Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
гр. София, 01.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на осемнадесети
октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ДЕСИСЛАВА ЙОРДАНОВА
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдията Гълъбова гр.д.
№16124 по описа на СГС за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца Е.Г.И. срещу решение
от 14.05.2018 г. по гр.д. №6708/2017 г. по описа на СРС, 127 състав, в частта,
в която е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Б.ДСК“ ЕАД иск с правно
основание чл.86 ал.1 ЗЗД за периода 01.06.2008 г. – 19.12.2016 г. и разликата
над сумата от 83,47 лв. до пълния претендиран размер от 4883,71 лв., представляваща
лихва за забава върху главницата от 6816,63 лв., и в частта, в която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „Б.ДСК“ ЕАД иск с правно основание
чл.82 ЗЗД за разликата над сумата от 1000,00 лв. до пълния претендиран размер
от 2000,00 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди /преживени
стрес, тревожни емоции и неудобства/, причинени от неизпълнение на договор за
ипотечен кредит от 20.12.2017 г., изразяващо се в неправомерно увеличение
размера на лихвата по процесния договор въз основа на нищожни клаузи за периода
01.06.2008 г. – 02.02.2017 г., като ищецът е осъден да заплати на ответника
разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че СРС неправилно е приел, че задължението за
връщане на полученото без основание е без срок за изпълнение, а същото подлежи
на връщане от деня на получаване на престацията, поради което и лихва се дължи
от същия момент. Сочи още, че първоинстанционният съд неправилно е определил
размера на претърпените от ищеца неимуществени вреди. Предвид изложеното,
жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му част и
да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Б.ДСК“
ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва
жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претендира разноски.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която е искът с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД е отхвърлен за разликата над сумата от 6816,63 лв. до пълния претендиран
размер от 11 426,54 лв. и не е обжалвано от ответника в частта, в която е
уважен искът с правно основание чл.26 ал.1 ЗЗД и в частта, в която исковете с
правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД и чл.82 ЗЗД са уважени до посочените по-горе
размери, поради което решението в тези части е
влязло в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно
атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което
въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените
оплаквания в жалбата.
Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на
СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се
добави и следното:
По
жалбата в частта на иска с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му. Забавата за
връщане на даденото без основание настъпва след покана /моментът на настъпване
на изискуемостта е различен от момента на забавата/. Съгласно трайната практика
на ВКС /напр. решение
№176/13.06.2012 г., постановено по т.д. №1078/2010 г. по описа на І ТО и др./,
за да е налице забава в
изпълнението на реституционно парично задължение по чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД, следва кредиторът да е
отправил покана за
изпълнение към длъжника. Изискуемостта на вземането възниква от разместване на
имущественото благо без основание, но длъжникът изпада в забава и дължи обезщетение по чл.86 ал.1 ЗЗД от деня на поканата за
изпълнение. Преди този момент няма основание да се счита, че длъжникът е в забава, тъй като нормата на чл.84 ал.2 ЗЗД разпорежда, че когато няма
определен ден за изпълнение, поканата на кредитора поставя длъжника в забава и от този момент той дължи обезщетение за
вредите от забавеното изпълнение.
По делото е установено, а и не се спори,
че ответникът е получил покана за доброволно плащане на 12.12.2016 г., поради
което същия е в забава, считано от 20.12.2016 г., както правилно е приел и СРС.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните изводи на настоящата
инстанция с тези на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено в тази му част.
По
жалбата в частта на иска с правно основание чл.82 ЗЗД:
Тъй като решението на СРС е влязло в законна
сила в посочената по-горе част, то основанието на предявения иск е установено
със сила на присъдено нещо, поради което спорът по настоящото дело се
съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е
приложил критериите за справедливост.
Когато
неимуществените вреди са причинени от
неизпълнението или неточното изпълнение на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите,
доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника /знание на
фактите, обуславящи по-тежката му отговорност/ – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди /ТР №4/2012 г на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно
чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението се определя по справедливост, като
преценката следва да се извърши въз основа обективни и доказани по делото
факти. Съдебната практика приема като критерии за определяне
на справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото в практиката
обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с конкретния случай.
Настоящият
съдебен състав, при определяне размера на обезщетението, отчита характера на
предизвиканите у ищеца негативни емоции, затруднения в ежедневието, притеснения
и психическо напрежение, както и продължителния период, през който ги е
търпяла, както и че към настоящия момент няма остатъчни психически травми. С
оглед на изложеното по-горе и предвид икономическата конюнктура, съдът счита,
че справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на 1000,00 лв., което води до
извод, че определеното
от първата инстанция обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
не е в занижен размер.
Поради гореизложеното и поради съвпадение на
крайните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено и в тази му част.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №407016/14.05.2018
г., постановено по гр.д. №6708/2017 г. по описа на СРС, ГО, 127 състав, в
обжалваната му част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.