Р Е Ш Е Н И Е №244
Гр.Несебър, 05.07.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Несебърският районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на четвърти юни, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР ПЕТРОВ
При секретаря Радостина Менчева, като разгледа докладваното от съдия Петър Петров административно наказателно дело № 2241 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на жалба, подадена от М.М.И. с ЕГН **********,***, против Наказателно постановление № 17-0304-001669 от 16.06.2017г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР – Бургас, РУ-Несебър, с което: 1) за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП са му е наложени административни наказания „Глоба” в размер на 2 000 лева и „Лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24 месеца, на основание чл. 6, ал.1, т.3 от Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки, и 2) за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП му е Наложено административно наказание „Глоба” в размер на 10 лева на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП.
Жалбоподателят счита, че постановлението е незаконосъобразно, като постановено при съществени нарушения на процесуалните правила, при което са нарушени чл.42, т.4, 5 и 8 и чл.57, ал.1, т.6 и 7 от ЗДвП. При съставянето на акта за установяване на административно нарушение (АУАН), въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление (НП), не са описани обстоятелствата и фактическата обстановка при установяване на нарушението, респ. описаното в акта и НП е неправилно. Отрича да е имал качеството на водач на МПС към момента на проверката. Счита, че е налице противоречие между описаната фактическа обстановка и разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, сочена като нарушена, и на което основание са наложени санкциите. Тази неяснота затруднявала жалбоподателя при осъществяване правото му на защита. Моли постановлението да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искане за отмяна на постановлението.
Административно наказващият орган не се явява в съдебно заседание и не изпраща представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 08.06.2017г. след полунощ, докато се движели със служебния автомобил, на кръстовището на хотел „Олимп” в к.к. Слънчев бряг, полицейските служители С.К.Д., управлявал служебния автомобил, и А.М.К., който е бил на предната дясна седалка, двамата на длъжност „старши полицаи” при РУ на МВР-Несебър, около 02:00 часа забелязали да минава покрай тях лек автомобил марка „Мерцедес”, движещ се от посока хотел „Нептун”. Тъй като скоростта на автомобила им се сторила необичайно висока за този пътен участък, полицейските служители решили да последват автомобила с цел спиране за проверка. След като последвали автомобила, докато са се движили непосредствено зад него са му подали светлинен сигнал, малко след което лекия автомобил „Мерцедес” завил наляво и навлязъл в уличката между хотел „Колизеум” и хотел „Хелена”. Автомобилът е продължил да се движи с висока скорост, с която преминал през намираща се на пътното платно шахта, след което е решил да спре. Автомобилът „Мерцедес” и полицейският автомобил зад него са спрели на алеята до бар „Вариете”, на осветен участък, а освен това фаровете на полицейския автомобил също е останал с включени светлини зад него така, че полицейските служители забелязали още при самото спиране на автомобила, че в него освен водача, на предната дясна седалка се е возило и друго лице. Докато слезли от автомобила и се приближили до преследвания от тях автомобил, полицейските служители са продължавали да наблюдават движението и поведението на лицата в автомобила, след което извършили проверка на документите на автомобила, на водача, за който установили, че е жалбоподателя М.М.И., който не носил контролния талон към Свидетелството за управление на МПС, и на жената, която се е возила до него – Т.П.Н. ***, за която жалбоподателят заявил, че се е запознал с нея малко преди това същата вечер. На М.И. му е било обяснено, че ще бъде повикан екип, състоящ се от служители на КАТ „ПП” за да бъде изпробван за употреба на алкохол или за употреба на наркотични вещества, тъй като полицейските служители допускат той да е употребил такива с оглед управлението на превозното средство с висока скорост. Докато са чакали да пристигнат служителите на КАТ, спътницата на И. поискала да отиде да потърси тоалетна, като била упътена от полицейските служители до близкия хотел „Колизеум”, като личната й карта останала в полицаите, а жалбоподателят е поискал да слезе от автомобила за да провери техническото състояние на автомобила след преминаването през дупката на пътя. На него също му е било позволено да стори това, дори му е било оказано съдействие от полицаите, като се установило, че по автомобила има теч. След идването на намиращите се в близкия район свидетели Д.К.Д. – мл. автоконтрольор при РУ Несебър, и Д.В. Вутов – мл. автоконтрольор при РУ Самоков, командирован да изпълнява служебните си задължения не територията на РУ Несебър за периода от 01.06.2017г. до 30.06.2017г. със Заповед № 517зк-195 / 31.05.2017г. на Директора на ОДМВР София, последните също установили самоличността на водача. След проверката на документите на автомобила и водача, последният е бил поканен до служебния автомобил за да бъде тестван с техническо средство Дрегер 7410 с фабр. № 0320 за употреба на алкохол, но същият категорично отказал. Отказал е да даде и кръв за анализ. Бил му е съставен талон за медицинско изследване № 0332729 / 08.06.2017г. от Д.В.В., който талон М.И. също отказал да получи, който отказ е бил удостоверен с подпис на един свидетел – Д.Д..
За констатираните нарушения Д.Д. е съставил акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия Д, бл. № 058800/08.06.2017г., според съдържанието на който, на 08.06.2017г. около 02:00 часа М.М.И. в к.к. Слънчев бряг, на пътна отсечка до бар „Вариете”, посока крайбрежна алея, управлява собствения си лек автомобил „Мерцедес ЦЛС-320” с рег.№ СВ 5610 КА, като отказва тест за алкохол с техническо средство Дрегер 7410, фабр.№ 0325, отказва и кръв за анализ. Не носи контролен талон. Актосъставителят е квалифицирал нарушенията съответно по чл.174, ал.3 от ЗДвП и по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на акта е посочен и факта на отказа на нарушителя да получи издадения му талон за медицинско изследване. При проверката и след отказа на жалбоподателя да бъде изпробван с техническо средство и след заявения отказ да даде кръв за анализ за употреба на алкохол, са били иззети СУМПС № ********* и Свидетелство за регистрация на МПС – част ІІ, и двете табели с регистрационни номера на автомобила, управляван от И.. След съставяне на акта същият е подписан от актосъставителя, от двамата свидетели по акта и нарушението и от И., на когото е бил връчен препис от акта срещу разписка, който написал в акта, след като му е бил предявен и разяснено неговото съдържание, че не е съгласен с него, тъй като колата не била запалена.
Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени документи и приети като доказателства, както и от показанията на свидетелите А.М.К., С.К.Д., Д.К.Д. и Д.В.В., чийто показания като последователни, взаимнодопълващи се и непротиворечиви помежду си за съществените и релевантните по делото факти, съдът кредитира.
Съдът не кредитира показанията на разпитания по искане на процесуалния представител на жалбоподателя свидетел И.А.Ч., че след като са били през въпросната вечер на дискотека „Айсберг” в к.к. Слънчев бряг, откъдето И. си е тръгнал по-рано заедно с момичето, той е позволил на момичето да управлява автомобила му, с което по косвен път се домогва да докаже, че не И. е управлявал автомобила си преди да бъде спрян за проверка. Дори и да се приеме, че по-рано вечерта автомобилът да е бил управляван от Т.П.Н., тя не е била водач по времето, когато автомобилът е бил последван и спрян за проверка от полицейските служители.
Административно наказващият орган е приел, че нарушенията са установени от фактическа страна и е издал обжалваното наказателно постановление, с което е наложил санкциите.
При така установените факти съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законния седемдневен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима – препис от НП е връчено на жалбоподателя на 08.09.2017г., а жалбата срещу него е подадена на 15.09.2017г.
Актът е съставен съобразно изискванията на чл.42 от ЗАНН, в него се съдържат всички законоустановени реквизити и същият не страда от пороци, обосноваващи извод за допуснати съществени процесуални нарушения при неговото съставяне. Актосъставителят е посочил и правната квалификация на извършените нарушения, прилагайки правилно материалния закон. Нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП жалбоподателят е реализирал както със заявения от него отказ да бъде изпробван с техническо средство за установяване употребата на алкохол, така и с отказа си да изпълни медицинско предписание въз основа на издадения му талон за медицинско изследване като даде кръв за анализ с цел установяване наличие на алкохол в кръвта му. Колкото и жалбоподателят да заявява, че не му ясно за какво е ангажирана административно наказателната му отговорност, съставомерността на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП се състои именно в неизпълнението на двете или на едно от двете посочени по-горе задължения, а не за упражненото от него право, каквото е отказът му да получи издадения талон за медицинско изследване.
Обжалваното наказателно постановление също е издадено при спазване на императивните изисквания на чл.57 от ЗАНН. Издадено е от компетентно лице в кръга на предоставените му от закона правомощия. В него са посочени нарушенията. Фактическата обстановка съответства на дадената правна квалификация, която фактическа обстановка съдът приема за доказана въз основа на събраните по делото доказателства.
Единственият, но основен и съществен, спорен въпрос е кой е управлявал моторното превозно средство през въпросната вечер, когато е бил забелязан от патрулиращите полицейски служители и последван от него момент до момента, в който е бил спрян за проверка. Съдът няма основание да не кредитира показанията на свидетелите А.К. и С.Д. относно факта, че от момента на спирането на автомобила „Мерцедес” до момента, в който те са се приближили до него и до водача, не е имало никакво разместване на местата между Т.П.Н. и жалбоподателя И., нито пък има основание, пак въз основа на доказателствата по делото, да приеме тезата на жалбоподателя, че двамата с Т.Н. са успели да си разменят местата без никой от полицаите да ги забележи и че те са направили това за да прикрият факта, че Т.Н. е управлявала автомобила, и вместо нея да бъде наказан жалбоподателя и то на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тези две тези съдът намира за несъстоятелни, дори и да бяха се потвърдили от Т.Н.. Фактическата обстановка е доказана по категоричен и по несъмнен начин след съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, който съдът намира за достатъчен.
Така констатациите, описани в АУАН и впоследствие възпроизведени в атакуваното НП, а именно, че жалбоподателят е управлявал лекия автомобил, а Т.Н. се е возила на предната дясна седалка, и при проверката е отказал да му бъде направен тест за алкохол и е отказал да изпълни медицинското предписание като даде кръв за анализ за наличие на алкохол в кръвта въз основа на издадения медицински талон, и че не е представил контролния талон към СУМПС, се потвърждават от показанията на разпитаните полицейски служители, и не се опровергават от гласните доказателства, ангажирани от жалбопадателя.
Не са налице основанията за приложението на чл.28 от ЗАНН, тъй като деянията не разкриват по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с деянията от този вид.
В случая правилно са определени размерите на глобите и срокът на лишаване от право на управление на МПС от наказващия орган. В конкретния случай наложените глоби са с размери, фиксирани от законодателя и не могат да бъдат намалявани, съгласно забраната на чл.27, ал.5 от ЗДвП, както е фиксиран и срокът, за който жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС, съгласно чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Правилно и законосъобразно за извършеното нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на жалбопадателя са отнети 12 контролни точки на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба Із – 2539 от 17.12.2012г.
Ето защо обжалваното постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
На основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.189, ал.3 от НПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд, направените от съда разноски по делото, изразяващи се в заплатени пътни разноски на свидетел в размер на 66,88 лева.
Предвид гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-0304-001669 от 16.06.2017г., издадено от Павел Иванов Колев на длъжност Началник Сектор към ОДМВР Бургас, РУ Несебър, с което на М.М.И. с ЕГН ********** ***, на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2 000 лв. (две хиляди лева) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, и на основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 10 лв. (десет лева) и на основание чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із – 2539 от 17.12.2012г. са отнети 12 (дванадесет) контролни точки.
ОСЪЖДА М.М.И. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Несебърския районен съд сумата в размер на 66,88 лв. (шестдесет и шест лева и 88 ст.), представляваща направени по делото пътни разноски на свидетел.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: