№ 11237
гр. С, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛИ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20241110126183 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „Т С“ ЕАД, ЕИК ******, с адрес гр.
С, ул. „Я“, № 23Б срещу М. Г. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Н I“, бл. 140, вх. А,
ет. 1, ап. 1, (в качеството й на собственик, въз основа на Нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот от 18.03.2022 г. и Нотариален акт за дарение на идеални
части от недвижим имот от 12.04.2022 г., както и на основание наследствено
правоприемство от ЦИН и Д Г. Н, съгласно уточнителна молба от 04.07.2024 г.), с която са
предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от
3094,38 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, „Н I“, бл. 140, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. №
126442 за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.11.2023 г.
до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 506,26 лв. за периода от 15.09.2021
г. до 10.10.2023 г., сумата от 11,79 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
03.11.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,70 лв. за периода от
15.11.2020 г. до 10.10.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60919/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответницата да е клиент на топлинна енергия на основание чл. 153,
1
ал. 1 ЗЕ като съсобственик по наследство при равни квоти с И Ц Н. Посочва, че на
основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда -
етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на
договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на
процесния период дяловото разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият
имот, се е извършвало от „Д“ ЕООД. Поддържа, че съгласно общите условия за ответницата
е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата за доставена топлинна
енергия за битови нужди, както и на главницата, представляваща стойност на извършена
услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху двете главници. Моли за уважаване на предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата, с който
оспорва предявените искове по основание и размер. се оспорват като неоснователни и
недоказани. Оспорва всички ищцови твърдения и представените от същия писмени
доказателства. Оспорва наличието на реален отчет и издадена въз основа на същия
ежемесечна фактура, от която да се установява размера на вземането за главница за топлинна
енергия и началната дата на изпадане в забава. Навежда твърдения за липсата на
сертифицирани протоколи, които да са издавани на всеки двугодишен период, както и че
липсват проверки на абонатната станция от ДАМТН. В тази връзка твърди, че сметките са
изчислявани от показания, получени от негодни измервателни уреди. Оспорва да е
собственик на ½ идеална част от процесния имот. Моли за отхвърляне на предявените
искове. Претендира разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Д“ ЕООД с ЕИК ****** не взема
становище по исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от ч.гр.д. № 60919/2023 г., че по депозирано на 03.11.2023 г. заявление на
„Т С“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу
ответника в настоящото производство и срещу лицето И Ц Н – длъжници в заповедното за
по ½ от вземанията за топлинна енергия, стойност на услугата дяловото разпределение и
лихви за забава. В срока по чл. 414 ГПК е депозирано възражение срещу заповедта от М. Ц.
Г., поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове за вземанията
по отношение на нея в едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки исковете,
по които е образувано настоящото дело. Заповедта е влязла в сила по отношение на И Ц Н.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
2
Предявеният иск е за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл. 150
ЗЕ постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на
потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва да е собственик на ½ идеална част
от имота, а в о.с.з уточнява, че за процесния период е собственик на ¼, а не на ½ ид. ч., като
други твърдения и възражения в тази връзка не навежда.
В случая от представения към исковата молба Нотариален акт за собственост върху
жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден имот № 195, том IV, нот. дело № 713 от
23.09.1976 г., се установява, че ЦИН и Д Г. Н са придобили апартамент № 1, находящ се на
адрес: гр. С, „Н I“, бл. 7, вх. А, ет. 1. Същият видно от писмо от Со – район Н е идентичен с
процесния процесния имот, тъй като бл. 7 и бл. 140 са номера на един и същи блок. Видно
от представеното удостоверение за наследници ЦИН е починал на 09.10.1989 г., като е
оставил за свои наследници по закон Д Г. Н – съпруга, М. Ц. Г. – дъщеря и И Ц Н – син, като
всеки, доколкото не е оспорено приемането на наследството, е придобил по 1/3 ид.ч. от
притежаваната от ЦИН ½ идеална част. Установява се и че впоследствие - на 01.11.2008 г. е
починала и Д Г. Н, която е оставила за наследници по закон М. Ц. Г. – дъщеря и И Ц Н –
син, които са наследили поравно притежаваните от нея 4/6 ид. части (1/6 по наследство от
Цв. Н и ½ при прекратяване на СИО). Не се твърди и не се установява от събраните
доказателства извършването на разпоредителни сделки в рамките на процесния период. В
тази връзка следва да се посочи, че представеното от ответницата решение, е със заличени
данни и от същото не може да се приеме, че е постановено в производство между същите
страни. От друга страна мотивите на съдебния акт не се ползват със сила на пресъдено нещо
и не са обвързващи за съда и страните в рамките на последващо производство, поради което
от същите не могат да се правят фактически и правни изводи, които не следват от
приобщените по настоящото дело доказателства. Следва да се посочи и че ответницата чрез
процесуалния си представител в о.с.з. не навежда конкретни възражения и твърдения за
наличие на обстоятелства, променящи квотите в съсобствеността, поради това съдът ги
приема за установени по гореизложения начин.
Следователно, доколкото друго не се установява, доказано от събраните в рамките на
настоящото производство доказателства, е че ответницата в рамките на процесния период е
била собственик на ½ ид.ч. от топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. С, „Н I“, бл.
3
140, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 126442 , съответно клиент на топлинна енергия на основание
чл. 153, ал. 1 ЗЕ като възникналото и съществувало в този период правоотношение между
нея и ответника по повод доставката на топлинна енергия е регулирано от публично
обявените общи условия на ищцовото дружество съгласно чл. 150 ЗЕ.
Ответницата като потребител –дължи заплащане на реално потребената топлинна
енергия въз основа на отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери,
монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от
стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия
топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен
принцип за измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна
енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и
потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. С оглед липсата на възражения срещу
стойността на ТЕ /в този смисъл изрично изявлението на представителя на ответницата в
о.с.з./ съдът приема, че в полза на ищцовото дружество са възникнали вземанията,
начислени за стойност на топлинна енергия, в размер на 3094,38 лв., представляваща ½ от
цената на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения имот, находящ се
на адрес: гр. С, „Н I“, бл. 140, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 126442 за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 03.11.2023 г. до изплащане й.
По отношение на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението е
определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т С”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията, а именно от 15–ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т. 1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди
издаването им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от
извършеното дялово разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им
редакция се явяват неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът
изпада в забава след покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от
ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
По претенциите на ищеца за заплащане на услугата дялово разпределение и
4
обезщетение за забава в плащането на стойността й:
Съгласно чл. 61, ал. 1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от топлопреносното предприятие или от доставчика на
топлинна енергия - самостоятелно, или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от потребителите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ
при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея. Установява се от
представените изравнителни сметки извършването на дяловото разпределение за процесния
период, поради което в полза на ищеца е възникнало вземане за извършената услуга, което
съдът на основание чл. 162 ГПК определя на сумата 11,79 лв. за периода от 01.09.2020 г. до
30.04.2022 г.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение е
неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските:
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 155,58 лева от общо 172,30
лева /72,30 лева – държавна такса и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение/ и в размер
на 87,86 лева от общо 97,30 лева /72,30 – д.т. и 25 лева – юрисконсултско възнаграждение/ за
заповедното производство.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцовото дружество следва да заплати на ответника
разноски в размер на 48,52 лева от общо адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева –
намалено на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК по възражение за прекомерност с оглед действителната
правна и фактическа сложност на производството и обема на конкретно реализираната от
адвоката работа, без съдът да дължи съобразяване с минималните размери по Наредба №
1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед приетите
разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че М. Г. Ц. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж. к. „Н I“, бл. 140, вх. А, ет. 1, ап. 1, дължи на „Т С” ЕАД с ЕИК
****** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ сумата 3094,38 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабдения
имот, находящ се на адрес: гр. С, „Н I“, бл. 140, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № 126442 за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., и сумата от 11,79 лв., представляваща цена на извършена
5
услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 03.11.2023 г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 60919/2023 г. по
описа на СРС, 118 състав като ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 86 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания за мораторна лихва в размер на 506,26 лв. за
периода от 15.09.2021 г. до 10.10.2023 г. върху главницата за стойност на топлинна енергия и
за мораторна лихва в размер на 2,70 лв. за периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г. върху
главницата за стойност на услугата дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК М. Г. Ц. с ЕГН: ********** и адрес:
гр. С, ж. к. „Н I“, бл. 140, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Т С” ЕАД с ЕИК ******, сумата
155,58 лева– разноски за исковото производство и 87,86 лева разноски за заповедното
производство по ч. гр. д. № 60919/2023 г. на СРС, 118 –ти състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С” ЕАД с ЕИК ****** да заплати на М.
Г. Ц. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ж. к. „Н I“, бл. 140, вх. А, ет. 1, ап. 1, сумата 48,52
лева– разноски за производството.
Решението е постановено при участието на „Д“ ЕООД с ЕИК ****** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6