№ 480
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ в публично заседание
на четиринадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Светла Станимирова
Женя Димитрова
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20211001000013 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба на ищеца в първата
инстанция „ТРЕЙД ЕКСПРЕС-Л“-ЕООД чрез пълномощника му адв.М.Ц.
против решение №1250 от 25.08.2020 г. на СГС, ТО, VI-11 състав,
постановено по Т.д.№ 734/2019 г., с което е отхвърлен предявения иск с
правно основание чл.19,ал.3 ЗЗД против „Лизингова къща София Лизинг“-
ЕАД за обявяване за окончателен съдържащия се в лизингов договор №26241
от 22.12.2011 г. предварителен договор за придобиване собствеността на лек
автомобил „Пежо“, модел 508, подробно описан в решението, както и в
частта, с която ищецът е осъден да заплати на ответника разноски в размер на
1 889 лева.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на
съдопроизводствените правила. Жалбата е подробно мотивирана. Моли съда
да го отмени и уважи иска като основателен и доказан.Претендира разноски в
настоящото и първоинстанционното производство.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника
„Лизингова къща София Лизинг“-ЕАД чрез юрк.П. П., в който излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да
потвърди решението като законосъобразно и правилно. Претендира
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
1
Софийският Апелативен съд, като провери обжалвания съдебен
акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства,
приема следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от
надлежна страна в законния срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА поради следното:
Обжалваното решение е правилно и съобразено със закона.
Релевантните за спора факти са правилно изяснени, правните изводи
съответстват на тях и на разпоредбите на материалния закон, поради което
въззивният съд изцяло споделя изложените мотиви и на основание чл.272 от
ГПК препраща към тях.
От събраните в производството писмени доказателства се
установява, че страните са били обвързани от валидно облигационно
отношение, породено от сключен между тях Договор за лизинг № 26241 от
22.12.2011г. за лек автомобил „ПЕЖО“, модел : 508 ACTIVE 1.6 ТНР/156
BVM6 BUSSINES, по силата на който лизингодателят отдава за ползване
срещу лизингово възнаграждение на лизингополучателя лизинговото
имущество поцени и условия, предмет на този договор. По силата на т. 2 от
раздел 1, имуществото, предмет на този договор,се предава в държане на
лизингополучателя, като остава изключителна собственост на лизингодателя.
Според раздел IV, т.1 от договора, лизинговата цена, която
лизингополучателят се задължава да плати, е 23 536,04 евро. Според т.2,
първоначалната вноска е в размер на 4 265.24 евро, а според т.3 – останалата
сума от 19 270.80 евро се изплаща от лизингополучателя на 60 равни месечни
вноски по 321,18 евро съгласно погасителен план,неразделна част от
договора, представен по делото.първата месечна вноска е дължима до
05.01.2012 г., а последната – до 05.12.2016 г.Останалите месечни вноси са
дължими до първо число на всеки нов месец от срока на договора. В чл.6.1 са
уговорени неустойки за забава в плащането на лизинговите вноски. Според
чл.7, лизингополучателят заплаща и следните суми:за регистрация на
лизинговото имущество; за маркировка на автомобила и нейното подновяване
в срока на договора; за застраховане на автомобила като застраховката
включва Гражданска отговорност и Пълно Каско за целия срок на договора;
за данък превозни средства по ЗМДТ. Според чл.13, продажната цена на
автомобила, предмет на този договор, при плащането й изцяло /справедливата
цена/ е 21 326 евро.
Според раздел V,т.1, договорът е сключен за срок от 60 месеца и
изтича на 05.12.2016г. с плащането на последната лизингова вноска.
Съгласно раздел VI, т.1, при изтичане на този лизингов договор в
края на срока, посочен в раздел V,лизингополучателят ще има възможността
2
да закупи лизинговото имущество при условията на постоянната нотариална
практика.Това е възможно при условие, че лизингополучателят:
-не е просрочил или пренебрегнал задълженията си по този договор;
-заплатил е всички вноски, такси, разноски, съпътстващи парични
плащания,вкл. дължими суми към трети лица във вр. с лизинговото
имущество;
-спазил е посочения в писмена покана от страна на лизингодателя
ден и час за прехвърлянето;
-предоставил е документите, посочени в т. IV от Приложение №1
към договора;
-върнал е оригинала на издаденото му пълномощно.
Уговорено е в т.1,ал.2, че лизингополучателят има възможност да
закупи автомобила и преди изтичане срока на договора, ако е изпълнил
посочените по-горе задължения.
Според т.2,при изпълнение на условията на т.1, лизингодателят е
длъжен да извърши прехвърляне по надлежния ред на собствеността върху
автомобила. При немотивиран отказ на лизингодателя да прехвърли
собствеността и пълна изправност на задълженията по този договор от страна
на лизингополучателя,уговорките, съдържащи се в т.1 и т.2 от този раздел се
приемат като Предварителен договор съгласно разпоредбите на чл.19,ал.3
от ЗЗД.
Според раздел IX, т.1, при неплащане на лизингова вноска или друго
дължимо плащане от страна на лизингополучателя повече от 30 дни от
датата на падежа, лизингодателят има право да развали едностранно
договора без да даде срок, като лизингополучателят дължи ведно с
неустойката по т.6.1 от раздел IV и обезщетение за претърпени вреди и
пропуснати ползи.
От представените по делото платежни - потвърждения за плащане на
„Прокредит банк“ и приетата по делото ССЕ се установява, че ищецът е
внесъл всички лизингови вноски според погасителния план към договора за
лизинг, като последните лизингови вноски за периода от м.02.2016 г. до
м.12.2016г. в общ размер от 6 909.87 евро са заплатени наведнъж на
30.11.2016г. Следвателно, за периода м.02.2016г. до м.11.2016г. вноските не
са заплащани на падежа, а са внесени наведнъж на 30.11.2016г. Плащани са
и дължимите застраховки и данък МПС до края на 2016г.
ВЛ установява още, че по издадена разписка на 04.04.2017г.
ответникът лизингодател е начислил 5 025.38 лв. неустойки за забава и 3 броя
3
разписки за данък МПС за 2017г.,2018г.,2019г. в общ размер от 189.45 лв. от
които суми ответникът е заплатил сумата от 12.34 лв.
Между страните не се спори, че е проведено предходно съдебно
производство по т.д.№6044/2013г. , приключило със съдебно решение № 887
от 17.05.2016г., поправено с Решение № 652 от 27.03.2018г., влезли в сила
на 13.11.2018г. Видно от същите, съдът е приел, че по така сключения
лизингов договор лизингодателят не е изпълнил задължението си да предаде
на лизингополучателя технически изправна и годна за употреба вещ.
Констатиран е дефект в лизиновия автомобил, като е прието, че е опасно да
бъде каран с тази своя техническа неизправност, водеща до навлизане на
гориво в маслото. Прието е обаче, че няма редовно прекратяване на
лизинговия договор и доколкото лизингополучателят редовно е заплащал
лизинговите вноски, то съответно същият е претърпял вреди в размер на 19 от
лизинговите вноски и на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД е постановено
заплащане на обезщетение в размер, съответстващ на сбора на тези
лизингови вноски - 11 953.23 лева за периода 24.02.2012г. - 09.10.2013г. и
сумата от 4 275.62 лв. заплатени за данък и застрахователни премии за
съответния период.
Не се спори и от представения платежен документ се установява, че
ответникът е изпълнил съдебното решение и на 05.02.2019 г. е заплатил
всички присъдени суми на ищцовата страна, ведно с лихвите - 25 628.67
лв.
Ответникът е представил две нотариални покани, връчени на
представител на ищеца съответно на 06.06.2016г. и 25.01.2017г. , чрез които
ясно е изразил волята си за разваляне на лизинговия договор поради
просрочени лизингови вноски - 1 284.69 евро към 31.05.2016г. и е
претендирал връщане на лизинговата вещ. Претендирал е освен
неиздължени лизингови вноски и неустойка за забава в размер на 876.79
евро и обезщететителна неустойка в размер на 4 707.21 евро. Към
момента на връчване на първата нотариалната покана ищецът
лизингополучател е бил в забава в заплащане на лизинговите вноски с 4-ри
месеца и претендираната сума е тази от сбора на забавените лизингови вноски
за периода 05.02. - 05.05.2016г.вкл.
От своя страна ищецът изрично е канил ответника да му прехвърли
собствеността върху лизинговата вещ, след приключване на предходния спор
и изтичане срока на договора с нотариална покана, връчена на 22.02.2019г.,
но ответникът не е изпратил представител за изповядване на сделката на
определената дата видно от констативен протокол по чл.593 от ГПК.
За да отхвърли предявения иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, във вр. с чл.2,
раздел VI от договора за лизинг, първоинстанционният съд е приел за
установено, че страните са обвързани от сключен между тях Договор за
4
лизинг от 22.12.2011 г., като в раздел VI, т.1 от договора се съдържа и
уговорка, основана на чл.342,ал.3 от ТЗ, която всъщност съставлява
предварителен договор за придобиване на лизинговата вещ, в случая лек
автомобил „Пежо“, модел 508, подробно описан, при изтичане срока на
лизинговия договор, и ако лизингополучателят е изпълнил точно
задълженията си по договора. Съдът е приел иска по чл.19,ал.3 ЗЗД за
обявяване за окончателен на съдържащия се в Договора за лизинг
предварителен договор за покупко-продажба на автомобила за
неоснователен, тъй като лизинговия договор е развален на 06.06.2016 г. чрез
едностранно изявление на лизингодателя поради неизпълнение на
задължения на лизингополучателя. Приел е, че лизингодателят има това
право, съгласно уговореното в раздел IX, чл.1 от договора, съгласно който
той има право да развали едностранно договора при една просрочена вноска
повече от 30 дни от датата на падежа, без да дава срок за изпълнение. А в
конкретния случай са просрочени четири вноски, изявлението е изрично и
редовно връчено с нотариална покана. Съдът е приел, че доколкото срокът за
плащане на лизинговите вноски по погасителния план е уговорен месечно, не
е необходимо лизингодателят да дава срок за плащане, за да произведе
действие волезиявлението му за разваляне на договора при забава на
лизингова вноска. С оглед на това независимо, че плащането от 30.11.2016г.
на всички просрочени лизингови вноски /10 броя, за времето от м.02.2016 г.
до м.12.2016 г./ е прието от лизингодателя, то не би могло да санира вече
разваления договор за лизинг, считано от 06.06.2016 г., когато е връчена
нотариалната покана. С развалянето на Договора за лизинг се прекратява и
съдържащия се в него предварителен договор – уговорката за придобиване на
собствеността върху автомобила, поради което иска е отхвърлен като
неоснователен.
Въззивният съд споделя така направените изводи.
Неплащането на вноските по лизинговия договор от м .02 2016 г. до
м. 12. 2016 г. и неизправността на въззивника е доказано с приетата в първата
инстанция ССЕ. Същата установява, че последните лизингови вноски за
периода от м.02.2016 г. до м.12.2016г. в общ размер от 6 909.87 евро са
заплатени наведнъж на 30.11.2016г., т.е. за периода м.02.2016г. до м.11.2016г.
вноските не са заплащани на падежа, а са внесени наведнъж на 30.11.2016г.
Установено е, че са плащани и дължимите застраховки и данък МПС до края
на 2016г.
Твърденията на въззивника, че към момента на получаване на
нотариалната покана за разваляне на договора „Лизингова къща София
лизинг“-ЕАД е било неизправна страна и не е имало право да развали
договора поради висящото между страните производство по т.д.№ 6044/2013
г. на СГС, в което въззивникът е поддържал, че лизингодателят е неизправна
страна, са неоснователни. Видно от представеното с исковата молба решение
5
по т.д. №6044/2013 г. на СГС, същото е влязло в законна сила на 13.11.2018
г.,т.е. две години след връчването на изявлението за разваляне на договора.
Затова, независимо от това решение, влязло в сила доста по-късно, то към
06.06.2016 г. лизингодателят е бил изправна страна по договора. По делото
липсват доказателства, установяващи същият да е бил неизправна страна към
момента на отправяне на изявлението за разваляне на договора. Съгласно
трайната и последователна практика на ВКС, правото на разваляне на
двустранен договор принадлежи единствено на изправната страна. Поради
това като изправна страна той имал право да развали договора с едностранно
волеизявление.
Неоснователно е твърдението във въззивната жалба, че в хода на
първоинстанционното производство ответното дружество не твърдяло
договорните отношения между страните да са прекъснати с отправеното на
06.06.2016 г. изявление за разваляне на договора. Това твърдение се
опровергава от събраните по делото доказателства – нотариалната покана,
получена от въззивника-лизингополучател на 06.06.2016 г. е представена с
отговора на исковата молба, а с доклада по делото съдът е допуснал всички
представени по делото писмени доказателства. Настъпването на развалянето
на договора е поддържано и в писмената защита на ответника.
С оглед изложеното съдът намира, че към 06.06.2016г., когато
ищецът-лизингополучател е получил изявлението на лизингодателя за
едностранно прекратяване на договора за лизинг поради неизпълнение на
задължението му за заплащане на 4 лизингови вноски, лизингодателят е бил
изправна страна и е имал право да развали договора.Развалянето на
лизинговия договор препятства възможността съдът да обяви за окончателен
на основание чл.19,ал.3 ЗЗД на предварителния договор за покупко-продажба
на лизинговия автомобил, инкорпориран в чл.1, Раздел VI от договора.
Като е стигнал до този извод, съдът е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба като неоснователна
следва да се остави без уважение.
При този изход на делото и на основание чл.78,ал.3 ГПК, на
въззиваемото дружество „Лизингова къща София Лизинг“-ЕАД следва да се
присъдят разноските за въззивната инстанция съобразно представения списък
по чл.80 ГПК,изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лева.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА решение №1250 от 25.08.2020 г. на СГС, ТО, VI-
11 състав, постановено по Т.д.№ 734/2019 г.
ОСЪЖДА „ТРЕЙД ЕКСПРЕС - Л“-ЕООД, ЕИК-********* да
заплати на „ЛИЗИНГОВА КЪЩА СОФИЯ ЛИЗИНГ“-ЕАД, ЕИК-*********
сумата 300 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение във въззивната
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7