Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3104 19.11.2019 г. Град Бургас
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският районен съд Х граждански състав
На двадесет и трети октомври Година 2019
В открито заседание в следния състав:
Председател: Димана Кирязова-Вълкова
Секретар: Станка
Атанасова
като разгледа докладваното гр.д. № 3186
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод предявения от „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД против Д.Н.К. иск за приемане за установено, че ответникът дължи
на ищеца главница в размер на 736,29 лв., от които 463,10 лв. – сбор от неплатени задължения за
предоставени услуги по договор за
електронни съобщителни услуги от 05.10.2016 г. и неплатена цена на продадено на
изплащане устройство по договор от 05.10.2016 г.,
и 273,19 лв. – сборна неустойка, начислена поради прекратяване на договора,
сумата от 76,31 лв. – лихва за забава, начислена върху главницата от 463,10 лв.
за периода 11.11.2016 г. – 07.11.2018 г., както и законната лихва върху
сборната главница от 736,29 лв., считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане, за които
суми по ч.гр.д. № 8199/2018 г. на БРС е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК. Претендира се присъждане на направените
разноски по делото. В исковата молба се твърди, че между страните е бил сключен
Договор № М5348142/05.10.2016 г., по силата на който ответникът е ползвал
предоставени от ищцовото дружество мобилни услуги за телефонен номер ********** по
тарифен план Мтел Безкрай L, с месечна абонаментна такса в размер на 19,99 лв. и срок
на услугата 24 месеца, както и е закупил SAM Galaxy A3 (2016)
Black MAT 20 при 1 първоначална вноска и 23 месечни вноски, всяка в
размер на 15,50 лв. Твърди се също така, че ответникът не е платил дължимите
суми по издадени от ищеца фактури през периода 26.10.2016 г. – 26.04.2017 г.,
поради което предоставянето на услугите е било спряно и договорите са били
прекратени едностранно от страна на ищеца на осн. т. 40ж, вр. т. 54.1 от общите
условия на дружеството. На следващо място се твърди, че поради предсрочното
прекратяване на договора на ответника е била начислена и неустойка в общ размер
от 273,19 лв., от които 49,98 лв. – по договора за мобилни услуги и 223,21 лв.
– по договора за продажба на изплащане. В съдебно
заседание не се явява процесуален представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на иска, ангажирани са
писмени доказателства.
Така предявеният установителен иск е с правно основание
чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, чл.
92 и чл. 86 от ЗЗД, като същият е
допустим.
В законоустановения срок по делото е
постъпил отговор от страна на назначения особен представител на ответника, в
който искът е оспорен по основание и по размер и се моли същият да бъде
отхвърлен. Оспорено е възникването на вземанията, като се твърди, че издадените
от ищеца фактури не удостоверяват дължимостта на сумите по тях. Оспорена е и
претенцията за неустойка, като се твърди, че по делото не се твърди и не се
доказва ищецът да е развалил договора по предвидения в чл. 87, ал. 2 от ЗЗД ред
– чрез писмено предизвестие до ответника, поради което за него не е възникнало
вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора. Особеният представител на ответника се явява в съдебно
заседание, поддържа отговора, не ангажира доказателства.
След преценка на събраните по делото доказателства,
доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
По делото е представено копие на сключен между страните Договор №
********* от 05.10.2016 г., с който „Мобилтел” ЕАД (с настоящо наименование „А1
България” ЕАД) се е задължил да предоставя на абоната Д.Н.К. електронни
съобщителни услуги чрез една или няколко електронни съобщителни мрежи, както и
услуги на оператора или други доставчици, които са заявени от абоната за
ползване чрез предоставения му номер. В т. 3.2 на договора е посочено, че всяка
избрана от абоната услуга или пакет от услуги, в това число срок на ползване,
ценови условия, приложими общи условия и др., се описват в приложения,
представляващи неразделна част от договора, а съгласно т. 5.2 договорът е в
сила докато е налице действащо към него приложение или друго споразумение за
ползване на услуги, сключени към него.
Представени са и общите условия (ОУ) на „Мобилтел“ ЕАД,
които на осн. чл. 4.4 от сключения между страните договор представляват
неразделна част от него. В т. 26.4 на ОУ е предвидено, че заплащането на
услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се издава на името на
абоната, като неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от
задължението им за заплащане на дължимите суми. Съгласно т. 26.5 от ОУ сумите
следва да бъдат платени от абоната в 15-дневен срок след издаване на фактурата,
а съгласно т. 26.6 от ОУ абонатът може да оспори месечните си сметки в
6-месечен срок от датата на издаване на фактурата или по общия ред, предвиден в
действащото законодателство, като оспорването не го освобождава от задължението
за плащане на дължимите суми. В т. 54.1 от ОУ е предвидено правото на
„Мобилтел“ ЕАД едностранно да прекрати договора за услуги при неплащане на
дължими суми след изтичане на срока за плащане, а съгласно т. 54.12 от ОУ
договорът да абоната се счита за едностранно прекратен от страна на Мобилтел, в
случай, че забавата на плащането на дължимите суми от абоната продължи повече
от 124 дни.
Като доказателство по делото е представено Приложение №
1/ 05.10.2016 г. към Договор № ********* от 05.10.2016 г., с което операторът е поел задължение да предоставя на абоната мобилни услуги за телефонен номер ***** по тарифен план Мтел Безкрай L 2016, с месечна абонаментна такса в
размер на 19,99 лв. с ДДС и срок на ползване на услугите 24 месеца – до 05.10.2018
г. В чл. 6.3.1 на същото е предвидено, че при спиране на достъпа до мрежата или
при прекратяване на абонамента по договора за услуги по инициатива или по вина
на абоната преди изтичането на срока на ползване, определен за този абонамент,
абонатът дължи на оператора неустойка в размер на месечните такси, дължими за абонамента,
за който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до
изтичане на съответния срок на ползване, като в случай, че абонатът е физическо
лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване на договора
не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за
услугите по техния стандартен размер, без отстъпка.
На 05.10.2016 г. между страните е бил сключен и Договор
за продажба на изплащане № *********, с който ищецът е продал на ответника на
изплащане за срок от 23 месеца апарат SAM Galaxy A3 (2016)
Black MAT 20 при първоначална вноска в размер на 15,50 лв. с ДДС и 23
месечни вноски в същия размер.
В т. 12.3 на договора е предвидено, че същият се прекратява при неплащане в
срок на най-малко 2 последователни месечни вноски от страна на купувача, в
който случай всички суми, дължими до края на срока на договора, стават
изискуеми от датата на издаване на фактура за тези суми и следва да бъдат заплатени
от купувача в рамките на посочения във фактурата срок.
Ответникът не е оспорил сключването и валидността на
гореописаните два договора – за мобилни услуги и за продажба на стока на
изплащане.
По делото са представени фактури, издадени от ищеца на името
на ответника през периода 25.11.2016 г. - 27.03.2017 г., в които са начислени
месечни задължения по договора за мобилни услуги и месечни вноски по договора
за продажба на изплащане в общ размер от 178,94 лв., като от Приложения А към
тях е видно, че с фактурите са начислени до 6 вноска включително от погасителния
план към договора за продажба на апарат на изплащане.
Представени са и издадени от ищеца сметка №
**********/31.03.2017 г. за начислена на ответника неустойка – месечни такси в размер на 49,98
лв., както и сметка № **********/31.03.2017 г. за начислена на ответника
неустойка – отстъпки от цена на устройство в размер на 223,21 лв., като не са
представени издадени фактури за тези суми.
По делото не са представени други доказателства за
начислени от ищеца на ответника суми, включително други издадени фактури по
процесните договори.
Липсва твърдения на ответника и доказателства за плащане
на начислените от ищеца суми по двата договора.
При така ангажираните от страните доказателства, съдът
намира, че предявеният иск е частично основателен по следните съображения:
По делото се установи, че на 05.10.2016 г. между страните
са били сключени два договора – за предоставяне на мобилни услуги с месечна
абонаментна такса от 19,99 лв. с ДДС, и за продажба на апарат на изплащане с
месечна погасителна вноска в размер на 15,50 лв., като и двата договора са
сключени за срок от 24 месеца.
Установи се също така, че ищецът е издавал на ответника
месечни фактури за дължимите по двата договора суми, съгласно условията на
договорите, които не са били оспорени от абоната в 6-месечния срок по т. 26.6
от общите условия на ищцовото дружество. Липсват обаче твърдения и
доказателства ответникът да е платил дължимите суми в предвидения в общите
условия 15-дневен срок, нито след това. С оглед на това съдът намира за
доказано, че ответникът дължи на ищеца посочените във фактурите суми, които са
в общ размер от 178,94 лв. и които представляват сбор от задължения на
ответника за заплащане на месечни абонаментни такси по договора за предоставяне
на електронни съобщителни услуги и на негови задължения за заплащане на месечни
погасителни вноски по договора за продажба на изплащане – до 6-та вноска
включително.
Предвид допуснатото от ответника неизпълнение на
задълженията му за заплащане на дължимите на ищеца суми, което в случая е
продължило повече от 124 дни, съдът намира за основателно твърдението на ищеца,
че на осн. т. 54.12 от общите му условия е настъпило автоматично прекратяване
действието на двата договора с изтичане на посочения в тази клауза срок, без да
е било необходимо уведомяване на ответника за прекратяването им. Поради това и
на осн. чл. 6.3.1 от Приложение № 1/05.10.2016 г. към Договор № ********* от
05.10.2016 г. ответникът дължи на ищеца неустойка в размер на 3 месечни
абонаментни такси, която неустойка е в претендирания от ищеца размер от 49,98
лв. (3 х 16,66 лв.).
По отношение на договора за продажба на изплащане и с
оглед настъпилото прекратяване на неговото действие, съдът намира, че на осн.
чл. 12.3 от него са станали изискуеми всички погасителни вноски, дължими до
изтичане на първоначалния му срок, които в случая са 17, тъй като в
горепосочените фактури са начислени до 6-та вноска включително. С оглед на това
съдът намира, че ответникът дължи на ищеца и сумата от 263,50 лв.,
представляваща сбор от дължимите погасителни вноски по договора за продажба на
изплащане.
По отношение претенцията на ищеца за неустойка по
договора за продажба на изплащане в размер на 223,21 лв., за която се твърди,
че е формирана от размера на отстъпката от цената на закупеното устройство,
съдът намира искът за неоснователен, тъй като в договора не е уговорена
дължимостта на такава неустойка, нито е посочено, че е налице отстъпка от
цената на устройството, нито какъв е размерът на тази отстъпка. С оглед на това
съдът счита, че ответникът не дължи на ищеца горепосочената неустойка от 223,21
лв. Следва да бъде посочено, че издаването на сметка от страна на ищеца за тази
неустойка, каквато сметка е представена по делото, не е основание за дължимост
на посочената в нея сума, тъй като задължения за страните възникват въз основа
на сключените между тях договори, а не въз основа на едностранно издадени от
ищеца документи, още повече, че в случая не е била издадена и данъчна фактура
за тази сума и ответникът не е имал възможността да оспори това претендирано от
ищеца задължение.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът дължи
на ищеца сумата от 442,44 лв., представляваща сбор от дължимите суми по
сключените между тях два договора (178,94 лв. – начислени с фактурите
задължения и 263,50 лв. – предсрочно дължими погасителни вноски), както и
сумата от 49,98 лв., представляваща дължима неустойка по договора за
предоставяне на електронни съобщителни услуги, или му дължи общо 492,42 лв.
По отношение на останалите претендирани от ищеца суми – сборна
главница над размера от 442,44 лв. до предявения размер от 463,10 лв. и
неустойка по договора за продажба на изплащане в размер на 223,21 лв., съдът
намира, че искът е недоказан и неоснователен и като такъв следва да бъде
отхвърлен.
В частта относно процесната мораторна лихва в размер на
76,31 лв., съдът намира, че искът е основателен, тъй като по изчисления на съда
сборът от лихвите за забава върху отделните дължими суми, формиращи сборната
главница, за периодите от датата на изпадане в забава за плащането на всяка от
тях до деня преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, възлиза на 76,37
лв., т.е. искът е предявен в по-малък размер и следва да бъде уважен изцяло.
Предвид горното предявеният установителен иск по
отношение на главницата следва да бъде уважен до размера от 492,42 лв., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК – 08.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, както и в
частта относно процесната мораторна лихва от 76,31 лв., а в останалата му част
следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед частично уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал.
1 от ГПК ответникът следва да заплати на
ищеца и сумата от 209,97 лв., представляваща част от направените
от него съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство (общо
300 лв.), съответна на уважената част от иска.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по предявения
от „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД,
ЕИК: *********,
със седалище и адрес на
управление гр. София, район „Илинден“, ул.
„Кукуш” № 1, против Д.Н.К., ЕГН
**********,***, установителен иск по чл. 422 от ГПК, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 492,42 лв. (четиристотин деветдесет и два лв. и четиридесет и две
ст.), от които 442,44 лв. - сбор от неплатени задължения за предоставени услуги по договор за
електронни съобщителни услуги от 05.10.2016 г. и неплатена цена на продадено на
изплащане устройство по договор от 05.10.2016 г., и 49,98 лв. – неустойка по договор за
електронни съобщителни услуги от 05.10.2016 г., начислена
поради прекратяване на договора, сумата от 76,31 лв. (седемдесет и шест лв. и тридесет и една ст.) – лихва за забава, начислена върху главницата от 442,44 лв. за периода 11.11.2016 г. –
07.11.2018 г., както и законната лихва върху сборната главница от 492,42
лв., считано от 08.11.2018 г. до окончателното й изплащане, които вземания са част от предмета на Заповед
№ 4223/12.11.2018 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410
от ГПК,
издадена по
ч.гр.д. №
8199/2018 г. по
описа на РС – Бургас, като в останалата му част над уважения размер на
главницата до предявения размер от 736,29 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА Д.Н.К., ЕГН
**********,***, да заплати на „А1
БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
район „Илинден“, ул. „Кукуш” № 1, сумата от 209,97 лв. (двеста и девет лв. и
деветдесет и седем ст.), представляваща част от направените от ищеца
съдебно-деловодни разноски в исковото и в заповедното производство.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала:
СА