Решение по дело №3600/2020 на Районен съд - Добрич

Номер на акта: 260028
Дата: 22 март 2022 г. (в сила от 16 април 2022 г.)
Съдия: Георги Кирилов Пашалиев
Дело: 20203230103600
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

22.03.2022 г., град Добрич

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд Добрич, гражданско отделение, IV-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                      

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ

 

при участието на секретаря Христина Христова, като разгледа докладваното от съдия Георги Пашалиев гражданско дело № 3600 по описа на Районен съд Добрич за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.

Образувано е по искова молба на „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, срещу Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми:

1 ) 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 година, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата 28.08.2020г. до окончателното плащане;

2) 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.;

3 ) 421, 47 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г.;

4) 186, 61 лева – възнаграждение по договор за поръчителство;

5) 64, 48 лева – административни разноски, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

В исковата молба се твърди, че между ответника и „Кредисимо“ АД е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит на 12.08.2017 г. Длъжникът е подал заявление за сключване на договор за кредит от разстояние на интернет страницата на кредитодателя, където е попълнил личните си данни и е посочил искания кредитен продукт и условията по него. Така след извършена размяна на кореспонденция между „Кредисимо“ АД и ответника процесният договор е бил сключен в електронна форма. Първият се е задължил да предостави сумата от 800, 00 лева, а вторият се е задължил да я върне заедно с възнаградителна лихва.

Сочи се, че ответникът е избрал да обезпечи задълженията си като осигури поръчителство от трето одобрено от кредитодателя лице. На тази основа последният е сключил договор с „Ай Тръст“ ЕООД също в електронна форма, като дружеството се е задължило да отговаря солидарно с длъжника за задълженията му по съглашението с „Кредисимо“ АД. За предоставената услуга ответникът е следвало да плаща месечно възнаграждение от 58, 97 лева за срока на договора за кредит.

И по двете съглашения ответникът се е съгласил да получава всички книжа и кореспонденция на електронен адрес: ********

Ищецът заявява, че ответникът е усвоил заемната сума на каса на „Изипей“ АД на 12.08.2017 г. Впоследствие не е изпълнявал задълженията си по договора. Поради тази причина кредитодателят е сторил разноски за извънсъдебно събиране на вземането в размер на 64, 48 лева. Отправил е и искане до ищеца за погасяване на задълженията. В тази връзка последният твърди, че е изпратил на ответника уведомление по чл. 143 от ЗЗД, в което му е посочил всички дължими суми и предстоящото им погасяване - 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 г,; 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; 421, 47 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г.; 186, 61 лева – възнаграждение по договор за поръчителство; 64, 48 лева – административни разноски. Твърди, че след като ответникът не е платил доброволно задълженията си до 10.08.2020 г., е изпълнил вместо него и е встъпил в правата на кредитора.

Районен съд Добрич е уважил заявлението на ищеца за процесните суми, като е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. Настоящото производство е образувано в изпълнение на указанията на заповедния съд,  след като длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК.

Иска се да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 1) 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 година, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата 28.08.2020г. до окончателното плащане; 2) 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; 3) 421, 47 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г.; 4) 186, 61 лева – възнаграждение по договор за поръчителство; 5) 64, 48 лева – административни разноски, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич. Претендират се и разноски.

В съдебно заседание не се представлява. Процесуалният представител изпраща становище, с което заявява, че поддържа претенциите.

В законоустановения едномесечен срок не е постъпил отговор от ответника.

В съдебно заседание се представлява от адвокат Н.А., която пледира за отхвърляне на исковете. В хода на устните състезания излага твърдения, че ищецът не е доказал плащането на сумите на кредитодателя. Оттук прави извод, че ответникът не дължи плащане на сумите на поръчителя.

 

Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, че между ответника и „Кредисимо“ АД е възникнало облигационно заемно правоотношение. Договорът за потребителски кредит № 921670 е сключен от разстояние на 12.08.2017 г., посредством размяна на електронни съобщения (л. 6 до 24). По силата на съглашението „Кредисимо“ АД се е задължило да предостави на ответника сумата от 800, 00 лева, а последният се е задължил да върне сумата от 1005, 42 лева на тринадесет вноски. В тази сума е включена главницата и възнаградителната лихва в размер на 41, 24 %.

Ответникът се е задължил да представи обезпечение на кредита. В тази връзка, на основание чл. 4, ал. 1, б. (ii) от договора, ответникът се е задължил да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от „Кредисимо“ юридическо лице в срок до 48 часа от подаване на заявлението.

На същата дата – 12.08.2017 г., ответникът е сключил „договор за предоставяне на поръчителство“ с „Ай Тръст“ ЕООД (л. 26 до 31). По силата на този договор ищецът се е задължил да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо“ АД и да отговаря като поръчител за задълженията на ответника по договора за потребителски кредит. От своя страна ответникът се е задължил да плаща месечно възнаграждение в размер на 58, 97 лева, за срока на договора – видно от приложение № 1 към договора. В изпълнение на договорните си задължения ищцовото дружество е сключило договор за поръчителство с  „Кредисимо“ АД и по този начин се е задължило да отговаря солидарно с ответника за задълженията му по договора за потребителски кредит.

От приложената по делото справка от Търговския регистър се установи, че „Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД са свързани дружества, тъй като първото е собственик на капитала на ищцовото дружество.

Страните не спорят, а и от приложената разписка се установява, че кредитодателят „Кредисимо“ АД е изпълнил задължението си е превел на ответника сумата от 800, 00 лева на 12.08.2017 г. (л. 66).

Приложен е протокол № 223/04.08.2020 г., в който дружеството „Кредисимо“ АД е посочило, че за извънсъдебно събиране на вземанията по процесния договор за потребителски кредит се дължи сумата от 64, 48 лева.

Представено е и удостоверение (л. 37), с което „Кредисимо“ АД е удостоверило, че ищецът е заплатил следните вземания по договора за потребителски кредит срещу ответника: 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 г.; 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; 421, 47 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г.; 64, 48 лева – административни разноски.

Видно от вноски бележки от 20.05.2021 г. и от 28.06.2021 г., ответникът е превел на ищцовото дружество съответно 500, 00 лева и 200, 00 лева (л. 87 и 88). 

От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ответникът е усвоил заемната сума от 800, 00 лева. Според заключението на вещото лице, преди плащането на ответника в размер на 700 лева, неплатените суми по договора са били следните: 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 г.; 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; 438, 31 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г. и 64, 48 лева – административни разноски.

При изслушването си вещото лице обясни, че е изготвило заключението си само въз основа на счетоводни записвания при свързаните дружества. В тази връзка посочи, че ищцовото дружество е отказало да представи първични платежни документи. Не е бил представен и платежен документ за погасяване на вземанията от ищцовото дружество към „Кредисимо“ АД. Според експерта, като се вземе предвид предоставената ѝ информация, не може да бъде направен извод, че ищцовото дружество е погасило задълженията на ответника към „Кредисимо“ АД.

Заключението е обективно и е изготвено от лице с необходимата квалификация, поради което съдът го възприема в цялост.

Ищецът е подал заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд Добрич. Заповедният съд е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич за следните суми: 1) 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 година, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата 28.08.2020г. до окончателното плащане; 2) 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; 3) 421, 47 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г.; 4) 186, 61 лева – възнаграждение по договор за поръчителство; 5) 64, 48 лева – административни разноски.

Настоящото производство е образувано по искова молба на ищеца, предявена в изпълнение на указанията на заповедния съд.

 

При тази фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Съдът намира, че е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, по чл. 286 от ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД

По исковете с правно основание по чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно отношение по договор за кредит между „Кредисимо“ АД и ответника; наличието на валидно правоотношение по договор за поръчителство между него и „Кредисимо“ АД за обезпечаване задълженията по потребителския договор; уведомяването на ответника за искането на кредитора процесните суми да бъдат платени; изпълнението на задълженията за главница, възнаградителна лихва и административни такси; изискуемостта на вземанията, които претендира.

По иска с правно основание по чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 286 от ЗЗД е в тежест на ищеца да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договор за поръчка; изпълнението на поръчката; наличието на уговорка за плащане на възнаграждение за изпълнение на поръчката и размера му; изискуемостта на вземането, което претендира.

По делото се установи, че потребителят е сключил договор за кредит сКредисимо“ АД. Избрал е да обезпечи задължението си като сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД. Въз основа на този договор дружеството „Ай Тръст“ ЕООД се е задължило и е сключило договор за поръчителство с кредитодателя. От своя страна длъжникът се е задължил да плати възнаграждение за поръчителството.

По правната си същност съглашението между поръчителя и ответника е поръчка. В изпълнение на задължението си по този договор за поръчка „Ай Тръст“ ЕООД е сключило договор с „Кредисимо“ АД, като се е задължило да отговаря пред последното за задълженията на Д.Й..

Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗД „Поръчителят , който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство“. При изпълнение на задължението от страна на поръчителя в негова полза възниква регресно право по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД  - „Поръчителят, който е изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на плащането“.

Оттук следва, че отговорността на длъжника към поръчителя е обусловена от изпълнението на главното задължението от последния към кредитора. По настоящото дело този факт не бе доказан. Вещото лице Г.В. в съдебно заседание изрично заяви, че не ѝ е бил предоставен първичен платежен документ, удостоверяващ плащането на процесните суми от ищеца „Ай Тръст“ ЕООД на „Кредисимо“ АД. Съдът също задължи ищеца да представи доказателства за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит, но такива не бяха предоставени. Като не е погасило дълга на ответника към кредитодателя, в полза на „Ай Тръст“ ЕООД не се е породило и регресно вземане по чл. 143, ал. 1 от ЗЗД спрямо длъжника.

Ето защо исковете за сумите от 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 г.; от 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; от 438, 31 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г. и от 64, 48 лева – административни разноски, следва да бъдат отхвърлени.

Независимо от това, дори ищецът да бе доказал плащането на задълженията по главния договор, а оттук и възникването на регресното си право, претенциите щеше да бъдат отхвърлени на друго основание. 

Това е така защото регресното вземане, както и отговорността на поръчителя, са обвързани от съществуването на главния дълг – този на длъжника по договора за кредит. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 138, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД, където ясно е посочено, че поръчителство може да съществува само за действително задължение. В конкретния случай обаче вземанията произтичат от нищожни клаузи. След като за длъжника не е възникнало задължение поради нищожност на основанието, то и отговорността на поръчителя не може да бъде реализирана.

Клаузата, предвиждаща плащане на възнаградителна лихва е нищожна. Този извод се аргументира с размера ѝ, преценен в съответствие с принципа на свободата на договаряне. Нормотворецът не е ограничил размера на договорното възнаграждение, както го е направил за законната лихва. Следователно, приложим е принципът на свободно договаряне, установен в чл. 9 от ЗЗД, но при съблюдаване на добрите нрави и повелителните норми на закона. В съдебната практика е застъпено становище, че възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Настоящият състав също възприема това становище.

От Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения се извежда, че размерът на законната лихва е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. На 01.07.2017 г. основният лихвен процент на БНБ е бил 0.00. Следователно, към момента на сключване на договора за потребителски кредит законната лихва е била 10, 00 %. При възнаградителна лихва от 41, 24 % е видно, че същата е по-голяма от трикратния размер на законната лихва. Оттук се заключава, че договорното възнаграждението противоречи на добрите нрави. В този смисъл е и съдебната практика на ВКС - Решение № 378 от 18.05.2006 г. по гр.д.№ 315/2005 г. на ВКС, ІІ г.о.

Вземането за сумата от 64, 48 лева, дължима за такси и разходи за извънсъдебно събиране на задължението, е уговорено в противоречие с нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК, която забранява от потребителя да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Действията по извънсъдебно събиране на задължението са такива по управление на кредита. Уведомяването на длъжника за допусната от него забава и предупреждение за последиците от нея, посредством телефонни обаждания, изпращане на писма, електронни съобщения, поддържането на нарочен служител, ангажиран с дейността по събиране на вземането, са типични действия по управление на лош кредит и съставляват присъщ за основния предмет на договора разход.

Този вид дейност на кредитора се компенсира и се взема предвид при определяне размера на възнаградителната лихва, чийто ценообразуващ елемент е. Оттук следва, че уговарянето на бъдещите разходи във фиксиран размер, събиран по силата на самия договор и въвеждането на отделна такса за същата дейност несъмнено придава на клаузата неустоечен характер и предполага неоснователно обогатяване на кредитора и заобикаляне на забраната на чл. 33 от ЗПК.

Нищожна е и клаузата за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство. По силата на последния поръчителят отговаря солидарно с длъжника за задължението му, но последният се задължава да заплаща и възнаграждение за предоставената „услуга“. Не е ясно обаче, в какво се изразява тази „услуга“, че да налага заплащане на възнаграждение от потребителя. От справка от Търговския регистър се установи, че едноличен собственик на капитала на дружеството поръчител е кредитодателят. Изложеното обосновава извода, че коментираната клауза единствено увеличава размера на главния дълг, а не служи за постигане на присъщите цели на обезпечението. Тези особености на възнаграждението за поръчителство го определят като разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляване на годишния процент на разходите. С предвиждането му като цена за услуга, дължима по правоотношение извън заемното, се цели заобикаляне на правилата на чл. 19 от ЗПК. Ето защо, коментираната клауза се явява нищожна поради противоречие с добрите нрави, на основание чл. 26 от ЗЗД.

В съответствие с изложеното по-горе във връзка с обусловеността на отговорността на поръчителя от съществуването на вземането по главния договор, може да бъде заключено, че дори задълженията на ответника да бяха погасени от „Ай Тръст“ ЕООД, то същите щяха да бъдат  платени без основание.

При това положение исковете на ищеца срещу ответника за признаване за установено, че последният му дължи следните суми – предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич: 1 ) 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 година; 2) 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г.; 3 ) 421, 47 лева – наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г.; 4) 186, 61 лева – възнаграждение по договор за поръчителство; 5) 64, 48 лева – административни разноски, следва да бъдат отхвърлени.  

 

По отношение на разноските:

При този изход на спора, в полза на ответника се поражда правото да му бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на отхвърлената част от претенцията.

Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 250, 00 лева – адвокатско възнаграждение.

Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно. Това е така, защото платеното от ищеца възнаграждение дори е под минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъде възложена за плащане сумата от 250, 00 лева.

 

При тези мотиви, Районен съд Добрич

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, срещу Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 800, 00 лева, представляваща главница по договор за кредит № 921670 от 12.08.2017 година, заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението по пощата 28.08.2020г. до окончателното плащане – предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, срещу Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД , с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 205, 42 лева – договорна лихва за периода от 12.08.2017г. до 20.09.2018 г. – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, срещу Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД вр. с чл. 86 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 421, 47 лева, представляваща наказателна лихва за периода от 21.09.2017 год. до 03.08.2020 г – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, срещу Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 143, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 64, 48 лева, представляваща административни разноски – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, срещу Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, иск с правно основание по чл. 422 вр. с чл. 415 от  ГПК във вр. с чл. 286 от ЗЗД, с който се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 186, 61 лева, представляваща възнаграждение по договор за поръчителство от 12.08.2017 година – предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 930/01.09.2020 г. по ч.гр.д 2178/2020 г. по описа на Районен съд Добрич.

 

ОСЪЖДА „Ай Тръст“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „Витоша“ № 146, Бизнес център „България“, сграда А, да заплати на Д.Х.Й., с ЕГН **********,***, сумата от  250, 00 лева – адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по гр.д. № 3600/2020 г. на Районен съд Добрич.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.

 

                                                                       

                                                                       Районен съдия: