Решение по дело №238/2023 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 257
Дата: 1 декември 2023 г.
Съдия: Иван Христов Демиревски
Дело: 20237110700238
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 3 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е ) 257

01.12.2023 год.

 

В   И М Е Т О  Н А   Н  А  Р  О  Д  А

 

 

Номер                                                    2 0 2 3 година                     град   Кюстендил

 

Кюстендилски административен съд,

на първи ноември                                                                             2 0 2 3 година

в публично съдебно заседание в следния състав:

 

 

                                                         Председател: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ

                                                                Членове: АСЯ СТОИМЕНОВА

                                                                                ДЕСИСЛАВА ТАБАКОВА

 

Секретар: Антоанета Масларска и с участието на

Прокурора: Михаил Крушовски

 

Като разгледа докладваното от съдия Демиревски

Н.А.Х. Д. № 283/2023 г. по описа на КнАС за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

         „Т.– Б.Д.“ АД, представлявано от ИД – Л.С., чрез процесуалния си представител юр. В. Г., обжалва Решение № 128/05.04.2023 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1358 по описа на същия съд за 2022 г.

         Твърдят се касационни основания, съгласно които решението на ДРС е  неправилно  поради необоснованост, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, поради което се моли да бъде отменено изцяло. Изрично е посочено, че е нарушен чл. 34 ал. 3 от ЗАНН.

         Касаторът се представлява от юр. Г., която в писмено становище поддържа жалбата и всички констатации по нея.

         Ответникът по касационната жалба не се представлява по делото.

         Заключението на прокурора е, че решението на ДРС е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде оставено в сила.

         Касаторът е субект на правото на оспорване и е упражнил правото си надлежно,

поради което жалбата е допустима.

         Административният съд, на основание чл. 218 от АПК във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, след като обсъди посочените в жалбата пороци на решението и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, прие следното:

         Предмет на касационна проверка е Решение № 128 на ДРС по Н.А.Х.Д № 1358 по описа на същия съд за 2022 г. С атакувания съдебен акт е потвърдено наказателно постановление № 38/14.03.2022 г. на Директора на РИОСВ – София, с което на основание чл. 164 ал. 1 от ЗООС, чл. 53 от ЗАНН, на „Т.– Б.Д.“ АД, със седалище и адрес на управление:***, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Л.С., е наложено административно наказание “имуществена санкция” в размер на 60 000 лв., за нарушение на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда.

         Потвърденото от ДРС наказателно постановление е заключителен акт в административно - наказателно производство, образувано с АУАН № 187/27.09.2021 г. срещу „Т.– Б.Д.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***.

         При извършена проверка на площадката на електроцентралата на 06.08.2021 г. е констатирано, че „Т.– Б.Д.“ ЕАД, в качеството си на оператор на Горивна инсталация за производство на електроенергия, в Точка на пробовземане – пункт № 1 /изход водоотвеждащ канал след помпена станция за избистрени води – ПСИВ/ и пункт № 2 /изход стоманобетонен канал след разпределителна шахта на площадката за утаяване на отпадъчни води на територията на ППС „Черно езеро//, не е изпълнило задължението си по Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително /КР/ № 45-Н4/09.04.2019 г., издадено от Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда, а именно: „да зауства смесен поток отпадъчни води /повърхностни, охлаждащи, битово – фекални и дъждовни/ от територията на депото в река Разметаница, единствено при спазване на изискванията, посочени в Таблица 10.1.2.1 от Условие 10.1.2.1 от КР.

         При извършената на 06.08.2021 г проверка на място от служители на РИОСВ – София и ИАОС е проведен емисионен контрол върху състоянието на заустваните отпадъчни води от територията на площадката на топлоцентралата във водоприемника – река Разметаница, десен приток на река Джерман, поречие на река Струма. При проверката са взети водни проби, отразени в Протокол за проверка № ККФОС-КК-19/06.08.2021 г. на РИОСВ – София и Протокол за вземане на проба/извадка от води № 1300/06.08.2021 г. на ИАОС. Резултатите от физико – химичния анализ на пробите са отразени в Протокол от изпитване № 01-1707/12.08.2021 г. на ГД „Лабораторно – аналитична дейност“ към ИАОС, получен в РИОСВ – София с писмо вх. № 15667/12.08.2021 г. Стойностите показват превишение на определените в горецитираното КР индивидуални емисионни ограничения по следните показатели:

         Активна реакция /рН/: резултат от изпитване – 11.18 + 0.03 при ИЕО – 6.0 -9.0;

         Превишението е отчетено при анализ на водната проба взета в пункт № 1, точка на заустване – р. Разметаница, с географски координати N 42 16 39 и Е 23 02 25, находяща се на площадка към Т. „Б.д.“ АД, ***..    

         Нарушението е установено в хода на извършена проверка на 06.08.2021 г., което се удостоверява с  горецитираните протоколи. Издаден е АУАН № 187/27.09.2021 г. Актосъставителят е приел, че е нарушена разпоредбата на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда /ДВ, бр. 91/2002 г., във вр. с чл. 164 ал. 1 от ЗООС/. Актът е връчен срещу подпис на 16.12.2022 г. на упълномощената юр. Г.. Срещу същия не е подадено възражение. Въз основа на АУАН е издадено НП 38/14.03.2022 г., в което е възприета фактическата обстановка от акта и на „Т.– Б.Д.“ АД е наложена “имуществена санкция” в размер на 60 000 лв. за нарушение на чл. 123в т. 2 от Закона за опазване на околната среда, на основание чл. 164 ал. 1 във вр. с  чл. 53 от ЗАНН.

         Първоинстанционният съд е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон и е потвърдил НП. Приел е, че АНО правилно и основателно е ангажирал безвиновната отговорност на дружеството като ЮЛ.  

         При служебната проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 218 ал. 2 от АПК, не се констатират основания за нищожност и недопустимост на решението, като правните изводи на районния съд са в съответствие с доказателствения материал по делото и с приложимите процесуално и материалноправни разпоредби.

         Касационният съд счита, че не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административнонаказателната отговорност на дружеството – жалбоподател не са допуснати съществени процесуални нарушения, които водят до опорочаване на производството.

         Административнонаказателното производство е строго формално и предвид това  изброените в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити са задължителна част от съдържанието на издаваните акт и наказателно постановление, като наличието им е предпоставка за законосъобразност, а съответно съответствието им – основание за отмяна на НП само на това процесуално основание.

         Касационният съд счита за правилен извода на въззивния съд, относно спазването на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Констатираното нарушение е под формата на действие, изразяващо се в нарушение на Условие 10.1.2.1 от Комплексно разрешително № 45-Н4/2019 г. на МОСВ, което е продължило до датата на проверката, като в АУАН и НП изрично е посочен и времевия период на действието –  06 август 2021 г. /денят на извършената проверка/. В случая този елемент е визиран ясно и подробно в АУАН и НП. Всички констатации на проверяващите са материализирани и в представените Протокол за проверка № ККФОС-КК-19/06.08.2021 г. на РИОСВ – София и Протокол за вземане на проба/извадка от води № 1300/06.08.2021 г., както и Протокол от изпитване № 01-1707/12.08.2021 г. на ГД „Лабораторно – аналитична дейност“ към ИАОС. Така описаните в тях нарушения отговарят на установеното от съда за извършеното от наказаното длужество.

         Правилно описаното нарушение  е квалифицирано като такова по чл. 123в. т. 2  от ЗООС. Посочената като нарушена правна норма на чл. 123в т. 2 от ЗООС въвежда правилото, че за неизпълнение на условията в комплексното разрешително се налага и съответната имуществена санкция. Така очертаното нарушение е формално и съставът му е реализиран със самия факт на неизпълнението на условията в комплексното разрешително.

        В конкретният случай извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, тъй като при извършената проверка е констатирано, че е нарушено Условие 10.1.2.1 от разрешителното /да зауства смесен поток отпадъчни води/ във водоприемника  р. Разметаница и този факт на практика не се оспорва от жалбоподателя. Факта на нарушението се потвърждава и от показанията в качеството на свидетел на актосъставителя К.  св. Х. и Г. Правилно е определен и субекта на административно – наказателна отговорност, а именно „Т.– Б.Д.“ ЕАД.

         След като правилно е квалифицирал процесното нарушение, на основание чл. 164 ал. 1, във вр. с чл. 123в т. 2 от ЗООС, административният орган е наложил на дружеството “имуществена санкция” в размер на 60000 лв. Съгласно посочения текст, към датата на извършване на нарушението, наказва се с имуществена санкция в размер от 10000 до 500000 лв. за неизпълнение на изискванията на чл. 123в т. 2, оператора на инсталацията – ЮЛ или ЕТ. В конкретният случай на „Т.– Б.Д.“ ЕАД е наложен размер  над минималния предвиден за това нарушение, поради това, че за същото нарушение на дружеството са налагани и други наказания, за които НП са влезли в сила, с което съдът намира, че наказанието е съобразено с разпоредбата на чл. 27 от ЗАНН, както и обстоятелството, че нарушението е извършено за пореден път.

        Касационният състав счита, че не са налице и предпоставките за приложението на чл. 18 от ЗАНН.

        Спазен е и чл. 34 ал. 3 от ЗАНН, доколкото АУАН е съставен на 27.09.2022 г., а НП  е издадено на 14.03.2023 г.

        Предвид горните констатации, изградени въз основа на обективен и пълен анализ на доказателствения материал, касационният съд счита наказателното постановление за законосъобразно, тъй като в хода на административнонаказателното производство не  са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и материалния закон, съответно решението на ДРС за потвърждаването му е правилно и законосъобразно и касационният съд ще го остави в сила.        

             

        Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2  от АПК, във връзка с чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, Кюстендилският административен съд

 

                                    Р  Е  Ш  И:

 

        ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 128 от 05.04.2023 г. на ДРС по Н.А.Х.Д. № 1358 по описа на същия съд за 2022 г.       

 

 

 

 

        Решението  не подлежи на обжалване.

        Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.

 

                                                                    Председател:

                                                   

                                                                            Членове: