Определение по дело №43/2020 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 214
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 28 май 2020 г.)
Съдия: Галатея Петрова Ханджиева
Дело: 20203200500043
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 януари 2020 г.

Съдържание на акта

                             

                     

                                         

 

 

 

      О П Р Е Д Е Л Е Н И  Е

                                                              №214

                                             гр. Добрич, 04.03.2020г.

 

                               В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Добричкият окръжен съд                                   гражданско отделение

На четвърти март                                                година 2020

В закрито съдебно заседание в следния състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА

                                        ЧЛЕНОВЕ:  ДИАНА ДЯКОВА

                                                             ГАЛИНА ЖЕЧЕВА

                                               

разгледа докладваното от съдията Г.Ханджиева

гражданско дело               номер 43           по описа за 2020 година

и, за да се произнесе, взе предвид следното: 

Постъпила е частна жалба срещу определение №601/18.11.2019г. по ч.гр.д.№598/2019г. на Каварненския районен съд, с което съдът е отказал да даде разрешение сумата от 982.30 лева от да бъде изтеглена от паричен влог в „Банка ДСК“АД на Д.Л.Х. ***.

Жалбата е подадена от адвокат М.К., упълномощена от Р.Л.Т.и Л.И.Т., като попечител и заместник попечител на Д.Л.Х.. След указания от съда, на 08.01.2020г. по делото е представено пълномощно, дадено от Д.Л.Х. със съгласието на попечителя й Р.Т, с което посоченият адвокат е упълномощен да представлява Д.Л.Х. в производството по частната жалба срещу определението за даване на разрешение за теглене суми от спестовния й влог, да завежда делото и да го води до окончателното му свършване във всички инстанции. С оглед извършеното волеизявление следва да се приеме, че Д.Л.Х. със съгласието на попечителя си Р.Л.Т.е потвърдила извършените от адвокат К. действия по подаване на частната жалба.

Следователно жалбата е редовна и изхожда от процесуално легитимирано лице. Същата е депозирана в установения за това законов срок.

Обжалваното първоинстанционно определение е постановено по молба за даване на разрешение по чл.130 ал.3 от СК от влога на Д.Л.Х. в „Банка ДСК“АД да бъде изтеглена сумата 982.30 лева. Молбата е обоснована с това, че Д.Л.Х. е поставена под ограничено запрещение. За имуществото й се грижели нейният попечител и заместник попечител. Те направили разходи по повод продажбата на недвижими имоти /ливада и пасище/ на запретената в община Б., платили нейни задължения, платили и суми за личните й нужди. Общо разходваните средства възлизали на 982.30 лева, чието изтегляне от влога на запретената се иска да бъде разрешено.

Подаването на молбата от адвокат, упълномощен от попечителя и заместник попечителя на Д.Л.Х. е потвърдено лично от последната, със съгласието на попечителя й /волеизявлението в пълномощното от 08.01.2020г./.

 Д.Л.Х. е поставена под ограничено запрещение и за нейн попечител е назначена Р.Л.Т.- решение №29/03.05.2007г. по гр.д.№526/2006г. на ДОС и удостоверения изх.№АО-03-183-002/04.01.2019г. и изх.№АО-02-77/27.12.2020г. на Община Каварна. Запретената е настанена в дом за хора с умствена изостаналост в с.С., общ.Каварна.

С определение от 04.10.2019г. по ч.гр.д.№567/2019г. на КРС е дадено разрешение за продажбата на два недвижими имота, принадлежащи на ограничено запретената – ливада в гр.Б. и пасище в с.Г., общ.Б. /подробно описани/. От служебно извършената от първоинстанционния съд справка с имотния регистър се установява, че на   23.10.2019г. е вписана продажба на имота – ливада в гр.Б.. От представената с частната жалба операционна бележка се установява, че на 23.10.2019г. по влога на Д.Л.Х. е внесена сумата 1 852 лева за продажбата на имота.

Към молбата за разрешение да бъдат изтеглени 982.30 лева са приложени документи, от които се установява, че на 29.08.2019г. попечителката Р.Л.Т.е платила, както следва:

- общо 6 лева на нотариус в гр.Добрич за пълномощно;

 - сумата 1.95 лева за препоръчана пратка за Б.А.;

- сумата 300 лева, преведена по банков път на Б.А. – адвокат; според отбелязаното в платежния документ, сумата съставлява сбор от 120 лева адвокатски хонорар и 180 лева за разходи за документи.

С разписка от 03.09.2019г. Б.А. превела по сметка на АГКК общо 101.90 лева; съгласно отбелязаното в разписката, преводът е за задължение на Р.Т. На ОСЗ – Б. Б.А. платила сумата от 8 лева; в квитанцията датата на плащането е нечетлива и не е отбелязано плащането да е за задължение на друго /различно от извършилата плащането/ лице.

По сметка/фактура на 15.10.2019г.  Р.Л.Т.платила на нотариус в гр.Каварна общо 131.60 лева - за удостоверяване „ид.“, удостоверяване на съдържание и за препис.

С билети за железопътен транспорт на 10.09.2019г. две лица са пътували по маршрут Добрич – София. Две седмици по-късно, а именно на 24.09.2019г.  две лица са пътували по маршрут София – Б., а на 25.09.2019г. по маршрут София – Добрич.

Описаните до тук разходи не могат да бъдат свързани с ограничено запретената Д.Л.Х. и в частност с извършената на 23.10.2019г. продажба на собствения й имот, посочен по-горе. Фактът, че извършилата разходите Р.Л.Т.е попечител на Д.Л.Х., чийто имот е бил обект на продажба, не означава непременно, че разходите на попечителката са за извършване на продажбата на имота на запретената.

Преобладаващо, разходите са извършени от един до два месеца преди продажбата, дори и преди тя да е била разрешена от районния съдия. Няма данни за какво пълномощно Р.Л.Т.е платила на нотариус в гр.Добрич, за удостоверяване и преписи на какви документи е платила на нотариус в гр.Каварна, каква правна услуга е заплатила на адвокат Б.А., за кого адвокатът е извършил плащането в ОСЗ - Б..

Очевидно, с оглед отбелязаното в документа, платеното от адвоката по сметка на АГКК не е за задължение на запретената Д.Л.Х.. Очевидно е също така, че пътуванията и то на две лица с железопътния транспорт не са били за уреждане на продажбата на имота на запретената – с оглед датите на извършването им, двуседмичния престой в гр.София и твърдяното ангажиране на адвокат за организиране на формалностите по продажбата.

Представени са разписки от 09.09.2019г. и от 11.10.2019г., с които Р.Л.Т.превела на З.М.Б.от с.С. сумата 42.60 лева и сумата 41.40 лева. В разписките за получателя е отбелязано, че сумите са за Д.Х.. Друго отбелязване липсва, не е ясно кое е лицето – получател на сумите, защо те са изпратени на него и не може да се приеме, че същите са били предназначени и изразходени нужди на запретената.

Представени са и две приходни квитанции за внесени общо осем лева. Документите са нечетливи и не може да се установи на кои дати са осъществени плащанията, както и тяхното основание, но е видно отбелязаното според което, плащанията са извършени от Д.Л.Х..

В заключение – Р.Л.Т.е платила адвокатско възнаграждение от 300 лева и държавна такса от 25 лева за настоящото производство.

При така установената фактическа обстановка съдът намира частната жалба за неоснователна.

В съответствие с чл.130 ал.3 от СК съдът може да разреши разпореждане със суми от парични влогове на запретено лице, ако разпореждането не противоречи на интереса на запретения. Не противоречи на интереса на запретения онова разпореждане със средства от влога му, което ще послужи за задоволяване на преки нужди на запретения, за погасяване на безспорни негови задължения, за други плащания в несъмнена негова полза.

В настоящия случай разпореждането със суми от влога на запретената Д.Л.Х. е насочено за удовлетворяване на попечителя на запретената за разходи, които той бил сторил за нея. Това разпореждане с влога й не е в интерес на запретената. С оглед изложеното по-горе, в преобладаващата си част разходите на попечителя изобщо не могат да бъдат свързани със запретената, още по-малко да са били в нейн интерес и полза. Последното се отнася включително и за платените за настоящото производство държавна такса и адвокатско възнаграждение. Проблемът всъщност се свежда до преценка за евентуално неоснователно обогатяване на запретената за сметка на попечителя й, сторил разходи за нея. Производството по чл.130 ал.3 от СК обаче е едностранно и възможността за преценка на подобни правоотношения в него е изключена. В това производство преценката на съда се свежда единствено до интереса на запретения, безусловно произтичащ от твърдяното в молбата за разрешение и приложенията към нея. В случая, интересът на запретената от изтегляне на сумите от влога й не е безспорен и несъмнен, поради което и правилно първоинстанционният съд е отказал да даде исканото разрешение.

По тези съображения съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА определение №601/18.11.2019г. по ч.гр.д.№598/2019г. на Каварненския районен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и 2 от ГПК в едноседсмичен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                 2.