Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 02.06.2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Д въззивен състав в закрито заседание на втори
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир
Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана
Гълъбова
Габриела Лазарова
като
разгледа докладваното от
съдия Мазгалов ч.гр.дело №924 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – чл. 438 от ГПК.
Образувано
е по жалба на длъжниците Х.И.К. и Ю.А.К., срещу разпореждане от 25.11.2019г. по
изпълнително дело №20199240401253 на частен съдебен изпълнител Г.К.с рег.№924
на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на направените от взискателя
разноски за адвокатско възнаграждение и да бъде намален размера на определените
от ЧСИ такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Жалбоподателите
поддържат, че срещу тях има образувани още две изпълнителни дела при същия
съдебен изпълнител за въвод във владение на идеални части от едни и същи имоти
и следвало да се съединят в едно производство. Доколкото цената на имотите не
била посочена в изпълнителния лист, а по делото не били приложени данъчни
оценки, таксата по т.22 от ТТРЗЧСИ била изчислена произволно. Жалбоподателите
депозирали молби, с които заявили желанието си доброволно да предадат
владението. Липсвали доказателства за заплащане на таксите по изпълнителното
производство от взискателя. Претендираното от взискателя адвокатско
възнаграждение било прекомерно предвид фактическата и правната сложност на
изпълнителното дело. Молят адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител на взискателя да бъде намалено до предвидения в закона минимум, а
таксите- намалени до размера съобразно ТТРЗЧСИ.
Взискателят
в подадения в срок отговор (становище) оспорва жалбата като неоснователна, като
излага подробни съображения.
В
мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата
е неоснователна, като излага подробни съображения.
Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на
страните и прецени данните по делото, приема за установено следното от
фактическа страна:
Изпълнително
дело №20199240401253 на частен съдебен изпълнител Г.К.с рег.№924 на КЧСИ е образувано по молба от 17.09.2019г. на Л.С.Б. чрез адв.А.Д.от САК (надлежно
упълномощена), въз основа на изпълнителен лист,
издаден по гр.дело №3178/1998 год. по описа на СГС, с който жалбоподателите са
осъдени да предадат на взискателя 1/8 идеална част от дворно място с площ от
665 кв.м. в гр.София- Бояна, ул.„*******заедно с намиращите се в него кладенец,
декоративен басейн, септична яма и огради, и ¼ идеална част от магазин с
площ 11,68 кв.м. в гр.София, бул.“*******, партерен етаж, заедно с клозетно
помещение, избено помещение под стълбището с площ от 6 кв.м. и 2,50/100 идеални
части от дворното място, върху което е построена сградата. В молбата
е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по
изпълнителното дело, включително за адвокатското
възнаграждение, чийто размер съгласно приложения договор за
правна помощ е 1000лв., платени в брой.
С разпореждане от 17.09.2019г. ЧСИ е образувал изпълнително производство,
разпоредил е изпращане на покани за доброволно изпълнение, изискал е служебно
данъчни оценки на имотите, насрочил е въводи във владение в различни часове на
01.11.2019г. в дворното място и магазина. Със същото разпореждане са начислени
и приети разноски в размер на 1000 лева за адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя, 24 лева с ДДС- такса за образуване на
изпълнително дело, 48 лева с ДДС- такси за връчване на два броя ПДИ, 480 лева с
ДДС- такси по т.22 за два въвода във владение на недвижим имот и 68 лева без
ДДС- по т.31 от ТТРЗЧСИ за данъчни оценки на имотите.
На длъжниците са изпратени покани
за доброволно изпълнение, надлежно връчени на 16.10.2019г.
С
молби от 22.10.2019г. длъжниците са заявили, че желаят доброволно да предадат
владението на горепосочените идеални части от недвижими имоти, като в молбите
са релевирани и искания за намаляване размера на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на взискателя и на таксите по изпълнението.
С
протоколи от 01.11.2019г. взискателят е въведен във владение на имотите.
Видно
от находящите се по изпълнителното дело удостоверение от 24.10.2019г. данъчната
оценка на дворното място с
площ от 665 кв.м. в гр.София- Бояна, ул.„*******е 47318,10 лева, а на магазина
и прилежащите му идеални части от дворно място- съответно 32426,70 лева и
1223,20 лева.
С
обжалваното разпореждане от 25.11.2019г. съдебният изпълнител е определил такси
за извършването на въводите в минималния съгласно т.22 от ТТРЗЧСИ размер от 240
лева с ДДС, предвид размера на данъчните оценки.
Анализът на така установената
фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 ГПК от процесуално легитимирани
лица и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Неоснователен е доводът на жалбоподателите относно наличието на няколко
изпълнителни листа по едно и също исково производство и съответно- няколко
образувани изпълнителни дела между същите страни, тъй като всеки изпълнителен
лист е самостоятелно основание (титул) въз основа на което може да се образува
изпълнително дело и само от волята на взискателя зависи да ги предяви в едно
общо или в отделни изпълнителни дела. Съдебният изпълнител не разполага с
правомощието служебно да присъединява изпълнителни дела между едни и същи
страни, в едно производство.
Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради
което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази
част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното
производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в
разпоредбата на чл. 79 ГПК. Според последната, разноските по изпълнението са за
сметка на длъжника, освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати
съгласно чл.433 ГПК, поради плащане, направено след започване на изпълнителното
производство и изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат
отменени от съда.
В разглеждания случай по делото не се спори, че владението не е предадено
доброволно от длъжниците преди
образуване на изпълнителното производство. След като длъжниците не са
изпълнили доброволно задълженията си преди иницииране на изпълнителното
производство, то настоящият съдебен състав приема, че няма легално основание за
отпадане на отговорността за направените разноски от взискателя за процесуално
представителство, защита и съдействие по смисъла на чл.10, т.1 и 2 от Наредба
№1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК предвижда, че при прекомерност на
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди
по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно
задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012
на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско
възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът е
свободен да намали възнаграждението до предвидения в Наредба №1 от 09.07.2004
г. минимален размер.
По
процесното изпълнително дело са ангажирани надлежни доказателства,
от които е видно, че между взискателя и
пълномощникът му е уговорено адвокатско възнаграждение в
размер на 1000 лв., което е изцяло заплатено. Съгласно чл.10, т.1 и 3 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, за образуване на
изпълнително дело се дължат минимум 200 лв. (преди влизане в сила на Решение
№5419/08.05.2020 на ВАС, обн.ДВ, бр.45 от 2020г., в сила от 15.05.2020г.), а за
процесуално представителство, защита и съдействие на страната по изпълнително
дело, което има за предмет въвод или опразване на недвижим имот - 1/2 от
съответните възнаграждения по чл. 7, ал. 2 на база стойността на имота. Видно
от представените по изпълнителното дело данъчни оценки, стойността на 1/8
идеална част от дворното място е 5914,76 лева, а на ¼ идеална част от
магазина- 8412,47 лева. Следователно за въвод във владение на първия имот
минималното адвокатско възнаграждение е 243,29 лева ((450+36,59)/2), а за
втория- 293,25 лева ((450+136,50)/2). Общо минималното възнаграждение възлиза
на 736,54 лева. Страните не са длъжни винаги да договарят минималното
възнаграждение и доколкото в случая същото е приблизително към минималния
размер, а процесуалният представител е извършвал и други действия в защита
интересите на доверителя си, не следва да бъде намалявано от съда.
Предвид гореизложеното частната жалба следва да се остави без уважение като
неоснователна.
По тези съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Х.И.К. и Ю.А.К., срещу разпореждане от
25.11.2019г. по изпълнително дело №20199240401253 на частен съдебен изпълнител Г.К.с
рег.№924 на КЧСИ, с което е отказано да бъде намален размера на направените от
взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и да бъде намален размера на
определените от ЧСИ такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/