Р   E  Ш  Е  Н  И  Е

  гр. София ,  08.10.2019г.

 

                                             В  И М Е Т О    НА   НАРОДА 

                                          

 

 

               СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ   СЪД , Наказателно отделение  ,  ІХ  - ти Въззивен  състав , в открито  заседание на       тридесети септември през  двехиляди и    деветнадесета        година в състав:

 

 

 

                                                    Председател  :  ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

                                                           Членове  : 1 .  АЛЕКСАНДРА  ЙОРДАНОВА

                                                                             2.  СИМОНА УГЛЯРОВА

 

 

при   участието    на    секретаря              Цанкова      и    в присъствието на   прокурора  Балев     ,  като    разгледа   докладваното  от        съдия      Йорданова В . А .  Н.  Д . №  3202   по описа за 2019     година , и за да се произнесе взе предвид следното    :              

                                      Производството е по реда на чл. 313   от НПК.

                                      С   решение     от  01.03.19г. по Н .А .Х .Д . №  20139  /18г. , СРС, НО , 17   с - в  е  признал    обвиняемия     И. А. А. за виновен     за извършено престъпление по чл .    313 ал.1    от НК  и на осн.  . чл. 78 А   от НК   го  е освободил от наказателна отговорност  и  му    е наложил административно наказание глоба в размер  на 2000 лв  .

                                      Срещу    решението       е    постъпила жалба от упълномощения  защитник  на  обвиняемия    И. А. А.,   с която се иска да  бъде  изменено постановеното решение   , в частта относно наказанието  ,като се иска да бъде намален размера на наложената глоба до  минималния предвиден в закона от 1000лв  .

                                      В съдебно заседание         упълномощеният  защитник  на  обвиняемия    И. А. А. – адв К.  редовно призована  не се явява .

                                      В съдебно заседание представителят на СГП       намира жалбата за неоснователна и пледира да се   потвърди   решението  на първоинстанционния  съд .

                                      В съдебно заседание       обвиняемият    И. А. А. редовно призован не се явява .

                                      Съдът като обсъди доказателствата по делото , доводите на  страните  и след служебна проверка по реда на чл. 313 от НПК намира за установено следното :

                                     Жалбата  е      неоснователна   .

                                      Първоинстанционният съд   в рамките на наказателното производство е събрал доказателства , имащи значение за  установяване на обективната истина по делото, при спазване на всички правила визирани в нормите  на НПК .

                                 Въз основа  на събрания от него доказателствен материал е приел за установена следната  фактическа обстановка  :                                 

                                 Обвиняемият    И. А. А. е  роден на *** ***, българин, български гражданин, женен, неосъждан,  с адрес - гр. София, ул.********, с ЕГН - **********.

                              На 09.07.2010 г. от Отдел „Пътна полиция“ СДВР на обвиняемия И.А. било издадено свидетелство за управление на МПС № *********, валидно до 09.07.2020г.

                             За извършено пътно нарушение в Кралство Дания, свързано с превишаване на разрешената максимално допустима скорост на движение при управление на МПС, на 09.09.2016 г. издаденото на обвиняемия СУМПС № ********* му било физическо иззето от датската полиция на летището в гр. Копенхаген, Дания.

                                       Въпреки че знаел, че издаденото му СУМПС № ********* му било иззето на 09.09.2016 г „ след завръщането си в Република България, на 12.12.2016 г. обвиняемият А. се явил в сградата на ОПП СДВР, находяща се в гр. София, ул. *********и пред свидетелката  А.Р.Л.на длъжност „системен оператор” в ОПП СДВР подал заявление с Вх. № 33065713/12.12.2016 г. за издаване на дубликат на СУМПС. Към заявлението обвиняемият А. представил заявление-декларация с Вх. № К9840/12.12.2016 г. до началника на ОПП СДВР, в която писмено декларирал, че желаел да му бъдат издадени дубликат на СУМПС и контролен талон към него, тъй като същите били загубени. На обратната страна на заявлението-декларация, адресирано до началника на ОПП СДВР, обвиняемият собственоръчно написал и декларирал, че е изгубил свидетелството си за управление на МПС, след като същото е изпаднало от джоба му. Обвиняемият подписал декларацията. Тази декларация обвиняемият  А. подал до началника на ОПП СДВР на основание чл. 160, ал. 1 от ЗДвП - „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролния талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.“ Изрично в декларацията било записано, че на заявителя е известна наказателната отговорност за деклариране на неверни данни по чл. 313, ал. 1 НК.

                             На 18.12.2016 г. от ОПП СДВР на И.А. бил издаден дубликат на СУМПС № *********, валидно до 09.07.2020 г.

                            С писмо с Изх. № 95/37.01.2017 г. от Посолството на Република България в гр. Копенхаген, Кралство Дания уведомили МВР за наложена санкция на обвиняемия И.А. - отнемане на СУМПС № ********* за срок от три години, считано от 04.11.2015 г„ както и че обвиняемият не е издържал изпит по кормуване във връзка с наложеното му наказание и не му е издавано ново датско свидетелство за управление на МПС.

                          С оглед на гореизложеното при 01 РУ СДВР било образувано досъдебно производство № 15158/2017 г., пр.пр. № 15974/2017 г. по описа на СРП против обвиняемия А. за престъпление по чл. 313, ал.1 от НК.                   

                         От изготвената в досъдебното производство графическа експертиза за изследване на представеното заявление-декларация с № К9840/12.12.2016 г., както и ръкописния текст на гърба на заявлението-декларация се установява ,че подписите в заявлението-декларация са положени от обвиняемия А., като и ръкописния текст на гърба на документа е изписан от него    . 

                           Горната фактическа обстановка  се  установява   по несъмнен начин от събраните по делото  гласни  и   писмени  доказателства   и доказателствени средства   :  гласни - показания на свидетелката А.Л.от досъдебното производство, приобщени по реда на чл. 378, ал. 2; изготвената в ДП съдебно-графическа експертиза за изследване на инкриминираната декларация, както и  писменитедоказателства- свидетелство     за съдимост; оригинал на заявление за издаване надокумент за самоличност и заявление-декларация от 12.12.2016г.включително       и ръкописниятекст на гърба на документа, писмо от ПосолствотонаРепублика България в Дания , свидетелство за   съдимост на обвиняемия.

                           Така  установената фактическа обстановка е правилна и почива на събрания доказателствен материал. СРС  е изследвал  и установил всички  обстоятелства  ,свързани с механизма на извършване на деянието и авторството на    обвиняемия     , които имат значение за ангажиране на  наказателната     му      отговорност .

                                       Събраният доказателствен материал     в своята съвкупност съдържа доказателства , които  са безпротиворечиви и се намират във взаимна кореспонденция , последователност и вътрешно – логична връзка.  Интерпретацията на тези доказателства            ,направена  в мотивите на първоинстанционното решение   , е вярна и се споделя  от настоящата въззивна инстанция  .        

                                       При така изяснената фактическа обстановка първоинстанциония  съд е  направил следните правни изводи      , които се споделят и от настоящата въззивна инстанция  :

                                      Обвиняемият  с деянието  си     е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението  по  чл.313 ал.1  от НК , а именно  това ,че   на 12.12.2016 г. в гр.София, в сградата на Отдел Пътна полиция - СДВР, находяща се на ул.*********потвърдил неистина в писмена декларация - Декларация с вх. № К-9840/12.12.2016 г. по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация...“, която се дава пред орган на властта - началника на отдел Пътна полиция - СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,че е загубил свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 09.07.2010 г. от ОПП СДВР, а всъщност свидетелството за управление на МПС № ********* е било иззето в Дания на 09.09.2016 г. за извършено пътно нарушение в същата държава.

                                    От обективна страна  по делото се установява ,че     обвиняемият    на  инкриминираната  дата и  място  е потвърдил неистина в писмена декларация - Декларация с вх. № К-9840/12.12.2016 г. по чл. 160, ал. 1 от Закона за движение по пътищата: „Дубликат на свидетелство за управление или на контролен талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен, откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация...“, която се дава пред орган на властта - началника на отдел Пътна полиция - СДВР, за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, а именно,че е загубил свидетелството за управление на МПС № *********, издадено на 09.07.2010 г. от ОПП СДВР, а всъщност свидетелството за управление на МПС № ********* е било иззето в Дания на 09.09.2016 г. за извършено пътно нарушение в същата държава .                      

                                              Деянието   е осъществено при форма на вината пряк умисъл , доколкото обвиняемият       е съзнавал общественоопасния характер на деянието си , предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване   .    

                                                           Настоящата съдебна инстанция намира ,че  правилно е преценено  от СРС ,че са налице основанията за приложение на чл.  78 А ал.1 от НК  по отношение на обвиняемия ,който следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да  му  бъде наложено административно наказание  за извършеното престъпление по чл. 313 ал.1  от НК ,   тъй като обвиняемия  ,който е пълнолетно лице,  не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност на осн. чл.78а от НК, за  извършеното от него престъпление се предвижда наказание до 3 г. лишаване от свобода или  глоба в размер от 100 до 300 лева  ,както и  няма причинени имуществени вреди от извършеното  престъпление  . При предвиденото административно наказание „глоба” в размер от 1000 до 5000 лева, СРС е определил  глобата в размер на 2000 лв, съобразявайки както  наличието на смекчаващи вината на обвиняемия обстоятелства  , а именно добрите  му характеристични данни и неговата  млада възраст, така и наличието на отегчаващи вината  обстоятелства  , а именно   осъществения успешен  опит на обвиняемия да се снабди със свидетелство за управление на МПС, след като същото му е било отнето в друга държава и където той не е успял да премине нужния изпит за правоспособност, за да му бъде върнато отнетото СУМПС. Доводите в жалбата ,че са изтекли повече от 2 години от  момента на извършване на престъплението до налагане на наказание от СРС и обвиняемия не е регистриран за други противообществени прояви , както и че не е справедливо при предвидено наказание  глоба в размер от 100 до 300 лева    в разпоредбата на чл. 313 ал.1 от НК да се налага  наказание глоба в размер на 2000 лв,  въззивният съд намира за  неоснователни, тъй като изминалия период от време от момента на извършване на престъплението до налагане на наказание от СРС не е толкова продължителен , че да бъде взет предвид като смекчаващо вината на обвиняемия обстоятелство , а при наличие на предпоставките за приложение на чл. 78 А от НК , съдът следва задължително  да освободи обвиняемия от наказателна отговорност , като му наложи предвиденото административно наказание , което  е предвидено в  размер от  1000 до 5000 лева, без значение  какъв е размера на глобата предвидена за извършеното престъпление ,  при  което не са налице   основания   размера на  наложеното от СРС административно наказание  да бъде намален. 

                                        

                                                        При извършената служебна проверка , въззивният съд не констатира при разглеждането на делото от първоинстанционния съд    да са допуснати съществени процесуални нарушения , които да  налагат  отмяната на първоинстанционното решение  .

                                        Поради изложените съображения и на  осн.  чл. 338 от НПК , настоящата инстанция намира , че обжалваното    решение  на СРС  следва да бъде  потвърдено,   а жалбата да се остави  без уважение .

                                        Воден от горното съдът

 

 

 

 

                                                            Р   Е   Ш   И  :

 

 

 

 

                                          П О Т В Ъ Р Ж Д А В А        решение     от  01.03.19г. по Н .А .Х .Д . №  20139  /18г. , СРС, НО , 17   с – в .

                                         Решението  е окончателно и  не подлежи  на обжалване или протест .

 

 

 

 

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ   :                       

 

 

 

 

 

                                                       

                                                        Членове : 1.                

 

 

 

 

 

                                                                          2.