Решение по дело №2585/2020 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 260087
Дата: 18 февруари 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Калин Тифонов Тодоров
Дело: 20201420102585
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   

 

 

гр. Враца, 18.02.2021 г.

 

 

В  ИМЕТО НА  НАРОДА

 

          Районен съд - Враца, V граждански състав в публичното заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:                                                                 

Районен съдия: Калин Тодоров

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдия Тодоров гр. дело № 2585 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по предявени обективно съединени искове за неизплатено трудово възнаграждение с правно основание чл.128 КТ и за неползван платен годишен отпуск с правно основание чл. 224, ал.1 КТ.

В исковата молба ищецът П.Ц.П. *** твърди, че с ответното дружество „ПМГ-Стоун” ЕООД, гр. София с ЕИК *********, е бил в трудови правоотношения от 24.03.2018 г. до 12.07.2020 г., включително. Поддържа, че последната изпълнявана от него длъжност била "портиер-цех за преработка на скални маси, гр. Враца" с код по НКПД 96210009 и е получавал брутно трудово възнаграждение в размер 610 лева. Посочва, че със Заповед № 107 /10.07.2020 г. на управителя на дружеството Т. И. Д., издадена на основание чл.327, ал.1, т. 2 във вр. с чл.335, ал.1 и ал.2, т.1 от КТ, е прекратено трудовото му правоотношение. Изтъква, че работодателят не му е изплатил полагащото му се трудово възнаграждение за месеците март - частично за 4 работни дни; април; май; юни и за 7 работни дни от месец юли 2020 г., и се е обогатил без правно основание със сумата 2149.44 лева, представляваща пълният размер на брутното му трудово възнаграждение, както и полагащото му се обезщетение по чл.224 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за 2020 г. /съразмерно за отработените месеци през 2020 г./ в размер на 6 дни - сумата 183.00 лева, за които задължения има констатация от ОД «Инспекцията по труда» и дадени задължителни указания и предписания. Общо сумата, която му дължи работодателя е 2332.44 лева. Твърди, че е провел множество разговори с управителя на ответното дружество за доброволно уреждане на спора и изплащане на сумата, както и че е подал сигнал в Д „ИТ", гр. Враца с вх. № 20068913 от 10.07.2020 г. за нарушаване на трудовото законодателство в „ПМГ - Стоун" ЕООД, гр. София, въз основа на който е било образувано административно производство и са предприети мерки от страна на Дирекция «Инспекция по труда » - София, но до подаване на исковата молба не са му изплатени гореописаните суми за обезщетение по чл.224 от КТ и за трудово възнаграждение за описания период. Моли съда, като установи изложеното, да постанови решение, с което да осъди ответника „ПМГ-Стоун” ЕООД, гр. София да му заплати обезщетение по чл. 224 от КТ за 6 дни в размер на 183.00 лева; трудовото възнаграждение за месените - март - частично за 4 работни дни, април, май, юни и за 7 работни дни от месец юли 2020 г., в размер 2149.44  лева, или общо 2332.44 лева, ведно със законовата лихва до окончателното изпълнение на това задължение, както и направените от него разноски по делото.

Ответното дружество „ПМГ-Стоун” ЕООД, гр. София, представлявано от управителя  Т. И. Д., в писмения отговор по делото в срока по чл.131 от ГПК и в такъв от 16.02.2021г., заявява, че признава предявените срещу него съединени искове като основателни до размера на сумата от 2 332,44 лева, представляваща сбора от исковете за заплащане на дължими трудови възнаграждения и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и иска за заплащане на лихва за забава, т.е. така както са заявени в петитума на исковата молба, както и обстоятелствата, на които същите се основават. Признава, че не е изплатил на ищеца П.Ц.П. дължимите се трудови възнаграждения за м.март - частично за 4 работни дни, м. април, м. май, м. юни и 7 работни дни за м. юли на 2020г. и обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер 183,00 лева. С оглед гореизложеното, моли съда да уважи предявените от П.Ц.П. искове до размера на сумата от 2 332,44 лева, представляваща сбора от заявените с петитума претенции, тъй като до посочената сума същите са основателни и доказани.

С оглед направеното признание на исковете, в съдебното заседание ищецът поиска постановяване на решение при признание на иска срещу ответника, съгласно чл.237, ал.1 ГПК и съдът с определение прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.

За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което съдът следва да се произнесе с решение при признание на иска.

По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество, като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.

Предвид гореизложеното, предявените искове следва да се уважат изцяло като се осъди ответника „ПМГ-Стоун” ЕООД, гр. София да заплати на ищеца П.Ц.П. ***3.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2020г.; сумата 2149.44  лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение по чл.128 КТ за месените - март - частично за 4 работни дни, април, май, юни и за 7 работни дни от месец юли 2020 г., или общо сумата 2332.44 лева, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от предявяване на исковете - 07.10.2020г., до окончателното й изплащане.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на разноски, но такива не е направил по делото, поради което не следва да му се присъждат.

Ответникът следва да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса за уважените искове в общ размер 135, 98 лв.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК следва да са постанови предварително изпълнение на решението.

Водим от гореизложеното, на основание чл.237 от ГПК, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ОСЪЖДА „ПМГ-Стоун” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Овча купел,
ж.к. „Овча купел” 1, бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107,
представлявано от Т. И. Д. - Управител,
да ЗАПЛАТИ на П.Ц.П. ЕГН: ********** с адрес ***, сумата 183.00 лева, представляваща обезщетение по чл. 224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 6 дни за 2020г.; сумата 2149.44  лева, представляваща неплатено трудово възнаграждение по чл.128 КТ за месените - март - частично за 4 работни дни, април, май, юни и за 7 работни дни от месец юли 2020 г., или общо сумата 2332.44 лева, ведно със законовата лихва върху тази сума считано от предявяване на исковете - 07.10.2020г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА „ПМГ-Стоун” ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, район Овча купел,
ж.к. „Овча купел” 1, бл. 525, вх. Г, ет. 6, ап. 107,
представлявано от Т. И. Д. - Управител
, да ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС-Враца държавна такса за уважените искове по чл.128 КТ и чл. 224, ал.1 КТ в общ размер 135, 98 лв., както и 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист.

 

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението.

 

Решението може да се обжалва чрез Районен съд - Враца пред Окръжен съд - Враца в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.

 

 

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: