземането е изискуемо от датата на смъртта
на наследодателя на ищците – 10.06.2019 г. г., като работодателят, отговарящ
обективно изпада в забава и без покана. Доколкото, обаче, е поискано присъждане
на акцесорното вземане с начална дата – датата на подаване на исковата молба,
то съдът следва да съобрази искането на ищците и да присъди мораторна лихва с
начална дата 17.10.2019 г. Лихвата не следва да се определя в конкретен размер,
тъй като е обусловена от момента на плащането. Затова съдът следва да определи
само началната ѝ дата, а окончателният размер ще бъде изчислен при
изплащане на главницата.
По разноските:
На основание чл.78,
ал.1 ГПК и съразмерно на уважената част от исковете, ищците имат право на
сторените разноските по делото. Доколкото се касае за обезвреда на вреди,
вследствие трудова злополука, ищците са освободени от заплащането на разноски
по делото – в т.ч. за държавна такса и за провеждане на експертизи. Представен
е списък по чл.80 ГПК, видно от който се претендира възлагането в тежест на
ответника на сторените от ищците разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, както следва: за Р.Н. – 4530 лева; за Д.Н. – 2930 лева и за Б.Н.
– 2930 лева. По делото са представени доказателства за заплащане на следните
суми: от Р.Н., в полза на адв. Р. – сумата от 2765 лева и от Д.Н. – в полза на
адв. Р. – сумата от 1000 лева; от Р.Н. – в полза на адв. В. – сумата от 1765
лева; от Д.Н. – в полза на адв. В. – сумата от 1930 лева и от Б.Н. – в полза на
адв. А. – сумата от 2930 лева. Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, страната има право на
възнаграждение за един адвокат, поради което съдът намира, че при преценка за
размера на дължимите от ответниците разноски, съдът следва да съобразява само
възнагражденията, изплатени в полза на адв. В. и адв. А.. Така в тежест на
ответника следва да се възложи за плащане сумата от общо 3312,50 лева, от
която: 882,50 лева – по иска на Р.Н., 965 лева – по иска на Д.Н. и 1465 лева –
по иска на Б.Н..
На основание чл.78,
ал.3 ГПК, съразмерно на отхвърлената част от исковете, в полза на ответника, се
следват сторените разноски по делото, за които е представен списък по чл.80 ГПК.
Ответникът има право на разноски в общ размер на 6474 лева, от които:
адвокатско възнаграждение в общ размер на 6234 лева с вкл. ДДС, както и 240
лева - депозит за проведените по делото
експертизи.
На осн. чл. 78, ал.6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати държавна такса в размер на 6200 лева по сметка на ВРС, както и 5 лева за
служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати на Р.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 75000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейния съпруг и баща С.Д.Н., в резултат на трудова
злополука настъпила на 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 17.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 75000 лева до пълния претендиран размер от 150000 лева,
на основание чл.200, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати на Д.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 40000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на неговия баща С.Д.Н., в резултат на трудова злополука
настъпила на 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
40000 лева до пълния претендиран размер от 80000 лева, на основание чл.200,
ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати на Б.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сумата от 40000
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
вследствие смъртта на нейния баща С.Д.Н., в резултат на трудова злополука
настъпила на 10.06.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от 17.10.2019 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
40000 лева до пълния претендиран размер от 80000 лева, на основание чл.200,
ал.1 КТ.
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати на Р.Б.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото в размер на 882,50
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати на Д.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото, в размер на 965
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати на Б.С.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, сторените разноски по делото, в размер на 1465
лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Е.З.п.“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда Дирекция, да заплати по сметка на
Районен съд – В., държавна такса в размер на 6200 лева, както и 5 лева – за
издаване на изпълнителен лист, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Р.Б.Н., ЕГН **********, Д.С.Н., ЕГН **********
и Б.С.Н., ЕГН **********, тримата с адрес: ***, да заплатят на „Е.З.п.“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, к.к. „З.п.“, сграда
Дирекция, сторените разноски по делото, в общ размер на 6234 лева, на основание
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице –
помагач на страната на ответника - З. „А.И.“ АД.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - В.,
с въззивна жалба, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: