Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 471/17.07.2023 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, в
съдебно заседание на четиринадесети юли две хиляди
двадесет и трета година, в състав :
Председател: Соня Камарашка
Членове: Мария Ницова
Рени Цветанова
при секретар
Димитрова с участието на прокурора Александрова
като разгледа
докладваното от съдия Ницова КАНД № 449/2023 г. по описа на Административен съд
Монтана
Производството е по реда на чл.208
и сл.АПК във връзка с чл.63 в ЗАНН.
Обжалва се решение № 53/12.05.2023 г., постановено по АНД №
20221610200206/2022 г. по описа на РС Берковица, с което е потвърдено
наказателно постановление № 12-2200167/29.07.2022 г. на директора на дирекция
“Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на Център
за обществена подкрепа, кв.Раковица, ул.П*** май, представляван от Ю*** Г***
Е*** , в размер на 1500 лева на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение по чл.349, ал.2 от Кодекса на
труда.
Касаторът, представляван от пълномощника адв.Г.,
обжалва решението на съда. В касационната жалба моли решението да бъде отменено
изцяло, като неправилно поради нарушение на материалния закон, на
съдопроизводствоните правила и необоснованост. Искат да се отмени решението и
наказателното постановление, като навежда доводи за неправилност на решението
на въззивната инстанция, с конкретно изложени доводи по същество. Претендират
се разноски в производството.
Ответникът по касационната жалба,
представляван от пълномощника юрк.Кръстева, в с.з. и в отговор по касационната
жалба, моли съда да остави в сила обжалваното съдебно решение, като навежда
доводи относно неговата правилност, респективно доводи за незаконосъобразност
на наказателното постановление. Претендира разноски в производството.
Представителят на ОП Монтана, изразява
становище за неоснователност на жалбата и предлага да се потвърди решението на
РС Берковица.
Касационната жалба е подадена в срока по
чл.211, ал.1 АПК от конституираната страна във въззивното производство, за
която обжалвания съдебен акт е неблагоприятен, при което същата е допустима за
разглеждане. Разгледана по същество е основателна, но на различни от сочените в
жалбата основания.
Настоящият касационен съдебен
състав, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните доказателства
в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Предмет на обжалване е решение № 53/12.05.2023
г., постановено по АНД № 20221610200206/2022 г. по описа на РС Берковица, с
което решаващият съд е потвърдил
наказателно постановление № 12-2200167/29.07. 2022 г. на директора на дирекция
“Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция на Център
за обществена подкрепа, кв.Раковица, ул.П*** май, представляван от Ю*** Г***
Е*** , в размер на 1500 лева на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение по чл.349, ал.2 от Кодекса на
труда.
При анализ на събраните
доказателства, решаващият съд е приел за установено, че при извършена проверка на
12.07.2022 год. на място в Центъра за обществена подкрепа в град Берковица,
както и такава на 14.07.2022 год. в сградата на „Инспекция по труда“Монтана по
представени от центъра документи, контролните органи констатирали, че центърът
в качеството си на работодател, представлявал от Ю*** Г*** Е*** , видно от
представеното трудово досие на Е*** И*** Г*** и ксерокопие на трудова книжка,
не е вписал своевременно настъпилите промени на данните по чл. 349, ал.1 от К
Т, а именно измененото основно трудово възнаграждение с ДС № 6/01.04.2022 г. от
975 лв. на 1065 лв. и не е оформил и връчил коректно трудовата книжка на Е***
Г*** при прекратяване на трудовото й правоотношение, във връзка със заповед №
073/20.05.2022 по реда на чл.328, ал.1, т. 10 от КТ.
Във връзка с приетото за установено
от фактическа страна районният съд, постановил, че жалбата е неоснователна,
поради което издаденото НП следва да бъде потвърдено при следните мотиви:“.. в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които накърняват правото на защита на привлеченото към
административнонаказателна отговорност юридическо лице и които да водят до
отмяна на наказателното постановление, тъй като: АУАН е съставен от
оправомощено лице, предвид нормата на чл. 416 ал.1 от КТ, а НП е издадено от
компетентен по смисъла на чл.47 ал.1 от ЗАНН орган, оправомощен съобразно чл.
416 ал.5 от КТ.Съхраняването на трудовата книжка, съгласно чл. 348г ал.З от КТ
е задължение на работника или служителя. За това разпоредбата на чл. 2. ал.4 от
Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, задължава работодателят да
поиска в 5-дневен срок трудовата книжка, за да впише настъпилите изменения в
трудовото правоотношение и промени на данните по чл. 349, ал. 1 от Кодекса на
труда.
С оглед
горепосочения доказателствен материал, не е спорно, че прекратяването на
трудовото правоотношение между жалбоподателя и работника Е*** И*** Г*** е
станало на 20.05.2022 г., което не се оспорва, т.е. задължението, което
работодателят има по чл. 2, ал.4 от Наредбата е трябвало да бъде изпълнено в
5-дневен срок - до 25.05.2022 г. Последният не е изпълнил задължението си да
изиска трудовата книжка от работника оше на 01.04.2022 г. и да оформи и връчи
същата след нанасяне на корекции, настъпили вследствие настъпили промени на данните
по чл. 349, ал. 1 от КТ или когато в присъствието на ВРИД Директора е било
предявено с протокол № ПР2223186/14.07.2022 г предписание по чл. 404 ал.1 т.1
от КТ, а именно дружеството-жалбоподател до 08.08.2022 г. да поиска трудовата
книжка на Е*** Г*** , с оглед вписването на настъпилите изменения в трудовото
правоотношение и промените на данните по чл. 349 ал. 1 от КТ…“ При тези
аргументи районният съд е потвърдил
наказателното постановление като законосъобразно.
Настоящият съдебен състав, при
извършената служебна проверка за редовност и допустимост на жалбата, с която е
сезиран, намира, че постановеното решение е недопустимо и следва да бъде
обезсилено, а делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав
на въззивния съд, от стадия на конституиране на надлежните страните по делото.
При конституиране на страните с разпореждане № 260/12.08.2022 г./л.15-16 от
делото на районния съд/, въззивният съд е посочил да се призоват страните, без
да ги персонализира, както и без да посочва адресите, от които същите да бъдат
призовани. В списъка на призованите лица за открито съдебно заседание като
административнонаказващ орган е посочена дирекция“Инспекция по труда“ Монтана,
така е и призована страната в производството съгласно протокол от с.з. №
47/23.02.2023 г./л.33 от делото на районния съд/. Съдебното производство е
протекло между страни – жалбоподател Център за обществена подкрепа, кв.Раковица
и административнонаказващ орган дирекция“Инспекция
по труда“ Монтана.
Предмет на обжалване пред районния
съд е наказателно постановление № 12-2200167/29.07. 2022 г. на директора на
дирекция “Инспекция по труда” Монтана, с което е наложена имуществена санкция
на Център за обществена подкрепа, кв.Раковица, ул.П*** май, представляван от Ю***
Г*** Е*** , в размер на 1500 лева на
основание чл.416, ал.5 във вр.с чл.414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/, за
нарушение по чл.349, ал.2 от Кодекса на
труда.
Съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН/в сила
от 23.12.2021 г./, при разглеждане на
делото пред районния съд се призовават нарушителят, поискалият обезщетение,
включително този по чл. 55, ал. 2, собственикът на вещите, с които е извършено
разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, наказващият
орган или учреждението, или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д,
т. 4/т. е. електронeн фиш/, както и допуснатите от съда свидетели.
Обжалваното пред РС Берковица в
настоящия случай НП е издадено от директора на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана, поради което
именно директорът е административнонаказващия орган, който съгласно чл. 61, ал.
1 ЗАНН е следвало да бъде конституиран, призован и да участва като ответник във
въззивното производство.
В този смисъл е и задължителното за
съда предписание на последвалото Тълкувателно постановление № 3 от 28.04.2023
г. на Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС по тълкувателно дело № 5/2022 г. по описа на ВАС. С
тълкувателното постановление е прието, че съгласно чл. 61, ал. 1 ЗАНН, като
страна при разглеждане на делото пред районния съд в случаите на обжалване на
актовете по чл. 58д, т. 1 – 3, издадени от наказващ орган, следва да се
призовава само и единствено именно този наказващ орган, с оглед на защитата и в
съдебното производство на издадения акт, като този извод следва и от
граматическото тълкуване на разпоредбата, която предвижда призоваване на
учреждението или организацията само за случаите на оспорен акт по чл. 58д, т. 4 ЗАНН, т. е. в случаите, в които актът представлява електронно изявление.
Като не е осигурил участието по АНД
на административнонаказващия орган - директор
на дирекция“Инспекция по труда“ Монтана, РС Берковица е провел производство
срещу ненадлежна страна и това е довело до постановяване на недопустим съдебен
акт.
Както и във визираното по-горе
тълкувателно постановление е посочено, при ненадлежно конституиране на страна,
„надлежната страна не може да се ползва от правните последици на постановеното
съдебно решение /в случай, че е благоприятно/, от една страна, а от друга, е
била лишена от възможността да се защити срещу административнонаказателния
акт/в случай на неблагоприятно решение/, а ненадлежната страна формално е обвързана
от тези правни последици, без обаче да е разполагала с процесуална легитимация
за участие в процеса. Тоест в тази хипотеза надлежната страна остава лишена от
възможността да упражни правото да защити правата си“. С ограничаването на
процесуалните права на въззиваемата страна е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с
ал. 3, т. 1 НПК, за което съдът следи служебно - чл. 218, ал. 2 АПК.
Установеният порок на обжалвания
съдебен акт – недопустимостта му, обуславя извод, че въззивното решение следва
да се обезсили на основание чл. 221, ал. 3 АПК.
По аргумент от Тълкувателно
постановление № 3 от 28.04.2023 г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателната колегия на ВКС и Първа и Втора колегия на ВАС по тълкувателно
дело № 5/2022 г. по описа на ВАС, разпоредбата на чл. 221, ал. 3 АПК е
приложима в производствата по чл. 63в ЗАНН.
В случая освен, че следва да се
обезсили обжалваното решението на РС Берковица като недопустимо, следва и да се
върне делото за ново разглеждане на въззивния съд с указание при новото
разглеждане на делото да се конституира надлежния ответник – директор на дирекция“Инспекция по труда“
Монтана, съобразно разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗАНН.
По исканията за присъждане на
разноски пред настоящата инстанция следва да се произнесе РС Берковица при
новото разглеждане на делото - чл. 226, ал. 3 АПК.
На основание чл. 221, ал. 3 АПК,
във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 53/05.04.2023
г., 53/12.05.2023 г. , както и допълнително
постановеното определение №42/02.06.2023 г.., постановени по АНД №
20221610200206/2022 г. по описа на РС Берковица,
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от
друг състав на Районен съд Берковица, при спазване на указанията, дадени в решението по тълкуването и прилагането на
закона.
При новото разглеждане на делото,
районният съд да се произнесе и по
въпроса за разноските.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: