Определение по дело №1013/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260143
Дата: 27 януари 2021 г. (в сила от 27 януари 2021 г.)
Съдия: Николай Илиев Уруков
Дело: 20215500501013
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

                          

 

 

                          О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

   

   

    № 260143                                     27.01.2021 година                          гр.Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,  І – ви въззивен състав, 

в закрито съдебно заседание, проведено в следния състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТЕЛБИЗОВА- ЯНЧЕВА

                                                      ЧЛЕНОВЕ: Н. УРУКОВ

                                                                             АТАНАС А.

 

като разгледа докладваното от съдия Н. Уруков в.ч.гр. д. № 1013 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по частна жалба на ,,К.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител Г.Н.Д.  против разпореждане от 11.11.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 603/2020 г. по описа на Радневския районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата от 758,80 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.10.2019 год. до 03.09.2020 год. и в частта му за сумата от 105 лева разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Частният жалбоподател излага доводи за неправилност на обжалваното разпореждане, поради постановяването му при неправилно приложение на разпоредбите на материалния закон.

Претендира се отмяната му постановяване издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за процесното вземане.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по заявление на ,,К.“ ООД - ***за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК  срещу  Д.К. А. от ***за сумата от 882,92 лв. -  главница; 758,80 лв. – неустойка дължима по договора за потребителския кредит № OL00005271 от 31.10.2019, сумата от 161.28 ст.  договорна лихва по договора за потребителския кредит № OL00005271 от 31.10.2019, както и сумата от 105 лева разноски за дължими на основание чл.19, ал.3, т.1 от ЗПК, законната лихва за забава, считано от 27.03.2020 г. до изплащане на вземането.

В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит OL00005271 от 31.10.2019, сключен между длъжника  и „К.“ ООД - ***, който е станал предсрочно изискуем на датата  03.09.2020 год.

С обжалваното разпореждане съдът е отхвърлил заявлението в частта, с която ,,К.“ ООД - ***е поискало издаване на заповед за изпълнение за сумата 758,80 лв. – претендираната неустойка за неизпълнение на договорно задължение и сумата от 105 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземането.

Приел е, че клаузата за начисляване на таксата за извънсъдебно събиране на вземането противоречи на закона – чл.10а, ал.2 и ал.4 от ЗПК и заобикаля закона- чл.33, ал.1 от ЗПК.

При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално-легитимирано лице, в предвидения срок за обжалване, срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението трябва да е редовно от външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и 3 и чл. 128, т. 1 и 2 от ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, да не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да не е налице обоснована вероятност за това; длъжникът да има постоянен адрес или седалище на територията на Република България и да е с обичайно местопребиваване или седалище на територията Република България – чл.411, ал.2 от ГПК.

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2  от ГПК, тъй като искането за присъждане на 105 лева, представляваща разноски за извънсъдебно събиране на вземането, противоречи на закона.

В конкретният случай въззивният съд приема, че противоречието със закона е налице, т.к. разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК предвижда, че К.рът може да събира от потребителя такси и комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора.

Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК обаче забранява на К.рът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управление на кредита.

Действията, свързани с управлението на кредита представляват съвкупността от действията по администриране на точното изпълнение на задълженията на двете страни по договора за кредит.

Изхождайки от правната същност на обявяването на предсрочната изискуемост като упражняването на субективно право, установено в полза на К.ра, с което спрямо длъжника се отнема преимуществото на срока по договора, то фактическите действия, които К.рът предприема, за да доведе до знанието на длъжника това свое волеизявление, могат да се считат за действия по управление на кредита.

Ето защо и разходите, които К.рът прави във връзка с обявяването на предсрочната изискуемост на договора за потребителски кредит не могат да бъдат възложени в тежест на потребителя, т.к. по своето същество биха представлявали такса за действия, свързани с управлението на кредита.

 

В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице и пречките по чл. 411, ал. 2, т. 2  от ГПК, тъй като искането за присъждане и на сумата от 758,80 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.10.2019 год. до 03.09.2020 год., противоречи на закона.

 

        Както е прието в съдебната практика неустойката е проявление на принципа на автономия на волята в частното право, а с нея страните уговарят предварително размера на обезщетението, което ще заплати неизправната страна, в случай че не изпълни своите задължения, без да е необходимо да се доказва размера на вредите, настъпили от неизпълнението.

 Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора и в частност да уговарят неустойка е ограничена от разпоредбата на чл. 9 ЗЗД в две посоки: съдържанието на договора не може да противоречи на повелителни норми на закона, а в равна степен и на добрите нрави.

Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД).

Добрите нрави не са писани, систематизирани и конкретизирани правила, а съществуват като общи принципи или произтичат от тях, като за спазването им съдът следи служебно.

Един от тези принципи е принципът на справедливостта, който в гражданските и търговските правоотношения изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

Преценката за нищожност на неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към последващ момент.

Единият от възможните критерии за извършването на тази преценка представлява съпоставянето на вида на уговорената неустойка (компенсаторна или мораторна) и вида на неизпълнение на задължението - съществено или за незначителна негова част.

Неустойката следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

По изложените съображения въззивният съд намира, че обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.278, ал.1 и 2 от ГПК, Старозагорски окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 11.11.2020 год., постановено по ч. гр. дело № 603/2020 г. по описа на Радневски районен съд в частта му, в която е отхвърлено заявлението на ,,К.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, ***, представлявано от законния си представител Г.Н.Д. чрез адв.Н.Р.  за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК срещу Д.К. А. от ***за сумата от 758,80 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 31.10.2019 год. до 03.09.2020 год. и в частта му за сумата от 105 лева разноски за извънсъдебно събиране на вземането, по договора за потребителски кредит № OL00005271 от 31.10.2019 год.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ:           1/

 

 

                                                                                          2/