РЕШЕНИЕ
№ 1543
гр. Варна, 01.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II СЪСТАВ, в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:И. Н. П.
Членове:Н. П. Н.
мл.с. С. Р. Д.
при участието на секретаря Г. Г. Сл.
като разгледа докладваното от мл.с. С. Р. Д. Въззивно гражданско дело №
20223100501872 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3849 от 20.07.2022 г.,
депозирана от Л. Б. М. и Б. Б. М., чрез адв. И. Д., срещу Решение № 171 от
19.07.2011 г., постановено по гр. д. № 217/2022 г. по описа на Районен съд –
П., в частите, с които са отхвърлени исковете на жалбоподателите за
осъждане на „Агромел“ ООД, да предаде на всеки от тях от по ½ ид. ч. от
владението върху поземлен имот с идентификатор № 21645.15.9 по КК и КР,
одобрени със Заповед № РД-18-1070 от 9.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ
10 500 кв. м., находящ се в местност „О.“, с. Д., община В., област В., стар
номер: 015009, при граници на имота ПИ № № 21645.15.149, 21645.15.150,
21645.15.24, 21645.15.25, 21645.15.8, 21645.16.123, предназначение на
територията: земеделска, нива от трета категория, на основание чл. 108 ЗС.
В депозираната въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на
първоинстанционното решение в обжалваните части, поради постановяването
му при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че в нарушение на
съдопроизводствените правила от страна на съда са приети представените от
ответника писмени доказателства в о. с. з. от 28.06.2022 г., като моли за
изключването им. За неправилен намира извода на съда, че след смъртта на
И. М.ов през 2019 г. страни по договора за аренда ставали Л. М. и Б. М..
1
Позовава се на различните изменения на чл. З ЗАЗ, както и съдебна практика,
като намира за приложимо това от 2007 г., съобразно, което договорът за
аренда след тази дата не може да бъде сключен от несобственик. Сочи, че
договорът за аренда, сключен от несобственик не е противопоставим на
собственика и не го обвързва, поради което той може да иска от арендатора
предаване на владението, на основание чл. 108 ЗС. Излага подробни доводи
относно фактическата обстановка на спора. Счита, че е налице основание за
осъждане на арендатора да им предаде владението. Моли за отмяна на
решението в обжалваните части. Претендира разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на
„Агромел“ ООД, чрез адв. М. И.. В същия се излагат доводи за
неоснователността на жалбата. Счита, че не е осъществено процесуално
нарушение от страна на първоинстанционния съд по повод приобщаване на
представените от страната писмени доказателства в о. с. з. Сочи, че след
смъртта на дядо им въззивниците са получавали лично плащания по договора
за аренда. Не оспорва собствеността им върху процесния поземлен имот.
Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Въззивниците, редовно призовани за о. с. з., не се явяват, представляват
се от адв. Д.. Същият моли за отмяна на решението в обжалваните части.
Претендира разноски.
Въззиваемото дружество, редовно уведомено, не изпраща представител,
представлява се от адв. И.. Същият моли за потвърждаване на решението.
Претендира разноски.
За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-В. съобрази
следното:
Производството по гр. д. № 217/2022 г. по описа на Районен съд – П., е
образувано по предявени искове от Л. Б. М. и Б. Б. М. срещу „Агромел“ ООД,
за приемане за установено, че всеки един от тях е собственик от по ½ ид. ч. от
поземлен имот с идентификатор № 21645.15.9 по КК и КР, одобрени със
Заповед № РД-18-1070 от 9.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 10 500 кв. м.,
адрес: с. Д., местност „О.“, както и за осъждане на ответника да им предаде
владението върху имота, на основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба се излагат доводи, че ищците са собственици на
недвижимия имот по наследяване от баща си Б. И. М. /починал на 4.03.2017
г/., който е придобил собствеността въз основата на договор за дарение с
родителите си И. М.ов И. и Ф. Ш. И., обективиран в нотариален акт № 145,
том VI, дело № 1183/2003 г. на СВ – Пр.. Сочат, че на 6.10.2014 г. дядо им И.
И., починал на 22.04.2019 г. е сключил договор за аренда на процесния имот с
„Агромел“ ООД, вписан под № 19, том II, вх. рег. № 375/30.01.2015 г. на СВ –
Пр.. Излага доводи, че срокът на договора е до 1.10.2025 г. Твърдят, че
недвижимият имот не е бил собственост на арендодателя към момента на
сключване на договора за аренда, откъдето намира, че същият не им е
противопоставим. Молят за уважаване на исковете.
2
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е депозиран писмен
отговор на исковата молба от страна на „Агромел“ ООД.
В първото по делото о. с. з. процесуалният представител на дружеството
е оспорил исковете, като е посочил, че е изплащана рента на ищците за
периода от 2018 г. до 2021 г. За безспорно намира обстоятелството, че
арендодателят не е бил собственик на имота, откъдето извежда доводи за
приложение по аналогия на правилата на договора за наем. Сочи, че не
владеят земята, а само я обработват. Моли за прекратяване на
производството, евентуално за отхвърлянето на исковете.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбатаи отговора, и като взе
предвид събрания и приобщен по делото доказателствен материал – в
съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема
за установени следните фактически положения:
В производството не се оспорва, че Л. Б. М. и Б. Б. М. са синове на Б. И.
М., починал на 4.03.2017 г. Безспорно е, че И. М.ов Иб.е починал на
22.04.2019 г., като е оставил за наследници синът си А. И.М. и Б. И. М.,
починал на 4.03.2017 г. и заместен от синовете си – настоящи ищци – Л. М. и
Б. М..
В производството е представен договор за дарение, обективиран в
нотариален акт № 70, том II, № 2214, дело № 405 от 2003 г., на нотариус И.
К., рег. № 225, по силата, на който И. М.ов И. и Ф. Ш. И.даряват на сина си Б.
И. М., процесния недвижим имот, представляващ нива № 015009, с площ от
10 500 кв. м., находяща се в местността „О.“, в землището на с. Д., община В.,
област В..
От съдържанието на представения договор за аренда на земеделски земи
се установява, че на 6.10.2014 г. И.М.ов И.. като арендодател и „Агромел“
ООД като арендатор е сключен договор за аренда на процесния недвижим
имот № 015009. В същия е предвиден десетгодишен срок, считано от
1.10.2015 г., при арендно плащане за всяка стопанска година от 40 лева. В чл.
4, т. 2 от договора страните са уредили, че при наследяване, при продажба,
при дарение, приобретателят е длъжен да спази срока на договора за аренда.
Договорът за аренда е с нотариално заверени подписи, с рег. № 253 от
28.01.2015 г. на нотариус З. А., рег. № 333 на НК и е вписан под № 19, том II
от 30.01.2015 г. в СВ – гр. Пр..
В производството са представени банкови бордера, от които се
установява, че „Агромел“ ООД е заплатил на 23.04.2021 г. в полза на Б. М. и
на Л. М. сумите от по 210 лева, с посочено основание рента за 2020 г., на
28.04.2021 г. в полза на Б. М. и на Л. М. сумите от по 210 лева, с основание
рента за 2021 г. Представено е и извлечение от дневник за заплащане на
рентата от 2015 г. до 2019 г., от съдържанието, на което се установява, че е
получавана рента в този период.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
3
настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно служебно извършената проверка по чл. 269 ГПК, съдът
намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, като при
преценка за правилността му следва да се съобразят посочените в жалбата
оплаквания.
Предявените искове намират правното си основание в разпоредбата на
чл. 108 ЗС.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, в които е
прието за установено, че ищците са собственици на по 1/ 2 ид. ч. от
процесния недвижим имот, придобит по наследяване от баща им – Б. И. М.,
починал на 4.03.2017 г.
Предмет на настоящата проверка е единствено частта относно
наличието на предпоставки за предаване на владението от страна на
„Агромел“ ООД, респ. направата на преценка дали сключеният договор за
аренда обвързва Б. М. и Л. М.:
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗАЗ /в сила от 2007 г. към датата
на сключване на договора за аренда-2014 г./, същият се сключва в писмена
форма с нотариална заверка на подписите на страните, вписва се в
нотариалните книги и се регистрира в съответната общинска служба по
земеделие. При вписването се представя скица на арендувания обект на
договора, издадена или заверена от общинската служба по земеделие.
В константната практика на касационната инстанция се приема, че
договорът за аренда може да се подписва и от несобственик, но в тази
хипотеза той е непротивопоставим на собственика /в този смисъл- решение №
8 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 5109/2013 г. на ВКС, ІІ г. о., решение № 158 от
2.01.2019 г. по гр. д. № 4221/2017 г., ІІ гр. о. на ВКС, Определение № 13 от
10.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2807/2019 г., I г. о., ГК и други/. Подобно е и
разрешението в хипотезата, когато е сключен от един от съсобствениците с
миноритарен дял, който не е упълномощен от останалите, а именно, че
останалите съсобственици не са обвързани от договора.
В разглеждания случай е безспорно, че към момента на сключването на
договора за аренда през 2014 г. арендодателят - И. М.ов И. не е бил
собственик на процесния недвижим имот, поради прехвърлянето на
собствеността в полза на сина си Б. М. още през 2003 г. по силата на
представения в производството договор за дарение, обективиран в нотариален
акт № 70, том II, № 2214, дело № 405 от 2003 г., на нотариус И.К., рег. № 225.
Ето защо, следва да се приеме, че сключеният от несобственик договор за
аренда не обвързва действителните собственици на недвижимия имот, поради
което е налице основание за уважаване на иска им по чл. 108 ЗС и в частта
относно предаване на владението върху процесния недвижим имот.
4
По повод на оплакванията, релевирани във въззивната жалба във връзка
с приобщаване към доказателствения материал по делото на представените от
ответника писмени документи в първото по делото о. с. з., настоящият
съдебен състав намира следното:
С изготвянето на доклада по чл. 146 ГПК, съдът дава указания за
релевантните за спора факти и разпределението на доказателствената тежест
по отношение на тях, като за страните настъпва преклузията и след този
момент те не могат да твърдят нови факти и обстоятелства и да сочат нови
доказателства (освен ако не са налице условията на чл. 147 ГПК) /така
Решение № 63 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 839/2012 г., IV г. о., ГК,
Решение № 60 от 10.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 896/2012 г., III г. о., ГК и
други/. Предназначението и функцията на доклада е да обезпечи
правилността на изводите на съда относно релевантните за спорното право
факти и да гарантира съответстващите им правни изводи
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 3 ГПК, съдът с доклада си
предоставя възможност на страните да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните
процесуални действия. В доклада по делото съдът е допуснал представените
писмени доказателства от страна на ищците. Като надлежно е разпределил
доказателствената тежест. Поради липсата на възражения към доклада,
същият е обявен за окончателен.
В настоящия случай, в законоустановения срок по чл. 131 ГПК,
ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба. В разпоредбата
на чл. 133 ГПК се изразява концентрационното начало в гражданския процес
и се предвижда, че ако страната бездейства и не подаде писмен отговор, не
вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността на
представен документ, не посочи и представи доказателства или не упражни
правата си по чл. 211, ал. 1, чл. 212 и чл. 219 ГПК, тя губи възможността да
направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Когато ответникът не е подал отговор на
исковата молба по чл. 131 ГПК, в доклада по делото по чл. 146 ГПК съдът
няма основание да му дава указания за необходимостта да представя
доказателства. Съдът не може да дава указания на страните относно
защитната им позиция. На основание чл. 146, ал. 2 ГПК съдът е длъжен да
укаже на ответника необходимостта от събиране на доказателства само ако в
отговора по чл. 131 ГПК той е направил възражения и е посочил фактите, на
които те се основават /така Решение № 429 от 21.06.2010 г. на ВКС по гр. д.
№ 1151/2009 г., I г. о., ГК/. В тази насока е и доктрината, в която се приема, че
само в случай, че ответникът не е посочил доказателства в отговора си на
исковата молба, съдът е длъжен да му укаже този пропуск като му даде
възможност да го поправи в определен срок /така П.. Б., Г.. В., Х., Г., М., Д.,
Т.. Д., Кр., Е., Б., Е., Т., К., В.. К., Зл., М., Обр., М., Б., М. и К., С., Граждански
процесуален кодекс, Приложен коментар, ИК „Труд и право“, 2017, с. 266/.
5
В първото по делото о. с. з. е уважено направеното доказателствено
искане от ответното дружество и към доказателствения материал по делото са
приобщени банкови бордера за получаваните от Л. М. и Б. М. плащания на
арендни вноски за 2020 г. и 2021 г., както и дневник за арендни плащания от
2015 г. до 2019 г. Принципно в първото по делото о. с. з. ответникът може да
представи нови доказателства, които не е могъл да посочи и представи с
отговора си. Както вече се изясни, ответното дружество не е депозирало
писмен отговор в законоустановения срок по чл. 131 ГПК, като едва в о. с. з.
след обявяване на доклада за окончателен е навел доказателствени искания за
приобщаване на представените в това о. с. з. писмени документи във връзка
със заявените едва в този момент от страната възражения, а именно за
плащания, респ. противопоставимост на договора на аренда по отношение на
ищците. Затова и следва да се приеме, че релевирането на възраженията, респ.
представянето на писмените документи след обявяване на доклада за
окончателен е било преклудирано, поради което и последните не следва да
бъдат ценени при разрешаване на спора по същество.
Дори да се приеме, че представянето им в първото по делото о. с. з. не е
било преклудирано и да бъдат взети предвид, то преценката им по същество,
не би могла да обуслови извод за встъпване в правата по арендния договор от
страна на Л. М. и Б. М., респ. за отпадане на непротивопоставимостта на
същия по отношения на тях. Този извод следва от обстоятелството, че
евентуалното получаване на суми по договора за аренда от лица, които не са
страни по него, не води до извод, че последните са обвързани от постигнатите
уговорки със същия договор. Отделно от това, следва да се посочи, че
получаването на сумите без наличие на основание би могло да бъде предмет
на последваща евентуална кондикционна претенция.
Вън от горното и единствено за пълнота на изложението, следва да бъде
съобразена и разпоредбата на чл. 17, ал. 1 ЗАЗ, според която ако е уговорено в
договора, наследниците, съответно правоприемниците на арендатора го
заместват като страна в договора за аренда. Те са длъжни да уведомят
незабавно арендодателя за настъпилото заместване и да му посочат
определения техен пълномощник. Подобна уговорка се съдържа и в чл. 4, т. 1
от договора, според която при прехвърляне на собствеността, приобретателят
се явява обвързан от срока на договора. Същите разпоредби обаче, касаят
различна хипотеза от настоящата, доколкото в случая прехвърлянето на права
от страна на арендодателя е преди сключването на договора, а не след това.
Горният извод остава непроменен от обстоятелството, че Л. М. и Б. М. са
наследници по право на заместване по реда на чл. 10 ЗН на дядо си И.И,
доколкото последните се легитимират като съсобственици, придобили
собствеността върху процесния имот, не въз основата на чл. 10 ЗН, а по
силата на наследяване от страна на баща им – Б. Иб.М. по реда на чл. 5, ал. 1
ЗН.
С оглед на горното, доколкото не е налице основание за ползването на
недвижимия имот, което да е противопоставимо на съсобствениците - Б. Б. М.
6
и Л. Б. М., придобили собствеността, не от арендодателя, които не са и
придобили качеството на страна по договора за аренда, то следва да се
приеме, че предявеният иск в частта относно осъждането на „Агромел“ ООД
да им предаде владението от по ½ ид. ч. от процесния поземлен имот се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен.
Поради несъвпадане на изводите на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в обжалваните части.
По разноските:
При този изход от делото, съдебно-деловодни разноски са дължими в
полза на въззивниците. Доказателства за направата на разноски са
представени единствено от Л. М.. Същият претендира заплащането на
съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение от 400 лева, както
и държавна такса от 32.42 лева, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК,
както и доказателства за направата. Затова и в полза на Л. М. следва да се
присъдят съдебно-деловодни разноски за настоящото производство в общ
размер на 432,42 лева, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
За първоинстанционното производство от страна на Л. М. и Б. М. се
претендира заплащането на съдебно-деловодни разноски в общ размер на
434.83 лева, от които 64.83 лева- държавна такса, 20 лева-други такси и 350
лева – адвокатско възнаграждение. Доколкото като платец в представени
документи за плащанията е сочен единствено Л. М., то следва да се приеме,
че съдебно-деловодните разноски в общ размер на 434.83 лева са дължими
единствено в негова полза.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 171 от 19.07.2011 г., постановено по гр. д. №
217/2022 г. по описа на Районен съд – Пр., в частите, с които са отхвърлени
исковете на Л. Б. М., ЕГН: ********** и Б. Б. М., ЕГН: **********, двамата с
адрес: гр. ******* за осъждане на „Агромел“ ООД, ЕИК: ****** да предаде
на всеки един от тях от по ½ ид. ч. от владението върху поземлен имот с
идентификатор № 21645.15.9 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-
1070 от 9.05.2018 г. на ИД на АГКК, с площ 10 500 кв. м., находящ се в
местност „О.“, село Д., община В., област В., стар номер: 015009, при
граници на имота ПИ № № 21645.15.149, 21645.15.150, 21645.15.24,
21645.15.25, 21645.15.8, 21645.16.123, предназначение на територията:
земеделска, нива от трета категория, на основание чл. 108 ЗС, както И В
ЧАСТТА относно присъдените в полза на „Агромел“ ООД, ЕИК: ********
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, КАТО
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Агромел“ ООД, ЕИК: ****** да предаде владението на Л.
Б. М., ЕГН: ********** и Б. Б. М., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр. В*,
7
ж. к. „******, от по ½ ид. ч. върху поземлен имот с идентификатор №
21645.15.9 по КК и КР, одобрени със Заповед № РД-18-1070 от 9.05.2018 г. на
ИД на АГКК, с площ 10 500 кв. м., находящ се в местност „О*“, село Д.,
община В., област В. стар номер: 015009, при граници на имота ПИ № №
21645.15.149, 21645.15.150, 21645.15.24, 21645.15.25, 21645.15.8,
21645.16.123, предназначение на територията: земеделска, нива от трета
категория, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА „Агромел“ ООД, ЕИК: ****** да заплати на Л. Б. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *******, сумата от 434.83 лева /четиристотин
тридесет и четири лева и осемдесет и три стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за първоинстанционното производство, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „Агромел“ ООД, ЕИК: ***** да заплати на Л. Б. М., ЕГН:
**********, с адрес: гр. *******, сумата от 432.42 лева /четиристотин
тридесет и два лева и четиридесет и две стотинки/, представляваща
съдебно-деловодни разноски за настоящата инстанция, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в частите, в които е
прието за установено по отношение на „Агромел“ ООД, че Л. Б. М. и Б. Б. М.
са собственици от по ½ ид. ч. от процесния недвижим имот, поради което
същото е влязло в законна сила в тези части.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страните, при
условията на чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8