СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
15.12.21г.
Софийски градски
съд І-12 състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 18.11.21г./с участието на секретаря Д. Цветкова/ гражданско дело № 13825/20г. и констатира следното:
Предявен е иск от К.
И. против П. на РБ с правно основание чл. 2 от ЗОДОВ за сумата 30 000 лева
/обезщетение за неимуществени вреди/. Претендира се /при условията на чл. 86 от ЗЗД/ и законна лихва върху посочената главница за периода – след 08.10.20г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Ищецът твърди, че:
от наложеното му наказание /лишаване от свобода/ по н.о.х.д. № 446/19г. на ПОС
не е било приспаднато /при условията на чл. 59, ал. 3 от НК/ времето
/30.12.96г. – 23.05.01г./ през което К. И. е изтърпявал мярка за неотклонение
„домашен арест“ /по сл. Д. № 84-II/95г. на ТСлО – Велинград/. С оглед това: К. И. поддържа, че - считано от
13.09.19г. продължава да търпи без основание – в противоречие със закона
/именно заради незачитането - неприспадането на горния период/ наказание
лишаване от свобода. Поради това: ищецът претендира присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди /алтернативно - в хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ във връзка с чл. 5, пар. 1 от Конвенцията за защитата на правата на
човека и основните свободи или на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ/ в размер на
30 000 лева и законна лихва върху тази сума /главница/ за периода – след
08.10.20г. /когато е влязло в сила постановление на ВКП от същата дата, постановено
при условията на чл. 417 от НПК, с което процесното приспадане по чл. 59, ал. 3
от НК е било отказано/.
Искът е
неоснователен:
Ищецът е бил
осъден /по надлежния законов ред - по смисъла на чл. 5, пар. 1 от Конвенцията/ с
влязла в сила присъда /на наказание „лишаване от свобода“/. С оглед това: правилата
на този законов акт се явяват - принципно неприложими в случая.
Досежно
предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ:
В случая е налице
принципна пречка за уважаване на иска:
Правото по чл. 2,
ал. 1, т. 6 от ЗОДОВ /а такава е логиката и на всички останали хипотези от
ЗОДОВ, с изключение на производството по чл. 2в от ЗОДОВ/ може да бъде защитено
/в процес като настоящия/ само /единствено/ в хипотеза – когато вече е
констатирано /в рамките на наказателно производство, със съответен влязъл в
сила съдебен или прокурорски акт/ че е налице /в случая/ „изпълнение на
наложено наказание над определения срок – размер“, а тази предпоставка – не е
налице /постановен е негативен за ищеца акт на П. и същият е влязъл в сила/. С
други думи: настоящият граждански съд не може /недопустимо е/ да установява -
изследва /в рамките на производство по ЗОДОВ/ предпоставките на процесуалния
закон и това обстоятелство съставлява пряко основание за – отхвърляне на иска.
Независимо от това
/за пълнота на изложението и по същество/:
Приспадането /по
смисъла на чл. 59, ал. 3 от НК във връзка с чл. 59, ал. 1 от НК във връзка с чл.
59, ал. 2 от НК във връзка и с чл. 23, ал. 1 от НК/ е допустимо да бъде сторено
винаги – когато са налице две отделни деяния /престъпления/. Такава е и
настоящата хипотеза /а именно: едно деяние – престъпление по сл. Д. № 84-II/95г. на ТСлО – Велинград и едно деяние – престъпление
по н.о.х.д. № 446/19г. на ПОС/. Обстоятелството, че първото производство е било
приключило /с влязло в сила постановление на П./ към момента на постановяване
на осъдителната присъда /по второто дело/ не съставлява пречка за приложение на
правилото по чл. 59, ал. 3 от НКП /по аргумент с разпоредбата на чл. 25, ал. 1
от НК, която препраща изрично към чл. 23, ал. 1 от НК/. От друга страна /в
същата връзка/: житейската логика на закона /на правилото по чл. 59, ал. 3 от НК/ е да бъде зачетено /приспаднато/ всяко /оказало се впоследствие
незаконосъобразно – поради постановяване на прекратително постановление на П.
или на оправдателна присъда/ фактическо задържане /което се приравнява от
закона на „лишаване от свобода“/. Обратната /противната/ логика би лишила
подсъдимия от всякаква правна защита – доколкото: противоправното /по смисъла
на изложеното по-горе/ предходно задържане би се оказало – необезщетено.
Председателят на състава намира, че съществувалата възможност /която към
момента вече се явява погасена по давност/ за обвиняемия - да претендира /в
хипотезата чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във връзка с чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ/ обезщетение /по предходното наказателно производство - сл. Д. № 84-II/95г. на ТСлО – Велинград/ не изключва приложение на
правилото по чл. 59, ал. 3 от НК /доколкото подсъдимият винаги има правен,
фактически, житейски интерес - да иска реално намаляване на наказание „лишаване
от свобода“, а не да търси парично обезщетение/.
С оглед изложено:
председателят на състава намира възраженията на ищеца за основателни. Това
обстоятелство обаче не може да обоснове уважаване на иска /предвид горните
принципни съображения/. Уважаването на
иска би позволило - в процес по ЗОДОВ да се дерогира косвено действието на
влязъл в сила съдебен /или както е в случая – на прокурорски/ акт, което е
процесуално недопустимо.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска /с
правно основание чл. 2 от ЗОДОВ/ на К.А.И. ЕГН ********** против П. на
Република България.
Решението подлежи
на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: