по НОХД № 20 / 2011 година
Производството е по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
Районна прокуратура – Първомай повдига обвинение
против подсъдимия М.А.А. за това, че на 29.08.2010
година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е било отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и
повече пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е било отложено по чл. 66 от НК) чрез разрушаване на преграда,
здраво направена за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – 1 брой
гатер-ножица за рязане на плат на стойност 200 лева, 12 брой „пръчки” рифелово
желязо с дебелина 14 мм и с дължина 2,50 метра всяка, на стойност 29,70 лева,
смесителна батерия за топла и студена вода марка „Видима” на стойност 30,00
лева и 12 броя лампи „лунички” на стойност 48,00 лева – всичко на обща стойност
342,70 лева от владението на В.В. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК.
Граждански иск не е предявен.
Прокурорът поддържа изцяло така повдигнатото на
подсъдимия обвинение за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл.
195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А
и Б от НК и счита за безспорно установена фактическата обстановка, описана в
обвинителния акт.
Пледира деянието на подсъдимия А. да се преценя при
условията на 58а, ал. 1 от НК, предвид реда, по който се разглежда делото и
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК, при балансиращи отговорността
обстоятелства: от една страна, предишните му осъждания, а от друга, като
смекчаващи – сравнително ниската стойност на инкриминираното имущество
възстановяването на част от него.
Предлага да се наложи наказание лишаване от свобода при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК във
връзка с чл. 54, ал. 1 от НК между минимума и средата на предвиденото,
съответно намалено с една трета, и счита, че целите на наказанието по чл. 36 от НК, биха се постигнали единствено с реално изтърпяване при първоначален строг режим в затвор или в
затворническо общежитие от закрит тип.
Тъй като деянието, предмет на настоящото
производство, е извършено преди да е имал влязла в сила присъда по НОХД № 201 /
2009 година , НОХД № 179 / 2010 година и НОХД № 18 / 2011 година – и трите на
Районен съд - Първомай, намира, че са налице основанията за приложението на чл.
25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко
наказание измежду определените му по настоящото дело и посочените наказателни
дела от общ характер, като на основание чл. 25, ал. 2 от НК следва от общото
наказание да се приспадне изтърпяната част от наказанието по която и да е от
цитираните присъди.
Моли подсъдимият да заплати и направените по делото
разноски.
Адвокат С.К.С., служебен защитник на подсъдимия, също
счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, тъй като и в
рамките на досъдебното производство, и в рамките на съдебната фаза подсъдимият
е направил пълни самопризнания по всички факти и обстоятелства по Обвинителния
акт, за което не желае да се събират доказателства за тях. Съгласява се със
становището на Прокуратурата във всеки един пункт на изложеното и моли на М.А.
да бъде наложено наказание около предвидения в закона минимум.
Подсъдимият се присъединява към
казаното от защитника си, признава изцяло вината си и фактите в
обстоятелствената част на Обвинителния акт на основание чл. 371, т. 2 от НПК,
като се съгласява да не се събират доказателства за тези факти. Изразява
съжаление за стореното.
Съдът след проверка на събраните по
делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Подсъдимият М.А.А. е роден на ***
***, ЕГН **********, неопределящ етническата си принадлежност, български
гражданин, разведен, осъждан, с основно образование, неработещ, живущ ***,
понастоящем в Затвора – Пазарджик.
Същият до момента е осъждан с 14 влезли
в сила съдебни акта, както следва:
1. С Присъда № 13 / 25.01.1983 година по НОХД № 48 /
1982 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 04.05.1983 година, е
осъден на лишаване от свобода в
размер на една година и шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 129 от НК, извършено на 25.03.1982
година, като с Определение от 11.04.1984 година по ЧНД № 548 / 1984 година по
описа на Софийски градски съд подсъдимият е предсрочно условно освободен с
остатък от 3 месеца и 11 дни с изпитателен срок от шест месеца.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – София от 30.05.1983 година до 11.04.1984 година, когато е освободен
на основание чл. 70 от НК.
2.
С Присъда № 4 / 14.01.1985 година по
НОХД № 242 / 1984 година на Районен съд - Чирпан, влязла в сила на 28.01.1985
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца за престъпление по чл. 144, ал. 3 от НК, извършено на 30.05.1984 година, като на основание чл. 25 във връзка с чл.
23 от НК, съобразно Решение № 256 / 17.10.1984 година на Окръжен съд - Стара
Загора, е определено най-тежко наказание от една година и шест месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 31.05.1984 година до 07.09.1985 година, когато е освободен
по изтърпяване.
3.
С Присъда № 9 / 26.01.1988 година по
НОХД № 2 / 1988 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение от
06.04.1988 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 06.04.1988 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на четири години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 131а, предложение второ във
връзка с чл. 129, чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 02.08.1987
година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 07.05.1988 година до 17.08.1990 година, когато е освободен
по изтърпяване.
4.
С Присъда № 21 / 04.03.1997 година
по НОХД № 14 / 1996 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на
19.03.1997 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на три месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено
на 11.03.1995 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 08.04.1997 година до 08.07.1997 година, когато е освободен
по изтърпяване.
5.
Със Споразумение от 04.10.2000
година по НОХД № 278 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
04.10.2000 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК,
извършено на 14.04.1993 година.
6.
Със Споразумение от 23.11.2000
година по НОХД № 329 / 2000 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на
23.11.2000 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на 22.02.1995 година, и на
основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК е определено едно общо наказание лишаване от свобода по НОХД № 278/ 2000 година и НОХД № 329 / 2000
година в размер на две години при първоначален строг режим, като на основание чл. 59, ал. 1 от НК е зачетено
изтърпяното наказание от един месец и дванадесет дни по НОХД
№ 278 / 2000 година.
С Определение от 06.03.2001 година по НОХД № 329 /
2000 година, влязло в сила на 14.03.2001 година на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК Районен съд - Първомай групира наказанията по НОХД
№ 329 / 2000 година, НОХД № 278 / 2000 година и НОХД № 14 / 1996 година, като
определя едно общо, най-тежко
наказание лишаване от свобода в
размер на две години при първоначален строг режим и приспада изтърпяното наказание от 4
месеца и 25 дни по НОХД № 329 / 2000 година и 3 месеца по НОХД № 14 /
1996 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи общото
наказание в Затвора – Пловдив от 12.10.2000 година до 10.05.2002 година, когато
е освободен по изтърпяване.
7. Със Споразумение № 30 от 15.10.2002 година по НОХД №
182 / 2002 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 15.10.2002
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 4 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква А
от НК, извършено на 12.08.1993 година, и с отделно Определение от същата дата,
влязло в сила на 31.10.2002 година, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл.
23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 182 / 2002 година, НОХД №
329 / 2000 година, НОХД № 278 / 2000 година и НОХД № 14 / 1996 година, като е
определено едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание в размер на две години лишаване от свобода по която и да е от групираните присъди.
8. С Присъда № 2 от 09.01.2003 година по НОХД № 2 / 2003
година на Районен съд - Първомай, частично изменена с Решение от 15.07.2003
година по НОХД № 193 / 2003 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
13.08.2003 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на три месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, предложение първо, във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А
от НК, извършено на 05.01.2003 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 26.08.2003 година до 25.11.2003 година, когато е освободен
по изтърпяване.
9. Със Споразумение № 1 от 30.03.2004 година по НОХД №
57 / 2004 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 30.03.2004 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на шест месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на
13.02.2004 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 07.04.2004 година до 14.09.2004 година, когато е освободен
по изтърпяване.
10. Със Споразумение № 7 от 16.05.2005 година по НОХД №
101 / 2005 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 16.05.2005
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на пет месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение първо във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка
с чл. 18, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, буква Б от НК, извършено на
01.05.2005 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 19.05.2005 година до 18.10.2005 година, когато е освободен
по изтърпяване.
11. Със Споразумение № 25 от 06.06.2006 година по НОХД №
112 / 2006 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 06.06.2006
година, е осъден на лишаване от свобода
в размер на шест месеца при първоначален общ режим за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 28, ал. 1 от НК, извършено на 25.05.1999 година, и
на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказанията по НОХД № 112 / 2006 година, НОХД № 57 / 2004 година, като е
определено едно общо най-тежко
наказание в размер на шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато
изцяло изтърпяното наказание по НОХД № 57 / 2004 година.
12. Със Споразумение № 5 от 23.02.2007 година по НОХД №
30 / 2007 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 23.02.2007 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на три месеца при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с
чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 във връзка с чл. 18, ал. 1 във връзка
с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 28.12.2006 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 28.02.2007 година до 27.05.2007 година, когато е освободен
по изтърпяване.
13. С Присъда № 46 от 05.10.2007 година по НОХД № 157 /
2007 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение № 1224 / 28.11.2007
година по ВОХД № 2191 / 2007 година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на
28.11.2007 година, е осъден на лишаване
от свобода в размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196,
ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б
от НК, извършено на 25.09.2007 година.
Видно от Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011
година на Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията” при Министерство на правосъдието – София, М.А. търпи наказанието в
Затвора – Пловдив от 11.12.2007 година до 11.12.2008 година, когато е освободен
по изтърпяване.
14. С Присъда № 13 от 10.06.2010 година по НОХД № 201 /
2009 година на Районен съд - Първомай, потвърдена с Решение № 253 / 30.09.2010
година на Окръжен съд – Пловдив, влязла в сила на 30.09.2010 година, е осъден
на лишаване от свобода в размер на две
години при първоначален строг
режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 194, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 06.06.2009 година.
15. С Присъда № 23 от 16.12.2010 година по НОХД № 179 /
2010 година на Районен съд - Първомай, влязла в сила на 04.01.2011 година, е
осъден на лишаване от свобода в
размер на две години при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 18, ал. 1 във
връзка с чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК, извършено на 28.03.2010 година.
Със същата Присъда на основание чл. 25, ал. 1 във
връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани наказанията по НОХД № 201 / 2009
година и НОХД № 179 / 2010 година, като е определено едно общо най-тежко наказание в размер на две
години лишаване от свобода
при първоначален строг режим, а на
основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната изтърпяната част от наказанието по
НОХД № 201 / 2009 година, считано от 25.10.2010 година.
16. Със Споразумение № 11 от 02.03.2011 година по НОХД №
18 / 2011 година на Районен съд – Първомай, влязло в сила на 02.03.2011 година,
е осъден на лишаване от свобода в
размер на една година при първоначален строг режим за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с
чл. 195, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1,
букви А и Б от НК, извършено на 19.08.2010 година, като със същото Определение
на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 23, ал. 1 от НК са групирани
наказанията по НОХД № 201 / 2009 година, НОХД № 179 / 2010 година и НОХД № 18 /
2011 година и е определено едно общо най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, а на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспадната
изтърпяната част от общото наказание по НОХД № 201 / 2009 година и НОХД № 179 /
2010 година, считано от 25.10.2010 година.
Видно от Писмо рег. № 372 / 10 / 10.03.2011
година на Началника на Затвора – Пазарджик, М.А. търпи общото наказание по НОХД
№ 201 / 2009 година и НОХД № 179 / 2010 година в Затвора – Пазарджик от
25.10.2010 година, като към 22.03.2011 година е изтърпял 4 месеца и 27 дни с остатък
1 година, 7 месеца и 3 дни.
На 28.08.2010 година подсъдимият М.А.А.
е нает да извърши ремонт на покрив на постройка, стопанисвана от пострадалия
свидетел В.В. ***.
Подсъдимият взема със себе си
свидетелите Д.В.Д. и А.А.В., за да му помагат, с обещанието да им плати. Но още
същия ден свидетелят А.В. се отказва от работата и си тръгва. Остават да
работят подсъдимият и свидетелят Д.Д., но не успяват да приключат.
На следващия ден (29.08.2010 година)
свидетелят Д.Д. не се явява на работа. Отива само подсъдимият. Докато е там,
той решава да влезе в постройката и да открадне нещо. Разбива дъските в долната
част на дървената врата и оттам прониква в помещението, във вътрешността на
което намира и взема гатер-ножица за рязане на плат, дванадесет пръчки рифелово
желязо (с дебелина 14 мм и дължина 2,50 метра всяка), две луминисцентни тела с
по три броя лампи, смесителна батерия „Видима” и дванадесет броя лампи тип
„лунички”.
Откраднатите вещи изнася и ги скрива.
На същата дата свидетелят В.В. отива до
постройката, за да види как е свършена работата и да плати. Там заварва подсъдимия
и свидетеля Д.Д., забелязва и разбитата врата на помещението. Влиза вътре и
констатира липсите, за което пита подсъдимия, но той отрича да е разбивал
вратата и да е вземал нещо.
Пострадалият се обажда на брат си – свидетеля
С.В., полицейски служител - и му разказва за случилото се. Свидетелят С.В.
уведомява свидетеля Г.Г. - негов колега, отговарящ за района, в който се намира
въпросното помещение.
Сутринта на 30.08.2010 година свидетелят
Г.Г. отива на място, където заварва свидетелите В.В. и С. Ванчеви и подсъдимия.
Пред свидетеля В.В. М.А. сочи за извършител
на кражбата свидетеля Д.Д., а пред полицейските служители – свидетелите С.В. и Г.Г.
- твърди, че е извършена от свидетеля А.В. и им казва, че ще отиде да го намери
и да го доведе на място.
Тръгва, но след около 20 минути се връща
и заявява, че А. не иска да дойде, защото е пиян, след което разказва на
полицаите как клошари са му казали, че ножицата е скрита покрай оградата на жп
линията, намираща се в близост. После отива до въпросната ограда, взема
скритата в храстите гатер-ножица и я дава на свидетеля В.В., но не връща останалите
вещи, като първоначално отрича да ги е вземал.
От назначената стоково-оценъчна
експертиза се установява, че общата стойност на противозаконно отнетото от
владението на пострадалия възлиза в размер на 342,70 лева.
По делото е назначена и
съдебнопсихиатрична експертиза на свидетеля Д.Д., видно от която същият се води
на диспансерно наблюдение в Център за психично здраве – Пловдив от 22.10.1979
година с диагноза параноидна шизофрения,
но е могъл да възприема фактите и обстоятелствата от значение за делото и да ги
възпроизвежда и може да участва в качеството на свидетел.
Горната фактическа обстановка Съдът
приема за безспорно и категорично установена от кореспондиращите помежду си,
приложени по делото писмени доказателства,
а именно: Писмо рег. № 372 / 10 / 10.03.2011 година на Началника на Затвора –
Пазарджик (л. 26 от делото), Писмо рег. № 2741 / 18.02.2011 година на
Началник-сектор „Режимна дейност” в Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
при Министерство на правосъдието – София (л. 29 – л. 30 от делото), Справка за
съдимост рег. № 91 / 21.03.2011 година на Районен съд – Първомай ведно с
преписи от бюлетините по предишните осъждания на подсъдимия (л. 32 – л. 53 от
делото), Стоково-оценъчна експертиза (л. 25 от дознанието), Съдебнопсихиатрична
експертиза (л. 28 – л. 30 от дознанието), Експертно решение № 1417 / от 086 /
14.06.2006 година (л. 32 от дознанието), Характеристична справка (л. 39 от
дознанието), от признаването на вината
от подсъдимия в качеството му на обвиняем на досъдебното производство, макар да
се възползва от правото си да не дава обяснения (л. 14 и л. 15 от дознанието),
от показанията на свидетелите С.В.В.,
Д.В.Д., В.В.В., А.А.В. и Г.З.Г. от досъдебното производство (л. 16 – л. 20 от
дознанието) - всички приобщени по чл. 373, ал. 1 във връзка с чл. 283 от НПК и
преценени по реда на чл. 373, ал. 3 от НПК, - които се кредитират като логични,
обективни и взаимно допълващи се, въз основа на които се изгражда горната
фактическа обстановка.
Доколкото в кредитираната доказателствена съвкупност
има противоречия, те са несъществени, касаят обстоятелства извън предмета на
доказване и не са в състояние да повлияят върху преценката на Съда за вината на
подсъдимия и участието му в престъплението, за което е привлечен под
наказателна отговорност.
При така установената безспорна фактическа обстановка
Съдът намира от правна страна, че с действията си подсъдимият М.А.А. осъществява
обективните и субективни признаци на престъплението кражба с квалифициращите
признаци, за които му е повдигнато обвинение, а именно по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
194, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК, тъй като на 29.08.2010
година в град Първомай, област Пловдив, в условията на опасен рецидив (след като
е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на
което не е отложено по чл. 66 от НК, и след като е бил осъждан два и повече
пъти на лишаване от свобода за
умишлени престъпления от общ характер, като за нито едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл. 66 от НК) чрез разрушаване на преграда, здраво
направена за защита на имот, отнема чужди движими вещи – гатер-ножица за рязане
на плат на стойност 200 лева, 12 пръчки рифелово желязо всяка с дебелина 14 мм
и дължина 2,50 метра на стойност 29,70 лева, две луминесцентни тела с по три
лампи на стойност 35,00 лева, смесителна батерия „Видима” на стойност 30,00
лева и 12 лампи тип „лунички” на стойност 48,00 лева - всичко на обща стойност
342,70 лева (триста четиридесет и два лева и седемдесет стотинки) от владението
на В.В. ***, без негово съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои.
От обективна страна. С действията си подсъдимият реализира обективните
признаци от състава на престъплението кражба, тъй като с присвоително
намерение счупва вратата на постройката, в която се съхраняват инкриминираните
вещи и ги отнема от пострадалия, без негово съгласие, като прекъсва владението му
върху тях и установява своя фактическа власт.
Особеност от обективна страна е, че кражбата
съставлява и опасен рецидив по
смисъла на чл. 29, ал. 1, букви А и Б от НК.
За подсъдимия М.А.А. наложеното с влезлият в сила
съдебен акт по НОХД № 157 / 2007 година на Районен съд – Първомай наказание не
по-малко от една година лишаване от
свобода, от изтърпяването на което не са изтекли 5 години по смисъла на чл.
30, ал. 1 от НК, е за тежко умишлено престъпление, и не е отлагано по чл. 66 от НК, т.е. квалифицира престъплението, предмет на настоящото дело, по чл. 29, ал.
1, буква А от НК. Същевременно този съдебен акт и осъжданията по НОХД № 101 /
2005 година и НОХД № 30 / 2007 година касаят умишлени престъпления от общ
характер, като за нито едно от тях наложеното наказание не е отлагано по чл. 66
от НК и от изтърпяването му не са изтекли 5 години, т.е. е налице хипотезата и
на чл. 29, ал. 1, буква Б от НК. За тях не могат да намерят приложение и
разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК, за да се счете, че поради групиране е
налице едно осъждане по смисъла на
чл. 29, ал. 1, буква А от НК.
От субективна страна подсъдимият извършва престъплението, за което е
ангажирана отговорността му, с пряк умисъл, с целени и настъпили обществено
опасни последици. Съзнава обществено опасния характер на стореното, предвижда и
иска настъпването на обществено опасните последици.
С оглед на посочените и приети по-горе
правни квалификации на извършеното от подсъдимия престъпление, за което е
подведен под наказателна отговорност, за да определи наказанието предвид целите
по чл. 36 от НК, както и обстоятелствата по чл. 58а от НК (съгласно императива
на чл. 373, ал. 2 от НПК), Съдът намира следното:
За подсъдимия са налице отегчаващи отговорността
обстоятелства – предишните му шестнадесет осъждания, тринадесет от които за
престъпления против собствеността и дванадесет, извършени при условията на опасен
рецидив, но са налице смекчаващи отговорността обстоятелства като
факта, че признава вината си, невисоката стойност на противозаконно отнетото (под
една и половина минимална работна заплата за страната в размер на 240,00 лева
към датата на инкриминираното деяние), фактът, че най-скъпата от
инкриминираните вещи е върната от него на собственика й, както и тежкото му
материално положение – неработещ, но според настоящата инстанция те не се
явяват многобройни или изключителни по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК.
Оценени в цялост, горните обстоятелства
характеризират дееца като лице с висока степен на обществена опасност заради
криминалното му минало, но конкретното деяние е с ниска степен на обществена
опасност, и с оглед на тях, съпоставени по относителната си тежест и имащи
значение за отговорността на подсъдимия, Съдът е на мнение, че предвиденото в
закона наказание лишаване от свобода следва
да се определи при условията на чл. 54 от НК в минимума на посоченото в нормата
на чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 194,
ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 букви А и Б от НК, а именно в размер на три
години.
Предвид реда на съдебното следствие и императива на
чл. 373, ал. 2 във връзка с чл. 372, ал. 4 от НПК така определеното наказание
на основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета, а
именно на две години лишаване от
свобода, което наказание предвид факта, че подсъдимият е рецидивист по смисъла на § 3, ал. 1, т.
1 и т. 2 от ЗИНЗС, да бъде изтърпяно реално в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС при първоначален
строг режим на основание чл. 61, т.
2 от ЗИНЗС.
Това наказание съответства на обществената опасност
на виновния и на извършеното него деяние, на семейното му и имотно състояние и
би постигнало своята поправяща и превъзпитаваща роля спрямо същия.
Съгласно разпоредбите на чл. 25 и чл. 23 от НК,
когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало
влязла в сила присъда по което и да е от тях, му се определя наказание за всяко
отделно престъпление и му се налага най-тежкото от тях, като правилата са
приложими и в случаите, когато лицето е осъдено с отделни присъди.
За подсъдимия М.А.А. са налице тези условия за
наказанията му по настоящото дело и определените му по НОХД № 201 / 2009 година,
НОХД № 179 / 2010 година и НОХД № 18 / 2011 година – и трите на Районен съд –
Първомай, които следва да се групират и да му се определи едно общо, най-тежко
наказание в размер на две години лишаване от свобода, което да бъде реално търпяно при първоначален строг режим на основание чл. 61, т. 2
във връзка с чл. 60, ал. 1 от ЗИНЗС в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип.
Съдът отчита трайната упоритост на подсъдимия А. да
се облагодетелства по неправомерен начин, видно от предишните му осъждания, но
така определеното общо наказание не следва да бъде увеличавано на основание чл.
24 от НК, тъй като е достатъчно тежко и биха се изпълнили целите му по чл. 36
от НК.
На
основание чл. 25, ал. 2 от НК от така определеното общо, най-тежко наказание
следва да се приспадне изтърпяната част от наказанието по който и да е от
посочените съдебни актове, считано от 25.10.2010 година.
Причини за
извършване на деянието - незачитане на
установения в страната правов ред, неуважение към чуждата собственост и желание
за лично облагодетелстване по неправомерен начин.
Подбуди - користни.
На
основание чл. 189, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НПК подсъдимия М.А.А. следва да
заплати по сметка на Районен съд – Първомай сумата от 85,00 лева за експертизи
на досъдебното производство (25,00 лева за стоково-оценъчна и 65,00 лева съдебнопсихиатрична),
както и сумата от 5,00 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.
По изложените съображения Съдът
постанови присъдата.
Председател: (п)
СЗ / АГ
