О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №2639
гр. Пловдив, 18.12.2019 г.
Пловдивски окръжен съд, въззивно гражданско отделение – VІІ-ми състав в закрито
заседание на 18.12.2019 г. в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФКА
МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ:БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
като разгледа докладваното от съдията Михова
в.ч.гр.д. №2689/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 423 ГПК.
Образувано е по
възражение от 11.10.2019г. на И.Д.Д., ЕГН
*********** ***, партер , адв.С.М., подадено по реда
на чл. 423 ГПК, срещу издадена на
08.10.2015г. в полза на „Алианц банк България”АД,ЕИК
********* , заповед №7057 за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр. дело
№ 12564/2015 г. по описа на ПРС, І бр. с-в. Във възражението се сочи, че
заповедта за изпълнение не му е връчена лично и към датата на връчването й не е
имал обичайно местопребиваване на
територията на Р.България. Искането до съда е да приеме депозираното възражение
и като резултат да обезсили издадената заповед за изпълнение и изпълнителен
лист.
Въззиваемото търговско
дружество „Алианц банк
България”АД,ЕИК ********* , в подадения в срок писмен отговор ,излага аргументи за редовното
връчване на заповедта за изпълнение и счита, че подаденото от длъжника
възражение е просрочено. Претендира присъждане на направените по делото
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Пловдивският окръжен съд, като прецени
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
На 08.10.2015г. в полза на „Алианц банк България”АД,ЕИК ********* е издадена заповед №7057 за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист по ч.гр. дело № 12564/2015 г. по описа на ПРС, І бр.
с-в. срещу длъжника И.Д.Д., ЕГН:**********, който към датата на подаване на
заявлението е имал регистриран постоянен и настоящ адрес *** , съгласно
изготвената от заповедния съд служебна справка по реда на Наредба
№14/18.11.2009г.
Въз основа на така издадения изпълнителен
лист , кредиторът е образувал изп.д.№1167/2015г. по описа на ЧСИ Д.М., с район на
действие ПдОС,като поканата за доброволно изпълнение
е била връчена редовно на длъжника И.Д.Д. на
04.01.2016г. на постоянния му и настоящ
адрес *** , чрез неговата майка Е. С..Длъжникът е бил редовно уведомяван и за
извършените по изпълнителното дело изпълнителни действия- насрочена публична
продан /първа и втора по ред / на
собствения му недвижим имот , за изготвено на 21.09.2018г. постановление от
съдебния изпълнител за възлагане на имота
на купувача от публичната продан
и за изготвено на 16.10.2018г. разпределение на постъпилата от
публичната продан сума, чрез съобщения връчвани по реда на чл.46,ал.2 от ГПК на
пълнолетни лица от домашните му, живеещи на същия адрес.
При така приетите за установени фактически
положения, въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно чл. 423, ал. 1, т.
1 - 4 ГПК, в едномесечен срок от узнаването на заповедта за
изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може
да подаде възражение до въззивния съд, когато:
заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно; заповедта за изпълнение
не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно
местопребиваване на територията на Република България; длъжникът не е могъл да
узнае своевременно за връчването, поради особени непредвидени обстоятелства;
длъжникът не е могъл да подаде възражението си, поради особени непредвидени
обстоятелства, които не е могъл да преодолее.
Според чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, съдът
приема възражението, когато установи, че са налице предпоставките по ал. 1. По
аргумент от обратното на чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК, въззивният
съд не приема възражението, ако установи, че предпоставките на ал. 1 липсват.
Предпоставките са две: обща (длъжникът да е спазил 1-месечния срок) и
допълнителна (осъществяваща основание по чл. 423, ал. 1, т. т. 1 – 4 ГПК). Въззивният няма задължение да приеме възражението на
длъжника и съответно да приложи останалите последици, уредени в следващите
изречения на чл. 423, ал. 3 ГПК, когато намери за изключена едната. За
наличието и на двете (срок и основание по чл. 423, ал. 1, т. 1 – 4 ГПК) въззивният съд се произнася с крайния акт и по съществото
на искането. С определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният
съд отрича правото на длъжника да приеме неговото възражение срещу заповедта за
изпълнение или с определението по чл. 423, ал. 3, изр. 1 ГПК въззивният съд приема възражението на длъжника, като
съобразява дали позитивния акт поражда и останалите последици, предвидени в чл.
423, ал. 3 ГПК, в който смисъл е определение
№ 533/ 02.12.2015 г., по ч. гр. д. № 5723/ 2015 г. на І г. о., ВКС; определение
№ 232/19.05.2015г. по ч. гр. д. № 2210 /
2015 г. на І г. о., ВКС.
В конкретния случай препис от заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК,издадена по ч.гр.д.№12564/2015г. по описа на ПРС , е връчена редовно на длъжника И.Д. на 04.01.2016г. при осъществяване на предпоставките
от хипотезата на чл.46,ал.2 от ГПК –друго лице от домашните живеещо на адреса,
което се е съгласило да приеме съобщението и
изрично е поело задължението да го предаде на адресата. Така
уреденият в чл.423,ал.1 от ГПК решителен, преклузивен
1-месечен срок за подаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение е изтекъл на 04.02.2016г./работен
ден/.Възражението по чл.423,ал.1 от ГПК е подадено на 11.10.2019г. , три
години и половина след изтичане на този
срок , поради което се явява просрочено.Дори да се приеме,че длъжникът е узнал
за издадената срещу него заповед за изпълнение най-късно на 12.10.2018г. с
връченото редовно по реда на чл.46,ал.2 от ГПК от съдебния изпълнител съобщение
за разпределение на постъпила сума от продажбата на собствения му недвижим
имот, то възражението отново се явява
подадено след изтичането на едномесечния преклузивен
срок по чл.423,ал.1 от ГПК, което
означава , че не е налице общата
предпоставка за приемането му. При това положение се налага изводът, че
подаденото възражение от длъжника И.Д.
е неоснователно и не следва да бъде приемано от въззивния
съд, а поисканите в жалбата гласни доказателства за установяване на липсата на обичайно местопребиваване на територията
на страната към датата на издаване на заповедта
и изискване на препис от изпълнителното дело , не следва да бъдат допуснати
за събиране от съда, като неотносими към правния
спор.
При този изход на правния спор И.Д.Д. следва
да бъде осъден да заплати направените от
„Алианц банк
България”АД разноски по делото в размер от 50 лева-юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК /вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25а, ал. 3
НЗПП/.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ПРИЕМА възражение по чл. 423 от ГПК,
подадено на 11.10.2019г. от И.Д.Д., ЕГН ***********
***, партер , адв.С.М., против издадена на
08.10.2015г. в полза на „Алианц банк
България”АД,ЕИК ********* , заповед №7057 за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417 ГПК
по ч.гр. дело № 12564/2015 г. по описа на ПРС, І бр. с-в.
ОСЪЖДА И.Д.Д., ЕГН *********** , да заплати на „Алианц
банк България”АД,ЕИК *********, сумата от 50
лева-разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.