Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.
Плевен, 03.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на осемнадесети
юни през две хиляди и двадесета година година в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: МИЛЕНА ТОМОВА
При
секретаря : Анета Христова
като разгледа
докладваното от съдия Томова гражданско дело № 3826 по описа на съда за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1, вр.чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.240, ал.1 и ал.2, вр.чл.79 ЗЗД, вр. с чл.86 ЗЗД.
Пред ПлРС е депозирана искова молба от ”А.з.с.н.в.” ЕАД-гр. ***
против А.Ц.С., ЕГН **********, за признаване за установено спрямо ответника, на
основание чл.422, ал.1 от ГПК, че същия дължи на ищеца следните суми: 677,39лв.
– главница; 94,82лв. – договорна лихва; 32,25 лв. – такса за оценка на досие;
165,02лв. – такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя; 377,21лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя; 77,77лв.
- обезщетение за забава, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК до окончателното
изплащане на вземането.
Твърди се,
че процесните вземания произтичат от Договор за
паричен кредит №***., сключен между ***, в качеството на Кредитодател
и ответника А.Ц.С., в качеството на Кредитополучател. Излага се, че при
условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят
се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични
нужди в размер на 900,00 лева, като сумата била предоставена от страна на
кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, и съгласно
разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждавал, че е
получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит.
Сочи се, че съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по
кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва,
месечния размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се
начислявала от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за
кредит, страните постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да
бъде в размер на 177,53 лв. Общата стойност на усвоената главница и договорната
лихва по кредита или в размер на 1077,53 лв. и се заплащали на 60 броя равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 17,96 лв. Първата погасителна
вноска била платима на 05.04.2016г., а последната погасителна вноска била с
падеж 25.05.2017 г. Твърди се, че с
подписването на договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да
заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 45,00 лв. Съгласно
клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при
подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде
включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на Кредитополучателя.
Така, таксата за оценка на досие била разделена на 60 броя равни вноски, всяка
в размер на 0,75 лв., които били платими на падежните дати на погасителните
вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя
допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по
неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също
по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у
дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласил,
че сумата „Кредит у дома“ е допълнителна и по негово желание, и се предоставяла
срещу такса. При тази услуга кредитът се предоставял на Кредитополучателя в
брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично също
по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит,
Кредитополучателят удостоверил, че разбира, че 30% от таксата била равна на
разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и
предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и
че тази такса била дължима от Кредитополучателя при подписването на договора,
но се заплащала на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитиполучателя. В конкретния случай таксата „Кредит у
дома“, която била дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на
Кредитополучателя се изчислява в размер на 230,30 лв. и била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на
3,84 лв., които били платими на падежните дати на погасителните вноски.
Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която бил в размер на 537,37 лв.
била свързана с разходите на Кредитодателя за
събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и била дължима през
срока на кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също
била разделена на 60 броя равни вноски, всяка в размер на 8,96 лв., платими на
падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“’ били
посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит,
а именно- 767,67 лв. Излага се, че съгласно чл. 26 от договора за кредит,
Кредитополучателят имал право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у
дома“, която била договорена за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитополучателят нямало
вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски в дома на
Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата,
договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но щял да
продължава да дължи непогасената част от 30 % от таксата за услуга „Кредит у
дома , която била дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене
на Кредитополучателя. Така, общата сума, която Кредитополучателят се задължил да върне на Кредитодателя
при сключване на договора за кредит била в размер на 1890,20 лв., която
включвала: главница в размер на 900,00 лв., договорна лихва в размер на 177,53
лв., такса за оценка на досие в размер на 45,00 лв., такса услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 230,30 лв. и такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 537,37 лв.
Съгласно клаузите на договора за кредит общата дължима сума била платима на 60
броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 31,50 лева, като в
размера на вноската се включвали: вноска по кредита в размер на 17,96 лв.,
вноска по такса за оценка на досие в размер на 0,75 лв., вноска по такса услуга
„Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на
Кредитополучателя в размер на 3,84 лв. и вноска по такса услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в
размер на 8,96 лв. Излага се също, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне
ведно с начислените лихви и такси, в сроковете указани в Договора, посредством
заплащането на седмични вноски, платими чрез предаване на пари на определен от Кредитодателя кредитен консултант по местоживеенето на
Кредитополучателя. Крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита
бил 25.05.2017 г. /дата на последна погасителна вноска/, предвид което
вземанията, произтичащи от договора за кредит не били обявявани за предсрочно
изискуеми. Твърди се, че на Кредитополучателят, от страна н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД,
в качеството на кредитор, било начислено обезщетение за забава върху дължимите
суми в размер на законната лихва за забава, за периода от 5.08.2016 г. до
датата на входиране на задължението в съда, общият размер
на което възлизал на 77,77 лв.Твърди се, че сумата,
която била погасена до момента на
депозиране на заявлението била в размер на 543,51 лв., с която били погасени,
както следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по
местоживеене на Кредитополучателя: 65,28 лв., такса услуга „Кредит у дома“ за
събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя: 160,16
лв., такса за оценка на досие: 12,75 лв., договорна лихва: 82,71 лв., главница:
222,61 лв.
Твърди се,
че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между ***и ***/с предишно
наименование ***/, по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски
кредит № ***г., сключен между *** и А.Ц.С. било прехвърлено в полза на ***,
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски. На 01.03.2018 г. било подписано Приложение
1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между *** и
„А.з.с.н.в.” ООД /понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/, по силата на което *** прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД
вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит №
*********/29.03.2016г., сключен между *** и А.Ц.С., ведно с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и
други разноски. Договора за потребителски кредит съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„А.з.с.н.в.“ ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер
по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г. да изпраща уведомления за извършената цесия съгласно изрично пълномощно от
законният представител на ***. В изпълнение на изискванията на закона и по реда
на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П- ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от страна на *** чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД
з. станалата продажба на вземамия на основание
Допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към Рамков договор за продажба на
вземания от 16.11.2010 г. Било изпратено до ответника и Уведомително писмо
Изх.№ ЛД-П- ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018 г. от страна на *** чрез „А.з.с.н.в.“
ООД, в качеството На преупълномощено от ***
/пълномощник на „Файненшъл България“ ЕООД/, за
извършената на дата 01.07.2017 г. цесия между ***и ***. Двете писма били
изпратени едновременно до длъжника. Писмото се върнало в цялост с отбелязване,
че пратката не била потърсена от получателя. На 14.05.2019 г. ищцовото дружество изпратило повторно писмо до ответника,
съдържащо Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/********* и Уведомително
писмо Изх.№ ЛД-С-ИАМ-ФН/*********, и двете с дата 14.05.2019 г. Навеждат се
доводи, че съобщението следвало да се приеме за връчено и с исковата молба в
настоящото производство.
Излага се, че
поради неизпълнение на задълженията на ответника и спрямо новия кредитор и ищец
в настоящото производство, същия претендирал вземанията си по реда на чл.410 от ГПК и в производството по образуваното ч.гр.д.№494/2019г. по описа на ПлРС била издадена Заповед за изпълнение, но при наличие на
основания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК били дадени указания на кредитора за
предявяване на иск за установяване на вземанията му. С изложените обстоятелства
се мотивира и правния интерес на ищеца да предяви установителен
иск за процесните вземания.
Ответникът,
чрез назначения особен представител е
депозирал писмен отговор, с който исковете се оспорват. Твърди се, че цесията
не била съобщена надлежно на длъжника. Релевира се
възражение за нищожност на чл.19 и чл.13 от клаузите на процесния
Договор за кредит, при наличие на основания по смисъла на Закона за защита на
потребителите.
Съдът като
прецени събраните в хода на производството доказателства и обсъди доводите на
страните намира за установено следното от фактическа страна :
Исковете
са предявени в законоустановения едномесечен срок от
връчване на указанията на заповедния съд по ч.гр.д.№494/2019г. по описа на ПлРС, поради което са допустими и следва да се разгледат по
същество.
От
представените преписи на Формуляр за кандидатстване за кредит, Стандартен
Европейски формуляр и Договор за потребителски кредит от 29.03.2016г., сключен
между ***, в качеството на кредитодател и А.Ц.С., в
качеството на кредитополучател се установява, че по силата на това съглашение кредитодателя е предоставил на кредитополучателя кредит в
размер на 900лв.
Според обективираното в договора, страните са приели фиксиран
размер на възнаградителна лихва от 177,53лв.
Предвидена е била такса за оценка на досие в размер на 45лв. Страните са
предвидили също така възможност за ползване на услугата „Кредит у дома“ и такса
за нея в размер на 767,67лв. Според регламентираното в чл. 25 от договора
за кредит, при избор на
тази услуга от длъжника, служител на кредитора е следвало да предаде на
кредитополучателя на посочения
в договора адрес сумата по кредита,
както и всяка седмица да посещава
адреса, за да събира дължимите вноски.
Посочено
е в същия текст, че 30 %
от таксата се равнява на
разходите, свързани с организирането на тази услуга. Посочено е,
че таксата е дължима от клиента при подписване на договора, но плащането й се
разсрочва на вноски. При предсрочно погасяване на кредита е било предвидено
намаляване на тези такси.
При горните
елементи на съглашението общо дължимите от кредитополучателя суми са определени
на 1 890,20лв.
Страните по
правоотношението са приели, че кредитът е следвало да бъде погасяван на
седмични вноски – общо 60 на брой, всяка в размер на 31,51лв. и последна в
размер на 31,11лв., като първата е била дължима на 05.04.2016г.
Установява
се от приложените преписи на Договор за цесия от 01.07.2017г., сключен между ***
в качеството на цедент и *** в качеството цесионер Рамков договор за цесия от 16.11.2010г. и
Допълнително споразумение към него от
01.11.2017г., подписани между ***в качеството на цедент
и ищцовото дружество в качеството на цесионер, препис-извлечение от Приложение №1 от 01.03.2018г.
и потвърждения за сключена цесия, че вземанията спрямо ответника по процесния договор са били прехвърлени първоначално от кредитодателя в полза на трето лице, което впоследствие ги
е цедирало на ищеца.
Видно е от
представените преписи на пълномощни, изходящи от първоначалния цедент *** и от последващия такъв ***, че всеки
от тях е упълномощил съответния цесионер да уведоми
от името на цедента длъжниците
по цедирани вземания.
От
приложените преписи на уведомителни писма с изх.№УПЦ-П-ИАМ-ФН/********* от 07.03.2018г.,
изходящи от ***и ***, чрез упълномощените от тях цесионери,
че е било предприето уведомяване на длъжника за извършената цесия на
вземанията, произтичащи от процесния договор за заем.
От приложените известия за доставяне е видно, че уведомителните писма не са
били връчени на адресата. Изпратеи са били
впоследствие и уведомителни писма от 14.05.2019г. със същото съдържание, които
отново не са достигнали до адресата.
От изслушаното
в о.с.з. на 10.03.2020г. заключение по допуснатата съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че ответника е заплатил суми за погасяване на кредита
в общ размер на 543,52лв., като последното плащане е било по вноска с падеж
02.08.2016г. Установява се още, че кредитора е отнесъл тези суми за погасяване
на главница – 222,61лв., договорна лихва – в размер на 82,71лв., такса услуга
кредит у дома – 225,44лв. и такса оценка на досие – 12,75лв. При това, като
незаплатени са останали осчетоводени главница в размер на 677,39лв., договорна
лихва за периода от 04.08.2016г. до 25.05.2017г. в размер на 94,82лв., такса
оценка досие от 04.08.2016г. до 25.05.2017г. в размер на 32,25лв. и услуга
Кредит у дома за периода от 04.08.2016г. до 25.05.2017г. в размер на 542,23лв.
Установява се също така, че е начислена лихва за забава върху падежиралите непогасени вноски за периода от 05.08.2016г.
до датата на подаване на заявлението в размер на 77,77лв. Съдът възприема
изцяло обсъденото експертно заключение, като обективно, компетентно и
неоспорено от страните.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Установи
се безспорно в производството по делото възникнало облигационно правоотношение
между ответника, в качеството на заемател и ***, в
качеството на заемодател по сключен между тях Договор за паричен кредит от 29.03.2016г.
Безспорно
е, че заемодателя е изпълнил основното си, произтичащо от договора задължение,
да предостави на заемателя уговорената сума в размер
на 900лв., при което в тежест на заемателя е
възникнало задължението да върне сумата по уговорения начин и срок.
Установи се,
че страните са уговорили и договорната лихва в размер на 177,53лв., платима на
седмични вноски, заедно с главницата.
Съдът намира, че клаузите от договора,
установяващи, че длъжникът дължи и такса за оценка на кредитно досие и такса
„кредит у дома“ за предоставяне на заемната сума и събиране на погасителните
вноски по местоживеене на длъжника, са нищожни и не пораждат права и задължения
за страните. Доколкото договорът за потребителски кредит е сключен при
действието на Закона за потребителския кредит, нормите му следва да бъдат
съобразени служебно от съда, като в случая има и релевирано
възражение за нищожност от ответната страна. Така установените клаузи са
нищожни, поради противоречието им с добрите нрави, тъй като по този начин
многократно се увеличава размера на кредита без яснота относно насрещната престация, която получава длъжника. На следващо място, тези
такси противоречат и на императивната разпоредба на чл.19, ал.4
от ЗПК, която предвижда, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България. Последицата от това противоречие е предвидено
изрично в чл. 19, ал. 5 ЗПК – клаузи в договор, надвишаващи
определените по ал. 4, се считат за нищожни. Горната граница на годишния
процент на разходите, която е предвидена с императивна разпоредба на закона, би
бил многократно превишен, ако в договора има уговорена възнаградителна лихва
и други такси. В случая при установен размер на отпусната главница от 900 лв.
и възнаградителна лихва от 177,53 лв. –
представляваща явно установеното възнаграждение на кредитора, е предвидена още
клауза, установяваща такса за оценка на кредитно досие от 45 лв. и такса за
допълнителна услуга „кредит у дома“ в размер на 767,67 лв. По този начин са
установени допълнителни разходи по кредита в размер, неколкократно
надвишаващ размера на уговорената възнаградителна лихва
и близки до размера на предоставения за ползване финансов ресурс.
Постигнато е съгласие, че посочените разходи подлежат на разсрочено плащане,
ведно с погасителните вноски по кредита, което води до извод, че по този начин
е установено допълнително възнаграждение на кредитодателя,
което на основание чл.19, ал.5 от ЗПК следва да се приеме за недължимо като
установено в размер, превишаващ посочения в договора и съобразен с разпоредбата
на чл.19, ал.4 от ЗПК годишен процент на разходите.
Нещо повече – задължение на кредитодателя е да осъществи преценка за
платежоспособността на лицето, в чиято полза се предоставя за временно и
възмездно ползване определен финансов ресурс, като в противоречие с
добросъвестността е да се възлага в тежест на длъжника такса за оценка на
кредитното му досие. Осъществяването му е в полза на кредитодателя,
който въз основа на оценката взема информирано решение за кредитиране на
длъжника на основание платежоспособността му към момента на постигане на
съгласие на страните.
Клаузата, предвиждаща заплащане на
такси „кредит у дома“ е установена и в противоречие на разпоредбата на чл. 10
а, ал. 2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащането на такси
и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита.
Разходите за предоставяне на отпуснатия финансов ресурс по местожителството на
длъжника и тези за събиране на дължимите погасителни вноски по местожителството
на длъжника, т.е. такива свързани с изпълнение на поетото договорно задължение,
представляват разходи по управление на договора.
Предвид
горното, съдът счита, че в тежест на ответника не са възникнали задълженията,
произтичащи от приетите за нищожни клаузи – 45лв. такса за оценка на досие и
767,67лв. за услуга „Кредит у дома“.
Установи се
от експертното заключение, че ответника е внесъл в полза на кредитора суми в
общ размер на 543,51лв. Стана ясно от същото заключение, че част от сумите са
били осчетоводени за погасяване вземания на кредитора по приетите по-горе за
нищожни клаузи – 225,44лв. за такса услуга кредит
у дома и 12,75лв. за такса оценка на досие или общо
238,19лв. по нищожните клаузи. Съдът счита, че следва да се приеме, че с посочената
сума са били погасени част от приетите за съществуващи задължения по процесния договор за кредит – изцяло договорната лихва в
размер на 94,82лв. за периода от
04.08.2016г. до 25.05.2017г. и част от главницата – в размер на 143,37лв.
При съоразяване на горното, съдът приема, че непогасено е
останало задължението за главница в размер на сумата от 534,02лв.
Предвид
забавата на длъжника за плащане на сочената сума за главница по процесния Договор за кредит, дължима е и мораторн.лихва за процесния
период от 05.08.2016г. (датата на падеж на първата неплатена погасителна
вноска) до депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК – 17.10.2018г., в размер
на 77,77лв.
Установи се,
че вземанията, произтичащи от процесния договор за
кредит са били прехвърлени първоначално от кредитодателя
в полза на ***, което впоследствие ги е цедирало на ищеца„А.з.с.на в.” ЕАД. Доколкото, обаче, само съществуващи вземания могат да се
прехвърлят, сред тях не са вземанията за такса за оценка на
кредитно досие в размер на
32,25лв. и такса „кредит у дома“ в размер на 377,21лв. по приетите за нищожни клаузи
Съгласно
разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД цесията има действие
спрямо длъжника от деня, когато му бъде съобщена от предишния кредитор.
Безспорно е, че правно релевантно е уведомлението, извършено от цедента, а не и такова от цесионера.
Както
приема ВКС в практиката си, няма пречка предишният кредитор да упълномощи новия
кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това
упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3
и ал. 4 от ЗЗД,
а длъжникът може да се защити срещу неправомерно изпълнение в полза на трето
лице като поиска доказателства за представителната власт на новия кредитор (в
този смисъл е Решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл.290 от ГПК).
В случая,
както се установи от доказателствата по делото, цедентите
по сключените два договора за цесия са
предприели уведомяване на длъжника за извършената цесия, чрез упълномощените цесионери, съгласно изрично пълномощно за това
действие.
Съдът
намира, че уведомяването не е надлежно сторено преди депозиране на заявлението
по чл.410 от ГПК, т.к. няма представени доказателства в тази насока. Както приема трайната практика на ВКС,
получаването н. уведомлението в рамките на съдебното производство по предявен
иск за прехвърленото вземане следва да бъде съобразено по правилото на чл.235,
ал.3 от ГПК. В случая уведомленията от цедентите за
сключените договори за цесия с предмет вземанията по процесния
договор представляват приложение към исковата молба, което е било връчено на
ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК – редовно връчване по смисъла на
процесуалния закон, а след това и чрез назначения особен представител.
С оглед приетото за редовно връчване на
уведомленията като приложение към исковата молба, съдът счита, че цесиите са
породили действие спрямо ответника и той дължи плащане на произтичащите от процесния договор за заем задължения в полза на последния цесионер „А.з.с.на в.” ЕАД. Това се отнася обаче за
непогасените задължения, произтичащи от валидните договорни клаузи или в случая
непогасена главница в размер на 534,02лв.
Ответникът
дължи и законната лихва върху непогасените месечни вноски за главница, за
периода от датата следваща падежа на първата неплатена вноска – 05.08.2016г. до
датата на депозиране на заявлението – 17.10.2018г. Между страните не е налице
спор че размера на мораторната лихва за посочения
период е в претендирания размер от 77,77лв.
Предвид
изложеното, съдът счита, че следва да се признае за установено съществуването
на вземането на ищеца спрямо ответника за непогасена главница по процесния договор за заем в размер на 534,02лв. и мораторна лихва в размер на 77,77лв. за периода от 05.08.2016г. до 17.10.2018г.
Претенцията на
ищеца за установяване съществуването на вземанията му за главница за разликата
до пълния претендиран размер от 677,19лв. и за сумите
94,82лв. – договорна
лихва; 32,25 лв. – такса за оценка
на досие; 165,02лв. – такса услуга „Кредит
у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, 377,21лв. - такса услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене
на Кредитополучателя, следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК съдът следва да се произнесе по
направените разноски в заповедното и исковото производство, при съобразяване
приетото в т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014г. по т.д.№4/2013г. на
ОСГТК. В заповедното производство са били сторени разноски за
държавна такса в размер на 28,49лв., а разноските за юрисконсултско
възнаграждение се определят от съда на 50лв. по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, изм. ДВ бр.8 от 2017г., във вр. с чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ, във вр. с чл.26 от
Наредбата за заплащане на правната помощ или общо разноски в размер на 78,49лв.
От тях ответника дължи сумата от 33,75лв., съразмерно частта от вземанията,
чието съществуване се установи в исковото производство.
В исковото
производство ищеца е направил разноски за държавна такса в размер на 28,49лв.,
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв.,
определено по правилото на чл.78, ал.8 от ГПК, във вр.
с чл.25, ал.1 от НПП, за възнаграждение на особен представител в размер на
325лв. и за вещо лице в размер на 250лв. или общо 703,49лв. Съразмерно
уважената част от иска, ответника му дължи разноски в размер на 302,50лв.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че А.Ц.С. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес ***, ДЪЛЖИ н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми : сумата от 534,02лв.,
представляваща непогасена главница по Договор за потребителски кредит от 29.03.2016г.,
сключен с *** и сумата от 77,77лв.,
представляваща обезщетение за забава за периода от 05.08.2016г. до 17.10.2018г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 18.10.2018г. до
окончателното изплащане на вземането, които суми представляват част от вземанията, за които е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.01.2019г. по
ч.гр.д.№494/2019г. по описа на ПлРС, като ОТХВЪРЛЯ иска в
останалата му част за установяване дължимостта на главница за разликата
до пълния претендиран размер от 677,39лв. и за сумите 94,82лв. – договорна лихва за периода 04.08.2016г. – 25.05.2017г.; 32,25 лв. – такса
за оценка на досие за периода 04.08.2016г. –
25.05.2017г.; 165,02лв. – такса за услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене за периода 04.08.2016г. –
25.05.2017г., 377,21лв. - такса за услуга „Кредит у дома“
за събиране на погасителните вноски по местоживеене
за периода 04.08.2016г. –
25.05.2017г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.1 от ГПК А.Ц.С. с ЕГН **********,
с настоящ и постоянен адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, ***, следните суми: сумата от 33,75лв.,
представляваща разноски за заповедното производство и сумата от 302,50лв.,
представляваща разноски за исковото производство, съразмерно уважената част от
иска.
решението
подлежи на обжалване пред плевенски
окръжен съд с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
районен съдия: