Мотиви към Присъда по НОХД№ 1047/2017 г. по описа на СГС,НО,22-ри
състав
Софийската
Градска прокуратура е
внесла обвинителен акт
срещу подс.О.Б.И. за извършено престъпление по чл. 343,ал.3,б.“Б“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то
от НК.Обвинена е в това , че на 21.04.2016 г.,около 17,00 ч. при
управление на МПС /лек автомобил „Тойота Корола“,с рег.№ С 76-19 НК/ в гр.София,на
бул.“Прага“,в нарушение на правилата за движение/изброени в обв.акт/ причинила
по непредпазливост смъртта на пешеходеца Н.И.Г..
Досъдебното
производство/ДП/ е приключило с мнение на водещия разследването за предаване на
съд на подс.И. за горепосоченото
престъпление.
Горепосоченият
обв.акт постъпва в СГС на 09.03.2017 г., когато чрез системата за случайно
разпределение съдебното производство е възложено на 22-ри състав на Наказателно
отделение.По силата на тогава действащите разпоредби на НПК съдията-докладчик
осъществяваше индивидуална преценка на обстоятелствата в чл.248,ал.2 от НПК/в редакцията преди
измененията на НПК с ДВ,бр.63 от 2017г., в сила от 05.11.2017г./Предвид
това състояние на процесуалния закон ,след осъществяване на законовите си
контролни прерогативи касателно обв.акт
и прикючилото досъдебно производство, съдията-докладчик с Разпореждане от
22.03.2017 г. прекрати съдебното производствно и върна делото на прокурора за
отстраняване на констатираните отстраними съществени проц.
нарушения.Основанията на съдията-докладчик да направи това са детайлно посочени
в този съд.акт/л.8-9 от съд. производство/,поради което няма да бъдат тук
коментирани обстоятелствено.По повод Частен Протест на СГП ,въззивен състав на
САС отмени това Разпореждане , като намери че не са допуснати съществени проц.
нарушения на ДП , които да са довели до накърняване на правото на защита на
подсъдимия/респ..защитника му/ на наследниците на пострадаля/респ. поверениците
им/.Според въззивния съд повдигнатото обвинение е в съответствие с проц.
правила на чл.219 от НПК,обвинението в обв.акт е формулирано достатъчно
ясно, а самият обв.акт/като отговарящ на проц. изисквания/ е годен да постави
началото на съдебното производство.Съобразявайки задължителния характер на това
произнасяне на въззивния съд ,делото бе насрочено от съдията-докладчик за
разглеждане в открито съдебно заседание
за 28.09.2017 г./към който момент приетите през лятото на същата година
изменения в НПК бяха вече приети ,но невлезли в сила/.В това си Разпореждане
обаче съдията-докладчик служебно/предвид процесуалното задължение на съда по чл.13,ал.1
от НПК/ изиска заверени копия от двете Истории на заболяването на
пострадалия Г. при двете му постъпвания в Пирогов след процесното ПТП.Това
се налагаше поради наличието на редица открити въпроси , на които следваше да
се даде отговор в съдебната фаза на процеса и преди всичко с крайния акт на
същата.
В СЗ
на 28.09.2017г. не се даде ход на делото , като заседанието се отложи поради наличието
на процесуални пречки.
В
следващото СЗ на 20.11.2017 г. съдът
докладва на страните и призованите лица,че с оглед Параграф 114 от ПЗР/Преходните и
Заключителни разпоредби на ЗИДНПК,Дв,бр.63 от 2017г./ следва
задължително да се проведе открито разпоредително
заседание/РЗ/ ,тъй като по делото не беше още даден ход на съдебното
следствие.Не беше възможно тази процедура да се проведе в това СЗ , тъй като
има задължения за съда , предхождащи провеждането на това РЗ.С оглед горното
,макар да нямаше абсолютни проц. пречки за даване на ход в това СЗ , за да се
спази новия проц. закон/чиито норми имат действие „ex nunc“/занапред/,
съдът връчи на бъдещите участници в РЗ съобщения с въпросите подлежащи на
обсъждане в това РЗ.Делото бе отложено за провеждане на РЗ на 16.01.2018 г.
На
горната дата се проведе откритото РЗ по делото , на което се извърши конституирането на наследниците на
пострадалия като частни обвинители в съд.производство.Защитникът направи с
писмена Молба доказателствено искане за назначаване на тройна СМЕ с поставени
задачи, на което искане се възпротивиха
другите страни по делото/прокурора и частните
обвинители/.Становището/общо/ на последните бе ,че преди изслушване на
изготвените по делото експертни заключения е преждевременно да се поставя
въпроса за нова тройна такава по въпросите , изискващи специални знания.Съдът
се солидаризира със становището на държавното и частно обвинение като отложи
произнасянето си по направеното доказателствено искане на защитата.При
обсъждането на въпросите по чл.248,ал.1 от НПК/НОВ,в сила от 05.11.2017г./страните
не намериха да са налице пречки за насрочване на делото в открито СЗ.В
частност,така по въпроса за евентуалното наличие на съществени проц. нарушения
с приложно поле чл.248,ал.1,т.3,вр.чл.249,ал.4,т.1 и 2 от НПК „де юре“ настъпи
преклузията на чл.248,ал.3 от НПК/т.е. забрана в СЗ на първа , въззивна и касационна
инстанция при предстоящия ход на процеса да се правят възражения за допуснати
на ДП съществени проц. нарушения , които
не са били обсъждани в това РЗ,респ. които са били приети за несъществени/.
Защитникът
и подсъдимата в хода на РЗ направиха искане съд. производство да се проведе по
диференцираната процедура на Глава 27 от
НПК „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция“.В
частност бе изразено съгласие за провеждане на съд.следствие в хипотезата на чл.371,т.1
от НПК като се даде съгласие да не се разпитват всички или някои свидетели
, като се ползват протоколите от ДП.Защитата и подсъдимата заявиха ,че не
държат на разпит на всички свидетели ,както и на изслушване на Заключението на
Видеотехническата експертиза.Заявено бе желание за изслушване на
КМАТЕ,Допълн.АТЕ и СМЕ на труп.Другите страни не възразиха предварително делото да протече по този ред,поради което
съдът допусна провеждането на съд.фаза да протече по този ред и отложи делото
за друга дата, постановявайки
призоваване само на страните и вещите лица ,допуснати за изслушване.
В
следв. СЗ се проведе предварително изслушване по реда на чл.370 от НПК ,като страните
изразиха съгласие да се проведе съд.следствие по този ред в хипотеза на чл.371,т.1
от НПК/без признание на фактите от страна на подс.И./.Съдът взе решение
съд.следствие да се проведе по реда на Глава 27 от НПК /в предходната
хипотеза/,като след прочитане на обв.акт , подсъдимата се ползува от правото си
да откаже да даде обяснения на този етап от съд.следствие.Съдът прочете показанията
на разпитаните на ДП свидетели/М.М.,Г.Б. ,М.Д.,Ив.Д.,Д.Е.,Сп.М.,М.Г.,Р.Г.-Д.,Ел.В.,Г.А.,Й.М.
и Заключ. на Видеотехнич.експ./л.155-156 от съд.произв./с оглед даденото
съгласие за това от страните и тъй като същите са били проведени по реда в НПК.
Съдът
прие Заключението на СМЕ на труп , като проведе подробен разпит на вещото
лице.Бяха приети и Заключенията на КМАТЕ и Допълнителна АТЕ.Вещото лице П. при
разпита си заяви ,че при втората експертиза е работило с по-ниски стойности на
„време за реакция“ на подсъдимата защото „така е била поставена задачата“.На
въпрос на съда защо е работил при втората експертиза са по-ниска
стойност,вещото лице заяви че е изпълнило коректно възложената му задача ,макар да счита
за приложими в случая по-високите стойности.
Съдът
по съображения,изложени в Протокола от СЗ /л.168-171 от съд. произв./ допусна
назначаването на поисканата Тройна
СМЕ,като по този начин уважи направеното доказ. искане на защитата в РЗ и
разшири обема на задачите пред вещите лица.
Тъй
като едно от първоначално назначените вещи лица в състава на тройната СМЕ
помоли да бъде освободен поради лични ангажименти ,се стигна до замяната му с
друго вещо лице.Това обстоятелство забави производството по делото.Заключението
бе представено на 21.05.2018 г./почти три месеца след назначаването на тази
експертиза/.
Изслушването
на Заключението на тази тройна СМЕ бе извършено на 16.10.2018 г./последното
СЗ/, в което вещите лица поддържат изводите
си за наличието на причинна връзка между
процесното ПТП и последвалата смърт на пешеходеца Г. 5 дни по-късно.Съдът
прие Заключението на повторната тройна СМЕ.
В
края на съдебното следствие подс.И. даде обяснения по обвинението, като изказа
съболезнования на наследниците на пострадалия за инцидента.
Съдът
прие и прочете писмените доказателства по делото /инкорпорирани в материалите
на двете фази на процеса/,обяви за приключено съдебното следствие и даде ход на
съдебните прения.
Прокурорът/по същество/ заявява
,че поддържа обвинението , така както е внесено и намира същото за доказано по
един категоричен и безспорен начин.Подс. като водач на МПС не е спазила
определени законови разпоредби/вменени й в обв. акт-чл.5,ал.2,чл.20,ал.2,чл.47,ал.1 и
чл.119 от ЗДвП/ и е причинила по непредпазливост смъртта на пострадалия.Травматичните
увреждания,причинени след ПТП на Г., са в пряка причинна връзка с последвалата
му смърт.Прокурорът заявява обобщено,че всички доказателства/без конкретен
анализ на същите/, сочат че смъртта е в пряка причинна връзка с настъпилите
травматични увреждания от удара при ПТП.Поради горното, представителят на държавното обвинение
пледира за признаването на подс. за виновна в престъплението, извършено по
непредпазливост и посочено в обв. акт.Същевременно при индивидуализацията на
наказанието прокурорът предлага да се
наложи наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 3 години,като на основание чл.66 от НК същото да се отложи за
максималния изпитателен срок от 5 години.Прокурорът предлага и да се наложи
допълнителното наказание „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 3
години.
Повереникът на частните обвинители /адв.Д./ се присъединява
към пледоарията на прокурора
касателно поддържаното обвинение по принцип.Този повереник,аналогично на
прокурора ,смята че всички доказателства/отново без конкретно да ги анализира/ водят на извода ,че подс. е допуснала
вменените й нарушения на правилата за движение.Касателно механизма на ПТП тази
страна намира ,че случаят е станал на оживено кръстовище в участъка на
спирка.Съобразявайки правилата по ЗДвП постр. е предприел пресичане по продължение
на тротоара,както позволява Правилника.Поради правомерното си движение постр. е
бил пропуснат от съседната колона ,но поради движение на подс.И. с несъобразена
скорост,тя не могла да реагира и ударила Г..Ако бе съобразила натоварената
обстановка и мястото ,където е законосъобразно и с предимство да пресичат
пешеходци,то подс.би избегнала ПТП като съобрази скоростта на движение.При тази
скорост никой водач не може да бъде спокоен на пътя.Повереникът предлага съдът
да произнесе осъдителна Присъда в обема на обвинението , както е предявено
последното,като наложи наказание „Лишаване от свобода“ в съответен размер
,определен от съда/конкр. размер не се претендира от частното обвинение/.Претендират
се разноски по списък.
Повереникът на частните
обвинители/адв.Я.Н./ се
присъединява към първия повереник.Добавя ,че обвинението е за деяние което е
съставомерно.Същевременно престъплението е извършено от подсъдимата и то при
квалифициращото обстоятелство „на пешеходна пътека“.Развивайки тезата си в тази
посока този повереник добавя ,че това е важна характеристика от пътната
обстановка на инцидента.Законодателят е предложил виждането ,че всяко
продължение на тротоарите на кръстовищата има статут на пешеходна пътека с
всички изисквания и последици ,които подобна територия на пътното платно налага
на водачите.В дадения случай, в близост до Петте кьошета, до автобусна спирка
,пред банков клон и градинка/от другата страна, където се разхождат майки ,деца
и т.н./ това са все обстоятелства , които са налагали повишено внимание.Това ,
което е приел законодателят,че продълженията на тротоарите на кръстовищата ,са
пешеходни пътеки, вероятно е убегнало от вниманието на подс.И. , а сигурно и на
редица други водачи.При тази обстановка, доводи от типа за „намалена“ или „нарушена“
видимост са несъстоятелни и не могат да оневинят поведение , което е довело до
сблъсък с пешеходеца Грудев.Намалената видимост ,дори да е типична за този
район, всъщност е предпоставка за повишено внимание и намаляване на скоростта,
за да се продължи движението безопасно напред.Дали има причинна връзка между
травматичните увреди за пешеходеца след ПТП и настъпилата по-късно смърт ,
стана ясно след изслушване на експертизите.Като изразява становище ,че
доказателствата са в достатъчна степен убедителни ,този повереник предлага
съдът да се произнесе с една осъдителна Присъда.Претендира разноски като първия
повереник.
Частните обвинители/лично/ заявяват
,че поддържат становищата на повереника си ,като не взимат отделно становище по
същество.
Защитникът на подсъдимия в защитната си реч заявява ,че ще подходи комплексно към внесеното
обвинение,като ще коментира доказателствените материали поотделно , за да
формулира фактическите си и правни изводи.Условно материалите могат да се разделят
на две- една част относно самото ПТП и друга част- относно медицинските аспекти
на уврежданията за пешеходеца и дали те са довели до смъртта му.
Що се касае до първата
част от разделението на материалите по делото/на база - горния принцип/
защитата уточнява че местопроизшествието , което е било предмет на проц.сл.
действие оглед по реда на НПК , съществува и понятието район на произшествието
, което е с по-широк пространствен обхват.Това са въпроси , върху които би
следвало да се изгражда обвинението/държавно или частно/ , но не са били
коментирани,сочи защитата.Като се има предвид ширината на пътното платно на
ул.“Бузлуджа“/6 метра/ и отстоянието на предната част на МПС , упр. от
подсъдимата ,то следва че автомобилът не е постигнал максималното си спирачно
закъснение , а се е приплъзнал.Съобразявайки изводите на КМАТЕ е видно ,че
опасната зона от 34 м. е най-малкото възможно разстояние , на което може да
спре това МПС.Ако се върне автомобила назад с 34 м. ,предполага още защитата,
ще се окаже че мястото на удара е по-назад от това , което се приема от вещите
лица.При това , за да се формулира такъв фактически извод не са нужни специални
знания.Самото място на удара е определено приблизително, доколкото не са
оставени спирачни следи/когато може да има по-голяма достоверност по този и други параметри на ПТП/.Следователно ,
според защитата обвинението не разполага с категорични доказателства за мястото
на удара,посочено в обв.акт.Отделно от това вещите лица не сочат ,това място да
е определено по изчисления , а се базират на професионалния си опит.В. лице П.
заявява ,че мястото на удара е в диапазон , а не е точно фиксирано.Въпреки възможните вариации за
точното място на удара ,то крайните изводи не биха се променили заявява още
вещото лице в СЗ.Ударът е непредотвратим за подсъдимата И. и по това няма спор
при движение на МПС с разрешената за населено място/50 км/ч. или още
по-ниска/.Защитата сочи медицинската документация/Епикриза № 14502 от
21.04.2016г./ ,където пише ,че пострадалият слязъл от автобус № 260 ,след което
нямал повече спомени.Това място обаче е на 10 метра назад преди
кръстовището.Следователно , според защитата ПТП-в частност „мястото на удара“ е
настъпило там , за да може МПС да спре на кръстовището.В подкрепа на това си
виждане защитата сочи и показанията на свид.Г.А., която казва че когато
приближила кръстовището на бул.“Прага“ и ул.“Бузлуджа“, видяла че има спрял
автомобил на аварийни светлини по средата между двеге ленти за нейната посока,
като това било непосредствено преди кръстовището.Обясненията на
подсъдимата,макар да са и средство за защита , кореспондират с показанията на
тази свидетелка.Отделно от това ,разпитаните по делото над 10 свидетели , които
не са очевидци, сочат важното обстоятелство къде се е намирал автомобила на
подсъдимата, а именно по-напред където е бил преместен от И. след инцидента
,вероятно , за да не пречи на движението.Това местоположение е описано от
органите на КАТ ,след като са пристигнали на мястото на ПТП.Горното ,според
защитата ,води до извод че мястото на удара не е там където сочи държавното
обвинение, а е назад извън кръстовището.Следователно подс.И. не следва да носи
отговорност за инцидент на кръстовището.
По отношение на
медицинската част на казуса защитата като изразява съжаление за фаталния изход
за пострадалия, добавя че има сериозни причини от какво е починал той и дали
този край има връзка с процесното ПТП.Акцентира върху редица лекарски грешки в
последно време , които са резултат на порочни практики в здравеопазването.Няма
житейска логика един пациент, който не е излекуван да бъде „формално изписван“
/понеже му била изтекла клиничната пътека/, за да бъде записан също формално в
друга клиника в рамките на едно и също лечебно заведение/за да може да ползва
друга клинична пътека/.Смисълът на подобно здравеопазване е абсурден.Г. след
ПТП е бил лекуван за счупен крак и комоцио.При приемането му е установено
рентгенографски ,че този пациент не е имал счупени ребра.Така е и при
рентгенова снимка от проф.Тотев/направена на 25.04.2016г./Г. няма счупени
ребра.При аутопсията обаче изведнъж се появяват… 4 /четири/ счупени
ребра/???/.Пациентът ,при второто постъпване в клиниката е приет на 26.04.2016
г. с диагноза „Паднал“,но без връзка с ПТП.Ако вещите лица са казали истината
,че няма реално изписване , а превеждане от една клиника в друга клиника,то
няма как да се промени статуса на пациента като пострадал при ПТП.Има
съмнителни моменти в самата медиц. документация кога и как са получени тези
наранявания.Вещите лица казват в СЗ ,че може запушването да е от един или от няколко тромба,като това може да е
резултат от счупените ребра.Вещите лица не могат да докажат ,че тромбът , който
е запушил кръвоносния съд е тръгнал от крака , а не от ребрата.Освен това ,Г. е
бил показан за операция ,но без да му се направи нй-важното изследване – коагулация
и протромбиново време.По гърба има следи от няколко убождания,като рискът от
тромбеомболии възниква от такива спинални упойки,макар в.л. Л. да е защитавал
„колегите“/вероятно се имат предвид анестезиолозите/.На пострадалия са му
давани лекарства за разреждане на кръвта , а това улеснява придвижването на
тромбите.Всъщност на Г. му става зле именно
след поставянето на спиналната
упойка , а не преди това.Защитата изразява съмнение в липсата на пристрастия от
страна на в.л.З./анестезиолог в Пирогов/ който следва да дава преценка за свои
колеги от „Пирогов“.
От
правна гледна точка не е доказано постр. да е пресичал точно по продължение на
тротоарите на процесното кръстовище.Не е налице ,на следващо място, дължимо
внимание от страна на водачите на МПС към движещите се по тротоара
пешеходци.Пешеходецът става опасност , когато е на пътното платно.Имало е
трафик и това се доказва от разпита на няколко свидетели.подсъдимата ако е
имала задължение да спре да се движи ,това е абсурдно.Сочи се спирка на градски
транспорт , но такова обвинение нито е повдигнато ,нито се поддържа по
установения ред.Дори да има спирка наблизо ,то само този прост факт не променя
нещо за водачите , доколкото на нея няма „спираш,спрял или потеглящ“
автобус/респ. тролейбус или трамвай от МГТ/.Районът на спирката обаче има тук
друго значение ,че като слязъл от автобуса постр. изчакал да замине автобуса и
тръгнал да пресича в района на спирката.Това обаче е различно от мястото на
пресичане , което прокуратурата поддържа в обв.акт.Като става въпрос за
дължимо поведение, СГП също има такъв
ангажимент , а именно – да събира както обвинителни , така и оправдателни доказателства,
както и да направи един коректен и безпристрастен доказателствен анализ.В тази
връзка ,няма как от правна страна да се обоснове наличието в правния мир на
подобно обвинение ,дори ако приемем ,че мястото на удара е там , където е
определено в обв.акт.Инкриминирането на квалиф. обстоятелство „на пешеходна
пътека“ и правната връзка с чл.119 от ЗДвП не може да се
обоснове, тъй като законът изисква маркировка и пътен знак.Такива данни по
делото няма.Чл.119,ал.3 от ЗДвП съдържаше такава норма , но тя бе отменена
през 2007г. защото законодателят прецени ,че не може да се направи такъв състав
на престъпление и да се вменява нещо на водачите.Абсурдността на тази норма
води до липса на възможност за спокойно движение от страна на водачите.С
отмяната на тази норма вече не може да се счита ,че продълженията на тротоарите
са пешеходни пътеки,посочи защитата.Пешеходна пътека има на около 100м. от
мястото на ПТП , но защо изобщо трябва да се чертаят на пътя пешеходни пътеки ,
ако продълженията на тротоарите са такива пешеходни пътеки.На процесното място
няма нито знак ,нито маркировка,следователно няма и пешеходна
пътека.Пешеходецът също има права и задължения като участник в движението.В
близост до мястото на удара той е могъл да пресече пътното платно съобразявайки
се със сигналите на работещия светофар.Чл.113 и 114 от ЗДвП предвиждат
правила за поведение на пешеходците , с които в конкр. случай пострадалият не
се е съобразил.Ако следва да се търси наказ. отговорност от подс. И. ,то би
следвало това да не е за по-тежкия резултат/с оглед казаното от съдебните
лекари/, а евентуално за средна телесна повреда , с оглед данните за счупен ляв
крак.Алтернативно , ако съдът не приеме тезата че подс.И. е изцяло невиновна ,
то да приложи чл.78,А от НК като се съобрази размера на наказанието и високия
процент на съпричиняване от страна на пешеходеца.въпреки алтернативното си
становище /касателно чл.78А от НК/ защитникът намира ,че
в случая една справедлива и стабилна Присъда/вкл. и след възможния
инстанционен контрол/ би била само
оправдателната такава.
Повереникът на ч.обв./в Реплика спрямо
защитната реч/ сочи ,че мястото на удара е определено от вещите лица,
които са приложили своите специални знания в Заключението на АТЕ/.Всякакви
други анализи са интерпретации на доказателствата, които не са надеждно
аргументирани.Имало ли е автобус ,заминал ли е – това са неустановени неща по
делото.Обвинението е доказано по несъмнен начин , дори подсъдимата да е местила
автомобила.Касателно причинната връзка повереникът намира ,че защитата в
пледоарията си имала „предварително подготвени виждания“ относно липсата на
категоричност от страна на вещите лица.Последните обаче дадоха разумни отговори
и поддържат своя категоричен извод.За съжаление тромемболията често възниква
при счупени долни крайници.
Подсъдимата /по същество и при
последната си дума/ заявява ,че изпитва съжаление за станалото.Изразява
съболезнованията си на близките на пострадалия, но се счита за невиновна и иска
да бъде оправдана.Добавя че разбира обществените нагласи за „вината“ на водача в
случай на ПТП,но далеч не винаги само той е отговорен за станалото.Заявява ,че
преживява дълбоко този случай, както лично ,така и семейството й.
От
фактическа страна съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.О.Б.И. е родена на *** ***,българка ,
българска гражданка, с висше образование,мениджър в търговско представителство
на „Г.Ф.“АД , омъжена , неосъждана, с ЕГН-**********.Притежава свид. за
управление на МПС № *********, катег. „В“ ,с валидност до 31.08.2020 г.
На 21.04.2016 г. около 17,00 ч. подс.И.
управлявала лек автомобил „Тойота Корола“ с рег.№ С 76-19 НК/соб.на „Г.Ф.“ АД/
по бул.“Прага“ в посока от бул.“Христо Ботев“ към бул.“Пенчо Славейков“ след
като пресякла бул.“Скобелев“.На този ден и по това време пътното платно било
двупосочно с настилка от паваж - сухо,без неравности и наклони ,с по три
ленти/с ширина от 3,10м./ във всяка посока.Общата широчина на пътното платно на
бул.“Прага“ бил 18,60м. ,като двете платна били разделени от двойна
непрекъсната разделителна линия, тип М2.Движението на МПС се осъществявало при
благоприятни атмосферни условия на дневна светлина и добра видимост за всички
участници в движението.Горепосоченият автомобил с водач подс.И. се движел със
скорост от около 50 км/ч. в посоката визирана по-горе, в лявата лента за
движение.Движението било сравнително натоварено, тъй като в лентата ,в която се
движел автомобила на подс. нямало пред нея други автомобили , но такива имало в
съседните ленти вдясно.По-конкретно в съседната лента вдясно малко по-напред се
движел неустановен по делото лекотоварен автомобил, тип малък бус“.
В този момент пешеходецът Н.И.Г./73
годишен/ се намирал от другата страна на бул.“Прага“, тъй като бил слязъл от
автобус № 260.Той предприел пресичане в района на кръстовището на булеварда с
ул.“Бузлуджа“.Това кръстовище не било регулирано със светофарна уредба , нито
имало маркирана пешеходна пътека,както и нямало пътни знаци ,които да указват
наличието на такава.Г. започнал да пресича пътното платно отдясно-наляво
,считано спрямо посоката на движение на лекия автомобил с водач
подсъдимата.Същият преминал пред движещия се в дясната лента неустановен лекотоварен
автомобил с бърз ход преди да навлезе в лявата лента.След като възприела
наличието на пешеходеца подс.И. направила опит да избегне удар с него чрез
спасителна маневра – завиване наляво и употреба на спирачки,но независимо от
това ударила Г. с предната дясна част на автомобила /зоната около десния преден
фар/.Инициалният контакт на МПС с тялото на пострадалия бил в неговата лява
странична част на тялото му.В хода на взаимодействието между Г. и автомобила
пешеходецът бил качен на предния капак,достигнал с глава челното предно стъкло
на автомобила,счупил го и след това тялото е било отхвърлено напред и вдясно
спрямо посоката на автомобила.
В този момент наблизо са се намирали
свидетелите Г.Б./сервитьорка в заведение на ул.“Бузлуджа“ № 31/,М.Д./*** на
около 10 м. преди кръстовището с ул.“Бузлуджа“/,И.Д./намиращ се на спирка на
МГТ на бул.“Прага“ в посока ВМА/,Д.Е./работеща в офис на „Р.“,на бул.“Прага“ №
8/,С.С.-М./***,говорейки по мобилния си телефон/.През кръстовището
непосредствено след ПТП преминали свидетелите Е.Х.-В./като пътничка в лек
автомобил „Тойота Ярис“ с ДК№ *********/, Г.Г.-А./като водач на лек автомобил
„Нисан“ с ДК№ *********/ и Й.М./като водач на лек автомобил „Пежо“ с ДК№ *********.Нито
един от тези свидетели не видял как точно е станало самото ПТП,макар да са
възприели падналия на пътното платно възрастен пешеходец и обективните външни
характеристики на пътното платно и пътните знаци.
След ПТП притеснена от автомобила си
излязла подс.И., отишла до пешеходеца и се опитала да проведе разговор с него,
как се чувства , има ли заболявания , има ли близки, дала му вода за
пиенеВидяла че има рана на главата и се опитала да сложи носни кърпи на това
място.Обадила се на тел.112 , за да съобщи за инцидента.събрали се постепенно
минаващи наблизо хора.
По-късно на мястото на ПТП дошла линейка , която взела пострадалия и го
откарала в Пирогов.Оттам свид.Грудев провел по телефона телефонен разговор с
дъщеря си М.М. и я уведомил ,че е в Пирогов като пострадал от ПТП.Незабавно М.
уведомила сестра си Р..Последната уведомила за случая майка им и съпруга на
пострадалия – М.Г..Трите отишли в института Пирогов за да видятН.Г..
ПострадалиятН.Г. бил приет първоначално
в Клиниката по неврохирургия/КНХ/ на 21.04.2016 г.като била регистрирана
История на заболяването № ИЗ-14502/2016 г.Диагнозата при приемането му била КОМОЦИО
ЦЕРЕБРИ.КОНТУЗИО ЕТ ВЛЦ.РЕГИО ПАРИЕТООКЦИПИТАЛИС ДЕКСТРА КАПИТИС.ФРАКТУРА
КОНДИЛИ ЛАТЕРАЛИС ТИБИЕ СИНИСТРА.ФРАКТУРА КАПУТ ФИБУЛЕ СИНИСТРА.На
22.04.2016 г.му била извършена компютърна томография ,при която не се
установили огнищни патологични промени в мозъчния паренхим ,вентрикуларна
система по средна линия , ЗЧЯ без огнищни изменения.Без данни за травматични
увреди за вътрегръдни и коремни органи.Травматолог-диагнозата вкл. поставяне на
гипсова шина.Изписан на 25.04.2016 г.с указания да се насочи към Първа
травматологична клиника, но и да продължи собствена терапия/неконкретизирана/.Обективно
състояние при изписването-ясно съзнание без неврологичен дефицит.Изход от заболяването
– с подобрение/!!!/Няма данни в медиц.документация за други увреждания при това
постъпване ,респ. в хода на лечението и до изписването.
На
26.04.2016 г.в 08,13 ч.Н.Г. е приет повторно в „Пирогов“,но този път в
Първа травматологична клиника/ПТК/.По този повод е регистрирана нова История на
заболяването/предвид особености в принципите, на които се осъществява
здравеопазването в Република България и с оглед наличието на Национален Рамков
Договор между НЗОК и УМБАЛСМ „Пирогов“-страна по договора/.Новата ИЗ била под №
15006/2016 г.Според Фиш за медицинска помощ/л.55 от съд.произв./ Г. се намира в
обективно задоволително състояние ,но е с анамнеза „ПАДНАЛ“/???/.Диагнозата за
Грудев при постъпване в тази клиника била СЧУПВАНЕ НА ГОРНИЯ КРАЙ НА
ТИБИЯТА/ГОЛЯМ ПИЩЯЛ ЗАКРИТО ЛЯВО СЧУПВАНЕ НА ВЪНШНИЯ КОНДИЛ НА ЛЯВАТА
ГОЛЯМОПИЩЯЛНА КОСТ.Като анамнеза е посочено ,че е пострадал при ПТП на
21.04.2016 г. и идва за продължаване на лечението.Не е посочено,нито има
медиц.документация Г. да постъпва с
допълнителни травматични увреждания от друг източник ,които да са настъпили
през времето от изписването му от КНХ до постъпването му в ПТК/практически –
хронологически период от порядъка на
около едно денонощие/.
Дъщерята на пострадалия М.М. при
разговор с лекари от Пирогов/неустановени по делото/ била уведомена от тях на
26.04.2016 г. че се налага оперативна интервенция и още същия ден той ще бъде
опериран,без повече детайли за състоянието му и какво именно налага незабавната
оперативна интервенция.
В тази клиника около 3 часа след
приемането си Г. е приведен за оперативно лечение в хипотеза на т.нар.
„отложена спешност“,където след като са направени няколко безуспешни опита за
инжектиране на спинална анестезия,последната е успешно извършена в 11,15 ч. , като след извеждане на левия
крайник ,Г. внезапно изпаднал в
безсъзнателно състояние , екстремна брадикардия,хипотензия с периферна цианоза
и десатурация,веднага били предприети реанимационни мероприятия/т.нар.КПР/,но
без ефект , като в 12,32 ч.Н. Г. починал на операционната маса.Съпругата на
пострадалия М.Г./която тогава била в Пирогов/ била уведомена след интервенцията
,че той е починал ,тъй като „не издържал“ на операцията.
Тялото на починалияН.Г. било
приведено в отделението за съдебна медицина на УМБАЛСМ „Пирогов“, където била
извършена аутопсия.Резултатите били отразени в СМЕ на труп № 30/2016 г.
Причината за смъртта на пострадалияН.Г.
, според горепосочената СМЕ на труп № 30/2016г./л.32-36 от ДП/, се явявала
острата дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност ,настъпили в резултат на
масивната белодробна тромбемболия.С оглед аутопсионната находка белодробната
тромемболия се е развила на базата на дълбоката венозна тромбоза на лявата
подбедрица.
При аутопсията обаче са установени и травматични
увреждания , които не са били установявани при нито една от двете
хоспитализации/ с двете горепосочени ИЗ/ , а именно СЧУПВАНЕ НА ВТОРО ДО
ПЕТО РЕБРО ВДЯСНО ПО СРЕДНАТА ЛОПАТЪЧНА ЛИНИЯ С КРЪВОНАСЯДАНЕ НА ОКОЛНИТЕ МЕКИ
ТЪКАНИ.ОГРАНИЧЕНА КОНТУЗИЯ НА ДЕСНИЯ БЯЛ ДРОБ.Това обстоятелство е очевидно
от приложените рентгенографии по повод предходните хоспитализации.Няма данни по
делото , от които да се установи кога точно и по какъв механизъм са настъпили
тези увреждания.Извън това от медицинската документация не са отразени
оплаквания от страна на Г. приживе в тази област , а ноторно е известно ,че
подобни травми са придружени със значителна болкова симптоматика.
Тази фактическа обстановка се
подкрепя от следните доказателствени материали : сразпитите на свидетелите на
досъдебното производство, прочетени в съдебно заседание /за които се отнасяше
съгласието на страните по реда на Глава 27 от НПК, чл.371,т.1 от НПК ,
а именно показанията на свидетелите М.Н.М./л.19
от ДП/,Г.С.Б./л.20 от ДП/,М.Т.Д./л.21 от ДП/,И.М.Д./л.22 от ДП/,Д.Е.Е./л.23 от
ДП/,С.Н.С.-М./л.24 от ДП/,М.Р.Г./л.25 от ДП/,Р.Н.Г.-Д./л.26 от ДП/,Е.Х.Х.-В./л.27
от ДП/,Г.С.Г.-А./л.28 от ДП/,Й.Й.М./л.29 от ДП/,както и от Заключенията на СМЕ
на труп и разпита на вещото лице в СЗ, от Заключението на тройната КМАТЕ/л.65-79
от ДП/и от разпита на вещите лица в СЗ ,на Видеотехническата експертиза/л.83-84
от ДП заедно със СД,частично от Заключенията на на допълнителната двойна АТЕ/л.115-117
от ДП/,от Заключ. на Повторната тройна СМЕ/л.236-251 от съд. произв./и от
разпита на в.лица в СЗ, а така също и частично
от обясненията на подсъдимата в СЗ, както и от другите писмени доказателства ,
приети и прочетени по реда на НПК.
Показанията на разпитаните
свидетели на ДП/Г.Б.,М.Д.,И.Д.,Д.Е.,С.М.,Е.В.,Ж.А.
и Й.М./ които съдът прочете с оглед съгласието на страните по чл.371,т.1
от НПК/ съдът кредитира изцяло , тъй като според спомените си тези
свидетели добросъвестно разказват възприетото от тях, с уговорката че всеки
един от тях изрично заявява ,че не е видял самият удар при ПТП ,нито може да
възпроизведе посока и начин на пресичане на пешеходеца, нито начин на движение
и скорост на процесния автомобил с водач подсъдимата И..Почти всички свидетели
от тази група са били в близост до местопроизшествието или са преминали покрай
него след инцидента, като са възприели мястото , на което е паднал след ПТП
пешеходеца Г./на около 2-3 м. вляво от десния тротоар на бул.“Прага“ в посока
ВМА/, както и са се обадили на тел.112 , за да съобщят за този
случай.Обстоятелството ,че тези свидетели явно не са наблюдавали внимателно пътната
обстановка, за да могат да я възпроизведат за нуждите на процеса , е видно дори
само от факта че заявяват различни часове на настъпване на ПТП.Така според
св.Г.Б. и Д.Е. това е било около 16ч.,според М.Д. – около 16 или 17ч., а според
св.И.Д.- около 19ч.По-точни в това отношение са показанията на св.С.С.-М.,Е.Х.-В.
и Г.Г.-А., докато св.Й.М. няма спомени изобщо за часа на ПТП.въз основа на
показанията на тези свидетели съдът не може да почерпи съществена релевантна
доказателствена информация за основните въпроси на производството.При даденото
съгласие от страните по реда на Глава 27 от НПК свидетелите да не се разпитват
нямаше възможност да се задават допълнителни въпроси към тях в СЗ.
Показанията като свидетели на
частните обвинители М.М. , М.Г. и Р.Г.-Д.
/които също са в горната група показания , за които е дадено съгласие по
Глава 27 от НПК/ съдът кредитира
изцяло, тъй като са добросъвестно дадени.без това да са свидетели-очевидци на
инцидента ,тези свидетели разказват информация относно това какво са научили за
ПТП.Ценна информация/макар и лаконична/ в това отношение се явява заявеното от
св.М.М. за проведен разговор с баща й - постр.Н. Г. след настаняването му в
Пирогов ,че е пострадал при пътен инцидент.
Дадените обяснения от подс.И. в края на съд. следствие съдът кредитира в по-голямата им част.Извън самокритичността
за станалото ,подс.сочи обстоятелства за параметрите на пътната обстановка ,
които намират подкрепа преди всичко в част от Заключенията на КМАТЕ и АТЕ -
относно начина си на движение и разположението
на МПС на пътното платно.В тези части заявеното от подсъдимата допринася за разкриване
на обективната истина.Съдът не кредитира обаче заявеното от подсъдимата в
обясненията й ,че пострадалият е пресичал с бързо тичане, тъй като намира че в
тази част подсъдимата упражнява правото си на защита.Житейски по-правдоподобно
се явява пресичането на пътното платно от постр. с бързо ходене, доколкото
следва да се има предвид възрастта му и обстоятелството ,че е пресякъл пред
движещ се автомобил в съседната лента вдясно.Чисто житейски е ноторно известно
,че инстинктът за самосъхранение на всеки човек предполага при пресичането му
като пешеходец пред движещ се автомобил да си забърза крачката, за да се
избегне съприкосновение.Именно поради това си съображение съдът не намери за
достоверно пресичането на пострадалия да е било със спокоен ход.На следващо
място ,допускането на подсъдимата в обясненията си ,че „може да е преместила
МПС, ако някой я е помолил“ е твърде условно,поради което съдът не го
кредитира.Това не се потвърждава и от други доказателствени източници по
делото. Всички тези съображения са наложителни с оглед съдържанието на
обвинението/за което ще стане допълнително въпрос по-долу в Мотивите/.
Заключението на СМЕ на труп съдът
кредитира касателно причината за смъртта на пострадалияН.Г..Вещото лице
интепретира получените от ПТП увреждания и другите увреждания,установени при аутопсията, за
които няма яснота как и кога са получени.Въпреки това вещото лице аргументира
извода си ,че белодробната тромбемболия в конкретния случай е възникнала от
дълбоката венозна тромбоза в резултат на фрактурата на левия долен крайник,
тоест в причинна връзка с увреждането на левия крак на Г./получено при
процесното ПТП/.Счупените четири ребра/от второ до пето/ , които аутопсията на Г.
установява за първи път, не могат да доведат до причината за смъртта му, тъй
като вещото лице описва кръгът на кръвообращението , по който в конкретния
случай според нея е станало запушването/долен крайник, долна празна вена,горна
празна вена,дясно предсърдие,дясна камера/.Описаният от в.л.Т.Ш. кръг на
кръвообращението сочи ,че тромбът в процесният случай е тръгнал от контузията на крайника ,
тоест в резултат на ПТП.
Съдът кредитира в по-голямата му
част Заключението на КМАТЕ/ л.65-79 от досъд. произв./,тъй като е компетентно и
добросъвестно дадено.Вещите лица поддържат и в СЗ изводите на тази
експертиза.Мястото на удара е на около 6-6,5м. вляво от десния край на пътното
платно за движение и на около 6-7 м. преди ориентира от огледния
Протокол.Скоростта на МПС с водач подсъдимата И. е била от порядъка и не повече
от 50 км/ч./по методиката на Мартинез/ ,опасната зона за спиране при тази
скорост е била 34 м.При тези параметри и съпоставителните данни в отговора на
задача 5 /в три варианта на движение/подс.И. е имала възможност да предотврати
удара само при пресичане на пострадалия със „спокоен ход“.В останалите два
варианта – „бързо ходене“ и „спокойно бягане/тичане“ ударът се явява технически
непредотвратим за подсъдимата.Вещите лица сочат и че при движение на МПС със
скорост от около 35 км/ч. дори с бързо ходене от страна на Г., то ударът се
явява предотвратим за подсъдимата.Съдът не кредитира изводите в това Заключение
в медико-диагностичната му част , където при отговор на първа задача „Какви
травматични увреждания е получил пешеходецътН.Г.-на 73 г. при ПТП станало на
21.04.2016г. и каква е причината за смъртта му ?“ вещите лица сочат като
основна причина Пътно-транспортна травма и в обема на последиците от нея е
включено „Охлузване на гърба на нивото
на дясната лопатка,счупване на второ до пето ребро вдясно по средната лопатъчна
линия с кръвонасядане на околните меки тъкани,ограничена контузия на десния бял
дроб…“Съдът не кредитира Заключението в тази му част , тъй като такива
последици от пътната травма не са обективирани в медицинската документация нито
при първото , нито при второто му постъпване.Установеното при аутопсията такова
увреждане не е достатъчно основание тези травми да се коментират като резултат
от ПТП.Освен ,че няма медиц. документация няма и субективни оплаквания , като
последното бе потвърдено от в.лица в СЗ при разпита им.За болките от счупени
ребра дори не е нужно наличие на специални знания, за да се заключи че такива
са налице след счупването на 4 ребра.Житейски невероятната хипотеза постр.Г. да
не се е оплакал от болки в ребрата и да е замълчал за наличието на такива
травми /поради което те да са оставени „без лечение“/ се опровергава от
инструменталните изследвания преди двете постъпвания на Г. в „Пирогов“.Тоест ,
дори пострадалият да е проявил стоицизъм и да не е съобщил за счупването на
ребрата ,то последното би се установило служебно от медицинските лица в хода на
изследванията при постъпването му.С оглед горното съдът не приема изводите на
КМАТЕ ,че визираното тук увреждане е част от пътнотранспортната травма.
Изводите на Допълнителната
АТЕ/назначена на ДП по указание на прокурора и с посочени параметри от
повереника, с които следва да работят вещите лица/, съдът кредитира
частично.Посочването на параметри от една страна в процеса, с които да работи
едно вещо лице в сфера , в която на същото е признато наличието на „специални
знания“ , не е приемливо според настоящия съдебен състав.На първо място , вещи
лица дават заключения по делата , когато имат спец.знания в определени сфери.Дори някоя от страните да има претенции
за наличието на знания в същата сфера,то това не променя нещата.Вещото лице ,
ползвайки своите спец.знания/а не чужди такива/ , дава Заключение.Неслучайно
едно от вещите лица заяви в СЗ при разпита си по повод тази експертиза ,че не
поддържа параметрите , с които е работило , но е работило с тях тъй като е
имало „така поставена задача“.Съдът према изводите на тази експертиза досежно
предотвратимостта на удара/те всъщност не се променят спрямо първата
експертиза/, но не приема посочените параметри за време на реакция , тъй като
същите не съответстват на убеждението на вещото лице, изготвило експертизата.
Съдът кредитира Заключението на
Видеотехническата експертиза по делото, макар доказателственото значение на
същото да е относително ниско с оглед съдържанието му.От анализа на
видеоматериалите няма релевантни факти и обстоятелства , които могат да
допринесат за разкриването на обективната истина.
Съдът кредитира Заключението на
Повторната Тройна Съдебно – Медицинска експертиза,назначена на съдебната
фаза/л.236-251 от съд.произв./
Съдът кредитира изцяло Заключението
на тройната АТЕ/л.113-132 от ДП/ доколкото същата отговори на редица
въпроси, на които не е имало отговор през време на цялата досъдебна фаза на
това наказателно производство.Извън някои неточности и липса на убедителност в
определени компоненти, съдът приема основният извод на експертизата ,че
причината за смъртта на пострадалияН.Г. се явява белодробната тромбемболия
,възникнала в резултат на венозна тромбоза на ляв долен крайник.Съдът се
доверява на специалните знания на екипа от вещи лица , които по същество повтарят
извода на вещото лице от СМЕ на труп.Този екип от вещи лица обаче изобщо не
включва в обема на травмите от ПТП счупените ребра и контезия на десния бял
дроб.При разпита си тези вещи лица обосновават изводите си ,че именно от
тромбозата на ляв долен крайник е възникнала
масивната белодробната тромбемболия, която е довела до леталния изход за
Г..Конкретно – след като солитарния тромбембол е достигнал и плътно обтурирал
ствола на белодробната артерия при пациента внезапно е настъпила неовладяема и
неподдаваща се на реанимационни действия остра дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност. Принципната възможност такава да възникне и от счупените 4
ребра/увреждане с неясна етиология/ не би довело до толкова масивна
тромбемболия.Макар да е принципно възможно венозна тромбоза да възникне и без
травматично увреждане/като процесното ПТП/,то данни за това при конкр.пациент
не са били установени в медиц. документация,нито са обективирани оплаквания в
тази посока от Г. приживе.Касателно фиша за медиц. помощ/наречен от вещите лица
в СЗ лист за преглед на пациент с
анамнеза „ПАДНАЛ“ и отговорите на вещите лица на въпроси 4,5 и 6 макар
да приема изводите на тази експертиза, същите се неубедителни според
съд.състав.Те обаче илюстрират единствено недостатъците , които се явяват за
съжаление нормативно заложени в здравеопазването и здравноосигурителната
система на страната.Няма разумна житейска логика , която да приеме
„изписването“/формално, само по документи/ на един пациент от една Клиника в
Пирогов и повторното му „записване“/също формално , по документи/ в друга
Клиника пак в Пирогов, доколкото тези произволни документирания/за да не се
каже нещо повече за тяхната правна същност/ де факто прикриват едно обикновено
превеждане на пациент от една клиника в друга.Въпреки неяснотите и
недостатъците тези вещи лица не намират недостатъци в лечението , които да са в
причинна връзка с настъпилия неблагоприятен краен изход.
Съдът кредитира и писмените
доказателства според описа на ДП и приобщените в съд.фаза.
От правна страна , анализът на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страната с горното подс.О.Б.И.
не е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.“В“,вр.чл.342,ал.1,пр.3-то
от НК.Поради което съдът постанови оправдателна Присъда на основание чл.304
от НПК.
От обективна страна – Действително
на процесната дата 21.04.2016 г.,около 17,00 ч. при управление на МПС лек
автомобил „Тойота Корола“ с ДК№ *******в гр.София ,по бул.“Прага“ с посока на
движение от бул.“Христо Ботев“ към бул.“Пенчо Славейков“ в района на
кръстовището образувано с ул.“Бузлуджа“ участвала в ПТП с пешеходецаН.Г. в
резултат на което последвал удар между управлявания от подс. автомобил и
пешеходеца.
От
удара Г. получил част от описаните в обв.акт увреждания „кръвонасядания на
лявата подбедрица,коляно и ляво бедро.Счупване на костите на лявата подбедрица“.В
обв. акт се твърди още,че при качването на тялото върху капака на автомобила са
настъпили „увреждания в областта на
дясната лопатка , счупени са четирите ребра и е контузен десния бял дроб“,като
това е необосновано твърдение с оглед казаното по-горе при обсъждане изводите
на СМЕ на труп и КМАТЕ.Извън казаното по темата по –горе,на л.69 от съд.
произв. има приложено копие от рентгеново изследване от Клиниката по образна
диагностика от 25.04.2016 г. , като при разчитането на резултатите д-р Тотев е
посочил ,че няма болестни промени в белодробния паренхим.
Съдът въпреки това приема наличието на
причинна връзка между травматичните увреждания от ПТП/без описаните в
предходния абзац/ и последвалия смъртен изход.Той се детерминира от
образуваната дълбока венозна тромбоза в долните крайници ,като по механизма
описан от вещите лица тромбът/един или
няколко/ е достигнал до белия дроб ,където след запушване е довел до остра
дихателна и сърдебно-съдова недостатъчност.
Подс.И.
обаче не е нарушила „правилата за движение“ в предявения й обем съгласно обв.акт
при управление на процесното МПС.Това има съществено значение предвид правната
същност на автотранспортното престъпление по чл.343 от НК, което е
един типичен бланкетен състав, доколкото диспозицията /правилото за поведение/
се съдържа в друг нормативен акт, в частност в ЗДвП.
Нормите
на чл.5,ал.2
и 116 от ЗДвП не регламентират конкретни правила за поведение , с които
водачите на ППС да се съобразяват при конкретни пътни ситуации, още по-малко
при процесната такава.Това са общи
правни норми от типа на т.нар. „норми-задачи“
,определящи общите насоки и принципи ,въз основа на които са осъществява движението по пътищата
от страна на определени участници в движението/в частност - водачът на ППС/.В
този смисъл тези норми не могат да запълнят диспозицията в правната норма на
бланкетния състав на престъплението по чл.343 от НК.Дължимото внимание
към уязвимите участници в движението , каквито са пешеходците ,намира
проявление в конкретни пътни ситуации ,където дължимото поведение на водачите на ППС има по-конкретно
съдържание.
Нарушение
на чл.20,ал.2,изр.1
и изр.2 от ЗДвП не е налице при избора на скоростта за движение.Това е
така , доколкото изброените обстоятелства в обема на обвинението, с които подс.И.
е следвало да се съобрази ,не детерминират нужда от определена по-ниска скорост
на движение.СГП в диспозитива на обвинението сочи „атмосферните условия“,“състоянието
на пътя и превозното средство“,“характера и интензивността на движението“ и
„конкретните условия на видимост“, като обстоятелства с които подс. да се съобрази ,така че да може
да спре при всяко предвидимо препятствие.В обст. част на обв.акт има доводи
само за последните две обстоятелства, които както първите не се явяват
несъобразени.Атмосферните условия са били отлични,не е имало проблеми в
състоянието на пътя, нито в превозното средство.Имало е относително натоварено
движение в съседната лента,но крайно лявата лента е принципно предназначено за
по-бързо движение.Бул.“Прага“ е с ширина 18,60 м. по три ленти във всяка
посока.Не е било налице изискване подс. да очаква ,че постр. ще предприеме
пресичане пред движещ се в съседна лента автомобил и без да вземе мерки за
безопасно преминаване.Поради това не е налице и „предвидимо препятствие“.Предвид
ширината на този многолентов централен столичен булевард, изискване за
управление със скорост най-много 35 км/ч. не се явява дължима.В този смисъл
нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП не е налице.Касателно второто изречение на чл.20,ал.2
от ЗДвП следва да се има предвид ,че водачът на ППС е длъжен да направи
всичко възможно да намали скоростта или да спре ,когато възникне опасност за
движението.Поливариантността на изводите на вещите лица при възможните начини
на пресичане на пострадалия/диференцирани в Заключенията на КМАТЕ и АТЕ/ сочеше
необходимост държавното обвинение да заяви по-конкретно обвинението като фактически и
правни твърдения.В обв.акт пише на стр.1 ред 4-ти отдолу-нагоре кратко ,че „ПешеходецътН.Г.
– на 73 години предприел пресичане
отдясно-наляво спрямо посоката на движение на лекия автомобил по
продължение на тротоара на ул.“Бузлуджа“.Въпреки че в резултат на
осъществения инстанционен контрол от въззивния съд по ВНЧД № 715/2017г.по описа
на САС, се установи ,че „обвинението е формулирано достатъчно ясно“ , както и
че „обв.акт отговаря на процесуалните изисквания и е годен да постави началото
на съдебното производство“,това не отменя изискванията които чл.103,ал.1
от НПК поставя пред прокурора , а именно тежестта да докаже обвинението
по делата за престъпления от общ характер.Следователно, при резултата от
въззивния контрол по ВНЧД № 715/2017г. дефинитивно е наложителен изводът , че
обвинението е ясно формулирано а обв.акт е годен да постави рамката на дължимо
произнасяне от съда, а от друга страна според актуалния чл.248,ал.3 от НПК е
настъпила преклузията спрямо съществени проц.нарушения от ДП,което е завършило
със самия внесен обв.акт.Остава само да се отговори на въпроса доказано ли е по
несъмнен начин това обвинение в сегашното му съдържание.По делото има две
експертни заключения/КМАТЕ и АТЕ/, според които само при пресичане на
пешеходеца със спокоен ход ударът се явява предотвратим за подсъдимата.При
другите две хипотези/движение с бързо ходене и бързо тичане/ ударът е
непредотвратим.Ирелевантно в момента е,
че в обв.акт не се съдържат твърдения за начина на пресичане на Г. , извън
краткия израз в акта ,че пешохедът просто е „предприел пресичане“.Прокурорът не
доказа по категоричен начин чрез позоваване на доказателствената съвкупност /с
оглед носената от него тежест на доказване/как точно е пресичал Г. ,за да може
да се твърди аргументирано и обосновано,че обвинението е доказано по
категоричен начин.Съдът няма проц.задължение да доказва обвинението вместо
прокурора,но е длъжен да вземе всички мерки за разкриване на обективната
истина/съгл.чл.13,ал.1 от НПК/.Все пак това негово задължение е различно от
вмененото от законодателя друго такова за прокурора - по чл.103,ал.1 от НПК.Вярно
е че няма свидетели – очевидци ,които да посочат как точно е пресичал
пешеходеца.По този въпрос има обяснения на подсъдимата И. , която сочи ,че
постр. е пресичал с бързо тичане.С оглед липсата на свидетели очевидци, които
да са възприели как пресича Г. ,на практика липсват в момента други гласни
доказ.средства , които да оборват заявеното от подсъдимата.Въпреки това, съдът
е посочил в Мотивите си по-горе ,защо не кредитира тези обяснения на
подсъдимата.Въз основа на своето проц.задължение съдът е приел / независимо от
липсата на фактически твърдения за това в обв.акт/ че постр. е пресичал с бързо
ходене, като е аргументирал това прието за установено фактическо положение със
съображения,базирани на доказ.съвкупност ,по – горе в Мотивите.От правна страна
се налага изводът , че обвинението за нарушения на чл.20,ал.2,изр.1 и изр.2 от ЗДвП
в предявените части не е извършено, тъй като прокурорът/страната , която носи
тежестта на доказване/ не е доказала постр.Г. да е пресичал със спокоен
ход/единствения вариант ,при който поведението на подсъдимата би било виновно/.Няма
значение ,че нарушението на правилата за движение не е идентично със самото
престъпление,но то е част от диспозицията на бланкетния състав на нормата на чл.343
от НК и поради това също подлежи на доказване по несъмнен начин.
Няма
нарушения на чл.47,ал.1 и чл.119,ал.1,вр.Параграф 6,т.54,изр.2 от ПЗР на ЗДвП.Двете
норми са обективно и смислово свързани, доколкото въвеждат „право на
предимство“ за преминаване на един участник от движението преди друг участник в
движението в определени пътни ситуации.Освен това ,в правния мир не е възможно
да съществуват в един и същ диспозитив
нарушения на правила за поведение , които се намират помежду си в отношение
„общ“ към „специален“.В частност общото задължение на чл.20 от ЗДвП се дерогира
от специалното правило на чл.47,респ.чл.119,ал.1 от ЗДвП/когато
обаче и двете нарушения са налице/по силата на масксимата Lex specialis derogat legi generali.Не
е такъв обаче настоящия случай,защото нито една от двете разпоредби не е
нарушена.
Нормата
на чл.119,ал.1
от ЗДвП предвижда генерално правото на предимство при преминаване на
пешеходците,стъпили на пешеходната пътека пред водачите на МПС , които
приближават пешеходна пътека.Нормата на чл.119,ал.3/отм.с ДВ,бр.51 от 2007г./
предвиждаше ,че пешеходната пътека е част от пътното платно за движение ,очертана
или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци ,предназначени за
преминаване на пешеходци.На кръстовищата пешеходни пътеки са продълженията на
тротоарите и банкетите върху платното за движение.С отмяната на ал.3 обаче в
същият ДВ,бр.51 е създаден Параграф 6,т.54 от ПЗР на ЗДвП ,
който буквално възпроизвежда отменената разпоредба. Липсва яснота за причините, по които една правна норма
,съдържаща правила за поведение ,бива преместена в края на даден норм.акт/
по-точно в Преходните и Заключителни разпоредби,където се съдържат дефиниции и
обяснения на някои думи и понятия/.Може да се приеме ,че законодателят е
престанал да счита чл.119,ал.3 от ЗДвП за правило на поведение , като е намерил че
мястото на тази норма е в ПЗР.Известно е ,че в бланкетния състав на чл.343
от НК следва да се съдържат именно нарушени правила за поведение/като
част от обективната страна на бланкетния състав на това престъпление/ , а не
дефиниции на думи и понятия, каквото е смисловото и лексическо значение на Параграф
6,т.54. На последно място, от правната теория е известно ,че
съществуват т.нар. „норми-фикции“, при които правната норма придава на
един юридически факт/респ. фактически състав/ правно действие присъщо на друг
фактич.състав.Такива норми са налице в българското законодателство – напр.чл.2,б.“А“
от Закона за наследството/че заченатият се счита за роден - Conceptus jam pro nato habetur/,чл.19,ал.3 от ЗЗД/влязлото
в сила съд.решение за сключване на окончателен договор се приравнява на сключен
договор/.Общото между фикциите е ,че имат приложение в правото само доколкото
така се рализират субективни права.В настоящия случай обаче ,в рамките на
наказ. производство, съдът намира ,че не е допустимо да се ползват норми от
категорията на фикциите ,за да да се обосновава търсене на наказателна
отговорност.Последното представлява хипотеза на разширително тълкуване/interpretatio extensiva/ ,за да се аргументира и обоснове търсене на наказателна
отговорност, а това не е допустимо и е изрично забранено от чл.46,ал.3
от ЗНА.Извън всичко гореизложено, задължително
кумулативно изискване за наличието на пешеходна пътека/дори ако е такава по
т.6,Параграф 54 - по
продължение на тротоарите/тя следва да е обозначена и с пътен знак.В настоящия
случай няма данни за такъв.Няма такъв описан в огледния протокол, не се вижда
такъв и на снимките към експертизите.Въз основа на горното ,следва изводът
,че на местопроизшествието няма
пешеходна пътека-нито маркирана ,нито немаркирана/по смисъла на чл.6,т.54
от ПЗР на ЗДвП. Следователно не
е налице квалиф.обстоятелство по чл.343,ал.3,б.“Б“ от НК, а именно „деянието да е извършено на пешеходна пътека“.Не
може да се аргументира обвинение и търсене на наказателна отговорност въз основа на разширително тълкуване на
правната норма. Не е лишен от смисъл
довода на защитата ,че ако е достатъчно да има кръстовище с тротоари и
банкети,за да се приеме „апрори“ наличието на пешеходна пътека,то едва ли на
Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ ще се налага да чертае с боя пешеходни
пътеки на указаните с пътни знаци места.
Възражението
на защитата за мястото на удара съдът не намери за основателно,тъй като в тази
посока се доверява на вещите лица , които притежават специални знания и са
изготвили Заключенията си съобразявайки и отговорността си по чл.291
от НК.
От субективна страна
При горните си съображения за липса
на елемент от състава на престъплението от обективна страна/а именно „нарушения
на правилата за движение“/необходимостта от обсъждане на субективната страна не
е толкова съществена.Независимо от това,следва да се посочи,че не е налице
виновно поведение ,доколкото подс.И. не е била длъжна да предвиди настъпването
на общественоопасните последици , а в повечето хипотези не е и могла да
предотврати настъпването на процесното ПТП/ като е налице хипотеза на чл.15 от НК „случайно деяние“/.
При липса на осъществено виновно
поведение от страна на подсъдимата ,при тези параметри на повдигнатото
обвинение ,респ.липса на изменение на последното ,вкл. предявяване на
фактически обстоятелства от състава на по-леко наказуемо престъпление,не е
възможно обсъждането на алтернативното искане на защитата за освобождаване от
наказателна отговорност по реда на чл.78А,ал.1 от НК.
При този изход на процеса съдът
остави направените разноски за сметка на държавата , а тези направени от
частните обвинители така както са направени/за тяхна сметка/.При това няма как
да се обсъжда представения списък на разноските
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :