№ 16318
гр. С., 01.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА
ТЕРЗИЕВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от ДЕБОРА М. ВЪЛКОВА ТЕРЗИЕВА
Гражданско дело № 20221110108292 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от "Т. София "
ЕАД, ЕИК: *****, срещу А. В. А., ЕГН: **********, като законен наследник
на В. ИИ. А.., с ЕГН: **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са
предявени искове за признаване за установено в отношенията между страните
дължимостта на сумите по издадената на 21.01.2018 г. заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34866/2017 г. по описа на
СРС.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с наследодателя на
ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при общи условия му е доставял на адреса на топлоснабдения
имот: гр. С., ж.к. ..., за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че
ответника е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане
на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към
договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и
претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва.
Счита, че е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Заявява искане за конституиране на трето лице
помагач /"Б. Б." ООД/, за допускане на съдебно-техническа и
съдебносчетоводна експертизи, за задължаване на лицето, което иска да бъде
привлечено като помагач по делото да представи документите за главния
отчет и изравнителните сметки за периода, както и за приемане като
1
доказателства по делото на представените с исковата молба писмени
документи.
Ответникът оспорва предявените искове, като счита, че не е материално
легитимирана да отговаря по същите. Твърди и в подкрепа на решението си
прилага решение на съда, според което наследодателят му не живее в
процесния имот от 2002 година. Изрично заявява, че признава размера на
претенциите, както са начислени и претендирани от ищеца, с оглед което и
моли съда да не допуска поисканите от ищеца експертизи. Поддържа, че
ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответницата в забава.
Оспорва материалната легитимация на ищеца по исковете за суми за дялово
разпределение на топлинна енергия
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да
приеме, че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни
претенции с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест,
ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните
правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата че спорното главно
право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на
топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на
реално доставената на ответницата ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на
претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на
падежите на главните вземания и изпадането на ответницата в забава.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на
вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника
по силата на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане
на уговорената цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за
забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да
докаже погасяване на възникналите задължения.
По подадено от ищеца заявление е образувано ч.гр.д. № 34866/2017г. по
описа на СРС, 148 състав, по което на 22.01.2018г. е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу В. ИИ. А., който впоследствие е починал, и
бившата му съпруга Л. Б. П..
2
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника редовно, който в срока
по чл. 414, ал. 2 ГПК е подал възражение, съответно в указания му срок
ищецът е предявил настоящия иск за установяване на вземанията си спрямо
него в посочените размери, за които е издадена заповедта.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и
продажба на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и
по отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. §
1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката,
обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е свързано с придобиване/изгубване на вещното
право на собственост/ползване върху имот, находящ се в сграда–етажна
собственост и присъединяването на сграда-етажна собственост към
топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на топлоснабдяването в
същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице не води до
промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е налице
промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012 г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в
един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В
допълнение следва да бъде посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите
в сграда – етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия,
отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т. е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение
№ 2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС
собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или
3
титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения
имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди
съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през времетраенето на който
ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди дължи цената
й. В мотивите към тълкувателното решение е прието, че в тази хипотеза
третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия
за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при
топлопреносното дружество.
В тази връзка ищецът оспорва материалната си легитимация. Твърди, че
В. ИИ. А. (неговият наследодател) и Л. Б. П. са разведени през 2002 г. Към
отговора на исковата молба прилага Решение № 20 от 01.02.2002 г., с което
бракът е прекратен, а топлоснабденият имот, който се е явявал семейно
жилище, е останал за ползване от Л. Б. П.. Вследствие на изложеното излага
твърдения, че наследодателят му не е живял в топлоснабдения имот от 2002 г.,
следователно той не е длъжник за посочените суми.
Съгласно нотариален акт № 160, том I, д. № 135/2000 г. на нотариус с
район на действие СРС, вписан под рег. № 344 на Нотариалната камара,
топлоснабденият имот е собственост на ответника А. В. А. със запазено
пожизнено право и безвъзмездно право на ползване на продавачите – В. ИИ.
А. и Л. Б. П..
В случаите, когато е учредено вещно право на ползване, както е в случая,
неговият титуляр, а не собственика /притежаващ само т. нар. гола
собственост/, се счита за потребител на топлинна енергия по арг. от чл. 57 ЗС.
Ето защо в хипотезата на "гол собственик" и титуляр на вещно право на
ползване, страна по договора за доставка на топлинна енергия е титуляря на
вещното право на ползване и той дължи цената на топлопреносното
предприятие. По делото са ангажирани доказателства, че В. ИИ. А., който е
запазил вещното право на ползване, е починал на 19.12.2018 г. /справка на
лист 35 от заповедното дело/, поради което и през процесния период
01.05.2014 г. - 30.04.2016 г. именно той като потребител е бил задължен да
заплаща стойността на доставената топлинна енергия наравно с другия вещен
ползвател – Л. П.. Този извод не се променя от факта, че В. А. не е бил
фактически ползвател поради предоставеното облигационно право на
ползване на семейното жилище на бившата му съпруга и сина му. Така е,
защото ползвателят на договорно основание – Л. П. не е сключила отделен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот от
момента на постановяване на решението за прекратяване на брака до подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда.
4
Изложеното налага обоснован извод, че А. В. А., като законен наследник
на В. ИИ. А. е пасивно материалнолегитимиран да отговаря по прядявените
искове, тъй като става въпрос за парично задължение, което е наследимо.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139,
ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите
части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според
чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда -
етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на
процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода на "....” ООД, съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 08.07.2011г.
В хода на производството не са уважени доказателствените искания на
ищцовото дружество за назначаване на СТЕ и ССчЕ, тъй като в отговора на
исковата молба ответникът заявява, че не оспорва приложеното от „....“ ЕАД
извлечение от сметки за абонатен номер ..., не оспорва размера на начислената
топлинна енергия за периода и не оспорва счетоводното отразяване на
начислената топлинна енергия за периода.
В посочения от закона преклузивен срок, а именно с отговора на
исковата молба, ответникът не е направил възражение за настъпила
погасителна давност, поради което същото е преклудирано.
Предвид изложеното, съдът намира, че исковете за главница за
използвана, но незаплатена топлинна енергия и за дялово разпределение
следва да бъдат уважени в пълен размер – 664,46 лв. главница за топлинна
енергия и 17,44 лв. за дялово разпределение.
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна
енергия консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са
приложими Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната
дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която
дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за
топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се формира въз основа на
определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за
периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, а
месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в
която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
5
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се
издава ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е
предвидено, че след отчитане на средствата за дялово разпределение и
изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки. Съгласно чл.33, ал.2 клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и ал.3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2.
Доколкото от представените по делото доказателства се установява, че на
ответника е начислявана топлинна енергия по прогнозен дял, приложим е
чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал. 3 от ОУ за 2014 г.,
2015 г. и 2016 г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването
на общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от
2016г. 45-дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на
възможност да се приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2
ЗЗД, ответникът изпада в забава след покана, каквато ищецът не твърди и не
доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да
бъдат отхвърлени.
По разноските:
Предвид изхода на делото, разноски се дължат и на двете страни.
Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 155,28 лв. в
исковото производство, а трябва да бъдат присъдени 139,47 лв. съобразно
уважената част от иска, както и 13,50 лв за юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство.
Адв. К. Гигова е осъществила безплатна правна помощ на ответника,
представен е и договор. Претендира адвокатско възнаграждение съобразно чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. В исковата молба ищцовото дружество е
направило възражение в тази насока.
Както е уточнено в Решение от 25.01.2024г. на СЕС по С-438/2022г.
съдът не е обвързан от минималните размери на възнагражденията,
определени в Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения с оглед нейното противоречие с чл. 101, пар. 1
от ДФЕС. При това положение при определяне на възнаграждението съдът взе
предвид следните критерии: 1/ фактическата и правна сложност на делото /в
случая такава липсва/; 2/ обема на извършената от представителя защита
/подаване на отговор на искова молба и явяване в едно открито съдебно
заседание /; 3/ защитаваният материален интерес по исковете – общо 739,11
лв./; 4/ обичайният възприет в съдебната практика размер на адвокатските
6
възнаграждения по делата, касаещи спорове за неизплатена топлинна
енергия/около 400 лева/; 5. липсата на отклонения от обичайното развитие на
процеса /насрещни искове, обратни искове; 6. обстоятелството, че исковете
защитават един и същи интерес на ищеца.
При приложение на тези критерии съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено до размера от общо 400 лева, а
предвид отхвърлената част от исковете трябва да бъдат присъдени – 40,70 лв.
*Решението е изготвено в срок от една година и пет месеца от
последното открито по делото съдебно заседание поради състояние на
високо рискова бременност на съдията докладчик.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 182 състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че А. В. А.,
ЕГН: **********, ДЪЛЖИ НА „....” ЕАД ЕИК: *****, на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, следните суми: ЕАД сумата
от 664,46 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва
от 17.02.2022г. до изплащане на вземането, сумата от 17,44 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от м.05.2014г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 17.02.2022г. до
изплащане на вземането, които суми касаят топлоснабден имот – апартамент
№ 55, находящ се в гр. С., ж.к. ..., аб. № ..., и за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение от 22.01.2018г. по ч.гр.д. № 34866/2017г.
по описа на СРС, 148 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 72,18 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 27.04.2017г., и сумата от 3,03
лв., представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата за
дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до
27.04.2017г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК А. В. А., ЕГН: **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „....” ЕАД, ЕИК: *****, сумата 139,47 лв., разноски в исковото
производство и сумата 13,50 лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт
в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „....” ЕАД ЕИК *****, ДА
ЗАПЛАТИ на адв. К. П. Гигова-Белчева, САК, с личен номер: **********,
сумата 40,70 лв., разноски за осъществена безплатна правна помощ на А. В.
А., ЕГН: **********.
Решението е постановено при участието на "Б." ООД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8